Когато за първи път преди години се заинтересувах да прочета най-известните творби, касаещи скандинавската митология, с почуда открих, че в пролога към „Млада еда“ Снори Стурлусон (исландски историк, роден през 1179г.) пише за произхода на скандинавския пантеон от богове.
Той цитира неизвестен източник, който разказва, че всички Аси или Аесири са от групата на троянци и траки. През годините редица учени са опитвали да идентифицират някои от споменатите персонажи в пролога на Снори и тъй като повечето са претърпяли неуспех, са решили да категоризират пролога на исландския учен като измислица.
Определено за да можеш да направиш анализ на тази част от „Млада еда“ е нужен достъп до огромен набор от антични сведения и източници.
Тъй като сведението касае нашата история и минало, бях изкушен да опитам и аз да ги идентифицирам. Моя подход беше не само да изследвам детайлно пролога, но и да проверя как са достигнали до своите заключения другите изследователи. Това ми отне много време и през годините периодично се връщах на темата и продължавах да изследвам. Оказа се, че някои от тези изследователи са правили елементарни грешки. Ще дам пример с някои от тях, но за целта първо ще ви запозная с част от текста в пролога на Снори Стурлусон.
„Близо до средата на земята бил построен град с велика слава. Наричали го тогава Троя, а сега е в страната на Турките. Този град, много по-голям от другите, бил построен с типичните за онова време пищност и вещина. Градът имал един върховен владетел и дванадесет области. Всяка област имала управител, който по своите качества превъзхождал всички живели дотогава хора по Земята. Един от тези управители в Троя наричали Мунон или Мнемон. Той бил женен за дъщерята на върховния владетел Приам, която наричали Троан. Троан и Мнемон имали син с име Трор, който ние наричаме Тор. Тор се възпитавал в Тракия у херцога с име Лорикус. Когато станал на десет зими, той започнал да носи оръжието на своя баща и се отличавал от другите с красотата си и със златната си коса. На дванадесет години бил в пълната си сила - без усилие повдигал от земята десет мечи кожи. Тогава той убил своя възпитател Лорикус и жена му Лора, или Хлора, и завладял тяхното царство Тракия. Ние го наричаме Трудхейм" (Жилището на Силата).“
Ето какво казва в своето изследване Джош Брауерс:
„According to the Prose Edda, there were many kings in Troy, and one of them was Munon or Mennon, who had married Troan, a daughter of king Priam. While Priam is obviously known to us from Homer’s Iliad, Troan is not mentioned, as far as I am aware, in any ancient source. According to the Prologue, Munon and Troan had a son called Tror, “the one we call Thor”, who was raised in Thrace and who “had acquired his full strength” by the age of twelve.“
„Според "Проза Еда" в Троя е имало много царе и един от тях е Мунон или Менон, който се е оженил за Троан, дъщеря на цар Приам. Докато Приам очевидно ни е познат от Илиада на Омир , Троан не се споменава, доколкото ми е известно, в нито един древен източник. Според Пролога Мунон и Троан имали син на име Трор, „този, който наричаме Тор“, който бил отгледан в Тракия и който „бил придобил пълната си сила“ на дванадесетгодишна възраст.“
Ето ви пример за грешка, откъдето могат да се правят и погрешни заключения, защото това изключва определени аспекти на изследването.
Да, в античните източници няма да откриете дъщеря на Приам, която се казва Троан, но ако знаете факта, че Троя е била наричана и Илион, това веднага ви дава отговора коя е Троан от неизвестния източник, който цитира Снори.
Илиона е най-голямата дъщера на цар Приам от Хекуба. Тоест, ето я Троан, но нека видим нейния съпруг. За него от пролога разбираме, че е един от дванадесетте подвладетели, които управляват различни области под ръководството на върховния владетел Приам.
