Накратко за историческите заличители на памет.

 Как подмениха историята на германите ограбвайки нашата.

На картата на Ортелиус, която наскоро ви показах но преиздадена от холандеца Ян Янсон виждаме трите „готски“ племена: „Грутунгите“ (степни хора), на северния бряг при устието на Дунав в днешна Бесарабия. „Тервинги“ (горски хора) в подножието на Южните Карпати на северния бряг на Дунав и „гепиди” - където живеят даките, тоест вътре в подковата на Карпатските планини.

Тервинги

Теруинги се споменават за първи път в Генетиакус на Максимиан Август (част от Panegyrici Latini XI, 17)

В Парижки ръкопис от 14 век Тервингите са споменати в списък заедно с траки.

Имената Tervingi и Grutungi са представени така както звучат и се изписват в германските езици. Но на езика на народите от “славянската езикова група” те звучат по различен начин: тервинги са древляни, а грутунгите са поляни. Византийският император Константин Порфирогенет съобщава по този въпрос, че „Тервуния” на славянски език означава „укрепено място”, тъй като тази страна има много укрепления.

Константин реално казва какъв е езика и народността на набедените за германски готи. Тервуния или Тервингия

Тервинги е синтез от: „Дервинки“, „Дървенци“, “Дървесни”. Етимологията е ясна, особено след като Tervingi се характеризират като „горски готи“ [буквално „горски хора“, което е равнозначно с по-късното древляни (?!) за някои от „склавините“).

“Тервуния на славянски език означава "укрепено място", защото тази страна има много укрепления. [Знай], че тази страна Тервуния е подчинена на друга страна, наречена Канали. На славянски език Канали означава "каруца", тъй като поради равнинността на мястото всяка работа там се извършва с помощта на каруци.”

[Константин Порфирогенет. За управлението на империя / Прев. Г. Г. Литаврина.-- В книгата: Развитието на етническото самосъзнание на славянските народи през ранното средновековие. М., 1982, стр. 272.]

В „История на императорите“ тервингите са наречени скитски народ. “ [Script. Hist. Aug., 6, 2; ЛИБИ, І, 65]

Объркването при наставки-окончания като „нги" идва от превод на имената им. Окончанието "нки" естествено преминава в западното "ngi".

Ще си кажете, че Йордан ги е записал така. Това не е истина обаче.

Произведението на Йордан има преписвачи. Един такъв преписвач от 8-10 век коригира текста от 6-ти век.

Момзен датира Хайделбергския кодекс до 8-ми век въз основа на вида на писмеността. Други изследователи го датират 9-ти и 10-ти век.

Според някои източници този екземпляр от трактата на Йорданес е открит в скрипториума на императорския манастир във Фулда (функциониращ в периода 744-1802), след което се озовава в манастира в Майнц, а оттам в библиотеката на Ватикана. След унищожаването на Първия германски райх от Наполеон през 1806 г. кодексът се премества в Париж и оттам се връща във Ватикана. През 1816 г. този кодекс, копие на трактата на Йордан, се озовава в библиотеката на университета в Хайделберг, откъдето вероятно е взет от депутата на германския Бундестаг Теодор Момзен.

Ето така от историята на народа ни се създават историите на други народи. За съжаление в измама биват поставени и двете страни. Подменена е и историята на германските народи и нашата.

В редица хроники на „славяноговорящи“ народи е съхранена паметта, че народите ни обитават тези земи от праисторически времена.

Относно името на тервингите, сиреч дървесните обяснение за произхода на името дава една чешка хроника.

Cronica Przibiconis, стр. 5. Превод според Хрониката от времето на Карл IV, стр. 272- 273.

„Освен това, някои от техния вид прекосиха Русия, Померания и Касубия до царството на Дакия и морските граници на север и изпълниха цялата земя на Русия и я култивираха по същия начин.“ Други обаче преминали от Бохемия през река Моравия и там заселилиха страната, наречена земя Моравия, а също и княжествата Мисна, Будисинензе, Бранденбург и Лужица. „Сега всички тези земи бяха обрасли с гора и никой не живееше в тях, които всички гореспоменати Словани боготворяха и в тях живеят до ден днешен.“

Иронично странно е, че така наречените „тиверци“ заедно с „уличите“ категоризирани като славянски племена обитават пространството Днестър и Дунав. Старото име на Днестър е Тирас.

Те се споменават за първи път в Повестта за отминалите години заедно с други източно "славянски" племена от 9 век. Основният поминък на тиверците е земеделието. Тиверците участват в походите на Олег срещу Цариград през 907 г. и Игор през 944 г. В средата на 10 век земите на тиверците стават част от Киевска Рус. Потомците на тиверците днес са една от частите на украинския народ.

