ЗВАТЕЛНАТА ФОРМА - КЛЮЧ КЪМ ДУХОВНИЯ ПОТЕНЦИАЛ.

 

Картината носи името: Разказвач на истории

ЗВАТЕЛНАТА ФОРМА В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК ИЛИ ЗАЩО ХОРАТА, КОИТО Я УПОТРЕБЯВАТ, ИМАТ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ОТКЛЮЧАТ ДУХОВНИЯ СИ ПОТЕНЦИАЛ.

Виждал съм множество публикации за звателната форма в българския език. До голяма степен те са в академичен стил.

Рядко или почти никога не съм срещал материал на достъпен популярен език.

Един такъв, който горещо препоръчвам, е на Иван Стаменов.
https://www.otizvora.com/2018/06/9965/zvatelniyat-padezh-i-noviyat-razdel-ezi/


Аз съм от хората, които не гледат на света единствено в материалния му и веществен аспект. Ние сме същества, които биваме повече духовни, отколкото материални, при все че материята е тази, която доминира във видимото. 

Съществуването на звателна форма е една от тайните, които ако разберете, никога повече няма да се откажете да я ползвате. Особено ако държите на духовното си израстване. 

Българският не е единственият език, който борави все още с тази форма. Има и такива, които са имали, но НЕЩО я е унищожило. И повярвайте ми, това далеч не е развитието на езика. 

След като прочетете този материал ще разберете и кое е това НЕЩО или КОЙ е ТОЗИ, който унищожава звателната форма и защо за НЕГО това е толкова важно.

Бидейки духовни същности ние (или поне част от нас) все още имаме възможност за комуникация и връзка с духовната реалност. 

За да бъде осъществена тя обаче от веществения към невеществения свят, ние имаме нужда от връзка, контакт или да го наречем „мост“, по който двете страни да влязат в съприкосновение.

Духовните учения наричат това най-често МОЛИТВА.

Ведическият индуизъм използва и една друга подобна практика, която се нарича „мантра“.

Думата мантра е от санскрит и се състои от корена man – manas – „съзнание“ и наставката – tra, означаваща „инструмент, средство“. Ето защо буквално „мантра“ означава „инструмент на съзнанието“. Мантрите са предназначени за освобождаване на ума от илюзията и материалната обвързаност.

Ползват се като ритмични „удари“ върху черупката, в която духовният ни аспект е „заключен“. Тоест своего рода средство, чрез което се задвижват звукови вибрации, предизвикващи реорганизация на материалната ни обвивка и освобождаване на духовната ни сетивност.

Във ведическите писания е записано, че боговете обичат криптиката. Те имат истински имена, които хората обичайно не ползват. Такива имена имат и предметите - те отговарят на тяхната същност. Хората основно ползват неправилните форми, за да не получават прекомерна духовна власт, когато призовават божествения свят. Израствайки по пътя на духа, някои хора могат да достигнат до посвещение в истинските форми, така те в пъти по-бързо получават не само достъп и качествена комуникация с невидимия свят, но стават и способни да прекрояват материята. Това е изключителна отговорност и само малцина получават тази привилегия след съответното спечелено доверие на засвидетелствано посвещение в опазване на същността. Това е нужно, за да не бъде разрушавана хармонията.

Имената (или названията) както на духовните същности, така и на материалните могат да бъдат приЗОВавани. Когато това бъде извършено с правилната форма веднага се получава различен вид връзка на комуникация. Тоест осъществява се на звуково вибрационно ниво добра и балансирана духовна настройка. Между двете страни има взаимност и разбирателство. 

Нека погледнем какво ни е показано и в Библейските писания: 

„Аз ще се изявя като свят в онези, които се приближават към Мен, и ще се прославя пред целия народ“  Левит 10:3

„И тая трета част Аз ще прекарам през огън, Пречиствайки ги както се чисти среброто, И изпитвайки ги както се изпитва златото. Те ще призоват Моето име, И Аз ще ги послушам; Ще река: Тия са Мои люде; А те ще рекат, всеки един: Господ е мой Бог.“  Захария 13:9

В първия пасаж виждаме особения вид посвещение, което се изразява като приближаване на едната страна към другата. Това предизвиква надестествена изява на божествената реалност пред целия народ, като проводник се явява приближилият се.

Във втория пасаж виждаме как проводникът бива пречистван и възпроизвеждан като качествен такъв, за да има последващата връзка. 

- Те ще приЗОВат МОЕТО ИМЕ. И Аз ще ги послушам. (тоест ще извърша това за което ме викат, зоват.)

Ключовият момент тук е приЗОВаването на НЕГОВОТО име.

В последствие виждаме изразена и близостта между двете страни:

„Ще река: Тия са Мои люде; А те ще рекат, всеки един: Господ е мой Бог.“

Може би още се чудите къде точно става връзка с темата за звателната форма в българския език.

Тук ще добавя още нещо от библейските писания и после ще премина към същината.

На времето чувах как се молят в определени християнски общества, които бяха спрели да ползват звателната форма, мислейки си, че така изразяват по-голям авторитет и интелект, но всъщност просто подражаваха на западния изразен модел.

Тогава за първи път чух някой да ми казва не СлавянЕ, когато се обръща към мен, а Славян.

- Здравей, Славян! Адмирации за твоята посветеност и респект към твоята отдаденост! Ще се моля за твоя просперитет.

Молитвата започваше и звучеше така:

- Ти небесен Баща, простри ръка на протекция към служител Славян...

Всичко това беше толкова престорено и мъчно, че българската ми глава не побираше как въобще е възможно да не се усещат. 

Пасажът, който исках да ви покажа, е така наречената „Господна молитва“. 

„А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].“  Матей 6:6 

„А вие се молете така: ОтчЕ наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!“ Матей 6:9 

Надявам се ясно виждате вътрешната уважителна форма, тайното място, съкровеното и скъпоценното. Пасажът ясно дава отговор, че невидимият свят не се задвижва от материални демонстрации и поведение във видимото за всички. Напътствията как да се молиш, тоест да влезеш в контакт, са свързани с влизане от видимото в тайното (вътрешната стаичка). Бащата (или Отец) е във формата на СВОЙ и ТВОЙ „на своя Отец“, „Отец ти“. 

Но най-много искам да обърнете внимание на начина, на молитвата изразена в българския. 

„А вие се молете така: ОтчЕ наш...“

Няма го безЛИЧНОто обръщение „Небесен БАЩА“. Проблемът не е в думата „баща“, а в липсата на звателна форма. Защото „Отец“ в звателна форма е „ОтчЕ“, а „Баща“ е „БащицЕ“.

Липсата на правилната звателна форма възпрепятства осъществяването на връзка. БезЛИЧНАта форма, обезличава и поставя преграда между двете страни. Същността няма да бъде задвижена. Тя липсва въобще. А същността е сърцевината. Там е разбирателството, мира, хармонията, любовта, надеждата и вярата. Там е и силата която ви е нужна.

Ето сега е моментът да ви покажа какво и откъде идва способността гласът ни да бъде чуван. Как ние влизаме в ниво комуникация отвъд размяната на думи.

Звателната форма е остатък от звателния падеж в българския език, но както ви казах вече не само българския език е имал това богатство. Просто при нас все още съществува, макар ожесточено да се борят да го унищожат.

Звателната форма в латинския се нарича вокатив (vocativus). Коренът е „vocō“, който означава „извиквам“, „призовавам“.

Не може да извикате нищо във видимия свят, камоли от невидимия, ако не го наЗОВете лично. А когато наЗОВете нещо или някого в личностен аспект, вие го приЗОВавате. Но това не е всичко. Звателната форма има вокалната способност да осъществи и предизвика вибрацията на същината.

За да бъдете чути, трябва да имате първо глас, а именно това означава “voco”. По-точно означава (викам), а глас е „vox“. Това е произходът на думата „вокал“. 

Нека сега да обясня и нещата с българското „ЗОВ“. Тази дума не просто означава „вик“. Тя е със значението на личното име, същината. Не случайно въпросът „Как се каЗВАш?“ съдържа корена „ЗВА“. В стария български се използва и синонимната форма „Как се ЗОВеш?“ или „Как те ЗОВат?“.

Много внимавайте сега! Когато идваш в различни етапи на своето развитие, било материално или духовно, ти увеличаваш своя капацитет. Тоест стигаш по-високо място или позиция. Това означава, че получаваш нова титла, ново име, ново ЗВАние. Но за да полЗВАш тази нова позиция, ти трябва да бъдеш приЗОВан от онзи, който те повишава и трябва да отидеш и влезеш на това по-високо място, позиция и да влезеш в това ЗВАние. Затова и в физическия и в духовния аспект това се нарича приЗВАние.

Съществува практика когато духовниците влизат в посвещение да им бъде давано ново име. Това се е правило и когато някой велик войн извърши подвиг. Получава ново име или епитет.

