БОГ ТОР - ТРОЯНСКИЯТ ПРИНЦ, ВЛАДЕТЕЛ НА ТРАКИЯ

 

Когато за първи път преди години се заинтересувах да прочета най-известните творби, касаещи скандинавската митология, с почуда открих, че в пролога към „Млада еда“ Снори Стурлусон (исландски историк, роден през 1179г.) пише за произхода на скандинавския пантеон от богове.

Той цитира неизвестен източник, който разказва, че всички Аси или Аесири са от групата на троянци и траки. През годините редица учени са опитвали да идентифицират някои от споменатите персонажи в пролога на Снори и тъй като повечето са претърпяли неуспех, са решили да категоризират пролога на исландския учен като измислица.

Определено за да можеш да направиш анализ на тази част от „Млада еда“ е нужен достъп до огромен набор от антични сведения и източници.

Тъй като сведението касае нашата история и минало, бях изкушен да опитам и аз да ги идентифицирам. Моя подход беше не само да изследвам детайлно пролога, но и да проверя как са достигнали до своите заключения другите изследователи. Това ми отне много време и през годините периодично се връщах на темата и продължавах да изследвам. Оказа се, че някои от тези изследователи са правили елементарни грешки. Ще дам пример с някои от тях, но за целта първо ще ви запозная с част от текста в пролога на Снори Стурлусон.

„Близо до средата на земята бил построен град с велика слава. Наричали го тогава Троя, а сега е в страната на Турките. Този град, много по-голям от другите, бил построен с типичните за онова време пищност и вещина. Градът имал един върховен владетел и дванадесет области. Всяка област имала управител, който по своите качества превъзхождал всички живели дотогава хора по Земята. Един от тези управители в Троя наричали Мунон или Мнемон. Той бил женен за дъщерята на върховния владетел Приам, която наричали Троан. Троан и Мнемон имали син с име Трор, който ние наричаме Тор. Тор се възпитавал в Тракия у херцога с име Лорикус. Когато станал на десет зими, той започнал да носи оръжието на своя баща и се отличавал от другите с красотата си и със златната си коса. На дванадесет години бил в пълната си сила - без усилие повдигал от земята десет мечи кожи. Тогава той убил своя възпитател Лорикус и жена му Лора, или Хлора, и завладял тяхното царство Тракия. Ние го наричаме Трудхейм" (Жилището на Силата).“

Ето какво казва в своето изследване Джош Брауерс:

„According to the Prose Edda, there were many kings in Troy, and one of them was Munon or Mennon, who had married Troan, a daughter of king Priam. While Priam is obviously known to us from Homer’s Iliad, Troan is not mentioned, as far as I am aware, in any ancient source. According to the Prologue, Munon and Troan had a son called Tror, “the one we call Thor”, who was raised in Thrace and who “had acquired his full strength” by the age of twelve.“

„Според "Проза Еда" в Троя е имало много царе и един от тях е Мунон или Менон, който се е оженил за Троан, дъщеря на цар Приам. Докато Приам очевидно ни е познат от Илиада на Омир , Троан не се споменава, доколкото ми е известно, в нито един древен източник. Според Пролога Мунон и Троан имали син на име Трор, „този, който наричаме Тор“, който бил отгледан в Тракия и който „бил придобил пълната си сила“ на дванадесетгодишна възраст.“

Ето ви пример за грешка, откъдето могат да се правят и погрешни заключения, защото това изключва определени аспекти на изследването.

Да, в античните източници няма да откриете дъщеря на Приам, която се казва Троан, но ако знаете факта, че Троя е била наричана и Илион, това веднага ви дава отговора коя е Троан от неизвестния източник, който цитира Снори. 

Илиона е най-голямата дъщера на цар Приам от Хекуба. Тоест, ето я Троан, но нека видим нейния съпруг. За него от пролога разбираме, че е един от дванадесетте подвладетели, които управляват различни области под ръководството на върховния владетел Приам.

За Илиона. Един от източниците, който говори за нея, е в „Fabulae“ (Басни) на римския автор Гай Юлий Хигин. Там той пише, че съпруг на троянската принцеса е тракийският владетел Полиместор от траките бистони. Отново в „Басни“ се казва, че техен син се казва Дейпил. Илиона отгледала най-малкия си брат Полидор като свой собствен син. За да запази престолонаследника на Троя, тя твърдяла, че Дейпил е Полидор, а брат си представяла за собствения си син.

В развитието на войната за Троя, подучен от ахейците Полиместор убива собствения си син, за да премахне престонаследника, мислейки го за Полидор. Така Полидор оцелява.

Възможно ли е Полидор да е Трор или Тор, както го наричат скандинавците?

За името на Троан и Илиона, дъщеря на Приам, имаме пълно ответствие.

Името на Полидор е съставно. Поли-Дор

Буквалният превод на името означава многонадарен.

Омир твърди, че негова майка е Лаото, но по-късни източници твърдят, че е Хекуба. Така или иначе, това е най-малкият син на Приам.

Тук се развива и мистерията, която кореспондира със сведението, което цитира Снори. Някои източници твърдят, че за да го предпази от това да бъде убит по време на войната, Приам го изпраща в Тракия заедно с майка му, където да бъде скрит и отгледан. Как майка му скрива, кой е той - вече разбрахте.

В Илиада Омир разказва също, че Приам не му позволил да се бие, но той все пак отишъл на бойното поле, където Ахил го разпознава и за да предизвика Хектор да се бие срещу него, го убива на бойното поле.

Има нещо общо във всички версии за битието на Полидор. Навсякъде той е цел. Навсякъде се спряга смъртта му. Въпреки, че в някои версии той остава жив.

Когато целиш да спасиш престолонаследника е ясно защо инсценираш и създаваш истории за неговата смърт.

В „Метаморфози“ на Овидий. Духът на Полидор представя пролога на пиесата и разказва, че той е изпратен в Тракия под закрилата на цар Полиместор в случай, че Троя падне. Със сина си Приам изпраща злато, така че ако Троя падне, синът му може да продължи да се издържа. След като Троя паднала обаче, Полиместор убива Полидор като го хвърля в морето и открадва златото. Втори път го виждаме убит, но на друго място.

Гравюра, илюстрираща Метаморфозите на Овидий, показваща как Полиместор убива Полидор

Овидий (Метаморфози, 13.429 - ок. 8 CE) пък нарича Приам фригийски цар и определя Троя като част от Фригия.

В Метаморфози на Овидий, Полимнестор е цар на траките одриси (13.508)

В други източници Полидор е изпратен в тракийския Херсон, където живеят тракийските бистони и управлява Полимнестор.

В (Диктис от Крит, Хроника на Троянската война, 2.18 - ок. 100 CE ) пък Полидор е разменна монета за Елена. Предаден е от Полимнестор на Аякс и Ахил и в крайна сметка убит с камъни пред стените на Троя.

В Хигиновите Басни, както вече разказах, обаче е убит Дейпил, когото са мислили за Полидор. Някъде по това време троянският принц отишъл при оракула на Аполон, където му казали, че родният му град бил разрушен, баща му убит, а майка му пленена. По това време Полидор все още мисли себе си за син на Полимнестор и не знае, че е син на Приам, а тракийската владетелка, която мисли за своя майка, му е сестра. Завръщайки се у дома, той вижда, че градът е невредим, а Полимнестор - жив. Тогава той пита Илиона (Троан) оракулът ли е сгрешил или има нещо, което е скрито от него.

И сега внимателно чуйте следното: Илиона му разказва цялата истина. Заедно двамата решават да накажат Полимнестор за предателството, ослепяват го и Полидор го убива.

„той попитал сестра си Илиона защо оракулът е говорил лъжа. Сестра му разкрила истината и по нейния съвет той ослепил Полимнестор и го убил.“

Хигин, Басни 109

Тук отново имаме съвпадение с източника на Снори:

„Тогава той убил своя възпитател Лорикус и жена му Лора, или Хлора, и завладял тяхното царство Тракия. Ние го наричаме Трудхейм" (Жилището на Силата).“

Трор е изпратен от Троя да се обучава в Тракия от най-ранна възраст.

Полидор също е изпратен да се обучава и расте в Тракия от най-ранна възраст.

И при Снори, и при Хигиновите басни, царят на Тракия е убит от обучавани, а царството - оглавено от отмъстителя.

А сега ще ви покажа и още една аналогия, а именно описанието им как са изглеждали.