За Илиона. Един от източниците, който говори за нея, е в „Fabulae“ (Басни) на римския автор Гай Юлий Хигин. Там той пише, че съпруг на троянската принцеса е тракийският владетел Полиместор от траките бистони. Отново в „Басни“ се казва, че техен син се казва Дейпил. Илиона отгледала най-малкия си брат Полидор като свой собствен син. За да запази престолонаследника на Троя, тя твърдяла, че Дейпил е Полидор, а брат си представяла за собствения си син.
В развитието на войната за Троя, подучен от ахейците Полиместор убива собствения си син, за да премахне престонаследника, мислейки го за Полидор. Така Полидор оцелява.
Възможно ли е Полидор да е Трор или Тор, както го наричат скандинавците?
За името на Троан и Илиона, дъщеря на Приам, имаме пълно ответствие.
Името на Полидор е съставно. Поли-Дор
Буквалният превод на името означава многонадарен.
Омир твърди, че негова майка е Лаото, но по-късни източници твърдят, че е Хекуба. Така или иначе, това е най-малкият син на Приам.
Тук се развива и мистерията, която кореспондира със сведението, което цитира Снори. Някои източници твърдят, че за да го предпази от това да бъде убит по време на войната, Приам го изпраща в Тракия заедно с майка му, където да бъде скрит и отгледан. Как майка му скрива, кой е той - вече разбрахте.
В Илиада Омир разказва също, че Приам не му позволил да се бие, но той все пак отишъл на бойното поле, където Ахил го разпознава и за да предизвика Хектор да се бие срещу него, го убива на бойното поле.
Има нещо общо във всички версии за битието на Полидор. Навсякъде той е цел. Навсякъде се спряга смъртта му. Въпреки, че в някои версии той остава жив.
Когато целиш да спасиш престолонаследника е ясно защо инсценираш и създаваш истории за неговата смърт.
В „Метаморфози“ на Овидий. Духът на Полидор представя пролога на пиесата и разказва, че той е изпратен в Тракия под закрилата на цар Полиместор в случай, че Троя падне. Със сина си Приам изпраща злато, така че ако Троя падне, синът му може да продължи да се издържа. След като Троя паднала обаче, Полиместор убива Полидор като го хвърля в морето и открадва златото. Втори път го виждаме убит, но на друго място.
Гравюра, илюстрираща Метаморфозите на Овидий, показваща как Полиместор убива Полидор
Овидий (Метаморфози, 13.429 - ок. 8 CE) пък нарича Приам фригийски цар и определя Троя като част от Фригия.
В Метаморфози на Овидий, Полимнестор е цар на траките одриси (13.508)
В други източници Полидор е изпратен в тракийския Херсон, където живеят тракийските бистони и управлява Полимнестор.
В (Диктис от Крит, Хроника на Троянската война, 2.18 - ок. 100 CE ) пък Полидор е разменна монета за Елена. Предаден е от Полимнестор на Аякс и Ахил и в крайна сметка убит с камъни пред стените на Троя.
В Хигиновите Басни, както вече разказах, обаче е убит Дейпил, когото са мислили за Полидор. Някъде по това време троянският принц отишъл при оракула на Аполон, където му казали, че родният му град бил разрушен, баща му убит, а майка му пленена. По това време Полидор все още мисли себе си за син на Полимнестор и не знае, че е син на Приам, а тракийската владетелка, която мисли за своя майка, му е сестра. Завръщайки се у дома, той вижда, че градът е невредим, а Полимнестор - жив. Тогава той пита Илиона (Троан) оракулът ли е сгрешил или има нещо, което е скрито от него.
И сега внимателно чуйте следното: Илиона му разказва цялата истина. Заедно двамата решават да накажат Полимнестор за предателството, ослепяват го и Полидор го убива.
„той попитал сестра си Илиона защо оракулът е говорил лъжа. Сестра му разкрила истината и по нейния съвет той ослепил Полимнестор и го убил.“
Хигин, Басни 109
Тук отново имаме съвпадение с източника на Снори:
„Тогава той убил своя възпитател Лорикус и жена му Лора, или Хлора, и завладял тяхното царство Тракия. Ние го наричаме Трудхейм" (Жилището на Силата).“
Трор е изпратен от Троя да се обучава в Тракия от най-ранна възраст.
