понеделник, 8 април 2024 г.

Християните в Газа пред „заплаха от изчезване“

Християните в Газа се страхуват от „заплаха от изчезване“ на фона на войната с Израел Нападението на Израел над Газа може да сложи край на дългата история на християнската общност в анклава.

Ивицата Газа – Когато израелските бомби започнаха да удрят някога оживените улици на град Газа, Даяна Тарази и семейството й избягаха в църквата „Светото семейство“, единственото римокатолическо място за поклонение в Ивицата Газа. 38-годишната палестинска християнка, нейният съпруг и три деца се скупчиха до събратята си в църквата и мюсюлманските съседи и приятели, приспивайки децата си в изтощен сън сред звуците на бомбардировките, мърморейки нежни насърчителни думи един на друг.

„Заедно се опитваме да преминем през войната, докато тя приключи – и я преживяваме“, каза Тарази пред Ал Джазира. 

Чувството им за безопасност беше разбито на 19 октомври, когато Израел бомбардира близката църква „Свети Порфирий“, най-старата в Газа, убивайки най-малко18 души. Израелската армия заяви в изявление, че църквата не е била цел на атаката. „Ракетата падна директно върху нея“, каза Тарази за гръцкия православен сайт. „Не можем да повярваме, че църквата не е била тяхна цел.“ Два дни по-рано експлозия в арабската болница Ал-Ахли – англиканска институция, разположена на няколко пресечки от нея – уби и рани стотици според палестинските здравни власти. Хамас обвини за взрива израелско въздушно нападение, докато Тел Авив твърди, че е причинено от неработеща ракета, изстреляна от въоръжена групировка "Палестински ислямски джихад", базирана в Газа.

Въпреки че град Газа и съседните бежански лагери са обградени от израелските сухопътни сили и въздушните нападения нанасят удари по района, Тарази отказва да напусне. „Ние не приемаме изселването от нашата страна, нашата земя и нашите църкви“, каза тя. „Няма да напусна църквата, освен в гроба.“

Палестинци по време на опелото на убити християни в двора на православната църква в Газа.

„Заплаха от изчезване“

Митри Рахеб, евангелски лутерански пастор и основател на университета Дар ал-Калима във Витлеем, каза, че е възможно настоящият конфликт да сложи края на дългата му история в тази ивица земя. „Тази общност е застрашена от изчезване“, каза Рахеб пред Ал Джазира. „Не съм сигурен дали ще оцелеят след израелските бомбардировки и дори да оцелеят, мисля, че много от тях ще искат да емигрират.“ „Знаем, че в рамките на това поколение християнството ще престане да съществува в Газа“, добави той. По-широкият регион на историческа Палестина е родното място на християнството, както и мястото на много от събитията в Стария и Новия завет на Библията.

През четвърти век Газа, разположена покрай основен търговски път с достъп до оживено пристанище и космополитен град, се превърна в основен християнски мисионерски център. След 1948 г., когато държавата Израел е създадена и 700 000 палестинци са изгонени от домовете си в това, което става известно като Накба или „катастрофа“, повече палестински християни се присъединяват към общността в крайбрежния анклав. Оценките показват, че броят на християните в Газа е намалял през последните години от 3000, регистрирани през 2007 г., когато Хамас пое пълен контрол над ивицата, задействайки блокадата на Израел и ускорявайки напускането на християните от засегнатия от бедност анклав.

Атаките на Западния бряг се увеличиха четири пъти На Западния бряг християните са на по-силна основа с повече от 47 000 души, живеещи там, според преброяване от 2017 г. Но насилието и преследването разстроиха общността и там. „Нападенията срещу духовници и църкви са се учетворили тази година в сравнение с миналата година“, каза Рахеб, чиято академична институция документира подобни събития. 

На 1 януари, дни след като Израел се закле в най-крайнодясното правителство в историята на страната, двама неидентифицирани мъже нахлуха в протестантското гробище Mount Zion в Йерусалим и оскверниха повече от 30 гроба, като избутаха надгробни плочи с форма на кръст и ги разбиха с камъни.

На 26 януари тълпа израелски заселници нападна арменски бар в християнския квартал на Стария град на Йерусалим, викайки „Смърт на арабите… Смърт на християните“. Няколко дни по-късно арменци, напускащи възпоменателна служба в арменския квартал, бяха нападнати от израелски заселници, носещи тояги. Арменец беше напръскан с лютив спрей, докато заселници се качиха по стените на арменския манастир, опитвайки се да свалят знамето му, на което имаше кръст. Атаките продължават да ескалират в тандем с опитите на Израел да „заглуши всички гласове, идващи от палестинци в Израел“, каза Рахеб. „Те са еврейски заселници терористи, но международната общност не ги признава за такива, защото е част от същата колониална [нагласа]“, каза той, добавяйки, че се тревожи, че постоянната заплаха от насилие в крайна сметка ще изгони християнството от Света земя.

