Мистерията с влашките грамоти.

кликни върху изображението за да уголемиш

Историята - такава, каквато я познаваме, е умело моделирана стотици и дори хиляди години. Създавайки лъжлива версия на конкретно минало са се утвърждавали цели „нови“ народности. Но както казва Еклесиаст „Няма нищо ново под слънцето.“. Зад всяка новосъздадена лъже история стои добре прикрита стара истина. За да прикриеш старото, се нуждаеш от съответните инструменти и историческата наука е един от тях. Не трябва да бъдем наивни. Всъщност тя е най-добрият инструмент. 

Какво е пропагандата? 

Това е процеса на инсталиране на новото верую. Новата версия на старата история.

Това, което ни обясняват за най-древната ни история, е, че тук на Балканите са живяли народи с различни етнокултурни и езикови особености. Знаем от писмените източници, че най-древното автохтонно население на Балканите се е наричало пеласги. Казват ни, че по някое време се появили някъде от север траките, които най-общо говорили варварски език. И пеласгите говорили варварски, но не се знаело дали е варварския език на траките. Македонците били говорили нещо между варварски и гръцки, илирите са трети, за който пък се знае най-малко и да не забравим скитите.

Простата истина е, че старогръцкият възниква тук на Балканите като резултат на смесване на семитски и старобалкански езиков масив. За лингвистиката това не е тайна.

Ето няколко заглавия на лингвисти, занимаващи се със старогръцки.

„Семитски заемки в старогръцкия“ Автор: Анджей Заборски.

„Semitic Loanwords in Greek“ Andrzej Zaborski

„Семитските чужди думи на гръцки“ Автор: Хайнрих Леви. (Берлин 1895)

„Die semitischen Fremdwörter im Griechischen“ Heinrich Lewy. (Berlin 1895)

„Изследване на най-старите семитски заемки в гръцки“ Рафал Росул (Париж 1967)

„Recherches sur les plus anciens emprunts sémitiques en grec“ Rafał Rosół (Paris 1967)

„Етимологичен речник на гръцки език“ Автор: Робърт Бийкс. (Бостън 2010)

„Черната Атина. Афроазиатските корени на класическата цивилизация.“ Автор: Мартин Бернал

„Езиковият запис“, „The Linguistic Evidence“ Автор: Рафал Росул (Лондон 2006)

Ето каква е картината за древността на Балканите и малцина в науката имат смелостта да го изкажат. За щастие все пак има и такива хора! 

Пеласгийският, илирийският, скитският и тракийският, към който спада и македонският, са езици от една езикова група. Към тях малко по-късно ще се присъедини и сарматският.

След като на сцената излиза Римската империя и започва да се разширява, на Балканите се появява нов силен езиков фактор.

Хронистите започват да говорят за готи и хуни. Водещи в хунския военен съюз са българите. Освен с общото название хуни (Европейски хуни), те са наричани и масагети (мизо-гети / бели хуни). Готският историк Йордан, свидетелства в книгата си „Гетика“, че те са родствени с готите. За Йордан народът му в стари времена е бил познат под името гети, които са едно от тракийските племена. Твърдението на Йордан, че българите по произход са също част от гетското семейство, обяснява казаното в дукляновата летопис, която говори за словени и българи като два народа с общ произход, с общ език, с обща вяра и общи обичаи. Там и двете страни са наречени готи.

„Двата народа много се заобичали един друг, тоест готите, а те са и славяни, и българи, а най-вече за това, че и двата народа били езичници и те имали СЪЩИЯ ТОЗИ ЕЗИК“

Дуклянова летопис, 1172-1196 Annales Anonymi de Presbuteri de Dioclea

А ако някой се чуди каква е връзката на словените с гетите, че се прави подобна аналогия - ами именно те са онези, за които за първи път се употребява това ново название словени.

“Sclavos sive Getas: hoc enim nomine antiquitus appellati sunt – славяни, или гети, понеже с това име се наричали в старо време.“

Теофилакт Симоката

За мнозина е особено трудно да проумеят как така готи и хуни, съответно българи, имат военни сблъсъци. И как така двете групи могат да са родствени и да имат езици от една езикова група.

Предците ни са известни от дълбока древност, че често воюват помежду си.

Много готи са на страната на хуните и воюват срещу други техни родственици. Йордан твърди, че готските владетели носят хунски имена. А сега де! 

От тези и още много други сведения става ясно, че езикът на готи (гети) и българите, наричани хуни (масагети-бели хуни), е от една езикова група, който днес ние познаваме като „славянска езикова група“.

И готи, и хуни са наричани с общото название скити. Имайки предвид, че и едните, и другите в древността са познати като тракийските племена на гетите и мизите, чийто конгломерат образува и мизо-гетите (масагетите), то става ясно, че изключвайки старогръцкия и навлязлото влияние на романската езикова група по време на Римската империя, то картината на Балканите остава езиково непроменена. Основният доминант е този на познатата днес „славянска езикова група“.

И тъй като в тази публикация ще ви покажа, че романската езикова група става национален език за днешните Румънци и Молдовци сравнително късно, ще започна с поглед върху съвременната картина на Балканите.

кликни върху изображението, за да уголемиш

Какво виждате? Германските езици държат северозападната част на Европа. Романските езици държат югозападната част на Европа, а славянската езикова група  - буквално цяла източна Европа с малки изключения. За гръцкия вече говорихме. Турският не е древен фактор на Балканите. Унгарският е угро-фински език, който е подсемейство на Уралската езикова група. Това, което прави впечатление, е Румъния и Молдова. Те приличат на странен езиков остров, заобиколен от славяноговорящи държави. В античността това е територия на северните траки, които са известни най-вече под името даки и гети, като в това число се включват и някои скити. Т.е. тогава този романски езиков остров не е съществувал. В периода на Римската империя романският език оказва влияние, но далеч не такова голямо, каквото се опитват да ни го представят.

Тази територия е била неразделна част от Първото и Второто български царства.