Полидор също е изпратен да се обучава и расте в Тракия от най-ранна възраст.
И при Снори, и при Хигиновите басни, царят на Тракия е убит от обучавани, а царството - оглавено от отмъстителя.
А сега ще ви покажа и още една аналогия, а именно описанието им как са изглеждали.
Трор / Тор
„Когато станал на десет зими той започнал да носи оръжието на своя баща и се отличавал от другите с красотата си и със златната си коса.“
„Крал в Троя великият Мунон или Менон, съпругата му била дъщеря на главния цар Приамос и великата Троан; те имаха син, който беше великия Трор, ние го наричаме Тор. ... Толкова красиво лице имаше той, когато стоеше до други мъже, както когато слонова кост се поставя в дъб; косата му беше по-светла от злато.“
ПолиДор
„Богоподобния ПолиДор“ „Но Ахил с копието си продължи след божествения Полидор , син на Приам“ Омир – Илиада
„Защото Приам обичаше Полидор като най-млад от всички и като красив.“
Малалас Хронография BKS 1-7, 10-18
И сега става много интересно, защото ще ви покажа как Поли-Дор се превръща в Еней.
Тор на старонорвежки е Дор / Þórr , на старогермански е Донар. Въпреки, че в етимологията на ПолиДор и Тор определено има разлика, то не може да се отрече, че дори в имената им има звукова аналогия.
Снори посочва, че след като става господар на Тракия, Тор посещава и много други земи.
„Тогава той посети много земи и познаваше страните по света и победи сам всички берсерки и всички великани, както и един много голям дракон и много зверове. В северния регион той намери онази пророчица, която извисяваше Сибила, която ние наричаме Сиф, и се ожени за нея. Никой не може да каже родословието на Сиф; тя беше най-красивата от всички жени, косата й беше като злато.“
Запомнете това, че той намира пророчицата Сибила и се жени за нея. Най-странното е, че Снори посочва Один не като баща на Тор, а като негов правнук и то от 17-то поколение след него.
Важен репер от пролога е и следният пасаж: „Втората част, от запад и на север и към морето, е тази, наречена Европа или Енея.“
Откъдето разбираме, че континентът Европа е носил името Енея по името на троянския принц Еней. Приам е негов чичо.
Европа, която принадлежи на Еней и е оформена от него.
Еней в европейската историография се явява родоначалник на нова последователност от владетели. Тя започва през сина на Еней Асканий / Юл род Юлия до Юлий Цезар, Август и след това всеки германски, a semper Augustus се свързва с него. Еней е прародител и на бритите (breta sogur).
Да видим как ролята на ПолиДор преминава към Еней.
След падането на Троя седем кораба на Еней оцеляват и той започва да търси напътствия за живота, който им предстои. В храм на Аполон Сибила му пророкува бъдещето. Заедно с нея Еней слиза в подземния свят. Там се среща с баща си.
Следвайки съветите на Сибила и баща си, Еней стига до едно конкретно място. Познайте кое? Тракия - там, където е „погребан“ Полидор.
„ баща ми заповяда да отплаваме със съдбата: Напуснах родния си бряг със сълзи, пристанището и полята, където Троя някога беше. Пътувах в дълбокото, изгнание, с моите приятели и сина ми, и великите богове на нашия дом. Далеч е земя с обширни равнини, където се почита Марс (почитан от траките), някога управляван от свирепия Ликург , приятел на Троя в миналото, и с богове, които са били съюзници, докато трае богатството. Отидох там и основах първия си град , наречен Енеада от моето име, на брега в извития залив, като започнах въпреки несгодите на съдбата.“
Докато Еней прави жертвоприношения към Венера, вижда наблизо могила, обрасла с дрян. Отивайки да накъса от храстите, за да украси олтара, където прави жертвоприношение, се случва знамение. От храстите започва да тече кръв. Накрая Еней чува жален стон и глас. Проговаря му самият Полидор.
