ЗА ДРЕВНИТЕ СЕДЕМ

От дълбока древност великата река, позната ни днес като Дунав, е известна с един феномен. По поречието ѝ обитават седем родствени племена. В различни сведения се срещат и като седем рода. Не столетия, а хилядолетия минават. Войни започват и приключват. Появяват се държави, империи, а после изчезват, но тези седем отново и отново са там. Хронистите през епохите им сменят имената, но цифрата си е същата. Познати са като седемте саклански (скито-алански) племена. Като седемте гетски племена, а после и като седемте готски и най-накрая ги откриваме в сведенията като седемте славянски племена.

Науката бавно, но неизменно започва да се придвижва към промяна на концепцията за месопотамската люлка на цивилизацията, защото вече се е натрупало огромно количество данни за развита цивилизация именно по-поречието на Дунав и Балканите. Наричат я Дунавската цивилизация. Тя е с хилядолетия по-стара от Шумерската и Египетската, за които има сведения, че са катализирани от цивилизациони вълни от Балканите.

В тези древни седем се крие знание не просто за възникването на народа ни, но и на цивилизацията, разпространила се през хилядолетията по лицето на земята.

Нека ви го покажа.

Ще започна отзад напред. Ще ви разкажа как тази памет се е предавала и разпространявала и днес като малки пъзели знание за нея откриваме в най-популярните древни цивилизации.

В Древен ШУМЕР седем божествени мъдреци били наричани „цивилизатори“, те идвали сред хората да ги учат на изкуство, занаяти, земеделие, животновъдство и т.н. Наричали ги „абгаллу“. (абгал, абба-гал „голям баща“, тоест „старец“). На акадски те се наричат Аpkallu (apkallu или tin-talku, „мъдрец, съветник”). Според легендата тези мъдреци са създадени от Енки и са дошли при хората от световния океан Абзу, което е отразено в името им (Аб - вода, Гал - голям, Лу - човек). Всеки един от тези седем се превърнал и в главен архитект на седемте основни градове в древен Шумер.

Те станали пазители на божественото "аз" или "масите на съдбите". Шумерската дума "аз" или "мен" означава мистериозни и мощни божествени сили, знания, технологии, концепции. Шумерите вярвали, че някакво "аз" се предава на хората от боговете чрез техните посредници – седемте мъдреци Абгаллу, които също учели хората на занаятите и изкуствата, получени от Енки. Те били смятани за негови жреци, родени в реката, създатели на храмове и изпълнители на божествени планове за устройство на Небето и Земята.

Древната Шумерска цивилизация е почти синхронна с тази в ЕГИПЕТ.

В горен Египет в храма на Едфу по стените му е изписана много древна легенда. Текстът споменава за "седем мъдреци" . Тяхната специална роля била в това, че те били "единствените божествени същества, които знаели как да създават храмове и свети места като цяло". Именно те били инициаторите за изграждането на "Голямата първобитна могила". Тази работа, в която участва Тот, включва оформлението и изграждането на първия "митичен" храм от Първото време. Структурата, издигната под ръководството на седемте мъдреци, се нарича hvt - ntr, което означава „дворец на бога“, цитат: „Издигнат бързо“ го наричат. Вътре в него има светилище, наречено „Големият трон“, и всичките му параклиси са оборудвани според очакванията.“. В древноегипетски текстове, препратките към „седемте мъдреци“ са оцелели до днес само в „Текстовете на строителите“ на Едфу. Там се разказва нещо много интересно. Информацията има пълен паралел с Атлантида. Подобно на шумерите и Абгаллу, които твърдели, че прародината им е митична островна държава, която те наричали Дилмун, египетския разказ казва, че тези мъдреци заедно с и другите богове пристигнали от определен остров, „родината на първичните“. Текстовете настояват, че островът е бил унищожен от потоп, че е бил унищожен внезапно и че повечето от неговите „божествени обитатели“ са се удавили. Пристигайки в Египет малцината оцелели се превърнали в „богове-строители, които управлявали всичко в първобитната епоха, господари на светлината.

