вторник, 9 май 2023 г.

Архетипът на еленицата-кърмилница и българският народ

 


Днес се заговорих с познат за една древна легенда, свързана с нашия народ. Тя е за свещената еленица, сърна или кошута, която кърми захвърлено дете, станало владетел на българския народ.

Това е емблематичен архетип за българите. 

Историкът Петър Добрев добре осмисля името на първия владетел в списъка на българските князе и царе - Авитохол, но извежда етимологията му през памирските езици, за да обоснове хипотезата си за иранския произход на българите. Той чете владетелското име по следния начин: "Ави" (сърна) и "тохол" (син).

Архетипът на еленицата е засяган и в други легенди, свързани с нашия народ. Една такава легенда е описана от Прокопий Кесарииски, но тя е за ловци, кимерийци (българи), които следват една сърна, разкриваща им пътя през меотидското езеро. Прокопий разказва сведение за братята Утигур и Кутригур.

Легендата е запазена и в други хроники, в по-кратка или по-дълга версия, но в общи линии е една и съща.

Петър Добрев обаче стъпва на Литовска хроника от периода, когато България пада под Турско робство. В нея се говори за български владетел с титлата княз, който бил откърмен от сърна в горския пущинак, за да не загине. Важно е да се отбележи, че хрониката конкретизира, че българи и мизи са едно и също. „Княз мизийски, сиреч български...“

Подобна идентична история е разказана в същата хроника и за първия испански цар. Ще се изумите може би, но той се казва Болгорос. Той накарал да хвърлят внука му (който му бил и син) в морето, но морските вълни го изхвърлили жив и здрав на брега, където една сърна го откърмила.

Сега вижте нещо от Испания:

Надгробна плоча от Испания на визигот (източен гот) с името Вulgaricus /около 562 г./

Bulgaricus famulus dei vixit annos plus minus LX ressit in pace d(ie) octabo kalendas iunias era DC

Булгарикус, раб божи, живял ок. 60 г., починал в мир на 8 юни- век 6-ти 

Под снимката е поместено пояснение: Фита, който открива паметника, смята, че името Булгарикус по-вероятно се отнася за тракийските българи, отколкото на лат. дума БУЛГА= торбичка..

Моето мнение е, че Литовската хроника описва една и съща древна история, за един и същи народ, но в Испания тя е занесена заедно с визиготите. В много източници визиготите биват наричани българи.

Измежду писаните през 610 г. в Испания писма „Epistolae wisigothicae“ има и такива от Bulgar comes Septimaniae. Този Bulgar трябва да е бил роден около 560 г. Тук имаме пример, при който един готски княз носи името на българите, а те биват наричани и визиготи. Навлезли и се заселили в Испания.

Проверка тук: https://historybg2018.blog.bg/history/2019/09/17/izselilite-se-geti-v-iujna-franciia-i-ispaniia-sled-410-g-se.1674688

Но това, върху което искам аз да насоча вашето внимание, е сведението, че първият владетел на българите в списъка на българските владетели се казва Авитохол, което може да се разчете като син или потомък на сърна (еленица). Посочен е с титлата княз, по същия начин както е и в Литовската хроника, в която е пояснено, че тракийските мизи са българи.

В науката се ползва един много удобен термин. Когато нещо свързва народа ни с древността, то се нарича архаизация. Определя се като „грешка на късните автори“. Един вид, че погрешно приравняват българите с тракийската древност.

Но тази история за сърната откърмила владетел съществува много назад във времето и то не просто при траките, но и конкретно при мизите. А дали е случайно, че това не се разказва, не се учи - преценете сами!

Както вече разбрахте Петър Добрев превежда името Авитохол от памирските езици като потомък на сърна.

В много от легендите виждаме, че сърната (или еленицата) е свързана с водно пространство - Меотидското езеро или днешно Азовско море. В Испания детето е изхвърлено в морето.