„О, напусни тази жестока земя: напусни този бряг на алчността. Защото аз съм Полидор . Тук няколко железни копия покриха моят пренесен труп и узряха в остри шипове.“
„ Така че подновихме погребалните ритуали за Полидор и натрупахме земята високо върху могилата му“
Еней извършва финалните обичай и ритуали по погребението на Полидор, приемайки и от него посланието да напусне тази земя в търсене на нов дом.
Погледнете сега отново описанието на Еней сравнявайки го с това на Тор.
„Еней стоеше там, сияещ на ярката дневна светлина, като бог в раменете и лицето си: тъй като майка му сама бе придала на сина си красота на косата му, блясък на младостта и радостно очарование на очите му: както изкуството на славата може даде на слонова кост, или както когато среброто или парийският мрамор са заобиколени от злато.“
Енеида 1.586
„те имаха син, който беше великия Трор, ние го наричаме Тор. ... Толкова красиво лице имаше той, когато стоеше до други мъже, както когато слонова кост се поставя в дъб; косата му беше по-светла от злато.“
В следващите пасажи от Енеида, той разказва, че предците на расата им са дошли от Крит.
„Слушайте, о, принцове, и научете това, на което можете да се надявате. Крит се намира в средата на морето, островът на могъщия Юпитер , където е планината Ида , люлката на нашата раса. Те обитават сто големи града в най-богатите кралства, от които нашият най-ранен предшественик, Тевкър , ако си спомням приказката правилно, пръв отплавал до троянските брегове и избрал място за неговата царска столица. Дотогава Илион и кулите на цитаделата не стояха там: хората живееха в дълбините на долините.“
Според родословието на Еней, първият основател на Троя е неговия предтеча Трос известен и като Трой. Той от своя страна е внук на Дардан, който е син на Зевс и плеадата Електра. Дардан е тракиец и е роден на остров Самотраки. Родоначалник на племето дардани. През баща си Зевс, те наистина с потомци на Кронос. Именно на Крит е роден Зевс
Излиза, че троянциите, които по принцип се считат за родствени на траките, също са траки, щом праотеца им е определян като такъв.
А сега нека сравним отново с пролога на Снори:
„Техните вождове надминаха всички мъже, които са били на света, във всички героични неща. Никой учен, който някога е разказвал за тези неща, никога не е оспорвал този факт и поради тази причина, че всички владетели на северния регион проследяват предците си дотам и поставят в числото на боговете всички, които са били владетели на града. Особено те поставят самия Приам на мястото на Один; това също не трябва да е учудващо, тъй като Приам е произлязъл от Сатурн, този, когото северният регион дълго време смяташе за самия Бог. Този Сатурн е израснал на онзи остров, който е на височина Крит. Той беше по-велик, по-силен и по-справедлив от другите мъже. Както и в други природни дадености, така и той превъзхождаше всички хора по мъдрост. Той изобретил много занаяти, които не са били открити преди“
Сатурн е римското имена Кронос.
Друг важен репер, който ще ви покажа е един владетел на Тракия, който е обикновено в негатив и в крайна сметка убит.
Тракийският владетел при който се обучава Трор / Тор и в крайна сметка убива се казва Лорикус, което без окончанието би трябвало да звучи като Лорик.
В „Енеида“ Еней разказва, че насочен от духа на баща си пътува към Тракия където някога управлявал свирепия Ликург, който някога е бил съюзник на Троя и с боговете докато траело величието.
Става въпрос за царя на тракийските едони обитавали покрай реката Стримон (Струма) в Тракия.
Стримон не е случайна арея на обитание. Есхил в „Молителките“ разказва, че преди Троянската война тази земя е пеласгийска.
