"Балканизация на Арийската земя" или прародината на ариите.

 

"Балканизация на Арийската земя" или прародината на ариите. 

Д. Д. Мишра е директор на отдел анализи в "SYMBIOSIS INTERNATIONAL UNIVERSITY" в Пуна, Махаращра, Индия.

Миграцията на арийците е една от много обсъжданите и най-малко разбрани теми в съвременната история, но историята крие повече, отколкото разкрива. Силно вярвам, че миналото създава бъдещето. Днес арийците са племето, обитавало голяма част от Индийския субконтинент. Но сами ли са били там?

Терминът арийци е бил използван за обозначаване на протоиндоевропейците и техните потомци. На санскрит това означава "висш човек" (от ярките, сияйните) и се използва за обръщане един към друг. Думата се появява в древното писание Ригведа. 

Историците избраха този термин за обозначаване на племето.

Арийското племе не произхожда от Индия. Различни изследвания са провеждани в продължение на няколко десетилетия, за да покажат, че произходът е извън субконтинента. Езиковата връзка показва, че санскрит идва от индоиранския език, който идва от протоиндоевропейския език. Протоиндоевропейският е майката на всички други европейски езици.

Различните изследвания, проведени от историци, разкриват, че арийците са били европейски номадски племена и е имало множество миграции на тези племена. Тези миграции се обясняват по различни начини, но най-популярната от тях е Курганската хипотеза, която обяснява разселването въз основа на исторически доказателства и проследяване на езика от 5500 г. пр.н.е. 

След 5500 г. пр. н. е. цивилизацията им мигрирала в различни посоки от Урал и Русия. 

Културата е известна още като Курганската култура и големите миграции се случили към различни части на Европа, Централна Азия и Южна Азия. Причината за тези миграции били конфликтите и промените в културата, където и да са живели, което довело до много временни родини, разпръснати из цяла Европа и Централна Азия. Затова го наричам балканизация на родините, за да фиксирам тяхното начало.

Фигура 1: Миграции според хипотезата на Курган от 5000 г. пр. н. е. до 1000 г. пр. н. е. Миграции

Схема на разпространение на индоевропейските езици от c. 4000 до 1000 пр. н. е. според широко разпространената хипотеза за Курган. Център: Степни култури - 1 (черен): анадолски езици (архаичен PIE), 2 (черен): култура Афанасиево (ранен PIE), 3 (черен) Разрастване на културата Yamnaya (Понтийско-каспийска степ, долината на река Дунав) (късен PIE), 4A (черен): Western Corded Ware, 4B-C (син и тъмно син): Камбанна чаша; възприети от индоевропейски говорещи, 5A-B (червено): източни изделия с кабел, 5C (червено): Sintashta (прото-индоирански), 6 (магента): Андроново, 7A (лилаво): индоарийци (Mittani) , 7B (лилаво): индоарийци (Индия), [NN] (тъмно жълто): прото-балто-славянски, 8 (сиво): гръцки, 9 (жълто): иранци,

Но въпросът е какво се е случило преди 5500 г. пр. н. е.?

Опитах се да разбера как са стигнали до Русия. Историята може да няма правилния отговор, тъй като зависи от доказателствата на място. По-добрият начин за разбиране е генетичното изследване на ДНК. Базираните на ДНК миграционни проучвания не само подкрепят теорията за различни миграции, обяснена преди това от историците, но също така добавят повече прозрения за начина, по който това се е случило.

Ранните арийци са били базирани в днешна Македония и Тракия според ДНК анализ. В различни периоди части от Македония влизат в Тракия и обратното. Тази земя е била арийска прародина през 10 000 г. пр.н.е., към края на ледниковия период. Те се придвижили към Русия и след това са поели по полукръглата пътека към Индийския субконтинент. Били са наричани в науката „Курганската култура“, тоест изграждащи могили. В продължение на две десетилетия концепцията за Курган е централният елемент в опитите да се обяснят културните промени, настъпили по време на прехода от късната медна епоха към ранната бронзова епоха в Източна Европа, ок. 2500 г. пр.н.е.

Ригведа (1700 г. пр. н. е.) не говори за Урал и е създадена в Индийския субконтинент, както се появява в прегледа на литературата. Въпреки това, там се говори за ашурите (иранци и асирийци), с които те споделят общо наследство. Ригведическите арийци изразяват изненада и културен шок в различни химни на Ригведа за това, че местните цивилизации са различни от това, което те практикуват. Има описани много конфликти, както се вижда от химните с местните хора в Индийския субконтинент. Коренното население от долината на река Инд (Харапани) се премества към Южна Индия.

Картата по-долу показва изследването, базирано на ДНК, което е много подобно на Курганската хипотеза, която публикувах по-рано. Два различни подхода и методологии сочат само в една посока, че арийците са мигрирали от другаде.

Фигура 2: Миграции според ДНК изследване

Източник: „ОТКЪДЕ СА „СЛОВЕНИТЕ“ И „ИНДОЕВРОПЕЙЦИТЕ“?“ от Анатолий Кльосов

Това обяснява ли гръцкото с арийското припокриване?

Има още. 

Арийците са били моно хаплогрупа, съставена само от R1a1 (гени). Самата Индия има много други хаплогрупи, които почти не съществуват извън Индия. Има различни миграции в продължение на близо 40 000 години в Индия. Това е създало много техни собствени индийски хаплогрупи. Сред тях са H, L и R2. Ако случайно индийците са били тези, които са изнесли своя R1a1 извън индийските граници или дори в Европа, R1a1 неизбежно ще покаже такива различни индийски локални хаплогрупи привнесени от Индия заедно с тази на R1a1. А в цяла Русия и Източна Европа няма и следа от тях.

Послеслов:

Изследването на миграцията на племето, което се нарича арийско, е очарователно. От няколко години се опитвам да разбера този процес. Прегледах Ведите, Зендавеста, Упанишадите и академични статии, изследвания на ДНК и много друго съдържание, за да разбера това и трябва да кажа, че все още продължавам да го осъзнавам. Историята понякога е интригуваща, тъй като крие повече, отколкото разкрива.

До тук е публикацията на Д.Д. Мишра. 

Следващите редове са мои като целта им е да добавя допълнителни данни потвърждаващи публикацията на индийския учен Д. Мишра.

Свещенните писания Веди, говорят и за арии и саки, като дават различни племенни названия на групи от споменатите. Като цяло става ясно, че саките са част от ариите и не е неправилно да се каже, че самите саки са арии.

