За Македония с любов!

"Свободна Македония" - Васил Маринов

Дълго време мислих дали да разкажа тази история. Тя е лично преживяна и в нея няма нищо пресилено поради някакви убеждения или съмнителни цели. Такава е каквато съм я преживял. Разказът ми касае Македония, каквато съм я видял и я помня. 

Моят род е добруджански. Аз съм трето поколение добруджанец от българи живели в южна Добруджа. Дядо ми и баба ми по майчина линия са родени в северна Добруджа. Там се заселват техните родители идвайки от Котел. Т.е. общо четири поколения моите предци са добруджанци, а като добавя и моят син - стават вече пет. Преди това предците ми (поне за тези които зная и помня) са живели в Балкана. 

Защо разказвам тази кратка предистория ли? За да ви покажа, че нямам пряка връзка с Македония и до зряла възраст може да се каже, че не знаех почти нищо за нея и историята на тази земя. Въпреки това в рода ми има и македонци. Моя трета братовчедка е по баща с македонски корени.

Може би някъде преди повече от 25 години (не помня точната година) за първи път имах възможността да отида в Македония. Бях говорител към една християнска организация, а събитието беше в хотел в село някъде в планината. 

В селото все още хората оряха с животни и най-ползваното им превозно средство беше каруцата. Население предимно от македонци, а най-богата махала, откъсната от селото, беше на албанци. 

Не бях там във връзка с темата, която сега ви представям. Други времена бяха, други неща ме вълнуваха, но тогава за първи път се срещнах с нещо, което привлече вниманието ми по необичаен начин. 

В почивките от семинарите в хотела идваха хора от селото, за да разговарят с нас и да се запознаят. Бяха чули, че има гости от България. Отрудени селски люде. 

Израснал съм на село и това не беше нещо, което ме караше да се чувствам не на мястото си сред тях. Имаше нещо обаче, което ме изненада. Те идваха и ме прегръщаха. Мъже, жени – всички! Очите им бяха насълзени. Опитвах се да си обясня на какво се дължи това внимание. 

Аз откликвах на тази емоция, но все още не разбирах какво я причинява. Попитах ги защо са така мили към нас? Те се усмихваха и през сълзи споделяха, че не би могло да е друго яче. Казаха ми: 

„НИЕ СМЕ БРАЌА, ние сме еден народ но поделен од политичарите.“

Приех безусловно тази топлина и откровеност и не задавах повече въпроси.

По-късно през престоя ни посетихме Велес и Гевгелия. Към този момент все още не знаех, че Господ ще ме заведе отново в Македония, но по коренно различна причина.

Мина се време и след една или две години отново бях във Велес по покана от местна организация, която правеше ежегоден, да го наречем симпозиум, посветен на Балканския комикс. Аз представях българския комикс. Организаторите ни гостяха в местен ресторант. 

Един ден по време на обяда до нашата маса дойде човек от организаторите и ни каза, че вечерта ние българите (бяхме двама) няма да се храним в ресторанта, защото някакъв (явно значим човек от Велес!) ни поканил на лична визита. Казаха ни само, в колко часа и къде да чакаме да ни вземат. Нямахме никаква представа кой ни кани и защо.

В уречения час пристигнахме на посоченото място и зачакахме. Не след дълго спря черна кола. Излезе човек и ни прикани да влизаме. Попитахме къде ще ходим. А той отговори, че ще видим когато пристигнем. Леко се притеснихме, защото нямахме обяснение за тази тайнственост. Доведоха ни до хубава сграда, в която имаше ресторант. Слязохме и шофьорът ни въведе вътре. А там... никой. 

Имаше една приготвена с ястия маса, на която водачът ни каза да седнем и че домакинът след малко ще пристигне. Спогледахме се с моя познат повдигайки вежди в почуда. Още по-притеснително стана, когато шофьорът излезе и заключи вратата на ресторанта. Нямахме никаква идея какво ще ни се случва.

Изведнъж от дълбочината на ресторанта, излезе усмихнат мъж, който с пълно гърло извика: 

„Добре дойдовте бракя БЪЛГАРИ!“. 

Това беше денят, в който се запознах по Божията воля с Драги Каров.

