събота, 17 февруари 2024 г.

Едно от имената на лъжата е "Архаизация".

 

Източници директно назоваващи българите, като идентични със най-старите обитатели на Балканите.

Фулко: анонимен поет, известен като "Фулко" или просто "Поетът от Шарлевил". Магистър Фулко, е бил учител и декан в катедралата в Реймс от 1165 до 1175 г.

Falconis: Historia Gestorum Viae Nostri Temporis Hierosolymitani


Оттук поели през земите на българите, които назовават траки – според предишните паметници


Лаоник Халкокондил: роден около 1430 г. в Атина. Образованието си получава в Мистра от философа Плетон.


Той настройвал елините срещу своя дядо и се стремял към преврат; бил привлякъл за съюзник господаря на мизите — Михаил”


Българския владетел е наречен господар на траките мизи.


След това той тръгнал срещу мизите и трибалите. Това племе е най-древното и най-многобройното измежду всички народи на земята. Дали то е заселило тези области, след като се е откъснало от илирите? Или, както някои смятат, от областта отвъд Истър, на края на Европа, от Кроатия и Прусиите при северния океан и от Сарматия, сега наричана Росия, чак до областите, ненаселени поради силните студове — тръгнали от там, те преминали Истър и достигнали до областта при Йонийско море и след като превзели тези земи, които се простират чак до венетите, се заселили там? Или пък е по-добре да се каже обратното — че те са тръгнали от там, от областта при Йонийско море, преминали са Истър и са достигнали до отвъдната страна? Във всеки случай аз не бих могъл да се произнеса категорично по този въпрос. Това, което знам със сигурност, е, че тези народи, ако и да се различават помежду си по имена, по обичаи почти не се отличават, а е очевидно, че и до ден днешен те си служат с един и същ език.


Халкондил тук говори за българи и сърби, като твърди, че те са същите онези народи, които в древността са наричани траки. Също така, той твърди, че езикът който говорят сърбите и българите, хърватите, поляците е езикът, който говорят траките, илирите и сърматите. Тоест езикът, който днес наричаме „славянски“ е езикът на изброените.


И тъй, аз зная, че и трибалите, и мизите, и илирите, и кроатите, и поляните, и сарматите имат един и същ език: ако трябва да се изкажа, вземайки предвид това обстоятелство, то те по род са едни и същи и са едноплеменни. Но с течение на времето обиталищата им са се разделили и те са заселили различните области, до които са достигнали.“


С две думи, Халкондил казва, че така наречените днес славянски народи, в древността са по-горе изброените. Били са един народ, който се е разделил във времето.


От всички древни документи, които е изследвал е разбрал, че това е най-древния народ от всички народи по земята и затова е и най-многоброен.


Това твърдение е изказано и от Херодот (484-425 г .пр.Хр.) в книга пета, глава трета.


Траките след индийците са най-многобройни на земята. Ако траките бяха единни и под властта на един владетел , то според мен щяха да са непобедими и много по-могъщи от всички народи. Но тъй-като никога не успяха да постигнат единодушие, това беше коренът на тяхната слабост. Техните племена във всяка местност имат специфични имена. Моралът и обичаите са еднакви за всички с изключение на гетите, травсите и племената живеещи на север от крестоните.“


Говорейки за сарматите, че са били в древността един народ с траки и илири, това включва и скитите, тъй като сарматите произлизат от тях а и много тракийски племена са наричани скити. Персите дори са определяли траките като част от скитите.


В този ред на мисли Тукидид потвърждава думите на Херодот, които по-късно ще каже и Халкондил.


И не само в Европа, но дори и в Азия няма народ , който сам да се противопостави на скитите, ако са обединени.“


Тукидид (455-397г.пр.Хр.)


Йоан Цеца (Цец, Цецес) (на старогръцки: Ἰωάννης Τζέτζης, Johannes Tzetzes), * ок. 1110 в Константинопол, † ок. 1180 в Константинопол) е византийски учен, поет, граматик и филолог от Константинопол през 12 век.


А пеонците са българите. Не вярвай на глупаците, да смяташ, че пеонците са различни от тях. Те (глупаците) смятат, че Аксиос е различен от Вардара. ... А някога бяха господари от планината Пинд ... почти до самия Константинопол чак до времето на най-силния самодържец Василий, който напълно им свил врата и ги направи роби на Ромейската държава."


Пеонците са едно от могъщите тракийски племена обитавали земите в съседство с Македония. Пеонците, както и едони и македони са определяни като пеласгически племена или най-старото население на Балканския полуостров.


Подобно на твърденията на Халкондил, Херодот, Тукидит и друг летописец пише за пеоните, наричайки ги агриани, траки и илири най-мъжествените войнствени народи на Европа. Луций Ариан / Arr. II.7.5.


