неделя, 29 септември 2024 г.

Стари сведения за българи и власи. Кои са те?

 

кликни, за да уголемиш изображението

След като всички се справихте почти перфектно с основното, което ви поставих като задача, и прочетохте текста е време и да ви разкажа не само откъде е текстът, който прочетохте, но и защо успяхте да го прочетете. (Задачата бе поставена ТУК)

Успяхте, защото е на старобългарски.

„Азъ иже въ Христа Бога благовѣрнии и христѡлюбивии и самодръжавни Іѡ Мирча, великыи воевода и господинь, ѡбладаѫщоу ми и господствѡщоу ми въсеи земи Угровлахіи и запланинскым еще же и кѫ татарскым странам и ѡбапол по въсемоу подоунавиоу даже и до великаго морѣ, и милостиѫ божіеѫ и Дръстроу градоу влад(а)лец.“

новобългарски:

„Аз, в Христа Бога благоверен, христолюбив, и самодържавен Йо (Йоан) Мирча велики воевода, господин по Божия милост, и по Божие дарование владеещ и господствуващ над цялата Угровлашка Страна, Запланските Страни, и двата бряга по цялото поДунавие, даже до великото море (Черно море), както и на град Дръстър (Силистра) владетел.“


кликни, за да уголемиш изображението

Това е текст от грамота на влашкия воевода Мирчо Стари. Представлява хрисовул (указ). Написана е в град Гюргево през 1409 г.

За онези от вас, които не знаят кой е Мирчо Стари (Мирча Великий воевода) и защо е на български, е следващият разказ.

Баща на Мирчо е войводата Радул, по-известен като Раду I. Той е четвъртият владетел на Влашко между 1377 и 1383 г. В италианската хроника „Cronaca Carrarese“ („Карарска хроника“) от ХІV век, Радул воевода е записан като български принц схизматик. „Radano principe di Bulgaria infedele“.

Преди него е Владислав I (Влайку войвода). И Влайку, и Радул са от фамилията Басараб. Лелята на Влайку - Теодора Басараб, е царица на България и жена на Иван Александър.

Никола Александър Басараб е баща на Влайку и Радул и е вторият владетел на Влашко, който наследява баща си Иванко I Басараб, първият владетел на княжество Влахия.

Нека отговоря на въпроса защо влашките, а и молдовските воеводи пишат и водят цялата си документация на български?

Влахо-българските грамоти и хронологично следващите ги влахо-молдовски грамоти са паметници на българския език и средновековната история от земите на днешна Румъния, създадени най-вече от влашките и молдовските войводи в периода ХIV-ХVII век.

Това са автентични извори и ценни свидетелства за народните говори в Румъния, които принадлежат към групата на българските говори и за историята на българския език.

Титулът на влашките воеводи се извежда пряко от името на българския владетел от второто българско царство Йоан Асен (Иван Асен I, наричан също и Белгун).

Титулът в грамотите се среща със съкращението Iw


„ Iw млади Бесараба воевода и господин всеи зимли угровлахиискои"

Българският е официален език на властта, народа и църквата във Влашко векове наред. Грамотите са написани на говорим български език, съществено отличаващ се от средновековния църковен български език, използван в богослужебната литератуа.

Интерес будят някои сведения за естеството на власите през онези времена.

Ето какво се казва в Манасиевата хроника.

„По-рано тази земя се наричаше Мизия. Бидейки безчислено многобройни (българите), те изпълниха и тази страна на Дунава, и онази до Драч и по-нататък, защото и власите, и сърбите, и всички останали всички едно са.“


кликни, за да уголемиш изображението

Българите, власите и сърбите са посочени като едно и също. Това говори не само за родствено Ст, но и за език.

За първи път власите са били споменати в писмени източници през Х – ХІ век.

Българският владетел Калоян се е титулувал „"Rex Bulgarorum et blachorum"(крал-цар на българи и власи)“. Така е титулуван и от папата. Този титул ползват царете ни от династията на Асеневци.

Калоян пише на папата, че българските владетели Самуил, Петър и Симеон са получили корона и патриаршеско благословение от Римската църква и всички те са били царе на „българи и власи“. 

Власите не са една единствена група; също така под името власи в различни периоди на историята се разбират различни неща. Романизирането на отделни групи на Балканите датира от времето на Римската империя, но мащабите далеч не са били такива, каквито се представят в някои исторически школи.