Вижте сега този пасаж в книгата Откровение 2:17

"...На тогова, който победи, ще дам от скритата манна; ще му дам и бяло камъче, и на камъчето ново име написано, което никой не познава, освен оня, който го получава."

Ако отидете в дадена фирма и искате да говорите с управителя, вие казвате на служителите ИЗВИКАЙТЕ, сиреч „приЗОВете шефа си“.

За да дойде шефът, наЗОВавате, че искате да дойде ЛИЧНО той, нали?

Не можете да очаквате, че ще дойде той, ако не зовете званието или името, същината. Не искате чистачката или бояджията, искате управителя.

Ето това е силата на звателната форма. Тя осъществява същинската връзка с конкретика.

Представете си молитва по следния начин:

- Господ Исус, искам твоя мъдрост и сила да се изявяват в живота.

За кой Исус става въпрос? За Исус Навин, за Исус Христос, за Исуската от Столипиново или за Благо Джийзъса?

Сега вижте същата молба.

- ГосподИ ИсусЕ, искам твояТА мъдрост и сила да се изявяват в живота МИ.

За някой това е нищожна разлика, но всъщност не е. Липсва дори ОПРЕДЕЛЯЩОТО членуване. Единия пример е извън същината а другия е конкретно в нея.

Конкретиката не е само във фамилията, епитета или титлата. Тя стартира, започва точно със звателната форма. А именно „ИсусЕ“.

Българският е изключително стар език. Той е запазил форми, които липсват дори в други „славяноговорящи“ народи.

Санскрит е един от най-древните индоевропейски езици и е най-близък до семейството на нашите езици.

Да се върнем за един пример към мантрите:

Думата Хара е форма на обръщение към енергията на Бога, а Кришна и Рама са обръщения към самия Бог. Кришна и Рама означават върховното удоволствие, а Хара е върховната енергия на удоволствието на Бога, която в ЗВАтелен падеж се променя в ХарЕ. Върховната енергия на удоволствието на Бога е това, което способства да Го достигнем.

Нека използвам и още един пример:

Когато ползваме ЗВАтелните форми, ние натискаме ЗВЪнеца, който иЗВЕстява отсрещната страна за нашият ЗОВ и прави контакт със същината.

Не съществува отклик (контакт) без призив!

Старобългарската дума ЗъВАТИ означава повикване по име. Истинското, същинско име.

Сега отново искам да насоча вашето внимание.

На авестийски zavaiti е „зове“. На староиндийски havatē е „зове“. На санскрит е ahvana и ahvayati.

Да призовеш същината на някой, означава буквално да го хванеш.

Може би сте чували митични разкази за хора, които владеят някой елемент. Камък-земя, вода, въздух, огън. Наричат ги повелители, но има и друга дума за тях. ХВАТАРИ, тоест призоваващи, владеещи и управляващи елементите.

Някой хора казват, че когато ползват звателна форма, звучи грубо. Не уважаеми. Това не е грубост. Това е звънеца.

Някой настоява за вашето внимание и въвежда сериозност. Тогава и само тогава умалителното фамилиарно ЦветЕ може да премине в ЦветелинО, ВанчЕ или ВанЕ в ИванО или ИванЕ и така нататък.

И да задам сега няколко въпроса. 

Кой би искал същинските връзки на хората да бъдат разрушени? 

Кой би искал духовната ни връзка с божествения свят да бъде разрушена? 

Кой би искал едни социални същества да станат асоциални? 

Да бъдат изолирани, под карантина, заключени, отделени. Локдаун ли му казваха?

Кой?

Онзи, който ви счита за тор, за нищожества, добитък и неговите слуги. Животни, лишени от съзнателен живот. Онзи, който иска вашите души.

Царските династии на Европа

 

Срещата на Дидона и Еней

От Римската империя до Ренесанса благороднически семейства в цяла Европа настоявали, че не са свързани с населението, което управляват. Те проследявали своето потекло назад до знаменити чужди сили, включително фигури от митове и легенди. Сред най-популярните били главните герои от Троянската война. Европейците са били запознати с подвизите на герои като Аякс и Ахил, както са записани в Илиада.

Римските императори, германските военачалници и кръстоносните благородници обаче се идентифицират не с победители във войната, а с победените троянци.

Юлий Цезар (100-44 г. пр. Хр.) и неговият осиновен син Август (63-14 г. пр. Хр.) извеждат генеалогията си като произход от Еней.

Меровингите, владетели на франкските племена, които са завзели днешна Франция, са описани в нигата на Вергилий в Хрониката на Фредегар от седми век. Този текст проследява историята на франките до Франсио, близнак на Еней, който се предполага, че се е заселил на Рейн.

Каролингите, съперничеща франкска династия, свалили Меровингите. В техните хроники и поеми възхваляват неговите владетели като потомци на Еней.

През 1066 г. след завладяването на Англия норманите, първоначално от викингски произход, твърдели,че произлизат от Брут, за когото се казва, че е избягал от Троя по същото време, когато Франсио и Еней тръгват към Рейн и Тибър.

В Германия редица династии също твърдели, че са потомци на троянци.

В началото на модерната епоха изведнъж, нещо се променя и европейските лидери започват да крият своя произход, дори инициират кампании и наливат финанси за развенчаване на този династичен доминант.

Владетелите на Британците извеждат произхода си от легендарен син на Еней, на име Брут / Брит. Първия крал на Британия. В някой версии той е внук или пра-внук на Еней. По неговото име се назовал и острова. Там той основал град на име Нова Троя / Trinovantum, по-късно кръстен Лондиниум – Лондон.

Преди да потегли за острова Албион, кръстен после Британия, Брут обитава за известно време Галия, където племенникът му Туронус загива в битка. Там където е погребан е основан градът Тур.

Историята за Брут и Тур, кореспондира с Один и Тор, както и с Херкулес.

Пристигайки в Битания тогава носеща името Албион, Брут се бие с потомците на Албион. Те са гиганти. Брут и войните му ги побеждават. В античната история Албион е син на Посейдон като обитава Легурия, северозападна Италия. На връщане от Иберия на път за Микена, Херкулес минава с войните си от там където гигантите Албион и Деркин (Бергион) с огромна армия влизат във война с Херкулес. С помощта на Зевс, Херкулес печели битката а братята са убити.

Сакланд където пристига Один /Воден от Троя оставя трима свои синове да управляват, които създават династични линии.

- Veggdegg управлявал източен Сакланд

- Белдег / Балдер управлява в земята, която се издига на Вестфалд

- Сиге

Тези предци управлявали и в Франкландия (земята на франките).

В Рим синът на Еней (Троянски принц), който се казва Аланей (Analeus, Allanius, Alanus) е първият римски император ( primus rex Romanorum ). Той също е посочен като баща на трима братя.

Има една базисна разлика между техните сведения и нашите. В техните те извеждат произхода на династиите си от Троя, а в нашите се казва, че нашите предци са формирали техните династии. 

Странно нали? Всъщност така те се потвърждават една друга.

Меровингите имат и други сведения, които говорят за преселение не през средиземно море от където Еней стига до Апенините а през Дунава. Те твърдят, че произхождат директно от древна Троя (т.е. Аркадия). Оцелели са документи, които показват, че предците на Меровингите са били свързани с царския дом на Аркадия. 

На някаква неуточнена дата към настъпването на християнската ера, те се предполага, че са мигрирали нагоре по Дунава, след това нагоре по Рейн и накрая са се установили в това, което сега е Западна Германия. Меровингите, подобно на древните аркадци, почитали мечката под формата на Артемида - или по-конкретно, формата на нейния галски еквивалент, Ардуина, богинята покровителка на Ардените. Освен това уелската дума за мечка е arth -- откъдето произлиза името Артур. Династията на Меровингите произлиза от сикамбрийците, племе от германския народ, известно като франките. 

Между пети и седми век Меровингите управляват големи части от днешна Франция и Германия. Периодът на техния възход съвпада с периода на легендарния крал Артур - период, който съставлява сцената за романсите около Светия Граал. Това е може би най-непроницаемият период от това, което сега се нарича Тъмни векове.

Интересното е, че повечето учени са съгласни с хипотезата, че някой умишлено е скрил тази епоха. 

Почти всичко е изгубено унищожено или цензурирано - с изключение на записите, които представляват определени интереси, ситуация, при която очевидно Римокатолическата църква е упражнявала истински монопол върху ученето и писането. Въпреки това, малко история все пак се промъква. 

В началото на пети век нашествието на хуните провокира широкомащабни миграции на почти всички европейски племена. След това сикамбрийските предци на Меровингите прекосили Рейн и се преместили масово в Галия, установявайки се в днешна Белгия и Северна Франция, в близост до Ардените. Един век по-късно този регион започва да се нарича Кралство Австразия. Векове наред сикамбрийците са поддържали тесен контакт с римляните; и въпреки че са били езичници, те не са били диваци. 