Йоан Зонара казва, че панонците са българи. В далечното минало сред старите гръцки автори се е твърдяло, че между траките пеони и панонците няма разлика, и че това е един и същи народ.


Йоан Малала, (491-578г.) дава сведения за друго тракийско племе, мирмидонците.


"И така Ахил заминал заедно с атридите, като водил своя собствена войска от 3000 души, наричани тогава мирмидонци, а сега българи."


Йоан Цеца: 12 век пък директно казва, че както Ахил, така и тези които предвожда, в неговото време са наричани хуни или българи а преди мирмидонци.


”… с тях бе Ахил, многославният син на Пелей и Тетида, чийто известен родител беше Хирон философа. Бе предводител на хуните, българите-мирмидонци. Те бяха две по хиляда, а също така и петстотин. …Евфрем, синът на Тризен, марокейците водеше смело. А Пирехмис беше вожд на пеонци, на българи сиреч, той бе поел от към Аксиос, сиреч известната Вардар. … Хромий и Еном стояха начело на всичките мизи…”

И още:

А пеонци са българите. Не вярвай на глупците, да смяташ, че пеонците са различни от тях. Те (глупците) смятат, че Аксиос е различен от Вардара, и казват, че се пише с дифтонг…”


Михаил Ателиат, ромейски хронист от 11 век:


Българите са мирмидонци“.


Бретонецът Вилхелм, говорейки за смъртта на Балдуин Фландърски казва, че той е погубен от предводителят на траките - LIBI, IV, c.147. Става въпрос за цар Калоян.


По късно предводителя на траките го погубил на същото място“


Никита Хоният, конкретизира като нарича българския владетел Калоян, мизиец.


Йосиф Флавий. Казва, че илирийци, далмати и даки са българи.


илоурїи же и длъмате и дакїи нарицѧ ємыи блъгаре въ истре живоущїи под од͠немъ плъкомъ живоуще римськыимъ.“


Казаното от Магнус Енодий (486 г. епископ на Павия (Италия). Роден във Франция, близък приятел на остготския крал Теодорих.), кореспондира не само с Херодот, Тукидид и Халкондил но и с казаното от Плутарх за пелсагите.


БЪЛГАРИТЕ – това е народът, който имаше всичко, което пожелавал; те вярваха, че светът е открит за тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е народът, на който се учудваше светът.“


Плутарх разказва, че най-древното предание говори за пеласгите. „Те покорили много племена и народи и поставили да ги владеят правители от своята кръв.“ Те овладели и Лациум и създали Рим.


Някои казват, че пеласгите, след като са скитали из по-голямата част от обитаемата земя и са покорили по-голямата част от човечеството, са се заселили на това място и че поради силата си във война са нарекли своя град Рим.“


Plut.Rom.I.1.“


Дионисий Халикарнаски също потвърждава това. Той говори за народа на пеласгите, който превъзхождал във всяко отношение другите древни народи. Превъзхождали ги както във военно отношение, така и във всякакви други културни аспекти. Той също казва, че са овладели много земи и, че завладели Лациум.


Литовска хроника от периода, когато България пада под Турско робство. В нея се говори за български владетел с титлата княз, който бил откърмен от сърна в горския пущинак, за да не загине. Важно е да се отбележи, че хрониката конкретизира, че българи и мизи са едно и също. „Княз мизийски, сиреч български...“


Йордан нарича хуните-българи и твърди, че те произлизат от тракийските гети. В цитата, той казва, че гетските владетели носят хунски имена и визира и конкретно мизо-гетският владетел Телеф и като казах мизо-гетски, трябва да знаете че хуните са наричани и масагети, което е нищо друго освен мизо-гети. Конгломерат от две тракийски племена тези на мизи и гети.


Йордан също нарича и масагетската владетелка Томира. Тракийска владетелка. Масагетите на Томира са наричани и бели хуни. 

"Считат за свои предци тракийския Цар на Мизия Телеф, син на Херкулес, тракийската Царица на масагетите Томира..."

Кой е всъщност Телеф, прочетете в друга моя публикация ТУК

Обърнете внимание на следващия стар български източник, който посочва българите и България под управлението на Александър тук на Балканите.


Михаил Аталиат: "История" XI 

"...мизи са българите, които по-късно получили своето ново название",  

"...българите са мирмидонците"

Лъв Дякон (X век) сам участник в събитията в битка с българите, той ги нарича мизи и казва, че без малко и той щял да загине от скитския меч. 

Димитрий Хоматиат: казва

"Този наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновенно нарича и като българи..."

Този отец е Климент Охридски.