Ще цитирам професор Пламен Павлов „Във воеводствата Влашко и Молдова до средата на ХIX век се използва кирилицата, а българският е официалният административен език, ползван от местната аристокрация до XVIII век, което показват и влахо-българските грамоти, написани на този език. Старобългарският език се употребява в Румънската православна църква до началото на ХХ век. До 1861 година латинската лексика в писмения влашки език е само 20%, а останалите 80% са думи, производни или заемки от българския език.“

Това официално заявява и нашата историческа школа, но са изключително пасивни относно езика, говорен от простолюдието, а всъщност езикът, на който са писани влахо-молдовските грамоти на местната аристокрация, е точно този, който е говорен от населението на Влашкото и Молдовското княжества.

За езика говорен от власите ще пиша и в тази публикация, но можете да видите един исторически анализ от стари латински сведения за стария влашки език ето ТУК: https://ogledalceyakaji.blogspot.com/2024/09/blog-post_29.html

Никита Хоният е висш държавен служител в Източната Римска империя. Той описва в книгата си „История“ много събития, на които е пряк свидетел.

За него името „власи“ е синоним на „българи“. Той е пряк очевидец на въстанието на Асен и Петър. Той е напълно наясно с названията, ползвани за българите. В преписите на хрониката му са ползвани „мизи“, „власи“, „загорци“ и „българи“ като равнозначни. В по-стария препис става дума за "българи", което име е заменено с "власи" в по-новия препис.

В летописа например императора, разгромил власите, е наречен „българоубиец“. Става въпрос за Василий II.

За него пише Йоан Цеца като посочва кой народ е победил императора.

„А някога българите бяха господари на планината Пинд и пределите на Лариса и Дирахорум, почти до самия Константинопол, чак до най-силния самодържец Василий, който напълно им свил врата. Именно тези българи са власите, които Василий окончателно разгромил.“

Професор Пламен Павлов посочва и сведението на Тодор Скитариот.

"варварите край Хемус, които по-рано се наричали мизи, а сега власи и българи".

За тези хронист власи и българи са един и същ народ.

И отново Павлов посочва, че „Разглеждайки сведенията от тези и други извори, Петър Коледаров отбелязва, че ако се приеме, че под "власи" в тях се разбира "не българи", то ще излезе, че българската държава е възстановена без участието на българите, което очевидно е абсурдно. Етнонимът "влах", "блах" в латинския произлиза от късната форма на българския етноним "бълг" (блъг) и "балх" (блъх). Гаврил Занетов казва, че "в най-старите източници и в народните песни тази земя носи название "планинска", "басарабидна земя" или "влашка земля" и най-после "угро-влахийска земля" и че думата "влах" не е означавала първоначално "румънска народност" се вижда още от това дето "власи" се срещат и другаде, освен във Влашко, което ще рече, че думата "влах" е означавала първоначално "планинец" и дори "овчар" и така първите власи във Влашко, освен че не са били румъни, но и самата дума "влах" очевидно не е румънска, но словенска." За българската принадлежност на тази дума пише и Анна Комнина, така че не може да се търсят нейните значения при какви ли не чужди народи, както правят някои историци, особено- румънски."“

Забелязахте ли как се е наричала тази земя - „басарабидна земя“. 

Влашките воеводи се помнят най-вече с тази династия, произлязла от името на Иванко I Басараб. Учените нямат категорично мнение за произхода на тази фамилия. Приписват я на турцизираните кумани. Но ако трябва да говорим за произхода на някой, то важен приоритет в едно подобно изследване е има ли сведения за езика, който е говорил, и за семейството му. Имената, които притежават, биха спомогнали за по-точното дефиниране на неговата собствена принадлежност. А в случая с Иванко I Басараб са налични всички тези сведения. Разбира се, румънската наука разглежда най-вече романизираната форма на имената, но в старите документи виждаме истинските форми, които фамилия Басараб са ползвали.

Баща на Иванко е Тихомир, владетел на Влашко от около 1290 до около 1310 г.

Тихомир е име, което е категорично принадлежно на „славянската“ езикова група. Състои се от думите „тих“ и „мир“, дава се като пожелателно име - носителят му да носи мир и спокойствие. Благородници, носили това име, се срещат освен сред влашките воеводи, при българи и сърби.

Името Иванко е умалителна форма на името Иван а то е формата на името Йоан отново единствено сред „славяноезичните народи“. Отново благородници носители на това име са известни най-вече сред българи и власи.

Деца на Иванко I Басараб са Никола и Теодора. И двете имена са „славянизирани“ форми станали популярни в християнската епоха от гръцките Нико-лаос и Тео-дорос. Първото със значение „побеждаващ-народ“, а второто „Божий-дар“.

Конкретно дъщерята на Иванко I Басараб е българската царица Теодора, жена на Иван Александър, който е племенник на българския цар Михаил III Шишман Асен.

Всички деца на Теодора носят български имена или по-общо казано принадлежни към конкретно езиково семейство. Те са „славянизирани“ форми на популярни християнски имена. А те са Иван Срацимир, Михаил Асен, Иван Асен IV. Всички те български царе.

Брата на Теодора, Никола Александър Басараб наследява баща си Иванко, като владетел на Влашко. Негови деца са Ана Басараб, българска царица жена на цар Иван Срацимир. Сестра и Анка Басараб пък е женена за сръбския цар Стефан Урош.

Техни братя са Владислав I и Радул I. И двете имена са отново силно изявени представители на „славянската“ езикова група.

Радул от старинно прил. рад 'радостен'. Втората част от името е особенно популярна в старата българска именна система. Ето няколко имена с подобна форма. Батул, Станул, Бежул, Ботул, Видул, Вардул, Сурсубул, Дудул, Драговул, Избул, Момкул, Татул, Небул, Нягул и т.н.

Преди да обърна по-задълбочено внимание на името Владислав.

