неделя, 27 февруари 2022 г.

Гаврата със скръбта на хората.

 


Една от най-големите гаври на геноцида, който се развива вече две години, е протокола, които се следва при починалите, определени като поразени от SARS-CoV-2.

В тази публикация дори няма да обсъждам заразен ли е въобще починалия. И ако е толкова заразен, къде е проблема за прозрачен под-капак? Но нека посоча първо протокола, а след това ще ви разкажа личната си история, като към нея добавя и някои на други пострадали.

"Всички, които са починали с Covid-19 инфекция се погребват по един и същи начин. Независимо дали са християни или мюсюлмани. Има си Наредба, която гласи: в едни определени чували 2 на брой, пръска се с дезинфектант между двата чувала в ковчег, който е херметически затворен и така се погребва тялото без да се отваря ковчега."

Източник: ТУК

И така, наскоро пътувах с моя позната, която ми разказа какво е преживяла. Мъжът й е хоспитализиран като болен от китайската болест. Не оцелява. Дали го погубва заразата, протоколите, лекарствата или съпътстващи заболявания не е тема на тази публикация. По посочения протокол покойникът й е върнат в запечатан и стречован ковчег. Опечалените възроптали още при приемане на ковчега, тъй като не могат да оплачат и се сбогуват с близкия си както е редно. Драмата се развива, когато близките решават, че няма да спазят наредбата и отварят запечатания ковчег. Вътре е друг човек. Разбирате ли? Друг човек!

В най-тежкия момент за близките те можеха ако не бяха нарушили наредбата вместо съпруга си да оплакват и ридаят над ковчега на друг. Друг бе хора, друг!!! Нечия съпруга, нечия майка, нечия дъщеря, нечий баща, съпруг, син, но не е вашият мъж. Вашият любим е погребан другаде от друг, може и органите му да са продадени. На надгробния му паметник може да пише и женско име. 

Случаят се развихря. Започват дела, съдилища, престорени извинения, заклеване в майка и баща, че е нелепа грешка. Делото е спечелено. Но стореното е травма за цял живот. Непоправимо е. 

Този случай не е прецедент, но колко са осмелилите се да нарушат наредбите? Хората не знаят кого са погребали.

Ето още други такива драми:

В тази публикация има и видео. Опечалените се уговарят предварително с ходжата да снима баща им в моргата, преди да го сложат лекарите в ковчега и да го запечатат. Разбира се за съответната сума. Започва погребението, вече заравят ковчега. Почти са приключили, когато ходжата извиква един от скърбящите да се разплатят за службата и допълнителната услуга. Когато опечаленият вижда снимките, помислил, че ходжата се майтапи с него. На снимките не е баща му. Избухва скандал в най-тежкия момент. Изравят погребания, отварят ковчега. Погребаният не е техният покойник. Погребаният като мюсюлманин, може и да е християнин. Това вече не е само гавра с паметта на починалия, а и с неговата вяра, неговата принадлежност.

Семейството преживява ужаса и скръбта и погребва друг покойник.





понеделник, 21 февруари 2022 г.

Определят ли още съдбата ни митовете?



Асклепий

Обичате ли митология? Предполагам на някои от вас е любима. А знаете ли, че някога там, назад във времето, това което днес наричаме митология на народите е било считано за тяхната реална история? Колкото и неглижирано да я възприемаме днес, всъщност тя определя много от нашето съвремие и бъдеще.

О края на 2019 година, животът на човечеството беше преобърнат от архитектите на нашия свят, на нашата действителност. Само две години след започването на гениално планирани действия в света ни една от най-хуманните професии се превърна в инструмент на тоталитарна диктатура. Роди се названието МЕДИЦИНСКИ ФАШИЗЪМ.

Аз съм от хората, които не вярва в случайности. Убедил съм се през годините и опита, който съм натрупал не само житейски, а и духовен (какъвто имам в изобилие) ми казва,  че всичко се случва в определени зависимости. И тъй като за този световен парад на смъртта инженерингът, с който се изгражда новата реалност, е поверен на медицината ще ви показвам (както и до сега съм го правил), че всичко е изумително детайлно подбрано и премислено. Както обичам да казвам „зад това стои висш зъл гений“. Но за да разберете как и защо, ще ви върна назад във времето до раждането на медицината и фармацевтиката, тъй като случващото се води корена си в това древно начало.

