На картата на Ортелиус, която наскоро ви показах но преиздадена от холандеца Ян Янсон виждаме трите „готски“ племена: „Грутунгите“ (степни хора), на северния бряг при устието на Дунав в днешна Бесарабия. „Тервинги“ (горски хора) в подножието на Южните Карпати на северния бряг на Дунав и „гепиди” - където живеят даките, тоест вътре в подковата на Карпатските планини.
Тервинги
Теруинги се споменават за първи път в Генетиакус на Максимиан Август (част от Panegyrici Latini XI, 17)
В Парижки ръкопис от 14 век Тервингите са споменати в списък заедно с траки.
Имената Tervingi и Grutungi са представени така както звучат и се изписват в германските езици. Но на езика на народите от “славянската езикова група” те звучат по различен начин: тервинги са древляни, а грутунгите са поляни. Византийският император Константин Порфирогенет съобщава по този въпрос, че „Тервуния” на славянски език означава „укрепено място”, тъй като тази страна има много укрепления.
Константин реално казва какъв е езика и народността на набедените за германски готи. Тервуния или Тервингия
Тервинги е синтез от: „Дервинки“, „Дървенци“, “Дървесни”. Етимологията е ясна, особено след като Tervingi се характеризират като „горски готи“ [буквално „горски хора“, което е равнозначно с по-късното древляни (?!) за някои от „склавините“).
“Тервуния на славянски език означава "укрепено място", защото тази страна има много укрепления. [Знай], че тази страна Тервуния е подчинена на друга страна, наречена Канали. На славянски език Канали означава "каруца", тъй като поради равнинността на мястото всяка работа там се извършва с помощта на каруци.”
[Константин Порфирогенет. За управлението на империя / Прев. Г. Г. Литаврина.-- В книгата: Развитието на етническото самосъзнание на славянските народи през ранното средновековие. М., 1982, стр. 272.]
В „История на императорите“ тервингите са наречени скитски народ. “ [Script. Hist. Aug., 6, 2; ЛИБИ, І, 65]
Объркването при наставки-окончания като „нги" идва от превод на имената им. Окончанието "нки" естествено преминава в западното "ngi".
Ще си кажете, че Йордан ги е записал така. Това не е истина обаче.
Произведението на Йордан има преписвачи. Един такъв преписвач от 8-10 век коригира текста от 6-ти век.
Момзен датира Хайделбергския кодекс до 8-ми век въз основа на вида на писмеността. Други изследователи го датират 9-ти и 10-ти век.
Според някои източници този екземпляр от трактата на Йорданес е открит в скрипториума на императорския манастир във Фулда (функциониращ в периода 744-1802), след което се озовава в манастира в Майнц, а оттам в библиотеката на Ватикана. След унищожаването на Първия германски райх от Наполеон през 1806 г. кодексът се премества в Париж и оттам се връща във Ватикана. През 1816 г. този кодекс, копие на трактата на Йордан, се озовава в библиотеката на университета в Хайделберг, откъдето вероятно е взет от депутата на германския Бундестаг Теодор Момзен.
Ето така от историята на народа ни се създават историите на други народи. За съжаление в измама биват поставени и двете страни. Подменена е и историята на германските народи и нашата.
В редица хроники на „славяноговорящи“ народи е съхранена паметта, че народите ни обитават тези земи от праисторически времена.
Относно името на тервингите, сиреч дървесните обяснение за произхода на името дава една чешка хроника.
Cronica Przibiconis, стр. 5. Превод според Хрониката от времето на Карл IV, стр. 272- 273.
„Освен това, някои от техния вид прекосиха Русия, Померания и Касубия до царството на Дакия и морските граници на север и изпълниха цялата земя на Русия и я култивираха по същия начин.“ Други обаче преминали от Бохемия през река Моравия и там заселилиха страната, наречена земя Моравия, а също и княжествата Мисна, Будисинензе, Бранденбург и Лужица. „Сега всички тези земи бяха обрасли с гора и никой не живееше в тях, които всички гореспоменати Словани боготворяха и в тях живеят до ден днешен.“
Иронично странно е, че така наречените „тиверци“ заедно с „уличите“ категоризирани като славянски племена обитават пространството Днестър и Дунав. Старото име на Днестър е Тирас.
Те се споменават за първи път в Повестта за отминалите години заедно с други източно "славянски" племена от 9 век. Основният поминък на тиверците е земеделието. Тиверците участват в походите на Олег срещу Цариград през 907 г. и Игор през 944 г. В средата на 10 век земите на тиверците стават част от Киевска Рус. Потомците на тиверците днес са една от частите на украинския народ.
Грутунгите
Авторът на Панегирика на Максимиан Август (291 г.) твърди, че „терингите са част от готите“ (Tervingi pars alia Gothomm). Ако се вярва на коментарите на Зосим, то “Grutungs” е местното име на готските племена, вероятно дадено им в Северното Черноморие или на Балканите.
XII paneg. lat. XI (III), 17, 1-2; Zosim. IV. 38, 1.
Германистите предлагат етимология на името „Greuthungi“ да означава „обитатели на степта“ или „хората с каменисти брегове“.
Славистите обаче твърдят, че името на грутунгите е препратка към „поляни“ и е свързано с „поле“, „степ“. Те ги свързват и с обитателите на Киевска Рус. Това предположение се основава на факта, че ако гревтунгите означават „хора, които живеят на земята (в полето)“, а тервингите означават „хора, които живеят в горите“, тогава може да бъде видяна аналогията с поляните и древляните на Киевска Рус, които също са имали имената си с подобно значение. Живели на същите места като споменатите по-горе готски племена и винаги са били наблизо едни до други.