Той също потвърждава, че българите били изселени от военната сила на Александър на север от Дунава, но след време със страшна сила се върнали отново в старите си земи.

Йоан Скилица нарича българския цар Симеон мизиец. Той отъждествява скити, мизи и българи като едно и също.

Казаното от тези автори касае едно и също, касае нашият народ и неговите предци.

Източниците са огромно количество и колкото и да наричат това АРХАИЗАЦИЯ, терминът остава единствено оправдание за напластените измами не само в историята на българите а и в историята на съвременната ни цивилизация. 

Поради тези напластявания, днес нашата наука в по-голямата си част не съумява обективно да служи на правдата и народа си.  




вторник, 5 декември 2023 г.

Накратко за историческите заличители на памет.

 Как подмениха историята на германите ограбвайки нашата.


На картата на Ортелиус, която наскоро ви показах но преиздадена от холандеца Ян Янсон виждаме трите „готски“ племена: „Грутунгите“ (степни хора), на северния бряг при устието на Дунав в днешна Бесарабия. „Тервинги“ (горски хора) в подножието на Южните Карпати на северния бряг на Дунав и „гепиди” - където живеят даките, тоест вътре в подковата на Карпатските планини.

Тервинги

Теруинги се споменават за първи път в Генетиакус на Максимиан Август (част от Panegyrici Latini XI, 17)

В Парижки ръкопис от 14 век Тервингите са споменати в списък заедно с траки.

Имената Tervingi и Grutungi са представени така както звучат и се изписват в германските езици. Но на езика на народите отславянската езикова група” те звучат по различен начин: тервинги са древляни, а грутунгите са поляни. Византийският император Константин Порфирогенет съобщава по този въпрос, че „Тервуния” на славянски език означава „укрепено място”, тъй като тази страна има много укрепления.

Константин реално казва какъв е езика и народността на набедените за германски готи. Тервуния или Тервингия

Тервинги е синтез от: „Дервинки“, „Дървенци“, “Дървесни”. Етимологията е ясна, особено след като Tervingi се характеризират като „горски готи“ [буквално „горски хора“, което е равнозначно с по-късното древляни (?!) за някои от „склавините“).

Тервуния на славянски език означава "укрепено място", защото тази страна има много укрепления. [Знай], че тази страна Тервуния е подчинена на друга страна, наречена Канали. На славянски език Канали означава "каруца", тъй като поради равнинността на мястото всяка работа там се извършва с помощта на каруци.”

[Константин Порфирогенет. За управлението на империя / Прев. Г. Г. Литаврина.-- В книгата: Развитието на етническото самосъзнание на славянските народи през ранното средновековие. М., 1982, стр. 272.]

В „История на императорите“ тервингите са наречени скитски народ. “ [Script. Hist. Aug., 6, 2; ЛИБИ, І, 65]

Объркването при наставки-окончания като „нги" идва от превод на имената им. Окончанието "нки" естествено преминава в западното "ngi".

Ще си кажете, че Йордан ги е записал така. Това не е истина обаче.

Произведението на Йордан има преписвачи. Един такъв преписвач от 8-10 век коригира текста от 6-ти век.

Момзен датира Хайделбергския кодекс до 8-ми век въз основа на вида на писмеността. Други изследователи го датират 9-ти и 10-ти век.

Според някои източници този екземпляр от трактата на Йорданес е открит в скрипториума на императорския манастир във Фулда (функциониращ в периода 744-1802), след което се озовава в манастира в Майнц, а оттам в библиотеката на Ватикана. След унищожаването на Първия германски райх от Наполеон през 1806 г. кодексът се премества в Париж и оттам се връща във Ватикана. През 1816 г. този кодекс, копие на трактата на Йордан, се озовава в библиотеката на университета в Хайделберг, откъдето вероятно е взет от депутата на германския Бундестаг Теодор Момзен.

Ето така от историята на народа ни се създават историите на други народи. За съжаление в измама биват поставени и двете страни. Подменена е и историята на германските народи и нашата.

В редица хроники на „славяноговорящи“ народи е съхранена паметта, че народите ни обитават тези земи от праисторически времена.

Относно името на тервингите, сиреч дървесните обяснение за произхода на името дава една чешка хроника.

Cronica Przibiconis, стр. 5. Превод според Хрониката от времето на Карл IV, стр. 272- 273.

Освен това, някои от техния вид прекосиха Русия, Померания и Касубия до царството на Дакия и морските граници на север и изпълниха цялата земя на Русия и я култивираха по същия начин.“ Други обаче преминали от Бохемия през река Моравия и там заселилиха страната, наречена земя Моравия, а също и княжествата Мисна, Будисинензе, Бранденбург и Лужица. „Сега всички тези земи бяха обрасли с гора и никой не живееше в тях, които всички гореспоменати Словани боготворяха и в тях живеят до ден днешен.“

Иронично странно е, че така наречените „тиверци“ заедно с „уличите“ категоризирани като славянски племена обитават пространството Днестър и Дунав. Старото име на Днестър е Тирас.

