В тази публикация дори няма да обсъждам заразен ли е въобще починалия. И ако е толкова заразен, къде е проблема за прозрачен под-капак? Но нека посоча първо протокола, а след това ще ви разкажа личната си история, като към нея добавя и някои на други пострадали.
"Всички, които са починали с Covid-19 инфекция се погребват по един и същи начин. Независимо дали са християни или мюсюлмани. Има си Наредба, която гласи: в едни определени чували 2 на брой, пръска се с дезинфектант между двата чувала в ковчег, който е херметически затворен и така се погребва тялото без да се отваря ковчега."
Източник: ТУК
И така, наскоро пътувах с моя позната, която ми разказа какво е преживяла. Мъжът й е хоспитализиран като болен от китайската болест. Не оцелява. Дали го погубва заразата, протоколите, лекарствата или съпътстващи заболявания не е тема на тази публикация. По посочения протокол покойникът й е върнат в запечатан и стречован ковчег. Опечалените възроптали още при приемане на ковчега, тъй като не могат да оплачат и се сбогуват с близкия си както е редно. Драмата се развива, когато близките решават, че няма да спазят наредбата и отварят запечатания ковчег. Вътре е друг човек. Разбирате ли? Друг човек!
В най-тежкия момент за близките те можеха ако не бяха нарушили наредбата вместо съпруга си да оплакват и ридаят над ковчега на друг. Друг бе хора, друг!!! Нечия съпруга, нечия майка, нечия дъщеря, нечий баща, съпруг, син, но не е вашият мъж. Вашият любим е погребан другаде от друг, може и органите му да са продадени. На надгробния му паметник може да пише и женско име.
Случаят се развихря. Започват дела, съдилища, престорени извинения, заклеване в майка и баща, че е нелепа грешка. Делото е спечелено. Но стореното е травма за цял живот. Непоправимо е.
Този случай не е прецедент, но колко са осмелилите се да нарушат наредбите? Хората не знаят кого са погребали.
Ето още други такива драми:
В тази публикация има и видео. Опечалените се уговарят предварително с ходжата да снима баща им в моргата, преди да го сложат лекарите в ковчега и да го запечатат. Разбира се за съответната сума. Започва погребението, вече заравят ковчега. Почти са приключили, когато ходжата извиква един от скърбящите да се разплатят за службата и допълнителната услуга. Когато опечаленият вижда снимките, помислил, че ходжата се майтапи с него. На снимките не е баща му. Избухва скандал в най-тежкия момент. Изравят погребания, отварят ковчега. Погребаният не е техният покойник. Погребаният като мюсюлманин, може и да е християнин. Това вече не е само гавра с паметта на починалия, а и с неговата вяра, неговата принадлежност.
Семейството преживява ужаса и скръбта и погребва друг покойник.
Няма коментари:
Публикуване на коментар