Езичеството в крайна сметка предполага преклонение или дълбоко уважение към природата - т.е. нещо като природозащитници. Екологично осъзнатите сикамбрийци са били сравнително културни и тяхното общество е съобразено с модела на старата Римска империя. Крал Мерове, от когото династията носи името си, самият той е бил полулегендарна фигура и чийто собствен личен разказ споделя значителни прилики с митовете и легендите на Древна Елада. Наистина, династията на Меровингите, както беше споменато по-рано, води началото си от троянците и спартанците от древна Аркадия...

Може би малцина от вас са чували, но Сакс-Кобур-Готската династия също извеждала произхода си от Троянските събития. Заедно с династията Уиндзор те водят генеалогията си от княжеския род на Ветините управлявал немското пространство над 800 години. За негов основател се счита херцога на Саксония Видукинд, роден през 750 г.

Той воюва с Карл Велики от Каролингите. Саксите са победени от франките и Саксония става част от Каролингската империя след което е християнизирана.

Видукинд приема християнството, като днес той е считан за светец от католическата църква. Негов кръстник е Карл Велики.

Видукинд е ползван от нацистите като патрон и пример за предтеча от арийски произход.

Допуска се, че негов баща е Теодорих, тъй като е саксонския му предшественик. Предшественик на Теодорих е Бертолд, който пък наследява Хатагат считан за основател на Саксония през 531 г. Считан е буквално за божествен.

Според Hauck името вероятно не е нищо повече от почетно, Hathugaut , което означава „Гаут на битката“, във връзка с Gaut , легендарния прародител на Geats и на кралските домове на готите и лангобардите.

Тук митовете и източниците също се преплитат с тракийските гети. Самото име Gaut е считано и като псевдоним на Wodan / Один.

Шведът Йоханес Магнус по същото време като Авентин пише, че Готус или Гетар, известен също като Гогус или Гог, е един от синовете на Магог , който става първият крал на готите (геатите) в Готаланд.

Библейските антропоними Гог и Магог, кореспондират с Гети и Масагети (Мизо-гети). Както вече споменах, в скандинавските еди, Gaut или Gautr е псевдоним на Один. Също така е алтернативна форма на Gauti, който е един от синовете на Один и основателят на царството на Geats, Götaland ( Gautland / Geatland ), според „Bósa saga ok Herrauðs”.

С това име е назован и бащата на легендарния Gautrekr. Името най-вероятно означава „Владетел на геатите“. Представлява интерес обаче синергизма между съставните GauTrekr, което може да се представи като ГеТрак (Гет и Трак).

От споделената изключително интересна информация възникват редица въпроси.

Безспорно много хора в историята на Европа, които са искали да се изкарат с благороден произход за да имат претенции и достъп до властта са си поръчвали изработването на съответна генеалогия (родословно дърво). Това е факт, който не подлежи на спор. Но въпреки това, тези действия не обясняват защо именно родословия свързани с Троянците и героите от древна Елада и Тракия.

Не може да бъде подлаган на съмнение и факта, че всички европейски народи имат памет за техни владетели, които идват от нашите земи и Троя. Неизброимо число са митовете, сагите, устната традиция и действителните исторически източници, за да се отрича.

Ето първия въпрос.

Защо точно от тук?

Друг трудно обясним факт е, че няма логика царски династии търсещи превъзходство и митологизиране до етап на обожествяване, да извеждат произхода от губещите в Троянската война. Владетелите обикновено възпяват техните победи. Създават се поеми, песни, легенди.

Троянците заедно с много от тракийските племена са губещите в тази битка. (В момента не дискутирам, аспекта, че Троянската война е водена между родствени народи, които освен всичко са принадлежни и към една езикова група.)

Защо от губещите?

Защо в един момент, тези династии започват да крият този си произход?

Защо има толкова много свидетелства за епоха в която сведения за тези връзки са били унищожавани?

Това, уважаеми не е просто литературен похват за по голям драматизъм на историята. Не, огромно е количеството информация по темата. Данни за унищожаването и пренаписването на сведения има из цяла Европа а и не само. Този НЕОБОРИМ факт създава термина в науката Тъмните векове (или тъмна епоха).

Когато започнеш да засягаш тези въпроси, нихилистите обикновено излизат с опорките, че се говори така за да се чувстваме по-специални, по-особени. Извинете, че не ви допада такава действителност, но за това не говорим ние а цялата европейска историопис.

Как да се обясни факта, че техните сведения свързват владетелските им династии с нашите народи, а нашите сведения казват, че нашите предци са създали техните династии и дори пантеони?

Няма спор, че германските племена, както и латините, келтите са съвършено други клони на индоевропейските народи и езици от нас, а угро-финските езици дори не произлизат от индоевропейските езици. Те са подсемейство на уралските езици.

Защо тогава всички те имат памет за владетели идващи от нашите земи?

Защо на всякъде по техните земи има, топоними и хидроними които са принадлежни към така наречената „славянска езикова група“?

Защо старото име на Европа е Енея (Принадлежаща на Еней)?

Защо и името Европа преди да се наложи като име на целия материк е името на територия в югозападна Тракия.

(Името на река Марица е Έβρος)

На част от тези въпроси съм посочил възможните отговори в следните материали:

1. "Балканизация на Арийската земя" или прародината на ариите.

2. БогТор - Троянският Принц, Владетел НаТракия

3. Сведения, че ФРИГИТЕ са едно от племенатана старите БЪЛГАРИ

Сведения, че ФРИГИТЕ са едно от племената на старите БЪЛГАРИ

Особено ценни са сведенията на "Хрониката" за историческата памет у българите от XVI в. На едно място, където се занимава със славянските езически богове, Стрийковски пише: "Чехите и българите, нашите славянски братя, почитали особено Нерод и Радамас." Тъй като изречението му тук е доста засукано, не става ясно откъде полякът е взел това сведение. Във всеки случай, в същото изречение се казва, че при разговори с български теолози от онова време те го уверявали, че "българите първи сред слаяаните приели християнската вяра". Интересното тук е както високото народностно самочувствие на българите, така и фактът, че ерудираният възпитаник на Краковския университет е срещал в България равностойни събеседници - нещо, което не може да се каже за по-сетнешните времена. Другаде той пише за хървати и българи, които му разказвали, че техните народи са получили земите си от самия Александър Велики - с писана в Александрия със златни букви грамота, която обаче попаднала в турската съкровищница при превземането на Константинопол от Мехмед II. Сърби и българи пък твърдели, че са наследници на земите в Пафлагония (Мала Азия), защото там били в древността поселищата на техните деди. 

Източник: ТУК  

В "Летопис и родословие" на Поп Йовчо от Трявна (1786-1855) Пилемен е посочен като първия наш владетел. 

Пилемен е Пафлагонец. Участва и умира във троянската Война. 

“.. . Силният вожд Пилемен от Енетия, гдето се въдят. мулета диви, доведе безброй пафлагонци юначни. Те населяваха Китор, живееха мирно във Сесам,..“ 

“Начело на пафлагонците бе мъжественият Пилемен от страната на енетите,  където се въдят диви мулета. Това бяха бойците от Китора и от областтта  Сесам, пък и онези, които имаха славни селища по бреговете на река  Партений, както и онези, които населяваха Кромна, Егиал и скалистите  Еритини.“ 

А ето какво казва Георги Раковски в „Български старини“.

енети (венети): (живеели между племената дардани и трибали, преместили се в Мала Азия, където образували племето на пафлагоните) 

Поп Йовчо дава родословие на българските царе подобно на това на йеромонах Спиридон но го проследява от времето на троянската война далеч преди Илирик, който Спиридон посочва като първи владетел. При поп Йовчо първият владетел е с 198 години преди Илирик. 

Източник: ТУК 

Ариан (95 - 175 г.) в своята Битинска история събщава, че Херодот казвал, че някои траки преминали в Азия и се нарекли битини и че у тях Арес имал прорицалище. ... също така, че някога битините били завзели земята от Боспора чак до Ребант. Планинската земя отвъд нея до Понта, чак до реката Калет, била завладяна от тините. Затова тини и битини били съседи, наречени така по имената на някакви славни братя, наречени Тинос и Битинос, осиновени деца на Финей, както казвал Ариан, който говорел и за Пафлагон, истинският син на Финей, по името на когото се нарекла страната Пафлагония... според други, Тинос и Битинос, по името на които страната се нарекла Тиния и Битиния, били синове на Одрюс. (Arrian. Bithin. fr. 20).

Ксенофонт и Аполоний Родоски също говорят за тракийския характер на областта Пафлагония и етноса пафлагони, намиращи се източно от битините/тините, по Черноморското крайбрежие на Анатолия.

Вергилий, в "Енеида" назовава троянският принц Еней „фригиеца“. 