Трор / Тор

„Когато станал на десет зими той започнал да носи оръжието на своя баща и се отличавал от другите с красотата си и със златната си коса.“

„Крал в Троя великият Мунон или Менон, съпругата му била дъщеря на главния цар Приамос и великата Троан; те имаха син, който беше великия Трор, ние го наричаме Тор. ... Толкова красиво лице имаше той, когато стоеше до други мъже, както когато слонова кост се поставя в дъб; косата му беше по-светла от злато.“

ПолиДор

„Богоподобния ПолиДор“ „Но Ахил с копието си продължи след божествения Полидор , син на Приам“ Омир – Илиада

„Защото Приам обичаше Полидор като най-млад от всички и като красив.“

Малалас Хронография BKS 1-7, 10-18

И сега става много интересно, защото ще ви покажа как Поли-Дор се превръща в Еней.

Тор на старонорвежки е Дор / Þórr , на старогермански е Донар. Въпреки, че в етимологията на ПолиДор и Тор определено има разлика, то не може да се отрече, че дори в имената им има звукова аналогия.

Снори посочва, че след като става господар на Тракия, Тор посещава и много други земи.

„Тогава той посети много земи и познаваше страните по света и победи сам всички берсерки и всички великани, както и един много голям дракон и много зверове. В северния регион той намери онази пророчица, която извисяваше Сибила, която ние наричаме Сиф, и се ожени за нея. Никой не може да каже родословието на Сиф; тя беше най-красивата от всички жени, косата й беше като злато.“

Запомнете това, че той намира пророчицата Сибила и се жени за нея. Най-странното е, че Снори посочва Один не като баща на Тор, а като негов правнук и то от 17-то поколение след него.

Важен репер от пролога е и следният пасаж: „Втората част, от запад и на север и към морето, е тази, наречена Европа или Енея.“

Откъдето разбираме, че континентът Европа е носил името Енея по името на троянския принц Еней. Приам е негов чичо.

Европа, която принадлежи на Еней и е оформена от него.

Еней в европейската историография се явява родоначалник на нова последователност от владетели. Тя започва през сина на Еней Асканий / Юл род Юлия до Юлий Цезар, Август и след това всеки германски, a semper Augustus се свързва с него. Еней е прародител и на бритите (breta sogur).

Да видим как ролята на ПолиДор преминава към Еней.

След падането на Троя седем кораба на Еней оцеляват и той започва да търси напътствия за живота, който им предстои. В храм на Аполон Сибила му пророкува бъдещето. Заедно с нея Еней слиза в подземния свят. Там се среща с баща си.

Следвайки съветите на Сибила и баща си, Еней стига до едно конкретно място. Познайте кое? Тракия - там, където е „погребан“ Полидор.

„ баща ми заповяда да отплаваме със съдбата: Напуснах родния си бряг със сълзи, пристанището и полята, където Троя някога беше. Пътувах в дълбокото, изгнание, с моите приятели и сина ми, и великите богове на нашия дом. Далеч е земя с обширни равнини, където се почита Марс (почитан от траките), някога управляван от свирепия Ликург , приятел на Троя в миналото, и с богове, които са били съюзници, докато трае богатството. Отидох там и основах първия си град , наречен Енеада от моето име, на брега в извития залив, като започнах въпреки несгодите на съдбата.“

Докато Еней прави жертвоприношения към Венера, вижда наблизо могила, обрасла с дрян. Отивайки да накъса от храстите, за да украси олтара, където прави жертвоприношение, се случва знамение. От храстите започва да тече кръв. Накрая Еней чува жален стон и глас. Проговаря му самият Полидор.

„О, напусни тази жестока земя: напусни този бряг на алчността. Защото аз съм Полидор . Тук няколко железни копия покриха моят пренесен труп и узряха в остри шипове.“

„ Така че подновихме погребалните ритуали за Полидор и натрупахме земята високо върху могилата му“

Еней извършва финалните обичай и ритуали по погребението на Полидор, приемайки и от него посланието да напусне тази земя в търсене на нов дом.

Погледнете сега отново описанието на Еней сравнявайки го с това на Тор.

„Еней стоеше там, сияещ на ярката дневна светлина, като бог в раменете и лицето си: тъй като майка му сама бе придала на сина си красота на косата му, блясък на младостта и радостно очарование на очите му: както изкуството на славата може даде на слонова кост, или както когато среброто или парийският мрамор са заобиколени от злато.“

Енеида 1.586

„те имаха син, който беше великия Трор, ние го наричаме Тор. ... Толкова красиво лице имаше той, когато стоеше до други мъже, както когато слонова кост се поставя в дъб; косата му беше по-светла от злато.“

В следващите пасажи от Енеида, той разказва, че предците на расата им са дошли от Крит.

„Слушайте, о, принцове, и научете това, на което можете да се надявате. Крит се намира в средата на морето, островът на могъщия Юпитер , където е планината Ида , люлката на нашата раса. Те обитават сто големи града в най-богатите кралства, от които нашият най-ранен предшественик, Тевкър , ако си спомням приказката правилно, пръв отплавал до троянските брегове и избрал място за неговата царска столица. Дотогава Илион и кулите на цитаделата не стояха там: хората живееха в дълбините на долините.“

Според родословието на Еней, първият основател на Троя е неговия предтеча Трос известен и като Трой. Той от своя страна е внук на Дардан, който е син на Зевс и плеадата Електра. Дардан е тракиец и е роден на остров Самотраки. Родоначалник на племето дардани. През баща си Зевс, те наистина с потомци на Кронос. Именно на Крит е роден Зевс

Излиза, че троянциите, които по принцип се считат за родствени на траките, също са траки, щом праотеца им е определян като такъв.

А сега нека сравним отново с пролога на Снори:

„Техните вождове надминаха всички мъже, които са били на света, във всички героични неща. Никой учен, който някога е разказвал за тези неща, никога не е оспорвал този факт и поради тази причина, че всички владетели на северния регион проследяват предците си дотам и поставят в числото на боговете всички, които са били владетели на града. Особено те поставят самия Приам на мястото на Один; това също не трябва да е учудващо, тъй като Приам е произлязъл от Сатурн, този, когото северният регион дълго време смяташе за самия Бог. Този Сатурн е израснал на онзи остров, който е на височина Крит. Той беше по-велик, по-силен и по-справедлив от другите мъже. Както и в други природни дадености, така и той превъзхождаше всички хора по мъдрост. Той изобретил много занаяти, които не са били открити преди“

Сатурн е римското имена Кронос.

Друг важен репер, който ще ви покажа е един владетел на Тракия, който е обикновено в негатив и в крайна сметка убит.

Тракийският владетел при който се обучава Трор / Тор и в крайна сметка убива се казва Лорикус, което без окончанието би трябвало да звучи като Лорик.

В „Енеида“ Еней разказва, че насочен от духа на баща си пътува към Тракия където някога управлявал свирепия Ликург, който някога е бил съюзник на Троя и с боговете докато траело величието.

Става въпрос за царя на тракийските едони обитавали покрай реката Стримон (Струма) в Тракия.

Стримон не е случайна арея на обитание. Есхил в „Молителките“ разказва, че преди Троянската война тази земя е пеласгийска.

„Защото аз съм Пеласг, потомък на Палехтон, когото земята роди, и господар на тази земя; и след мен, техния цар, с право е наречена расата на пеласгите, които жънат земята. От цялата област, през която тече чистият Стримон, от страната към залязващото слънце, аз съм господарят.” – Aesch.Suppl. 250-255

Аполодор описва в „Митологическа библиотека“, че Ликург се отнесъл непочтително с бог Дионис, който му вменил лудост, така той убил сина си Дриант с брадва и тази негова свирепост и лудост довела до глад сред едоните. Те го заловили и отвели на планината Пангей вързан, където бил убит от коне.

Омир в Илияда пък пише за него следното:

„Не, защото дори синът на Дриас , могъщият Ликург , не живя дълго, виждайки, че се бори с небесните богове - той, който навремето свали над свещената планина на Ниса кърмещите майки на младия Дионис ; и всички оставиха да паднат на земята магическите си пръчки, ударени с волско острие от човекоубиеца Ликург . Но Дионис избяга и се гмурна под вълната на морето, а Тетида го прие в пазвата си, изпълнена с ужас, тъй като мощен ужас го обзе от заплахите на мъжа. Тогава боговете, които живеят спокойно, се разгневиха срещу Ликург и синът на Кронос го направи сляп; и той не живя дълго, виждайки, че е мразен от всички безсмъртни богове. Така че не бих искал да се бия срещу благословените богове.“

Тук е момента да посоча едно сведение, на което мнозина гледат недоверчиво поради една или друга причина, но то разказва за началото на българския народ. Начало, поставено с велика война. Това начало се случило именно в сегашните ни земи, но толкова назад във времето, че всички тези имена на тракийски племена съществуват.