Ще задам един риторичен въпрос. Какъв може да е произхода на Иванко I Басараб, след като баща му се казва Тихомир, кръщава детето си с име, което е прерогатив за „славяноезичната група“?! Самият Иванко прави същото. Неговите деца, продължават тази традиция. Няма съществуващ документ издаван от тях който да не е на старобългарски. Всички говорят български и няма нито едно пряко свидетелство за тях, че говорят различен език от български.

Историците наричат езикът на влашко-молдовските грамоти български но подчертават, че той е административен за влашките воеводи. Какво според вас трябва да означава това? Ами негласно утвърждаване на една вече отдавна наложила се пропагандна машина. Само че старите налични сведения не потвърждават това.

Нека обърнем внимание отново към грамотите.

Езикът в тях е категорично говорим старобългарски а не книжовния църковнославянски. Самите грамоти са автентични извори и ценни свидетелства за народните говори във Влашко, които принадлежат към групата на българските говори и за историята на българския език.

Титулът на влашките воеводи се извежда пряко от името на българския владетел от второто българско царство Йоан Асен (Иван Асен I, наричан също и Белгун). Титулът в грамотите се среща със съкращението Iw.

Дойде време да акцентирам на името Владислав.

кликни върху изображението за да уголемиш

Това е синът на Никола Александър Басараб. Какъв за бога е този „РУМЪНСКИ“ владетел с такова име, което е изключителен прерогатив на „славянската“ езикова група?!

Може да видите с очите си, как изписва името си самият той и на какъв език.

Името е двусъставно и се разбира като „славен владетел“ или „владеещ славно“.

А сега ще дам изключително ценна информация, която не се харесва никак на мнозина.

Най-ранното име с префикса „слав“ е регистрирано в Тракия. Носил го е тракийски благородник.

Професор Лариса Бонфанте го смята тъждествено на Бого-Слав.

Професор Владимир Георгиев от своя страна счита, че името „Дисловиас“ притежава значение на „славещ Бога“. Той прави паралел със стблг. словлен, рус.стцсл. словлю, както и втората част на глаголите благо-словя, славо-словя. Повече от ясно се вижда тясната взаимовръзка между понятията „слава“ и „слово“.

Надписа е на фиала N29 от Рогозенското съкровище.

кликни върху изображението за да уголемиш

Преди 11 години правих собствено изследване къде съществува двусъставната форма на моето име Слав и Ян (късно изписване на формата Iан – иан).

Оказа се, че името под тази форма съществува само в две страни. Русия и България. В предвид мащабите на Русия името беше в пъти по-слабо популярно от присъствието му в територията на България. Това ме накара да задълбоча още повече изследването си и така разбрах, че най-рано името се появява при траките.

Буквално хилядолетия след появяването му на Балканите то се разпространява в огромната територия на днешна Русия. Но става въпрос конкретно за името Славян.

Неговата семпла форма е Слав.

Всичко, което откривах за имената включвайки „Слав“ в своята конструкция ме отвеждаше отново при тракийските племена. И още по-конкретно при гетите.

Думата „слава“ съществува в най-стария индоевропейски език, който все още се изучава като свещен (религиозен) и това е санскрит. Там тя се среща като „śravasya“ и „śravas“ и означава слава, похвала, хвала, похвално дело. В случаят при транслитерацията важи правилото ("р" <> "л"; б.а.).

Двусъставни форми от името се срещат при готите. За хората, които не живеят в заблудата, че те са германци а това са именно старите гети, които най-рано ще станат известни и като словени, имената с такава конструкция не би следвало да са изненада а аргумент в потвърждение за самият произход на готите.

Например, баща на веси-готския владетел Радагаст се казва МечиСЛАВ. Сами разбирате, че такова име е абсурдно за германския език.

МИЕЧИСЛАВ I. Крал на херулите / казва се, че е царувал 48 години / и умира през 388 г. Неговия син Радагаст I. е крал на херулите и вандалите.

Така е записан в старите германски списъци на владетелите на вандали и херули.

Павел Серафимов е забелязал тези факти и дори споменава още няколко готски владетели с двусъставно име на основата СЛАВ.

В списъка се появява владетел с името ВитиСлав - 127 г. сл. Хр.

Още един вандалски владетел носи името ГодигиСлав, който споменава самият Прокопий Цезарийски в творбата си „История на войните“.

Нека ви върна сега на фамилията Басараб, дала начало на великата влашка династия. Споменах ви за историческите спорове относно произхода на името и ви показах, как той съществува единствено за да се промени болезнено видимата принадлежност на династията Басараб.

Ще ви върна отново на топонима Басарабия или „басарабидна земя“.

Тук трябва да знаете, кои са всъщност тези „визи-готи“.

Бесарабия е име произлязло от местно название на племената обитавали тези земи. Дори се счита, че името е на конкретен тракийски вожд.

Знаете ли как се нарича най-популярното племе обитавало земите на днешна Басарабия?

Това са БАСТАРНИТЕ, разбира се те са определяни за германско племе. Но не това твърдят старите сведения.

Страбон, География – кн. 7 – 3 казва, че „хипемолгите”, „галактофагите” и „абиите” са свързани с траките мизи, които са скити и сармати както и бастарните. Страбон продължава казвайки, че те се смесили с траките.

Ти да видиш!

„Защото в днешно време тези племена, както и племената на бастарните, са се смесили с траките (всъщност повече с тези от другата страна на Истър, но също и от тази страна)“

Страбон категорично отрича бастарните да са келтски племена.

За какво смесване обаче става въпрос, ако имаме общ език, общи обичаи и общ произход на траки, скити и сармати?!

Птоломей добавя още информация към тази картина.

Ptolemaius (III, 5, 8) причислява «Visi» или «Vesi» към сарматските (но не и германските!) племена и ги нарича «Biessi», които обитавали Карпатите.

Това твърди и Сергей Лесной, когото цитира и Чилингиров. Той казва, че Басарабия е отглас от името на траките беси.