На 3-ти април 2024 Ерусалимската полиция започва да разрушава собствеността на арменската патриаршия, да насилва духовниците и да изселва арменските мирни християни от арменския квартал. Проверка ТУК

„Децата ми бяха обезобразени, мъртви“ 

Обратно в Газа, Рамез ал-Сури се опитва да си спомни смъртта на трите си деца, Сухейл, Мажд и Джули, при атентата в църквата Свети Порфирий. 

„В сградата имаше цивилни, които не им принадлежаха“, каза той, имайки предвид палестинската групировка Хамас, която предприе изненадващата атака в Южен Израел на 7 октомври, която доведе до бомбардировките на Израел. 

Ал-Сури се надяваше, че близките му ще бъдат в безопасност на свято място, но дори светостта на помещенията му не можеше да защити семейството му от израелските бомбардировки. Известно е, че израелската армия също е атакувала училища на ООН, приютяващи разселени жени и деца, както и болници, линейки и хуманитарни доставки. 

„Трите ми деца бяха обезобразени от ракетата и шрапнелите“, каза той, все още видимо в шок дни по-късно.

"Не мога да повярвам, че няма да говоря и да играя с тях отново в живота си."

New York Times, точно преди Коледа, публикува статия, озаглавена Бог е под развалините в Газа: 

Покорената Коледа на Витлеем . То подчертава как за първи път в модерната епоха палестинските християнски лидери във Витлеем, родното място на Исус, разположено на окупирания Западен бряг, избраха да се откажат от обичайните обществени празници, като мигащи коледни светлини, свирене на музика на улици, украсеното дърво на площад Мангер и т.н. По същество Витлеем беше „призрачен град“ тази година.

До коледа те посочиха широко разпространените бомбардировки, смърт и разрушения в Газа, които са убили над 20 000 палестинци. 70 процента от 20 000 жертви са жени и деца, според Министерството на здравеопазването в Газа и Обединените нации. 

От жертвите общо 21 християни в Газа са убити, включително две жени католички. Нахида Антон и нейната дъщеря Самар Антон бяха застреляни от израелските сили , докато вървяха към манастира на мисионерките на милосърдието в комплекса на католическата енория на Светото семейство, единствената католическа църква в ивицата Газа. 

Самар беше убита от израелци, докато се опитваше да пренесе майка си на безопасно място. Израелските сили също унищожиха манастира, за който се смята, че приютява 300 души . 

Според латинския патриарх на Йерусалим , кардинал Пиербатиста Пицабела, те "са били застреляни хладнокръвно в помещенията на енорията, където няма воюващи". 

21 християни може да изглеждат малко в сравнение с десетките хиляди мюсюлмани, които са били убити, ранени и разселени. Но фактът, че има по-малко от 1000 християни в Газа – спад от 2000 през 2007 г., когато Хамас пое контрола над района – означава, че такива жертви заплашват да премахнат присъствието им в ивицата Газа за първи път в тяхната 2000-годишна история.

(21 са жертвите до коледа. Вече са над 100 от християнската общност, като много от тях не са случайни жертви на войната а са хладнокръвно разстреляни.)

Пълните статии може да прочетете в следните линкове:

1. https://www.hungarianconservative.com/articles/culture_society/christians_holy_land_disappearing_presence/

2. https://www.aljazeera.com/features/2023/11/10/extinction-gaza-christians-fear-for-communitys-survival-amid-israel-war


Ние сме евреи антиционисти

Ние сме евреи антиционисти и виждаме как в Газа се разгръща геноцид 

Тази статия е на повече от 5 месеца и е на Елън Броцки и Ариел Корен.

(Статията е от сряда, 18 октомври 2023 г. Посочените цифри на убитите не са актуални към момента. В рамките на пет месеца, израелската армия е избила над половин милион цивилни палестинци, от които над 10 000 деца а 23 000 са останали сираци.)

Вече е невъзможно за американските политици да пренебрегнат клането в Газа: повече от 3500 палестинци бяха убити в 12-дневния бараж, включително 500-те, според съобщенията, убити във вторник в баптистката болница Ал-Ахли Араби. Около 50 цели семейства са били унищожени – всички живи роднини, включително деца и бебета, са изчезнали. И Израел издаде директива към останалите, която се равнява на ултиматум: напуснете северната част на Газа, всичките 1,1 милиона от вас, „заради вашата собствена безопасност“ – с други думи, евакуирайте се или рискувайте да умрете при предстоящата светкавична и наземна инвазия.

