Историята - такава, каквато я познаваме, е умело моделирана стотици и дори хиляди години. Създавайки лъжлива версия на конкретно минало са се утвърждавали цели „нови“ народности. Но както казва Еклесиаст „Няма нищо ново под слънцето.“. Зад всяка новосъздадена лъже история стои добре прикрита стара истина. За да прикриеш старото, се нуждаеш от съответните инструменти и историческата наука е един от тях. Не трябва да бъдем наивни. Всъщност тя е най-добрият инструмент.
Какво е пропагандата?
Това е процеса на инсталиране на новото верую. Новата версия на старата история.
Това, което ни обясняват за най-древната ни история, е, че тук на Балканите са живяли народи с различни етнокултурни и езикови особености. Знаем от писмените източници, че най-древното автохтонно население на Балканите се е наричало пеласги. Казват ни, че по някое време се появили някъде от север траките, които най-общо говорили варварски език. И пеласгите говорили варварски, но не се знаело дали е варварския език на траките. Македонците били говорили нещо между варварски и гръцки, илирите са трети, за който пък се знае най-малко и да не забравим скитите.
Простата истина е, че старогръцкият възниква тук на Балканите като резултат на смесване на семитски и старобалкански езиков масив. За лингвистиката това не е тайна.
Ето няколко заглавия на лингвисти, занимаващи се със старогръцки.
„Семитски заемки в старогръцкия“ Автор: Анджей Заборски.
„Semitic Loanwords in Greek“ Andrzej Zaborski
„Семитските чужди думи на гръцки“ Автор: Хайнрих Леви. (Берлин 1895)
„Die semitischen Fremdwörter im Griechischen“ Heinrich Lewy. (Berlin 1895)
„Изследване на най-старите семитски заемки в гръцки“ Рафал Росул (Париж 1967)
„Recherches sur les plus anciens emprunts sémitiques en grec“ Rafał Rosół (Paris 1967)
„Етимологичен речник на гръцки език“ Автор: Робърт Бийкс. (Бостън 2010)
„Черната Атина. Афроазиатските корени на класическата цивилизация.“ Автор: Мартин Бернал
„Езиковият запис“, „The Linguistic Evidence“ Автор: Рафал Росул (Лондон 2006)
Ето каква е картината за древността на Балканите и малцина в науката имат смелостта да го изкажат. За щастие все пак има и такива хора!
Пеласгийският, илирийският, скитският и тракийският, към който спада и македонският, са езици от една езикова група. Към тях малко по-късно ще се присъедини и сарматският.
След като на сцената излиза Римската империя и започва да се разширява, на Балканите се появява нов силен езиков фактор.
Хронистите започват да говорят за готи и хуни. Водещи в хунския военен съюз са българите. Освен с общото название хуни (Европейски хуни), те са наричани и масагети (мизо-гети / бели хуни). Готският историк Йордан, свидетелства в книгата си „Гетика“, че те са родствени с готите. За Йордан народът му в стари времена е бил познат под името гети, които са едно от тракийските племена. Твърдението на Йордан, че българите по произход са също част от гетското семейство, обяснява казаното в дукляновата летопис, която говори за словени и българи като два народа с общ произход, с общ език, с обща вяра и общи обичаи. Там и двете страни са наречени готи.
„Двата народа много се заобичали един друг, тоест готите, а те са и славяни, и българи, а най-вече за това, че и двата народа били езичници и те имали СЪЩИЯ ТОЗИ ЕЗИК“
Дуклянова летопис, 1172-1196 Annales Anonymi de Presbuteri de Dioclea
А ако някой се чуди каква е връзката на словените с гетите, че се прави подобна аналогия - ами именно те са онези, за които за първи път се употребява това ново название словени.
“Sclavos sive Getas: hoc enim nomine antiquitus appellati sunt – славяни, или гети, понеже с това име се наричали в старо време.“
Теофилакт Симоката
За мнозина е особено трудно да проумеят как така готи и хуни, съответно българи, имат военни сблъсъци. И как така двете групи могат да са родствени и да имат езици от една езикова група.
Предците ни са известни от дълбока древност, че често воюват помежду си.
Много готи са на страната на хуните и воюват срещу други техни родственици. Йордан твърди, че готските владетели носят хунски имена. А сега де!
От тези и още много други сведения става ясно, че езикът на готи (гети) и българите, наричани хуни (масагети-бели хуни), е от една езикова група, който днес ние познаваме като „славянска езикова група“.
И готи, и хуни са наричани с общото название скити. Имайки предвид, че и едните, и другите в древността са познати като тракийските племена на гетите и мизите, чийто конгломерат образува и мизо-гетите (масагетите), то става ясно, че изключвайки старогръцкия и навлязлото влияние на романската езикова група по време на Римската империя, то картината на Балканите остава езиково непроменена. Основният доминант е този на познатата днес „славянска езикова група“.