Днешните историци се надпреварват един през друг да се надлъгват, кои сме и кои не сме. 

Но не само възрожденските ни историци, теолози и духовници са знаели в пъти по-добре, че сме местен народ, но и самите ни владетели са твърдели това. Имали сме царски архиви. 

Цар Калоян е роден през 1168 година. Той казва на папа Инокентий в писмо, че в царските ни архивите за древните ни владетели и предците им пише че наши правители са били и императори на Рим. (Всички тези сведения са унищожени). Писмата и думите на Калоян са запазени.

Нещо повече, Папата потвърждава, че и в архивите на Ватикана има такива сведения.

Папските легати за да демонстрират важност пред Калоян му казват, че идват от Рим, основан от героя на Троянската война Еней. На това нашият владетел заявява, че той много добре знае с кого народът му е воювал в тази война. 

Чувате ли внимателно? Калоян, цар на българите казва, че тази война Троянската, е война с народа му. Че неговите предци са част от тази война. Не знам как осмисляте това, но няма по-стойностен източник от думите на собствения ти цар и архивите на царете ни. 

Днес нихилизма в българите е издигнат в култ. На подобни сведения ще ви се изсмеят а така наречената наука ще ви увери, че всички древни владетели на Европа а и не само са имали този уклон да извеждат произхода си от Троянците и участвалите в Троянската война. Правили ли го за да си придават важност и древност. 

Уви, истината е друга!

Предците ни са създали владетелски династии из цяла Европа, Азия и не само. Може да проверите това в тази публикация в която съм посочил завидно количество източници: ТУК

Спомняте си, Папата също казва, че и техните архиви потвърждават думите на Калоян. В онази епоха Римската империя добре знае, кои са българите и чии потомци са. Точно за цар Калоян, който между другото нарича себе си император на българи и власи, бретонецът Вилхем пише, че той е предводителя на траките. 

Робърт Дьо Клари, който описва срещата на цар Калоян с рицаря Пиер дьо Брашьо, пише нещо подобно. Кръстоносците казали на нашия цар, че са потомци на онези троянци от Троянската война. Питали го дали е чувал за тази история. 

Сетете се сами какъв е бил отговора. Несъмнено българския владетел добре е знаел собствената си история. Имаме и свидетелства, че и българите са знаели добре за това свое минало и по времето на Симеон, роден 864 година след Христа.

По негово време в България съществуват редица преводи разказващи за Троянската война. На Йоан Малала където Ахил е наречен предвождащ българите, наричани някога мирмидонци. Съществувал е и превод и на „Троянската повест“. В нея отново се казва, че мирмидонците сега са познати като българи. 

Пак в тази епоха има и превод на историята на еврейския историк Йосиф Флавий, „Юдейски войни“. „илоурїи же и длъмате и дакїи нарицѧ ємыи блъгаре.“, което ни дава ясна представа, че през девети, десети век, българите са били наясно, че много от балканското население познати от времето на Троянската война, като илири, далмати, даки са наричани и българи. 

За Аспаруховите българи на север от Дунав пък ето какво пише:

Балканите са родината на българите и това е родовото им право. Родовете на Аспаруховите българи са от тук.

Да погледнем друг един аспект на старата историография. 

В началото на средните векове перси, сирийци, араби продължават да ползват една ранна форма за названието на българите. Става въпрос за „Бурджан“. 

Колко пъти обаче сте чули някой съвременен български историк да ви казва, че лексемата „Бурджан“ в тези езици се е образувала от „Бриг“?

Има обаче чужди историци, които включват тези анализи в своите трудове. Такъв е Б. Н. Заходер, доктор на историческите науки. Например старото име на Охрид е Brygias или Brygium.

В сирийските сведения мизите са изписвани като Мушки / Muški. Там те ги разделят на източни и западни. Ассирийските и урартските източници дори наричат Фригия “страната на мушките”. Те ясно идентифицират западните мушки с фригите и едва в по-късните гръцки източници ги разделят като две родствени групи. Тракийското племе на мизите са може би най-често определяни в историческите извори, като българи. Историците търсят обяснение на етнонима им и при арменците, но не всички взимат в предвид фактора, че тракийското племе на мизите има стара история на взаимодействие с предците на арменците.

Според Игор Дяконов, мушките са били трако-фригийска група от балканите, като той смята, че те са изиграли ключова роля в арменския генезис смесвайки се с урарти и лувийци по пътя си през Мала Азия. Връзката между мушките и арменските езици обаче е доста неясна и много съвременни учени отхвърлиха пряка езикова връзка, ако мушките са говорещи фригийски.

В „Трактат за двете Сарматии“ Матвей Меховский пише за бруги (brogi) населявали днешните земи на Полша с този етноним историците идентифицират германското племе на бургундите. Както виждаме обаче от дълбока древност редица народи се назовават по името на пра-владетел, който оформя династия в дадена земя, която владее без да има пряка етническа връзка с местния народ. Такива примери са изключително много. След време, местните народи идентифицирайки се с владетелите си, и приемайки тяхното име като етноним започват да определят и произхода си като идентично с това на тези древни владетели. 

Казвам го защото този случай с бругите на  Матвей Меховский е аналогичен. И при йеромонах Спиридон, и в препратките на Паисиевата „История“ от Рилския родослов, Болг и Брем са определени като братя, български владетели. 

Според тези сведения по името на Брем за назовани сегашните чехи, които някога били наричани бреми. 

Брем завладял земите на север от Дунав до Балтийско море, до Померания, която там е наречена и Брандербурия, към овладените земи добавя и Швеция и целия Скандинавски полуостров. Във всяка от тези земи владетелските династии са оформени от кръвната линия на тези наши предци. 

Може да прочетете мой материал, където тази нишка е проследена: Статия ТУК

Както вече споменах, арабските хронисти ползват лексемата „бурджан“ когато пишат за българите. 

При Бурдж, ДЖ е заменка за Г, тоест Бурджан е Бурган. откъдето и бурги, бруги или бриги. 

Ще попитате нима и името на Брем е на същата основа. Категорично да! 

Страбон пише за бригите / фригите следното: 

„Тук някъде се намира и планината Бремий, която по-рано владеели бригите, тракийско племе от която една част преминало в Мала Азия и там се преименували във фриги.“ 

(Strab., VII, fr. 25; ИТМ, 222) 

Йоан Зонар пък директно си казва, че по името на Брем са назовани бранденбургите. 

„От Брем произлезли народите брендабурги, поляци, бохеми и чехи“ 

А в Унгарски летопис Брем е назован като чешки княз, който излязъл от Илирик, където бил с целия български род и войската му.

Ето цитат от този летопис: 

„и тръгнал на запад да си търси земя в немските страни, като се настанил между реките Висла, Албин и Висурка [или] Винсера. И в немската земя, край тези реки, изградил могъщ град и го нарекъл Бремен, или Барзимен, т.е. ’успокой се от обременението’.“ 

Нека отново ви върна на Страбон, който е роден 63 година пр. Хр. Той отбелязва в своята

„География“, че племето брени / бреми живее с корпилите и бесите по течението на река Хеброс (Марица) (Strabo 7 fr. 48) 

На база описанието на Птоломей, Ортелиос съставя карта през 1595 г.

Виждате в Скития на едно и също място са поставени Burgiones и Chuni (Хуни). 

Burgi-ones 

„Онес“ е окончание за народност, както го виждате в съседство при Ombro-ones. Пеони, Мигдони, Кикони и т.н. 

„Онес“ е окончание аналогично на „ари“, един вид взаимнозаменяеми са. 

Става интересно нали? 

Бурги-онес, Бург-ари. И пак света ще овикат, че аджеба това са бургундите, обясних ви вече как редица племена получават племенните си название. Назовават се по името на владетеля им. 

Проблема с името Бургионес е, че е идентичен с арабското Бурджани. В арабските сведения и карти, бурджаните се разполагат на същото място както и на картата на Птоломей. Те често наричат и хуните, бурджани.

Арменски източници, също слагат равенство помежду им. А добре известно е, че хуните са конгломерат от мизи и гети поради, което са наричани масагети. Римските историци Темистий, Клавдиан и Прокопий Кесарийски наричат хуните масагети.

„...то (царството на хуните) обхващаше едно от подразделенията на българите, известно преди като Савир“ Marquart J. В „Източноевропейски и източноазиатски набези“. 

Лайпциг, 1903. - стр.207, 491, пише, арабските автори наричат Дунавска България „Бурджан”. Дж. Маркварт стига до извода, че под бурджаните в арабските извори се крият българи от Дунав и Северен Кавказ. В описанието на пътуването на Харун ибн Яхя към Западна Европа пък са включени и бургундците. 

Сега тук идва един много интересен аспект за мен, за който съм изчел какви ли не щуротии, само и само изкона българска територия да бъде определяна като нещо, корено различно.  За съжаление отново от български историци.