За емблема на всичко, което олицетворява медицината, е избран образ, който е атрибут на бога на тази наука - Асклепий. Това е змията.

Той всъщност е полубог, тъй като неговата майка е смъртна. Негов баща е Аполон, който освен че е син на Зевс и Лето (тракийската Лада), е асоцииран със слънцето и сам също е лечител. Но ето и първият важен репер, към който искам да насоча вашето внимание. Смъртната майка е много важен персонаж в този разказ. Първо, защото тя е тази, която износва бъдещия Бог, важен е и начинът, по който го ражда. По-голямата част от научната общност възприема Асклепий като старогръцки бог, но това е конструиран стереотип, както вече много от вас са се убедили. Човечеството е отглеждано как да мисли и в какво да вярва. Да се доверява сляпо без само да търси отговорите. Научната общност не прави изключение в това отношение. Всеки един бъдещ учен първо е обучаван години наред във вече изградена матрица. Дипломира се ако издържи изпит по това, което е учил, независимо дали то е вярно. След това той има възможност да расте в научни степени, но само ако защити (забележете – защити!) това, което е учил. Какво имам предвид ще ви споделя малко по-нататък.

Първият репер, който обещах да ви дам, е свързан със смъртната майката на Асклепий. Тя е била принцеса на Тесалия. Тук няма да разглеждам, че самият Омир нарича Ахил водач на мирмидони - войнстващ народ обитаващ Тесалия. По-късно хронисти като Йоан Цеца и Малала говорят, че Ахил е предвождал армия от войни, които в древността са се наричали мирмидони, а сега българи. Не е това предмет на публикацията, но сведенията са факт.

Та принцесата на Тесалия била дъщеря на Флегий и Клеофема, местните владетели. Те кръстили дъщеря си КОРОНА (на гръцки Κορωνίς - Коронис) . Тя била любовница на Аполон и забременяла от него. Още докато е бременна, Корона се влюбила в Ишис, син на Елат, един от Тесалийските вождове. Бял гарван съобщил на Аполон за изневярата на Корона.     

Овидий описва в своята поема, че в гнева си Аполон пронизал със стрела Корона. Веднага след това той съжалил за стореното и опитал да я излекува от раната, но вече било твърде късно. Единственото, което Аполон можел да направи, е да спаси все още нероденото дете. Това е митичното начало на първото цезарово сечение. За да спаси бебето, Аполон направил цезарово сечение и извадил младенеца.

Тук идва следващият репер. За радост науката признава, че името на Асклепий е предгръцко, сиреч на балканското население преди гърците да се появят на Балканите. Унаследили са тази история и се е превърнала в тяхна. Опитите на учените да изведат името му с гръцка етимология стига до абсурди като например това, че то означава „къртица“. Да не говорим, че на гръцки „клепто“ е крада. Откъдето идва и „клептомания“.

Аз нямам ерудицията на квалитетите, нито тяхната школовка, но това пък ми дава свободата да търся своите отговори, без да задължавам никого с изводите, които правя.

Слава богу има и учени, които категорично заявяват, че то е тракийско. Например Robert S. P. Beekes,“Етимологичен речник на гръцкия“. „His name may mean "to cut open" from a story about his birth.“ Сиреч, неговото име се предполага, че означава „да направя разрез - отвор“ свързвайки го със спецификата на неговото раждане.

Реших да проверя това твърдение. Защото Robert S. P. Beekes се занимава с корена  „клеп“, а това е много интересен момент, защото съществува в българския и е много древна форма. Например глагола „клепя“, който поради това, че е стара дума, е породил богатство от производни с различно значение.

Според тезата, която проверявах, той означава „отвор - разрез“.

Отварянето има и обратна форма – затваряне, но коренът остава същият. Това ме отведе до протоиндоевропейския  корен „klāw“, клау (ключ). Корен за синонимната форма на отварям-затварям, отключвам-заключвам.

"kila" е думата на санскрит за ключ от където производната "kilapada", ключова дума, "kila" означава и кол, сиреч заострено дърво.