Те се споменават за първи път в Повестта за отминалите години заедно с други източно "славянски" племена от 9 век. Основният поминък на тиверците е земеделието. Тиверците участват в походите на Олег срещу Цариград през 907 г. и Игор през 944 г. В средата на 10 век земите на тиверците стават част от Киевска Рус. Потомците на тиверците днес са една от частите на украинския народ.

Грутунгите

Авторът на Панегирика на Максимиан Август (291 г.) твърди, че „терингите са част от готите“ (Tervingi pars alia Gothomm). Ако се вярва на коментарите на Зосим, то “Grutungs” е местното име на готските племена, вероятно дадено им в Северното Черноморие или на Балканите.

XII paneg. lat. XI (III), 17, 1-2; Zosim. IV. 38, 1.

Германистите предлагат етимология на името „Greuthungi“ да означава „обитатели на степта“ или „хората с каменисти брегове“.

Славистите обаче твърдят, че името на грутунгите е препратка към „поляни“ и е свързано с „поле“, „степ“. Те ги свързват и с обитателите на Киевска Рус. Това предположение се основава на факта, че ако гревтунгите означават „хора, които живеят на земята (в полето)“, а тервингите означават „хора, които живеят в горите“, тогава може да бъде видяна аналогията с поляните и древляните на Киевска Рус, които също са имали имената си с подобно значение. Живели на същите места като споменатите по-горе готски племена и винаги са били наблизо едни до други.

Клавдиан споменава, че грутунги живеят и във Фригия с фригите.

Искам да насоча вниманието ви към топонимите и хидронимите във фрагмента от картата на Ортелиус, която ви показвам намиращи се в територията на днешна Бесарабия, тоест Молдова и Украйна.

Да погледнем първо някой от градовете.

Zargidava

Tamasidava

Piroboridava

Първите три селища притежават тракийския елемент за селище, град или крепост „дава“, „дева“. Тук ще направя препратка към българското „дува-р“, стена, зид, укрепено място. Счита се, че тази дума в българския е влязла от персийския, но виждаме корена и в тракийския. А в санскрит „dauvArika“ се наричат охранителните на крепостната порта.

Zargidava - Имената са двусъставни „Zargidava“ е Гето-Дакийско селище споменато от Птоломей. (Ζαργίδαυα, Ptol. 3.10.15) Открито е археологически в землището на днешното село Брад в Молдова. Ptolemy, Claudius (n.d.) [ca. 140 AD]. Geographia

Селището води своето начало от неолита. В него е регистрирана културата Кукутени – Трупилиан.

Като Заргидава, Саргедава и Аргидава е регистрирано името на столицата на Буребиста в Дакийското царство. Тя се е намирала в района на днешните Попещи и Гюргево. Надпис съдържащ това име с декрет е открит в Дионисополис (Балчик). Съхранява се в София.

Името Зарги-дава е възможно да е свързано с тракийското племе „загорци“. Образно казано „зад планинци“. Зарг се среща и със значение — щит, гребен, хребет, планина.

Дионисий Периегет пише, че племето „загори“, „загорци“ е граничело с агатирсите, познати ни по-късно като хазари. А Стефан византийски пише, че елините наричали травсите, агатирси.

Според Херодот (книга 5, глава 4) и Ливий (книга 38, гл.41) Травсите са тракийско племе.

Не трябва да се подминава и епитета на тракийския бог Дионис – Загрей. Значението на епитета "Загрей" е по-стар вариант на българското Шегор, сиреч бик и се отнася към понятието за СИЛА. Тогава името би означавало силно-укрепено селище.

Tamasidava - Tamasi“- тъма, тъмнина и „dava“ – селище. Това е тракийското име на днешния град Рени. Това открива местния историк Виталий Пастух-Коболтеану в архивите на Кишинев. Други считат, че Пироборидава е предшественика на град Рени.

PiroboridavaТова име е трисъставно „pir(o)“, „bori“ и „dava“. Някой предполагат, че „пир“ е вероятно със значението огън сиреч пареща, корена „бори“ е всъщност бара, сиреч река и съответно "дава", селище, крепост. Според тази трактовка значението пареща идва от усещането когато се докоснете до ледени води.