Авитохол е съставно име. Първата част е „Ави“, после „тох“ (което е едно и също с „ток“) и „ол“.

Токъ“ от старобългарски е тека, течение, потекло. Носи и идеята за извор (воден елемент). Думата „Τοκετός“ от старогръцки (счита се за пеласгийска заемка) означава раждане, потомък, потекло.

И така, сега идва интересното:

Чували ли сте за тракийската наяда Аба (Ава)?

Наядите са нимфи, които имат власт над водите, покровители са на блата, езера, потоци, извори, чешми, реки. Те са от потомците на Океан и Тетида. Пазители са на водата с благодетелни функции. Има наяди-целителки и лечителки, а къпането във водите, които покровителстват, лекува болести. Водите на източниците, обитавани от наяди, имат очистващо и прорицателско въздействие и даже имат способността да даряват младост и безсмъртие.

Тракийската наяда Аба е любима на Посейдон. От него тя ражда сина си Ергискос. Той е царят и основателят на град Ергиске (днес Чаталджа) в източна Тракия, на билото между Мраморно и Черно море, днешна Турция.

Наядата Аба е дъщеря на Хеброс (Марица). ХЕБРОС е речен бог на Кикония (Кикония) в източна Тракия (днешна Северна Гърция, Южна България). Трябва да подчертая, че Хеброс е свещена река. Ovid, Heroides 2. 111 ff (trans. Showerman) (Roman poetry C1st B.C. to C1st A.D.)

Наядите много често са ставали кърмачки на герои, царе и дори богове. Те стават съпруги на крале и са част от тяхната генеалогия. Биват спътници на Артемида, можели като нея да се преобразуват в сърни или еленици - свещени животни за богинята, без която никой тракийски или скитски владетел не можел да встъпи във власт.

Странно е, че се търси прочит на името на първия български владетел в памирските езици, след като имаме източници, които ни посочват местен произход на народа ни и името му през тракийски отново означава потомък на Аба, (еленица / сърна).

Нещата не спират до тук. 

Чували ли сте за Телеф (Telephus)? 

Той е син на Херкулес от принцеса Авгия (Ауге), жрица на Атина. Понеже тя трябвало да пази своята девственост, скрила детето си в храма в Тегея. След като баща ѝ Алей разбрал за това, заповядал момченцето да бъде изоставено на планината Партенион. Там той е кърмен от еленица. 

Напомнят ли ви нещо имената Авгия и Телеф? Ави-Тохол.


Телеф, който суче от еленица / сърна

А знаете ли на кого става наследник Телеф? 

Майка му се жени за Тевтра, царят на Мизия, а Телеф е осиновен от него. Така той става цар на мизите след Тефтра. Има три версии за историята. Макар в две от тях за рождено място да е посочено Аркадия, в оцелял фрагмент от Хезиодиковия каталог на жените (6 век пр.н.е.), представляващ може би най-старата традиция, поставя раждането на Телеф в Мизия.

Най-старият подобен разказ (около 490–480 г. пр. Хр.), от историка и географа Хекатей. В неговата версия отново виждаме водния елемент. Когато Алей открил, че дъщеря му е родила, заповядал детето и майка му да бъдат затворени в дървен сандък и изхвърлени в морето. Сандъкът достига до Малоазийската Мизия, където царят Тевтра се жени за майката, тук посочена с името Авге.