Организацията на обединените нации казва, че такава масова евакуация е „невъзможна“ и има потенциално „опустошителни хуманитарни последици“, умолявайки Израел да отмени заповедта. Специален докладчик на ООН беше ясен, като нарече заповедта „престъпление срещу човечеството и грубо нарушение на международното хуманитарно право“.

Ние го наричаме по друг начин: разгръщащ се геноцид.

Няма друга дума, която да опише парада на смъртта, прегърнат от израелските политици. Според международното право геноцидът изисква две неща: „намерение да се унищожи, изцяло или частично, национална, етническа, расова или религиозна група“ и след това опит за унищожаване на тази група. Без умисъл тези действия се равняват на етническо прочистване. Ако са умишлени, те се считат за геноцид.

Изглежда Израел полага основите за унищожаването на Газа и нейните жители: президентът Исак Херцог в петък каза, че жителите на Газа не са невинни цивилни: „Отговорна е цяла нация. Не е вярна тази реторика, че цивилните не са наясно, не са замесени. Абсолютно не е вярно.” Това противоречи на международното право, което забранява колективното наказание и нападението срещу цивилни , като и двете се равняват на военни престъпления. Това също предполага, че Израел няма да прояви сдържаност в атаките си срещу Газа.

Принудителното разселване, което Израел започна, е установен предшественик на изтребление – всъщност една от последните стъпки в 10-те етапа на геноцида , цитирани в международен план от учени и институции за геноцида, включително от музеите на Холокоста по целия свят . Тези стъпки, които могат да се случат едновременно, включват „дехуманизация“, действия, които лишават групи от вода и храна, и фалшивото етикетиране на военните операции като „борба с тероризма“.

Ние сме там. Израелски официални лица се позовават на тероризъм, за да оправдаят безразборната си бомбена кампания, докато израелският министър на отбраната каза, че те се борят с „човешки животни“ – дехуманизиращ език, който винаги се използва в навечерието на геноцида. А неназован представител на израелската отбрана беше цитиран да казва: „Газа в крайна сметка ще се превърне в град на палатки. Няма да има сгради."

Премиерът Бенямин Нетаняху повтори обещанието си , че масовата смърт, причинена досега, е „само началото“. Ивицата Газа е под „пълна обсада“, каза министърът на отбраната , и е прекъсната от електричество, гориво, храна и вода. Член на Кнесета открито призова за втора Накба , имайки предвид масовото разселване на палестинци през 1948 г. Отново, умишленото създаване на друга Накба би означавало геноцид в Газа.

Риториката достигна и до редовия състав: израелски войник каза по националната телевизия, че тази война не е само с Хамас, но „с всички цивилни“. Това безразборно заличаване на палестинци в Газа без съмнение би било геноцид – както самият израелски учен по геноцида заяви . Пред очите ни активно се разиграват предвестниците на геноцида.

Като евреи, ние напълно осъждаме това. Ние осъждаме безусловната подкрепа на нашите представители за израелската политика, която улесни продължилата десетилетия окупация, призната от мнозинството от света като нарушение на международното право . Ние осъждаме всяко действие, което ще въвлече нашия народ в нов геноцид – независимо дали като извършители или потиснати.

Призоваваме нашите законодатели да направят същото. Финансирането на потенциален геноцид от наше име не е противоотрова срещу антисемитизма: те предават евреите, които твърдят, че подкрепят.

Повече от 1400 израелци бяха убити миналата седмица при брутални изненадващи атаки на Хамас – в допълнение към 200 държани за заложници. Това е ужасна, опустошителна жертва и ние безрезервно скърбим за отнемането на цивилен живот. Предотвратяването на по-нататъшна загуба на живот – включително на заложниците – е неотложен приоритет.

Ние също така отхвърляме хиперфиксацията върху Хамас, която е погълнала американската политика, и разбираме тази неотдавнашна атака като резултат от продължилите десетилетия израелски престъпления и обсада. Този факт беше потвърден от израелски опозиционни лидери , ветерански групи и вестници .

Питаме нашата еврейска общност: къде е траурът и скръбта в дните, когато изгубените цивилни животи са палестинци? Когато децата са заловени от израелски войници?

Между 2000 г. и неотдавнашната вълна от насилие повече от 10 600 палестинци са били убити от израелци, според правозащитната група B'Tselem , в сравнение с 1329 израелци от палестинци – осемкратна разлика.

Десетилетията между 1948 г. и 2000 г. са изпълнени с още десетки хиляди мъртви – предимно палестинци. Числата ясно показват, че историята на този конфликт е историята на огромната смърт и изселване на палестинци.