Ресторанта в който се срещнахме

Роден е през 1956 година в град Свети Никола, тогава във Федеративна народна република Югославия. Карев се занимава с бизнес в град Велес. Дядо му Божко Каров (от село Ореше, Велешко) е загинал през 1913 година като опълченец и е награден с орден „За храброст“ посмъртно. Драги и баща му са затваряни от властите в сегашната Северна Македония. Не харесвам това име „Северна“ и ми е жал, че отново политика направи още едно зло на народа ни. Заради българското си самосъзнание, Драги Каров е един от първите, които с разпадането на социалистическа Югославия основава комитет на ВМРО-ДПМНЕ във Велес и се обявява против присъствието на югославската армия на територията на Северна Македония. В резултат на това Каров е обвинен за тероризъм, осъден за „антиюгославска дейност“ на една година затвор заедно с Георги Калаузаров и Гоце Чушков, като са изтезавани по време на разпитите.

Драги Каров

Домакинът ни беше разбрал, че във Велес ще гостуват българи. Вечерята, която ни приготвил, е за да може да се наслаждава и да общува с българи от България. По блясъка в очите му и пламъка, с който се вълнуваше докато разговаряхме, разбирах, че за него е наистина нещо специално. Това е единствената ми среща с него, но след този ден започнах да разбирам защо навсякъде хората искаха да бъдат близо до нас, но сякаш чакаха да сме насаме. Да сме вече у нечий дом, когато вратите се затворят, за да могат да говорят свободно. Да кажат: „Хей, хора, ние сме БРАТЯ! Ние също сме българи, но тук е трудно да го казваш свободно!“. Драги Каров не е от тези, които го крие и е плащал за това скъпа цена.

Бях на много други места в домовете на македонци и когато злободневните страсти от изминалия ден затихваха, те с нетърпение очакваха разговорите с нас. Да споделят болката си, тегобите си и да кажат ясно на глас пред някого, който няма да ги презира „АЗ СЪМ БЪЛГАРИН! АЗ СЪМ БЪЛГАРКА!“.

Историите са много, избирам само някои от тях, не само за да не ги злепоставя (защото интернет е пространство, което може да спаси и помогне, но и да навреди).

Един от домовете, в които нощувах, също беше на протестантки пастор. Ситуацията -идентична. Когато денят отминеше в късните часове, той искаше да говори само за едно и нищо друго не го вълнуваше и интересуваше освен България.

Омразата, която ще срещнете в интернет от македонци срещу нас, приятели, е насадена. Толкова болка са преживяли и продължават да преживяват тези хора дори до ден днешен. Да си албанец в Македония е престиж, да си турчин е свобода, да си грък е прието, да си сърбин е модерно, но да си БЪЛГАРИН… Ех, да си българин!

Каквото и да ви разказват, каквото и да въртят - очите ми го видяха, ушите ми го чуха, сърцето ми го изстрада и отново очите ми го изплакаха!

Когато сега пиша тези думи емоцията отново се връща в мен, насълзявам се, а пулсът в слепоочията ми става непоносим.

Друг път ще ви разкажа още истории за Македония и хората ѝ. Никога не съм започвал разговор аз с тях в тази посока. Винаги бяха те и винаги се усещаше едновременно и болката, и радостта им. 

Реших да споделя с всички ви, защото злото отново човърка в тези люти рани. Слушах новия премиер от Канада. Може да го харесвате, но той не е нито моя премиер, нито го свързвам с България. За жалост той е от едно поколение, което покварата в политическата върхушка на България роди с годините. Отраснали и оформени в чужда работилница, за чужди цели и чужди интереси. Те не се завръщат в България за да я въздигнат, а да я доунищожат!

Много българи живеят в чужбина, много се завръщат и много ще се завърнат докле е време. Когато се приберете, братя и сестри, когато си дойдете - търсете извора, пазете корена! Не предавайте България в ръцете на други и не позволявайте на такива като тези служещи на фондации с благите имена „Америка за България“ и „Отворено общество“, защото те са измамни, те са отровата не само за родината ни! Те са ракът в човечеството! Внушенията на глобализма са, че човечеството е болестта и ракът на тази земя, но това е мръсна лъжа! Защото точно те са метастазата в човечеството. 