В българския език думата „клепач“, тази анатомична част, която отваря и затваря очите ни, може да ни даде много интересна посока. Да клепаш, се разбира като да цапаш, но всъщност да наклепаш нещо съдържа идеята, с която се изразява покриване. Да речем „да наклепаш стена с кал“. Клепка се използва и за полагане на боя върху дадена повърхност – т.е. стигаме отново до същата идея. Да отвориш или затвориш. Когато затваряте отвора вие го покривате. Точно това означава и думата „клапа“, приспособление към машина или съоръжение, което се затваря или отваря. Клапата е приспособление, което контролира движението в двете посоки. Отваря в едната посока и затваря в другата.

Какво подходящо име за онзи, който ще се превърне в бог на медицината.  Ас-клеп. Отварящ и затварящ. Заключващ и отключващ. Този, който отваря портите на смъртта и извежда от там.

Днес го виждаме и в друга тоналност - карантина, локдаун и други производни.

Но защо медицината? Защо онова, което дарява живот, онова, което спасява живот, сега го отнема.

Това е също част от живота и естеството на Асклепий, а отговорът се крие в символа на змията. Тя също има негатив и позитив. Може да дарява живот, но може и да го отнема.

След като изродил детето, Аполон го отгледал и научил на много неща за медицината. А по-късно го пратил да бъде обучен от Кентавъра Хирон, който продължил обучението му в медицинските тайни. Съществува мит, в който се казва, че змия облизала ушите на Асклепий и го научила на тайни знания. Но аспектът с даването и отнемането на живот е разгледан в подаръка му от богинята Атина, която му дала кръвта от главата на горгоната Медуза. Кръвта от лявата ѝ страна била отровна и унищожителна, а тази от дясната - лечебна. С нея Асклепий лекувал и най-коварните болести.

Горгона Медуза е предмет на съвсем друг разказ, но важното в случая е да се знае, че тя е била същество с тяло на жена от кръста нагоре и змия от кръста надолу, а главата ѝ (въпреки красивото ѝ лице) вселявала вкаменяващ ужас, тъй като косите представлявали множество змии. Както всички митове и този с нея има различни вариации. Съвсем накратко ще ви кажа, че някога назад във времето, тя била невероятна красива жрица в храма на богинята Атина. Описвана е като красавица с руси къдрици и бяло като мляко лице. Повелителят на моретата Посейдон се влюбил в нея. Това довело до сексуален контакт в храма на Атина, която била известна с девствеността си, подобно на Артемида. Жриците ѝ също трябвало да пазят девствеността си. Този акт на обезчестяване на обета (още повече извършен в самия храм!) разгневил безкрайно богинята. Тя не можела да накаже Посейдон, затова гневът ѝ се излял върху Медуза. Проклятието на Атина се стоварило с цялата си сила върху жрицата и тя се превърнала в горгона.

Змиите в историята на човечеството винаги са били символ на двойственост. На ужаса, отровата и смъртта и в същото време на обновлението, възкресението, изцелението и мъдростта.

Когато змията е представяна в негативен контекст е обикновено черна, люта и отровна. Когато тя е представяна в позитивен аспект е бяла, лековита и добронамерена, мъдра змия.

В някои народи съществуват митове за войни между бели и черни змии.   

Един друг религиозен стереотип е превърнал този символ в изцяло негативен персонаж, но това е също идеологичен конструкт. Християните асоциират всичко зло с образа на змията. Самият дявол споделя този образ. Но свещеното писание не съдържа информация само за негативния полюс, то представя пълната картина на змийската семантика. А защо в християнството е развито възприятието само на негатива? Това всъщност е ясен показател, че възприятията ни умишлено са моделирани така. Затова дълго време достъпът до Библията не е бил позволен за обикновените хора и то точно в младата възраст на християнството. Но дори днес, когато тази книга е общодостъпна, позитивният аспект на змийския символизъм не се разглежда. Това е тема табу. А на хората, които се осмеляват да открехнат тази завеса, се гледа с лошо око. Казвам го от личен опит, защото съм го изпитвал върху себе си.

Това ще ви даде отговор и защо за символ на медицината е избран именно жезълът на Асклепий.

