"Балканизация на Арийската земя" или прародината на ариите.
Д. Д. Мишра е директор на отдел анализи в "SYMBIOSIS INTERNATIONAL UNIVERSITY" в Пуна, Махаращра, Индия.
Миграцията на арийците е една от много обсъжданите и най-малко разбрани теми в съвременната история, но историята крие повече, отколкото разкрива. Силно вярвам, че миналото създава бъдещето. Днес арийците са племето, обитавало голяма част от Индийския субконтинент. Но сами ли са били там?
Терминът арийци е бил използван за обозначаване на протоиндоевропейците и техните потомци. На санскрит това означава "висш човек" (от ярките, сияйните) и се използва за обръщане един към друг. Думата се появява в древното писание Ригведа.
Историците избраха този термин за обозначаване на племето.
Арийското племе не произхожда от Индия. Различни изследвания са провеждани в продължение на няколко десетилетия, за да покажат, че произходът е извън субконтинента. Езиковата връзка показва, че санскрит идва от индоиранския език, който идва от протоиндоевропейския език. Протоиндоевропейският е майката на всички други европейски езици.
Различните изследвания, проведени от историци, разкриват, че арийците са били европейски номадски племена и е имало множество миграции на тези племена. Тези миграции се обясняват по различни начини, но най-популярната от тях е Курганската хипотеза, която обяснява разселването въз основа на исторически доказателства и проследяване на езика от 5500 г. пр.н.е.
След 5500 г. пр. н. е. цивилизацията им мигрирала в различни посоки от Урал и Русия.
Културата е известна още като Курганската култура и големите миграции се случили към различни части на Европа, Централна Азия и Южна Азия. Причината за тези миграции били конфликтите и промените в културата, където и да са живели, което довело до много временни родини, разпръснати из цяла Европа и Централна Азия. Затова го наричам балканизация на родините, за да фиксирам тяхното начало.
Фигура 1: Миграции според хипотезата на Курган от 5000 г. пр. н. е. до 1000 г. пр. н. е. Миграции
Схема на разпространение на индоевропейските езици от c. 4000 до 1000 пр. н. е. според широко разпространената хипотеза за Курган. Център: Степни култури - 1 (черен): анадолски езици (архаичен PIE), 2 (черен): култура Афанасиево (ранен PIE), 3 (черен) Разрастване на културата Yamnaya (Понтийско-каспийска степ, долината на река Дунав) (късен PIE), 4A (черен): Western Corded Ware, 4B-C (син и тъмно син): Камбанна чаша; възприети от индоевропейски говорещи, 5A-B (червено): източни изделия с кабел, 5C (червено): Sintashta (прото-индоирански), 6 (магента): Андроново, 7A (лилаво): индоарийци (Mittani) , 7B (лилаво): индоарийци (Индия), [NN] (тъмно жълто): прото-балто-славянски, 8 (сиво): гръцки, 9 (жълто): иранци,
Но въпросът е какво се е случило преди 5500 г. пр. н. е.?
Опитах се да разбера как са стигнали до Русия. Историята може да няма правилния отговор, тъй като зависи от доказателствата на място. По-добрият начин за разбиране е генетичното изследване на ДНК. Базираните на ДНК миграционни проучвания не само подкрепят теорията за различни миграции, обяснена преди това от историците, но също така добавят повече прозрения за начина, по който това се е случило.
Ранните арийци са били базирани в днешна Македония и Тракия според ДНК анализ. В различни периоди части от Македония влизат в Тракия и обратното. Тази земя е била арийска прародина през 10 000 г. пр.н.е., към края на ледниковия период. Те се придвижили към Русия и след това са поели по полукръглата пътека към Индийския субконтинент. Били са наричани в науката „Курганската култура“, тоест изграждащи могили. В продължение на две десетилетия концепцията за Курган е централният елемент в опитите да се обяснят културните промени, настъпили по време на прехода от късната медна епоха към ранната бронзова епоха в Източна Европа, ок. 2500 г. пр.н.е.