„Защото аз съм Пеласг, потомък на Палехтон, когото земята роди, и господар на тази земя; и след мен, техния цар, с право е наречена расата на пеласгите, които жънат земята. От цялата област, през която тече чистият Стримон, от страната към залязващото слънце, аз съм господарят.” – Aesch.Suppl. 250-255
Аполодор описва в „Митологическа библиотека“, че Ликург се отнесъл непочтително с бог Дионис, който му вменил лудост, така той убил сина си Дриант с брадва и тази негова свирепост и лудост довела до глад сред едоните. Те го заловили и отвели на планината Пангей вързан, където бил убит от коне.
Омир в Илияда пък пише за него следното:
„Не, защото дори синът на Дриас , могъщият Ликург , не живя дълго, виждайки, че се бори с небесните богове - той, който навремето свали над свещената планина на Ниса кърмещите майки на младия Дионис ; и всички оставиха да паднат на земята магическите си пръчки, ударени с волско острие от човекоубиеца Ликург . Но Дионис избяга и се гмурна под вълната на морето, а Тетида го прие в пазвата си, изпълнена с ужас, тъй като мощен ужас го обзе от заплахите на мъжа. Тогава боговете, които живеят спокойно, се разгневиха срещу Ликург и синът на Кронос го направи сляп; и той не живя дълго, виждайки, че е мразен от всички безсмъртни богове. Така че не бих искал да се бия срещу благословените богове.“
Тук е момента да посоча едно сведение, на което мнозина гледат недоверчиво поради една или друга причина, но то разказва за началото на българския народ. Начало, поставено с велика война. Това начало се случило именно в сегашните ни земи, но толкова назад във времето, че всички тези имена на тракийски племена съществуват.
Там един велик войн воюва в Тракия със Субан (Сабазий – Дионис). В този мит, той е представен като син на великия Субан, за който той не знае. Имената под които е записан там са Локбър и Локър.
Един от най-коварните и зли висши духове насочва Локър да воюва срещу Субан. Заедно с армията си от тузи, той напада първо Мизия. В сведението е посочено, че целите балкани били обитавани от саклани. Така източника нарича скитите и траките.
След като Локър Превзема Мизия, сакланските племена се придвижват през Тракия към Македония за да се реорганизират. Седем били тези племена и се обединили, като всички се нарекли по името на най-силното племе между тях. То се казвало Ази или Азаки. Последвала битка на бойното поле в Тракия, едно от племената избягало по време на тази битка поради което Локър отново разбил армията на сакланите, които вече всички наричали себе си Ази. Това ги принудило да се изтеглят към земите наречени Македония. Там, те сключили договор със Субан, който носил и епитета Трек. Посветили му се да му бъдат верни ако той се съгласи да ги обедини и поведе като техен вож и предводител. За да измият срама от поражението си, те отново сменили името си.
„Искали сакланите да измият срама от поражението и се нарекли “трек”, както наричали Субан. “Трек” означавало “Барадж” (Дракон, Змей)... Тръгнали те на бой с вика “Трек!” – затова тузите оттогава наричали българите “трек” (траки).“
Няма да преразказвам детайлно цялата история в която Субан – Трек (Сабазий), побеждава и убива Локър. Накратко ще кажа, че това се случва в единоборство. Условието било да не се пролива кръвта на армиите, а който победи от двамата да владее вече над двете армии обединявайки ги като един народ на българите. В предсмъртните си мигове Локър, показва родовия символ, който носи като талисман на гърдите си. Това бил знака на Субан. Сега четете внимателно и го запомнете. Знакът носил името Сърман друг епитет на Субан, който ползвали само най-близките му. Този родов знак бил свастиката.
Виждаме отново няколко периодично повтарящи се компонента които започват да сглобяват цялата картина.
Ако допуснем всичко до тук като една древна памет на народа ни разпространена по лицето на земята, където нашите предци са достигали, то означава, че те буквално са овладели целия древен свят, като са поставили управници създали царски династии свързващи се с едно общо начало.