В един идеален свят днес и българи, и власи щяха да се гордеят, че имат обща история, общи владетели, че са били един народ и са говорили един и същи език. Няма значение, че днес едните говорят романски език.

Има ли основания да считаме, че влашкият език на Калояновите власи не е бил романски и ако да - кога това население е било окончателно романизирано?

Ако вие сте разумен човек, ако можете да боравите коректно с главата на раменете си, то при наличието на достатъчно исторически източници и аргументи би трябвало да можете сами да видите реалната картина.

Ще ви посоча един хронологичен исторически анализ, чийто линк ще публикувам в самото му заглавие.

„Valachico lingua /Old Bulgarian also Church Slavic lingua/ - данни и съответен времеви обхват“

Допълнение към статията "Болгарский език /лат. терм. Valachico - Балхико/, с геополитико-научен термин "Церковнославянски"".

Официално установени данни и времеви обхват на Valachico lingua /лат. терм./:

1390 г. - Мирчо І Воевода издава грамота към полския крал Владислав ІІ Ягелон, като същата е преведена на латински език за нуждите на полската кралска канцелария, като в преписката се указва, че оригиналът, издаден от Мирчо І, е на "lingua Valachica scriptum".

източник: латински

1484 г. - между султан Баязид и полски търговци е бил разменен документ на "idiomate valachico scriptus" /вероятно документът изхожда от Баязид и е грамота-привилегия за търговия, каквато са давали преди това за тези земи българските царе/.

източник : латински.

16.09.1485 г. - Васална грамота от Стефан Велики. На полето на васалната грамота, представена от воеводата Стефан Велики на полския крал Казимир /16.09.1485/, има "интересно допълнение": "«Haec Inscriptio ex Valachico in Latinam versa est sed Rex Ruthenica Lingua scriptam accepta»" "Преведено от блахико /= български или църковнославянски/ на латински, но кралят прие екземпляр написан с формата на рутеника език / руски език /". 

източник: латински.

Ако влашкият от 1485 г. беше латински, преводът му се обезмисля. Сега внимателно прочетете следващия източник, за да видите ясно какъв е бил влашкият език в онези времена.

1540 – 1568 г. Nicolaus Oláhus /фамилията е тюркска форма на “Блахус”/ - католически епископ в Унгария, контрареформатор и инквизитор /длъжност на Светата Римска Божия Църква в периода, сиреч “църковен следовател”, разследващ деяния прогласени от Св. Римска Божия Църква за престъпление/ пише, че по времето, когато пише /средата на ХVІ в./ езикът на “блахите” limba valachica не е limba romana /=latinum/ - "...Limba lor şi a celorlalţi valahi a fost cândva romană /бел. = latinum/..." /в превод от латински на съвременен румънски език/ и допълва, че те следват православието /по гръцки канон/. От цялостното систематизиране тук се вижда, че блахите /valachi/ имат богослужебни книги на своя собствен език /limba valachica/, като формите на езиците на “рутените” /руския език/ и “сервианите” /сръбския език/ са негови диалекти.

източник: латински.

Ако сервиянският и рутенският езици са били диалектни форми на влашкия, то тогава в тези времена той е бил част от „славянската езикова група“.

25.06.1595 г. -Полският нотариус в Краков Симеон Свиеровски на 12 юни 1595 г. е заверил документ на Петър Шопа на родния език на последния „ex lingua valachica”

източник: латински.

Следващото сведение ясно заявява, че сръбският и влашкият са в една езикова група.

1630–1642 г. - епископ Максим Предоевич /1630-1642/ - Крижевски епископ, Гръко-Католическа църква /Униатска църква/, Хърватия, пише: "lingua Serviana quae apud nos Valachica dicitur" “Езикът Сервиана /= сръбския език/, който у нас е прието, че е форма на Блахико /=българския или църковнославянски/”

източник: латински.

1651 г. - Псалтир написан на “valachico lingua” в гр. Белград, Алба Юлия - стр. 4 параграф 8 от Lesicon románescu-látinescu-ungurescu-nemțescu от Petru Maior

източник: латински

14.09.1651 г. - Загребският католически епископ Петър Петретич описва преселване на население от латинската географска единица “Расция” /или “Сервия”/ случило се около 1600 г., като посочва че пристигнали много “блахи – valachorum”, а по-точно “расциани”, а по-точно “сервиани”. Забелязваме градацията от общото /блахии/ към все по – частното /расциани и накрая сервиани/. "..ex Turcia sat frequenti numero gens Valachorum sive Rascianorum vel potius Servianorum in confinia Croatiae et Sclavoniae contra Turcas situata advenisset."

