За любознателния български читател ще бъде интересно да получи смислен отговор защо в старите български сведения Александър Македонски е поставен сред владетелите на българите. Дали това е само защото е владял нашите предци, подобно на редица римски императори и подобно на османските султани, или по род принадлежи към един и същи корен с българите? Спиридон Габровски, съвременник на Паисий, е само един от авторите, който го поставя като част от генеалогията на нашите древни владетели.
Отговор на това ще даде разбирането какви точно по произход са античните македонци. Какво казват за тях старите автори.
Тит Ливий (роден 59 г. пр. Хр.; римски историк от днешна северна Италия; написал „История на Рим“) пише за македонците и техния език следното:
„Aetolos, Acarnanas, Macedonas eiusdem linguae homines XXX, 29“
В превод: „Етолийци, акарнанци, македонци, хора говорещи един и същи език“
Да видим кои са етолийците и акарнанците и какъв е техният език, защото македонците са упоменати като говорещи същия език.
Полибий смята за етолийците, че те не са от гръцки произход, определяйки ги като варвари.
Етолийците носят името на предтечата си Етол, чийто брат е Пеон, праотец на пеоните.
Йоан Цеца казва за тях:
“А пеонците са българите. Не вярвай на глупаците, да смяташ, че пеонците са различни от тях. Те (глупаците) смятат, че Аксиос е различен от Вардара. ... А някога бяха господари от планината Пинд ... почти до самия Константинопол чак до времето на най-силния самодържец Василий, който напълно им свил врата и ги направи роби на Ромейската държава."
И Омир, и Страбон пишат, че пеонците са пелагонци - сиреч пеласги по произход.
Тоест разбираме, че етолийците са пеласгическо племе и са говорили в древността пеласгийски език.
Акарнанците са граничещо с етолийците племе. Страните и на акарнанци, и на етолийци в определен период воюват с македонците, но акарнанците са известни с това, че по времето на Филип II му остават верни до самата му загуба от римляните. Те са родствени с етолийците, което не им пречи понякога да имат конфликти. Свързват произхода си с Аполон през прорицателя Амфиарус и неговия син Алкемон, баща на Акарнан, който се явява праотец на акарнанците. Тоест Акарнан се явява през четири поколения внук на Зевс Пеласгийски. Предполагам никой не е учуден, че отново стигнахме до пеласгите, което обяснява и общия език с етолийците.
И сега нека видим какво знаем по същия въпрос за македонците:
Юстин пише, че най-старото население на Македония са пелазгите – (Justin. VII 1) „Populus Pelasgi, regio Bottia dicebatur.“
Това не трябва да учудва никой: Страбон допълва твърдейки, че в древността цяла Гърция е била населена с пеласги (География - V. 5, 2 -4 ).
И така Македон е епоним на македонците и техен праотец. За неговото раждане и това на брат му Магнес (Магнет) има няколко версии. Първата и най-популярната е, че той е син на Зевс и Тия, дъщеря на Девкалион, който се явява оцелелият от потопа. Аналогията на библейския Ной. Това поставя раждането на Македон в праисторически времена като част от палеобалканското население, което знаем като пеласги.
Братята били наричани конеукротители, което е титла, давана на тракийските първенци.
Според Херодот на територията на Македония в дълбока древност обитавало пеласгическото племе на траките бриги (Hdt. VI, 45). Там те обитавали заедно с македоните (Hdt. VII, 73). Именно траките бриги, които в Мала Азия ще станат известни като фриги, са корените, от които се развива по-късно държавата на македоните.
Относно пеласгическото племе на фригите пише и нашият бележит възрожденец, Георги Раковски.
