Защо Александър Македонски е в генеалогията на българските владетели?

 

За любознателния български читател ще бъде интересно да получи смислен отговор защо в старите български сведения Александър Македонски е поставен сред владетелите на българите. Дали това е само защото е владял нашите предци, подобно на редица римски императори и подобно на османските султани, или по род принадлежи към един и същи корен с българите? Спиридон Габровски, съвременник на Паисий, е само един от авторите, който го поставя като част от генеалогията на нашите древни владетели.

Отговор на това ще даде разбирането какви точно по произход са античните македонци. Какво казват за тях старите автори.

Тит Ливий (роден 59 г. пр. Хр.; римски историк от днешна северна Италия; написал „История на Рим“) пише за македонците и техния език следното:

„Aetolos, Acarnanas, Macedonas eiusdem linguae homines XXX, 29“

В превод: „Етолийци, акарнанци, македонци, хора говорещи един и същи език“

Да видим кои са етолийците и акарнанците и какъв е техният език, защото македонците са упоменати като говорещи същия език.

Полибий смята за етолийците, че те не са от гръцки произход, определяйки ги като варвари.

Етолийците носят името на предтечата си Етол, чийто брат е Пеон, праотец на пеоните.

Йоан Цеца казва за тях:

“А пеонците са българите. Не вярвай на глупаците, да смяташ, че пеонците са различни от тях. Те (глупаците) смятат, че Аксиос е различен от Вардара. ... А някога бяха господари от планината Пинд ... почти до самия Константинопол чак до времето на най-силния самодържец Василий, който напълно им свил врата и ги направи роби на Ромейската държава."

И Омир, и Страбон пишат, че пеонците са пелагонци - сиреч пеласги по произход.

Тоест разбираме, че етолийците са пеласгическо племе и са говорили в древността пеласгийски език.

Акарнанците са граничещо с етолийците племе. Страните и на акарнанци, и на етолийци в определен период воюват с македонците, но акарнанците са известни с това, че по времето на Филип II му остават верни до самата му загуба от римляните. Те са родствени с етолийците, което не им пречи понякога да имат конфликти. Свързват произхода си с Аполон през прорицателя Амфиарус и неговия син Алкемон, баща на Акарнан, който се явява праотец на акарнанците. Тоест Акарнан се явява през четири поколения внук на Зевс Пеласгийски. Предполагам никой не е учуден, че отново стигнахме до пеласгите, което обяснява и общия език с етолийците.

И сега нека видим какво знаем по същия въпрос за македонците:

Юстин пише, че най-старото население на Македония са пелазгите – (Justin. VII 1) „Populus Pelasgi, regio Bottia dicebatur.“

Това не трябва да учудва никой: Страбон допълва твърдейки, че в древността цяла Гърция е била населена с пеласги (География - V. 5, 2 -4 ).

И така Македон е епоним на македонците и техен праотец. За неговото раждане и това на брат му Магнес (Магнет) има няколко версии. Първата и най-популярната е, че той е син на Зевс и Тия, дъщеря на Девкалион, който се явява оцелелият от потопа. Аналогията на библейския Ной. Това поставя раждането на Македон в праисторически времена като част от палеобалканското население, което знаем като пеласги.

Братята били наричани конеукротители, което е титла, давана на тракийските първенци.

Според Херодот на територията на Македония в дълбока древност обитавало пеласгическото племе на траките бриги (Hdt. VI, 45). Там те обитавали заедно с македоните (Hdt. VII, 73). Именно траките бриги, които в Мала Азия ще станат известни като фриги, са корените, от които се развива по-късно държавата на македоните.

Относно пеласгическото племе на фригите пише и нашият бележит възрожденец, Георги Раковски.

„дмѣтъ да ся впуштаме въ изслѣдование. Нашъ прѣдмѣтъ е тукъ да докажиме чи Пелазгы тѣ са были стари тѣ наши праотци Бьлгари. Видѣхме же чи Фриги тѣ или по-право Бриги тѣ были пелазгичьско племя, Пафлагонци тоже и Фриги тѣ е се едно и исто племя, а Пафлагонци тѣ и Венети тѣ (признати вѣкы отъ сичкы тѣ учены за Славіаны, а отъ насъ за Словены) были едно и исто племя, и тии, спорядь гръцкы тѣ писатели са приселили отъ Мала Азия по Европа, штото наша та рѣчь е основана на истината.“

Поп Йовчо дава родословие на българските царе, подобно на това на йеромонах Спиридон, но го проследява от времето на Троянската война далеч преди Илирик, който Спиридон посочва като първи владетел. При поп Йовчо първият владетел е с 198 години преди Илирик и това е пафлагонецът Пелемен. Той предвожда съюзническа войска в подкрепа на Троянците в троянския конфликт.