източник: латински.

1662 г. - Същият загребски католически епископ Петър Петретич отново пише за “Блахи” - Valachi /общо название/ или “Расциани” /частно, географско название/ или по-точно “Сервиани” /най-частно уточнение - от тази част на “Расция”, която е кралство Сервиа; бел.: част от "Свещената римска империя", Imperium Romanum Sacrum или Holy Roman Empire/ "Valachi siue Rasciani uel ut verius dicam Serviani nam ex regno Serviae prodierunt"

източник: латински.

1698 г. - Църковно евангелие Juris Canoniei Tergoveshti in Valachia Transalpina, написано на “valachico lingua” - стр. 4 параграф 8 Lesicon románescu-látinescu-ungurescu-nemțescu от Petru Maior

източник: латински

1720-1730 г. Матиас Бел пише на латински, че "блахския език е много популярен /вулгатиус/ в Темешвар" The hungarian historian and geograph Mathias Bel, which visited Banat between 1720-1730, will note: "hic est ut nihil sermone valachico Temesvarini sit vulgatius"

източник: латински

1770-те г. - съставяне на речник от valachico на latinum, автор Самуел Клайн. Dictionarium Valachico –Latinum Klein, Samuel Father 1745 - 1806.

източник: латински

1791 г. - в "Supplex Libellus Valachorum" са цитирани данни на лингвиста Самуел Клайн за езика "valachico" /Vlachi seu Valachi/, като последният е причислен по своята същност към групата езици "slavicis".

изтоник: латински

1825 г. - - съставяне на речник от valachico на латински и немски език на основата на този на Самуел Клайн - Scoala Ardeleana "Будски лексикон", като името на езика "valachico", използван в този географски ареал, е променено с ново име "romanesc" от съставителя на речника гръко-католическия протопоп Петро Майор /в превод Петър Велики или Големи/

източник: латински.

1861 г. - към тази дата, според изследване на университета Ка Фоскари във Венеция (Università Ca' Foscari di Venezia), езика - с бивше име "valachico" и ново име "romeno" /по отношение географския ареал Дунав - Карпати, от двете страни - Днестър/ - е с 20 % латинска лексика, в останалата си част, извън дребни други заемки, е български /сиреч старобългарски, сиреч църковнославянски, сиреч "slave"/.

източник: Studi condotti e diffusi dall'Università Ca' Foscari di Venezia e dal Ministero dell'Università e della Ricerca Scientifica: "Progetto ALIAS: Approccio alla lingua italiana per allievi stranieri"

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Да се сравни езика, в посочените горе документи от латински характер, с езика на документите от "старобългарски" или "църковно славянски" характер за съответните години и периоди! Да се следи развитието и евентуалните промени в езика за съответните периоди! Еднакво ли протичат и семетрично ли се развива!

Информация, която може да се извлече от латинските източници за “valachica lingua”, към днешна дата:

1/ На този език са писали грамоти Мирчо І /1390г./, Баязид ІІ /1484г./ и Стефан Велики /16.09.1485г./

2/ Диалект на този език е сръбския език /lingua serviana/

3/ Диалект на този език е руския език /lingua ruthenica/

4/ Този език е официално признат за църковно служене по православен канон и са издавани църковни книги /псалтири, евангелия/

5/ Този език не е латински към средата на ХVІ в.

6/ Този език е от най-разпространените в Банат към нач. ХVІІІв.

7/ Съставяни са речници за преводи от този език /преобладаващо "slavicis", все още, според съставителя Самуел Клайн/ на латински език към края на ХVІІІ-нач. ХІХ в.

8/ Към 1861 г. езика /в частта му по отношение на придунавските княжества/ е с 20% латинска лексика.

И за финал, грамотата чийто фрагмент ви показах е на Мира Стари, баща на Влад II Дракул и дядо на Влад III Дракула, наричан и с прозвището Цепеш.


кликни за да уголемиш изображението

Допълнителна информация от Л. Милетич и Д. Агура, ТУК

Няма коментари:

Публикуване на коментар