На фрагмента от картата на Ал-Идриси, територията на България е изписана като 

Ard Brugan. 

Виждате първо точно изместване на гласната където Бург става Бруг. 

„Ард“ означава земя, територия, страна. Окончанието „ан“, ако си спомняте Burgi-ones е взаимнозаменяема с „ари“, но в случая е в единствено чило като „ан“ – „он“ – „ар“. 

Тоест ние виждаме ясно изписано арабската форма „земята на бригите“, „ард бруган“. При заменка с „ар“ получаваме БРУГАР и имайки предвид изместването на гласната, която в случая е У, получаваме БУРГАР, една от формите на Булгар, Болгар, Българ. Добре известно е, че по старата форма на изписване на етнонимът ни в старобългарския е точно с изместване на гласната Ъ, тоест БЛЪГАР.

Бригите / фригите са ариите / арите описани в свещенните книги за хиндуистите. Това е тема за цяла книга с която съм добре запознат. 

Нека ви покажа как това е ясно различимо в формата Ард Бурган, Ард Бурджан. 

„Ард бруджан” се среща във формите 

„ард урджан” (Оксфордския и Софийския преписи),

„ард бурджан” (Парижкия и Ленинградския) 

и „ар уран” (Цариградския), 

а „първоначалната” форма според тях е „ард бурджан”. Важно е да се отбележи, че всички тези форми са различни от възстановката с „латинска транслитерация” на К. Милер, която, както видяхме, е „ард бруджан”. 

В случая ще ви обърна внимание на Цариградския запис, където земята България виждаме изписана като АР-УРАН. Това уважаеми българи, е форма на изписването на името Ария, която срещаме и под формата Арияна и АраУрана. 

Името на До-Бруджа все още съхранява това най-древно название на земята ни. 

Ще кажете, че Добруджа е кръстена на нейния владетел Добротица.

Скъпи българи, Добруджа е вариация на името на България, вариация на името Ария. 

То е точно и ясно различимо в изписването Ар-Д Бруджан. И това в нашата наука се знае, макар да се плетът какви ли не словоблудства. 

Можете да го проверите в труда на Йордан Табов „АРД БУРДЖАН ИЛИ АРД ДОБРУДЖАН?“, от Българска Академия на науките. Само, че там те отново се опитват да ни омаскарят. 

Нека ви покажа, че името на Добруджа, което произлиза именно от Ард Бурджан и Цариградския препис, който е запазил формата Ар-Уран, касаещо абсолютно същото название на България е една от формите на името Ария. 

В сведение говорещо за гетския тракийски град Тимогетия, намиращ се в Добруджа. (Изключително близо до моето село.) Тракия, Мизия в България са определени като една и съща територия, която в древността се е наричала Ария. Ето какво точно казва източника: 

„Тимогетия е бил преди време град в Долна Мизия, страна, която се казвала България и е била на брега на Черно море. Също наричана и АраУрана.“

Старонемското изйдние Grosses vollstandiges Universal-Lexicon от 1731г. (Велика пълна енциклопедия на всички науки и изкуства):

Заради тези мои материали, си спечелвам много неприятности и най-лошото е, че това ми го причиняват българи. Жалка и тъжна действителност. Добрата новина е че има и други като мен, които поемат този товар върху себе си. 

Аз зная, кой е моя народ, зная, че тук са корените на предците ни. Научил съм за целта и предназначението ни. Уча се и ще предавам нататък уроците и от паденията и от възходите на предците ни. 

Това е народът на Дионис / Сабазий / Трек, на Арес / Тракс, на Артемида и така до самото начало на времето. Предците ни са предпотопен народ и както се е случвало вече няколко пъти, (колкото и отчайващо да изглежда състоянието ни днес) именно от този народ, и родствените нему, ще бъдат първите плодове и семена на възраждането в новата епоха, която идва. 

„Ария, едно от древните имена на Тракия, (Стефанос) Това е бойно название, произлизащо от характера на хората, чиято страна Еврипид нарича резиденцията на Марс (Арес), а Софокъл - негова родина.“ 

„Енциклопедия Британика“ отново за Стефан Византийски но с допълнението от Еврипид и Софокъл:

Допълнителни материали писани по темата от мен: 

1. "Балканизация на Арийската земя" или прародината на ариите.“ 

2. "Бог Тор - Троянският Принц, Владетел На Тракия"

БОГ ТОР - ТРОЯНСКИЯТ ПРИНЦ, ВЛАДЕТЕЛ НА ТРАКИЯ

 

Когато за първи път преди години се заинтересувах да прочета най-известните творби, касаещи скандинавската митология, с почуда открих, че в пролога към „Млада еда“ Снори Стурлусон (исландски историк, роден през 1179г.) пише за произхода на скандинавския пантеон от богове.

Той цитира неизвестен източник, който разказва, че всички Аси или Аесири са от групата на троянци и траки. През годините редица учени са опитвали да идентифицират някои от споменатите персонажи в пролога на Снори и тъй като повечето са претърпяли неуспех, са решили да категоризират пролога на исландския учен като измислица.

Определено за да можеш да направиш анализ на тази част от „Млада еда“ е нужен достъп до огромен набор от антични сведения и източници.

Тъй като сведението касае нашата история и минало, бях изкушен да опитам и аз да ги идентифицирам. Моя подход беше не само да изследвам детайлно пролога, но и да проверя как са достигнали до своите заключения другите изследователи. Това ми отне много време и през годините периодично се връщах на темата и продължавах да изследвам. Оказа се, че някои от тези изследователи са правили елементарни грешки. Ще дам пример с някои от тях, но за целта първо ще ви запозная с част от текста в пролога на Снори Стурлусон.

„Близо до средата на земята бил построен град с велика слава. Наричали го тогава Троя, а сега е в страната на Турките. Този град, много по-голям от другите, бил построен с типичните за онова време пищност и вещина. Градът имал един върховен владетел и дванадесет области. Всяка област имала управител, който по своите качества превъзхождал всички живели дотогава хора по Земята. Един от тези управители в Троя наричали Мунон или Мнемон. Той бил женен за дъщерята на върховния владетел Приам, която наричали Троан. Троан и Мнемон имали син с име Трор, който ние наричаме Тор. Тор се възпитавал в Тракия у херцога с име Лорикус. Когато станал на десет зими, той започнал да носи оръжието на своя баща и се отличавал от другите с красотата си и със златната си коса. На дванадесет години бил в пълната си сила - без усилие повдигал от земята десет мечи кожи. Тогава той убил своя възпитател Лорикус и жена му Лора, или Хлора, и завладял тяхното царство Тракия. Ние го наричаме Трудхейм" (Жилището на Силата).“

Ето какво казва в своето изследване Джош Брауерс:

„According to the Prose Edda, there were many kings in Troy, and one of them was Munon or Mennon, who had married Troan, a daughter of king Priam. While Priam is obviously known to us from Homer’s Iliad, Troan is not mentioned, as far as I am aware, in any ancient source. According to the Prologue, Munon and Troan had a son called Tror, “the one we call Thor”, who was raised in Thrace and who “had acquired his full strength” by the age of twelve.“

„Според "Проза Еда" в Троя е имало много царе и един от тях е Мунон или Менон, който се е оженил за Троан, дъщеря на цар Приам. Докато Приам очевидно ни е познат от Илиада на Омир , Троан не се споменава, доколкото ми е известно, в нито един древен източник. Според Пролога Мунон и Троан имали син на име Трор, „този, който наричаме Тор“, който бил отгледан в Тракия и който „бил придобил пълната си сила“ на дванадесетгодишна възраст.“

Ето ви пример за грешка, откъдето могат да се правят и погрешни заключения, защото това изключва определени аспекти на изследването.

Да, в античните източници няма да откриете дъщеря на Приам, която се казва Троан, но ако знаете факта, че Троя е била наричана и Илион, това веднага ви дава отговора коя е Троан от неизвестния източник, който цитира Снори. 

Илиона е най-голямата дъщера на цар Приам от Хекуба. Тоест, ето я Троан, но нека видим нейния съпруг. За него от пролога разбираме, че е един от дванадесетте подвладетели, които управляват различни области под ръководството на върховния владетел Приам.

За Илиона. Един от източниците, който говори за нея, е в „Fabulae“ (Басни) на римския автор Гай Юлий Хигин. Там той пише, че съпруг на троянската принцеса е тракийският владетел Полиместор от траките бистони. Отново в „Басни“ се казва, че техен син се казва Дейпил. Илиона отгледала най-малкия си брат Полидор като свой собствен син. За да запази престолонаследника на Троя, тя твърдяла, че Дейпил е Полидор, а брат си представяла за собствения си син.

В развитието на войната за Троя, подучен от ахейците Полиместор убива собствения си син, за да премахне престонаследника, мислейки го за Полидор. Така Полидор оцелява.