Отново виждаме нашите предци, които в античността са били известни като траки и пеласги. Ученият Бернхард Гизеке въвежда термина трако-пеласги като общо название на тези племена.

(Thrakisch-Pelasgische Stämme der Balkanhalbinsel und ihre Wanderungen in mythischer Zeit, 1858)

Изучавайки историята на тракийските племена откриваме, че те всички са пеласгически, което според нашия възрожденец е равнозначно на българи. Това е и моето мнение. Името траки е било възприето в античността и като етноним и е само едно от названията на нашия народ.

За мен е безпредметна дискусията "Траки или българи". Наясно съм с това, че в по-голямата част науката ни ги разделя като коренно различни народи. Това не е вярно.

Някои българи са готови на крайности в отричането на това, че предците ни са ползвали името траки. За съжаление и това не е истина и е достатъчно да спомена за надпис - посвещение от Котис (цар на траките) на Херакъл, в който е употребен етнонима – траки.

Самият Котис нарича себе си "владетел на траките и последовател на Херкулес".

Проверка тук: https://www.alexpolisonline.com/2022/11/blog-post_52.html

Херкулес е важен репер, който ще развия малко по-надолу.

И ето връщаме се в самото начало при казаното от Тит Ливий.

„Aetolos, Acarnanas, Macedonas eiusdem linguae homines XXX, 29“

В превод: „Етолийци, акарнанци, македонци, хора говорещи един и същи език“

Всички упоменати са пеласгийски племена.

Йоан Малала нарича и мирмидонците на Ахил "българи", а мирмидонците също са пеласгическо племе. И те в най-ранната си история обитават земите на Пелопонес - там, където управлявал и цар Пеласг, наречен автохтон (местен, кореняк).

Често виждаме в онези ранни времена различни племена от народа ни да воюват едни с други. Ето защо отново ще се върнем при македоните, за да проследим една нишка, която ще ви даде отговор защо македонски владетели като Филип и Александър са част от генеалогията на българските владетели, според старите ни автори.

Тук ще спомена един епитет на Херакъл (Херкулес), а именно „Макистос“. Коренът е същият, от който произлиза и епонима Македон.

Официално етимологията дава значение на епитета като "най-висок" или "най-велик". От него произлиза и широко популярния определител и до днес „мега“.

До каква степен тази етимология може да се счита за адекватна аз не се наемам да коментирам, но знам, че в името на Македон се съдържа древна форма за майка „ма“, самото съчетание „маке-макя“ е също архаизирана форма на думата майка, която се е запазила и в диалектните ни форми. Това е една препратка към друга тема за древните праисторически вярвания на народа ни и Богинята-майка.

Херкулес е изключително важен репер. Спомняте си за одриския владетел Котис, който е бил последовател на Херкулес.

Монетите, сечени от Котис VII, носят надписа „ ХЕРАКЛЕЙ, СПАСИТЕЛ НА ТРАКИЯ “.

Македонските владетели също извеждали произхода си от Херакъл. Александър много често е подчертавал, че е негов потомък.

Столицата на траките синти получава името си Хераклея именно от македонските владетели. Филип V ги присъединява към своите владения и добавя името Хераклея.

Чували ли сте за Телеф (Telephus)?

Той е син на Херкулес от принцеса Авгия (Ауге), жрица на Атина. Понеже тя трябвало да пази своята девственост, скрила детето си в храма в Тегея. След като баща ѝ Алей разбрал за това, заповядал момченцето да бъде изоставено на планината Партенион. Там той е кърмен от еленица.

Напомнят ли ви нещо имената Авгия и Телеф? Ави-Тохол.

А знаете ли на кого става наследник Телеф?

Майка му се жени за Тевтра, царят на Мизия, а Телеф е осиновен от него. Така той става цар на мизите след Тефтра. Има три версии за историята. Макар в две от тях за рождено място да е посочено Аркадия, в оцелял фрагмент от Хезиодиковия каталог на жените (6 век пр.н.е.), представляващ може би най-старата традиция, поставя раждането на Телеф в Мизия.

Най-старият подобен разказ (около 490–480 г. пр. Хр.) е от историка и географ Хекатей. В неговата версия отново виждаме водния елемент. Когато Алей открил, че дъщеря му е родила, заповядал детето и майка му да бъдат затворени в дървен сандък и изхвърлени в морето. Сандъкът достига до Малоазийската Мизия, където царят Тевтра се жени за майката, тук посочена с името Авге.