„Не бива да се забравя, че в гръцкия език няма буквата «б» и звукът от нея се предава от близките до нея като «в» и «у» и затова превръщането на «vesi» в «беси» при превод от гръцки е напълно закономерно и не предизвиква съмнения. Овид(ий) (Tristia, III, 10, 5) пише: „Sauromatae cingunt, fera gens, Bessique Getaque“ т.е. „обкръжават сармати, див народ, беси и гети“. Според Овид (43 г. пр. Хр. до 17 г. сл. Хр.) около град Томи, в Добруджа, където той живеел като изгнанник, имало сармати (но не германци!) - беси и гети (но не и «готи»!).“

Мистерията около фамилията Басараб, не се оказва трудна за решаване а неудобна за изясняване.

Дори официалните власти на Молдова са наясно с тази истина, при все разбираемо да изтеглят романизирането на тракийските племена към които се определят към XI – XII век след Христа.

Но ето да видите това сами. Тоест те все пак са наясно, че имаме налице романизиране и оставяне на стария им език, независимо кога го датират.

кликни върху изображението за да уголемиш

Източни: ТУК

Та така уважаеми сънародници, тъй като няма нищо ново под слънцето а само добре прикривано (забравяно и забранявано) старо, то за да разберете защо майка ви вари пилето като му реже краката спазвайки това, което е виждала от майка си, ще ви се наложи да се поинтересувате от старото. Първоизточника ще ви даде отговор. Рязала е краката защото не е имала достатъчно голям съд.

Стари сведения за българи и власи. Кои са те?

 

кликни, за да уголемиш изображението

След като всички се справихте почти перфектно с основното, което ви поставих като задача, и прочетохте текста е време и да ви разкажа не само откъде е текстът, който прочетохте, но и защо успяхте да го прочетете. (Задачата бе поставена ТУК)

Успяхте, защото е на старобългарски.

„Азъ иже въ Христа Бога благовѣрнии и христѡлюбивии и самодръжавни Іѡ Мирча, великыи воевода и господинь, ѡбладаѫщоу ми и господствѡщоу ми въсеи земи Угровлахіи и запланинскым еще же и кѫ татарскым странам и ѡбапол по въсемоу подоунавиоу даже и до великаго морѣ, и милостиѫ божіеѫ и Дръстроу градоу влад(а)лец.“

новобългарски:

„Аз, в Христа Бога благоверен, христолюбив, и самодържавен Йо (Йоан) Мирча велики воевода, господин по Божия милост, и по Божие дарование владеещ и господствуващ над цялата Угровлашка Страна, Запланските Страни, и двата бряга по цялото поДунавие, даже до великото море (Черно море), както и на град Дръстър (Силистра) владетел.“

кликни, за да уголемиш изображението

Това е текст от грамота на влашкия воевода Мирчо Стари. Представлява хрисовул (указ). Написана е в град Гюргево през 1409 г.

За онези от вас, които не знаят кой е Мирчо Стари (Мирча Великий воевода) и защо е на български, е следващият разказ.

Баща на Мирчо е войводата Радул, по-известен като Раду I. Той е четвъртият владетел на Влашко между 1377 и 1383 г. В италианската хроника „Cronaca Carrarese“ („Карарска хроника“) от ХІV век, Радул воевода е записан като български принц схизматик. „Radano principe di Bulgaria infedele“.

Преди него е Владислав I (Влайку войвода). И Влайку, и Радул са от фамилията Басараб. Лелята на Влайку - Теодора Басараб, е царица на България и жена на Иван Александър.

Никола Александър Басараб е баща на Влайку и Радул и е вторият владетел на Влашко, който наследява баща си Иванко I Басараб, първият владетел на княжество Влахия.

Нека отговоря на въпроса защо влашките, а и молдовските воеводи пишат и водят цялата си документация на български?

Влахо-българските грамоти и хронологично следващите ги влахо-молдовски грамоти са паметници на българския език и средновековната история от земите на днешна Румъния, създадени най-вече от влашките и молдовските войводи в периода ХIV-ХVII век.

Това са автентични извори и ценни свидетелства за народните говори в Румъния, които принадлежат към групата на българските говори и за историята на българския език.

Титулът на влашките воеводи се извежда пряко от името на българския владетел от второто българско царство Йоан Асен (Иван Асен I, наричан също и Белгун).

Титулът в грамотите се среща със съкращението Iw

„ Iw млади Бесараба воевода и господин всеи зимли угровлахиискои"

Българският е официален език на властта, народа и църквата във Влашко векове наред. Грамотите са написани на говорим български език, съществено отличаващ се от средновековния църковен български език, използван в богослужебната литератуа.

Интерес будят някои сведения за естеството на власите през онези времена.

Ето какво се казва в Манасиевата хроника.

„По-рано тази земя се наричаше Мизия. Бидейки безчислено многобройни (българите), те изпълниха и тази страна на Дунава, и онази до Драч и по-нататък, защото и власите, и сърбите, и всички останали всички едно са.“

кликни, за да уголемиш изображението

Българите, власите и сърбите са посочени като едно и също. Това говори не само за родствено Ст, но и за език.

За първи път власите са били споменати в писмени източници през Х – ХІ век.

Българският владетел Калоян се е титулувал „"Rex Bulgarorum et blachorum"(крал-цар на българи и власи)“. Така е титулуван и от папата. Този титул ползват царете ни от династията на Асеневци.

Калоян пише на папата, че българските владетели Самуил, Петър и Симеон са получили корона и патриаршеско благословение от Римската църква и всички те са били царе на „българи и власи“. 

Власите не са една единствена група; също така под името власи в различни периоди на историята се разбират различни неща. Романизирането на отделни групи на Балканите датира от времето на Римската империя, но мащабите далеч не са били такива, каквито се представят в някои исторически школи.

В един идеален свят днес и българи, и власи щяха да се гордеят, че имат обща история, общи владетели, че са били един народ и са говорили един и същи език. Няма значение, че днес едните говорят романски език.

Има ли основания да считаме, че влашкият език на Калояновите власи не е бил романски и ако да - кога това население е било окончателно романизирано?