Тъй като на база посочените източници и изследвания ползвани от Д. Мишра той локализира прародината на ариите като земите на днешна Македония, България и Северна Гърция ще добавя сведения които потвърждават неговите заключения. Потвърждават и, че арии са били наричани нашите предци със своите названия траки и скити. В основата си, това не са различни народи а различни имена с които е бил наричан един и същи народ.

Ще посоча няколко източника, които дават сведения, че далеч преди да се появи Ария до Индийския субконтинент, Ария е най-старото име на Тракия, тоест на БългАРИЯ. Накратко, траките-скитите са старите арийци и това е прародината им.

Сведение ПЪРВО:

Най-старата налична дефиниция на Арите (Арийците) се намира в “Етника” на Стефан Византийски VI век след Хр. 

“Тракия е земя, името на която идва от нимфата Траке, от нея и Кронос се е родил Долонк (един от Тракийските царе). Има такъв район/област Тракия, която преди това се е наричала Перке и Ария”.  

Ще кажете но това е произведение от VI век след Христа. Внимателно следете написаното. Тракия е античното название известно ни от античните извори. 

За първи път то се открива споменато от Омир в „Илияда“. Следователно ако имената Перке и Ария са по-старите на територията Тракия, то означава, че те са имена от преди повече от 4000 години. 

На изображенията е цитатът от “Етника” на Стефан Византийски, от двуезичното издания на Салмасиус и Беркелиус, Лайден, 1688.

Аз смятам, че името Ария на нашата земя е праисторическо, тъй като името на богът на войната почитан от траки и скити Арес е описан като произлизал от тракийските земи. Балканския пантеон познат ни от античната митология не е дошъл с данайците от Египет, пристигнали през бронзовата епоха а е местен пеласго-тракийски. 

Сведение ВТОРО:

В „Алкестида“ Еврипид споменава , че едно от имената на самия Арес е Тракс , тъй като той е смятан за покровител на Тракия (неговият златен или позлатен щит се съхранявал в неговия храм в Бистония в Тракия).

Внимателно осмислете казаното от Еврипид. Тракия и Арес са носили едно и също име, а жителите населявали тази територия са били наричани също с името на покровителя. Тоест, ние виждаме приравняване на имената арийци и тракийци. 

Сведение ТРЕТО:

Други антични автори описват, че името Тракс отново свързано с Тракия е носил и един от синовете на Арес.

Lemprière and Wright, p. 358.

  „Марс беше баща на Купидон, Антерос и Хармония от богинята Венера. Той имаше Аскалаф и Ялмен от Астиохе; Алцип от Аграулос; Молус, Пилус, Евенус и Тестий от Демоника, дъщерята на Агенор. Освен тях, той е известен баща на Ромул, Еномай, Битис, Тракс, Диомед от Тракия и др.“

Марс е римското име на бога тъждествен с Арес. Етимологията на името на Арес или арии, съответно арийци, като смисъл е доста обширна. Очевидно от нея произтича названието за благородната прослойка наречена аристокрация. В този смисъл носи значението „благородни“, но подсказва и състоянието на доминация. Доминацията винаги говори за мощ, сила, власт, превъзходство. Терминът носи смисълът и на „морална добродетел“.

Това е и етимологията, която ни дава санскрит:

„The most prominent of these groups spoke Indo-European languages and were called Aryans, or “noble people” in the Sanskrit language.“

„Най-известните от тези групи говорели индоевропейски езици и били наричани арийци или „благородни хора“ на санскритски език.“

Един от начините по който се постига доминация е чрез сила, бой, война. Ето как виждаме името на бога на войната в редица европейски езици с формата Марс. Дори ние ползваме диалектната форма „маризане“, сиреч, здрав бой.

Във словесните форми произлизащи от Арес в нашия език, отново виждаме идеята за превъзходство. 

Арен / харен / аресван – хубав, красив, превъзходен. 

За етимологията има и други разглеждани аспекти, но това по нататък.

Сведение ЧЕТВЪРТО:

Забележителни сведения получаваме и от Йосиф Флавий, който отбелязва, че потомците на Тирас (най-малкия син на библейският Яфет) гърците наричат траки; а в Тракия е имало река, наречена Атирас , в която има следа от името на този човек; а Одрис, когото траките почитали, е същото като Тирас, чийто бог понякога носи името Тракс и е едно от имената на Марс, богът на траките. 

Също и в Етимологията на Исидор Севилски (9.2.31) се намира изразът: 

„Thiras, ex quo Thraces; quorum non satis inmutatum vocabulum est, quasi Tiraces“.

"Тирас, откъдето е Тракия; чийто термин не е съвсем непроменен, като Тиракес."

Тоест, отново траките са идентифицирани като народа на Арес. Според Флавий те носят името на Тирас, който той отъждествява с Одрис, предтеча на траките одриси. Нарича ги тираси или тирасиани. Сведението дава пълна тъждественост на тирасиани, траки и ари – арийци, пояснявайки, че тези са едно и също.

Сведение ПЕТО:

Изключително интересно сведение дава старонемското изйдние Grosses vollstandiges Universal-Lexicon от 1731г. (Велика пълна енциклопедия на всички науки и изкуства): 

Хайде сега да се насладим на това, как се пръскат дадени глави и скърцат със зъби. В това сведение говорещо за гетския тракийски град Тимогетия, намиращ се в Добруджа. (Изключително близо до моето село.) Тракия, Мизия и България са определени като една и съща територия, която в древността се е наричала Ария. 

„Тимогетия е бил преди време град в Долна Мизия, страна, която се казвала България и е била на брега на Черно море. Също наричана и Араурана.“

Под Араурана се има предвид Ария.

Сведение ШЕСТО:

Тук като шесто сведение ще добавя цитат от „Енциклопедия Британика“ отново за Стефан Византийски но с допълнението от Еврипид и Софокъл: 

„Ария, едно от древните имена на Тракия, (Стефанос) Това е бойно название, произлизащо от характера на хората, чиято страна Еврипид нарича резиденцията на Марс (Арес), а Софокъл - негова родина.“

Сведение СЕДМО:

Според свещените Веди, саките представлявали различни групи. Едни от тях водили уседнал живот и практикували земеделие а други макар и от един произход водили номадски живот. 

Всъщност, това е и най-съществената условна разлика от траки и скити, които ведите наричат ари и саки. Едните са водили уседнал живот а другите са скитащите родове и племена които предпочитали номадския живот. Но и двете групи принадлежат на един генетичен изворов резервоар. Името с което вече Индия пожела да бъде наричана е Бхарата е на митичен владетел, който е описан като със сакски-арийски произход.