Вече съм ви разказвал как през всички тези земи стари автори свидетелстват, че пръв цивилизатор бил тракийският бог Сабазий, който елините наричали Дионис. В Египет е познат като Озирис, а в Индия - най-вече като Брама/Брахма, но и в своята тринитарна форма тримутри Шива, Брахма, Вишну.

Паметта за седемте мъдреци пристига в Индия във ведическия период, но се почита и до днес. Хиндуистката религиозна традиция смята Ведите за „апаурушейа“ – „несъздадени от човека“, вечни разкрити писания, които са дадени на човечеството чрез свети седем мъдреци. В Индия се смята, че Ведите, от санскритска дума означаваща „знание“ или „мъдрост“, са хранилища на праисторически учения, по-стари от всички оцелели писмени копия. Според съвременната индологическа наука най-старият ведически текст Риг Веда е записан за първи път около 16 век пр. Хр., но това е предшествано от поне хилядагодишен период на тяхното компилиране. Смята се, че Ведите са били предавани устно „по наследство от специално избрани семейства в брахманските общности в Индия“ в продължение на хиляди години, докато не бъдат събрани в „книгите“, достигнали до нас.



Риг Веда говори за седемте основни „велики“ риши. Там те носят епитета “божествени”, “бащи” и се споменават наред с боговете. Все още нямат конкретни имена. В Shatapatha-brahmana те вече са индивидуализирани и са им дадени имена. Седемте Риши са идентифицирани със седемте звезди на Голямата мечка. Седемте духовни синове на Брахма в индийската митология се наричат Манаса-путра (на санскрит „синове на духа“). Те се смятат за създатели на Вселената и прародители на всички живи същества днес. Тези мъдреци са толкова важни, че по време на Големия потоп боговете нареждат първо те да бъдат спасени. Махабхарата (Книга за гората, глава 185) преразказва Матсиака Пурана, която разказва как Брахма във формата на риба инструктира индийския „Ной” Ману да вземе седем свети мъдреци и да посади семена в лодка, за да ги спаси от потопа.

Отново виждаме седмината, отново потоп и знаем, че това знание е донесено в Индийския субконтинент от Дионис. И до ден днешен в свещенния връх Кайлас се вярва, че обитават в пещера тези мъдреци, които са с извънреден ръст в особено медитативно състояние и практически са безсмъртни. Вярва се, че там са хранилищата с древни сведения, огромна библиотека на знание за човешката цивилизация, но и не само за нея.



Както вече споменах, ще тръгна в обратен ред. Тази памет е толкова устойчива, че оцелява и навлиза в аврамистичните религии. Седемте мъдреци съществуват в еврейската есхатология, а в християнството и исляма това се е запазило в мита за „седемте спящи мъдреци“. Седем момци с благороден произход, които били преследвани заради вярата си. Влезли в пещера, за да се укрият, и били зазидани там. Бог ги поставил в особено състояние и те спали повече от 200 години, след което отново се появили. В целия християнски и мюсюлмански свят има пещери, за които се твърди, че са така нареченото обиталище на седемте спящи мъдреци. Някои от тези места са превърнати в места за поклонници. Например пещерата на седемте спящи, разположена в квартал Селчук на Измир, близо до известния древен град Ефес.

Сега, чуйте следното сведение:

По времето на Алексий I Комнин (на старогръцки: Ἀλέξιος Α' Κομνηνός) византийски император от 1081 до смъртта си през 1118 г. неговият син Йоан II Комнин развежда из земите си емисар пратеник от Волжска България. (Сведението е противоречиво и не всички го приемат като автентичен източник. Споделям го заради интересната информация.)

Емисарят пита принца Йоан истина ли е това, че в Кападокия, Мала Азия, са намерили пещера с първите хора, които са "безсмъртни" (нетленни), които съхранявали много книги (имали библиотеки с книги), които били мъдреци. Йоан отвърнал, че това е самата истина и че той сам е бил в тази пещера, която се нарича “Пещерата на Седемте”, в която “почивали” (сомати -бел. ред.) седем тела. Това били седем древни жреци, а пещерата била тяхна гробница, изсечена в скалата, намираща се между градовете Никея и Амур. Град Амур по-рано се наричал Кимер, но днешното население изопачило (променило) неговото име. Тези седем мъдреци преди 3000 (5000 от днешна дата) години довели част от кимерските българи от Балканите в Месопотамия, където българите живеели щастливо, но загубили Пътя и изчезнали (вероятно загубили българското самосъзнание и се претопили сред местните). Става въпрос именно за създаването на Шумер.