Писанието описва времето, в което Моисей води божия народ през пустинята. В този път народът се отклонил от пътеките Господни и това довело Божието наказание върху им чрез „горителни змии“. Множество отровни змии започнали да избиват народа. Това накарало хората да потърсят прошка и помощ от Бога, като молили Моисей да измоли избавление за тях. Моисей потърсил Божията помощ и съвет как да бъде избавен народа. Тогава Господ му казал да направи медна змия, да я постави на върлина и да я издигне на свещено място. Който успеел да дойде до змията (след като вече е бил ухапан от отровна змия) и да погледне към нея, получавал изцерение. И животът му бивал опазен.


Но това дори не е първият път, когато жезълът със змията се появява в битието на Моисей. Когато Бог го призовал да изведе евреите от Египет, той (Моисей) поискал знамение, чудо, което да демонстрира пред хората, че именно Бог го изпраща да ги поведе към спасението. Тогава Творецът му дал жезъла, който се превръща в змия, когато го хвърли на земята. Моисей демонстрирал това знамение и пред самия фараон. Египетският владетел заповядал на жреците си да направят същото. Те хвърлили жезлите си на земята и също се превърнали в змии, но змията на Моисей изяла другите змии. Това засвидетелствало Божията мощ, авторитет и доминация пред фараоновия дом и пред израилтяните. С този жезъл Моисей разделил водите на Червено море. С него той извършил чудото, от което в пустинята от скала потекла спасителна вода за умиращите от жажда. Появило се своего рода аязмо – свещен извор.

Издигнатата медна змия в пустинята е позната и под името „Нехущан“, което в превод означава „змия от месинг“, сплав от мед и цинк. Това прави цвета ѝ златисто жълт.

Старозаветното събитие е обявено за пророчески образ на спасителя Исус Христос, който трябва да бъде издигнат на дърво и с тази жертва да изкупи човешките грехове и всеки, който дойде пред този кръст и приеме тази жертва, да получи опрощение на греховете си и изцеление на болестите си.

„И както Мойсей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий, та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен” /Иоан 3:14-15/

Така, както змията в пустинята, така трябва и човешкият син.

Оказва се, че самият Исус Христос е асоцииран със змия. Виждате ли как вековно изграждан стереотип може напълно да лиши хората от сетивност за действителността и въпреки че това не е укрито от писанието, стереотипът действа като блокаж на възприятията? Т.е. в Библията, както и в древността, виждаме същата тази двойнственост конкретно на образа на змията. От една страна тя е действителен образ на дявола, но от друга страна тя е образ и на самият Месия, който се явява антагонистичен-противоположен персонаж на Лукавия.   

Но нека ви покажа, че това не е запазен зооморфизъм единствено за Спасителя. Да, за някои може да е шокиращо (но е факт!) и искрено съжалявам за хората, които предпочитат да са слепи за това.

Всеки, приел Христос за свой спасител, всеки, поел по пътя на вярата може да стане проводник на това, което е и изцелителната, опрощаваща, спасителна змия. Дразни ли ви възприятията това? Повярвалите в Христос, подобно на змията на Моисей, ще побеждават змиите на злото.

„Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден. И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят; змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват.“

/Марк 16:16-18/

Ще кажете „Пълни глупости!“. Как това прави повярвалите подобни на змия?

Забравяте, че змията (свидетелстваща, че самият Бог е с Моисей) хванала другите змии и дори ги изяла, въпреки че те били отровни - тя е била резистентна към отровата им. Буквално ги унищожила.

Всъщност самия Исус казал на учениците си, изпращайки ги да носят неговото послание:

„…бъдете, прочее, мъдри като змиите...“ /Матей 10:16/

Спомняте ли си кръвта от лявата страна на горгона, която била смъртоносно отровна, а тази отдясно - целебна и дори възкресителна?

А знаете ли че, змията-дявол е лява сила, а змията-Христос е дясна сила? Не ви звучи добре да бъде наричан змия, нали? Това е гласът на стереотипа, в който сте отгледани и формирани. За съжаление той е погрешен, защото и самото писание го твърди.

Една от семантиките на лявото в много култури е образ на деструктивната сила и смъртта, а дясното - на градивното и живота. Библията не е изключение. В съдния ден верните на Бога са поставени от дясната му страна, а отляво са богопротивниците, неверните. Едните получават благословението на вечния живот и небесната обител на Божието царство, а другите са проклети и обречени на вечен огън, определен за дявола и неговите ангели.