Грутунгите

Авторът на Панегирика на Максимиан Август (291 г.) твърди, че „терингите са част от готите“ (Tervingi pars alia Gothomm). Ако се вярва на коментарите на Зосим, то “Grutungs” е местното име на готските племена, вероятно дадено им в Северното Черноморие или на Балканите.

XII paneg. lat. XI (III), 17, 1-2; Zosim. IV. 38, 1.

Германистите предлагат етимология на името „Greuthungi“ да означава „обитатели на степта“ или „хората с каменисти брегове“.

Славистите обаче твърдят, че името на грутунгите е препратка към „поляни“ и е свързано с „поле“, „степ“. Те ги свързват и с обитателите на Киевска Рус. Това предположение се основава на факта, че ако гревтунгите означават „хора, които живеят на земята (в полето)“, а тервингите означават „хора, които живеят в горите“, тогава може да бъде видяна аналогията с поляните и древляните на Киевска Рус, които също са имали имената си с подобно значение. Живели на същите места като споменатите по-горе готски племена и винаги са били наблизо едни до други.

Клавдиан споменава, че грутунги живеят и във Фригия с фригите.

Искам да насоча вниманието ви към топонимите и хидронимите във фрагмента от картата на Ортелиус, която ви показвам намиращи се в територията на днешна Бесарабия, тоест Молдова и Украйна.

Да погледнем първо някой от градовете.

Zargidava

Tamasidava

Piroboridava

Първите три селища притежават тракийския елемент за селище, град или крепост „дава“, „дева“. Тук ще направя препратка към българското „дува-р“, стена, зид, укрепено място. Счита се, че тази дума в българския е влязла от персийския, но виждаме корена и в тракийския. А в санскрит „dauvArika“ се наричат охранителните на крепостната порта.

Zargidava - Имената са двусъставни „Zargidava“ е Гето-Дакийско селище споменато от Птоломей. (Ζαργίδαυα, Ptol. 3.10.15) Открито е археологически в землището на днешното село Брад в Молдова. Ptolemy, Claudius (n.d.) [ca. 140 AD]. Geographia

Селището води своето начало от неолита. В него е регистрирана културата Кукутени – Трупилиан.

Като Заргидава, Саргедава и Аргидава е регистрирано името на столицата на Буребиста в Дакийското царство. Тя се е намирала в района на днешните Попещи и Гюргево. Надпис съдържащ това име с декрет е открит в Дионисополис (Балчик). Съхранява се в София.

Името Зарги-дава е възможно да е свързано с тракийското племе „загорци“. Образно казано „зад планинци“. Зарг се среща и със значение — щит, гребен, хребет, планина.

Дионисий Периегет пише, че племето „загори“, „загорци“ е граничело с агатирсите, познати ни по-късно като хазари. А Стефан византийски пише, че елините наричали травсите, агатирси.

Според Херодот (книга 5, глава 4) и Ливий (книга 38, гл.41) Травсите са тракийско племе.

Не трябва да се подминава и епитета на тракийския бог Дионис – Загрей. Значението на епитета "Загрей" е по-стар вариант на българското Шегор, сиреч бик и се отнася към понятието за СИЛА. Тогава името би означавало силно-укрепено селище.

Tamasidava - „Tamasi“- тъма, тъмнина и „dava“ – селище. Това е тракийското име на днешния град Рени. Това открива местния историк Виталий Пастух-Коболтеану в архивите на Кишинев. Други считат, че Пироборидава е предшественика на град Рени.

Piroboridava – Това име е трисъставно „pir(o)“, „bori“ и „dava“. Някой предполагат, че „пир“ е вероятно със значението огън сиреч пареща, корена „бори“ е всъщност бара, сиреч река и съответно "дава", селище, крепост. Според тази трактовка значението пареща идва от усещането когато се докоснете до ледени води.

Интересна препратка от санскрит ни дава обаче думата „devapura“ – божествена крепост. Тук виждаме думата „Pur“ със значението крепост. И това е най-вероятното значение на първата част от името, която виждаме в името Пирин. От българската дума „пера“, сиреч бия, произлиза едно от имената за крепостните съоръжения „бойница“. Тогава името би могло да се тълкува, като „крепост-буйна река“.

Всички тези градове в днешна Бесарабия се намират в територията на Долна Мизия „Мизия инфериор“. Тракийското племе мизи е това, което най-често е асоциирано с българите.

Като финал на тази публикация, ще спомена хидронима на река Тирас – Днестър. Тя е тълкувана по разнообразия от начини, но е добре да се каже, че Тирас е името на един от синовете на Яфет, от който според библейските писания произлизат траките.

Това са първите светлокоси хора, споменати в древността (според Ксенофан) и по-късно са известни като гети (според историци, започващи с Херодот) (4.93, 5.3).