Проверка тук:

1. https://ras.jes.su/vdi/s032103910013373-3-1-en

2. https://hmn.wiki/bg/Telephus

Според старите готски историци Йордан, позовавайки се на Касиодор (* 490 - † 583), както и Приск "готите не са германци". В своята история на готите „За произхода и деянията на гетите“ Йордан(ес) неколкократно подчертава, че сегашните Gothos са някогашните Getas, респ. скити-траки. Същото твърдят и Амвросий (* ок.337/340 - † 397),:Филосторг (* ок. 368 - † сл. 433), Павел Орозий (* ок.385 - † ок.420), а Клавдий Клавдиан (* ок.375 - † след 404) в “De bello getico” въобще не употребява "готи" . „Седемте скитски племена“ от Панония до Черно море, за които говори Херодот (* 484 пр.н.е. - † 425 пр.н.е.), св. Йероним нарича „седем гетски или готски племена“, които живеели на север, "понеже учените хора наричали гетите готи". Самите готски царе са се считали наследници и са се вдъхновявали от подвизите на тракийските царе, герои от Троянската война на тракийските народи през 13-ти в. пр.Хр., възпети от тракийските народни певци. Считат за свои предци тракийския Цар на Мизия Телеф, син на Херкулес, тракийската Царица на масагетите Томира...

И тук е мястото да спомена списъка на българските владетели, за да направите сами съпоставка.

Първите двама владетели са наречени Авитохол и Ернак, а третият - Гостун. (Мнозина считат, че първите двама са Атила и синът му Ирник). Само че Атила и Ирник не могат да бъдат буквално митологизирани владетели в списъка на българските владетели, защото са сравнително добре датирани, с което ни най-малко не искам да кажа, че те не са наши владетели.

Да видим точно какво ни казва списъкът:

"Авитохол живя 300 години. А родът му бе Дуло. Годината му Дилом Твирем. Ирник живя 150 години. Родът му бе Дуло. Годината му Дилом Твирем. Гостун – този бе наместник. Родът му Ерми. Годината му Дохс Твирем."

И нека сега пък видим какво описва Йордан за гетските царе на Мизия в неговата "Гетика", които той нарича ту готи, ту гети и ги разграничава категорично от германите. Той цитира незапазеното до наши дни произведение на Дион Хрисостом "Гетика":

"същият този Дион споменава след дълго време за техния цар на име Телеф ...Готите заемат главно хунски имена"

Не забравяйте, че Йордан нарича хуните българи и твърди, че те произлизат от гетите. В цитата той казва, че гетските владетели носят хунски имена и визира конкретно мизо-гетският владетел Телеф. И като казах "мизо-гетски", трябва да знаете, че хуните са наричани и масагети, което е нищо друго освен мизо-гети. Конгломерат от две тракийски племена - тези на мизи и гети.

Да продължим с казаното от Йордан:

"Дедите му (на Телеф) нарекли царството Мизия. Тази провинция има от изток устието на река Дунав, от юг - Македония, от запад - Истрия, от север - Дунав . Гореспоменатият цар води война с данайците (гърците)..."

Телеф - син на Ава - Ави / АвиТелеф (потомък на Ава - сърна), не просто син на Херкулес, но това е владетел отпреди Троянската война. Внимателно вижте кой според Йордан, респективно Дион, наследява Телеф след смъртта му.

"Когато Телефос умира, той е наследен на трона от сина си Еврифил, роден от сестрата на Приам, цар на фригите. [Еврифил] участва в Троянската война поради любовта си към Касандра и, опитвайки се да помогне на роднините и зет си, умира скоро след появата си там."

Тук не просто има съвпадение на АвиТохол и Ирник (Ернак) със Телеф и Еврифил. Ще кажете че Еврифил има някакво именно съвпадение с леко намигване. Далеч не, уважаеми! Името Ирник-Ернак се среща при някои автори и под формата Ернах, а името Еврифил е познато и като Еврих. Това име носят и по-късни "готски" владетели по време на римската империя. Например визиготския (западни готи) владетел Еврих, Ерних, Ерник.

Еврифил е син на сестрата на фригийския цар Приам. Фригия и Мизия са две тракийски държавни формирования, които са в Мала Ази, а както добре знаем и фригите (под името бриги), и мизите (преди да се разселят в Мала Азия) обитават Балканите или по-конкретно Македония и Дунавска Мизия.

Мизите са пелсагическо племе.

Херодот разказва за това, че мизите още преди Троянската война успяват да обединят тракийските племена.

„Мизийци и тевкрийци, преди Троянската война, които преминаха в Европа през Босфора и не само покориха всички траки, но слязоха и до Йонийско море и тръгнаха на юг до река Пенейос“ (Her.VII.20) ).