Ако дори за миг допуснем, че това е възможно то сведения и памет за това ще има запазени сред различни народи, които нашите предци са овладели. Ще има сведения и сред нашия народ.
Нека проверим това. Както вече посочих, троянският принц Еней отива в Лациум където става родоначалник на римските владетели. Негови потомци са Ромул и Рем. Виждаме същите сведения и за германски владетели, които свързват произхода си с Еней.
Редица сведения разказват, че за създаването на римската цивилизация са отговорни пришълци от Балканите и Троя. Наричат ги етруски или пеласги.
Например Плутарх разказва, че има много спорове за началото на Рим (Вечния град). Той разказва, че най-древното предание говори за пеласгите. Те покорили много племена и народи и поставили да ги владеят правители от своята кръв. Те овладели и Лациум и създали Рим.
Това е същата история за Еней.
Дионисий Халикарнаски също потвърждава това. Той говори за народа на пеласгите, който превъзхождал във всяко отношение другите древни народи. Превъзхождали ги както във военно отношение, така и във всякакви други културни аспекти. Той също казва, че са овладели много земи и, че завладели Лациум.
Страбон буквално си казва, че етруските и пеласгите са от една група. Той казва, че етруския град Агила е основан от пеласгите.
Ако се следва нишката на античните сведения, може да се проследят повече от една вълни на експанзия. Етруските идват с кораби по море, а за пеласгите има сведения, че навлизат от север на апенинския полуостров.
Плиний Стари, говори за пеласгите, които овладели Лациум и станали едно с родствената си група на етруските. Дори се смята, че те първо са заселили древна Етрурия.
Страбон говори, че след Троянската война, траки, заедно с трояни са се заселили на Апенините. Ето какво пише той.
„Меандрий казва, че енетите първи тръгват от страната на белите сирийци и се съюзяват с троянците, и че те отплават от Троя с траките и се установяват около покрайнините на Адриатическо море.“ Strab.XIII.3.25“
Ще дам още източници за Апенините но такива сведения има и за германските племена. Р. Дж. Летъм пише в “Тацитова Германия”, че балкански пришълци са владеели германите и са оставили своите топоними в огромно количество по техните земи. Тук някой могат да преживеят отново мозъчен катарзис. Тези древни топоними принадлежат на така наречената „славяно езична група“.
Това са думи на английския учен. Той казва, че колкото по-древни са топонимите в германските земи, толкова поясен е техния славянски характер.
Обърнете сега внимание какво казва Плутарх:
„Някои казват, че пеласгите, след като са скитали из по-голямата част от обитаемата земя и са покорили по-голямата част от човечеството, са се заселили на това място и че поради силата си във война са нарекли своя град Рим.“ Plut.Rom.I.1.“
Според пролога на Снори, преди Асите да достигнат и овладеят Скандинавия те овладяват германските земи. След като Один потегля от Троя ето какво се случва:
„Но където и да пътуваха из земите, се носеше голяма слава за тях и се казваше, че приличат повече на богове, отколкото на хора. И те не спряха по време на пътуването си, преди да стигнат на север в тази земя, която сега се нарича Сакланд (Земята на саксонците / германско племе); там Один остана дълго време и покори страната надлъж и нашир. Там Один установи тримата си сина като защита на земята. Единият се казва Veggdegg; той беше силен крал и управляваше Източен Сакланд. Синът му беше Витргилс, а неговите синове бяха Рита, бащата на Хайнгест (Хенгист), и Сигар, бащата на Свебдег, когото наричаме Свипдаг. Друг син на Один високо Белдег, когото наричаме Балдер; той притежаваше земята, която сега се издига на Вестфал; неговият син беше Брандер, а неговият син Фрьодигар, когото наричаме Фрода (Фроде). Синът му беше Фреовит, синът му Ивиг, синът му Гевис, когото наричаме Гав. Третият син на Один се казва Сиге, неговият син Верер. Тези предци са управлявали земята, която сега се нарича Франкландия (Земята на франките), и от тях е произлязла расата, която се нарича Волсунг. От всички тези много и велики раси са произлезли.“
После овладява Дания и поставя и там началото на кралска династия. Последвала Швеция.