И тъй като в тази публикация ще ви покажа, че романската езикова група става национален език за днешните Румънци и Молдовци сравнително късно, ще започна с поглед върху съвременната картина на Балканите.
кликни върху изображението, за да уголемиш
Какво виждате? Германските езици държат северозападната част на Европа. Романските езици държат югозападната част на Европа, а славянската езикова група - буквално цяла източна Европа с малки изключения. За гръцкия вече говорихме. Турският не е древен фактор на Балканите. Унгарският е угро-фински език, който е подсемейство на Уралската езикова група. Това, което прави впечатление, е Румъния и Молдова. Те приличат на странен езиков остров, заобиколен от славяноговорящи държави. В античността това е територия на северните траки, които са известни най-вече под името даки и гети, като в това число се включват и някои скити. Т.е. тогава този романски езиков остров не е съществувал. В периода на Римската империя романският език оказва влияние, но далеч не такова голямо, каквото се опитват да ни го представят.
Тази територия е била неразделна част от Първото и Второто български царства.
Ще цитирам професор Пламен Павлов „Във воеводствата Влашко и Молдова до средата на ХIX век се използва кирилицата, а българският е официалният административен език, ползван от местната аристокрация до XVIII век, което показват и влахо-българските грамоти, написани на този език. Старобългарският език се употребява в Румънската православна църква до началото на ХХ век. До 1861 година латинската лексика в писмения влашки език е само 20%, а останалите 80% са думи, производни или заемки от българския език.“
Това официално заявява и нашата историческа школа, но са изключително пасивни относно езика, говорен от простолюдието, а всъщност езикът, на който са писани влахо-молдовските грамоти на местната аристокрация, е точно този, който е говорен от населението на Влашкото и Молдовското княжества.
За езика говорен от власите ще пиша и в тази публикация, но можете да видите един исторически анализ от стари латински сведения за стария влашки език ето ТУК: https://ogledalceyakaji.blogspot.com/2024/09/blog-post_29.html
Никита Хоният е висш държавен служител в Източната Римска империя. Той описва в книгата си „История“ много събития, на които е пряк свидетел.
За него името „власи“ е синоним на „българи“. Той е пряк очевидец на въстанието на Асен и Петър. Той е напълно наясно с названията, ползвани за българите. В преписите на хрониката му са ползвани „мизи“, „власи“, „загорци“ и „българи“ като равнозначни. В по-стария препис става дума за "българи", което име е заменено с "власи" в по-новия препис.
В летописа например императора, разгромил власите, е наречен „българоубиец“. Става въпрос за Василий II.
За него пише Йоан Цеца като посочва кой народ е победил императора.
„А някога българите бяха господари на планината Пинд и пределите на Лариса и Дирахорум, почти до самия Константинопол, чак до най-силния самодържец Василий, който напълно им свил врата. Именно тези българи са власите, които Василий окончателно разгромил.“
Професор Пламен Павлов посочва и сведението на Тодор Скитариот.
"варварите край Хемус, които по-рано се наричали мизи, а сега власи и българи".
За тези хронист власи и българи са един и същ народ.
И отново Павлов посочва, че „Разглеждайки сведенията от тези и други извори, Петър Коледаров отбелязва, че ако се приеме, че под "власи" в тях се разбира "не българи", то ще излезе, че българската държава е възстановена без участието на българите, което очевидно е абсурдно. Етнонимът "влах", "блах" в латинския произлиза от късната форма на българския етноним "бълг" (блъг) и "балх" (блъх). Гаврил Занетов казва, че "в най-старите източници и в народните песни тази земя носи название "планинска", "басарабидна земя" или "влашка земля" и най-после "угро-влахийска земля" и че думата "влах" не е означавала първоначално "румънска народност" се вижда още от това дето "власи" се срещат и другаде, освен във Влашко, което ще рече, че думата "влах" е означавала първоначално "планинец" и дори "овчар" и така първите власи във Влашко, освен че не са били румъни, но и самата дума "влах" очевидно не е румънска, но словенска." За българската принадлежност на тази дума пише и Анна Комнина, така че не може да се търсят нейните значения при какви ли не чужди народи, както правят някои историци, особено- румънски."“
Забелязахте ли как се е наричала тази земя - „басарабидна земя“.
Влашките воеводи се помнят най-вече с тази династия, произлязла от името на Иванко I Басараб. Учените нямат категорично мнение за произхода на тази фамилия. Приписват я на турцизираните кумани. Но ако трябва да говорим за произхода на някой, то важен приоритет в едно подобно изследване е има ли сведения за езика, който е говорил, и за семейството му. Имената, които притежават, биха спомогнали за по-точното дефиниране на неговата собствена принадлежност. А в случая с Иванко I Басараб са налични всички тези сведения. Разбира се, румънската наука разглежда най-вече романизираната форма на имената, но в старите документи виждаме истинските форми, които фамилия Басараб са ползвали.