Ако вие сте разумен човек, ако можете да боравите коректно с главата на раменете си, то при наличието на достатъчно исторически източници и аргументи би трябвало да можете сами да видите реалната картина.

Ще ви посоча един хронологичен исторически анализ, чийто линк ще публикувам в самото му заглавие.

„Valachico lingua /Old Bulgarian also Church Slavic lingua/ - данни и съответен времеви обхват“

Допълнение към статията "Болгарский език /лат. терм. Valachico - Балхико/, с геополитико-научен термин "Церковнославянски"".

Официално установени данни и времеви обхват на Valachico lingua /лат. терм./:

1390 г. - Мирчо І Воевода издава грамота към полския крал Владислав ІІ Ягелон, като същата е преведена на латински език за нуждите на полската кралска канцелария, като в преписката се указва, че оригиналът, издаден от Мирчо І, е на "lingua Valachica scriptum".

източник: латински

1484 г. - между султан Баязид и полски търговци е бил разменен документ на "idiomate valachico scriptus" /вероятно документът изхожда от Баязид и е грамота-привилегия за търговия, каквато са давали преди това за тези земи българските царе/.

източник : латински.

16.09.1485 г. - Васална грамота от Стефан Велики. На полето на васалната грамота, представена от воеводата Стефан Велики на полския крал Казимир /16.09.1485/, има "интересно допълнение": "«Haec Inscriptio ex Valachico in Latinam versa est sed Rex Ruthenica Lingua scriptam accepta»" "Преведено от блахико /= български или църковнославянски/ на латински, но кралят прие екземпляр написан с формата на рутеника език / руски език /". 

източник: латински.

Ако влашкият от 1485 г. беше латински, преводът му се обезмисля. Сега внимателно прочетете следващия източник, за да видите ясно какъв е бил влашкият език в онези времена.

1540 – 1568 г. Nicolaus Oláhus /фамилията е тюркска форма на “Блахус”/ - католически епископ в Унгария, контрареформатор и инквизитор /длъжност на Светата Римска Божия Църква в периода, сиреч “църковен следовател”, разследващ деяния прогласени от Св. Римска Божия Църква за престъпление/ пише, че по времето, когато пише /средата на ХVІ в./ езикът на “блахите” limba valachica не е limba romana /=latinum/ - "...Limba lor şi a celorlalţi valahi a fost cândva romană /бел. = latinum/..." /в превод от латински на съвременен румънски език/ и допълва, че те следват православието /по гръцки канон/. От цялостното систематизиране тук се вижда, че блахите /valachi/ имат богослужебни книги на своя собствен език /limba valachica/, като формите на езиците на “рутените” /руския език/ и “сервианите” /сръбския език/ са негови диалекти.

източник: латински.

Ако сервиянският и рутенският езици са били диалектни форми на влашкия, то тогава в тези времена той е бил част от „славянската езикова група“.

25.06.1595 г. -Полският нотариус в Краков Симеон Свиеровски на 12 юни 1595 г. е заверил документ на Петър Шопа на родния език на последния „ex lingua valachica”

източник: латински.

Следващото сведение ясно заявява, че сръбският и влашкият са в една езикова група.

1630–1642 г. - епископ Максим Предоевич /1630-1642/ - Крижевски епископ, Гръко-Католическа църква /Униатска църква/, Хърватия, пише: "lingua Serviana quae apud nos Valachica dicitur" “Езикът Сервиана /= сръбския език/, който у нас е прието, че е форма на Блахико /=българския или църковнославянски/”

източник: латински.

1651 г. - Псалтир написан на “valachico lingua” в гр. Белград, Алба Юлия - стр. 4 параграф 8 от Lesicon románescu-látinescu-ungurescu-nemțescu от Petru Maior

източник: латински

14.09.1651 г. - Загребският католически епископ Петър Петретич описва преселване на население от латинската географска единица “Расция” /или “Сервия”/ случило се около 1600 г., като посочва че пристигнали много “блахи – valachorum”, а по-точно “расциани”, а по-точно “сервиани”. Забелязваме градацията от общото /блахии/ към все по – частното /расциани и накрая сервиани/. "..ex Turcia sat frequenti numero gens Valachorum sive Rascianorum vel potius Servianorum in confinia Croatiae et Sclavoniae contra Turcas situata advenisset."

източник: латински.

1662 г. - Същият загребски католически епископ Петър Петретич отново пише за “Блахи” - Valachi /общо название/ или “Расциани” /частно, географско название/ или по-точно “Сервиани” /най-частно уточнение - от тази част на “Расция”, която е кралство Сервиа; бел.: част от "Свещената римска империя", Imperium Romanum Sacrum или Holy Roman Empire/ "Valachi siue Rasciani uel ut verius dicam Serviani nam ex regno Serviae prodierunt"

източник: латински.

1698 г. - Църковно евангелие Juris Canoniei Tergoveshti in Valachia Transalpina, написано на “valachico lingua” - стр. 4 параграф 8 Lesicon románescu-látinescu-ungurescu-nemțescu от Petru Maior

източник: латински

1720-1730 г. Матиас Бел пише на латински, че "блахския език е много популярен /вулгатиус/ в Темешвар" The hungarian historian and geograph Mathias Bel, which visited Banat between 1720-1730, will note: "hic est ut nihil sermone valachico Temesvarini sit vulgatius"

източник: латински

1770-те г. - съставяне на речник от valachico на latinum, автор Самуел Клайн. Dictionarium Valachico –Latinum Klein, Samuel Father 1745 - 1806.

източник: латински

1791 г. - в "Supplex Libellus Valachorum" са цитирани данни на лингвиста Самуел Клайн за езика "valachico" /Vlachi seu Valachi/, като последният е причислен по своята същност към групата езици "slavicis".

изтоник: латински

1825 г. - - съставяне на речник от valachico на латински и немски език на основата на този на Самуел Клайн - Scoala Ardeleana "Будски лексикон", като името на езика "valachico", използван в този географски ареал, е променено с ново име "romanesc" от съставителя на речника гръко-католическия протопоп Петро Майор /в превод Петър Велики или Големи/

източник: латински.