Tiras или Tyras в древността е името и на река Днестър , както и на елинска колония, разположена близо до нейното устие. Някои, включително Ноа Уебстър, предполагат, че Тирас е бил почитан от своите потомци като Тор, приравнявайки и двете форми с Θουρος (Турос), споменат от Омир като „Арес на траките“. Най-ранните скандинавски саги назовават Тор като вожд на предците и проследяват произхода му в Тракия.

И за Арес и за Дионис в античните сведения се среща епитета им „Трак“, който е вариация на „Тирас“. Според тракийските апокрифи, Дионис е по-ранен владетел на траките от Арес.

Използвах само няколко примера с които да ви покажа, как имената на тракийски – скитски племена се оказват в един момент германизирани, германите се оказват в земите ни без наличие на археологически свидетелства а проблема е решен като набедените за германи са умело трансформирани в готи, а са всъщност гети. Същите, по същите тези земи изведнъж се оказват „славяноговорящи“ племена в по-късна епоха.

Теофилакт Симоката казва: „Склавини, или гети, защото така бяха наричани в древността.“

Всичките им топоними, хидроними, теоними, ендоними имат поразително обяснение на български и на другите езици от нашата езикова група, но нямат ни на гръцки, ни на латински, а за да имат някакво обяснение на германски се оказва, че е нужно още в дълбока древност да се вземат творби на местни автори и да се редактират на съответния език, а оригиналите и ранните преписи да бъдат унищожавани.

Ще завърша със скандалното иронично изявление.

НЕ, няма никакъв заговор срещу народа ни, срещу принадлежните нему езиково и родово!

Абсолютно никакъв исторически заговор! Само имаме безчет свидетелства, за редактирани, изчезнали, изгубени и унищожени исторически документи и сведения.

За сметка на това имаме фалшиво скроени истории на цели европейски народи, чиято истинска памет е заличена.  

Александър Македонски - народност, език, принадлежност

 

В тази публикация вграждам последните си няколко поста за Александър Македонски. Нещо като виртуален пряк път и архив.

Тук ще публикувам и фрагмент от материал на Георги Сотиров. публикуван в "От Извора" от Иван Стаменов:

Посочените източници по безапелационен начин доказват какъв народ са македонците от дълбока древност, съответно и какъв е техният език. Нещо повече, така наречената трисъставност на българския народ от българи, славяни и траки е повече геополитически конструкт. Всъщност е умело използван авторитетът на научната общност, за да бъде изковано оръжие за контрол на съзнанието. 

Езикът, който наричаме днес "славянски", в древността е езикът на огромен народ, от който са се разделили и произлезли редица съвременни народности. По-голямата част от този древен народ днес има своите изразители в принадлежните към "славянската езикова група". Несъмнено техни потомци има и сред други съвременни народи и езикови групи. 

"Славянската езикова група" в древността е езикът на пеласги, траки, илири, скити, сармати, амазонки, а македонците са само едни от представителите на този древен народ.

Названия като траки, българи, словени в различни епохи виждаме да се ползват и като общи за няколко родствени групи. Понякога тези групи са в конфликт и воюват помежду си и това до известна степен обърква някои от изследователите. Такъв пример са сблъсъците между гети и масагети (мизо-гети), които срещаме и като словени и българи, словени и хуни или готи и хуни, готи и българи, а в същото време ги срещаме в източниците заедно и като словени, и като готи, и като хуни. 

„Двата народа много се заобичали един друг, тоест готите, а те са и славяни, и българи, а най-вече за това, че и двата народа били езичници и те имали същия този език“ 

Следва цитат към който ще приложа и линк за пълната публикация.

Дуклиянова летопис, 1172-1196 Annales Anonymi de Presbuteri de Dioclea

Отъждествяването на македонците и траките също е неоспоримо, макар и начинът на назоваване от автор до автор да е различен. 

• Полибий (Polybius) нарича траките и македонците omogenes, т.е. хора от един и същ народ, род или раса.

• Плиний (Pliny) говори за мизо-македонци в Мала Азия, които „са се събрали (conveniunt) в Ефес“.

• Апиан (Appian) нарича синтите македонско племе; Страбон ги нарича траки. И двамата, разбира се, са прави. 

• В началото на II в. сл. Хр. Дион Хризостом (Dio Chrysostom) отбелязва, че населението на Никомедия (Nicomedia) се е състояло от „водещите измежду гърците и македонците“.

• По това време Никомедия е бил най-големият град на Витиния. Той е бил основан, казва Павзаний (Pausanias), от Зипет (Zipoetes) – „трак по рождение, съдейки по името му“. 

• Страбон обяснява, че „витините… получили това ново име от траките…, които притеснили страната“ и сочи Никомед III като „Витинеца“.