„След това той отиде на север до това, което сега се нарича Svithjod (Швеция), там беше кралят, който се нарича Gylfe. Но когато чу за идването на тези азиатци, които се наричаха аси, той отиде да ги посрещне и предложи на Один неща в своето кралство, каквито той самият можеше да желае.“
„Но Один имаше със себе си този син, който се нарича Ингве, който беше крал в Швеция, и от него произлизат семействата, наречени Инглинги (Yngvelings). Асите си взеха жени там в земята.“
Последвала Норвегия, там поставя сина си Саминг за владетел от когото кралете на Норвегия извеждат родословието си.
Това, което изложих до момента показва, че Асите превърнали се в пантеон в Скандинавия и поставили своя кръвна линия на множество владетелски династии из цяла Европа и Азия и не само там, са същите познати ни като троянци, траки, етруски, пеласги, арии, славяни и до ден днешен наричани с едно от най-древните си имена БЪЛГАРИ.
Ако това е така, то тогава, това което виждаме запазено като сведения за ази, пеласги, траки, арии ще го има като памет и сведения за българите.
Да видим:
Именно източник от Лациум ни дава това потвърждение:
Летописец Магнус Феликс Енодий, 486 г. епископ на Павия (Италия). Роден във Франция, близък приятел на остготския крал Теодорих.
„Българите — това е народът, който имаше всичко, което е пожелавал; те вярваха, че светът е открит за тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е народа, на който се учудваше светът“
Дали успявате да го осмислите или още мигате на парцали?
От монах Спиридон научаваме за братята Брем (Брен) и Болг. Родоначалници и владетели на народа ни. Четете сега внимателно. Авторите Юстин и Пазваний ги мислят за гали обитавали Германия, Австрия, Франция, Северна Италия, Белгия, Холандия, Британия и т.н. Надявам се виждате, че става въпрос, за същите сведения касаещи пътуванията след Троянската война на Один, Еней, троянци, траки, пеласги. Други сведения посочват Брем и Болг в Галатия. И отново се оказваме в земите на Мала Азия.
Ако все още не виждате, че става въпрос за един и същи народ и за една и съща древна памет, ето ви още от Йеросхимонах Спиридон от 1792 г.
„Дойдоха синовете му Болг и Брем (на Колад) в годината от сътворението на света 4785 или 723 пр. Хр. и защото много крале победиха и много земи завладяха, възгордяха се и не мируваха помежду си; разделиха своята земя на две части, сиреч Брем взе земите на север от Дунав и на запад и завоюва земите даже до Балтийско море, до Померания и се заселиха там и народа му се назова по името на своя крал бреми или пеми – сегашните чехи, Померания, която е земята Брандербурия и не само Брандербурия, но и Сведия (Швеция) и великата Скандинавия...“
Колад във всички аспекти в описанията си отговаря на Кронос, Сатурн. Въпреки, че преди него са сложени други владетели на народа ни с късна датировка трябва да разбирате, че това са митологизирани персонажи на в пъти по древна памет. Най-ключовото е, че той е посочен, като предтеча и владетел на народа ни. По тази тема също съм изследвал в дълбочина и съм се убедил, че Кронос, Сатурн и Колад са една и съща личност.
и още
„Болг беше брат Бремов и завоюва Тракия, Македония, Далмация, стигна даже до Бяло море и Рим. ..., заповяда на народа да се нарича на неговото име – болгаре, а не както някои мислят, че от река (Волга) иде името болгари. Гърците като нямат словото „буке“, буквата „Б“, не могат да кажат болгаре, а римляните, имащи буквата „Б“, могат да кажат болгари.“
В преправките на Паисиевата „История“ от Рилския родослов Болг и Брем са определени като българи в заглавията на частите, посветени на техните дела.