Проверка тук:

1. https://ras.jes.su/vdi/s032103910013373-3-1-en

2. https://hmn.wiki/bg/Telephus

Според старите готски историци Йордан, позовавайки се на Касиодор (* 490 - † 583), както и Приск "готите не са германци". В своята история на готите „За произхода и деянията на гетите“ Йордан(ес) неколкократно подчертава, че сегашните Gothos са някогашните Getas, респ. скити-траки. Същото твърдят и Амвросий (* ок.337/340 - † 397),:Филосторг (* ок. 368 - † сл. 433), Павел Орозий (* ок.385 - † ок.420), а Клавдий Клавдиан (* ок.375 - † след 404) в “De bello getico” въобще не употребява "готи" . „Седемте скитски племена“ от Панония до Черно море, за които говори Херодот (* 484 пр.н.е. - † 425 пр.н.е.), св. Йероним нарича „седем гетски или готски племена“, които живеели на север, "понеже учените хора наричали гетите готи". Самите готски царе са се считали наследници и са се вдъхновявали от подвизите на тракийските царе, герои от Троянската война на тракийските народи през 13-ти в. пр.Хр., възпети от тракийските народни певци. Считат за свои предци тракийския Цар на Мизия Телеф, син на Херкулес, тракийската Царица на масагетите Томира...

Според готската митология (Йордан), хунобългарите дори произхождат от готите: хуните произлезли от готски вещици (става въпрос именно за наяди, менади във фолклора ни познати и като самодиви), прогонени в гората, където се съешили със зли горски духове). Виждаме негативна конотация, тъй като сведението е от християнската епоха, а всичко от старите вярвания вече е в негатив.

И тук отново ще спомена списъкът на българските владетели за да направите сами съпоставка.

Първите двама владетели са наречени Авитохол и Ернак а третия Гостун. (Мнозина считат, че първите двама са Атила и сина му Ирник). Само, че Атила и Ирник не могат да бъдат буквално митологизирани владетели в списъкът на българските владетели защото са сравнително добре датирани, с което ни най-малко не искам да кажа, че те не са наши владетели. 

Да видим точно какво ни казва списъка: 

"Авитохол живя 300 години. А родът му бе Дуло. Годината му Дилом Твирем. Ирник живя 150 години. Родът му бе Дуло. Годината му Дилом Твирем. Гостун – този бе наместник. Родът му Ерми. Годината му Дохс Твирем."

И нека сега пък видим какво описва Йорданес за гетските царе на Мизия в неговата "Гетика", които той нарича ту готи, ту гети и ги разграничава категорично от германите. Той цитира не запазеното до наши дни произведение на Дион Хрисостом "Гетика".

"същият този Дион споменава след дълго време за техния цар на име Телеф ...Готите заемат главно хунски имена"

Не забравяйте, че Йордан нарича хуните-българи и твърди, че те произлизат от гетите. В цитата, той казва, че гетските владетели носят хунски имена и визира и конкретно мизо-гетският владетел Телеф и като казах мизо-гетски, трябва да знаете че хуните са наричани и масагети, което е нищо друго освен мизо-гети. Конгломерат от две тракийски племена тези на мизи и гети.

Да продължим с казаното от Йордан.

"Дедите му (на Телеф) нарекли царството Мизия. Тази провинция има от изток устието на река Дунав, от юг - Македония, от запад - Истрия, от север -  Дунав . Гореспоменатият цар води война с данайците (гърците)..." 

Телеф син на Ава - Ави / АвиТелеф (потомък на Ава - сърна) не просто син на Херкулес, но това е владетел от преди Троянската война. Внимателно вижте, кой според Йордан, респективно Дион, наследява Телеф след смъртта му.

"Когато Телефос умира, той е наследен на трона от сина си Еврифил, роден от сестрата на Приам, цар на фригите. [Еврифил] участва в Троянската война поради любовта си към Касандра и, опитвайки се да помогне на роднините и зет си, умира скоро след появата си там."

Тук не просто има съвпадение а АвиТохол и Ирник (Ернак) със Телеф и Еврифил. Ще кажете че Еврифил има някакво именно съвпадение с леко намигване. Далеч не, уважаеми. Името Ирник-Ернак се среща при някой автори и под формата Ернах а името Еврифил е познато и като Еврих. Това име носят и по късни "готски" владетели по време на римската империя. Например визиготския (западни готи) владетел Еврих, Ерних, Ерник. 