Бхарати - Бхаратите са основен арийски клан, споменат в Ригведа, особено в Мандала 3.

Саки е санскритското название на скитите. 

Бригу-Бхарата е от тракийските фриги.

"Бригу, брамински екзогамен клан (екзогамен: сключване на бракове само между лицата от една и съща обществена група); етимологично значение, "фригийски" и от грешната страна в битката с десетте царе, видно място в редакцията на Махабхарата."

Из: "The Culture and Civilisation of Ancient India in Historical Outline"

"Родът на родовете, който няма друг съперник освен родът на боговете на праотеца Брама"

Всичко тва е описано в Махабхарата на когото е посветено и самото писание. Ето и цитат:

На БОГОВЕТЕ РАВНИ е и подсказка за произхода на този род. И до ден днешен сърбите наричат народа ни БУГ-АРИ или Богари, божий народ, народа на Бог. В книгата ми Сърман, може да прочетете и едно от регистрираните названия на свастиката, което е с нашия етноним.

Някой от имената на свастиката са епитети на Сабазий, тракийския Дионис. Научете повече от книгата Сърман и Елбетица, които може да си поръчате от страниците:

https://www.facebook.com/KnigaSarman/ и https://www.facebook.com/TeraPrintVarna/

Брама е санскритската транслитерация на Бромий, сиреч Дионис. Част от ведическата троица. Запазен в българското песенно творчество като млада Браха Бога. 

Тримурти (троица, три форми; на санскрит: trimūrti) - концепция в индуизма, според която космическите функции на създаване/сътворяване, поддържане и разрушение са персонифицирани съответно като Брахма, Вишну и Шива. Те едновременно се възприемат като три отделни божества, но всъщност са три форми на една същност - върховната Тримурти. Това напълно кореспондира с понятието за християнската Троица - Отец, Син, Свят дух. 

Епитети на Бога в еврит, съответно в християнството. Sabaoth (Господар на войнствата), Ēl ʿElyōn (ВсеВишен – най-високо) Ēl Gibor (Анаграма: Броги – Брогхи / Име на Бог касаещо сина - месия ) 

Троица във „Веда Словена“: Сива Бога, Вишну Бога, млада Браха Бога 

Троица в индуизма: Шива, Вишну, Брахма 

Епитети на Бог в юдеизъм и християнство: Сава-от, Елион (Вишен), Гибор (Брогхи)  

 

Сведение СЕДМО:

В Персийската империя географията на Тракия е сатрапия Скудра (Скития).

Скудра ( на староперсийски : 𐎿𐎤𐎢𐎭𐎼 Скудра ) е провинция ( сатрапия ) на Персийската империя на Ахеменидите в Европа между 510 г. пр. Хр. и 479 г. пр. Хр.

Името е засвидетелствано в персийски и египетски надписи (египетски запис от около 498–497 г. пр. Хр. и списък в гробницата на Дарий Велики в Накш-е Рустам , около 486 г. пр. Хр.

Смята се, че сатрапията е обхващала земите, известни днес като Тракия и Македония

Староперсийското име на провинцията, Скудра , произлиза от скитския ендоним *Skuδa , от който произлизат и акадските и гръцките имена на скитите, съответно Ишкузая ( 𒅖𒆪𒍝𒀀𒀀 ) и Аскузая ( 𒊍𒆪𒍝𒀀𒀀 ) и Скута i ( Σκυθαι ).

На семитски Ашкеназ означава скит.

Библейския Ашкеназ се явява внук на Яфет а Тирас е негов чичо.

Бохарт свързват Ашкеназ с Асканий, което се среща като име на мизийски и фригийски принц, и в Омир също като име на река; имало също област Аскания, населена от фригийци и мизийци; а асканийско езеро се е намирало във Фригия и Витиния. Съответно се казва, че Ашкеназ е старото име на народ, който се е зародил в Мизия и Фригия.

Акенас или Акенофагос е титла засвидетелствана при фригите. Това е същинският произход на българската владетелска титла КАНАЗ, КНЯЗ

Сведение ОСМО:

Връзката траки, скити като народа на Арес не спира до тук.

Според Херодот, скитите почитат железен акинак, поставен на върха на дървена платформа, като олицетворение на Арес, и така му принасяли жертви.

Правилно чухте, Акинак или Акенас е бил ОЛИЦЕТВОРЕНИЕ на АРЕС. С две думи, образ на Арес. Едно и също.

Акинаците са характерни за територията на Северна Тракия до IV век пр. Хр.

Точно този меч легендата за Атила разказва, че бил знамението за това, в което ще се превърне този бележит владетел. За него Приск Панийски пише, че е живеел според скитските закони и именно тези обичаи и спазвал.

Ирник синът на Атила е описан като принадлежен на владетелският български род Дуло. Глупост е да се чудят някой от кой род е баща му. 

В „Етника“ отново Стефан Византийски нарича скитите тракийски народ.

Абдул-Фарадж Григориус Бар Гебрей, арабски хронист от 12 век пише: 

„Хората, които били скити, ромеите назовавали българи“. 

Сведение ДЕВЕТО:

Тук всъщност ще посоча повече от един източник но ги слагам под общ знаменател, защото говорят за една и съща история.

Д.Д. Мишра посочва от Ригведа реакциите и културния шок, който ариите преживяват с съприкосновението си с дравидите когато пристигат в Индия.   

"Ригведическите арийци изразяват изненада и културен шок в различни химни на Ригведа за това, че местните цивилизации са различни от това, което те практикуват. Има описани много конфликти, както се вижда от химните с местните хора в Индийския субконтинент. Коренното население от долината на река Инд (Харапани) се премества към Южна Индия."

Напълно аналогични сведения получаваме и от редица антични автори, за онова, което се случва, когато Дионис пристигнал с траките в Индия. 

Диодор пише следното: 

"Дионис дойде отдавна, когато индийският народ все още живееше в селата. Той успя да завладее цялата Индия, защото там няма голям град, който да се противопостави на неговото технологично превъзходство". 

По-късно четем: 

"Освен това, той построи важни градове като премести селата в подходящи места".

 Ариан пък отбелязва: 

"Нито са имали индийците градове ... но когато дойде Дионис и стана владетел над индийците, той построи градове ..." 

Мегастен от своя страна твърди, че Дионис е първият градоначалник на Индия и строител.