В „Razgovor ugodni naroda slovinskoga“ (1862 г.) на Андрей Качич Миошич те са посоченикато владетели на словенската държава.
„Na 3685. Vladahu slovinskim’ deržavam’ Brem i Bolg, Ercezi, oliti Duke Slovinci, i ovi porobiše Gèrčku zemlju.“
„През 3685 г. владетелите на словенските държави Брем и Болг, Ерцезите и Херцозите на Словения завладяват гръцката земя.“
Сега чуйте и Йоан Зонар:
„даките и мисагитите са дошли от северните страни. И се заселили от двете страни на Дунав в 4522 (986 г. пр. Р. Хр.) година от миробитието даки, сърби, мисагити, българи – и била наречана тази земя Мисиния според техните имена: от 229 Дунав на юг – Голяма Мисиния, а на север – Малка Мисиния. Скоро след това те си сложили крал на име Илирик, затова тази земя се нарича Илирика. От Черно море до Добруджа и Басарабия, до Белград и до Будем – взела името на Илирик – техния крал. По - късно през 4785 (723 г. пр. Р. Хр.) година от сътворението на света от Илирик се родили двама сина – на единия името било Болг, а на другия – Брем. Двамата братя не могли да живеят заедно и си разделили земята – Болг взел [частта] от Дунава на юг, а Брем взел от Дунава на север. От Брем произлезли народите брендабурги, поляци, бохеми и чехи, а от Болг произлезли българите, сърбите, далматите, хърватите и черногорците.“ (ПЙП 7а – 7б)
В сведенията макар и с известни разлики, се разчита едно и също и само хора с изключително замърсено и увредено съзнание няма да го видят или проумеят.
От сведение из Унгарски летопис става още по жежко.
„И също от унгарски летопис, в който се казва така: Брем, чешкият княз , излязъл от Илирик, където се бил заселил целият български род и войската му, и тръгнал на запад да си търси земя в немските страни, като се настанил между реките Висла, Албин и Висурка [или] Винсера. И в немската земя, край тези реки, изградил могъщ град и гонарекъл Бремен, или Барзимен, т.е. ’успокой се от обременението’. Пак французинът Буфиер, съобщава, че българите, сърбите, лехите, чехите и словаките – всички са илирическият род.“ (ПЙП 7б) (Част от тези източници са от труда на Мария Атанасова и Антоанета Джелязова, За личните имена Болг и Брем в някои български хроники от XVIII и XIX век)
В Зографската история пък се казва, че българите са воювали заедно с Александър Македонски и от него получили името македонци на които той оставил земята си.
Спиридон пък казва, че След като Александър убива Перун, той взима синовете му и армиите им и тръгва по пътя на Дионис към Индия. В крайна сметка оставя Македония на синовете на Перун и техните войски защото те поискали това, тъй като били местно население.
Всъщност няма никаква разлика между древните македонци, траките и българите. За съжаление само за някой съвременни историци, такава разлика има.
Късните сведения по нищо не се различават от ранните освен че смесват посоките на движения и преплитат националността на конкретните владетели. За едните автори Болг и Брем те са келти или гали, а за другите са наши родоначалници.
Страбон обаче отбелязва в своята „География“, че племето брени , бреми живее с корпилите и бесите по течението на река Хеброс (Марица) (Strabo 7 fr. 48)
Какво ли правят бреми и болги (пеласги) като част от тракийската общност преди новата ера на балканите?! Риторичен и неудобен в същото време въпрос.
Статията подлежи на обработка и не е финализирана, но ви я предоставям и в този вид, като я обвързвам с предната, която ви споделих "Балканизация на Арийската земя" или прародината на ариите. Може да я прочетете тук за да видите цялата картина: https://ogledalceyakaji.blogspot.com/2023/10/blog-post.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар