понеделник, 8 април 2024 г.

Християните в Газа пред „заплаха от изчезване“

Християните в Газа се страхуват от „заплаха от изчезване“ на фона на войната с Израел Нападението на Израел над Газа може да сложи край на дългата история на християнската общност в анклава.

Ивицата Газа – Когато израелските бомби започнаха да удрят някога оживените улици на град Газа, Даяна Тарази и семейството й избягаха в църквата „Светото семейство“, единственото римокатолическо място за поклонение в Ивицата Газа. 38-годишната палестинска християнка, нейният съпруг и три деца се скупчиха до събратята си в църквата и мюсюлманските съседи и приятели, приспивайки децата си в изтощен сън сред звуците на бомбардировките, мърморейки нежни насърчителни думи един на друг.

„Заедно се опитваме да преминем през войната, докато тя приключи – и я преживяваме“, каза Тарази пред Ал Джазира. 

Чувството им за безопасност беше разбито на 19 октомври, когато Израел бомбардира близката църква „Свети Порфирий“, най-старата в Газа, убивайки най-малко18 души. Израелската армия заяви в изявление, че църквата не е била цел на атаката. „Ракетата падна директно върху нея“, каза Тарази за гръцкия православен сайт. „Не можем да повярваме, че църквата не е била тяхна цел.“ Два дни по-рано експлозия в арабската болница Ал-Ахли – англиканска институция, разположена на няколко пресечки от нея – уби и рани стотици според палестинските здравни власти. Хамас обвини за взрива израелско въздушно нападение, докато Тел Авив твърди, че е причинено от неработеща ракета, изстреляна от въоръжена групировка "Палестински ислямски джихад", базирана в Газа.

Въпреки че град Газа и съседните бежански лагери са обградени от израелските сухопътни сили и въздушните нападения нанасят удари по района, Тарази отказва да напусне. „Ние не приемаме изселването от нашата страна, нашата земя и нашите църкви“, каза тя. „Няма да напусна църквата, освен в гроба.“

Палестинци по време на опелото на убити християни в двора на православната църква в Газа.

„Заплаха от изчезване“

Митри Рахеб, евангелски лутерански пастор и основател на университета Дар ал-Калима във Витлеем, каза, че е възможно настоящият конфликт да сложи края на дългата му история в тази ивица земя. „Тази общност е застрашена от изчезване“, каза Рахеб пред Ал Джазира. „Не съм сигурен дали ще оцелеят след израелските бомбардировки и дори да оцелеят, мисля, че много от тях ще искат да емигрират.“ „Знаем, че в рамките на това поколение християнството ще престане да съществува в Газа“, добави той. По-широкият регион на историческа Палестина е родното място на християнството, както и мястото на много от събитията в Стария и Новия завет на Библията.

През четвърти век Газа, разположена покрай основен търговски път с достъп до оживено пристанище и космополитен град, се превърна в основен християнски мисионерски център. След 1948 г., когато държавата Израел е създадена и 700 000 палестинци са изгонени от домовете си в това, което става известно като Накба или „катастрофа“, повече палестински християни се присъединяват към общността в крайбрежния анклав. Оценките показват, че броят на християните в Газа е намалял през последните години от 3000, регистрирани през 2007 г., когато Хамас пое пълен контрол над ивицата, задействайки блокадата на Израел и ускорявайки напускането на християните от засегнатия от бедност анклав.

Атаките на Западния бряг се увеличиха четири пъти На Западния бряг християните са на по-силна основа с повече от 47 000 души, живеещи там, според преброяване от 2017 г. Но насилието и преследването разстроиха общността и там. „Нападенията срещу духовници и църкви са се учетворили тази година в сравнение с миналата година“, каза Рахеб, чиято академична институция документира подобни събития. 

На 1 януари, дни след като Израел се закле в най-крайнодясното правителство в историята на страната, двама неидентифицирани мъже нахлуха в протестантското гробище Mount Zion в Йерусалим и оскверниха повече от 30 гроба, като избутаха надгробни плочи с форма на кръст и ги разбиха с камъни.