И също така Дионис прави от индийците фермери. Преди това те са преживявали от сурово месо. 

Цитатите са от книгата на Allan Dahlaquist „Megasthenes and Indian Religion: A Study in Motives and Types“

Сведение ДЕСЕТО:

Обичам българското песенно творчество, защото в него има съхранени изумителни архаизми.

Това сведение е записано в „Месецослов или календар вечний”, 1840 г. "Похвала на древните Болгаре и отечеството им", Христодул Сичан-Николов. (Заедно с Петко Р. Славейков участва в превода на Библията на новобългарски език (1871). Редактира списанието на протестантите в България „Зорница” в Истанбул.) Повече за него ТУК.

"България славна, слава приимаше, в старите времена чести добиваше от сичките царства, мали и велики, които славеха нейните прилики. Придобиха име старите й чеда славено-болгаре, заради победа. Гдето победеха, руце повдигаха, слава Богу Марсу сичките викаха."

Пасажа говори за праисторически времена и определя българите като народ на Арес. А сега внимателно четете следващите пасажи.

"Диа, бог великий, често прегледува, Тракия с Месиа така отредува: они да се дадат богу юначкому, Марсу стреличнику, на бой неситому, защото людете, що се раждат тамо, наред са юнаци от местото тамо. На бой, кога идат, тулумбеци бият, с песни и сос игри душманете трият; Марс им невидимо и тайно помага, дерзост и мужество на сердце полага. Они течат на бой каквото на сватба, но то придобиха се от свише дарба. Сичкото им дело на левско прилича, зато направиха в нищо да различа, но да показва царскио им печат - лев с корона венчан и тича как крилат. Той вечно да явя болгарската сила, левски и мужески вразите си била."

Диа е общо арийското название за Бог и по конкретно върховен Бог. Дйевс (по-късно Зевс), у италийците Диус Питер (по-късно Юпитер). Тоест, описания период е предхристиянски от времената, когато тепърва Арес получава като владение Тракия и Мизия. Говорим за траки и мизи нали? Именно тях покровителства Арес. И право куме в очи траки и мизи са назовани българи.

"они се простреха по сичка Европа и след многу години светского потопа. Старото си име не го изгубиха, но вкупе сос него собственни добиха имена от многу и разни причини, до дванаесет са, какво ми се чини. Сички мужественни и великодушни, знаят ги, защо с’ и самите бездушни, но най-преклонени къде добри дела."

Текста говори за пред и след потопни времена. Тоест този народ е предпотопен. Като такива са назовани тракийските фриги, известни по-рано като БРИГИ. Нещо повече, ясно е казано, че българите не са изгубили старото си име, но са били назовавани и с много други имена.

Сведение ЕДИНАЙСТО:

Няма начин да не посоча и сведенията от нашият бележит и гениален Георги Раковски. Още през 1865 година, той по категоричен начин недвусмислено заявява същото, което изложих в тази публикация.

Както Раковски, така и редица други наши възрожденци са били в пъти по-наясно кой е нашият народ, отколкото днес науката ни може да се похвали.

Нека щриховаме казаното от него:

- Ние сме първите и най-стари жители в Европа

- Категорични потомци на Ариите

- В прародината на ариите и до днес обитават техните потомци и това е българският род.

- Преселенията от Индия и Вавилон отново към Балканите са по-късни завръщания на потомци на онези древни арии, носещи и името българи, които са се заселили там преди Хилядолетия.  

Сведение ДВАНАЙСТО:

Съществуват определени сведения, както и научни теории, които определят пантеона на Скандинавските божества, като идентичен с ариите, наречени аси или аесир. 

Мария Гимбутас твърди, че асите и ванирите представляват изместването на местна индоевропейска група от племе войнствени нашественици като част от нея е Курганата хипотеза.

Скандинавската митология е тясно свързана с днешните Български земи и с древната българска история. Ето какво твърди самият Снори Стурлосон в „Пролог“ към „Млада Еда“: 

„Близо до средата на земята бил построен град с велика слава. Наричали го тогава Троя, а сега е в страната на Турките. Този град, много-по голям от другите, бил построен с типичните за онова време пищност и вещина.  Градът имал един върховен владетел и дванадесет области. Всяка област имала управител, който по своите качества превъзхождал всички живели дотогава хора по Земята. Един от тези управители в Троя наричали Мунон или Мнемон. Той бил женен за дъщерята на върховния владетел Приам, която наричали Троан. Троан и Мнемон имали син с име Трор, който ние наричаме Тор. Тор се възпитавал в Тракия у херцога с име Лорикус. Когато станал на десет зими, той започнал да носи оръжието на своя баща и се отличавал от другите с красотата си и със златната си коса. На дванадесет години бил в пълната си сила - без усилие повдигал от земята десет мечи кожи. Тогава той убил своя възпитател Лорикус и жена му Лора, или Хлора, и завладял тяхното царство Тракия. Ние го наричаме Трудхейм" (Жилището на Силата).“

На хетски език името на Троя съществува под формата Таруиса. Защо това е нещо на, което ви обръщам внимание?

Прологът на Проза Еда показва, че авторът е бил запознат с определени традиции, които му позволяват да свърже скандинавската митология с древния свят. В глава 3 авторът споменава, че „близо до средата на света“ е Троя, „в района, който наричаме Турция“. Турция, разбира се, е името, дадено на Анатолия, след като е превзета от селджукските тюрки в хода на (по-късната) средновековна епоха. В Gylfaginning 9 се казва, че Асгард – домът на скандинавските богове – е другото име на Троя. С две думи названието Ас-гард означава градът, на Асите или Аесир, както биват наричани още в Едите. 

Тук трябва да поясня, че названието Аси в Едите носи смисъла на Ази, тоест азиатци. Добре е да разбирате колко голям и ключов е приноса на нашите предци касаещ световната история. Например, днес материка наречен Европа носи името, с което първоначално е била наричана само малка част от Тракия. Територията Европа, е буквално гранична на Родопа. Това име в последствие се е наложило за целия материк, който наричаме континент. Абсолютно идентична е историята за името Азия. Първоначално това име носи само Лидийското царство, в която територия попада и Троя.

Ето какво казва Херодот: "τοῦ οὐνόματος Λυδοί, φάμενοι ἐπὶ Ἀσίεω τοῦ Κότυος τοῦ Μάνεω κεκλῆσθαι -Her. IV.45."

Името на лидийците произлиза от техния владетел Азий, син на Котис и син на Манес.

