Неотдавна чух в едно село дядо да казва на хлапе, което се закачаше с него и бастуна му: „Да бегас от тук, че дън та погна!“.
Хлапакът се врътна и яздейки бастуна като на конче хукна да обикаля около дядо си, издавайки звуците „Тагадък, тагадък...“. Картината като ехо прозвуча в съзнанието ми. Дете, което си играе на конче с бастуна на дядо си, който му казва да бяга (да не се закача).
Какво ми направи впечатление ли?
Диалектната форма на думата бягаш под формата „бегас“. Ролята на детето с бастуненото конче също спомогна.
Зададох си въпроса. Възможно ли е да е това, което си мисля? Би ли могло името на митичния хвърковат вихрогон Пегас да има етимология свързана с езика ни в контекста на „бяг, бягане, препускане“.
В труда си „Тракийски фонетични явления в български говори“ Кирил Александров Влахов, наш езиковед, детайлно изследва особеностите на родопските говори. Именно там той сравнява формата „пегат / бегат“ с Пегас.
Златно протоме на Пегас, открито край село Вазово, община Исперих
Все повече и повече откривах, че митологични антични персонажи, които по подразбиране наричаме гръцки, имената им нямат обяснение в гръцкия според лексикалната му база и дори в уважавани научни издания на етимологични речници това беше упоменато. Разбира се, гърците предлагат превод от „извор“.
Griechisches Etymologisches Wörterbuch von Hjalmar Frisk, Heidelberg, 1954-1972.
„Πήγασος,{Pḗgasos}
Etymology : Appellativische Bed. unbekannt; mithin ohne sichere Etymologie.
Етимология: Апелативно значение неизвестно; следователно - без определена етимология.“
Проверка ТУК: http://ieed.ullet.net/friskL.html
Ето защо започнах и с историята за митичния Пегас.
Огромно са количеството данни, които показват, че езикът ни притежава всички основания да бъде определен като развита форма на онзи, който се е говорил на Балканите преди да започне етногенезиса на гърците.
Митовете, които знаем като старогръцки, всъщност до голяма степен са предгръцки и повярвайте - това не е нещо, което на мен ми е хрумнало.
„How Old Are Greek Myths? Zeus and the other Greek gods on Mount Olympus, from Aphrodite to Poseidon, are familiar characters to many readers. The Greek stories of gods, heroes and monsters are told and retold around the world even today. The earliest known versions of these myths date back more than 2,700 years, appearing in written form in the works of the Greek poets Homer and Hesiod. But some of these myths are much older. Indeed, the Greeks borrowed some of their best material from other, more ancient stories.“
Ето и превод на последното изречение: „Но някои от тези митове са много по-стари. Наистина гърците са заимствали някои от най-добрите си материали от други, по-древни истории.“
Цитата е от публикация за Пегас на „American Museum of Natural History”. Проверка ТУК.
И отново да спомена защо захванах тази история именно с Пегас.
Това е първият мит от балканския пантеон, който очевидно е заимстван от пред-гръцката култура, където се споменава за обязден кон.
Митът безспорно е праисторически.
Пегас е син на Посейдон и Медуза. Крилатият кон позволява само на двама души да го яздят - Персей и Белерофонт.
Макар и в мит, това са най-ранните писмени сведения за одомашняване на коне.
През 1980 г. беше направено значимо откритие в територията на днешен Казахстан. Там е открита и регистрирана археологическата култура „Бутай“. Научният свят прогърмя със заглавия „Най-ранните опитомени коне“, „Първите ферми за коне“ и т.н.
Четох доста за тази култура, не само защото се интересувам от история и археология, но и защото преди повече от 30 години в България откриха Урдовиза - потънало тракийско селище от бронзовата епоха със стотици останки от одомашнени коне. За съжаление светът не гърми с подобни сензации. Защо ли?!
През 2018 г. излязоха и генетичните им резултати и ето какво казва проф. Николай Спасов:
„Според днешните представи най-ранните одомашнени коне в света - тези от Бутай, Казахстан, а също и от Иран, са горе-долу на тази възраст, може би с 200-300 години по-ранни. Това показва, че населението, живяло по това време по нашето Черноморие, вече са имали домашни коне и те по някакъв начин са свързани с онези култури.“
Дали разбрахте казаното? Когато в централна Азия са започнали отглеждането на коне, по нашите земи вече има стотици години традиция не просто в опитомяването на коне, а в отглеждането на стада. Огромни количества стада!