Там един велик войн воюва в Тракия със Субан (Сабазий – Дионис). В този мит, той е представен като син на великия Субан, за който той не знае. Имената под които е записан там са Локбър и Локър.

Един от най-коварните и зли висши духове насочва Локър да воюва срещу Субан. Заедно с армията си от тузи, той напада първо Мизия. В сведението е посочено, че целите балкани били обитавани от саклани. Така източника нарича скитите и траките.

След като Локър Превзема Мизия, сакланските племена се придвижват през Тракия към Македония за да се реорганизират. Седем били тези племена и се обединили, като всички се нарекли по името на най-силното племе между тях. То се казвало Ази или Азаки. Последвала битка на бойното поле в Тракия, едно от племената избягало по време на тази битка поради което Локър отново разбил армията на сакланите, които вече всички наричали себе си Ази. Това ги принудило да се изтеглят към земите наречени Македония. Там, те сключили договор със Субан, който носил и епитета Трек. Посветили му се да му бъдат верни ако той се съгласи да ги обедини и поведе като техен вож и предводител. За да измият срама от поражението си, те отново сменили името си.

„Искали сакланите да измият срама от поражението и се нарекли “трек”, както наричали Субан. “Трек” означавало “Барадж” (Дракон, Змей)... Тръгнали те на бой с вика “Трек!” – затова тузите оттогава наричали българите “трек” (траки).“

Няма да преразказвам детайлно цялата история в която Субан – Трек (Сабазий), побеждава и убива Локър. Накратко ще кажа, че това се случва в единоборство. Условието било да не се пролива кръвта на армиите, а който победи от двамата да владее вече над двете армии обединявайки ги като един народ на българите. В предсмъртните си мигове Локър, показва родовия символ, който носи като талисман на гърдите си. Това бил знака на Субан. Сега четете внимателно и го запомнете. Знакът носил името Сърман друг епитет на Субан, който ползвали само най-близките му. Този родов знак бил свастиката.

Виждаме отново няколко периодично повтарящи се компонента които започват да сглобяват цялата картина.

Ако допуснем всичко до тук като една древна памет на народа ни разпространена по лицето на земята, където нашите предци са достигали, то означава, че те буквално са овладели целия древен свят, като са поставили управници създали царски династии свързващи се с едно общо начало.

Ако дори за миг допуснем, че това е възможно то сведения и памет за това ще има запазени сред различни народи, които нашите предци са овладели. Ще има сведения и сред нашия народ.

Нека проверим това. Както вече посочих, троянският принц Еней отива в Лациум където става родоначалник на римските владетели. Негови потомци са Ромул и Рем. Виждаме същите сведения и за германски владетели, които свързват произхода си с Еней.

Редица сведения разказват, че за създаването на римската цивилизация са отговорни пришълци от Балканите и Троя. Наричат ги етруски или пеласги.

Например Плутарх разказва, че има много спорове за началото на Рим (Вечния град). Той разказва, че най-древното предание говори за пеласгите. Те покорили много племена и народи и поставили да ги владеят правители от своята кръв. Те овладели и Лациум и създали Рим.

Това е същата история за Еней.

Дионисий Халикарнаски също потвърждава това. Той говори за народа на пеласгите, който превъзхождал във всяко отношение другите древни народи. Превъзхождали ги както във военно отношение, така и във всякакви други културни аспекти. Той също казва, че са овладели много земи и, че завладели Лациум.

Страбон буквално си казва, че етруските и пеласгите са от една група. Той казва, че етруския град Агила е основан от пеласгите.

Ако се следва нишката на античните сведения, може да се проследят повече от една вълни на експанзия. Етруските идват с кораби по море, а за пеласгите има сведения, че навлизат от север на апенинския полуостров.

Плиний Стари, говори за пеласгите, които овладели Лациум и станали едно с родствената си група на етруските. Дори се смята, че те първо са заселили древна Етрурия.

Страбон говори, че след Троянската война, траки, заедно с трояни са се заселили на Апенините. Ето какво пише той.

„Меандрий казва, че енетите първи тръгват от страната на белите сирийци и се съюзяват с троянците, и че те отплават от Троя с траките и се установяват около покрайнините на Адриатическо море.“ Strab.XIII.3.25“

Ще дам още източници за Апенините но такива сведения има и за германските племена. Р. Дж. Летъм пише в “Тацитова Германия”, че балкански пришълци са владеели германите и са оставили своите топоними в огромно количество по техните земи. Тук някой могат да преживеят отново мозъчен катарзис. Тези древни топоними принадлежат на така наречената „славяно езична група“.

Това са думи на английския учен. Той казва, че колкото по-древни са топонимите в германските земи, толкова поясен е техния славянски характер.

Обърнете сега внимание какво казва Плутарх:

„Някои казват, че пеласгите, след като са скитали из по-голямата част от обитаемата земя и са покорили по-голямата част от човечеството, са се заселили на това място и че поради силата си във война са нарекли своя град Рим.“ Plut.Rom.I.1.“

Според пролога на Снори, преди Асите да достигнат и овладеят Скандинавия те овладяват германските земи. След като Один потегля от Троя ето какво се случва:

„Но където и да пътуваха из земите, се носеше голяма слава за тях и се казваше, че приличат повече на богове, отколкото на хора. И те не спряха по време на пътуването си, преди да стигнат на север в тази земя, която сега се нарича Сакланд (Земята на саксонците / германско племе); там Один остана дълго време и покори страната надлъж и нашир. Там Один установи тримата си сина като защита на земята. Единият се казва Veggdegg; той беше силен крал и управляваше Източен Сакланд. Синът му беше Витргилс, а неговите синове бяха Рита, бащата на Хайнгест (Хенгист), и Сигар, бащата на Свебдег, когото наричаме Свипдаг. Друг син на Один високо Белдег, когото наричаме Балдер; той притежаваше земята, която сега се издига на Вестфал; неговият син беше Брандер, а неговият син Фрьодигар, когото наричаме Фрода (Фроде). Синът му беше Фреовит, синът му Ивиг, синът му Гевис, когото наричаме Гав. Третият син на Один се казва Сиге, неговият син Верер. Тези предци са управлявали земята, която сега се нарича Франкландия (Земята на франките), и от тях е произлязла расата, която се нарича Волсунг. От всички тези много и велики раси са произлезли.“

После овладява Дания и поставя и там началото на кралска династия. Последвала Швеция.

„След това той отиде на север до това, което сега се нарича Svithjod (Швеция), там беше кралят, който се нарича Gylfe. Но когато чу за идването на тези азиатци, които се наричаха аси, той отиде да ги посрещне и предложи на Один неща в своето кралство, каквито той самият можеше да желае.“

„Но Один имаше със себе си този син, който се нарича Ингве, който беше крал в Швеция, и от него произлизат семействата, наречени Инглинги (Yngvelings). Асите си взеха жени там в земята.“

Последвала Норвегия, там поставя сина си Саминг за владетел от когото кралете на Норвегия извеждат родословието си.

Това, което изложих до момента показва, че Асите превърнали се в пантеон в Скандинавия и поставили своя кръвна линия на множество владетелски династии из цяла Европа и Азия и не само там, са същите познати ни като троянци, траки, етруски, пеласги, арии, славяни и до ден днешен наричани с едно от най-древните си имена БЪЛГАРИ.

Ако това е така, то тогава, това което виждаме запазено като сведения за ази, пеласги, траки, арии ще го има като памет и сведения за българите.

Да видим:

Именно източник от Лациум ни дава това потвърждение:

Летописец Магнус Феликс Енодий, 486 г. епископ на Павия (Италия). Роден във Франция, близък приятел на остготския крал Теодорих.

„Българите — това е народът, който имаше всичко, което е пожелавал; те вярваха, че светът е открит за тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е народа, на който се учудваше светът“

Дали успявате да го осмислите или още мигате на парцали?

От монах Спиридон научаваме за братята Брем (Брен) и Болг. Родоначалници и владетели на народа ни. Четете сега внимателно. Авторите Юстин и Пазваний ги мислят за гали обитавали Германия, Австрия, Франция, Северна Италия, Белгия, Холандия, Британия и т.н. Надявам се виждате, че става въпрос, за същите сведения касаещи пътуванията след Троянската война на Один, Еней, троянци, траки, пеласги. Други сведения посочват Брем и Болг в Галатия. И отново се оказваме в земите на Мала Азия.