Ригведа (1700 г. пр. н. е.) не говори за Урал и е създадена в Индийския субконтинент, както се появява в прегледа на литературата. Въпреки това, там се говори за ашурите (иранци и асирийци), с които те споделят общо наследство. Ригведическите арийци изразяват изненада и културен шок в различни химни на Ригведа за това, че местните цивилизации са различни от това, което те практикуват. Има описани много конфликти, както се вижда от химните с местните хора в Индийския субконтинент. Коренното население от долината на река Инд (Харапани) се премества към Южна Индия.
Картата по-долу показва изследването, базирано на ДНК, което е много подобно на Курганската хипотеза, която публикувах по-рано. Два различни подхода и методологии сочат само в една посока, че арийците са мигрирали от другаде.
Фигура 2: Миграции според ДНК изследване
Източник: „ОТКЪДЕ СА „СЛОВЕНИТЕ“ И „ИНДОЕВРОПЕЙЦИТЕ“?“ от Анатолий Кльосов
Това обяснява ли гръцкото с арийското припокриване?
Има още.
Арийците са били моно хаплогрупа, съставена само от R1a1 (гени). Самата Индия има много други хаплогрупи, които почти не съществуват извън Индия. Има различни миграции в продължение на близо 40 000 години в Индия. Това е създало много техни собствени индийски хаплогрупи. Сред тях са H, L и R2. Ако случайно индийците са били тези, които са изнесли своя R1a1 извън индийските граници или дори в Европа, R1a1 неизбежно ще покаже такива различни индийски локални хаплогрупи привнесени от Индия заедно с тази на R1a1. А в цяла Русия и Източна Европа няма и следа от тях.
Послеслов:
Изследването на миграцията на племето, което се нарича арийско, е очарователно. От няколко години се опитвам да разбера този процес. Прегледах Ведите, Зендавеста, Упанишадите и академични статии, изследвания на ДНК и много друго съдържание, за да разбера това и трябва да кажа, че все още продължавам да го осъзнавам. Историята понякога е интригуваща, тъй като крие повече, отколкото разкрива.
До тук е публикацията на Д.Д. Мишра.
Следващите редове са мои като целта им е да добавя допълнителни данни потвърждаващи публикацията на индийския учен Д. Мишра.
Свещенните писания Веди, говорят и за арии и саки, като дават различни племенни названия на групи от споменатите. Като цяло става ясно, че саките са част от ариите и не е неправилно да се каже, че самите саки са арии.
Тъй като на база посочените източници и изследвания ползвани от Д. Мишра той локализира прародината на ариите като земите на днешна Македония, България и Северна Гърция ще добавя сведения които потвърждават неговите заключения. Потвърждават и, че арии са били наричани нашите предци със своите названия траки и скити. В основата си, това не са различни народи а различни имена с които е бил наричан един и същи народ.
Ще посоча няколко източника, които дават сведения, че далеч преди да се появи Ария до Индийския субконтинент, Ария е най-старото име на Тракия, тоест на БългАРИЯ. Накратко, траките-скитите са старите арийци и това е прародината им.
Сведение ПЪРВО:
Най-старата налична дефиниция на Арите (Арийците) се намира в “Етника” на Стефан Византийски VI век след Хр.
“Тракия е земя, името на която идва от нимфата Траке, от нея и Кронос се е родил Долонк (един от Тракийските царе). Има такъв район/област Тракия, която преди това се е наричала Перке и Ария”.
Ще кажете но това е произведение от VI век след Христа. Внимателно следете написаното. Тракия е античното название известно ни от античните извори.
За първи път то се открива споменато от Омир в „Илияда“. Следователно ако имената Перке и Ария са по-старите на територията Тракия, то означава, че те са имена от преди повече от 4000 години.
На изображенията е цитатът от “Етника” на Стефан Византийски, от двуезичното издания на Салмасиус и Беркелиус, Лайден, 1688.
Аз смятам, че името Ария на нашата земя е праисторическо, тъй като името на богът на войната почитан от траки и скити Арес е описан като произлизал от тракийските земи. Балканския пантеон познат ни от античната митология не е дошъл с данайците от Египет, пристигнали през бронзовата епоха а е местен пеласго-тракийски.