Възможно ли е Полидор да е Трор или Тор, както го наричат скандинавците?

За името на Троан и Илиона, дъщеря на Приам, имаме пълно ответствие.

Името на Полидор е съставно. Поли-Дор

Буквалният превод на името означава многонадарен.

Омир твърди, че негова майка е Лаото, но по-късни източници твърдят, че е Хекуба. Така или иначе, това е най-малкият син на Приам.

Тук се развива и мистерията, която кореспондира със сведението, което цитира Снори. Някои източници твърдят, че за да го предпази от това да бъде убит по време на войната, Приам го изпраща в Тракия заедно с майка му, където да бъде скрит и отгледан. Как майка му скрива, кой е той - вече разбрахте.

В Илиада Омир разказва също, че Приам не му позволил да се бие, но той все пак отишъл на бойното поле, където Ахил го разпознава и за да предизвика Хектор да се бие срещу него, го убива на бойното поле.

Има нещо общо във всички версии за битието на Полидор. Навсякъде той е цел. Навсякъде се спряга смъртта му. Въпреки, че в някои версии той остава жив.

Когато целиш да спасиш престолонаследника е ясно защо инсценираш и създаваш истории за неговата смърт.

В „Метаморфози“ на Овидий. Духът на Полидор представя пролога на пиесата и разказва, че той е изпратен в Тракия под закрилата на цар Полиместор в случай, че Троя падне. Със сина си Приам изпраща злато, така че ако Троя падне, синът му може да продължи да се издържа. След като Троя паднала обаче, Полиместор убива Полидор като го хвърля в морето и открадва златото. Втори път го виждаме убит, но на друго място.

Гравюра, илюстрираща Метаморфозите на Овидий, показваща как Полиместор убива Полидор

Овидий (Метаморфози, 13.429 - ок. 8 CE) пък нарича Приам фригийски цар и определя Троя като част от Фригия.

В Метаморфози на Овидий, Полимнестор е цар на траките одриси (13.508)

В други източници Полидор е изпратен в тракийския Херсон, където живеят тракийските бистони и управлява Полимнестор.

В (Диктис от Крит, Хроника на Троянската война, 2.18 - ок. 100 CE ) пък Полидор е разменна монета за Елена. Предаден е от Полимнестор на Аякс и Ахил и в крайна сметка убит с камъни пред стените на Троя.

В Хигиновите Басни, както вече разказах, обаче е убит Дейпил, когото са мислили за Полидор. Някъде по това време троянският принц отишъл при оракула на Аполон, където му казали, че родният му град бил разрушен, баща му убит, а майка му пленена. По това време Полидор все още мисли себе си за син на Полимнестор и не знае, че е син на Приам, а тракийската владетелка, която мисли за своя майка, му е сестра. Завръщайки се у дома, той вижда, че градът е невредим, а Полимнестор - жив. Тогава той пита Илиона (Троан) оракулът ли е сгрешил или има нещо, което е скрито от него.

И сега внимателно чуйте следното: Илиона му разказва цялата истина. Заедно двамата решават да накажат Полимнестор за предателството, ослепяват го и Полидор го убива.

„той попитал сестра си Илиона защо оракулът е говорил лъжа. Сестра му разкрила истината и по нейния съвет той ослепил Полимнестор и го убил.“

Хигин, Басни 109

Тук отново имаме съвпадение с източника на Снори:

„Тогава той убил своя възпитател Лорикус и жена му Лора, или Хлора, и завладял тяхното царство Тракия. Ние го наричаме Трудхейм" (Жилището на Силата).“

Трор е изпратен от Троя да се обучава в Тракия от най-ранна възраст.

Полидор също е изпратен да се обучава и расте в Тракия от най-ранна възраст.

И при Снори, и при Хигиновите басни, царят на Тракия е убит от обучавани, а царството - оглавено от отмъстителя.

А сега ще ви покажа и още една аналогия, а именно описанието им как са изглеждали.

Трор / Тор

„Когато станал на десет зими той започнал да носи оръжието на своя баща и се отличавал от другите с красотата си и със златната си коса.“

„Крал в Троя великият Мунон или Менон, съпругата му била дъщеря на главния цар Приамос и великата Троан; те имаха син, който беше великия Трор, ние го наричаме Тор. ... Толкова красиво лице имаше той, когато стоеше до други мъже, както когато слонова кост се поставя в дъб; косата му беше по-светла от злато.“

ПолиДор

„Богоподобния ПолиДор“ „Но Ахил с копието си продължи след божествения Полидор , син на Приам“ Омир – Илиада

„Защото Приам обичаше Полидор като най-млад от всички и като красив.“

Малалас Хронография BKS 1-7, 10-18

И сега става много интересно, защото ще ви покажа как Поли-Дор се превръща в Еней.

Тор на старонорвежки е Дор / Þórr , на старогермански е Донар. Въпреки, че в етимологията на ПолиДор и Тор определено има разлика, то не може да се отрече, че дори в имената им има звукова аналогия.

Снори посочва, че след като става господар на Тракия, Тор посещава и много други земи.

„Тогава той посети много земи и познаваше страните по света и победи сам всички берсерки и всички великани, както и един много голям дракон и много зверове. В северния регион той намери онази пророчица, която извисяваше Сибила, която ние наричаме Сиф, и се ожени за нея. Никой не може да каже родословието на Сиф; тя беше най-красивата от всички жени, косата й беше като злато.“

Запомнете това, че той намира пророчицата Сибила и се жени за нея. Най-странното е, че Снори посочва Один не като баща на Тор, а като негов правнук и то от 17-то поколение след него.

Важен репер от пролога е и следният пасаж: „Втората част, от запад и на север и към морето, е тази, наречена Европа или Енея.“

Откъдето разбираме, че континентът Европа е носил името Енея по името на троянския принц Еней. Приам е негов чичо.

Европа, която принадлежи на Еней и е оформена от него.

Еней в европейската историография се явява родоначалник на нова последователност от владетели. Тя започва през сина на Еней Асканий / Юл род Юлия до Юлий Цезар, Август и след това всеки германски, a semper Augustus се свързва с него. Еней е прародител и на бритите (breta sogur).

Да видим как ролята на ПолиДор преминава към Еней.

След падането на Троя седем кораба на Еней оцеляват и той започва да търси напътствия за живота, който им предстои. В храм на Аполон Сибила му пророкува бъдещето. Заедно с нея Еней слиза в подземния свят. Там се среща с баща си.

Следвайки съветите на Сибила и баща си, Еней стига до едно конкретно място. Познайте кое? Тракия - там, където е „погребан“ Полидор.

„ баща ми заповяда да отплаваме със съдбата: Напуснах родния си бряг със сълзи, пристанището и полята, където Троя някога беше. Пътувах в дълбокото, изгнание, с моите приятели и сина ми, и великите богове на нашия дом. Далеч е земя с обширни равнини, където се почита Марс (почитан от траките), някога управляван от свирепия Ликург , приятел на Троя в миналото, и с богове, които са били съюзници, докато трае богатството. Отидох там и основах първия си град , наречен Енеада от моето име, на брега в извития залив, като започнах въпреки несгодите на съдбата.“

Докато Еней прави жертвоприношения към Венера, вижда наблизо могила, обрасла с дрян. Отивайки да накъса от храстите, за да украси олтара, където прави жертвоприношение, се случва знамение. От храстите започва да тече кръв. Накрая Еней чува жален стон и глас. Проговаря му самият Полидор.

„О, напусни тази жестока земя: напусни този бряг на алчността. Защото аз съм Полидор . Тук няколко железни копия покриха моят пренесен труп и узряха в остри шипове.“

„ Така че подновихме погребалните ритуали за Полидор и натрупахме земята високо върху могилата му“

Еней извършва финалните обичай и ритуали по погребението на Полидор, приемайки и от него посланието да напусне тази земя в търсене на нов дом.

Погледнете сега отново описанието на Еней сравнявайки го с това на Тор.

„Еней стоеше там, сияещ на ярката дневна светлина, като бог в раменете и лицето си: тъй като майка му сама бе придала на сина си красота на косата му, блясък на младостта и радостно очарование на очите му: както изкуството на славата може даде на слонова кост, или както когато среброто или парийският мрамор са заобиколени от злато.“

Енеида 1.586

„те имаха син, който беше великия Трор, ние го наричаме Тор. ... Толкова красиво лице имаше той, когато стоеше до други мъже, както когато слонова кост се поставя в дъб; косата му беше по-светла от злато.“

В следващите пасажи от Енеида, той разказва, че предците на расата им са дошли от Крит.