Интересна препратка от санскрит ни дава обаче думата „devapura“ – божествена крепост. Тук виждаме думата „Pur“ със значението крепост. И това е най-вероятното значение на първата част от името, която виждаме в името Пирин. От българската дума „пера“, сиреч бия, произлиза едно от имената за крепостните съоръжения „бойница“. Тогава името би могло да се тълкува, като „крепост-буйна река“.

Всички тези градове в днешна Бесарабия се намират в територията на Долна Мизия „Мизия инфериор“. Тракийското племе мизи е това, което най-често е асоциирано с българите.

Като финал на тази публикация, ще спомена хидронима на река Тирас – Днестър. Тя е тълкувана по разнообразия от начини, но е добре да се каже, че Тирас е името на един от синовете на Яфет, от който според библейските писания произлизат траките.

Това са първите светлокоси хора, споменати в древността (според Ксенофан) и по-късно са известни като гети (според историци, започващи с Херодот) (4.93, 5.3).

Tiras или Tyras в древността е името и на река Днестър , както и на елинска колония, разположена близо до нейното устие. Някои, включително Ноа Уебстър, предполагат, че Тирас е бил почитан от своите потомци като Тор, приравнявайки и двете форми с Θουρος (Турос), споменат от Омир като „Арес на траките“. Най-ранните скандинавски саги назовават Тор като вожд на предците и проследяват произхода му в Тракия.

И за Арес и за Дионис в античните сведения се среща епитета им „Трак“, който е вариация на „Тирас“. Според тракийските апокрифи, Дионис е по-ранен владетел на траките от Арес.

Използвах само няколко примера с които да ви покажа, как имената на тракийски – скитски племена се оказват в един момент германизирани, германите се оказват в земите ни без наличие на археологически свидетелства а проблема е решен като набедените за германи са умело трансформирани в готи, а са всъщност гети. Същите, по същите тези земи изведнъж се оказват „славяноговорящи“ племена в по-късна епоха.

Теофилакт Симоката казва: „Склавини, или гети, защото така бяха наричани в древността.“

Всичките им топоними, хидроними, теоними, ендоними имат поразително обяснение на български и на другите езици от нашата езикова група, но нямат ни на гръцки, ни на латински, а за да имат някакво обяснение на германски се оказва, че е нужно още в дълбока древност да се вземат творби на местни автори и да се редактират на съответния език, а оригиналите и ранните преписи да бъдат унищожавани.

Ще завърша със скандалното иронично изявление.

НЕ, няма никакъв заговор срещу народа ни, срещу принадлежните нему езиково и родово!

Абсолютно никакъв исторически заговор! Само имаме безчет свидетелства, за редактирани, изчезнали, изгубени и унищожени исторически документи и сведения.

За сметка на това имаме фалшиво скроени истории на цели европейски народи, чиято истинска памет е заличена.  


неделя, 3 декември 2023 г.

Александър Македонски - народност, език, принадлежност

 


В тази публикация вграждам последните си няколко поста за Александър Македонски. Нещо като виртуален пряк път и архив.

Тук ще публикувам и фрагмент от материал на Георги Сотиров. публикуван в "От Извора" от Иван Стаменов:

Посочените източници по безапелационен начин доказват какъв народ са македонците от дълбока древност, съответно и какъв е техният език. Нещо повече, така наречената трисъставност на българския народ от българи, славяни и траки е повече геополитически конструкт. Всъщност е умело използван авторитетът на научната общност, за да бъде изковано оръжие за контрол на съзнанието. 

Езикът, който наричаме днес "славянски", в древността е езикът на огромен народ, от който са се разделили и произлезли редица съвременни народности. По-голямата част от този древен народ днес има своите изразители в принадлежните към "славянската езикова група". Несъмнено техни потомци има и сред други съвременни народи и езикови групи. 

"Славянската езикова група" в древността е езикът на пеласги, траки, илири, скити, сармати, амазонки, а македонците са само едни от представителите на този древен народ.

Названия като траки, българи, словени в различни епохи виждаме да се ползват и като общи за няколко родствени групи. Понякога тези групи са в конфликт и воюват помежду си и това до известна степен обърква някои от изследователите. Такъв пример са сблъсъците между гети и масагети (мизо-гети), които срещаме и като словени и българи, словени и хуни или готи и хуни, готи и българи, а в същото време ги срещаме в източниците заедно и като словени, и като готи, и като хуни. 

„Двата народа много се заобичали един друг, тоест готите, а те са и славяни, и българи, а най-вече за това, че и двата народа били езичници и те имали същия този език“ 

Следва цитат към който ще приложа и линк за пълната публикация.

Дуклиянова летопис, 1172-1196 Annales Anonymi de Presbuteri de Dioclea

Отъждествяването на македонците и траките също е неоспоримо, макар и начинът на назоваване от автор до автор да е различен. 