Ако все още не виждате, че става въпрос за един и същи народ и за една и съща древна памет, ето ви още от Йеросхимонах Спиридон от 1792 г.

„Дойдоха синовете му Болг и Брем (на Колад) в годината от сътворението на света 4785 или 723 пр. Хр. и защото много крале победиха и много земи завладяха, възгордяха се и не мируваха помежду си; разделиха своята земя на две части, сиреч Брем взе земите на север от Дунав и на запад и завоюва земите даже до Балтийско море, до Померания и се заселиха там и народа му се назова по името на своя крал бреми или пеми – сегашните чехи, Померания, която е земята Брандербурия и не само Брандербурия, но и Сведия (Швеция) и великата Скандинавия...“

Колад във всички аспекти в описанията си отговаря на Кронос, Сатурн. Въпреки, че преди него са сложени други владетели на народа ни с късна датировка трябва да разбирате, че това са митологизирани персонажи на в пъти по древна памет. Най-ключовото е, че той е посочен, като предтеча и владетел на народа ни. По тази тема също съм изследвал в дълбочина и съм се убедил, че Кронос, Сатурн и Колад са една и съща личност. 

и още

„Болг беше брат Бремов и завоюва Тракия, Македония, Далмация, стигна даже до Бяло море и Рим. ..., заповяда на народа да се нарича на неговото име – болгаре, а не както някои мислят, че от река (Волга) иде името болгари. Гърците като нямат словото „буке“, буквата „Б“, не могат да кажат болгаре, а римляните, имащи буквата „Б“, могат да кажат болгари.“

В преправките на Паисиевата „История“ от Рилския родослов Болг и Брем са определени като българи в заглавията на частите, посветени на техните дела.

В „Razgovor ugodni naroda slovinskoga“ (1862 г.) на Андрей Качич Миошич те са посоченикато владетели на словенската държава.

„Na 3685. Vladahu slovinskim’ deržavam’ Brem i Bolg, Ercezi, oliti Duke Slovinci, i ovi porobiše Gèrčku zemlju.“

„През 3685 г. владетелите на словенските държави Брем и Болг, Ерцезите и Херцозите на Словения завладяват гръцката земя.“

Сега чуйте и Йоан Зонар:

„даките и мисагитите са дошли от северните страни. И се заселили от двете страни на Дунав в 4522 (986 г. пр. Р. Хр.) година от миробитието даки, сърби, мисагити, българи – и била наречана тази земя Мисиния според техните имена: от 229 Дунав на юг – Голяма Мисиния, а на север – Малка Мисиния. Скоро след това те си сложили крал на име Илирик, затова тази земя се нарича Илирика. От Черно море до Добруджа и Басарабия, до Белград и до Будем – взела името на Илирик – техния крал. По - късно през 4785 (723 г. пр. Р. Хр.) година от сътворението на света от Илирик се родили двама сина – на единия името било Болг, а на другия – Брем. Двамата братя не могли да живеят заедно и си разделили земята – Болг взел [частта] от Дунава на юг, а Брем взел от Дунава на север. От Брем произлезли народите брендабурги, поляци, бохеми и чехи, а от Болг произлезли българите, сърбите, далматите, хърватите и черногорците.“ (ПЙП 7а – 7б)

В сведенията макар и с известни разлики, се разчита едно и също и само хора с изключително замърсено и увредено съзнание няма да го видят или проумеят.

От сведение из Унгарски летопис става още по жежко.

„И също от унгарски летопис, в който се казва така: Брем, чешкият княз , излязъл от Илирик, където се бил заселил целият български род и войската му, и тръгнал на запад да си търси земя в немските страни, като се настанил между реките Висла, Албин и Висурка [или] Винсера. И в немската земя, край тези реки, изградил могъщ град и гонарекъл Бремен, или Барзимен, т.е. ’успокой се от обременението’. Пак французинът Буфиер, съобщава, че българите, сърбите, лехите, чехите и словаките – всички са илирическият род.“ (ПЙП 7б) (Част от тези източници са от труда на Мария Атанасова и Антоанета Джелязова, За личните имена Болг и Брем в някои български хроники от XVIII и XIX век)

В Зографската история пък се казва, че българите са воювали заедно с Александър Македонски и от него получили името македонци на които той оставил земята си.

Спиридон пък казва, че След като Александър убива Перун, той взима синовете му и армиите им и тръгва по пътя на Дионис към Индия. В крайна сметка оставя Македония на синовете на Перун и техните войски защото те поискали това, тъй като били местно население.

Всъщност няма никаква разлика между древните македонци, траките и българите. За съжаление само за някой съвременни историци, такава разлика има.

Късните сведения по нищо не се различават от ранните освен че смесват посоките на движения и преплитат националността на конкретните владетели. За едните автори Болг и Брем те са келти или гали, а за другите са наши родоначалници.

Страбон обаче отбелязва в своята „География“, че племето брени , бреми живее с корпилите и бесите по течението на река Хеброс (Марица) (Strabo 7 fr. 48)

Какво ли правят бреми и болги (пеласги) като част от тракийската общност преди новата ера на балканите?! Риторичен и неудобен в същото време въпрос.

Статията подлежи на обработка и не е финализирана, но ви я предоставям и в този вид, като я обвързвам с предната, която ви споделих "Балканизация на Арийската земя" или прародината на ариите. Може да я прочетете тук за да видите цялата картина: https://ogledalceyakaji.blogspot.com/2023/10/blog-post.html

"Балканизация на Арийската земя" или прародината на ариите.

 

"Балканизация на Арийската земя" или прародината на ариите. 

Д. Д. Мишра е директор на отдел анализи в "SYMBIOSIS INTERNATIONAL UNIVERSITY" в Пуна, Махаращра, Индия.

Миграцията на арийците е една от много обсъжданите и най-малко разбрани теми в съвременната история, но историята крие повече, отколкото разкрива. Силно вярвам, че миналото създава бъдещето. Днес арийците са племето, обитавало голяма част от Индийския субконтинент. Но сами ли са били там?

Терминът арийци е бил използван за обозначаване на протоиндоевропейците и техните потомци. На санскрит това означава "висш човек" (от ярките, сияйните) и се използва за обръщане един към друг. Думата се появява в древното писание Ригведа. 

Историците избраха този термин за обозначаване на племето.

Арийското племе не произхожда от Индия. Различни изследвания са провеждани в продължение на няколко десетилетия, за да покажат, че произходът е извън субконтинента. Езиковата връзка показва, че санскрит идва от индоиранския език, който идва от протоиндоевропейския език. Протоиндоевропейският е майката на всички други европейски езици.

Различните изследвания, проведени от историци, разкриват, че арийците са били европейски номадски племена и е имало множество миграции на тези племена. Тези миграции се обясняват по различни начини, но най-популярната от тях е Курганската хипотеза, която обяснява разселването въз основа на исторически доказателства и проследяване на езика от 5500 г. пр.н.е. 

След 5500 г. пр. н. е. цивилизацията им мигрирала в различни посоки от Урал и Русия. 

Културата е известна още като Курганската култура и големите миграции се случили към различни части на Европа, Централна Азия и Южна Азия. Причината за тези миграции били конфликтите и промените в културата, където и да са живели, което довело до много временни родини, разпръснати из цяла Европа и Централна Азия. Затова го наричам балканизация на родините, за да фиксирам тяхното начало.

Фигура 1: Миграции според хипотезата на Курган от 5000 г. пр. н. е. до 1000 г. пр. н. е. Миграции

Схема на разпространение на индоевропейските езици от c. 4000 до 1000 пр. н. е. според широко разпространената хипотеза за Курган. Център: Степни култури - 1 (черен): анадолски езици (архаичен PIE), 2 (черен): култура Афанасиево (ранен PIE), 3 (черен) Разрастване на културата Yamnaya (Понтийско-каспийска степ, долината на река Дунав) (късен PIE), 4A (черен): Western Corded Ware, 4B-C (син и тъмно син): Камбанна чаша; възприети от индоевропейски говорещи, 5A-B (червено): източни изделия с кабел, 5C (червено): Sintashta (прото-индоирански), 6 (магента): Андроново, 7A (лилаво): индоарийци (Mittani) , 7B (лилаво): индоарийци (Индия), [NN] (тъмно жълто): прото-балто-славянски, 8 (сиво): гръцки, 9 (жълто): иранци,

Но въпросът е какво се е случило преди 5500 г. пр. н. е.?