1861 г. - към тази дата, според изследване на университета Ка Фоскари във Венеция (Università Ca' Foscari di Venezia), езика - с бивше име "valachico" и ново име "romeno" /по отношение географския ареал Дунав - Карпати, от двете страни - Днестър/ - е с 20 % латинска лексика, в останалата си част, извън дребни други заемки, е български /сиреч старобългарски, сиреч църковнославянски, сиреч "slave"/.

източник: Studi condotti e diffusi dall'Università Ca' Foscari di Venezia e dal Ministero dell'Università e della Ricerca Scientifica: "Progetto ALIAS: Approccio alla lingua italiana per allievi stranieri"

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Да се сравни езика, в посочените горе документи от латински характер, с езика на документите от "старобългарски" или "църковно славянски" характер за съответните години и периоди! Да се следи развитието и евентуалните промени в езика за съответните периоди! Еднакво ли протичат и семетрично ли се развива!

Информация, която може да се извлече от латинските източници за “valachica lingua”, към днешна дата:

1/ На този език са писали грамоти Мирчо І /1390г./, Баязид ІІ /1484г./ и Стефан Велики /16.09.1485г./

2/ Диалект на този език е сръбския език /lingua serviana/

3/ Диалект на този език е руския език /lingua ruthenica/

4/ Този език е официално признат за църковно служене по православен канон и са издавани църковни книги /псалтири, евангелия/

5/ Този език не е латински към средата на ХVІ в.

6/ Този език е от най-разпространените в Банат към нач. ХVІІІв.

7/ Съставяни са речници за преводи от този език /преобладаващо "slavicis", все още, според съставителя Самуел Клайн/ на латински език към края на ХVІІІ-нач. ХІХ в.

8/ Към 1861 г. езика /в частта му по отношение на придунавските княжества/ е с 20% латинска лексика.

И за финал, грамотата чийто фрагмент ви показах е на Мира Стари, баща на Влад II Дракул и дядо на Влад III Дракула, наричан и с прозвището Цепеш.

кликни за да уголемиш изображението

Допълнителна информация от Л. Милетич и Д. Агура, ТУК. 

Защо Александър Македонски е в генеалогията на българските владетели?

 

За любознателния български читател ще бъде интересно да получи смислен отговор защо в старите български сведения Александър Македонски е поставен сред владетелите на българите. Дали това е само защото е владял нашите предци, подобно на редица римски императори и подобно на османските султани, или по род принадлежи към един и същи корен с българите? Спиридон Габровски, съвременник на Паисий, е само един от авторите, който го поставя като част от генеалогията на нашите древни владетели.

Отговор на това ще даде разбирането какви точно по произход са античните македонци. Какво казват за тях старите автори.

Тит Ливий (роден 59 г. пр. Хр.; римски историк от днешна северна Италия; написал „История на Рим“) пише за македонците и техния език следното:

„Aetolos, Acarnanas, Macedonas eiusdem linguae homines XXX, 29“

В превод: „Етолийци, акарнанци, македонци, хора говорещи един и същи език“

Да видим кои са етолийците и акарнанците и какъв е техният език, защото македонците са упоменати като говорещи същия език.

Полибий смята за етолийците, че те не са от гръцки произход, определяйки ги като варвари.

Етолийците носят името на предтечата си Етол, чийто брат е Пеон, праотец на пеоните.

Йоан Цеца казва за тях:

“А пеонците са българите. Не вярвай на глупаците, да смяташ, че пеонците са различни от тях. Те (глупаците) смятат, че Аксиос е различен от Вардара. ... А някога бяха господари от планината Пинд ... почти до самия Константинопол чак до времето на най-силния самодържец Василий, който напълно им свил врата и ги направи роби на Ромейската държава."

И Омир, и Страбон пишат, че пеонците са пелагонци - сиреч пеласги по произход.

Тоест разбираме, че етолийците са пеласгическо племе и са говорили в древността пеласгийски език.

Акарнанците са граничещо с етолийците племе. Страните и на акарнанци, и на етолийци в определен период воюват с македонците, но акарнанците са известни с това, че по времето на Филип II му остават верни до самата му загуба от римляните. Те са родствени с етолийците, което не им пречи понякога да имат конфликти. Свързват произхода си с Аполон през прорицателя Амфиарус и неговия син Алкемон, баща на Акарнан, който се явява праотец на акарнанците. Тоест Акарнан се явява през четири поколения внук на Зевс Пеласгийски. Предполагам никой не е учуден, че отново стигнахме до пеласгите, което обяснява и общия език с етолийците.

И сега нека видим какво знаем по същия въпрос за македонците:

Юстин пише, че най-старото население на Македония са пелазгите – (Justin. VII 1) „Populus Pelasgi, regio Bottia dicebatur.“

Това не трябва да учудва никой: Страбон допълва твърдейки, че в древността цяла Гърция е била населена с пеласги (География - V. 5, 2 -4 ).

И така Македон е епоним на македонците и техен праотец. За неговото раждане и това на брат му Магнес (Магнет) има няколко версии. Първата и най-популярната е, че той е син на Зевс и Тия, дъщеря на Девкалион, който се явява оцелелият от потопа. Аналогията на библейския Ной. Това поставя раждането на Македон в праисторически времена като част от палеобалканското население, което знаем като пеласги.

Братята били наричани конеукротители, което е титла, давана на тракийските първенци.

Според Херодот на територията на Македония в дълбока древност обитавало пеласгическото племе на траките бриги (Hdt. VI, 45). Там те обитавали заедно с македоните (Hdt. VII, 73). Именно траките бриги, които в Мала Азия ще станат известни като фриги, са корените, от които се развива по-късно държавата на македоните.

Относно пеласгическото племе на фригите пише и нашият бележит възрожденец, Георги Раковски.

