Пещерата Нуку е част от преходния регион между хълмовете северозападно от Бизау и същинските Карпати. Разположена е на 728 m над морското равнище. Принадлежи към по-голям комплекс от пещери, от които две съдържат гравюри, подобни на тези, които ще покажа.
Пещерата има петроглифи от праисторически времена. Вътрешността и всъщност има формата на вулва (Тя е от така наречените пещери утроби).
Около 20 метра по-надолу от входа на пещерата има камък с фалосообразна форма, който е вероятно свързан с праисторическия и култов контекст.
Екстериорът и предоставя други знаци, изрязани по същия начин като тези от вътрешната страна и които свидетелстват за култова дейност около самия паметник.
Праисторическите гравюри врязани в скалата са направени от мъже.
Предната част, до около 3 м от входа, е използвана само за средновековни гравюри; обратно, в по-вътрешната част, изпълнена с праисторически изображения, поставянето на фигури и надписи от средновековието далеч не е толкова брутално, колкото се очаква.
Старите изображения са на акинаци характерни за скити и масагети. Къс двуостър меч, кама или кинжал. В Тракия те се ползват през бронзовата и желязната епохи.
В проучването на V. Sîrbu са описани на южната стена 22-24 оръжия, на северната стена 27-30. Разпознават се около 40 кинжала, 3-4 върха на копие, 4-5 върхове на стрели и няколко неопределени знака. Общият брой е от почти 140 гравюри.
Средновековните обитатели са повлияли върху възможността за по-детайлно изследване на изображенията от бронзовата епоха. Повърхността на скалата е мека и позволява изображенията да са изчертани с метал или дори кост.
Теоретично не трябва да се изключва възможността поне част от тези ритуални гравюри да са възпроизведени със самото оръжие, което е било сакралният предмет, превръщайки се в символ с помощта на себе си, като култов инструмент. Тоест с кинжала „акинак“.
Освен петроглифи по двете стени на пещерата утроба има и няколко скални ниши.
Най-близките примери като аналогии на тези ками, кинжали (акинаци) са намирани на Балканите, но са откривани и на други места.
В пещерата е регистрирано култово функциониране от късния неолит до средата на бронзовата епоха. Смята се, че е била използвана за посвещение. Тук са идвали млади мъже, които влизат в пътя на войнското, култово посвещение. За периода на тяхната инициация или преминаването от момче към мъж-войн. В предвид, че изображенията на мечове са в дълбочината на скалната вулва „акинака“ влизащия младеж в инициацията на посвещението към мъж-войн би могло да се осмисли и като своеобразно оплождане на богинята. Тоест той става мъж.
Пещерата Нуку представлява много рядко явление. Фигурите на врязани/гравирани оръжия в пещера в Румъния до този момент е уникално.
Описанието е преразказ на най-същественото от научната публикация „UN MONUMENT DIN CARPAŢII ORIENTALI CU REPREZENTĂRI DIN PREISTORIE ŞI EVUL MEDIU – NUCU - “FUNDU PEŞTERII”, JUDEŢUL BUZĂU –„
От съдържанието и се разбира, че в нея би трябвало да присъства текст на Ştefan Chiţu, Documents médiévaux concernant la zone de Bozioru-Nucu (страница) 447.
Именно там трябва да са разгледани проучванията за кирилските надписи. В публичното пространство https://www.academia.edu/ по темата са качени две публикации. В съдържанието и на двете е посочено присъствието на текста на Ştefan Chiţu. И в двата файла, този текст е отстранен и той не е достъпен за широката общественост.
Публикациите може да изтеглите от ТУК. Те съдържат сравнително богат снимков материал с приемлива резолюция.
От приложените изображения доволно добре личи, че кирилския текст е на български. Срещат се някой рунически и глаголически графични символи, както и такива на гръцки най-вече касаещи религиозните абревиатури на спасителя около изображения на кръстове.
Никъде в публичното интернет румънско пространство не се открива и дума за тези текстове на български език.
В Yotube има няколко телевизионни предавания за тази пещера, където текстовете се представят като пример за „прото-румънски“, румънска кирилица и глаголица. Това може да бъде проверено в описанието на видеото на линка който прилагам: https://youtu.be/HwaG6MlO9Ms
Там е написано следното: Petroglifele din munții Buzăului sunt scrise în proto-română, glagolitică, chirilica românească, greaca veche.
Не съм попадал на български научни публикации по темата и нямам представа дали някога са били изследвани от представители на българската наука.
Скалните църкви в планината Бузъулуй представляват комплекс от остатъци от скални конструкции с доминиращи култови и убежищни функции, чийто произход понякога се връща към праисторията, разположени в района на югоизточната дъга на Карпатите , главно в района на Culmii Ivănețu, но също и вдясно от Buzău в масива Siriu, както и в съседната област на Curbură Subcarpathia ( Dealurilor Botanului ) на площ с дължина над 80 km.
Няма съмнение, че по време на ранното християнство в долината на Бузъу е имало християни, както и организиран църковен живот с църкви, свещеници и епископи. Проповядвано отляво на Дунава от особено активна мисия, насочвана както от църковните власти на Малка Скития (Добруджа), така и на Кападокия чрез грижите на Свети Василий Велики, християнството се разпространява сред така наречените готи или иначе казано старите гети, сред които то е арианско. По удивителен начин и без особен конфликт арианството се адаптира към старите предхристиянски вярвания на населението.
Атанарих (княз на гетите наречени и славени) заповядва кървавото преследване на тези готи които са били ариани (сред жертвите е мъченикът Сава Готски, известен като "Свети мъченик Сава от Бузеу"). В самата пещера на кирилица е изписано името Сава. В резултат на това първият ариански епископ Урфил през 348 г. се оттегля поради гонения с група вярващи в северната част на днешна България. (родителите на Урфил са от Кападокия. Те са от същия етнически състав като гетите сред които живеят. Говорили са език близък до нашия. Това улеснява изключително разпространението на арианското християнство сред гетите.)
Атанарих в периода (365 – 381), е вожд на тервингите, които обитават Дунавската равнина и земите, разположени западно от р. Днестър през 3 и 4 век.
Съществува хипотеза, че етимологията на името „древляни“ (едно от славяноговорящите племена) изхожда именно от тервингите. Готите наричали горските жители тервинги (буквално „обитатели на горите“). Очевидно името "древляни" се е появило в резултат на интерпретация на гетската дума "дервини" (дървесни).
Изследването на руническите, глаголическите и кирилските надписи е от изключителна важност.
В същият район има изумителен скален мегалит с рунически надписи. Подобно на тази пещера, той е напълно непознат както за българската наука така и за широката публика.
Въпреки, че е изключително трудно да се намери по-обширна информация, при първа възможност ще ви запозная с всичко, което разполагам. Сигурен съм, че ще останете приятно изненадани от онова, което ще видите.
Браво! Благодарности! Желаем сили и енергия за нови проучвания!
ОтговорИзтриване