• Четири века по-късно Зосим (Zosimos) се позовал на едно пророчество, в което Никомед II (Nicomedes II) е титулуван „тракийски цар“, докато Йоан Малала (Ioannes Malalas) казва, че Никомед I бил „от македонски произход“.

Целият материал прочетете тук: https://www.otizvora.com/2005/08/6972/georgi-sotirov-ezikat-na-konstantin-2/

ЗВАТЕЛНАТА ФОРМА - КЛЮЧ КЪМ ДУХОВНИЯ ПОТЕНЦИАЛ.

 

Картината носи името: Разказвач на истории

ЗВАТЕЛНАТА ФОРМА В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК ИЛИ ЗАЩО ХОРАТА, КОИТО Я УПОТРЕБЯВАТ, ИМАТ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ОТКЛЮЧАТ ДУХОВНИЯ СИ ПОТЕНЦИАЛ.

Виждал съм множество публикации за звателната форма в българския език. До голяма степен те са в академичен стил.

Рядко или почти никога не съм срещал материал на достъпен популярен език.

Един такъв, който горещо препоръчвам, е на Иван Стаменов.
https://www.otizvora.com/2018/06/9965/zvatelniyat-padezh-i-noviyat-razdel-ezi/


Аз съм от хората, които не гледат на света единствено в материалния му и веществен аспект. Ние сме същества, които биваме повече духовни, отколкото материални, при все че материята е тази, която доминира във видимото. 

Съществуването на звателна форма е една от тайните, които ако разберете, никога повече няма да се откажете да я ползвате. Особено ако държите на духовното си израстване. 

Българският не е единственият език, който борави все още с тази форма. Има и такива, които са имали, но НЕЩО я е унищожило. И повярвайте ми, това далеч не е развитието на езика. 

След като прочетете този материал ще разберете и кое е това НЕЩО или КОЙ е ТОЗИ, който унищожава звателната форма и защо за НЕГО това е толкова важно.

Бидейки духовни същности ние (или поне част от нас) все още имаме възможност за комуникация и връзка с духовната реалност. 

За да бъде осъществена тя обаче от веществения към невеществения свят, ние имаме нужда от връзка, контакт или да го наречем „мост“, по който двете страни да влязат в съприкосновение.

Духовните учения наричат това най-често МОЛИТВА.

Ведическият индуизъм използва и една друга подобна практика, която се нарича „мантра“.

Думата мантра е от санскрит и се състои от корена man – manas – „съзнание“ и наставката – tra, означаваща „инструмент, средство“. Ето защо буквално „мантра“ означава „инструмент на съзнанието“. Мантрите са предназначени за освобождаване на ума от илюзията и материалната обвързаност.

Ползват се като ритмични „удари“ върху черупката, в която духовният ни аспект е „заключен“. Тоест своего рода средство, чрез което се задвижват звукови вибрации, предизвикващи реорганизация на материалната ни обвивка и освобождаване на духовната ни сетивност.

Във ведическите писания е записано, че боговете обичат криптиката. Те имат истински имена, които хората обичайно не ползват. Такива имена имат и предметите - те отговарят на тяхната същност. Хората основно ползват неправилните форми, за да не получават прекомерна духовна власт, когато призовават божествения свят. Израствайки по пътя на духа, някои хора могат да достигнат до посвещение в истинските форми, така те в пъти по-бързо получават не само достъп и качествена комуникация с невидимия свят, но стават и способни да прекрояват материята. Това е изключителна отговорност и само малцина получават тази привилегия след съответното спечелено доверие на засвидетелствано посвещение в опазване на същността. Това е нужно, за да не бъде разрушавана хармонията.

Имената (или названията) както на духовните същности, така и на материалните могат да бъдат приЗОВавани. Когато това бъде извършено с правилната форма веднага се получава различен вид връзка на комуникация. Тоест осъществява се на звуково вибрационно ниво добра и балансирана духовна настройка. Между двете страни има взаимност и разбирателство. 

Нека погледнем какво ни е показано и в Библейските писания: 

„Аз ще се изявя като свят в онези, които се приближават към Мен, и ще се прославя пред целия народ“  Левит 10:3

„И тая трета част Аз ще прекарам през огън, Пречиствайки ги както се чисти среброто, И изпитвайки ги както се изпитва златото. Те ще призоват Моето име, И Аз ще ги послушам; Ще река: Тия са Мои люде; А те ще рекат, всеки един: Господ е мой Бог.“  Захария 13:9

В първия пасаж виждаме особения вид посвещение, което се изразява като приближаване на едната страна към другата. Това предизвиква надестествена изява на божествената реалност пред целия народ, като проводник се явява приближилият се.

Във втория пасаж виждаме как проводникът бива пречистван и възпроизвеждан като качествен такъв, за да има последващата връзка. 

