неделя, 3 декември 2023 г.

Александър Македонски - народност, език, принадлежност

 


В тази публикация вграждам последните си няколко поста за Александър Македонски. Нещо като виртуален пряк път и архив.

Тук ще публикувам и фрагмент от материал на Георги Сотиров. публикуван в "От Извора" от Иван Стаменов:

Посочените източници по безапелационен начин доказват какъв народ са македонците от дълбока древност, съответно и какъв е техният език. Нещо повече, така наречената трисъставност на българския народ от българи, славяни и траки е повече геополитически конструкт. Всъщност е умело използван авторитетът на научната общност, за да бъде изковано оръжие за контрол на съзнанието. 

Езикът, който наричаме днес "славянски", в древността е езикът на огромен народ, от който са се разделили и произлезли редица съвременни народности. По-голямата част от този древен народ днес има своите изразители в принадлежните към "славянската езикова група". Несъмнено техни потомци има и сред други съвременни народи и езикови групи. 

"Славянската езикова група" в древността е езикът на пеласги, траки, илири, скити, сармати, амазонки, а македонците са само едни от представителите на този древен народ.

Названия като траки, българи, словени в различни епохи виждаме да се ползват и като общи за няколко родствени групи. Понякога тези групи са в конфликт и воюват помежду си и това до известна степен обърква някои от изследователите. Такъв пример са сблъсъците между гети и масагети (мизо-гети), които срещаме и като словени и българи, словени и хуни или готи и хуни, готи и българи, а в същото време ги срещаме в източниците заедно и като словени, и като готи, и като хуни. 

„Двата народа много се заобичали един друг, тоест готите, а те са и славяни, и българи, а най-вече за това, че и двата народа били езичници и те имали същия този език“ 

Следва цитат към който ще приложа и линк за пълната публикация.

Дуклиянова летопис, 1172-1196 Annales Anonymi de Presbuteri de Dioclea

Отъждествяването на македонците и траките също е неоспоримо, макар и начинът на назоваване от автор до автор да е различен. 

• Полибий (Polybius) нарича траките и македонците omogenes, т.е. хора от един и същ народ, род или раса.

• Плиний (Pliny) говори за мизо-македонци в Мала Азия, които „са се събрали (conveniunt) в Ефес“.

• Апиан (Appian) нарича синтите македонско племе; Страбон ги нарича траки. И двамата, разбира се, са прави. 

• В началото на II в. сл. Хр. Дион Хризостом (Dio Chrysostom) отбелязва, че населението на Никомедия (Nicomedia) се е състояло от „водещите измежду гърците и македонците“.

• По това време Никомедия е бил най-големият град на Витиния. Той е бил основан, казва Павзаний (Pausanias), от Зипет (Zipoetes) – „трак по рождение, съдейки по името му“. 

• Страбон обяснява, че „витините… получили това ново име от траките…, които притеснили страната“ и сочи Никомед III като „Витинеца“.

• Четири века по-късно Зосим (Zosimos) се позовал на едно пророчество, в което Никомед II (Nicomedes II) е титулуван „тракийски цар“, докато Йоан Малала (Ioannes Malalas) казва, че Никомед I бил „от македонски произход“.

Целият материал прочетете тук: https://www.otizvora.com/2005/08/6972/georgi-sotirov-ezikat-na-konstantin-2/







Няма коментари:

Публикуване на коментар