На 26 януари тълпа израелски заселници нападна арменски бар в християнския квартал на Стария град на Йерусалим, викайки „Смърт на арабите… Смърт на християните“. Няколко дни по-късно арменци, напускащи възпоменателна служба в арменския квартал, бяха нападнати от израелски заселници, носещи тояги. Арменец беше напръскан с лютив спрей, докато заселници се качиха по стените на арменския манастир, опитвайки се да свалят знамето му, на което имаше кръст. Атаките продължават да ескалират в тандем с опитите на Израел да „заглуши всички гласове, идващи от палестинци в Израел“, каза Рахеб. „Те са еврейски заселници терористи, но международната общност не ги признава за такива, защото е част от същата колониална [нагласа]“, каза той, добавяйки, че се тревожи, че постоянната заплаха от насилие в крайна сметка ще изгони християнството от Света земя.

На 3-ти април 2024 Ерусалимската полиция започва да разрушава собствеността на арменската патриаршия, да насилва духовниците и да изселва арменските мирни християни от арменския квартал. Проверка ТУК

„Децата ми бяха обезобразени, мъртви“ 

Обратно в Газа, Рамез ал-Сури се опитва да си спомни смъртта на трите си деца, Сухейл, Мажд и Джули, при атентата в църквата Свети Порфирий. 

„В сградата имаше цивилни, които не им принадлежаха“, каза той, имайки предвид палестинската групировка Хамас, която предприе изненадващата атака в Южен Израел на 7 октомври, която доведе до бомбардировките на Израел. 

Ал-Сури се надяваше, че близките му ще бъдат в безопасност на свято място, но дори светостта на помещенията му не можеше да защити семейството му от израелските бомбардировки. Известно е, че израелската армия също е атакувала училища на ООН, приютяващи разселени жени и деца, както и болници, линейки и хуманитарни доставки. 

„Трите ми деца бяха обезобразени от ракетата и шрапнелите“, каза той, все още видимо в шок дни по-късно.

"Не мога да повярвам, че няма да говоря и да играя с тях отново в живота си."

New York Times, точно преди Коледа, публикува статия, озаглавена Бог е под развалините в Газа: 

Покорената Коледа на Витлеем . То подчертава как за първи път в модерната епоха палестинските християнски лидери във Витлеем, родното място на Исус, разположено на окупирания Западен бряг, избраха да се откажат от обичайните обществени празници, като мигащи коледни светлини, свирене на музика на улици, украсеното дърво на площад Мангер и т.н. По същество Витлеем беше „призрачен град“ тази година.

До коледа те посочиха широко разпространените бомбардировки, смърт и разрушения в Газа, които са убили над 20 000 палестинци. 70 процента от 20 000 жертви са жени и деца, според Министерството на здравеопазването в Газа и Обединените нации. 

От жертвите общо 21 християни в Газа са убити, включително две жени католички. Нахида Антон и нейната дъщеря Самар Антон бяха застреляни от израелските сили , докато вървяха към манастира на мисионерките на милосърдието в комплекса на католическата енория на Светото семейство, единствената католическа църква в ивицата Газа. 

Самар беше убита от израелци, докато се опитваше да пренесе майка си на безопасно място. Израелските сили също унищожиха манастира, за който се смята, че приютява 300 души . 

Според латинския патриарх на Йерусалим , кардинал Пиербатиста Пицабела, те "са били застреляни хладнокръвно в помещенията на енорията, където няма воюващи". 

21 християни може да изглеждат малко в сравнение с десетките хиляди мюсюлмани, които са били убити, ранени и разселени. Но фактът, че има по-малко от 1000 християни в Газа – спад от 2000 през 2007 г., когато Хамас пое контрола над района – означава, че такива жертви заплашват да премахнат присъствието им в ивицата Газа за първи път в тяхната 2000-годишна история.

(21 са жертвите до коледа. Вече са над 100 от християнската общност, като много от тях не са случайни жертви на войната а са хладнокръвно разстреляни.)

Пълните статии може да прочетете в следните линкове:

1. https://www.hungarianconservative.com/articles/culture_society/christians_holy_land_disappearing_presence/

2. https://www.aljazeera.com/features/2023/11/10/extinction-gaza-christians-fear-for-communitys-survival-amid-israel-war


Няма коментари:

Публикуване на коментар