Сведение ВТОРО:
В „Алкестида“ Еврипид споменава , че едно от имената на самия Арес е Тракс , тъй като той е смятан за покровител на Тракия (неговият златен или позлатен щит се съхранявал в неговия храм в Бистония в Тракия).
Внимателно осмислете казаното от Еврипид. Тракия и Арес са носили едно и също име, а жителите населявали тази територия са били наричани също с името на покровителя. Тоест, ние виждаме приравняване на имената арийци и тракийци.
Сведение ТРЕТО:
Други антични автори описват, че името Тракс отново свързано с Тракия е носил и един от синовете на Арес.
Lemprière and Wright, p. 358.
„Марс беше баща на Купидон, Антерос и Хармония от богинята Венера. Той имаше Аскалаф и Ялмен от Астиохе; Алцип от Аграулос; Молус, Пилус, Евенус и Тестий от Демоника, дъщерята на Агенор. Освен тях, той е известен баща на Ромул, Еномай, Битис, Тракс, Диомед от Тракия и др.“
Марс е римското име на бога тъждествен с Арес. Етимологията на името на Арес или арии, съответно арийци, като смисъл е доста обширна. Очевидно от нея произтича названието за благородната прослойка наречена аристокрация. В този смисъл носи значението „благородни“, но подсказва и състоянието на доминация. Доминацията винаги говори за мощ, сила, власт, превъзходство. Терминът носи смисълът и на „морална добродетел“.
Това е и етимологията, която ни дава санскрит:
„The most prominent of these groups spoke Indo-European languages and were called Aryans, or “noble people” in the Sanskrit language.“
„Най-известните от тези групи говорели индоевропейски езици и били наричани арийци или „благородни хора“ на санскритски език.“
Един от начините по който се постига доминация е чрез сила, бой, война. Ето как виждаме името на бога на войната в редица европейски езици с формата Марс. Дори ние ползваме диалектната форма „маризане“, сиреч, здрав бой.
Във словесните форми произлизащи от Арес в нашия език, отново виждаме идеята за превъзходство.
Арен / харен / аресван – хубав, красив, превъзходен.
За етимологията има и други разглеждани аспекти, но това по нататък.
Сведение ЧЕТВЪРТО:
Забележителни сведения получаваме и от Йосиф Флавий, който отбелязва, че потомците на Тирас (най-малкия син на библейският Яфет) гърците наричат траки; а в Тракия е имало река, наречена Атирас , в която има следа от името на този човек; а Одрис, когото траките почитали, е същото като Тирас, чийто бог понякога носи името Тракс и е едно от имената на Марс, богът на траките.
Също и в Етимологията на Исидор Севилски (9.2.31) се намира изразът:
„Thiras, ex quo Thraces; quorum non satis inmutatum vocabulum est, quasi Tiraces“.
"Тирас, откъдето е Тракия; чийто термин не е съвсем непроменен, като Тиракес."
Тоест, отново траките са идентифицирани като народа на Арес. Според Флавий те носят името на Тирас, който той отъждествява с Одрис, предтеча на траките одриси. Нарича ги тираси или тирасиани. Сведението дава пълна тъждественост на тирасиани, траки и ари – арийци, пояснявайки, че тези са едно и също.
Сведение ПЕТО:
Изключително интересно сведение дава старонемското изйдние Grosses vollstandiges Universal-Lexicon от 1731г. (Велика пълна енциклопедия на всички науки и изкуства):
Хайде сега да се насладим на това, как се пръскат дадени глави и скърцат със зъби. В това сведение говорещо за гетския тракийски град Тимогетия, намиращ се в Добруджа. (Изключително близо до моето село.) Тракия, Мизия и България са определени като една и съща територия, която в древността се е наричала Ария.
„Тимогетия е бил преди време град в Долна Мизия, страна, която се казвала България и е била на брега на Черно море. Също наричана и Араурана.“
Под Араурана се има предвид Ария.