Същото сведение твърди, че българите, които останали да живеят до град Амур и на други места из Мала Азия, днешна Турция, били наричани траки, тракийци, защото техен покровител бил Сабазий / Дионис, когото те наричали и Трак. Сведението допълва, че били наричани и кимери заради името на планина в днешните наши земи, която носила името Ким или Кимер.

Искам сега да ви покажа и Спиридон Габровски (1792 г.). Базирайки се на Свети Димитър Ростовски, който извежда произхода на българите от Мосох. „От шестият син Иафетоф - Мосох - произлязоха кападоки, миссини, илирийци, още и целият славянски език от Мосоха произлезе.“

Според библейската хронология от Яфет произлизат кападоки, мизи, илирийци и самият език на „славяноговорящите“ народи. Под кападоки се има предвид народи, обитаващи Мала Азия, т.е. днешна Турция. Конкретно Кападокия е земята на хетите.

В сведенията, които посочвам няма да се впускам да коментирам тяхната достоверност, защото мненията са противоречиви, както и за повечето неща. Искам обаче да ви покажа как тази памет за седемте се е предавала и като малки пъзели можем да сглобим по-голямата картина.

Отново подобно сведение ни отвежда при седемте от поречието на Дунава. В дълбока древност именно с тези седем рода или племена било поставено началото на българския народ под личното водачество и покровителство на Сабазий, когото наричали Трак. Този епитет по-късно ще носи и друга божествена личност родена в Тракия - богът на войната Арес. Негов син също е упоменат с това име Трак.

От сведението и описанията, дадени в него, се разбира, че става въпрос за праисторически времена. Действието се развива на Балканите първо в Мизия, после в Тракия и Македония.

Там се казва: „После тези 7 племена станали единния български народ, а отначало, в чест на Локбър приели името “имен”.“

Имен е жреческо име, което носели особено мъдри хора. Така наричали предците ни и свещения дъб, а и самата Стара Планина, която преизпълвала със свещени дъбрави.

Именците в тези сведения са познатите ни при античните автори племена от трако-пеласгийската общност.

Говорейки за седемте велики божествени мъдредци – цивилизатори, ще дам още един цитат.

„Заедно със 7-те езика именците узнали 7-те истини и във всяко явление виждали 7 страни. Това знание направило именците по-мъдри, затова съседите им взели да казват за тях: “Никой друг народ не знае толкова истини, затова именците могат да се наричат аскали (мъдреци)!”. На езика на сакланите “Мъдър”, “Свят” означавала думата “балха”, затова именците били наречен “балхар”. А своите вождове именците наричали “балхавар”, което означавало “свето-славен”.“

Тази традиция за седемте мъдри неизменно оказала влияние и на древна Елада. От редица автори се знае, че старите философи, често спори ли кои мъдри хора трябва да бъдат сложени в тази свещена цифра седем. Кандидати посочени от Диоген Лаерций за онези, „често наричани“ като Седемте мъдреци били много. За тях са писали Платон, Плутарх, Климент Александрийски.

За проницателния изследовател обаче неизбежно ще стане ясно, че философите знаят за тези древни седем от древни източници, и чудейки се кои са именно те, започват да избират мъдри хора от различни епохи, чийто трудове са им били известни.

Такъв списък може да видите тук: https://www.maicar.com/GML/SevenSages.html

Сред тях е атинския законодател Солон, за който знаем от диалозите “Тимей” и “Критий”, че е потомък на пеласгическите племена. Точно в тези диалози научаваме и историята за Атлантида и за черноморския потоп, който днес наричаме библейски.

Знаейки, че това е праисторическа памет, би трябвало да проучим и кои са най-старите претенденти за тези седмина.