„Слушайте, о, принцове, и научете това, на което можете да се надявате. Крит се намира в средата на морето, островът на могъщия Юпитер , където е планината Ида , люлката на нашата раса. Те обитават сто големи града в най-богатите кралства, от които нашият най-ранен предшественик, Тевкър , ако си спомням приказката правилно, пръв отплавал до троянските брегове и избрал място за неговата царска столица. Дотогава Илион и кулите на цитаделата не стояха там: хората живееха в дълбините на долините.“

Според родословието на Еней, първият основател на Троя е неговия предтеча Трос известен и като Трой. Той от своя страна е внук на Дардан, който е син на Зевс и плеадата Електра. Дардан е тракиец и е роден на остров Самотраки. Родоначалник на племето дардани. През баща си Зевс, те наистина с потомци на Кронос. Именно на Крит е роден Зевс

Излиза, че троянциите, които по принцип се считат за родствени на траките, също са траки, щом праотеца им е определян като такъв.

А сега нека сравним отново с пролога на Снори:

„Техните вождове надминаха всички мъже, които са били на света, във всички героични неща. Никой учен, който някога е разказвал за тези неща, никога не е оспорвал този факт и поради тази причина, че всички владетели на северния регион проследяват предците си дотам и поставят в числото на боговете всички, които са били владетели на града. Особено те поставят самия Приам на мястото на Один; това също не трябва да е учудващо, тъй като Приам е произлязъл от Сатурн, този, когото северният регион дълго време смяташе за самия Бог. Този Сатурн е израснал на онзи остров, който е на височина Крит. Той беше по-велик, по-силен и по-справедлив от другите мъже. Както и в други природни дадености, така и той превъзхождаше всички хора по мъдрост. Той изобретил много занаяти, които не са били открити преди“

Сатурн е римското имена Кронос.

Друг важен репер, който ще ви покажа е един владетел на Тракия, който е обикновено в негатив и в крайна сметка убит.

Тракийският владетел при който се обучава Трор / Тор и в крайна сметка убива се казва Лорикус, което без окончанието би трябвало да звучи като Лорик.

В „Енеида“ Еней разказва, че насочен от духа на баща си пътува към Тракия където някога управлявал свирепия Ликург, който някога е бил съюзник на Троя и с боговете докато траело величието.

Става въпрос за царя на тракийските едони обитавали покрай реката Стримон (Струма) в Тракия.

Стримон не е случайна арея на обитание. Есхил в „Молителките“ разказва, че преди Троянската война тази земя е пеласгийска.

„Защото аз съм Пеласг, потомък на Палехтон, когото земята роди, и господар на тази земя; и след мен, техния цар, с право е наречена расата на пеласгите, които жънат земята. От цялата област, през която тече чистият Стримон, от страната към залязващото слънце, аз съм господарят.” – Aesch.Suppl. 250-255

Аполодор описва в „Митологическа библиотека“, че Ликург се отнесъл непочтително с бог Дионис, който му вменил лудост, така той убил сина си Дриант с брадва и тази негова свирепост и лудост довела до глад сред едоните. Те го заловили и отвели на планината Пангей вързан, където бил убит от коне.

Омир в Илияда пък пише за него следното:

„Не, защото дори синът на Дриас , могъщият Ликург , не живя дълго, виждайки, че се бори с небесните богове - той, който навремето свали над свещената планина на Ниса кърмещите майки на младия Дионис ; и всички оставиха да паднат на земята магическите си пръчки, ударени с волско острие от човекоубиеца Ликург . Но Дионис избяга и се гмурна под вълната на морето, а Тетида го прие в пазвата си, изпълнена с ужас, тъй като мощен ужас го обзе от заплахите на мъжа. Тогава боговете, които живеят спокойно, се разгневиха срещу Ликург и синът на Кронос го направи сляп; и той не живя дълго, виждайки, че е мразен от всички безсмъртни богове. Така че не бих искал да се бия срещу благословените богове.“

Тук е момента да посоча едно сведение, на което мнозина гледат недоверчиво поради една или друга причина, но то разказва за началото на българския народ. Начало, поставено с велика война. Това начало се случило именно в сегашните ни земи, но толкова назад във времето, че всички тези имена на тракийски племена съществуват.

Там един велик войн воюва в Тракия със Субан (Сабазий – Дионис). В този мит, той е представен като син на великия Субан, за който той не знае. Имената под които е записан там са Локбър и Локър.

Един от най-коварните и зли висши духове насочва Локър да воюва срещу Субан. Заедно с армията си от тузи, той напада първо Мизия. В сведението е посочено, че целите балкани били обитавани от саклани. Така източника нарича скитите и траките.

След като Локър Превзема Мизия, сакланските племена се придвижват през Тракия към Македония за да се реорганизират. Седем били тези племена и се обединили, като всички се нарекли по името на най-силното племе между тях. То се казвало Ази или Азаки. Последвала битка на бойното поле в Тракия, едно от племената избягало по време на тази битка поради което Локър отново разбил армията на сакланите, които вече всички наричали себе си Ази. Това ги принудило да се изтеглят към земите наречени Македония. Там, те сключили договор със Субан, който носил и епитета Трек. Посветили му се да му бъдат верни ако той се съгласи да ги обедини и поведе като техен вож и предводител. За да измият срама от поражението си, те отново сменили името си.

„Искали сакланите да измият срама от поражението и се нарекли “трек”, както наричали Субан. “Трек” означавало “Барадж” (Дракон, Змей)... Тръгнали те на бой с вика “Трек!” – затова тузите оттогава наричали българите “трек” (траки).“

Няма да преразказвам детайлно цялата история в която Субан – Трек (Сабазий), побеждава и убива Локър. Накратко ще кажа, че това се случва в единоборство. Условието било да не се пролива кръвта на армиите, а който победи от двамата да владее вече над двете армии обединявайки ги като един народ на българите. В предсмъртните си мигове Локър, показва родовия символ, който носи като талисман на гърдите си. Това бил знака на Субан. Сега четете внимателно и го запомнете. Знакът носил името Сърман друг епитет на Субан, който ползвали само най-близките му. Този родов знак бил свастиката.

Виждаме отново няколко периодично повтарящи се компонента които започват да сглобяват цялата картина.

Ако допуснем всичко до тук като една древна памет на народа ни разпространена по лицето на земята, където нашите предци са достигали, то означава, че те буквално са овладели целия древен свят, като са поставили управници създали царски династии свързващи се с едно общо начало.

Ако дори за миг допуснем, че това е възможно то сведения и памет за това ще има запазени сред различни народи, които нашите предци са овладели. Ще има сведения и сред нашия народ.

Нека проверим това. Както вече посочих, троянският принц Еней отива в Лациум където става родоначалник на римските владетели. Негови потомци са Ромул и Рем. Виждаме същите сведения и за германски владетели, които свързват произхода си с Еней.

Редица сведения разказват, че за създаването на римската цивилизация са отговорни пришълци от Балканите и Троя. Наричат ги етруски или пеласги.

Например Плутарх разказва, че има много спорове за началото на Рим (Вечния град). Той разказва, че най-древното предание говори за пеласгите. Те покорили много племена и народи и поставили да ги владеят правители от своята кръв. Те овладели и Лациум и създали Рим.

Това е същата история за Еней.

Дионисий Халикарнаски също потвърждава това. Той говори за народа на пеласгите, който превъзхождал във всяко отношение другите древни народи. Превъзхождали ги както във военно отношение, така и във всякакви други културни аспекти. Той също казва, че са овладели много земи и, че завладели Лациум.

Страбон буквално си казва, че етруските и пеласгите са от една група. Той казва, че етруския град Агила е основан от пеласгите.

Ако се следва нишката на античните сведения, може да се проследят повече от една вълни на експанзия. Етруските идват с кораби по море, а за пеласгите има сведения, че навлизат от север на апенинския полуостров.

Плиний Стари, говори за пеласгите, които овладели Лациум и станали едно с родствената си група на етруските. Дори се смята, че те първо са заселили древна Етрурия.

Страбон говори, че след Троянската война, траки, заедно с трояни са се заселили на Апенините. Ето какво пише той.

„Меандрий казва, че енетите първи тръгват от страната на белите сирийци и се съюзяват с троянците, и че те отплават от Троя с траките и се установяват около покрайнините на Адриатическо море.“ Strab.XIII.3.25“

Ще дам още източници за Апенините но такива сведения има и за германските племена. Р. Дж. Летъм пише в “Тацитова Германия”, че балкански пришълци са владеели германите и са оставили своите топоними в огромно количество по техните земи. Тук някой могат да преживеят отново мозъчен катарзис. Тези древни топоними принадлежат на така наречената „славяно езична група“.

Това са думи на английския учен. Той казва, че колкото по-древни са топонимите в германските земи, толкова поясен е техния славянски характер.