- Те ще приЗОВат МОЕТО ИМЕ. И Аз ще ги послушам. (тоест ще извърша това за което ме викат, зоват.)

Ключовият момент тук е приЗОВаването на НЕГОВОТО име.

В последствие виждаме изразена и близостта между двете страни:

„Ще река: Тия са Мои люде; А те ще рекат, всеки един: Господ е мой Бог.“

Може би още се чудите къде точно става връзка с темата за звателната форма в българския език.

Тук ще добавя още нещо от библейските писания и после ще премина към същината.

На времето чувах как се молят в определени християнски общества, които бяха спрели да ползват звателната форма, мислейки си, че така изразяват по-голям авторитет и интелект, но всъщност просто подражаваха на западния изразен модел.

Тогава за първи път чух някой да ми казва не СлавянЕ, когато се обръща към мен, а Славян.

- Здравей, Славян! Адмирации за твоята посветеност и респект към твоята отдаденост! Ще се моля за твоя просперитет.

Молитвата започваше и звучеше така:

- Ти небесен Баща, простри ръка на протекция към служител Славян...

Всичко това беше толкова престорено и мъчно, че българската ми глава не побираше как въобще е възможно да не се усещат. 

Пасажът, който исках да ви покажа, е така наречената „Господна молитва“. 

„А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].“  Матей 6:6 

„А вие се молете така: ОтчЕ наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!“ Матей 6:9 

Надявам се ясно виждате вътрешната уважителна форма, тайното място, съкровеното и скъпоценното. Пасажът ясно дава отговор, че невидимият свят не се задвижва от материални демонстрации и поведение във видимото за всички. Напътствията как да се молиш, тоест да влезеш в контакт, са свързани с влизане от видимото в тайното (вътрешната стаичка). Бащата (или Отец) е във формата на СВОЙ и ТВОЙ „на своя Отец“, „Отец ти“. 

Но най-много искам да обърнете внимание на начина, на молитвата изразена в българския. 

„А вие се молете така: ОтчЕ наш...“

Няма го безЛИЧНОто обръщение „Небесен БАЩА“. Проблемът не е в думата „баща“, а в липсата на звателна форма. Защото „Отец“ в звателна форма е „ОтчЕ“, а „Баща“ е „БащицЕ“.

Липсата на правилната звателна форма възпрепятства осъществяването на връзка. БезЛИЧНАта форма, обезличава и поставя преграда между двете страни. Същността няма да бъде задвижена. Тя липсва въобще. А същността е сърцевината. Там е разбирателството, мира, хармонията, любовта, надеждата и вярата. Там е и силата която ви е нужна.

Ето сега е моментът да ви покажа какво и откъде идва способността гласът ни да бъде чуван. Как ние влизаме в ниво комуникация отвъд размяната на думи.

Звателната форма е остатък от звателния падеж в българския език, но както ви казах вече не само българския език е имал това богатство. Просто при нас все още съществува, макар ожесточено да се борят да го унищожат.

Звателната форма в латинския се нарича вокатив (vocativus). Коренът е „vocō“, който означава „извиквам“, „призовавам“.

Не може да извикате нищо във видимия свят, камоли от невидимия, ако не го наЗОВете лично. А когато наЗОВете нещо или някого в личностен аспект, вие го приЗОВавате. Но това не е всичко. Звателната форма има вокалната способност да осъществи и предизвика вибрацията на същината.

За да бъдете чути, трябва да имате първо глас, а именно това означава “voco”. По-точно означава (викам), а глас е „vox“. Това е произходът на думата „вокал“. 

Нека сега да обясня и нещата с българското „ЗОВ“. Тази дума не просто означава „вик“. Тя е със значението на личното име, същината. Не случайно въпросът „Как се каЗВАш?“ съдържа корена „ЗВА“. В стария български се използва и синонимната форма „Как се ЗОВеш?“ или „Как те ЗОВат?“.

Много внимавайте сега! Когато идваш в различни етапи на своето развитие, било материално или духовно, ти увеличаваш своя капацитет. Тоест стигаш по-високо място или позиция. Това означава, че получаваш нова титла, ново име, ново ЗВАние. Но за да полЗВАш тази нова позиция, ти трябва да бъдеш приЗОВан от онзи, който те повишава и трябва да отидеш и влезеш на това по-високо място, позиция и да влезеш в това ЗВАние. Затова и в физическия и в духовния аспект това се нарича приЗВАние.

Съществува практика когато духовниците влизат в посвещение да им бъде давано ново име. Това се е правило и когато някой велик войн извърши подвиг. Получава ново име или епитет.

Вижте сега този пасаж в книгата Откровение 2:17

"...На тогова, който победи, ще дам от скритата манна; ще му дам и бяло камъче, и на камъчето ново име написано, което никой не познава, освен оня, който го получава."