Езоп е един от тях и той категорично е част от нашите предци. Според едно от сведенията, той е тракиец, родом от Месемрия (Несебър). Други го отвеждат като част от тракийското племе на фригите. От него започва пътя си разказа за традицията с пръчките или стрелите, които Кубрат дава на своите синове.

Особен интерес буди Орфей, който само Дионген включва в списъка на претендентите.

Нека ви разкажа защо аз смятам, че той най-пълно отговаря на профила на мъдреците цивилизатори.

Първо, защото е част от свитата на Дионис, а именно той разнася в древния свят свещеното знание, катализирало съвременната ни цивилизация. Арфата на Орфей е със седем струни. И това не е ни най-малко случайно. С тази Арфа той улавя съзнанието на божества, хора и животни. Той е едно от имената, чрез които идва знанието за писмената. Именно чрез носители като Дионис, Кадъм, Орфей и Лин хората стават СЛОВЕСНИ. Споменатите обаче са с общ произход. Кадъм, макар и финикийски принц, е от пеласгийска династия. Дионис е тракиец, каквито са и братята Орфей и Лин.

В дълбока древност поради мъдростта, която са притежавали нашите предци, другите народи, сред които те са живеели, са ги наричали богоподобни, божествени, Божи народ, Божи хора, Богари, мъдри, просветени.

Това и до днес е най-вече значението на етнонима ни българи, но колко са онези от нас, които могат да оправдаят това звание?

Вместо да разплитаме плетениците от възли сътворени от недоброжелатели във времето, ние ги заплитаме още повече. Вместо да изведем познанието на нова висота, за да освети душите на народа ни, ние се отричаме от него и се кълнем във вярност на чужди сили.

Точно по този начин беше въведена отровата в съвременното съзнание на народа ни, за да презре той, че пръв е носил името СЛОВЕНИ, че именно тези древни седем са били носители на божествените словеса.

Това казва Паисий Хилендарски. "От целия славенски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе"

Имате родов признак, който притежава и езикови характеристики, защото ни свързва родствен език.
Кои точно са тези словените?

Страбон е един от първите древни автори, които споменават гетите и даките. В своята „География“ (ок. 7 г. пр. н. е. – 20 г. сл. н. е.) той посочва, че даките живеят в западните части на Дакия, „към Германия и изворите на Дунав“, докато гетите населяват източните части към Черно море, както на юг, така и на север от Дунава. Древният географ също пише, че даките и гетите говорят един и същ език, след като твърди същото за гетите и траките. Тоест според Страбон Даките и Гетите, както и всички останали траки, говорят един и същи език.

От Овидий разбираме, че и Сарматите говорят същия език който говорят и Гетите. В “Тристия” V.12.55 един римлянин заточен в град Томи, днешна Кюстенджа, обитание на гетите, казва, че може да говори свободно с гетите, тъй като знаел езика на сарматите.

Херодот ни казва, че предци на сарматите са амазонките и скитите и че говорят същия език като траките. Her.IV.110 Той ни казва, че савроматите са скитоговорящи и че съседните на тях гелони също говорят скитски, но с гръцки примеси. Her.IV.117

Отново Страбон казва, че гетите са от един род с мизите и говорят един език.

Стефан Византийски, направо заявява, че скитите са тракийски народ.

Дион Касий, нарича тракийското племе даки, част от скитите.

Прокопий казва, че сармати и гети са от един произход.

Йосиф Флавий пише следното: "илирите, далматите и даките, наричани българи, живеещи на р. Дунав под римска власт." Тоест, това автоматично ни казва какъв им е езикът.

Спиридон Йеросхимонах в "История во кратце о болгарском народе словенском" описва Децебал (Декебал) като владетел на словенските народи. Така, виждате тук племена от траките да се зоват словени, които призовават за съюзници ЦЕЛИЯ СЛОВЕНСКИ НАРОД, които виждаме, че са от скитите и сарматите. Тук е важно да разберете, че понятието "славяни" (заигравате се с буквата Я; в старобългарския, за да се изпише звук с я се ползва И-А, като една буква. Тоест графичният символ е нов. Съществуват и двете форми на изписване, но най-вече се ползва Е) е най-вече езиков термин, но това трябва да ви каже, че този народ в древността е бил едно цяло, разделил се е във времето и е образувал множество нови народи.