Обърнете сега внимание какво казва Плутарх:

„Някои казват, че пеласгите, след като са скитали из по-голямата част от обитаемата земя и са покорили по-голямата част от човечеството, са се заселили на това място и че поради силата си във война са нарекли своя град Рим.“ Plut.Rom.I.1.“

Според пролога на Снори, преди Асите да достигнат и овладеят Скандинавия те овладяват германските земи. След като Один потегля от Троя ето какво се случва:

„Но където и да пътуваха из земите, се носеше голяма слава за тях и се казваше, че приличат повече на богове, отколкото на хора. И те не спряха по време на пътуването си, преди да стигнат на север в тази земя, която сега се нарича Сакланд (Земята на саксонците / германско племе); там Один остана дълго време и покори страната надлъж и нашир. Там Один установи тримата си сина като защита на земята. Единият се казва Veggdegg; той беше силен крал и управляваше Източен Сакланд. Синът му беше Витргилс, а неговите синове бяха Рита, бащата на Хайнгест (Хенгист), и Сигар, бащата на Свебдег, когото наричаме Свипдаг. Друг син на Один високо Белдег, когото наричаме Балдер; той притежаваше земята, която сега се издига на Вестфал; неговият син беше Брандер, а неговият син Фрьодигар, когото наричаме Фрода (Фроде). Синът му беше Фреовит, синът му Ивиг, синът му Гевис, когото наричаме Гав. Третият син на Один се казва Сиге, неговият син Верер. Тези предци са управлявали земята, която сега се нарича Франкландия (Земята на франките), и от тях е произлязла расата, която се нарича Волсунг. От всички тези много и велики раси са произлезли.“

После овладява Дания и поставя и там началото на кралска династия. Последвала Швеция.

„След това той отиде на север до това, което сега се нарича Svithjod (Швеция), там беше кралят, който се нарича Gylfe. Но когато чу за идването на тези азиатци, които се наричаха аси, той отиде да ги посрещне и предложи на Один неща в своето кралство, каквито той самият можеше да желае.“

„Но Один имаше със себе си този син, който се нарича Ингве, който беше крал в Швеция, и от него произлизат семействата, наречени Инглинги (Yngvelings). Асите си взеха жени там в земята.“

Последвала Норвегия, там поставя сина си Саминг за владетел от когото кралете на Норвегия извеждат родословието си.

Това, което изложих до момента показва, че Асите превърнали се в пантеон в Скандинавия и поставили своя кръвна линия на множество владетелски династии из цяла Европа и Азия и не само там, са същите познати ни като троянци, траки, етруски, пеласги, арии, славяни и до ден днешен наричани с едно от най-древните си имена БЪЛГАРИ.

Ако това е така, то тогава, това което виждаме запазено като сведения за ази, пеласги, траки, арии ще го има като памет и сведения за българите.

Да видим:

Именно източник от Лациум ни дава това потвърждение:

Летописец Магнус Феликс Енодий, 486 г. епископ на Павия (Италия). Роден във Франция, близък приятел на остготския крал Теодорих.

„Българите — това е народът, който имаше всичко, което е пожелавал; те вярваха, че светът е открит за тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е народа, на който се учудваше светът“

Дали успявате да го осмислите или още мигате на парцали?

От монах Спиридон научаваме за братята Брем (Брен) и Болг. Родоначалници и владетели на народа ни. Четете сега внимателно. Авторите Юстин и Пазваний ги мислят за гали обитавали Германия, Австрия, Франция, Северна Италия, Белгия, Холандия, Британия и т.н. Надявам се виждате, че става въпрос, за същите сведения касаещи пътуванията след Троянската война на Один, Еней, троянци, траки, пеласги. Други сведения посочват Брем и Болг в Галатия. И отново се оказваме в земите на Мала Азия.

Ако все още не виждате, че става въпрос за един и същи народ и за една и съща древна памет, ето ви още от Йеросхимонах Спиридон от 1792 г.

„Дойдоха синовете му Болг и Брем (на Колад) в годината от сътворението на света 4785 или 723 пр. Хр. и защото много крале победиха и много земи завладяха, възгордяха се и не мируваха помежду си; разделиха своята земя на две части, сиреч Брем взе земите на север от Дунав и на запад и завоюва земите даже до Балтийско море, до Померания и се заселиха там и народа му се назова по името на своя крал бреми или пеми – сегашните чехи, Померания, която е земята Брандербурия и не само Брандербурия, но и Сведия (Швеция) и великата Скандинавия...“

Колад във всички аспекти в описанията си отговаря на Кронос, Сатурн. Въпреки, че преди него са сложени други владетели на народа ни с късна датировка трябва да разбирате, че това са митологизирани персонажи на в пъти по древна памет. Най-ключовото е, че той е посочен, като предтеча и владетел на народа ни. По тази тема също съм изследвал в дълбочина и съм се убедил, че Кронос, Сатурн и Колад са една и съща личност. 

и още

„Болг беше брат Бремов и завоюва Тракия, Македония, Далмация, стигна даже до Бяло море и Рим. ..., заповяда на народа да се нарича на неговото име – болгаре, а не както някои мислят, че от река (Волга) иде името болгари. Гърците като нямат словото „буке“, буквата „Б“, не могат да кажат болгаре, а римляните, имащи буквата „Б“, могат да кажат болгари.“

В преправките на Паисиевата „История“ от Рилския родослов Болг и Брем са определени като българи в заглавията на частите, посветени на техните дела.

В „Razgovor ugodni naroda slovinskoga“ (1862 г.) на Андрей Качич Миошич те са посоченикато владетели на словенската държава.

„Na 3685. Vladahu slovinskim’ deržavam’ Brem i Bolg, Ercezi, oliti Duke Slovinci, i ovi porobiše Gèrčku zemlju.“

„През 3685 г. владетелите на словенските държави Брем и Болг, Ерцезите и Херцозите на Словения завладяват гръцката земя.“

Сега чуйте и Йоан Зонар:

„даките и мисагитите са дошли от северните страни. И се заселили от двете страни на Дунав в 4522 (986 г. пр. Р. Хр.) година от миробитието даки, сърби, мисагити, българи – и била наречана тази земя Мисиния според техните имена: от 229 Дунав на юг – Голяма Мисиния, а на север – Малка Мисиния. Скоро след това те си сложили крал на име Илирик, затова тази земя се нарича Илирика. От Черно море до Добруджа и Басарабия, до Белград и до Будем – взела името на Илирик – техния крал. По - късно през 4785 (723 г. пр. Р. Хр.) година от сътворението на света от Илирик се родили двама сина – на единия името било Болг, а на другия – Брем. Двамата братя не могли да живеят заедно и си разделили земята – Болг взел [частта] от Дунава на юг, а Брем взел от Дунава на север. От Брем произлезли народите брендабурги, поляци, бохеми и чехи, а от Болг произлезли българите, сърбите, далматите, хърватите и черногорците.“ (ПЙП 7а – 7б)

В сведенията макар и с известни разлики, се разчита едно и също и само хора с изключително замърсено и увредено съзнание няма да го видят или проумеят.

От сведение из Унгарски летопис става още по жежко.

„И също от унгарски летопис, в който се казва така: Брем, чешкият княз , излязъл от Илирик, където се бил заселил целият български род и войската му, и тръгнал на запад да си търси земя в немските страни, като се настанил между реките Висла, Албин и Висурка [или] Винсера. И в немската земя, край тези реки, изградил могъщ град и гонарекъл Бремен, или Барзимен, т.е. ’успокой се от обременението’. Пак французинът Буфиер, съобщава, че българите, сърбите, лехите, чехите и словаките – всички са илирическият род.“ (ПЙП 7б) (Част от тези източници са от труда на Мария Атанасова и Антоанета Джелязова, За личните имена Болг и Брем в някои български хроники от XVIII и XIX век)

В Зографската история пък се казва, че българите са воювали заедно с Александър Македонски и от него получили името македонци на които той оставил земята си.

Спиридон пък казва, че След като Александър убива Перун, той взима синовете му и армиите им и тръгва по пътя на Дионис към Индия. В крайна сметка оставя Македония на синовете на Перун и техните войски защото те поискали това, тъй като били местно население.

Всъщност няма никаква разлика между древните македонци, траките и българите. За съжаление само за някой съвременни историци, такава разлика има.

Късните сведения по нищо не се различават от ранните освен че смесват посоките на движения и преплитат националността на конкретните владетели. За едните автори Болг и Брем те са келти или гали, а за другите са наши родоначалници.

Страбон обаче отбелязва в своята „География“, че племето брени , бреми живее с корпилите и бесите по течението на река Хеброс (Марица) (Strabo 7 fr. 48)

Какво ли правят бреми и болги (пеласги) като част от тракийската общност преди новата ера на балканите?! Риторичен и неудобен в същото време въпрос.

Статията подлежи на обработка и не е финализирана, но ви я предоставям и в този вид, като я обвързвам с предната, която ви споделих "Балканизация на Арийската земя" или прародината на ариите. Може да я прочетете тук за да видите цялата картина: https://ogledalceyakaji.blogspot.com/2023/10/blog-post.html