• Полибий (Polybius) нарича траките и македонците omogenes, т.е. хора от един и същ народ, род или раса.

• Плиний (Pliny) говори за мизо-македонци в Мала Азия, които „са се събрали (conveniunt) в Ефес“.

• Апиан (Appian) нарича синтите македонско племе; Страбон ги нарича траки. И двамата, разбира се, са прави. 

• В началото на II в. сл. Хр. Дион Хризостом (Dio Chrysostom) отбелязва, че населението на Никомедия (Nicomedia) се е състояло от „водещите измежду гърците и македонците“.

• По това време Никомедия е бил най-големият град на Витиния. Той е бил основан, казва Павзаний (Pausanias), от Зипет (Zipoetes) – „трак по рождение, съдейки по името му“. 

• Страбон обяснява, че „витините… получили това ново име от траките…, които притеснили страната“ и сочи Никомед III като „Витинеца“.

• Четири века по-късно Зосим (Zosimos) се позовал на едно пророчество, в което Никомед II (Nicomedes II) е титулуван „тракийски цар“, докато Йоан Малала (Ioannes Malalas) казва, че Никомед I бил „от македонски произход“.

Целият материал прочетете тук: https://www.otizvora.com/2005/08/6972/georgi-sotirov-ezikat-na-konstantin-2/







събота, 28 октомври 2023 г.

ЗВАТЕЛНАТА ФОРМА - КЛЮЧ КЪМ ДУХОВНИЯ ПОТЕНЦИАЛ.

 

Картината носи името: Разказвач на истории

ЗВАТЕЛНАТА ФОРМА В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК ИЛИ ЗАЩО ХОРАТА, КОИТО Я УПОТРЕБЯВАТ, ИМАТ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ОТКЛЮЧАТ ДУХОВНИЯ СИ ПОТЕНЦИАЛ.

Виждал съм множество публикации за звателната форма в българския език. До голяма степен те са в академичен стил.

Рядко или почти никога не съм срещал материал на достъпен популярен език.

Един такъв, който горещо препоръчвам, е на Иван Стаменов.
https://www.otizvora.com/2018/06/9965/zvatelniyat-padezh-i-noviyat-razdel-ezi/


Аз съм от хората, които не гледат на света единствено в материалния му и веществен аспект. Ние сме същества, които биваме повече духовни, отколкото материални, при все че материята е тази, която доминира във видимото.
 

Съществуването на звателна форма е една от тайните, които ако разберете, никога повече няма да се откажете да я ползвате. Особено ако държите на духовното си израстване. 

Българският не е единственият език, който борави все още с тази форма. Има и такива, които са имали, но НЕЩО я е унищожило. И повярвайте ми, това далеч не е развитието на езика. 

След като прочетете този материал ще разберете и кое е това НЕЩО или КОЙ е ТОЗИ, който унищожава звателната форма и защо за НЕГО това е толкова важно.

Бидейки духовни същности ние (или поне част от нас) все още имаме възможност за комуникация и връзка с духовната реалност. 

За да бъде осъществена тя обаче от веществения към невеществения свят, ние имаме нужда от връзка, контакт или да го наречем „мост“, по който двете страни да влязат в съприкосновение.

Духовните учения наричат това най-често МОЛИТВА.

Ведическият индуизъм използва и една друга подобна практика, която се нарича „мантра“.

Думата мантра е от санскрит и се състои от корена man – manas – „съзнание“ и наставката – tra, означаваща „инструмент, средство“. Ето защо буквално „мантра“ означава „инструмент на съзнанието“. Мантрите са предназначени за освобождаване на ума от илюзията и материалната обвързаност.

Ползват се като ритмични „удари“ върху черупката, в която духовният ни аспект е „заключен“. Тоест своего рода средство, чрез което се задвижват звукови вибрации, предизвикващи реорганизация на материалната ни обвивка и освобождаване на духовната ни сетивност.

Във ведическите писания е записано, че боговете обичат криптиката. Те имат истински имена, които хората обичайно не ползват. Такива имена имат и предметите - те отговарят на тяхната същност. Хората основно ползват неправилните форми, за да не получават прекомерна духовна власт, когато призовават божествения свят. Израствайки по пътя на духа, някои хора могат да достигнат до посвещение в истинските форми, така те в пъти по-бързо получават не само достъп и качествена комуникация с невидимия свят, но стават и способни да прекрояват материята. Това е изключителна отговорност и само малцина получават тази привилегия след съответното спечелено доверие на засвидетелствано посвещение в опазване на същността. Това е нужно, за да не бъде разрушавана хармонията.