Сведение ШЕСТО:
Тук като шесто сведение ще добавя цитат от „Енциклопедия Британика“ отново за Стефан Византийски но с допълнението от Еврипид и Софокъл:
„Ария, едно от древните имена на Тракия, (Стефанос) Това е бойно название, произлизащо от характера на хората, чиято страна Еврипид нарича резиденцията на Марс (Арес), а Софокъл - негова родина.“
Сведение СЕДМО:
Според свещените Веди, саките представлявали различни групи. Едни от тях водили уседнал живот и практикували земеделие а други макар и от един произход водили номадски живот.
Всъщност, това е и най-съществената условна разлика от траки и скити, които ведите наричат ари и саки. Едните са водили уседнал живот а другите са скитащите родове и племена които предпочитали номадския живот. Но и двете групи принадлежат на един генетичен изворов резервоар. Името с което вече Индия пожела да бъде наричана е Бхарата е на митичен владетел, който е описан като със сакски-арийски произход.
Бхарати - Бхаратите са основен арийски клан, споменат в Ригведа, особено в Мандала 3.
Саки е санскритското название на скитите.
Бригу-Бхарата е от тракийските фриги.
"Бригу, брамински екзогамен клан (екзогамен: сключване на бракове само между лицата от една и съща обществена група); етимологично значение, "фригийски" и от грешната страна в битката с десетте царе, видно място в редакцията на Махабхарата."
"Родът на родовете, който няма друг съперник освен родът на боговете на праотеца Брама"
Всичко тва е описано в Махабхарата на когото е посветено и самото писание. Ето и цитат:
На БОГОВЕТЕ РАВНИ е и подсказка за произхода на този род. И до ден днешен сърбите наричат народа ни БУГ-АРИ или Богари, божий народ, народа на Бог. В книгата ми Сърман, може да прочетете и едно от регистрираните названия на свастиката, което е с нашия етноним.
Някой от имената на свастиката са епитети на Сабазий, тракийския Дионис. Научете повече от книгата Сърман и Елбетица, които може да си поръчате от страниците:
Брама е санскритската транслитерация на Бромий, сиреч Дионис. Част от ведическата троица. Запазен в българското песенно творчество като млада Браха Бога.
Тримурти (троица, три форми; на санскрит: trimūrti) - концепция в индуизма, според която космическите функции на създаване/сътворяване, поддържане и разрушение са персонифицирани съответно като Брахма, Вишну и Шива. Те едновременно се възприемат като три отделни божества, но всъщност са три форми на една същност - върховната Тримурти. Това напълно кореспондира с понятието за християнската Троица - Отец, Син, Свят дух.
Епитети на Бога в еврит, съответно в християнството. Sabaoth (Господар на войнствата), Ēl ʿElyōn (ВсеВишен – най-високо) Ēl Gibor (Анаграма: Броги – Брогхи / Име на Бог касаещо сина - месия )
Троица във „Веда Словена“: Сива Бога, Вишну Бога, млада Браха Бога
Троица в индуизма: Шива, Вишну, Брахма
Епитети на Бог в юдеизъм и християнство: Сава-от, Елион (Вишен), Гибор (Брогхи)
Сведение СЕДМО:
В Персийската империя географията на Тракия е сатрапия Скудра (Скития).
Скудра ( на староперсийски : 𐎿𐎤𐎢𐎭𐎼 Скудра ) е провинция ( сатрапия ) на Персийската империя на Ахеменидите в Европа между 510 г. пр. Хр. и 479 г. пр. Хр.
Името е засвидетелствано в персийски и египетски надписи (египетски запис от около 498–497 г. пр. Хр. и списък в гробницата на Дарий Велики в Накш-е Рустам , около 486 г. пр. Хр.
Смята се, че сатрапията е обхващала земите, известни днес като Тракия и Македония
Староперсийското име на провинцията, Скудра , произлиза от скитския ендоним *Skuδa , от който произлизат и акадските и гръцките имена на скитите, съответно Ишкузая ( 𒅖𒆪𒍝𒀀𒀀 ) и Аскузая ( 𒊍𒆪𒍝𒀀𒀀 ) и Скута i ( Σκυθαι ).