Самият Христос стои от дясната страна на Небесния Отец.

Този разказ е посветен на Асклепий и затова ще го завърша с него.

Богът на медицината до такава степен изучил тайните на това изкуство, че станал по-добър лечител и от баща си Аполон и от кентавъра Хирон. Навсякъде, където Асклепий се намесвал, болестите бягали, а здраве и дълъг живот трайно се настанявали сред хората. Той започнал да възкресява и мъртви, и дори богове започнали да го търсят за съдействие. Например по молба на Артемида той възкресил Иполит. И както всичко, в което се достигат висоти в благоденствието на хората, големите, които държат човечеството в зависимости, започват да недоволстват. Хадес се оплакал на Зевс, че Асклепий му отнема поданиците, попаднали в обиталището на подземния свят. Колкото и странно да е, Зевс също се изплашил. Страхувал се, че Асклепий може да научи и последователите си на тайната на възкресението. Боговете започвали да губят контрол над земната популация. Звучи ли ви познато? Днешните „богове“ - фарма гигантите, и тези зад тях са особено притеснени, че губят все повече поданици. Филантропи тръбят навсякъде как трябва да бъде редуцирана човешката популация. Как на хората трябва да им бъде отнета способността да се размножават. Затова полагат гигантски усилия да умножават и предизвикват стерилитет. Но ако сте повярвали, че тези фарма гиганти се борят за човешкото здраве, то тога вие вярвате, че производителите на оръжие желаят световен мир, или пък че енергийните, петролни или газови магнати работят за безплатна и свободна енергия. Абсурдно е нали?

Зевс решил да прекрати това, а имало само един начин - да убие Асклепий, и го направил със своята гръмотевица.

Виждате ли го вече? На човечеството в момента му се сервира от отровната част на змиите. А за целта Асклепий трябваше да бъде убит. Тази най-хуманна професия - медицината. Да, точно тази наука умря! Беше убита! Упражняват я покорните, но само ако изпълняват подаваните им черно-змийски протоколи. Несъгласните медици биват преследвани, репресирани и унищожавани. Гласовете на белите последователи на Асклепий биват заглушавани.

Днес ако се наложи да влезете в болница по една или друга причина трябва да бъдете задължително тествани за гените на Коронис. Ако ги нямате, ви ги доставят опаковани в „спасителен“ препарат с игла, съдържащ изкуствено модифицирани гени от черните жреци. Ставате ГМО експеримент. А митичната Корона била убита и после изгорена.

Това убийство сблъскало Зевс и Аполон. Аполон погубил циклопите, които ковяли гръмотевиците на Зевс. Гръмовержецът на свой ред прокудил Аполон от Олимп и го наказал да служи една година на смъртния тесалийски цар Адмет. В крайна сметка по молба на Аполон, Зевс възкресил Асклепий и го поканил да стане част от Олимпийските богове.       

Това ще се случи и в нашия свят. Възкръсналият ще се завърне и ще възстанови живота. Ще донесе изцерение на народите. А в неговата милениална – хиляда годишна епоха, дори най-грешните човеци ще живеят по 100 години.

 

Производни и значения на думата „клеп“

Клепам, мотиките – заострям има връзка с разрез

Клепало – съобщава, че църковната обител е отворена за служба и поклонение

Клепач на око – това е анатомичен орган чрез който затваряме и отваряме очите си. Той има предпазна функция.

Клепач се използва и като негативен епитет за хора, които говорят лошо за някого, или за хора, които клюкарят. Това отново има връзка с покритие. Клепача, цапа името, личността на някого с думи.

Клепка – когато нанасяш с четка боя. Отново става дума за покриване.

Клепоух – Клепнали уши, най често при някой кучета, клепналото ухо е прегънато на половина, при което част от ушната мида затваря отвора на ухото.


Държа да отбележа, че не трябва да считате генерално всичко ляво за зло или всичко дясно за добро. Лявото е символ на женската енергия, дясното на мъжката. Жената ражда тя е символично изворът на живота, мъжът е сеячът на нивата. Трябва да разбирате, че и лявото се съдържа в дясното и обратното.