Ако отидете в дадена фирма и искате да говорите с управителя, вие казвате на служителите ИЗВИКАЙТЕ, сиреч „приЗОВете шефа си“.

За да дойде шефът, наЗОВавате, че искате да дойде ЛИЧНО той, нали?

Не можете да очаквате, че ще дойде той, ако не зовете званието или името, същината. Не искате чистачката или бояджията, искате управителя.

Ето това е силата на звателната форма. Тя осъществява същинската връзка с конкретика.

Представете си молитва по следния начин:

- Господ Исус, искам твоя мъдрост и сила да се изявяват в живота.

За кой Исус става въпрос? За Исус Навин, за Исус Христос, за Исуската от Столипиново или за Благо Джийзъса?

Сега вижте същата молба.

- ГосподИ ИсусЕ, искам твояТА мъдрост и сила да се изявяват в живота МИ.

За някой това е нищожна разлика, но всъщност не е. Липсва дори ОПРЕДЕЛЯЩОТО членуване. Единия пример е извън същината а другия е конкретно в нея.

Конкретиката не е само във фамилията, епитета или титлата. Тя стартира, започва точно със звателната форма. А именно „ИсусЕ“.

Българският е изключително стар език. Той е запазил форми, които липсват дори в други „славяноговорящи“ народи.

Санскрит е един от най-древните индоевропейски езици и е най-близък до семейството на нашите езици.

Да се върнем за един пример към мантрите:

Думата Хара е форма на обръщение към енергията на Бога, а Кришна и Рама са обръщения към самия Бог. Кришна и Рама означават върховното удоволствие, а Хара е върховната енергия на удоволствието на Бога, която в ЗВАтелен падеж се променя в ХарЕ. Върховната енергия на удоволствието на Бога е това, което способства да Го достигнем.

Нека използвам и още един пример:

Когато ползваме ЗВАтелните форми, ние натискаме ЗВЪнеца, който иЗВЕстява отсрещната страна за нашият ЗОВ и прави контакт със същината.

Не съществува отклик (контакт) без призив!

Старобългарската дума ЗъВАТИ означава повикване по име. Истинското, същинско име.

Сега отново искам да насоча вашето внимание.

На авестийски zavaiti е „зове“. На староиндийски havatē е „зове“. На санскрит е ahvana и ahvayati.

Да призовеш същината на някой, означава буквално да го хванеш.

Може би сте чували митични разкази за хора, които владеят някой елемент. Камък-земя, вода, въздух, огън. Наричат ги повелители, но има и друга дума за тях. ХВАТАРИ, тоест призоваващи, владеещи и управляващи елементите.

Някой хора казват, че когато ползват звателна форма, звучи грубо. Не уважаеми. Това не е грубост. Това е звънеца.

Някой настоява за вашето внимание и въвежда сериозност. Тогава и само тогава умалителното фамилиарно ЦветЕ може да премине в ЦветелинО, ВанчЕ или ВанЕ в ИванО или ИванЕ и така нататък.

И да задам сега няколко въпроса. 

Кой би искал същинските връзки на хората да бъдат разрушени? 

Кой би искал духовната ни връзка с божествения свят да бъде разрушена? 

Кой би искал едни социални същества да станат асоциални? 

Да бъдат изолирани, под карантина, заключени, отделени. Локдаун ли му казваха?

Кой?

Онзи, който ви счита за тор, за нищожества, добитък и неговите слуги. Животни, лишени от съзнателен живот. Онзи, който иска вашите души.

Царските династии на Европа

 

Срещата на Дидона и Еней

От Римската империя до Ренесанса благороднически семейства в цяла Европа настоявали, че не са свързани с населението, което управляват. Те проследявали своето потекло назад до знаменити чужди сили, включително фигури от митове и легенди. Сред най-популярните били главните герои от Троянската война. Европейците са били запознати с подвизите на герои като Аякс и Ахил, както са записани в Илиада.

Римските императори, германските военачалници и кръстоносните благородници обаче се идентифицират не с победители във войната, а с победените троянци.

Юлий Цезар (100-44 г. пр. Хр.) и неговият осиновен син Август (63-14 г. пр. Хр.) извеждат генеалогията си като произход от Еней.

Меровингите, владетели на франкските племена, които са завзели днешна Франция, са описани в нигата на Вергилий в Хрониката на Фредегар от седми век. Този текст проследява историята на франките до Франсио, близнак на Еней, който се предполага, че се е заселил на Рейн.

Каролингите, съперничеща франкска династия, свалили Меровингите. В техните хроники и поеми възхваляват неговите владетели като потомци на Еней.

През 1066 г. след завладяването на Англия норманите, първоначално от викингски произход, твърдели,че произлизат от Брут, за когото се казва, че е избягал от Троя по същото време, когато Франсио и Еней тръгват към Рейн и Тибър.