На семитски Ашкеназ означава скит.
Библейския Ашкеназ се явява внук на Яфет а Тирас е негов чичо.
Бохарт свързват Ашкеназ с Асканий, което се среща като име на мизийски и фригийски принц, и в Омир също като име на река; имало също област Аскания, населена от фригийци и мизийци; а асканийско езеро се е намирало във Фригия и Витиния. Съответно се казва, че Ашкеназ е старото име на народ, който се е зародил в Мизия и Фригия.
Акенас или Акенофагос е титла засвидетелствана при фригите. Това е същинският произход на българската владетелска титла КАНАЗ, КНЯЗ
Сведение ОСМО:
Връзката траки, скити като народа на Арес не спира до тук.
Според Херодот, скитите почитат железен акинак, поставен на върха на дървена платформа, като олицетворение на Арес, и така му принасяли жертви.
Правилно чухте, Акинак или Акенас е бил ОЛИЦЕТВОРЕНИЕ на АРЕС. С две думи, образ на Арес. Едно и също.
Акинаците са характерни за територията на Северна Тракия до IV век пр. Хр.
Точно този меч легендата за Атила разказва, че бил знамението за това, в което ще се превърне този бележит владетел. За него Приск Панийски пише, че е живеел според скитските закони и именно тези обичаи и спазвал.
Ирник синът на Атила е описан като принадлежен на владетелският български род Дуло. Глупост е да се чудят някой от кой род е баща му.
В „Етника“ отново Стефан Византийски нарича скитите тракийски народ.
Абдул-Фарадж Григориус Бар Гебрей, арабски хронист от 12 век пише:
„Хората, които били скити, ромеите назовавали българи“.
Сведение ДЕВЕТО:
Тук всъщност ще посоча повече от един източник но ги слагам под общ знаменател, защото говорят за една и съща история.
Д.Д. Мишра посочва от Ригведа реакциите и културния шок, който ариите преживяват с съприкосновението си с дравидите когато пристигат в Индия.
"Ригведическите арийци изразяват изненада и културен шок в различни химни на Ригведа за това, че местните цивилизации са различни от това, което те практикуват. Има описани много конфликти, както се вижда от химните с местните хора в Индийския субконтинент. Коренното население от долината на река Инд (Харапани) се премества към Южна Индия."
Напълно аналогични сведения получаваме и от редица антични автори, за онова, което се случва, когато Дионис пристигнал с траките в Индия.
Диодор пише следното:
"Дионис дойде отдавна, когато индийският народ все още живееше в селата. Той успя да завладее цялата Индия, защото там няма голям град, който да се противопостави на неговото технологично превъзходство".
По-късно четем:
"Освен това, той построи важни градове като премести селата в подходящи места".
Ариан пък отбелязва:
"Нито са имали индийците градове ... но когато дойде Дионис и стана владетел над индийците, той построи градове ..."
Мегастен от своя страна твърди, че Дионис е първият градоначалник на Индия и строител.
И също така Дионис прави от индийците фермери. Преди това те са преживявали от сурово месо.
Цитатите са от книгата на Allan Dahlaquist „Megasthenes and Indian Religion: A Study in Motives and Types“
Сведение ДЕСЕТО:
Обичам българското песенно творчество, защото в него има съхранени изумителни архаизми.
Това сведение е записано в „Месецослов или календар вечний”, 1840 г. "Похвала на древните Болгаре и отечеството им", Христодул Сичан-Николов. (Заедно с Петко Р. Славейков участва в превода на Библията на новобългарски език (1871). Редактира списанието на протестантите в България „Зорница” в Истанбул.) Повече за него
ТУК.
"България славна, слава приимаше, в старите времена чести добиваше от сичките царства, мали и велики, които славеха нейните прилики. Придобиха име старите й чеда славено-болгаре, заради победа. Гдето победеха, руце повдигаха, слава Богу Марсу сичките викаха."
Пасажа говори за праисторически времена и определя българите като народ на Арес. А сега внимателно четете следващите пасажи.