Опитах се да разбера как са стигнали до Русия. Историята може да няма правилния отговор, тъй като зависи от доказателствата на място. По-добрият начин за разбиране е генетичното изследване на ДНК. Базираните на ДНК миграционни проучвания не само подкрепят теорията за различни миграции, обяснена преди това от историците, но също така добавят повече прозрения за начина, по който това се е случило.

Ранните арийци са били базирани в днешна Македония и Тракия според ДНК анализ. В различни периоди части от Македония влизат в Тракия и обратното. Тази земя е била арийска прародина през 10 000 г. пр.н.е., към края на ледниковия период. Те се придвижили към Русия и след това са поели по полукръглата пътека към Индийския субконтинент. Били са наричани в науката „Курганската култура“, тоест изграждащи могили. В продължение на две десетилетия концепцията за Курган е централният елемент в опитите да се обяснят културните промени, настъпили по време на прехода от късната медна епоха към ранната бронзова епоха в Източна Европа, ок. 2500 г. пр.н.е.

Ригведа (1700 г. пр. н. е.) не говори за Урал и е създадена в Индийския субконтинент, както се появява в прегледа на литературата. Въпреки това, там се говори за ашурите (иранци и асирийци), с които те споделят общо наследство. Ригведическите арийци изразяват изненада и културен шок в различни химни на Ригведа за това, че местните цивилизации са различни от това, което те практикуват. Има описани много конфликти, както се вижда от химните с местните хора в Индийския субконтинент. Коренното население от долината на река Инд (Харапани) се премества към Южна Индия.

Картата по-долу показва изследването, базирано на ДНК, което е много подобно на Курганската хипотеза, която публикувах по-рано. Два различни подхода и методологии сочат само в една посока, че арийците са мигрирали от другаде.

Фигура 2: Миграции според ДНК изследване

Източник: „ОТКЪДЕ СА „СЛОВЕНИТЕ“ И „ИНДОЕВРОПЕЙЦИТЕ“?“ от Анатолий Кльосов

Това обяснява ли гръцкото с арийското припокриване?

Има още. 

Арийците са били моно хаплогрупа, съставена само от R1a1 (гени). Самата Индия има много други хаплогрупи, които почти не съществуват извън Индия. Има различни миграции в продължение на близо 40 000 години в Индия. Това е създало много техни собствени индийски хаплогрупи. Сред тях са H, L и R2. Ако случайно индийците са били тези, които са изнесли своя R1a1 извън индийските граници или дори в Европа, R1a1 неизбежно ще покаже такива различни индийски локални хаплогрупи привнесени от Индия заедно с тази на R1a1. А в цяла Русия и Източна Европа няма и следа от тях.

Послеслов:

Изследването на миграцията на племето, което се нарича арийско, е очарователно. От няколко години се опитвам да разбера този процес. Прегледах Ведите, Зендавеста, Упанишадите и академични статии, изследвания на ДНК и много друго съдържание, за да разбера това и трябва да кажа, че все още продължавам да го осъзнавам. Историята понякога е интригуваща, тъй като крие повече, отколкото разкрива.

До тук е публикацията на Д.Д. Мишра. 

Следващите редове са мои като целта им е да добавя допълнителни данни потвърждаващи публикацията на индийския учен Д. Мишра.

Свещенните писания Веди, говорят и за арии и саки, като дават различни племенни названия на групи от споменатите. Като цяло става ясно, че саките са част от ариите и не е неправилно да се каже, че самите саки са арии.

Тъй като на база посочените източници и изследвания ползвани от Д. Мишра той локализира прародината на ариите като земите на днешна Македония, България и Северна Гърция ще добавя сведения които потвърждават неговите заключения. Потвърждават и, че арии са били наричани нашите предци със своите названия траки и скити. В основата си, това не са различни народи а различни имена с които е бил наричан един и същи народ.

Ще посоча няколко източника, които дават сведения, че далеч преди да се появи Ария до Индийския субконтинент, Ария е най-старото име на Тракия, тоест на БългАРИЯ. Накратко, траките-скитите са старите арийци и това е прародината им.

Сведение ПЪРВО:

Най-старата налична дефиниция на Арите (Арийците) се намира в “Етника” на Стефан Византийски VI век след Хр. 

“Тракия е земя, името на която идва от нимфата Траке, от нея и Кронос се е родил Долонк (един от Тракийските царе). Има такъв район/област Тракия, която преди това се е наричала Перке и Ария”.  

Ще кажете но това е произведение от VI век след Христа. Внимателно следете написаното. Тракия е античното название известно ни от античните извори. 

За първи път то се открива споменато от Омир в „Илияда“. Следователно ако имената Перке и Ария са по-старите на територията Тракия, то означава, че те са имена от преди повече от 4000 години. 

На изображенията е цитатът от “Етника” на Стефан Византийски, от двуезичното издания на Салмасиус и Беркелиус, Лайден, 1688.

Аз смятам, че името Ария на нашата земя е праисторическо, тъй като името на богът на войната почитан от траки и скити Арес е описан като произлизал от тракийските земи. Балканския пантеон познат ни от античната митология не е дошъл с данайците от Египет, пристигнали през бронзовата епоха а е местен пеласго-тракийски. 

Сведение ВТОРО:

В „Алкестида“ Еврипид споменава , че едно от имената на самия Арес е Тракс , тъй като той е смятан за покровител на Тракия (неговият златен или позлатен щит се съхранявал в неговия храм в Бистония в Тракия).

Внимателно осмислете казаното от Еврипид. Тракия и Арес са носили едно и също име, а жителите населявали тази територия са били наричани също с името на покровителя. Тоест, ние виждаме приравняване на имената арийци и тракийци. 

Сведение ТРЕТО:

Други антични автори описват, че името Тракс отново свързано с Тракия е носил и един от синовете на Арес.

Lemprière and Wright, p. 358.

  „Марс беше баща на Купидон, Антерос и Хармония от богинята Венера. Той имаше Аскалаф и Ялмен от Астиохе; Алцип от Аграулос; Молус, Пилус, Евенус и Тестий от Демоника, дъщерята на Агенор. Освен тях, той е известен баща на Ромул, Еномай, Битис, Тракс, Диомед от Тракия и др.“

Марс е римското име на бога тъждествен с Арес. Етимологията на името на Арес или арии, съответно арийци, като смисъл е доста обширна. Очевидно от нея произтича названието за благородната прослойка наречена аристокрация. В този смисъл носи значението „благородни“, но подсказва и състоянието на доминация. Доминацията винаги говори за мощ, сила, власт, превъзходство. Терминът носи смисълът и на „морална добродетел“.

Това е и етимологията, която ни дава санскрит:

„The most prominent of these groups spoke Indo-European languages and were called Aryans, or “noble people” in the Sanskrit language.“

„Най-известните от тези групи говорели индоевропейски езици и били наричани арийци или „благородни хора“ на санскритски език.“

Един от начините по който се постига доминация е чрез сила, бой, война. Ето как виждаме името на бога на войната в редица европейски езици с формата Марс. Дори ние ползваме диалектната форма „маризане“, сиреч, здрав бой.

Във словесните форми произлизащи от Арес в нашия език, отново виждаме идеята за превъзходство. 

Арен / харен / аресван – хубав, красив, превъзходен. 

За етимологията има и други разглеждани аспекти, но това по нататък.

Сведение ЧЕТВЪРТО:

Забележителни сведения получаваме и от Йосиф Флавий, който отбелязва, че потомците на Тирас (най-малкия син на библейският Яфет) гърците наричат траки; а в Тракия е имало река, наречена Атирас , в която има следа от името на този човек; а Одрис, когото траките почитали, е същото като Тирас, чийто бог понякога носи името Тракс и е едно от имената на Марс, богът на траките. 

Също и в Етимологията на Исидор Севилски (9.2.31) се намира изразът: 

„Thiras, ex quo Thraces; quorum non satis inmutatum vocabulum est, quasi Tiraces“.

"Тирас, откъдето е Тракия; чийто термин не е съвсем непроменен, като Тиракес."

Тоест, отново траките са идентифицирани като народа на Арес. Според Флавий те носят името на Тирас, който той отъждествява с Одрис, предтеча на траките одриси. Нарича ги тираси или тирасиани. Сведението дава пълна тъждественост на тирасиани, траки и ари – арийци, пояснявайки, че тези са едно и също.