Клавдиан споменава, че грутунги живеят и във Фригия с фригите.
Искам да насоча вниманието ви към топонимите и хидронимите във фрагмента от картата на Ортелиус, която ви показвам намиращи се в територията на днешна Бесарабия, тоест Молдова и Украйна.
Да погледнем първо някой от градовете.
Zargidava
Tamasidava
Piroboridava
Първите три селища притежават тракийския елемент за селище, град или крепост „дава“, „дева“. Тук ще направя препратка към българското „дува-р“, стена, зид, укрепено място. Счита се, че тази дума в българския е влязла от персийския, но виждаме корена и в тракийския. А в санскрит „dauvArika“ се наричат охранителните на крепостната порта.
Zargidava - Имената са двусъставни „Zargidava“ е Гето-Дакийско селище споменато от Птоломей. (Ζαργίδαυα, Ptol. 3.10.15) Открито е археологически в землището на днешното село Брад в Молдова. Ptolemy, Claudius (n.d.) [ca. 140 AD]. Geographia
Селището води своето начало от неолита. В него е регистрирана културата Кукутени – Трупилиан.
Като Заргидава, Саргедава и Аргидава е регистрирано името на столицата на Буребиста в Дакийското царство. Тя се е намирала в района на днешните Попещи и Гюргево. Надпис съдържащ това име с декрет е открит в Дионисополис (Балчик). Съхранява се в София.
Името Зарги-дава е възможно да е свързано с тракийското племе „загорци“. Образно казано „зад планинци“. Зарг се среща и със значение — щит, гребен, хребет, планина.
Дионисий Периегет пише, че племето „загори“, „загорци“ е граничело с агатирсите, познати ни по-късно като хазари. А Стефан византийски пише, че елините наричали травсите, агатирси.
Според Херодот (книга 5, глава 4) и Ливий (книга 38, гл.41) Травсите са тракийско племе.
Не трябва да се подминава и епитета на тракийския бог Дионис – Загрей. Значението на епитета "Загрей" е по-стар вариант на българското Шегор, сиреч бик и се отнася към понятието за СИЛА. Тогава името би означавало силно-укрепено селище.
Tamasidava - „Tamasi“- тъма, тъмнина и „dava“ – селище. Това е тракийското име на днешния град Рени. Това открива местния историк Виталий Пастух-Коболтеану в архивите на Кишинев. Други считат, че Пироборидава е предшественика на град Рени.
Piroboridava – Това име е трисъставно „pir(o)“, „bori“ и „dava“. Някой предполагат, че „пир“ е вероятно със значението огън сиреч пареща, корена „бори“ е всъщност бара, сиреч река и съответно "дава", селище, крепост. Според тази трактовка значението пареща идва от усещането когато се докоснете до ледени води.
Интересна препратка от санскрит ни дава обаче думата „devapura“ – божествена крепост. Тук виждаме думата „Pur“ със значението крепост. И това е най-вероятното значение на първата част от името, която виждаме в името Пирин. От българската дума „пера“, сиреч бия, произлиза едно от имената за крепостните съоръжения „бойница“. Тогава името би могло да се тълкува, като „крепост-буйна река“.
Всички тези градове в днешна Бесарабия се намират в територията на Долна Мизия „Мизия инфериор“. Тракийското племе мизи е това, което най-често е асоциирано с българите.
Като финал на тази публикация, ще спомена хидронима на река Тирас – Днестър. Тя е тълкувана по разнообразия от начини, но е добре да се каже, че Тирас е името на един от синовете на Яфет, от който според библейските писания произлизат траките.
Това са първите светлокоси хора, споменати в древността (според Ксенофан) и по-късно са известни като гети (според историци, започващи с Херодот) (4.93, 5.3).
Tiras или Tyras в древността е името и на река Днестър , както и на елинска колония, разположена близо до нейното устие. Някои, включително Ноа Уебстър, предполагат, че Тирас е бил почитан от своите потомци като Тор, приравнявайки и двете форми с Θουρος (Турос), споменат от Омир като „Арес на траките“. Най-ранните скандинавски саги назовават Тор като вожд на предците и проследяват произхода му в Тракия.
И за Арес и за Дионис в античните сведения се среща епитета им „Трак“, който е вариация на „Тирас“. Според тракийските апокрифи, Дионис е по-ранен владетел на траките от Арес.
Използвах само няколко примера с които да ви покажа, как имената на тракийски – скитски племена се оказват в един момент германизирани, германите се оказват в земите ни без наличие на археологически свидетелства а проблема е решен като набедените за германи са умело трансформирани в готи, а са всъщност гети. Същите, по същите тези земи изведнъж се оказват „славяноговорящи“ племена в по-късна епоха.
Теофилакт Симоката казва: „Склавини, или гети, защото така бяха наричани в древността.“
Всичките им топоними, хидроними, теоними, ендоними имат поразително обяснение на български и на другите езици от нашата езикова група, но нямат ни на гръцки, ни на латински, а за да имат някакво обяснение на германски се оказва, че е нужно още в дълбока древност да се вземат творби на местни автори и да се редактират на съответния език, а оригиналите и ранните преписи да бъдат унищожавани.
Ще завърша със скандалното иронично изявление.
НЕ, няма никакъв заговор срещу народа ни, срещу принадлежните нему езиково и родово!
Абсолютно никакъв исторически заговор! Само имаме безчет свидетелства, за редактирани, изчезнали, изгубени и унищожени исторически документи и сведения.
За сметка на това имаме фалшиво скроени истории на цели европейски народи, чиято истинска памет е заличена.