Дишате ли техните идеи, пиете ли техните мисли, копнеете ли техния живот – вие вече сте заразени. Върнете се в земята си, но се грижете за нея! Приближете се отново до корена и той ще ви възроди. Ще ви направи да се преоткриете, защото ТВОРЕЦЪТ е избрал да се родите БЪЛГАРИ! В този живот няма по-голяма привилегия да си това, което си създаден да бъдеш!!!

Изгледайте видеото и съпреживейте:

Публикацията е в процес на редактиране

Новак Джокович - символ на СВОБОДАТА!

След последните събития около Новак Джокович, той се превърна в лице и символ на свободата. Появиха се и „компромати“ срещу него дори от поддръжници на опозицията срещу световния „медицински фашизъм“.  Бяха извадени всички фотографии и вкарани в социалната битка между ЗА и ПРОТИВ. Джокович беше представен като инструмент на контролираната опозиция на „Елита“.

Фотографиите, които бяха използвани в компроматната война, са такива, които илюстрират Джокович чрез символизма на „прикритото око“. Това се ползва като доказателство, че той е част от инструментариума на този контролиращ „Елит“. Разбира се, не закъсняха и въпросите към мен. Тъй като аз се заявих в подкрепа на Джокович, а и не бих застанал в друга позиция.

Един от методите, които в годините съм си изработил, е да не прибързвам с крайните заключения. Наблюдавам, слушам, чета, вниквам в детайли и бавно оформям мнение.

В моя житейски опит имам 12 години активна практика в рекламата като графичен дизайнер. От тази си позиция искам да споделя с вас гледна точка, която може би пропускате.

Казвам ли, че Новак Джокович няма връзки с елита? Не, разбира се! Той е твърде богат и известен, за да изключа тази възможност. Но искам да ви покажа друго. Всички фотографии, където той позира със символизма на „прикритото око“, са рекламни кампании на определени фирми, с които той има сключени договори. 

Какво ви казвам ли? Начинът, по който е представен, не е задължителна инициация на личността Джокович, а на компанията, която представя продукта си чрез него. Тук е мястото да си зададете въпроса ЗАЩО?

1. Защото това продава.

2. Защото компанията, марката зад продукта иска да засвидетелства принадлежност чрез тази символика.

3. Защото иска да привлече вниманието на определени общности и лобита, чрез които паричните потоци се въртят.

4. Защото закон в рекламата е "провокативният елемент - чрез скритото послание".

И така, ще разгледам само някои от тези изображения, но всички подобни се поддават на същия анализ.

Заглавната фотография, която съм използвал, е реклама на часовници „SEIKO“

Ето, това е посоката, която трябва да проучвате, а не едностранчиво рекламното лице. То най-вече бива избирано от компаниите заради своята популярност, количество фенове и подражатели. Това продава!

Няма да изпадам в детайли, за да ви показвам връзките на тези елитарни и свръх богати компании, чиито собственици и управители може да откриете например на Световния икономически форум в Давос.

Ще ви покажа това, което пропускате. А то не трябва да се изважда. Само така може да получите по-обективен извод и да си направите съответното заключение. Да, уважаеми, “SEIKO” са в играта на парите, влиянието и властовите позиции.

Но когато се подготвя рекламна фото-сесия, кой е този, който задава рекламната концепция? Компанията или рекламното лице? Този отговор оставям на вас самите да решите какъв е.

Следваща фотография, която ще ви покажа, е на японския гигант на спортни обувки "ASICS". Те са в челната петорка на този пазар.

Отново, детайли около компанията може да проучите сами. Аз ще използвам картинния език. Такъв, какъвто ползват и рекламните кампании.

Абревиатурата на фирмата "ASICS" е съкращение от латинския израз „Anima sana in corpore sano“, който в превод означава „Здрав дух в здраво тяло“. Първоначално фирмата не се е казвала така, а Onitsuka Tiger.

В началото на своето съществуване компанията доставя стоки само на вътрешния пазар на Япония и от това се възползват основателите на корпорацията Nike Фил Найт (Phil Knight) и Бил Бауърман (Bill Bowerman), като закупуват японски кецове и ги препродават в САЩ. През 1977 г., след разширение компанията Onitsuka Tiger е преименувана на ASICS

Ще си кажете: "Прекрасен слоган!".