Баща на Иванко е Тихомир, владетел на Влашко от около 1290 до около 1310 г.
Тихомир е име, което е категорично принадлежно на „славянската“ езикова група. Състои се от думите „тих“ и „мир“, дава се като пожелателно име - носителят му да носи мир и спокойствие. Благородници, носили това име, се срещат освен сред влашките воеводи, при българи и сърби.
Името Иванко е умалителна форма на името Иван а то е формата на името Йоан отново единствено сред „славяноезичните народи“. Отново благородници носители на това име са известни най-вече сред българи и власи.
Деца на Иванко I Басараб са Никола и Теодора. И двете имена са „славянизирани“ форми станали популярни в християнската епоха от гръцките Нико-лаос и Тео-дорос. Първото със значение „побеждаващ-народ“, а второто „Божий-дар“.
Конкретно дъщерята на Иванко I Басараб е българската царица Теодора, жена на Иван Александър, който е племенник на българския цар Михаил III Шишман Асен.
Всички деца на Теодора носят български имена или по-общо казано принадлежни към конкретно езиково семейство. Те са „славянизирани“ форми на популярни християнски имена. А те са Иван Срацимир, Михаил Асен, Иван Асен IV. Всички те български царе.
Брата на Теодора, Никола Александър Басараб наследява баща си Иванко, като владетел на Влашко. Негови деца са Ана Басараб, българска царица жена на цар Иван Срацимир. Сестра и Анка Басараб пък е женена за сръбския цар Стефан Урош.
Техни братя са Владислав I и Радул I. И двете имена са отново силно изявени представители на „славянската“ езикова група.
Радул от старинно прил. рад 'радостен'. Втората част от името е особенно популярна в старата българска именна система. Ето няколко имена с подобна форма. Батул, Станул, Бежул, Ботул, Видул, Вардул, Сурсубул, Дудул, Драговул, Избул, Момкул, Татул, Небул, Нягул и т.н.
Преди да обърна по-задълбочено внимание на името Владислав.
Ще задам един риторичен въпрос. Какъв може да е произхода на Иванко I Басараб, след като баща му се казва Тихомир, кръщава детето си с име, което е прерогатив за „славяноезичната група“?! Самият Иванко прави същото. Неговите деца, продължават тази традиция. Няма съществуващ документ издаван от тях който да не е на старобългарски. Всички говорят български и няма нито едно пряко свидетелство за тях, че говорят различен език от български.
Историците наричат езикът на влашко-молдовските грамоти български но подчертават, че той е административен за влашките воеводи. Какво според вас трябва да означава това? Ами негласно утвърждаване на една вече отдавна наложила се пропагандна машина. Само че старите налични сведения не потвърждават това.
Нека обърнем внимание отново към грамотите.
Езикът в тях е категорично говорим старобългарски а не книжовния църковнославянски. Самите грамоти са автентични извори и ценни свидетелства за народните говори във Влашко, които принадлежат към групата на българските говори и за историята на българския език.
Титулът на влашките воеводи се извежда пряко от името на българския владетел от второто българско царство Йоан Асен (Иван Асен I, наричан също и Белгун). Титулът в грамотите се среща със съкращението Iw.
Дойде време да акцентирам на името Владислав.
кликни върху изображението за да уголемиш
Това е синът на Никола Александър Басараб. Какъв за бога е този „РУМЪНСКИ“ владетел с такова име, което е изключителен прерогатив на „славянската“ езикова група?!
Може да видите с очите си, как изписва името си самият той и на какъв език.
Името е двусъставно и се разбира като „славен владетел“ или „владеещ славно“.
А сега ще дам изключително ценна информация, която не се харесва никак на мнозина.
Най-ранното име с префикса „слав“ е регистрирано в Тракия. Носил го е тракийски благородник.
Професор Лариса Бонфанте го смята тъждествено на Бого-Слав.
Професор Владимир Георгиев от своя страна счита, че името „Дисловиас“ притежава значение на „славещ Бога“. Той прави паралел със стблг. словлен, рус.стцсл. словлю, както и втората част на глаголите благо-словя, славо-словя. Повече от ясно се вижда тясната взаимовръзка между понятията „слава“ и „слово“.
Надписа е на фиала N29 от Рогозенското съкровище.
Преди 11 години правих собствено изследване къде съществува двусъставната форма на моето име Слав и Ян (късно изписване на формата Iан – иан).
Оказа се, че името под тази форма съществува само в две страни. Русия и България. В предвид мащабите на Русия името беше в пъти по-слабо популярно от присъствието му в територията на България. Това ме накара да задълбоча още повече изследването си и така разбрах, че най-рано името се появява при траките.