Еврифил е син на сестрата на фригийския цар Приам. Фригия и Мизия са две тракийски държавни формирования, които са в Мала Ази, а както добре знаем и фригите под името бриги и мизите преди да се разселят в Мала Азия обитават Балканите или по конкретно Македония и Дунавска Мизия. 

После Йордан разказва за "готската" царица Томира, воювала с царят на персите Кир. Войната се води в Мала Азия. Там е убит сина и. След първоначалните победи на Кир, ето какво разказва Йордан.

"Тогава Кир, царят на персите... по времето (според Помпей Трог) на кралицата на гетите Томира, отиде на своята пагубна война . Горд от победите си в Азия, той се стреми да покори гетите, чиято царица, както казахме, била Томира" 

И още:

"Тогава царицата Томира, след като се укрепи благодарение на победата и огромната плячка, заловена от враговете, отиде в онази част на Мизия, която, след като взе името от Велика Скития, сега се нарича Малка Скития, и там тя построи град Томи на мизийския бряг на Понт , [наричайки го] със собственото му име."

Малка Скития драги българи е Добруджа, а градът е днешната Кюстѐнджа или Констанца.

Томира е известна в историографията като масагетска принцеса. Сещате се че така бяха наричани българите-хуни на Йордан, тоест мизо-гетите. Дали ви стана ясно вече как аджеба мизи и гети, тракийски племена се явяват същите тези българи и техните владетели?

Относно Стара Велика България, за чиято столица се спряга Фанагория до Меотидското езеро (Азовско море). Ще ви покажа монети с лък и главата на Артемида (Диана) а на реверса името "Фанагория" и Елен-Еленица за което е и посветена тази статия.



Йордан говори и за Това разказвайки историята на възникване на амазонките. Той разказва , че те също произлизат от гетите и родствените им скити. Амазонките почитат Артемида. Сещате се за наядите спътнички на Артемида, които като богинята могат да променят вида си и на еленици, сърни, кошути, свещено животно за Артемида. 

В митовете на българите от Волга амазонките произлизат от народа ни и също са войската на Артемида. Дори самото им название извеждат от нейното име. Арте-Меда е наричана и съкратено А-Ма. Името и там е тюрцизирано и е известно като У-май, а Ама-зонките, като Умай-джан и буквалният превод означава любимки на Умай, сиреч на Артемида. 

(големи племенни общности на старите скити и гети са тюрцизирани. Но това са късни изменения. Такъв пример са и куманите, които са тюрцизирани скити. Дори във въпросните летописи е пояснено, че старият им език преди да се тюрцизират е този, който днес наричаме "славянски". Там е описан като саклански а в прав текст БЪЛГАРСКИ. под името саклани те слагат старите скити и траки. Производен термин сред арабските хронисти пък е сакалиби, използван за посочване на славяноезичните народи. Ибн Фадлан казва, че владетел на всички сакалиби е този на България.) 

Тази идея за архетипа "еленица кърмилница" е дълбоко залегнала и в нашия фолклор.

Теб ща та сърница откърми Сърница, Дамянчо, първескиня. Ката вечер тук ша доада Докат та, синко, отгледа. Както е мама заръчала, сичко е тъй станало. Ката вечер кога зорница изгрее, Сърна Дамянчо кърмеше. Като пък месец зайдеше, Сърна му челце близеше. Че кат зорница изгрея Сърница ми пак пристигна. Право в гората ми дойде. Право при юнак Дамянчо. Че го сърната поведе, на край го гората изведе. Наеха поле широко, широко поле безмерно. Стигнаха село Чумберлий. Там го сърната остави. И с тежки заръки заръча...“

с. Романя, Старозагорска област.

Оказва се, че тази вяра в праотеца, демиурга, и духа-божеството водач в образа на еленица-сърна-кошута датира от дълбока древност и се свързва с траките и скитите, за които редица автори говорят като за един народ. Вярата в прародителя, отгледан и кърмен от еленица, е регистрирана точно при траките, саките, тоест скитите и същата история виждаме и при българите. Очевидно е по-удобно да го наречем архаизация, отколкото да признаем, че ние сме местен народ.