Имената (или названията) както на духовните същности, така и на материалните могат да бъдат приЗОВавани. Когато това бъде извършено с правилната форма веднага се получава различен вид връзка на комуникация. Тоест осъществява се на звуково вибрационно ниво добра и балансирана духовна настройка. Между двете страни има взаимност и разбирателство. 

Нека погледнем какво ни е показано и в Библейските писания: 

„Аз ще се изявя като свят в онези, които се приближават към Мен, и ще се прославя пред целия народ“  Левит 10:3

„И тая трета част Аз ще прекарам през огън, Пречиствайки ги както се чисти среброто, И изпитвайки ги както се изпитва златото. Те ще призоват Моето име, И Аз ще ги послушам; Ще река: Тия са Мои люде; А те ще рекат, всеки един: Господ е мой Бог.“  Захария 13:9


В първия пасаж виждаме особения вид посвещение, което се изразява като приближаване на едната страна към другата. Това предизвиква надестествена изява на божествената реалност пред целия народ, като проводник се явява приближилият се.

Във втория пасаж виждаме как проводникът бива пречистван и възпроизвеждан като качествен такъв, за да има последващата връзка.
 

- Те ще приЗОВат МОЕТО ИМЕ. И Аз ще ги послушам. (тоест ще извърша това за което ме викат, зоват.)

Ключовият момент тук е приЗОВаването на НЕГОВОТО име.

В последствие виждаме изразена и близостта между двете страни:

„Ще река: Тия са Мои люде; А те ще рекат, всеки един: Господ е мой Бог.“

Може би още се чудите къде точно става връзка с темата за звателната форма в българския език.

Тук ще добавя още нещо от библейските писания и после ще премина към същината.

На времето чувах как се молят в определени християнски общества, които бяха спрели да ползват звателната форма, мислейки си, че така изразяват по-голям авторитет и интелект, но всъщност просто подражаваха на западния изразен модел.

Тогава за първи път чух някой да ми казва не СлавянЕ, когато се обръща към мен, а Славян.

- Здравей, Славян! Адмирации за твоята посветеност и респект към твоята отдаденост! Ще се моля за твоя просперитет.

Молитвата започваше и звучеше така:

- Ти небесен Баща, простри ръка на протекция към служител Славян...

Всичко това беше толкова престорено и мъчно, че българската ми глава не побираше как въобще е възможно да не се усещат.
 

Пасажът, който исках да ви покажа, е така наречената „Господна молитва“. 

„А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].“  Матей 6:6 

„А вие се молете така: ОтчЕ наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!“ Матей 6:9 

Надявам се ясно виждате вътрешната уважителна форма, тайното място, съкровеното и скъпоценното. Пасажът ясно дава отговор, че невидимият свят не се задвижва от материални демонстрации и поведение във видимото за всички. Напътствията как да се молиш, тоест да влезеш в контакт, са свързани с влизане от видимото в тайното (вътрешната стаичка). Бащата (или Отец) е във формата на СВОЙ и ТВОЙ „на своя Отец“, „Отец ти“. 

Но най-много искам да обърнете внимание на начина, на молитвата изразена в българския. 

„А вие се молете така: ОтчЕ наш...“

Няма го безЛИЧНОто обръщение „Небесен БАЩА“. Проблемът не е в думата „баща“, а в липсата на звателна форма. Защото „Отец“ в звателна форма е „ОтчЕ“, а „Баща“ е „БащицЕ“.

Липсата на правилната звателна форма възпрепятства осъществяването на връзка. БезЛИЧНАта форма, обезличава и поставя преграда между двете страни. Същността няма да бъде задвижена. Тя липсва въобще. А същността е сърцевината. Там е разбирателството, мира, хармонията, любовта, надеждата и вярата. Там е и силата която ви е нужна.

Ето сега е моментът да ви покажа какво и откъде идва способността гласът ни да бъде чуван. Как ние влизаме в ниво комуникация отвъд размяната на думи.

Звателната форма е остатък от звателния падеж в българския език, но както ви казах вече не само българския език е имал това богатство. Просто при нас все още съществува, макар ожесточено да се борят да го унищожат.

Звателната форма в латинския се нарича вокатив (vocativus). Коренът е „vocō“, който означава „извиквам“, „призовавам“.


Не може да извикате нищо във видимия свят, камоли от невидимия, ако не го наЗОВете лично. А когато наЗОВете нещо или някого в личностен аспект, вие го приЗОВавате. Но това не е всичко. Звателната форма има вокалната способност да осъществи и предизвика вибрацията на същината.

За да бъдете чути, трябва да имате първо глас, а именно това означава “voco”. По-точно означава (викам), а глас е „vox“. Това е произходът на думата „вокал“.
 