Сведение ПЕТО:

Изключително интересно сведение дава старонемското изйдние Grosses vollstandiges Universal-Lexicon от 1731г. (Велика пълна енциклопедия на всички науки и изкуства): 

Хайде сега да се насладим на това, как се пръскат дадени глави и скърцат със зъби. В това сведение говорещо за гетския тракийски град Тимогетия, намиращ се в Добруджа. (Изключително близо до моето село.) Тракия, Мизия и България са определени като една и съща територия, която в древността се е наричала Ария. 

„Тимогетия е бил преди време град в Долна Мизия, страна, която се казвала България и е била на брега на Черно море. Също наричана и Араурана.“

Под Араурана се има предвид Ария.

Сведение ШЕСТО:

Тук като шесто сведение ще добавя цитат от „Енциклопедия Британика“ отново за Стефан Византийски но с допълнението от Еврипид и Софокъл: 

„Ария, едно от древните имена на Тракия, (Стефанос) Това е бойно название, произлизащо от характера на хората, чиято страна Еврипид нарича резиденцията на Марс (Арес), а Софокъл - негова родина.“

Сведение СЕДМО:

Според свещените Веди, саките представлявали различни групи. Едни от тях водили уседнал живот и практикували земеделие а други макар и от един произход водили номадски живот. 

Всъщност, това е и най-съществената условна разлика от траки и скити, които ведите наричат ари и саки. Едните са водили уседнал живот а другите са скитащите родове и племена които предпочитали номадския живот. Но и двете групи принадлежат на един генетичен изворов резервоар. Името с което вече Индия пожела да бъде наричана е Бхарата е на митичен владетел, който е описан като със сакски-арийски произход.

Бхарати - Бхаратите са основен арийски клан, споменат в Ригведа, особено в Мандала 3.

Саки е санскритското название на скитите. 

Бригу-Бхарата е от тракийските фриги.

"Бригу, брамински екзогамен клан (екзогамен: сключване на бракове само между лицата от една и съща обществена група); етимологично значение, "фригийски" и от грешната страна в битката с десетте царе, видно място в редакцията на Махабхарата."

Из: "The Culture and Civilisation of Ancient India in Historical Outline"

"Родът на родовете, който няма друг съперник освен родът на боговете на праотеца Брама"

Всичко тва е описано в Махабхарата на когото е посветено и самото писание. Ето и цитат:

На БОГОВЕТЕ РАВНИ е и подсказка за произхода на този род. И до ден днешен сърбите наричат народа ни БУГ-АРИ или Богари, божий народ, народа на Бог. В книгата ми Сърман, може да прочетете и едно от регистрираните названия на свастиката, което е с нашия етноним.

Някой от имената на свастиката са епитети на Сабазий, тракийския Дионис. Научете повече от книгата Сърман и Елбетица, които може да си поръчате от страниците:

https://www.facebook.com/KnigaSarman/ и https://www.facebook.com/TeraPrintVarna/

Брама е санскритската транслитерация на Бромий, сиреч Дионис. Част от ведическата троица. Запазен в българското песенно творчество като млада Браха Бога. 

Тримурти (троица, три форми; на санскрит: trimūrti) - концепция в индуизма, според която космическите функции на създаване/сътворяване, поддържане и разрушение са персонифицирани съответно като Брахма, Вишну и Шива. Те едновременно се възприемат като три отделни божества, но всъщност са три форми на една същност - върховната Тримурти. Това напълно кореспондира с понятието за християнската Троица - Отец, Син, Свят дух. 

Епитети на Бога в еврит, съответно в християнството. Sabaoth (Господар на войнствата), Ēl ʿElyōn (ВсеВишен – най-високо) Ēl Gibor (Анаграма: Броги – Брогхи / Име на Бог касаещо сина - месия ) 

Троица във „Веда Словена“: Сива Бога, Вишну Бога, млада Браха Бога 

Троица в индуизма: Шива, Вишну, Брахма 

Епитети на Бог в юдеизъм и християнство: Сава-от, Елион (Вишен), Гибор (Брогхи)  

 

Сведение СЕДМО:

В Персийската империя географията на Тракия е сатрапия Скудра (Скития).

Скудра ( на староперсийски : 𐎿𐎤𐎢𐎭𐎼 Скудра ) е провинция ( сатрапия ) на Персийската империя на Ахеменидите в Европа между 510 г. пр. Хр. и 479 г. пр. Хр.

Името е засвидетелствано в персийски и египетски надписи (египетски запис от около 498–497 г. пр. Хр. и списък в гробницата на Дарий Велики в Накш-е Рустам , около 486 г. пр. Хр.

Смята се, че сатрапията е обхващала земите, известни днес като Тракия и Македония

Староперсийското име на провинцията, Скудра , произлиза от скитския ендоним *Skuδa , от който произлизат и акадските и гръцките имена на скитите, съответно Ишкузая ( 𒅖𒆪𒍝𒀀𒀀 ) и Аскузая ( 𒊍𒆪𒍝𒀀𒀀 ) и Скута i ( Σκυθαι ).

На семитски Ашкеназ означава скит.

Библейския Ашкеназ се явява внук на Яфет а Тирас е негов чичо.

Бохарт свързват Ашкеназ с Асканий, което се среща като име на мизийски и фригийски принц, и в Омир също като име на река; имало също област Аскания, населена от фригийци и мизийци; а асканийско езеро се е намирало във Фригия и Витиния. Съответно се казва, че Ашкеназ е старото име на народ, който се е зародил в Мизия и Фригия.

Акенас или Акенофагос е титла засвидетелствана при фригите. Това е същинският произход на българската владетелска титла КАНАЗ, КНЯЗ

Сведение ОСМО:

Връзката траки, скити като народа на Арес не спира до тук.

Според Херодот, скитите почитат железен акинак, поставен на върха на дървена платформа, като олицетворение на Арес, и така му принасяли жертви.

Правилно чухте, Акинак или Акенас е бил ОЛИЦЕТВОРЕНИЕ на АРЕС. С две думи, образ на Арес. Едно и също.

Акинаците са характерни за територията на Северна Тракия до IV век пр. Хр.

Точно този меч легендата за Атила разказва, че бил знамението за това, в което ще се превърне този бележит владетел. За него Приск Панийски пише, че е живеел според скитските закони и именно тези обичаи и спазвал.

Ирник синът на Атила е описан като принадлежен на владетелският български род Дуло. Глупост е да се чудят някой от кой род е баща му. 

В „Етника“ отново Стефан Византийски нарича скитите тракийски народ.

Абдул-Фарадж Григориус Бар Гебрей, арабски хронист от 12 век пише: 

„Хората, които били скити, ромеите назовавали българи“. 

Сведение ДЕВЕТО:

Тук всъщност ще посоча повече от един източник но ги слагам под общ знаменател, защото говорят за една и съща история.

Д.Д. Мишра посочва от Ригведа реакциите и културния шок, който ариите преживяват с съприкосновението си с дравидите когато пристигат в Индия.   

"Ригведическите арийци изразяват изненада и културен шок в различни химни на Ригведа за това, че местните цивилизации са различни от това, което те практикуват. Има описани много конфликти, както се вижда от химните с местните хора в Индийския субконтинент. Коренното население от долината на река Инд (Харапани) се премества към Южна Индия."

Напълно аналогични сведения получаваме и от редица антични автори, за онова, което се случва, когато Дионис пристигнал с траките в Индия. 

Диодор пише следното: 

"Дионис дойде отдавна, когато индийският народ все още живееше в селата. Той успя да завладее цялата Индия, защото там няма голям град, който да се противопостави на неговото технологично превъзходство". 

По-късно четем: 

"Освен това, той построи важни градове като премести селата в подходящи места".

 Ариан пък отбелязва: 

"Нито са имали индийците градове ... но когато дойде Дионис и стана владетел над индийците, той построи градове ..." 

Мегастен от своя страна твърди, че Дионис е първият градоначалник на Индия и строител.

И също така Дионис прави от индийците фермери. Преди това те са преживявали от сурово месо. 

Цитатите са от книгата на Allan Dahlaquist „Megasthenes and Indian Religion: A Study in Motives and Types“

Сведение ДЕСЕТО:

Обичам българското песенно творчество, защото в него има съхранени изумителни архаизми.