„дмѣтъ да ся впуштаме въ изслѣдование. Нашъ прѣдмѣтъ е тукъ да докажиме чи Пелазгы тѣ са были стари тѣ наши праотци Бьлгари. Видѣхме же чи Фриги тѣ или по-право Бриги тѣ были пелазгичьско племя, Пафлагонци тоже и Фриги тѣ е се едно и исто племя, а Пафлагонци тѣ и Венети тѣ (признати вѣкы отъ сичкы тѣ учены за Славіаны, а отъ насъ за Словены) были едно и исто племя, и тии, спорядь гръцкы тѣ писатели са приселили отъ Мала Азия по Европа, штото наша та рѣчь е основана на истината.“

Поп Йовчо дава родословие на българските царе, подобно на това на йеромонах Спиридон, но го проследява от времето на Троянската война далеч преди Илирик, който Спиридон посочва като първи владетел. При поп Йовчо първият владетел е с 198 години преди Илирик и това е пафлагонецът Пелемен. Той предвожда съюзническа войска в подкрепа на Троянците в троянския конфликт.

Отново виждаме нашите предци, които в античността са били известни като траки и пеласги. Ученият Бернхард Гизеке въвежда термина трако-пеласги като общо название на тези племена.

(Thrakisch-Pelasgische Stämme der Balkanhalbinsel und ihre Wanderungen in mythischer Zeit, 1858)

Изучавайки историята на тракийските племена откриваме, че те всички са пеласгически, което според нашия възрожденец е равнозначно на българи. Това е и моето мнение. Името траки е било възприето в античността и като етноним и е само едно от названията на нашия народ.

За мен е безпредметна дискусията "Траки или българи". Наясно съм с това, че в по-голямата част науката ни ги разделя като коренно различни народи. Това не е вярно.

Някои българи са готови на крайности в отричането на това, че предците ни са ползвали името траки. За съжаление и това не е истина и е достатъчно да спомена за надпис - посвещение от Котис (цар на траките) на Херакъл, в който е употребен етнонима – траки.

Самият Котис нарича себе си "владетел на траките и последовател на Херкулес".

Проверка тук: https://www.alexpolisonline.com/2022/11/blog-post_52.html

Херкулес е важен репер, който ще развия малко по-надолу.

И ето връщаме се в самото начало при казаното от Тит Ливий.

„Aetolos, Acarnanas, Macedonas eiusdem linguae homines XXX, 29“

В превод: „Етолийци, акарнанци, македонци, хора говорещи един и същи език“

Всички упоменати са пеласгийски племена.

Йоан Малала нарича и мирмидонците на Ахил "българи", а мирмидонците също са пеласгическо племе. И те в най-ранната си история обитават земите на Пелопонес - там, където управлявал и цар Пеласг, наречен автохтон (местен, кореняк).

Често виждаме в онези ранни времена различни племена от народа ни да воюват едни с други. Ето защо отново ще се върнем при македоните, за да проследим една нишка, която ще ви даде отговор защо македонски владетели като Филип и Александър са част от генеалогията на българските владетели, според старите ни автори.

Тук ще спомена един епитет на Херакъл (Херкулес), а именно „Макистос“. Коренът е същият, от който произлиза и епонима Македон.

Официално етимологията дава значение на епитета като "най-висок" или "най-велик". От него произлиза и широко популярния определител и до днес „мега“.

До каква степен тази етимология може да се счита за адекватна аз не се наемам да коментирам, но знам, че в името на Македон се съдържа древна форма за майка „ма“, самото съчетание „маке-макя“ е също архаизирана форма на думата майка, която се е запазила и в диалектните ни форми. Това е една препратка към друга тема за древните праисторически вярвания на народа ни и Богинята-майка.

Херкулес е изключително важен репер. Спомняте си за одриския владетел Котис, който е бил последовател на Херкулес.

Монетите, сечени от Котис VII, носят надписа „ ХЕРАКЛЕЙ, СПАСИТЕЛ НА ТРАКИЯ “.

Македонските владетели също извеждали произхода си от Херакъл. Александър много често е подчертавал, че е негов потомък.

Столицата на траките синти получава името си Хераклея именно от македонските владетели. Филип V ги присъединява към своите владения и добавя името Хераклея.

Чували ли сте за Телеф (Telephus)?

Той е син на Херкулес от принцеса Авгия (Ауге), жрица на Атина. Понеже тя трябвало да пази своята девственост, скрила детето си в храма в Тегея. След като баща ѝ Алей разбрал за това, заповядал момченцето да бъде изоставено на планината Партенион. Там той е кърмен от еленица.

Напомнят ли ви нещо имената Авгия и Телеф? Ави-Тохол.

А знаете ли на кого става наследник Телеф?

Майка му се жени за Тевтра, царят на Мизия, а Телеф е осиновен от него. Така той става цар на мизите след Тефтра. Има три версии за историята. Макар в две от тях за рождено място да е посочено Аркадия, в оцелял фрагмент от Хезиодиковия каталог на жените (6 век пр.н.е.), представляващ може би най-старата традиция, поставя раждането на Телеф в Мизия.

Най-старият подобен разказ (около 490–480 г. пр. Хр.) е от историка и географ Хекатей. В неговата версия отново виждаме водния елемент. Когато Алей открил, че дъщеря му е родила, заповядал детето и майка му да бъдат затворени в дървен сандък и изхвърлени в морето. Сандъкът достига до Малоазийската Мизия, където царят Тевтра се жени за майката, тук посочена с името Авге.