В Германия редица династии също твърдели, че са потомци на троянци.

В началото на модерната епоха изведнъж, нещо се променя и европейските лидери започват да крият своя произход, дори инициират кампании и наливат финанси за развенчаване на този династичен доминант.

Владетелите на Британците извеждат произхода си от легендарен син на Еней, на име Брут / Брит. Първия крал на Британия. В някой версии той е внук или пра-внук на Еней. По неговото име се назовал и острова. Там той основал град на име Нова Троя / Trinovantum, по-късно кръстен Лондиниум – Лондон.

Преди да потегли за острова Албион, кръстен после Британия, Брут обитава за известно време Галия, където племенникът му Туронус загива в битка. Там където е погребан е основан градът Тур.

Историята за Брут и Тур, кореспондира с Один и Тор, както и с Херкулес.

Пристигайки в Битания тогава носеща името Албион, Брут се бие с потомците на Албион. Те са гиганти. Брут и войните му ги побеждават. В античната история Албион е син на Посейдон като обитава Легурия, северозападна Италия. На връщане от Иберия на път за Микена, Херкулес минава с войните си от там където гигантите Албион и Деркин (Бергион) с огромна армия влизат във война с Херкулес. С помощта на Зевс, Херкулес печели битката а братята са убити.

Сакланд където пристига Один /Воден от Троя оставя трима свои синове да управляват, които създават династични линии.

- Veggdegg управлявал източен Сакланд

- Белдег / Балдер управлява в земята, която се издига на Вестфалд

- Сиге

Тези предци управлявали и в Франкландия (земята на франките).

В Рим синът на Еней (Троянски принц), който се казва Аланей (Analeus, Allanius, Alanus) е първият римски император ( primus rex Romanorum ). Той също е посочен като баща на трима братя.

Има една базисна разлика между техните сведения и нашите. В техните те извеждат произхода на династиите си от Троя, а в нашите се казва, че нашите предци са формирали техните династии. 

Странно нали? Всъщност така те се потвърждават една друга.

Меровингите имат и други сведения, които говорят за преселение не през средиземно море от където Еней стига до Апенините а през Дунава. Те твърдят, че произхождат директно от древна Троя (т.е. Аркадия). Оцелели са документи, които показват, че предците на Меровингите са били свързани с царския дом на Аркадия. 

На някаква неуточнена дата към настъпването на християнската ера, те се предполага, че са мигрирали нагоре по Дунава, след това нагоре по Рейн и накрая са се установили в това, което сега е Западна Германия. Меровингите, подобно на древните аркадци, почитали мечката под формата на Артемида - или по-конкретно, формата на нейния галски еквивалент, Ардуина, богинята покровителка на Ардените. Освен това уелската дума за мечка е arth -- откъдето произлиза името Артур. Династията на Меровингите произлиза от сикамбрийците, племе от германския народ, известно като франките. 

Между пети и седми век Меровингите управляват големи части от днешна Франция и Германия. Периодът на техния възход съвпада с периода на легендарния крал Артур - период, който съставлява сцената за романсите около Светия Граал. Това е може би най-непроницаемият период от това, което сега се нарича Тъмни векове.

Интересното е, че повечето учени са съгласни с хипотезата, че някой умишлено е скрил тази епоха. 

Почти всичко е изгубено унищожено или цензурирано - с изключение на записите, които представляват определени интереси, ситуация, при която очевидно Римокатолическата църква е упражнявала истински монопол върху ученето и писането. Въпреки това, малко история все пак се промъква. 

В началото на пети век нашествието на хуните провокира широкомащабни миграции на почти всички европейски племена. След това сикамбрийските предци на Меровингите прекосили Рейн и се преместили масово в Галия, установявайки се в днешна Белгия и Северна Франция, в близост до Ардените. Един век по-късно този регион започва да се нарича Кралство Австразия. Векове наред сикамбрийците са поддържали тесен контакт с римляните; и въпреки че са били езичници, те не са били диваци. 

Езичеството в крайна сметка предполага преклонение или дълбоко уважение към природата - т.е. нещо като природозащитници. Екологично осъзнатите сикамбрийци са били сравнително културни и тяхното общество е съобразено с модела на старата Римска империя. Крал Мерове, от когото династията носи името си, самият той е бил полулегендарна фигура и чийто собствен личен разказ споделя значителни прилики с митовете и легендите на Древна Елада. Наистина, династията на Меровингите, както беше споменато по-рано, води началото си от троянците и спартанците от древна Аркадия...

Може би малцина от вас са чували, но Сакс-Кобур-Готската династия също извеждала произхода си от Троянските събития. Заедно с династията Уиндзор те водят генеалогията си от княжеския род на Ветините управлявал немското пространство над 800 години. За негов основател се счита херцога на Саксония Видукинд, роден през 750 г.