Манес е определян като древен владетел и предтеча на лидийците, наричани и ази по името на Азий. Манес е и един от предпотопните владетели на траките бриги, които заселвайки се в Мала Азия остава известни в историята, под името фриги. 

Страбон твърди, че названието на мизите е  от лидийската дума мизос-вид буково дърво. Мизите, са тракийското племе, което най-често е приравнявано с българите. Отново от Страбон научаваме, че мизийския език e смесица от лидийски и фригийски –Strab.XII.8.3. 

Той недвусмислено казва, че мизи, меони и мейони са от един произход:

 “Likewise the Brygi and Bryges and Phryges are the same people; and the Mysi and Maeones and Meïones are the same.“– Strab.XII.3.20.

Няма да пропусна и древното царство Ассува (буквално Азия), което е фригийско образование от преди Троянската война.

Коренът на тази дума идва от мизийската дума за кон "асва", срещана при арийците и като "ашу".

А ето какво още се казва в една от версиите на пролога в "Млада Еда".

"...and said that Priamos had hight Odin and his queen Frigg, and from this the realm afterward took its name and was called Frigia where the burg stood."

"...и каза, че Приам е имал ранга на Один и неговата кралица Фриг и от това царството впоследствие взе името си и се нарече Фригия, където се намираше градът (Троя)."

Оставям този материал отворен и към него ще добавям още сведения.

Опорочаването на това минало е извършвано поголовно. Не само Арес е отговора, кои са старите арии. Много са имената с които са наричани. Не само българите са носители на това минало, а и много народи, които са от нашият езиков и генетичен резервоар. 

Целият балкански пантеон съдържа информация за старите арии, защото те произлизат от така наречените богове, които се явяват и праотци.

Дионис, Хермес, Арес (Ярей) са само малка част от ключа към тази памет.

Арес характеризира войнствения характер на това семейство народи, но Сабазий - Дионис илюстрира и друга тяхна страна.

"Но, докато Дионис обикалял по смъртния свят, Арес попаднал в Тракия. Този кът страшно му харесал и той започнал често да прескача насам. От него траките се научили да воюват. И започнали да се нападат взаимно. Толкова обикнали войната, че когато Дионис се върнал в Тракия, дори той не успял да ги откаже от тяхното войнолюбие. Това го натъжило много и той поел по други земи, където радушно приемали младия бог. Но никоя земя не допаднала на Дионис така, както Тракия. Затова той редовно се завръщал край Хебър, (която на забравения вече пелазгийски език се нарича Марица), обикалял по билата на Родопа, съпроводен от Пан, Силен, менадите и сатирите, но отбягвал смъртните."

Цитат от "Тракийски апокрифи"

Най-ранното опитомяване на коня.

Неотдавна чух в едно село дядо да казва на хлапе, което се закачаше с него и бастуна му: „Да бегас от тук, че дън та погна!“. 

Хлапакът се врътна и яздейки бастуна като на конче хукна да обикаля около дядо си, издавайки звуците „Тагадък, тагадък...“. Картината като ехо прозвуча в съзнанието ми. Дете, което си играе на конче с бастуна на дядо си, който му казва да бяга (да не се закача).

Какво ми направи впечатление ли?

Диалектната форма на думата бягаш под формата „бегас“. Ролята на детето с бастуненото конче също спомогна.

Зададох си въпроса. Възможно ли е да е това, което си мисля? Би ли могло името на митичния хвърковат вихрогон Пегас да има етимология свързана с езика ни в контекста на „бяг, бягане, препускане“.

В труда си „Тракийски фонетични явления в български говори“ Кирил Александров Влахов, наш езиковед, детайлно изследва особеностите на родопските говори. Именно там той сравнява формата „пегат / бегат“ с Пегас.

Златно протоме на Пегас, открито край село Вазово, община Исперих

Все повече и повече откривах, че митологични антични персонажи, които по подразбиране наричаме гръцки, имената им нямат обяснение в гръцкия според лексикалната му база и дори в уважавани научни издания на етимологични речници това беше упоменато. Разбира се, гърците предлагат превод от „извор“.

Griechisches Etymologisches Wörterbuch von Hjalmar Frisk, Heidelberg, 1954-1972.

„Πήγασος,{Pḗgasos}

Etymology : Appellativische Bed. unbekannt; mithin ohne sichere Etymologie.

Етимология: Апелативно значение неизвестно; следователно - без определена етимология.“

Проверка ТУК: http://ieed.ullet.net/friskL.html

Ето защо започнах и с историята за митичния Пегас.

Огромно са количеството данни, които показват, че езикът ни притежава всички основания да бъде определен като развита форма на онзи, който се е говорил на Балканите преди да започне етногенезиса на гърците.

Митовете, които знаем като старогръцки, всъщност до голяма степен са предгръцки и повярвайте - това не е нещо, което на мен ми е хрумнало.

„How Old Are Greek Myths? Zeus and the other Greek gods on Mount Olympus, from Aphrodite to Poseidon, are familiar characters to many readers. The Greek stories of gods, heroes and monsters are told and retold around the world even today. The earliest known versions of these myths date back more than 2,700 years, appearing in written form in the works of the Greek poets Homer and Hesiod. But some of these myths are much older. Indeed, the Greeks borrowed some of their best material from other, more ancient stories.“

Ето и превод на последното изречение: „Но някои от тези митове са много по-стари. Наистина гърците са заимствали някои от най-добрите си материали от други, по-древни истории.“

Цитата е от публикация за Пегас на „American Museum of Natural History”. Проверка ТУК.

И отново да спомена защо захванах тази история именно с Пегас. 

Това е първият мит от балканския пантеон, който очевидно е заимстван от пред-гръцката култура, където се споменава за обязден кон. 

Митът безспорно е праисторически.

Пегас е син на Посейдон и Медуза. Крилатият кон позволява само на двама души да го яздят - Персей и Белерофонт.

Макар и в мит, това са най-ранните писмени сведения за одомашняване на коне.

През 1980 г. беше направено значимо откритие в територията на днешен Казахстан. Там е открита и регистрирана археологическата култура „Бутай“. Научният свят прогърмя със заглавия „Най-ранните опитомени коне“, „Първите ферми за коне“ и т.н.

Четох доста за тази култура, не само защото се интересувам от история и археология, но и защото преди повече от 30 години в България откриха Урдовиза - потънало тракийско селище от бронзовата епоха със стотици останки от одомашнени коне. За съжаление светът не гърми с подобни сензации. Защо ли?!