„дмѣтъ да ся впуштаме въ изслѣдование. Нашъ прѣдмѣтъ е тукъ да докажиме чи Пелазгы тѣ са были стари тѣ наши праотци Бьлгари. Видѣхме же чи Фриги тѣ или по-право Бриги тѣ были пелазгичьско племя, Пафлагонци тоже и Фриги тѣ е се едно и исто племя, а Пафлагонци тѣ и Венети тѣ (признати вѣкы отъ сичкы тѣ учены за Славіаны, а отъ насъ за Словены) были едно и исто племя, и тии, спорядь гръцкы тѣ писатели са приселили отъ Мала Азия по Европа, штото наша та рѣчь е основана на истината.“
Поп Йовчо дава родословие на българските царе, подобно на това на йеромонах Спиридон, но го проследява от времето на Троянската война далеч преди Илирик, който Спиридон посочва като първи владетел. При поп Йовчо първият владетел е с 198 години преди Илирик и това е пафлагонецът Пелемен. Той предвожда съюзническа войска в подкрепа на Троянците в троянския конфликт.
Отново виждаме нашите предци, които в античността са били известни като траки и пеласги. Ученият Бернхард Гизеке въвежда термина трако-пеласги като общо название на тези племена.
(Thrakisch-Pelasgische Stämme der Balkanhalbinsel und ihre Wanderungen in mythischer Zeit, 1858)
Изучавайки историята на тракийските племена откриваме, че те всички са пеласгически, което според нашия възрожденец е равнозначно на българи. Това е и моето мнение. Името траки е било възприето в античността и като етноним и е само едно от названията на нашия народ.
За мен е безпредметна дискусията "Траки или българи". Наясно съм с това, че в по-голямата част науката ни ги разделя като коренно различни народи. Това не е вярно.
Някои българи са готови на крайности в отричането на това, че предците ни са ползвали името траки. За съжаление и това не е истина и е достатъчно да спомена за надпис - посвещение от Котис (цар на траките) на Херакъл, в който е употребен етнонима – траки.
Самият Котис нарича себе си "владетел на траките и последовател на Херкулес".
Проверка тук: https://www.alexpolisonline.com/2022/11/blog-post_52.html
Херкулес е важен репер, който ще развия малко по-надолу.
И ето връщаме се в самото начало при казаното от Тит Ливий.
„Aetolos, Acarnanas, Macedonas eiusdem linguae homines XXX, 29“
В превод: „Етолийци, акарнанци, македонци, хора говорещи един и същи език“
Всички упоменати са пеласгийски племена.
Йоан Малала нарича и мирмидонците на Ахил "българи", а мирмидонците също са пеласгическо племе. И те в най-ранната си история обитават земите на Пелопонес - там, където управлявал и цар Пеласг, наречен автохтон (местен, кореняк).
Често виждаме в онези ранни времена различни племена от народа ни да воюват едни с други. Ето защо отново ще се върнем при македоните, за да проследим една нишка, която ще ви даде отговор защо македонски владетели като Филип и Александър са част от генеалогията на българските владетели, според старите ни автори.
Тук ще спомена един епитет на Херакъл (Херкулес), а именно „Макистос“. Коренът е същият, от който произлиза и епонима Македон.
Официално етимологията дава значение на епитета като "най-висок" или "най-велик". От него произлиза и широко популярния определител и до днес „мега“.
До каква степен тази етимология може да се счита за адекватна аз не се наемам да коментирам, но знам, че в името на Македон се съдържа древна форма за майка „ма“, самото съчетание „маке-макя“ е също архаизирана форма на думата майка, която се е запазила и в диалектните ни форми. Това е една препратка към друга тема за древните праисторически вярвания на народа ни и Богинята-майка.
Херкулес е изключително важен репер. Спомняте си за одриския владетел Котис, който е бил последовател на Херкулес.
Монетите, сечени от Котис VII, носят надписа „ ХЕРАКЛЕЙ, СПАСИТЕЛ НА ТРАКИЯ “.
Македонските владетели също извеждали произхода си от Херакъл. Александър много често е подчертавал, че е негов потомък.
Столицата на траките синти получава името си Хераклея именно от македонските владетели. Филип V ги присъединява към своите владения и добавя името Хераклея.