Това сведение е записано в „Месецослов или календар вечний”, 1840 г. "Похвала на древните Болгаре и отечеството им", Христодул Сичан-Николов. (Заедно с Петко Р. Славейков участва в превода на Библията на новобългарски език (1871). Редактира списанието на протестантите в България „Зорница” в Истанбул.) Повече за него ТУК.

"България славна, слава приимаше, в старите времена чести добиваше от сичките царства, мали и велики, които славеха нейните прилики. Придобиха име старите й чеда славено-болгаре, заради победа. Гдето победеха, руце повдигаха, слава Богу Марсу сичките викаха."

Пасажа говори за праисторически времена и определя българите като народ на Арес. А сега внимателно четете следващите пасажи.

"Диа, бог великий, често прегледува, Тракия с Месиа така отредува: они да се дадат богу юначкому, Марсу стреличнику, на бой неситому, защото людете, що се раждат тамо, наред са юнаци от местото тамо. На бой, кога идат, тулумбеци бият, с песни и сос игри душманете трият; Марс им невидимо и тайно помага, дерзост и мужество на сердце полага. Они течат на бой каквото на сватба, но то придобиха се от свише дарба. Сичкото им дело на левско прилича, зато направиха в нищо да различа, но да показва царскио им печат - лев с корона венчан и тича как крилат. Той вечно да явя болгарската сила, левски и мужески вразите си била."

Диа е общо арийското название за Бог и по конкретно върховен Бог. Дйевс (по-късно Зевс), у италийците Диус Питер (по-късно Юпитер). Тоест, описания период е предхристиянски от времената, когато тепърва Арес получава като владение Тракия и Мизия. Говорим за траки и мизи нали? Именно тях покровителства Арес. И право куме в очи траки и мизи са назовани българи.

"они се простреха по сичка Европа и след многу години светского потопа. Старото си име не го изгубиха, но вкупе сос него собственни добиха имена от многу и разни причини, до дванаесет са, какво ми се чини. Сички мужественни и великодушни, знаят ги, защо с’ и самите бездушни, но най-преклонени къде добри дела."

Текста говори за пред и след потопни времена. Тоест този народ е предпотопен. Като такива са назовани тракийските фриги, известни по-рано като БРИГИ. Нещо повече, ясно е казано, че българите не са изгубили старото си име, но са били назовавани и с много други имена.

Сведение ЕДИНАЙСТО:

Няма начин да не посоча и сведенията от нашият бележит и гениален Георги Раковски. Още през 1865 година, той по категоричен начин недвусмислено заявява същото, което изложих в тази публикация.

Както Раковски, така и редица други наши възрожденци са били в пъти по-наясно кой е нашият народ, отколкото днес науката ни може да се похвали.

Нека щриховаме казаното от него:

- Ние сме първите и най-стари жители в Европа

- Категорични потомци на Ариите

- В прародината на ариите и до днес обитават техните потомци и това е българският род.

- Преселенията от Индия и Вавилон отново към Балканите са по-късни завръщания на потомци на онези древни арии, носещи и името българи, които са се заселили там преди Хилядолетия.  

Сведение ДВАНАЙСТО:

Съществуват определени сведения, както и научни теории, които определят пантеона на Скандинавските божества, като идентичен с ариите, наречени аси или аесир. 

Мария Гимбутас твърди, че асите и ванирите представляват изместването на местна индоевропейска група от племе войнствени нашественици като част от нея е Курганата хипотеза.

Скандинавската митология е тясно свързана с днешните Български земи и с древната българска история. Ето какво твърди самият Снори Стурлосон в „Пролог“ към „Млада Еда“: 

„Близо до средата на земята бил построен град с велика слава. Наричали го тогава Троя, а сега е в страната на Турките. Този град, много-по голям от другите, бил построен с типичните за онова време пищност и вещина.  Градът имал един върховен владетел и дванадесет области. Всяка област имала управител, който по своите качества превъзхождал всички живели дотогава хора по Земята. Един от тези управители в Троя наричали Мунон или Мнемон. Той бил женен за дъщерята на върховния владетел Приам, която наричали Троан. Троан и Мнемон имали син с име Трор, който ние наричаме Тор. Тор се възпитавал в Тракия у херцога с име Лорикус. Когато станал на десет зими, той започнал да носи оръжието на своя баща и се отличавал от другите с красотата си и със златната си коса. На дванадесет години бил в пълната си сила - без усилие повдигал от земята десет мечи кожи. Тогава той убил своя възпитател Лорикус и жена му Лора, или Хлора, и завладял тяхното царство Тракия. Ние го наричаме Трудхейм" (Жилището на Силата).“

На хетски език името на Троя съществува под формата Таруиса. Защо това е нещо на, което ви обръщам внимание?

Прологът на Проза Еда показва, че авторът е бил запознат с определени традиции, които му позволяват да свърже скандинавската митология с древния свят. В глава 3 авторът споменава, че „близо до средата на света“ е Троя, „в района, който наричаме Турция“. Турция, разбира се, е името, дадено на Анатолия, след като е превзета от селджукските тюрки в хода на (по-късната) средновековна епоха. В Gylfaginning 9 се казва, че Асгард – домът на скандинавските богове – е другото име на Троя. С две думи названието Ас-гард означава градът, на Асите или Аесир, както биват наричани още в Едите. 

Тук трябва да поясня, че названието Аси в Едите носи смисъла на Ази, тоест азиатци. Добре е да разбирате колко голям и ключов е приноса на нашите предци касаещ световната история. Например, днес материка наречен Европа носи името, с което първоначално е била наричана само малка част от Тракия. Територията Европа, е буквално гранична на Родопа. Това име в последствие се е наложило за целия материк, който наричаме континент. Абсолютно идентична е историята за името Азия. Първоначално това име носи само Лидийското царство, в която територия попада и Троя.

Ето какво казва Херодот: "τοῦ οὐνόματος Λυδοί, φάμενοι ἐπὶ Ἀσίεω τοῦ Κότυος τοῦ Μάνεω κεκλῆσθαι -Her. IV.45."

Името на лидийците произлиза от техния владетел Азий, син на Котис и син на Манес.

Манес е определян като древен владетел и предтеча на лидийците, наричани и ази по името на Азий. Манес е и един от предпотопните владетели на траките бриги, които заселвайки се в Мала Азия остава известни в историята, под името фриги. 

Страбон твърди, че названието на мизите е  от лидийската дума мизос-вид буково дърво. Мизите, са тракийското племе, което най-често е приравнявано с българите. Отново от Страбон научаваме, че мизийския език e смесица от лидийски и фригийски –Strab.XII.8.3. 

Той недвусмислено казва, че мизи, меони и мейони са от един произход:

 “Likewise the Brygi and Bryges and Phryges are the same people; and the Mysi and Maeones and Meïones are the same.“– Strab.XII.3.20.

Няма да пропусна и древното царство Ассува (буквално Азия), което е фригийско образование от преди Троянската война.

Коренът на тази дума идва от мизийската дума за кон "асва", срещана при арийците и като "ашу".

А ето какво още се казва в една от версиите на пролога в "Млада Еда".

"...and said that Priamos had hight Odin and his queen Frigg, and from this the realm afterward took its name and was called Frigia where the burg stood."

"...и каза, че Приам е имал ранга на Один и неговата кралица Фриг и от това царството впоследствие взе името си и се нарече Фригия, където се намираше градът (Троя)."

Оставям този материал отворен и към него ще добавям още сведения.

Опорочаването на това минало е извършвано поголовно. Не само Арес е отговора, кои са старите арии. Много са имената с които са наричани. Не само българите са носители на това минало, а и много народи, които са от нашият езиков и генетичен резервоар. 

Целият балкански пантеон съдържа информация за старите арии, защото те произлизат от така наречените богове, които се явяват и праотци.

Дионис, Хермес, Арес (Ярей) са само малка част от ключа към тази памет.

Арес характеризира войнствения характер на това семейство народи, но Сабазий - Дионис илюстрира и друга тяхна страна.

"Но, докато Дионис обикалял по смъртния свят, Арес попаднал в Тракия. Този кът страшно му харесал и той започнал често да прескача насам. От него траките се научили да воюват. И започнали да се нападат взаимно. Толкова обикнали войната, че когато Дионис се върнал в Тракия, дори той не успял да ги откаже от тяхното войнолюбие. Това го натъжило много и той поел по други земи, където радушно приемали младия бог. Но никоя земя не допаднала на Дионис така, както Тракия. Затова той редовно се завръщал край Хебър, (която на забравения вече пелазгийски език се нарича Марица), обикалял по билата на Родопа, съпроводен от Пан, Силен, менадите и сатирите, но отбягвал смъртните."