През 2018 г. излязоха и генетичните им резултати и ето какво казва проф. Николай Спасов:

„Според днешните представи най-ранните одомашнени коне в света - тези от Бутай, Казахстан, а също и от Иран, са горе-долу на тази възраст, може би с 200-300 години по-ранни. Това показва, че населението, живяло по това време по нашето Черноморие, вече са имали домашни коне и те по някакъв начин са свързани с онези култури.“

Дали разбрахте казаното? Когато в централна Азия са започнали отглеждането на коне, по нашите земи вече има стотици години традиция не просто в опитомяването на коне, а в отглеждането на стада. Огромни количества стада!

Уважаеми българи, опитомяването на едно животно, интегрирането му в бита и започването на масово отглеждане на селектирани породи отнема страшно много време. Тоест откритите ферми в Урдовиза са с още по-стари корени.

От данните, споделени от проф. Николай Спасов, става ясно, че по някакъв начин тези култури са свързани. Тоест, това умение и знание не е зародено там, а е занесено.

Предаване по БНТ за Урдовиза ТУК

Нека ви покажа, че това твърдят и сведенията от Бутай:

„Conclusion: Research continues on the faunal remains from Krasnyi Yar and Vasilkovka IV. It is clear that the Botai represent a dramatic shift in lifestyle on the steppe that sprung from the arrival of domesticated horses. Because this change appears full-blown rather suddenly, it is thought that the horse was domesticated elsewhere...“

„Заключение: Продължават изследванията на фаунистични останки от Красный Яр и Василковка IV. Ясно е, че ботаите представляват драматична промяна в начина на живот в степта, произлязла от пристигането на опитомените коне. Тъй като тази промяна се появява доста внезапно, се смята, че конят е опитомен другаде...“

Източник: https://biodiversity.ku.edu/archaeology/research/early-horse-herders

Учените търсят обяснение в догадки, като отвеждат това в степите на Западна Русия или Украйна. Тези земи са безспорно свързани с Балканите, но както вече ви посочих, в земите ни има огромно количество свидетелства, че конят е бил одомашнен именно тук.

Зооморфна пластика (кон) със свастики на седем хиляди години. Юнаците - България.

Официално се приема, че конят е одомашнен преди около 5500 години, Но защо ли имаме култови пластики на коне на по 7000 години и повече? Т.е. вече имаме развит култ към тях. Върху тях виждаме изображение на Богинята Майка, а тя е позната и като водачката на коне.

Конете са играли изключително важна роля в човешката история, особено в разпространението на езици и култури. Предците ни са издигнали коня в култ. Той е свещено животно. Медиатор между световете.

В човешката цивилизация се е появил терминът "конни народи". Но както земеделието, металургията, писмеността, така и опитомяването на коня си има своето начало. А това дава огромно преимущество в усвояването на нови територии и разпространението на знание.

Гробът на ездач на 5000 години в Маломирово, България.Снимка : Michał Podsiadło

Източник: ТУК

А за това,  че гърците също са опознали и научили това знание от предците ни пише и техния историк Ксенофонт в края на V и началото на IV в. пр. Хр.

В желанието да повдигне духа на гръцките пешаци, които били смазани от страха да се изправят срещу тракийската конница, той пише следното:

„Ако някой от вас се безпокои, че ние нямаме конници, а неприятелите имат много, то трябва да съобразите само, че десет хиляди конника не са нищо друго освен десет хиляди войника, защото досега във време на битка никой не е умирал ухапан или ритнат от кон; войниците са тия, които решават битките. Но нима ние не сме на много по-здрава почва, отколкото конниците? Те яздят на коне и се страхуват не само от нас, но и да не паднат от коня, а ние стъпвайки здраво по земята, с много по-голяма сила ще нанасяме удари на всеки, който се приближи срещу нас, и много по-лесно бихме могли да бъдем там, където искаме. В едно само конниците имат предимство пред нас: те могат по-сигурно да избягат, отколкото ние.“

Въпреки умелата словонизаница се вижда едно: гърците нямат конници! Ксенофонт е може би един от най-уважаваните техни историци. Досещате ли се вече от къде и от кого са усвоили коневъдството?

Запомнете - не кой да е, а имено предците ни са родоначалниците на конните народи, техни учители и цивилизатори! Навсякъде, където видите да се открият погребения на значими личности с коне и колесници, помнете от къде идва:

Първото одомашняване на коня;

Първото масово отглеждане на коне и изграждане на конюшни за целта;

Първото изобретяване на колело, откъдето и

Първата колесница.

Научна публикация от Урдовиза (Китен) : ТУК

И стана война на небесата

 

Причините, поради които получавам божествени послания от невидимия свят, са известни само и единствено на Бог. Никога не съм гледал на себе си като специален или пък подходящ за тази цел. Подобно на апостол Павел ще кажа, че нищо човешко не ми е чуждо, но може би и в това е разковничето. Бог изявява себе си в пръстни съдове, тоест - несъвършени. Хора, привидно изглеждащи неподходящи, осъзнаващи слабостта на греховната си същност.

За първи път преживях реална среща с Бог на шестнайсет години. Оттогава вече 32 години преживяванията ми от свръхестествено естество не са спирали. Мнозина са ме питали как ми говори Бог? Отговорът на този въпрос не е еднозначен. Защото го прави по всички възможни начини, които можете да се сетите. Ако ме познавате лично, но повърхностно, няма да предположите, че зад това, което ще срещнете всъщност, има такъв човек, за какъвто ви пиша сега.

Често това се случва в сън, а друг път е в самата реалност, която обитаваме. Преживявал съм многообразия от пътувания в друга реалност. Това предисловие е като леко встъпление към това, което предстои да ви споделя, а зная, че трябва. Посланието което ще вложа вътре не е за всички, ще го разберат онези, които трябва, а за останалите ще са просто писаници на поредният кукумицин. Няма проблем, свикнал съм.

И така, в началото на годината получих предупреждение за наближаващ проблем от ядрен характер. Държа да подчертая, че това не са послания за предизвестена смърт. Предизвестията винаги идват, защото има какво да се направи, ако не да се предотвратят дадени събития (има такива, които трябва да се случат), то поне какво да прави отделният индивид, който търси Божественото водителство.

Преди две вечери, отново получих послание. Два дни размишлявах върху това, което видях. Върху това, което ми беше показано. Все още има детайли, върху които мисля, но вече имам готовност да ви споделя основното.