Чували ли сте за Телеф (Telephus)?
Той е син на Херкулес от принцеса Авгия (Ауге), жрица на Атина. Понеже тя трябвало да пази своята девственост, скрила детето си в храма в Тегея. След като баща ѝ Алей разбрал за това, заповядал момченцето да бъде изоставено на планината Партенион. Там той е кърмен от еленица.
Напомнят ли ви нещо имената Авгия и Телеф? Ави-Тохол.
А знаете ли на кого става наследник Телеф?
Майка му се жени за Тевтра, царят на Мизия, а Телеф е осиновен от него. Така той става цар на мизите след Тефтра. Има три версии за историята. Макар в две от тях за рождено място да е посочено Аркадия, в оцелял фрагмент от Хезиодиковия каталог на жените (6 век пр.н.е.), представляващ може би най-старата традиция, поставя раждането на Телеф в Мизия.
Най-старият подобен разказ (около 490–480 г. пр. Хр.) е от историка и географ Хекатей. В неговата версия отново виждаме водния елемент. Когато Алей открил, че дъщеря му е родила, заповядал детето и майка му да бъдат затворени в дървен сандък и изхвърлени в морето. Сандъкът достига до Малоазийската Мизия, където царят Тевтра се жени за майката, тук посочена с името Авге.
Проверка тук:
1. https://ras.jes.su/vdi/s032103910013373-3-1-en
2. https://hmn.wiki/bg/Telephus
Според старите готски историци Йордан, позовавайки се на Касиодор (* 490 - † 583), както и Приск "готите не са германци". В своята история на готите „За произхода и деянията на гетите“ Йордан(ес) неколкократно подчертава, че сегашните Gothos са някогашните Getas, респ. скити-траки. Същото твърдят и Амвросий (* ок.337/340 - † 397),:Филосторг (* ок. 368 - † сл. 433), Павел Орозий (* ок.385 - † ок.420), а Клавдий Клавдиан (* ок.375 - † след 404) в “De bello getico” въобще не употребява "готи" . „Седемте скитски племена“ от Панония до Черно море, за които говори Херодот (* 484 пр.н.е. - † 425 пр.н.е.), св. Йероним нарича „седем гетски или готски племена“, които живеели на север, "понеже учените хора наричали гетите готи". Самите готски царе са се считали наследници и са се вдъхновявали от подвизите на тракийските царе, герои от Троянската война на тракийските народи през 13-ти в. пр.Хр., възпети от тракийските народни певци. Считат за свои предци тракийския Цар на Мизия Телеф, син на Херкулес, тракийската Царица на масагетите Томира...
И тук е мястото да спомена списъка на българските владетели, за да направите сами съпоставка.
Първите двама владетели са наречени Авитохол и Ернак, а третият - Гостун. (Мнозина считат, че първите двама са Атила и синът му Ирник). Само че Атила и Ирник не могат да бъдат буквално митологизирани владетели в списъка на българските владетели, защото са сравнително добре датирани, с което ни най-малко не искам да кажа, че те не са наши владетели.
Да видим точно какво ни казва списъкът:
"Авитохол живя 300 години. А родът му бе Дуло. Годината му Дилом Твирем. Ирник живя 150 години. Родът му бе Дуло. Годината му Дилом Твирем. Гостун – този бе наместник. Родът му Ерми. Годината му Дохс Твирем."
И нека сега пък видим какво описва Йордан за гетските царе на Мизия в неговата "Гетика", които той нарича ту готи, ту гети и ги разграничава категорично от германите. Той цитира незапазеното до наши дни произведение на Дион Хрисостом "Гетика":
"същият този Дион споменава след дълго време за техния цар на име Телеф ...Готите заемат главно хунски имена"
Не забравяйте, че Йордан нарича хуните българи и твърди, че те произлизат от гетите. В цитата той казва, че гетските владетели носят хунски имена и визира конкретно мизо-гетският владетел Телеф. И като казах "мизо-гетски", трябва да знаете, че хуните са наричани и масагети, което е нищо друго освен мизо-гети. Конгломерат от две тракийски племена - тези на мизи и гети.