Проверка тук:

1. https://ras.jes.su/vdi/s032103910013373-3-1-en

2. https://hmn.wiki/bg/Telephus

Според старите готски историци Йордан, позовавайки се на Касиодор (* 490 - † 583), както и Приск "готите не са германци". В своята история на готите „За произхода и деянията на гетите“ Йордан(ес) неколкократно подчертава, че сегашните Gothos са някогашните Getas, респ. скити-траки. Същото твърдят и Амвросий (* ок.337/340 - † 397),:Филосторг (* ок. 368 - † сл. 433), Павел Орозий (* ок.385 - † ок.420), а Клавдий Клавдиан (* ок.375 - † след 404) в “De bello getico” въобще не употребява "готи" . „Седемте скитски племена“ от Панония до Черно море, за които говори Херодот (* 484 пр.н.е. - † 425 пр.н.е.), св. Йероним нарича „седем гетски или готски племена“, които живеели на север, "понеже учените хора наричали гетите готи". Самите готски царе са се считали наследници и са се вдъхновявали от подвизите на тракийските царе, герои от Троянската война на тракийските народи през 13-ти в. пр.Хр., възпети от тракийските народни певци. Считат за свои предци тракийския Цар на Мизия Телеф, син на Херкулес, тракийската Царица на масагетите Томира...

И тук е мястото да спомена списъка на българските владетели, за да направите сами съпоставка.

Първите двама владетели са наречени Авитохол и Ернак, а третият - Гостун. (Мнозина считат, че първите двама са Атила и синът му Ирник). Само че Атила и Ирник не могат да бъдат буквално митологизирани владетели в списъка на българските владетели, защото са сравнително добре датирани, с което ни най-малко не искам да кажа, че те не са наши владетели.

Да видим точно какво ни казва списъкът:

"Авитохол живя 300 години. А родът му бе Дуло. Годината му Дилом Твирем. Ирник живя 150 години. Родът му бе Дуло. Годината му Дилом Твирем. Гостун – този бе наместник. Родът му Ерми. Годината му Дохс Твирем."

И нека сега пък видим какво описва Йордан за гетските царе на Мизия в неговата "Гетика", които той нарича ту готи, ту гети и ги разграничава категорично от германите. Той цитира незапазеното до наши дни произведение на Дион Хрисостом "Гетика":

"същият този Дион споменава след дълго време за техния цар на име Телеф ...Готите заемат главно хунски имена"

Не забравяйте, че Йордан нарича хуните българи и твърди, че те произлизат от гетите. В цитата той казва, че гетските владетели носят хунски имена и визира конкретно мизо-гетският владетел Телеф. И като казах "мизо-гетски", трябва да знаете, че хуните са наричани и масагети, което е нищо друго освен мизо-гети. Конгломерат от две тракийски племена - тези на мизи и гети.

Да продължим с казаното от Йордан:

"Дедите му (на Телеф) нарекли царството Мизия. Тази провинция има от изток устието на река Дунав, от юг - Македония, от запад - Истрия, от север - Дунав . Гореспоменатият цар води война с данайците (гърците)..."

Телеф - син на Ава - Ави / АвиТелеф (потомък на Ава - сърна), не просто син на Херкулес, но това е владетел отпреди Троянската война. Внимателно вижте кой според Йордан, респективно Дион, наследява Телеф след смъртта му.

"Когато Телефос умира, той е наследен на трона от сина си Еврифил, роден от сестрата на Приам, цар на фригите. [Еврифил] участва в Троянската война поради любовта си към Касандра и, опитвайки се да помогне на роднините и зет си, умира скоро след появата си там."

Тук не просто има съвпадение на АвиТохол и Ирник (Ернак) със Телеф и Еврифил. Ще кажете че Еврифил има някакво именно съвпадение с леко намигване. Далеч не, уважаеми! Името Ирник-Ернак се среща при някои автори и под формата Ернах, а името Еврифил е познато и като Еврих. Това име носят и по-късни "готски" владетели по време на римската империя. Например визиготския (западни готи) владетел Еврих, Ерних, Ерник.

Еврифил е син на сестрата на фригийския цар Приам. Фригия и Мизия са две тракийски държавни формирования, които са в Мала Ази, а както добре знаем и фригите (под името бриги), и мизите (преди да се разселят в Мала Азия) обитават Балканите или по-конкретно Македония и Дунавска Мизия.

Мизите са пелсагическо племе.

Херодот разказва за това, че мизите още преди Троянската война успяват да обединят тракийските племена.

„Мизийци и тевкрийци, преди Троянската война, които преминаха в Европа през Босфора и не само покориха всички траки, но слязоха и до Йонийско море и тръгнаха на юг до река Пенейос“ (Her.VII.20) ).

В литовска хроника от периода, когато България пада под Турско робство, се говори за първия български владетел с титлата княз, който бил откърмен от сърна в горския пущинак, за да не загине. Важно е да се отбележи, че хрониката конкретизира, че българи и мизи са едно и също. „Княз мизийски, сиреч български...“

Повече по темата може да прочетете в публикацията ми „Архетипът на еленицата-кърмилница и българският народ“: https://ogledalceyakaji.blogspot.com/2023/05/blog-post.html

Виждаме как Херкулес е свързан с нашите предци и защо той е считан за един от нашите праотци. Виждаме същото и при македонските владетели.

Александър Македонски считал, че ако постигне подвизите на Дионис и Херкулес и повтори техните походи, той ще стане богоравен. Според някои сведения Херкулес бил част от свитата на Дионис в похода му към Индия, а в други - той прави самостоятелен поход към Индия.

И до днес все още битува вярата, че предците ни идват от "онези земи". Но ние виждаме точно обратното. Те тръгват оттук, при това преди Александър са известни поне още три древни похода от нашите земи към Индия. Този на Дионис, на Херкулес и на един гетски владетел.

И за да приключа ще ви върна отново на сведението от Спиридон Габровски. Той описва, че Александър воюва първо със своите съплеменници и след като побеждава Перун, взема войската му със себе си по време на похода си към Индия. Тази част от войската му се предвождала от двамата сина на Перун.

След похода Александър дава Македония като владение именно на тези двама сина на Перун. Не би ли било странно да даде майчината си земя на двамата братя предводители на българите, ако не му бяха роднини. Според Спиридон това се случва 470 година пр. Хр.

Да, античните македонци са само едно от пеласгическите племена с които са род.

Събрана информация от мен за Александър може да прочетете тук:

https://ogledalceyakaji.blogspot.com/2023/12/blog-post.html