Помните как тази история пристига в Испания с визиготите, считани за българи. Не са един и двама хронистите, които приравняват готите с такийските гети.

От Дион Касий разбираме, че по времето на император Елагабал /218-222 г./ „някой си, като се представял за някакво божество и носейки облеклото на Александър Велики, посетил местата около Дунава, минал през Мизия и Тракия като бакханствал с още 400 души с тирсове, облечени в небриди /еленови кожи/, и, без да извърши нищо лошо, изчезнал.“

Този феномен е толкова дълбоко вкоренен в мизите, гетите и като цяло в тракийските племена, че е невъзможно изследващите темата да не го открият, освен ако умишлено не си затварят очите. 

Именно в Лудогорието (територията на гети и мизи) е запазена фолклорната вяра за „Ерим баба“, „Демир баба“ - железния баща, роден от сърна. При павликяните той е известен като „Рим папа“. При помаците е като „Ерим бабайко“. Сред православните християни във варненско - „Имри поп“.

Това е изключително дълга и интересна тема и бих могъл да я разглеждам обстойно, но ще го оставим за друг път.

Ще спомена само, че става въпрос за Херметизъм (Хермес като праотец). Някои ще се изумят, но Хермес от арабските хронисти е идентифициран като библейския Енох, който сред тракийските фриги е известен като Анак - предпотопен владетел и цар на фригите.

Именно от Хермес редица тракийски владетели извеждат своя произход.

За Демир баба има легенда, че е праотец на 72 рода - някога били един народ, но се пръснали по лицето на земята.

Фрагмент от същата история е съхранена в един за много хора противоречив епос от волжките българи. Независимо от това, фрагментът е изумителен и говори именно за 72 рода, поверени под управлението на Великата богиня, наречена там и Артемида. В символ на властта ѝ над 72 саклански рода (в епоса всички траки и скити са наричани саклани) ѝ е дадена от Всемогъщия огърлица с 72 мъниста във формата на златни жълъди - плодовете на свещения дъб. Образ на родовото и световно дърво. Богинята никога не сваляла тази огърлица, докато не била измамена от Яга, разрушаващия всичко хармонично. Мънистата (родовете) били разпилени. Това погубило царството ѝ. Синът ѝ Субан (Сабазий, Дионис) възстановил в някаква степен царството именно чрез българите, обитаващи своята прародина на Балканите. В епоса обитанието им е наречено „Бирак“, анаграмна форма на „Перке“, което е едно от най-старите имена на Тракия. В епоса е описан и Хермес, който получил своето царство от Всемогъщия в Мизия и се превърнал в първия божествен предтеча на мизите, наричани също българи.

В произведението си "Златните ливади" Ал Масуди (896г.) - арабски хронист, цитира сведения за абсолютно същата фактология.

Той описва, че книгите на Енох (фригийския Анак), които той написал докато обитавал сред ангелите, били предадени на неговите потомци, през сина му Матусала (фригийския Манес, Масдес). Неговите потомци Ал Масуди нарича всички сакалиби (арабски термин за славяноезичните народи). Като особен род сред сакалибите (тези потомци - пазители на ангелското знание) той посочва на първо място българите, а после русите. Всички останали хронистът ги слага под общото название за славяноезични „сака-либи“. Цитираните народи имат общ корен, общ праотец, общ език. Това може би няма да пасне на много хора, които са попили умело прокарани стереотипи за библейската генеалогия, но тук ще пропусна тази тема.

С две думи, виждаме огромно количество данни, което ни показва коренно различна картина за местен произход на народа ни от тези, в които постоянно ни уверяват за Алтай, Памир и прочие. Както виждате базисната митологема за еленицата-кърмилница не прави изключение.