По-голямата част от американските политици, от време на време, са се съгласявали.

През последната седмица президентът Джоузеф Р. Байдън многократно каза, че ангажиментът на САЩ към Израел е непоколебим – „решителен и непоклатим“ – тъй като всеки ден се хвърлят 1000 бомби. Държавният секретар Антъни Блинкен изтри изявления, на два пъти, призоваващи за прекратяване на огъня. Докато Байдън посещава Израел, изключително важно е той незабавно да призове за прекратяване на военните действия. Ако не успее да използва огромния лост, който има, за да спасява животи в Газа, тези смъртни случаи ще бъдат отчасти негова отговорност.

Специален пратеник на САЩ каза , че „никой няма право да казва на Израел как да се защитава“. Държавният департамент всъщност предупреди дипломатите да стоят далеч от фразите „деескалация/прекратяване на огъня“, „край на насилието/кръвопролитие“ и „възстановяване на спокойствието“.

Повечето от нашите представители в Конгреса – и на двете партии – не са по-добри: водещият републикански сенатор Линдзи Греъм каза, че това е „религиозна война“ и призова Израел да „изравни положението“, когато говори за Газа.

Конгресменът Нанси Пелоси, нашият конгресмен в Калифорния, потвърди, че Съединените щати стоят „непоколебимо“ до Израел, докато провежда защитата си – поради което седем от нас се приковахме към нейните офиси в Сан Франциско в петък, когато повече от 200 антиционистки евреи се събраха , призовавайки за прекратяване на военната помощ на САЩ за Израел.

Малцината, които не са съгласни, са оставени настрани: представителят Рашида Тлаиб, например, оплака загубите и от двете страни, но призова за край на окупацията и апартейда; Републиканците в Камарата на представителите се стремят да я осъдят . Конгресменът Илхан Омар също скърби за израелските и палестинските загуби, но беше критикуван , че се осмели да постави под въпрос „безусловните продажби на оръжия и военната помощ за Израел“.

Белият дом определи всеки законодател, който настоява за ограничаване, като „позорен“ и „отвратителен“.

Най-основният хуманитарен импулс – да се сложи оръжие – вече е немислим в американската политика. Поставянето под въпрос правото на Израел на „самозащита“ всъщност се приравнява на антисемитизъм.

И все пак виждаме ясно реалността на тази така наречена защита: терористична кампания и разработване на планове за геноцид отгоре. С подкрепата на Запада Израел се хвърля с главата напред в клане.

И докато първоначалното нахлуване на Хамас доведе до незабавно осъждане от страна на политиците в цялата страна, неотдавнашният атентат не доведе до никаква оценка. Нямаше почти никакъв размисъл върху историята, която роди Хамас, барикадира Газа и създаде окупацията.

Израел по същество каза на жителите на Газа да се махнат или да умрат, избор между експулсиране и унищожение, между етническо прочистване и геноцид – и докато правеше това, заличи изходните маршрути и стреля по бягащите конвои , оставяйки жителите на Газа в капан.

Вместо да призоват за незабавно спиране на насилието, американските законодатели осветиха сградите на нашата столица в синьо и бяло и казаха, че „стоят с Израел“. Те имат силата да променят изчисленията и да принудят Израел – най-големият бенефициент на американската военна помощ – да следва международното право, но те избират да не го правят.

Достатъчно. Призоваваме законодателите да съберат смелост, за да спрат извършването на геноцид в наше име. Те могат да подкрепят израелските жертви, без да позволяват масово клане и принудително разселване, действия, които ще отнемат хиляди и хиляди животи.

Всички последващи смъртни случаи ще бъдат кръв не само по ръцете на Израел, но и върху американците – особено тези, които имаха шанса да настояват за международните норми и да порицаят окупацията, но вместо това избраха да стоят настрана.

Тази статия беше изменена на 21 октомври 2023 г., за да се коригира броят на заложниците, взети от Хамас, и да се изясни, че принудителното разселване е една от последните стъпки в геноцида преди унищожаването, а не последната стъпка, както се казваше в предишна версия.

Елън Броцки е дългогодишна еврейска активистка и доброволец с Jewish Voice for Peace Bay Area, клон на най-голямата в света антиционистка еврейска организация в солидарност с палестинската свобода.

Ариел Корен е еврейка антиционист, която напусна Google в знак на протест срещу военния договор на компанията с Израел; тя е основател на Respond Crisis Translation, екип за бързо реагиране на езиково правосъдие. 

Статията е на The Guardian

Оригинална статия в линка: https://www.theguardian.com/commentisfree/2023/oct/18/israel-gaza-hamas-palestinians