Нека сега да обясня и нещата с българското „ЗОВ“. Тази дума не просто означава „вик“. Тя е със значението на личното име, същината. Не случайно въпросът „Как се каЗВАш?“ съдържа корена „ЗВА“. В стария български се използва и синонимната форма „Как се ЗОВеш?“ или „Как те ЗОВат?“.

Много внимавайте сега! Когато идваш в различни етапи на своето развитие, било материално или духовно, ти увеличаваш своя капацитет. Тоест стигаш по-високо място или позиция. Това означава, че получаваш нова титла, ново име, ново ЗВАние. Но за да полЗВАш тази нова позиция, ти трябва да бъдеш приЗОВан от онзи, който те повишава и трябва да отидеш и влезеш на това по-високо място, позиция и да влезеш в това ЗВАние. Затова и в физическия и в духовния аспект това се нарича приЗВАние.

Съществува практика когато духовниците влизат в посвещение да им бъде давано ново име. Това се е правило и когато някой велик войн извърши подвиг. Получава ново име или епитет.

Вижте сега този пасаж в книгата Откровение 2:17

"...На тогова, който победи, ще дам от скритата манна; ще му дам и бяло камъче, и на камъчето ново име написано, което никой не познава, освен оня, който го получава."

Ако отидете в дадена фирма и искате да говорите с управителя, вие казвате на служителите ИЗВИКАЙТЕ, сиреч „приЗОВете шефа си“.

За да дойде шефът, наЗОВавате, че искате да дойде ЛИЧНО той, нали?


Не можете да очаквате, че ще дойде той, ако не зовете званието или името, същината. Не искате чистачката или бояджията, искате управителя.

Ето това е силата на звателната форма. Тя осъществява същинската връзка с конкретика.


Представете си молитва по следния начин:

- Господ Исус, искам твоя мъдрост и сила да се изявяват в живота.

За кой Исус става въпрос? За Исус Навин, за Исус Христос, за Исуската от Столипиново или за Благо Джийзъса?

Сега вижте същата молба.

- ГосподИ ИсусЕ, искам твояТА мъдрост и сила да се изявяват в живота МИ.

За някой това е нищожна разлика, но всъщност не е. Липсва дори ОПРЕДЕЛЯЩОТО членуване. Единия пример е извън същината а другия е конкретно в нея.

Конкретиката не е само във фамилията, епитета или титлата. Тя стартира, започва точно със звателната форма. А именно „ИсусЕ“.

Българският е изключително стар език. Той е запазил форми, които липсват дори в други „славяноговорящи“ народи.

Санскрит е един от най-древните индоевропейски езици и е най-близък до семейството на нашите езици.

Да се върнем за един пример към мантрите:

Думата Хара е форма на обръщение към енергията на Бога, а Кришна и Рама са обръщения към самия Бог. Кришна и Рама означават върховното удоволствие, а Хара е върховната енергия на удоволствието на Бога, която в ЗВАтелен падеж се променя в ХарЕ. Върховната енергия на удоволствието на Бога е това, което способства да Го достигнем.

Нека използвам и още един пример:

Когато ползваме ЗВАтелните форми, ние натискаме ЗВЪнеца, който иЗВЕстява отсрещната страна за нашият ЗОВ и прави контакт със същината.

Не съществува отклик (контакт) без призив!

Старобългарската дума ЗъВАТИ означава повикване по име. Истинското, същинско име.

Сега отново искам да насоча вашето внимание.

На авестийски zavaiti е „зове“. На староиндийски havatē е „зове“. На санскрит е ahvana и ahvayati.

Да призовеш същината на някой, означава буквално да го хванеш.

Може би сте чували митични разкази за хора, които владеят някой елемент. Камък-земя, вода, въздух, огън. Наричат ги повелители, но има и друга дума за тях. ХВАТАРИ, тоест призоваващи, владеещи и управляващи елементите.

Някой хора казват, че когато ползват звателна форма, звучи грубо. Не уважаеми. Това не е грубост. Това е звънеца.

Някой настоява за вашето внимание и въвежда сериозност. Тогава и само тогава умалителното фамилиарно ЦветЕ може да премине в ЦветелинО, ВанчЕ или ВанЕ в ИванО или ИванЕ и така нататък.


И да задам сега няколко въпроса. 

Кой би искал същинските връзки на хората да бъдат разрушени? 
Кой би искал духовната ни връзка с божествения свят да бъде разрушена? 
Кой би искал едни социални същества да станат асоциални? 

Да бъдат изолирани, под карантина, заключени, отделени. Локдаун ли му казваха?

Кой?

Онзи, който ви счита за тор, за нищожества, добитък и неговите слуги. Животни, лишени от съзнателен живот. Онзи, който иска вашите души.