"Диа, бог великий, често прегледува, Тракия с Месиа така отредува: они да се дадат богу юначкому, Марсу стреличнику, на бой неситому, защото людете, що се раждат тамо, наред са юнаци от местото тамо. На бой, кога идат, тулумбеци бият, с песни и сос игри душманете трият; Марс им невидимо и тайно помага, дерзост и мужество на сердце полага. Они течат на бой каквото на сватба, но то придобиха се от свише дарба. Сичкото им дело на левско прилича, зато направиха в нищо да различа, но да показва царскио им печат - лев с корона венчан и тича как крилат. Той вечно да явя болгарската сила, левски и мужески вразите си била."
Диа е общо арийското название за Бог и по конкретно върховен Бог. Дйевс (по-късно Зевс), у италийците Диус Питер (по-късно Юпитер). Тоест, описания период е предхристиянски от времената, когато тепърва Арес получава като владение Тракия и Мизия. Говорим за траки и мизи нали? Именно тях покровителства Арес. И право куме в очи траки и мизи са назовани българи.
"они се простреха по сичка Европа и след многу години светского потопа. Старото си име не го изгубиха, но вкупе сос него собственни добиха имена от многу и разни причини, до дванаесет са, какво ми се чини. Сички мужественни и великодушни, знаят ги, защо с’ и самите бездушни, но най-преклонени къде добри дела."
Текста говори за пред и след потопни времена. Тоест този народ е предпотопен. Като такива са назовани тракийските фриги, известни по-рано като БРИГИ. Нещо повече, ясно е казано, че българите не са изгубили старото си име, но са били назовавани и с много други имена.
Няма начин да не посоча и сведенията от нашият бележит и гениален Георги Раковски. Още през 1865 година, той по категоричен начин недвусмислено заявява същото, което изложих в тази публикация.
Както Раковски, така и редица други наши възрожденци са били в пъти по-наясно кой е нашият народ, отколкото днес науката ни може да се похвали.
Нека щриховаме казаното от него:
- Ние сме първите и най-стари жители в Европа
- Категорични потомци на Ариите
- В прародината на ариите и до днес обитават техните потомци и това е българският род.
- Преселенията от Индия и Вавилон отново към Балканите са по-късни завръщания на потомци на онези древни арии, носещи и името българи, които са се заселили там преди Хилядолетия.
Сведение ДВАНАЙСТО:
Съществуват определени сведения, както и научни теории, които определят пантеона на Скандинавските божества, като идентичен с ариите, наречени аси или аесир.
Мария Гимбутас твърди, че асите и ванирите представляват изместването на местна индоевропейска група от племе войнствени нашественици като част от нея е Курганата хипотеза.
Скандинавската митология е тясно свързана с днешните Български земи и с древната българска история. Ето какво твърди самият Снори Стурлосон в „Пролог“ към „Млада Еда“:
„Близо до средата на земята бил построен град с велика слава. Наричали го тогава Троя, а сега е в страната на Турките. Този град, много-по голям от другите, бил построен с типичните за онова време пищност и вещина. Градът имал един върховен владетел и дванадесет области. Всяка област имала управител, който по своите качества превъзхождал всички живели дотогава хора по Земята. Един от тези управители в Троя наричали Мунон или Мнемон. Той бил женен за дъщерята на върховния владетел Приам, която наричали Троан. Троан и Мнемон имали син с име Трор, който ние наричаме Тор. Тор се възпитавал в Тракия у херцога с име Лорикус. Когато станал на десет зими, той започнал да носи оръжието на своя баща и се отличавал от другите с красотата си и със златната си коса. На дванадесет години бил в пълната си сила - без усилие повдигал от земята десет мечи кожи. Тогава той убил своя възпитател Лорикус и жена му Лора, или Хлора, и завладял тяхното царство Тракия. Ние го наричаме Трудхейм" (Жилището на Силата).“
На хетски език името на Троя съществува под формата Таруиса. Защо това е нещо на, което ви обръщам внимание?