Уважаеми българи, опитомяването на едно животно, интегрирането му в бита и започването на масово отглеждане на селектирани породи отнема страшно много време. Тоест откритите ферми в Урдовиза са с още по-стари корени.
От данните, споделени от проф. Николай Спасов, става ясно, че по някакъв начин тези култури са свързани. Тоест, това умение и знание не е зародено там, а е занесено.
Предаване по БНТ за Урдовиза ТУК
Нека ви покажа, че това твърдят и сведенията от Бутай:
„Conclusion: Research continues on the faunal remains from Krasnyi Yar and Vasilkovka IV. It is clear that the Botai represent a dramatic shift in lifestyle on the steppe that sprung from the arrival of domesticated horses. Because this change appears full-blown rather suddenly, it is thought that the horse was domesticated elsewhere...“
„Заключение: Продължават изследванията на фаунистични останки от Красный Яр и Василковка IV. Ясно е, че ботаите представляват драматична промяна в начина на живот в степта, произлязла от пристигането на опитомените коне. Тъй като тази промяна се появява доста внезапно, се смята, че конят е опитомен другаде...“
Източник: https://biodiversity.ku.edu/archaeology/research/early-horse-herders
Учените търсят обяснение в догадки, като отвеждат това в степите на Западна Русия или Украйна. Тези земи са безспорно свързани с Балканите, но както вече ви посочих, в земите ни има огромно количество свидетелства, че конят е бил одомашнен именно тук.
Официално се приема, че конят е одомашнен преди около 5500 години, Но защо ли имаме култови пластики на коне на по 7000 години и повече? Т.е. вече имаме развит култ към тях. Върху тях виждаме изображение на Богинята Майка, а тя е позната и като водачката на коне.
Конете са играли изключително важна роля в човешката история, особено в разпространението на езици и култури. Предците ни са издигнали коня в култ. Той е свещено животно. Медиатор между световете.
В човешката цивилизация се е появил терминът "конни народи". Но както земеделието, металургията, писмеността, така и опитомяването на коня си има своето начало. А това дава огромно преимущество в усвояването на нови територии и разпространението на знание.
Гробът на ездач на 5000 години в Маломирово, България.Снимка : Michał Podsiadło
Източник: ТУК
А за това, че гърците също са опознали и научили това знание от предците ни пише и техния историк Ксенофонт в края на V и началото на IV в. пр. Хр.
В желанието да повдигне духа на гръцките пешаци, които били смазани от страха да се изправят срещу тракийската конница, той пише следното:
„Ако някой от вас се безпокои, че ние нямаме конници, а неприятелите имат много, то трябва да съобразите само, че десет хиляди конника не са нищо друго освен десет хиляди войника, защото досега във време на битка никой не е умирал ухапан или ритнат от кон; войниците са тия, които решават битките. Но нима ние не сме на много по-здрава почва, отколкото конниците? Те яздят на коне и се страхуват не само от нас, но и да не паднат от коня, а ние стъпвайки здраво по земята, с много по-голяма сила ще нанасяме удари на всеки, който се приближи срещу нас, и много по-лесно бихме могли да бъдем там, където искаме. В едно само конниците имат предимство пред нас: те могат по-сигурно да избягат, отколкото ние.“
Въпреки умелата словонизаница се вижда едно: гърците нямат конници! Ксенофонт е може би един от най-уважаваните техни историци. Досещате ли се вече от къде и от кого са усвоили коневъдството?
Запомнете - не кой да е, а имено предците ни са родоначалниците на конните народи, техни учители и цивилизатори! Навсякъде, където видите да се открият погребения на значими личности с коне и колесници, помнете от къде идва:
Първото одомашняване на коня;
Първото масово отглеждане на коне и изграждане на конюшни за целта;
Първото изобретяване на колело, откъдето и
Първата колесница.
Научна публикация от Урдовиза (Китен) : ТУК