Ето първото, което видях:

Беше нощ и с неколцина хора, за които знаех, че са духовни водачи на народа, носещи Божия дух в себе си и екипирани за тези последни дни с особена пророческа светлина и дарования, седяхме облечени в стари дрехи в кръг около запален огън. (Имам предвид това, което днес наричаме носия). Това беше единствената светлина, която осветяваше пространството. В един момент някой извика: „Направете място около огъня и го посрещнете, Овчарят идва!“. Направихме място и тогава видях сияещата фигура на Христос да приближава към събраните около огъня. Седна помежду ни и започна да ни съветва как да действаме в тези дни на световна тъмнина.

Втората част от това преживяване беше недалеч от нас:

Видях Моисей, който беше на планината и пишеше Божият закон на скални плочи. Буквално го наблюдавах какво прави.

След тази сцена от другата страна на скалното обиталище, в което беше той, видях нова сцена: 

Архангел Михаил и Сатана водеха ожесточена битка. Битката, която Падналият изгуби. Битка, която черният архангел, черният принц загуби. Той беше сразен и свален от позицията си на власт.

Какви напътствия получихме около огъня са неща, които не мога да споделя публично, но за останалата част ще ви известя значението на видяното.

В първата част, в която сме във времена на световен мрак, около огъня и се чува глас „Направете място около огъня и го посрещнете, Овчарят идва!“ изключително напомня момента от Евангелието на Матей 25-та глава. Там Небесното царство е илюстрирано чрез притча за десет девици. Предварително казвам, че в тази публикация няма да говоря по тази част. Само ще нахвърлям няколко щриха.

„Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците, си и излязоха да посрещнат младоженеца. А от тях пет бяха неразумни и пет разумни. Защото неразумните, като взеха светилниците, не взеха масло със себе си. Но разумните, заедно със светилниците си взеха и масло в съдовете си. И докато се бавеше младоженецът, додряма се на всичките, и заспаха. А посред нощ се нададе вик: Ето младоженецът [иде!] излизайте да го посрещнете! Тогава всички ония девици станаха и приготвиха светилниците си. А неразумните рекоха на разумните: Дайте ни от вашето масло, защото нашите светилници угасват. А разумните в отговор казаха: Да не би да не стигне и за нас и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете. А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвори. После дохождат и другите девици и казват: Господи! Господи! отвори ни. А той в отговор рече: Истина ви казвам: Не ви познавам. И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, [в който Човешкият Син ще дойде].“

Различни интерпретации и тълкувания има на тази притча. Какво символизира маслото, какво символизират светилниците, какво символизират девиците и т.н.

Както казах сега няма да се спирам подробно тук. Ще насоча вниманието ви само върху тези пет разумни девици, чиято разумност се заключаваше в това, че имаха достатъчно масло, за да дочакат младоженеца. Т.е. едните бяха подготвени, а другите не бяха подготвени. Важното, върху което трябва да се размислите, е за каква подготовка става въпрос и когато разберете да си отговорите на въпроса дали вие сте ПОДГОТВЕНИ.

Ето, затова идват и посланията. Затова са провидците, те свеждат насоки, които могат да ви подготвят да преминете през най-тъмните часове на тази епоха, ако се подготвите, и да влезете на сватбата, когато в полунощ се чуе вика. „Ето, младоженецът иде, излизайте да го посрещнете.“

Относно полунощ, вижте в това видео: https://www.facebook.com/1302202484/videos/2129850100505921/

Но нека продължа, идва наистина „интересната“ част и тук трябва да сте много внимателни!

На следващия ден след преживяното споделих на половинката си, че нещо ме озадачава и все още търся смисъла на тази част от видяното. Не намирах ясна връзка защо виждах Моисей как получава Божия закон на планината. Да, този етичен закон, който е изписан в сърцата човешки, дори непознаващите Бога. Изписан е генетично и е във всеки един от самото му раждане. Да, този закон на нормалността е разрушаван, престъпван и поругаван в тези последни времена на мрак, измама и поквара. Но какъв беше конкретният смисъл?

Тогава се сетих, че в Свещеното писание са описани два случая, в които Михаил и Луцифер водят битка.

В посланието на Юда, брата на Яков, се споменава, че Михаил е водил спор и битка с Дявола за тялото на Моисей. Вероятно Юда цитира апокрифна книга, която е изкарана от канона и вече е изгубена. Ориген (около 185–254 г.), ранен християнски учен и теолог, споменава книгата „Успение Мойсеево“ като съществувала по негово време, съдържаща тази същата история за съревнованието между Михаил и Дявола за тялото на Моисей.

В тази линия на показаното ми все още трупам информация.

Второто място, където е описано битка между архангел Михаил и Дявола, е в книгата Откровение Йоаново, 12 глава, и касае последните времена. Всъщност касае времената, в които живеем сега.

„И стана война на небесата: Излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели; обаче, те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето. И свален биде големият змей, оная старовременна змия, която се нарича Дявол и Сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него.“

Тук е мястото да ви подсетя за огледалната реалност, в която съществуваме. Т.е. това, което се случва на небесата или в невидимия свят, се изразява в действителност и на земята. Това е посочено и в така известната молитва „Отче наш“:

„да дойде Твоето царство, [да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята]“

Това, което се случва на небето, се случва и на земята. В огледална образност, но се случва.

От книгата на пророк Даниил пък научаваме, че светли ангели и паднали ангели водят духовни битки за душите на хора и народи. Всички те са наричани "князе над народите". Сатанинските сили се възпротивяват на божествените ангелите и се опитват да им попречат да изпълняват Божиите заповеди за онова, което трябва да бъде на земята. Тъй като те работят с измама, създават контрапункт на фалшива реалност, за да заблуждават хората.

Всеки военен конфликт, който се случва на земята, е израз на война в невидимия свят. Война в небесата.

Какво всъщност ви казвам ли? Казвам, че тази битка - между Архангел Михаил и Сатана, се води в момента. Михаил е главнокомандващ на небесните войнства, наречен е Архистратег. Ако той влиза в битка, предвождащ небесното войнство, това означава, че на земята се случва глобален конфликт, а не просто между някои конкретни небесни князе. Всички ангели, подчинени на Михаил, и всички подчинени на Сатана са в битка. Тоест конфликтът е глобален.

Но нека ви покажа къде е епицентърът и къде е започнал този конфликт. Така ще разберете и какво предстои.