Той воюва с Карл Велики от Каролингите. Саксите са победени от франките и Саксония става част от Каролингската империя след което е християнизирана.

Видукинд приема християнството, като днес той е считан за светец от католическата църква. Негов кръстник е Карл Велики.

Видукинд е ползван от нацистите като патрон и пример за предтеча от арийски произход.

Допуска се, че негов баща е Теодорих, тъй като е саксонския му предшественик. Предшественик на Теодорих е Бертолд, който пък наследява Хатагат считан за основател на Саксония през 531 г. Считан е буквално за божествен.

Според Hauck името вероятно не е нищо повече от почетно, Hathugaut , което означава „Гаут на битката“, във връзка с Gaut , легендарния прародител на Geats и на кралските домове на готите и лангобардите.

Тук митовете и източниците също се преплитат с тракийските гети. Самото име Gaut е считано и като псевдоним на Wodan / Один.

Шведът Йоханес Магнус по същото време като Авентин пише, че Готус или Гетар, известен също като Гогус или Гог, е един от синовете на Магог , който става първият крал на готите (геатите) в Готаланд.

Библейските антропоними Гог и Магог, кореспондират с Гети и Масагети (Мизо-гети). Както вече споменах, в скандинавските еди, Gaut или Gautr е псевдоним на Один. Също така е алтернативна форма на Gauti, който е един от синовете на Один и основателят на царството на Geats, Götaland ( Gautland / Geatland ), според „Bósa saga ok Herrauðs”.

С това име е назован и бащата на легендарния Gautrekr. Името най-вероятно означава „Владетел на геатите“. Представлява интерес обаче синергизма между съставните GauTrekr, което може да се представи като ГеТрак (Гет и Трак).

От споделената изключително интересна информация възникват редица въпроси.

Безспорно много хора в историята на Европа, които са искали да се изкарат с благороден произход за да имат претенции и достъп до властта са си поръчвали изработването на съответна генеалогия (родословно дърво). Това е факт, който не подлежи на спор. Но въпреки това, тези действия не обясняват защо именно родословия свързани с Троянците и героите от древна Елада и Тракия.

Не може да бъде подлаган на съмнение и факта, че всички европейски народи имат памет за техни владетели, които идват от нашите земи и Троя. Неизброимо число са митовете, сагите, устната традиция и действителните исторически източници, за да се отрича.

Ето първия въпрос.

Защо точно от тук?

Друг трудно обясним факт е, че няма логика царски династии търсещи превъзходство и митологизиране до етап на обожествяване, да извеждат произхода от губещите в Троянската война. Владетелите обикновено възпяват техните победи. Създават се поеми, песни, легенди.

Троянците заедно с много от тракийските племена са губещите в тази битка. (В момента не дискутирам, аспекта, че Троянската война е водена между родствени народи, които освен всичко са принадлежни и към една езикова група.)

Защо от губещите?

Защо в един момент, тези династии започват да крият този си произход?

Защо има толкова много свидетелства за епоха в която сведения за тези връзки са били унищожавани?

Това, уважаеми не е просто литературен похват за по голям драматизъм на историята. Не, огромно е количеството информация по темата. Данни за унищожаването и пренаписването на сведения има из цяла Европа а и не само. Този НЕОБОРИМ факт създава термина в науката Тъмните векове (или тъмна епоха).

Когато започнеш да засягаш тези въпроси, нихилистите обикновено излизат с опорките, че се говори така за да се чувстваме по-специални, по-особени. Извинете, че не ви допада такава действителност, но за това не говорим ние а цялата европейска историопис.

Как да се обясни факта, че техните сведения свързват владетелските им династии с нашите народи, а нашите сведения казват, че нашите предци са създали техните династии и дори пантеони?

Няма спор, че германските племена, както и латините, келтите са съвършено други клони на индоевропейските народи и езици от нас, а угро-финските езици дори не произлизат от индоевропейските езици. Те са подсемейство на уралските езици.

Защо тогава всички те имат памет за владетели идващи от нашите земи?

Защо на всякъде по техните земи има, топоними и хидроними които са принадлежни към така наречената „славянска езикова група“?

Защо старото име на Европа е Енея (Принадлежаща на Еней)?

Защо и името Европа преди да се наложи като име на целия материк е името на територия в югозападна Тракия.

(Името на река Марица е Έβρος)

На част от тези въпроси съм посочил възможните отговори в следните материали:

1. "Балканизация на Арийската земя" или прародината на ариите.

2. БогТор - Троянският Принц, Владетел НаТракия

3. Сведения, че ФРИГИТЕ са едно от племенатана старите БЪЛГАРИ