„Здрав дух в здраво тяло“- така обичан от всички наши учители по физическо възпитание израз е взет от римския сатирик Ювенал. "Е, добре, какъв е интересният факт?" ще попитате.  Фактът е, че Ювенал в своята сатира е вложил смисъл точно противоположен на нашия любим прочит.  Ето откъс от произведението на Ювенал в превод на Ф.A. Петровски:

"Ако поискате какво и принесете жертва на светилищата

Има вътрешности, наденица, която направих от бяло прасе.

Трябва да се молим умът да е здрав в здраво тяло.

Поискайте бодър дух, че да не познава страха от смъртта."

Фразата е била често в обръщение при гладиаторите, осигуряващи кърваво зрелище на тогавашният „Елит“. Гладиаторите, обаче, не са свободни хора. И са вдигали не едно и две въстания за свободата си. Най-известното от които е на нашия предтеча Спартак.

Имате фирма, която става гигант в бранша и навлиза в определени среди. Конкурира се с големите. Осъществява нужните контакти и заема определени позиции. Това налага промяна на името и логото, с което излиза и се заявява на световната сцена сред ГОЛЕМИТЕ.

Последните две изображения, които ще ви покажа, са от най-големия спонсор на Новак Джокович. Тази фирма е с железни традиции в тениса, тъй като води началото си от френския тенисист Рене Лакоста.

Логото на LACOSTE e крокодил, защото това е бил прякора на Рене, който той превръща в рекламна марка. Към настоящия момент фирмата е вече притежание на швейцарския холдинг Maus Frères

Да, Новак Джокович е изключително богат, но нека ви напомня един библейски фрагмент от книгата Откровение на Йоан. Ние живеем точно в това време.

Откровение 13:16

„И ПРИНУЖДАВАШЕ всички, малки и големи, БОГАТИ и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата или на челата им;“

Ще завърша с изявлението на Нешка Робева относно случая Джокович, което аз напълно подкрепям.

„И още веднъж за ДЖОКОВИЧ! Не съм от големите фенове на тениса. Но на Джокович – да! Защото е голям!  Защото има и отстоява принципите си! Защото не се продава  Защото не се унижава да лъже. Защото е Мъж, спортист и то БАЛКАНЕЦ. Защото всеки, трябва да има право на своя избор. Защото неваксинираните не заплашват ничий живот, освен своя, на който трябва да имат право… И защото ненавиждам лъжата. Моето уважение, друже Джокович. Подкрепям Ви! Това написах преди седмица, това потвърждавам и сега. Джокович е известен с отказа си от ваксина, но беше ПОКАНЕН на турнира! Арестуван, освободен и пак арестуван…. Когато за втори път с въпроса се занима Австралийският съд, присъдата е, че спортистът е заплаха за здравето… на кого, че не разбирах?!... И защо не е заплаха, няма нужда да обяснявам. Просто в този спорт някой може да се зарази, само, ако глътне противниковата топка… Джокович ще бъде депортиран. Съвестното австралийско гражданство – доволно. Защитниците на закона – още по-доволни… Победа за овчарите!!!… Искам да кажа за тези, които водят стадото – доят стрижат и хранят. На ОИ в Китай, известни политици /между тях и австралийските/– най-големите борци за демокрация ще бойкотират игрите?! Защото там не се спазвали правата на човека?! Е, сега трябва да очакваме, че „големите“ ще се застъпят за правата на един спортист, който преди да е шампион, е човек. Човек, който отстоява правата си. ВЪН ПОЛИТИКАТА ОТ СПОРТА!!!

Приятели, не съм антиваксър, но съм категорична, че безличието не прави шампиони. А големите личности са неразбираеми, за тях или „Осанна“ или „Разпни го“…. Кураж, друже Джокович, дори затова, че не се срамуваш да се наричаш Балканец.“

"Не се оставям да бъда воден от впечатленията си, а от разума и от Светото Писание." 

Джон Уесли

"Здравият разум не се поддава на статистика." 

Джордж Оруел