Цитат от "Тракийски апокрифи"

Най-ранното опитомяване на коня.

Неотдавна чух в едно село дядо да казва на хлапе, което се закачаше с него и бастуна му: „Да бегас от тук, че дън та погна!“. 

Хлапакът се врътна и яздейки бастуна като на конче хукна да обикаля около дядо си, издавайки звуците „Тагадък, тагадък...“. Картината като ехо прозвуча в съзнанието ми. Дете, което си играе на конче с бастуна на дядо си, който му казва да бяга (да не се закача).

Какво ми направи впечатление ли?

Диалектната форма на думата бягаш под формата „бегас“. Ролята на детето с бастуненото конче също спомогна.

Зададох си въпроса. Възможно ли е да е това, което си мисля? Би ли могло името на митичния хвърковат вихрогон Пегас да има етимология свързана с езика ни в контекста на „бяг, бягане, препускане“.

В труда си „Тракийски фонетични явления в български говори“ Кирил Александров Влахов, наш езиковед, детайлно изследва особеностите на родопските говори. Именно там той сравнява формата „пегат / бегат“ с Пегас.

Златно протоме на Пегас, открито край село Вазово, община Исперих

Все повече и повече откривах, че митологични антични персонажи, които по подразбиране наричаме гръцки, имената им нямат обяснение в гръцкия според лексикалната му база и дори в уважавани научни издания на етимологични речници това беше упоменато. Разбира се, гърците предлагат превод от „извор“.

Griechisches Etymologisches Wörterbuch von Hjalmar Frisk, Heidelberg, 1954-1972.

„Πήγασος,{Pḗgasos}

Etymology : Appellativische Bed. unbekannt; mithin ohne sichere Etymologie.

Етимология: Апелативно значение неизвестно; следователно - без определена етимология.“

Проверка ТУК: http://ieed.ullet.net/friskL.html

Ето защо започнах и с историята за митичния Пегас.

Огромно са количеството данни, които показват, че езикът ни притежава всички основания да бъде определен като развита форма на онзи, който се е говорил на Балканите преди да започне етногенезиса на гърците.

Митовете, които знаем като старогръцки, всъщност до голяма степен са предгръцки и повярвайте - това не е нещо, което на мен ми е хрумнало.

„How Old Are Greek Myths? Zeus and the other Greek gods on Mount Olympus, from Aphrodite to Poseidon, are familiar characters to many readers. The Greek stories of gods, heroes and monsters are told and retold around the world even today. The earliest known versions of these myths date back more than 2,700 years, appearing in written form in the works of the Greek poets Homer and Hesiod. But some of these myths are much older. Indeed, the Greeks borrowed some of their best material from other, more ancient stories.“

Ето и превод на последното изречение: „Но някои от тези митове са много по-стари. Наистина гърците са заимствали някои от най-добрите си материали от други, по-древни истории.“

Цитата е от публикация за Пегас на „American Museum of Natural History”. Проверка ТУК.

И отново да спомена защо захванах тази история именно с Пегас. 

Това е първият мит от балканския пантеон, който очевидно е заимстван от пред-гръцката култура, където се споменава за обязден кон. 

Митът безспорно е праисторически.

Пегас е син на Посейдон и Медуза. Крилатият кон позволява само на двама души да го яздят - Персей и Белерофонт.

Макар и в мит, това са най-ранните писмени сведения за одомашняване на коне.

През 1980 г. беше направено значимо откритие в територията на днешен Казахстан. Там е открита и регистрирана археологическата култура „Бутай“. Научният свят прогърмя със заглавия „Най-ранните опитомени коне“, „Първите ферми за коне“ и т.н.

Четох доста за тази култура, не само защото се интересувам от история и археология, но и защото преди повече от 30 години в България откриха Урдовиза - потънало тракийско селище от бронзовата епоха със стотици останки от одомашнени коне. За съжаление светът не гърми с подобни сензации. Защо ли?!

През 2018 г. излязоха и генетичните им резултати и ето какво казва проф. Николай Спасов:

„Според днешните представи най-ранните одомашнени коне в света - тези от Бутай, Казахстан, а също и от Иран, са горе-долу на тази възраст, може би с 200-300 години по-ранни. Това показва, че населението, живяло по това време по нашето Черноморие, вече са имали домашни коне и те по някакъв начин са свързани с онези култури.“

Дали разбрахте казаното? Когато в централна Азия са започнали отглеждането на коне, по нашите земи вече има стотици години традиция не просто в опитомяването на коне, а в отглеждането на стада. Огромни количества стада!

Уважаеми българи, опитомяването на едно животно, интегрирането му в бита и започването на масово отглеждане на селектирани породи отнема страшно много време. Тоест откритите ферми в Урдовиза са с още по-стари корени.

От данните, споделени от проф. Николай Спасов, става ясно, че по някакъв начин тези култури са свързани. Тоест, това умение и знание не е зародено там, а е занесено.

Предаване по БНТ за Урдовиза ТУК

Нека ви покажа, че това твърдят и сведенията от Бутай:

„Conclusion: Research continues on the faunal remains from Krasnyi Yar and Vasilkovka IV. It is clear that the Botai represent a dramatic shift in lifestyle on the steppe that sprung from the arrival of domesticated horses. Because this change appears full-blown rather suddenly, it is thought that the horse was domesticated elsewhere...“

„Заключение: Продължават изследванията на фаунистични останки от Красный Яр и Василковка IV. Ясно е, че ботаите представляват драматична промяна в начина на живот в степта, произлязла от пристигането на опитомените коне. Тъй като тази промяна се появява доста внезапно, се смята, че конят е опитомен другаде...“

Източник: https://biodiversity.ku.edu/archaeology/research/early-horse-herders

Учените търсят обяснение в догадки, като отвеждат това в степите на Западна Русия или Украйна. Тези земи са безспорно свързани с Балканите, но както вече ви посочих, в земите ни има огромно количество свидетелства, че конят е бил одомашнен именно тук.

Зооморфна пластика (кон) със свастики на седем хиляди години. Юнаците - България.

Официално се приема, че конят е одомашнен преди около 5500 години, Но защо ли имаме култови пластики на коне на по 7000 години и повече? Т.е. вече имаме развит култ към тях. Върху тях виждаме изображение на Богинята Майка, а тя е позната и като водачката на коне.

Конете са играли изключително важна роля в човешката история, особено в разпространението на езици и култури. Предците ни са издигнали коня в култ. Той е свещено животно. Медиатор между световете.

В човешката цивилизация се е появил терминът "конни народи". Но както земеделието, металургията, писмеността, така и опитомяването на коня си има своето начало. А това дава огромно преимущество в усвояването на нови територии и разпространението на знание.

Гробът на ездач на 5000 години в Маломирово, България.Снимка : Michał Podsiadło

Източник: ТУК

А за това,  че гърците също са опознали и научили това знание от предците ни пише и техния историк Ксенофонт в края на V и началото на IV в. пр. Хр.

В желанието да повдигне духа на гръцките пешаци, които били смазани от страха да се изправят срещу тракийската конница, той пише следното:

„Ако някой от вас се безпокои, че ние нямаме конници, а неприятелите имат много, то трябва да съобразите само, че десет хиляди конника не са нищо друго освен десет хиляди войника, защото досега във време на битка никой не е умирал ухапан или ритнат от кон; войниците са тия, които решават битките. Но нима ние не сме на много по-здрава почва, отколкото конниците? Те яздят на коне и се страхуват не само от нас, но и да не паднат от коня, а ние стъпвайки здраво по земята, с много по-голяма сила ще нанасяме удари на всеки, който се приближи срещу нас, и много по-лесно бихме могли да бъдем там, където искаме. В едно само конниците имат предимство пред нас: те могат по-сигурно да избягат, отколкото ние.“

Въпреки умелата словонизаница се вижда едно: гърците нямат конници! Ксенофонт е може би един от най-уважаваните техни историци. Досещате ли се вече от къде и от кого са усвоили коневъдството?

Запомнете - не кой да е, а имено предците ни са родоначалниците на конните народи, техни учители и цивилизатори! Навсякъде, където видите да се открият погребения на значими личности с коне и колесници, помнете от къде идва:

Първото одомашняване на коня;

Първото масово отглеждане на коне и изграждане на конюшни за целта;

Първото изобретяване на колело, откъдето и

Първата колесница.

Научна публикация от Урдовиза (Китен) : ТУК