Ето и цитат: "Нетърпейки срам – говори Иапиан, ритор римски, – [Троян] събра безчислена войска от различни езици и дойде срещу Декефал, словенския крал, за да му отмъсти. Това свидетелствува Иапиан ритор в 23-то слово, написано за римляните. Не търпеше всяко лето да им дава данък, а пожела да им отмъсти, защото тогава славяните имаха крал на име Декефал. Неговият [на Декефал] народ се беше преименувал на даки и той имаше престол в Будим (Видин). Като видя Декефал, че Троян иде срещу него с голяма сила, изпрати посланици в източните и северните страни и призова целия славянски народ: руси, алани, сармати, костобоки, печенеги, пеми, болгари." Тук виждаме, че алани, сармати, костобоки, печенеги, пеми и болгари са наречени част от славянския род и това определено говори освен за РОДственост и за езика, на който говорят.

Целият текст може да изчетете тук: https://www.facebook.com/share/p/DkoAjWBGn8T66wmx/

Гетите са първите, при които срещаме да биват наричани „словени“ "Sclavos sive Getas: hoc enim nomine antiquitus appellati sunt” - Cловeни, или гети, понеже с това име се наричали в старо време.

Тук само ще спомена, казаното от Ал-Масуди, че потомци на Енох (фригийския предпотопен владетел Анак), който гърците наричат Хермес, а египтяните Тот, са българите, русите и всички сакалиби (словени). Те получили книгите, които Енох написал на ангелския език, съдържащи знанията за това как работи всемирът. Те трябвало да бъдат, пазители на това познание. Злите сили, действащи в този свят, разбивали тяхното единство. През хилядолетията мнозина падали в клопката на злия. Част от предците ни били опорочени, но други останали верни.

И до ден днешен изборът е винаги пред нас. Проводник и инструмент на злото ли ще бъдеш или ще издигнеш светлите слова на високо, за да прибегнат мнозина до истината за себе си.

Да получат отговорите на въпросите.

Защо са ценни и кому са нужни?
Защо обезродяването е отрова и лъжа на злия?
Защо трябва да бъде отсечено като тумор от живата българска плът?

Накрая ще завърша с думите от писанието и дано това, което ви написах, за седемте, за нашия и родствените нам народи, за СЛОВЕните да ви светне вътре в душите и да умозрете що сте вие и що дирите на този свят изстрадал.

„В началото бе СЛОВОТО; и СЛОВОТО беше у Бога; и СЛОВОТО бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало. В Него бе животът и животът бе светлина на човеците. И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.“ Йоан 1: 1-5

Скоро ще се срещнем на две събития. На първото сме гости, но ще ви покажем какво носим в сърцата си. Ще извадим от съкровищницата българска ценности, ще разровим отдавна загаснали жарави, за да ви разпалим за нов живот.

Аз ще бъда лектор, но ще водя с мен голяма група от Варна и с нас ще бъдат съратниците ни от ФТС „Творецът“ град Свищов.

Освен СЛОВОТО ще ви покажем красоти от няколко колекции с автентични носии. Ще видите и танцовия спектакъл „Елбетица – домът на Бог“. Всичко това ще се случи на Раювци. Вижте повече тук: https://fb.watch/t1d_aklTkl/

Само две седмици след Раювци ви каним на Фестивал, който организираме ние. „Фестивал на шевицата“. Там ще можем да ви дадем още повече от това, което притежаваме. Това са места, в които животът царува, а вярата, надеждата и любовта са като стълбове в храма на Твореца.

За "Фестивал на шевицата" - ВХОД СВОБОДЕН!

Отбележете се в онлайн събитието, за да следите актуалната информация. https://fb.me/e/3GcQ2UQpy

За да изтеглите покана и заявка за щанд или сценично участие, последвайте линка: https://www.facebook.com/kreksofin/posts/10225460900811740