Да продължим с казаното от Йордан:
"Дедите му (на Телеф) нарекли царството Мизия. Тази провинция има от изток устието на река Дунав, от юг - Македония, от запад - Истрия, от север - Дунав . Гореспоменатият цар води война с данайците (гърците)..."
Телеф - син на Ава - Ави / АвиТелеф (потомък на Ава - сърна), не просто син на Херкулес, но това е владетел отпреди Троянската война. Внимателно вижте кой според Йордан, респективно Дион, наследява Телеф след смъртта му.
"Когато Телефос умира, той е наследен на трона от сина си Еврифил, роден от сестрата на Приам, цар на фригите. [Еврифил] участва в Троянската война поради любовта си към Касандра и, опитвайки се да помогне на роднините и зет си, умира скоро след появата си там."
Тук не просто има съвпадение на АвиТохол и Ирник (Ернак) със Телеф и Еврифил. Ще кажете че Еврифил има някакво именно съвпадение с леко намигване. Далеч не, уважаеми! Името Ирник-Ернак се среща при някои автори и под формата Ернах, а името Еврифил е познато и като Еврих. Това име носят и по-късни "готски" владетели по време на римската империя. Например визиготския (западни готи) владетел Еврих, Ерних, Ерник.
Еврифил е син на сестрата на фригийския цар Приам. Фригия и Мизия са две тракийски държавни формирования, които са в Мала Ази, а както добре знаем и фригите (под името бриги), и мизите (преди да се разселят в Мала Азия) обитават Балканите или по-конкретно Македония и Дунавска Мизия.
Мизите са пелсагическо племе.
Херодот разказва за това, че мизите още преди Троянската война успяват да обединят тракийските племена.
„Мизийци и тевкрийци, преди Троянската война, които преминаха в Европа през Босфора и не само покориха всички траки, но слязоха и до Йонийско море и тръгнаха на юг до река Пенейос“ (Her.VII.20) ).
В литовска хроника от периода, когато България пада под Турско робство, се говори за първия български владетел с титлата княз, който бил откърмен от сърна в горския пущинак, за да не загине. Важно е да се отбележи, че хрониката конкретизира, че българи и мизи са едно и също. „Княз мизийски, сиреч български...“
Повече по темата може да прочетете в публикацията ми „Архетипът на еленицата-кърмилница и българският народ“: https://ogledalceyakaji.blogspot.com/2023/05/blog-post.html
Виждаме как Херкулес е свързан с нашите предци и защо той е считан за един от нашите праотци. Виждаме същото и при македонските владетели.
Александър Македонски считал, че ако постигне подвизите на Дионис и Херкулес и повтори техните походи, той ще стане богоравен. Според някои сведения Херкулес бил част от свитата на Дионис в похода му към Индия, а в други - той прави самостоятелен поход към Индия.
И до днес все още битува вярата, че предците ни идват от "онези земи". Но ние виждаме точно обратното. Те тръгват оттук, при това преди Александър са известни поне още три древни похода от нашите земи към Индия. Този на Дионис, на Херкулес и на един гетски владетел.
И за да приключа ще ви върна отново на сведението от Спиридон Габровски. Той описва, че Александър воюва първо със своите съплеменници и след като побеждава Перун, взема войската му със себе си по време на похода си към Индия. Тази част от войската му се предвождала от двамата сина на Перун.
След похода Александър дава Македония като владение именно на тези двама сина на Перун. Не би ли било странно да даде майчината си земя на двамата братя предводители на българите, ако не му бяха роднини. Според Спиридон това се случва 470 година пр. Хр.
Да, античните македонци са само едно от пеласгическите племена с които са род.
Събрана информация от мен за Александър може да прочетете тук:
https://ogledalceyakaji.blogspot.com/2023/12/blog-post.html