Прологът на Проза Еда показва, че авторът е бил запознат с определени традиции, които му позволяват да свърже скандинавската митология с древния свят. В глава 3 авторът споменава, че „близо до средата на света“ е Троя, „в района, който наричаме Турция“. Турция, разбира се, е името, дадено на Анатолия, след като е превзета от селджукските тюрки в хода на (по-късната) средновековна епоха. В Gylfaginning 9 се казва, че Асгард – домът на скандинавските богове – е другото име на Троя. С две думи названието Ас-гард означава градът, на Асите или Аесир, както биват наричани още в Едите.
Тук трябва да поясня, че названието Аси в Едите носи смисъла на Ази, тоест азиатци. Добре е да разбирате колко голям и ключов е приноса на нашите предци касаещ световната история. Например, днес материка наречен Европа носи името, с което първоначално е била наричана само малка част от Тракия. Територията Европа, е буквално гранична на Родопа. Това име в последствие се е наложило за целия материк, който наричаме континент. Абсолютно идентична е историята за името Азия. Първоначално това име носи само Лидийското царство, в която територия попада и Троя.
Ето какво казва Херодот: "τοῦ οὐνόματος Λυδοί, φάμενοι ἐπὶ Ἀσίεω τοῦ Κότυος τοῦ Μάνεω κεκλῆσθαι -Her. IV.45."
Името на лидийците произлиза от техния владетел Азий, син на Котис и син на Манес.
Манес е определян като древен владетел и предтеча на лидийците, наричани и ази по името на Азий. Манес е и един от предпотопните владетели на траките бриги, които заселвайки се в Мала Азия остава известни в историята, под името фриги.
Страбон твърди, че названието на мизите е от лидийската дума мизос-вид буково дърво. Мизите, са тракийското племе, което най-често е приравнявано с българите. Отново от Страбон научаваме, че мизийския език e смесица от лидийски и фригийски –Strab.XII.8.3.
Той недвусмислено казва, че мизи, меони и мейони са от един произход:
“Likewise the Brygi and Bryges and Phryges are the same people; and the Mysi and Maeones and Meïones are the same.“– Strab.XII.3.20.
Няма да пропусна и древното царство Ассува (буквално Азия), което е фригийско образование от преди Троянската война.
Коренът на тази дума идва от мизийската дума за кон "асва", срещана при арийците и като "ашу".
А ето какво още се казва в една от версиите на пролога в "Млада Еда".
"...and said that Priamos had hight Odin and his queen Frigg, and from this the realm afterward took its name and was called Frigia where the burg stood."
"...и каза, че Приам е имал ранга на Один и неговата кралица Фриг и от това царството впоследствие взе името си и се нарече Фригия, където се намираше градът (Троя)."
Оставям този материал отворен и към него ще добавям още сведения.
Опорочаването на това минало е извършвано поголовно. Не само Арес е отговора, кои са старите арии. Много са имената с които са наричани. Не само българите са носители на това минало, а и много народи, които са от нашият езиков и генетичен резервоар.
Целият балкански пантеон съдържа информация за старите арии, защото те произлизат от така наречените богове, които се явяват и праотци.
Дионис, Хермес, Арес (Ярей) са само малка част от ключа към тази памет.
Арес характеризира войнствения характер на това семейство народи, но Сабазий - Дионис илюстрира и друга тяхна страна.
"Но, докато Дионис обикалял по смъртния свят, Арес попаднал в Тракия. Този кът страшно му харесал и той започнал често да прескача насам. От него траките се научили да воюват. И започнали да се нападат взаимно. Толкова обикнали войната, че когато Дионис се върнал в Тракия, дори той не успял да ги откаже от тяхното войнолюбие. Това го натъжило много и той поел по други земи, където радушно приемали младия бог. Но никоя земя не допаднала на Дионис така, както Тракия. Затова той редовно се завръщал край Хебър, (която на забравения вече пелазгийски език се нарича Марица), обикалял по билата на Родопа, съпроводен от Пан, Силен, менадите и сатирите, но отбягвал смъртните."
Цитат от "Тракийски апокрифи"
.jpg)
.jpg){kind=small}
Няма коментари:
Публикуване на коментар