Буквално хилядолетия след появяването му на Балканите то се разпространява в огромната територия на днешна Русия. Но става въпрос конкретно за името Славян.
Неговата семпла форма е Слав.
Всичко, което откривах за имената включвайки „Слав“ в своята конструкция ме отвеждаше отново при тракийските племена. И още по-конкретно при гетите.
Думата „слава“ съществува в най-стария индоевропейски език, който все още се изучава като свещен (религиозен) и това е санскрит. Там тя се среща като „śravasya“ и „śravas“ и означава слава, похвала, хвала, похвално дело. В случаят при транслитерацията важи правилото ("р" <> "л"; б.а.).
Двусъставни форми от името се срещат при готите. За хората, които не живеят в заблудата, че те са германци а това са именно старите гети, които най-рано ще станат известни и като словени, имената с такава конструкция не би следвало да са изненада а аргумент в потвърждение за самият произход на готите.
Например, баща на веси-готския владетел Радагаст се казва МечиСЛАВ. Сами разбирате, че такова име е абсурдно за германския език.
МИЕЧИСЛАВ I. Крал на херулите / казва се, че е царувал 48 години / и умира през 388 г. Неговия син Радагаст I. е крал на херулите и вандалите.
Така е записан в старите германски списъци на владетелите на вандали и херули.
Павел Серафимов е забелязал тези факти и дори споменава още няколко готски владетели с двусъставно име на основата СЛАВ.
В списъка се появява владетел с името ВитиСлав - 127 г. сл. Хр.
Още един вандалски владетел носи името ГодигиСлав, който споменава самият Прокопий Цезарийски в творбата си „История на войните“.
Нека ви върна сега на фамилията Басараб, дала начало на великата влашка династия. Споменах ви за историческите спорове относно произхода на името и ви показах, как той съществува единствено за да се промени болезнено видимата принадлежност на династията Басараб.
Ще ви върна отново на топонима Басарабия или „басарабидна земя“.
Тук трябва да знаете, кои са всъщност тези „визи-готи“.
Бесарабия е име произлязло от местно название на племената обитавали тези земи. Дори се счита, че името е на конкретен тракийски вожд.
Знаете ли как се нарича най-популярното племе обитавало земите на днешна Басарабия?
Това са БАСТАРНИТЕ, разбира се те са определяни за германско племе. Но не това твърдят старите сведения.
Страбон, География – кн. 7 – 3 казва, че „хипемолгите”, „галактофагите” и „абиите” са свързани с траките мизи, които са скити и сармати както и бастарните. Страбон продължава казвайки, че те се смесили с траките.
Ти да видиш!
„Защото в днешно време тези племена, както и племената на бастарните, са се смесили с траките (всъщност повече с тези от другата страна на Истър, но също и от тази страна)“
Страбон категорично отрича бастарните да са келтски племена.
За какво смесване обаче става въпрос, ако имаме общ език, общи обичаи и общ произход на траки, скити и сармати?!
Птоломей добавя още информация към тази картина.
Ptolemaius (III, 5, 8) причислява «Visi» или «Vesi» към сарматските (но не и германските!) племена и ги нарича «Biessi», които обитавали Карпатите.
Това твърди и Сергей Лесной, когото цитира и Чилингиров. Той казва, че Басарабия е отглас от името на траките беси.
„Не бива да се забравя, че в гръцкия език няма буквата «б» и звукът от нея се предава от близките до нея като «в» и «у» и затова превръщането на «vesi» в «беси» при превод от гръцки е напълно закономерно и не предизвиква съмнения. Овид(ий) (Tristia, III, 10, 5) пише: „Sauromatae cingunt, fera gens, Bessique Getaque“ т.е. „обкръжават сармати, див народ, беси и гети“. Според Овид (43 г. пр. Хр. до 17 г. сл. Хр.) около град Томи, в Добруджа, където той живеел като изгнанник, имало сармати (но не германци!) - беси и гети (но не и «готи»!).“
Мистерията около фамилията Басараб, не се оказва трудна за решаване а неудобна за изясняване.
Дори официалните власти на Молдова са наясно с тази истина, при все разбираемо да изтеглят романизирането на тракийските племена към които се определят към XI – XII век след Христа.
Но ето да видите това сами. Тоест те все пак са наясно, че имаме налице романизиране и оставяне на стария им език, независимо кога го датират.
Източни: ТУК
Та така уважаеми сънародници, тъй като няма нищо ново под слънцето а само добре прикривано (забравяно и забранявано) старо, то за да разберете защо майка ви вари пилето като му реже краката спазвайки това, което е виждала от майка си, ще ви се наложи да се поинтересувате от старото. Първоизточника ще ви даде отговор. Рязала е краката защото не е имала достатъчно голям съд.