На 23 февруари, часове преди светът да научи, че Русия е нахлула в Украйна, 57-годишната Алиша Мартинез от Брумфийлд, Колорадо, предградие на Денвър, съобщава за свръхестествен феномен - знамение, което се случва със статуя, на която тя е собственик, изобразяваща битката на Михаил с Дявола. В интервю, проведено на испански с CNA, тя нарече преживяването „необяснимо“.

Видеото може да видите тук: https://youtu.be/RHoGHsKgkQY

Близо 30-инчовата статуя кърви всеки ден в продължение на седмица, докато не спира, когато течността пада върху главата на Дявола, изобразен на статуята.

Алиша е убедена, че това е знамение, показващо какво ще се случи с Украйна и Русия и съответно със света.

Публикация с целия разказ в католическата новинарска агенция може да видите тук: https://www.catholicnewsagency.com/news/250600/is-blood-flowing-from-a-colorado-womans-st-michael-statue

Бог ме е надарил с прозрение в символния език и да разпознавам белезите на времената, затова ще ви покажа, че случаят с тази малка статуйка не е нещо, което трябва да бъде презирано или гледано с насмешка.

Ще ви посоча нещо в Откровение, което го виждаме изразено чрез знамението от Денвър.

В същата глава, която вече цитирах по-горе, се казва и как Дяволът ще бъде победен.

„А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си дотолкоз, щото да бягат от смърт.“

Сега разбирате ли знамението с кръвта?!

Но нека продължа.

Няма да ви разяснявам как е започнал конфликтът в Украйна, нито ще изразя позиция за едната или другата страна на конфликта, защото тук имаме огледална реалност и двете страни виждат в противника въплъщение на злото.

Ще ви покажа символите и ще оставя на тези от вас, на които е дадено, да ги подредят. Аз само ще ви помогна, като ги извадя на светло.

На 20 февруари 2014г.: Насилието в Киев ескалира. Полицията открива огън по демонстрантите. 80 души биват убити. Русия нахлува в Крим. Думата Майдан от Киев се записва с кървави букви в човешката история. Майдан е всъщност това, което наричаме ние българите Мегдан. Останалият свят не знае какво означава това. Ние знаем!

Време е да ви покажа кадри от тези събития:

На това изображение виждате сателитна снимка на част от Киев. Тези три статуи, образуващи идеален триъгълник, са монтирани нависоко в „небесата“ над МАЙДАНА, съответно 2000, 2002 и 2010 година. Статуите са на.... познайте кого? На Архангел Михаил! В това няма нищо странно, защото Михаил е считан за покровител на Киев. Има обаче няколко необичайни аспекта, които аз няма да подмина. Статуята на Михаил на самия Майдан е черна. Това е необичайно и е против църковните канони. Всъщност е показан ЧЕРЕН АРХАНГЕЛ.

Проверка, че Михаил е считан за покровител на Киев, може да видите ТУК

Запомнете фразата „ЧЕРЕН АРХАНГЕЛ“

Подобна символика беше показана на света неотдавна и в това няма нищо случайно. Президентът Зеленски, който обикновено поддържа зелен дрескод, при визитата си при папата се яви в черно облекло и подари на папата икона, изработена върху останки от бронежилетка, като на мястото на младенеца Христос има ЧЕРЕН ОБРАЗ.

При избухването на тази война украинците забраниха руския език и имената им бяха променени. Твърди се, че черният образ на детето Исус е символ на убитите украински деца и в това няма нищо неразбираемо, ако не е дар на най-висшия в католическата църка. А според църковния канон черният образ на младенеца Христос е символизъм за лъжемесията - черният „месия“ Антихрист.

Владимир Зеленски стана Володимир Зеленски.

Името Владимир никак не е случайно. И двамата главнокомандуващи носят това име. То е от именната система на славяноезичните народи. Владимир е и името на българския владетел Борис I. Буквалното значение на името е ВЛАДЕТЕЛ НА СВЕТА. Този епитет носи и Сатана, този епитет ще носи и Антихрист.

Владимир Путин и Володимир Зеленски.

За вещите е добре известно, че Холивуд е говорител на тъмните сили в този свят и чрез онова, което филмират, те проповядват своята идеология.

Произведенията, които се филмират; сценариите, които се одобряват - или са подавани директно от най-високо тъмно равнище, или са съобразени с нейните линии на желаната им проекция.

Ще ви насоча към произведението на Джоан Лоуринг за Хари Потър, където неговия контрапункт се явява ЧЕРНИЯТ ЛОРД Волдемор.

Златен медальон на Владимир Мономах (вече изписван като Володимир Мономах) с образа на Архангел Михаил.

Владимир II Мономах е велик княз на Киевска Рус от 1113 до 1125.

Започвате ли да разбирате какво виждаме в огледалния ни свят? Виждаме отражение на войната в небесни места. На глобалната война.

Ще кажете, че къде е Путин в този конфликт? Ще попитате: той ли е добрият или той е злият? Казах ви още в самото начало, че няма да определям добрия или лошия. Живеем в огледалната реалност на невидимия свят. Всичко е шахматно на Майдана. Но за да ви покажа, че и Владимир Путин бива илюстриран в същия аспект, ще ви кажа следното:

Руската православна църква приравни Путин с Архангел Михаил и го нарече Архистратег. На руските военни бяха раздадени молитвеници, в които Путин е приравнен с Михаил и главнокомандващ и предводител на небесните войнства в лицето на Русия.

Проверка на това може да видите тук: https://www.actualno.com/europe/ruskata-cyrkva-priravni-putin-na-arhangel-mihail-i-naredi-na-ruskite-voenni-da-se-moljat-za-nego-news_1861310.html

Казвам ли ви, че Путин е инициация на Архангел Михаил? Не, не ви казвам това!

Казвам ли ви, че Зеленски е инициация на Черния Архангел? Не, не ви казвам това!

Нищо не е такова, каквото привидно изглежда, че е.

А какво ви казвам тогава? Казвам ви, че се води война, глобална война, както на небето, така и на земята. Показвам ви белезите и вие или ще ги видите и ще сте готови за идването на младоженеца в полунощ, или ще останете отвън.

Казвам ви, че нашите земи са епицентър на библейски събития и вие сте персонажи в тях. Дали ще обърнете внимание на казаното е ваш избор!

Казвам ви и че източният фланг на НАТО се готви за пълномащабна война:

Проверка ТУК.

За война ли ви казвам да се готвите? Ни най-малко ви казвам това. Казвам ви да проверите маслото в светилниците си! Казвам ви да проверите имате ли достатъчно, за да изкарате до идването на МЛАДОЖЕНЕЦА!