В литовска хроника от периода, когато България пада под Турско робство, се говори за първия български владетел с титлата княз, който бил откърмен от сърна в горския пущинак, за да не загине. Важно е да се отбележи, че хрониката конкретизира, че българи и мизи са едно и също. „Княз мизийски, сиреч български...“

Повече по темата може да прочетете в публикацията ми „Архетипът на еленицата-кърмилница и българският народ“: https://ogledalceyakaji.blogspot.com/2023/05/blog-post.html

Виждаме как Херкулес е свързан с нашите предци и защо той е считан за един от нашите праотци. Виждаме същото и при македонските владетели.

Александър Македонски считал, че ако постигне подвизите на Дионис и Херкулес и повтори техните походи, той ще стане богоравен. Според някои сведения Херкулес бил част от свитата на Дионис в похода му към Индия, а в други - той прави самостоятелен поход към Индия.

И до днес все още битува вярата, че предците ни идват от "онези земи". Но ние виждаме точно обратното. Те тръгват оттук, при това преди Александър са известни поне още три древни похода от нашите земи към Индия. Този на Дионис, на Херкулес и на един гетски владетел.

И за да приключа ще ви върна отново на сведението от Спиридон Габровски. Той описва, че Александър воюва първо със своите съплеменници и след като побеждава Перун, взема войската му със себе си по време на похода си към Индия. Тази част от войската му се предвождала от двамата сина на Перун.

След похода Александър дава Македония като владение именно на тези двама сина на Перун. Не би ли било странно да даде майчината си земя на двамата братя предводители на българите, ако не му бяха роднини. Според Спиридон това се случва 470 година пр. Хр.

Да, античните македонци са само едно от пеласгическите племена с които са род.

Събрана информация от мен за Александър може да прочетете тук:

https://ogledalceyakaji.blogspot.com/2023/12/blog-post.html

Сведения, че ФРИГИТЕ са едно от племената на старите БЪЛГАРИ

Особено ценни са сведенията на "Хрониката" за историческата памет у българите от XVI в. На едно място, където се занимава със славянските езически богове, Стрийковски пише: "Чехите и българите, нашите славянски братя, почитали особено Нерод и Радамас." Тъй като изречението му тук е доста засукано, не става ясно откъде полякът е взел това сведение. Във всеки случай, в същото изречение се казва, че при разговори с български теолози от онова време те го уверявали, че "българите първи сред славяните приели християнската вяра". Интересното тук е както високото народностно самочувствие на българите, така и фактът, че ерудираният възпитаник на Краковския университет е срещал в България равностойни събеседници - нещо, което не може да се каже за по-сетнешните времена. Другаде той пише за хървати и българи, които му разказвали, че техните народи са получили земите си от самия Александър Велики - с писана в Александрия със златни букви грамота, която обаче попаднала в турската съкровищница при превземането на Константинопол от Мехмед II. Сърби и българи пък твърдели, че са наследници на земите в Пафлагония (Мала Азия), защото там били в древността поселищата на техните деди. 

Източник: ТУК  

В "Летопис и родословие" на Поп Йовчо от Трявна (1786-1855) Пилемен е посочен като първия наш владетел. 

Пилемен е Пафлагонец. Участва и умира във троянската Война. 

“.. . Силният вожд Пилемен от Енетия, гдето се въдят. мулета диви, доведе безброй пафлагонци юначни. Те населяваха Китор, живееха мирно във Сесам,..“ 

“Начело на пафлагонците бе мъжественият Пилемен от страната на енетите,  където се въдят диви мулета. Това бяха бойците от Китора и от областтта  Сесам, пък и онези, които имаха славни селища по бреговете на река  Партений, както и онези, които населяваха Кромна, Егиал и скалистите  Еритини.“ 

А ето какво казва Георги Раковски в „Български старини“.

енети (венети): (живеели между племената дардани и трибали, преместили се в Мала Азия, където образували племето на пафлагоните) 

Поп Йовчо дава родословие на българските царе подобно на това на йеромонах Спиридон но го проследява от времето на троянската война далеч преди Илирик, който Спиридон посочва като първи владетел. При поп Йовчо първият владетел е с 198 години преди Илирик. 

Източник: ТУК 

Ариан (95 - 175 г.) в своята Битинска история събщава, че Херодот казвал, че някои траки преминали в Азия и се нарекли битини и че у тях Арес имал прорицалище. ... също така, че някога битините били завзели земята от Боспора чак до Ребант. Планинската земя отвъд нея до Понта, чак до реката Калет, била завладяна от тините. Затова тини и битини били съседи, наречени така по имената на някакви славни братя, наречени Тинос и Битинос, осиновени деца на Финей, както казвал Ариан, който говорел и за Пафлагон, истинският син на Финей, по името на когото се нарекла страната Пафлагония... според други, Тинос и Битинос, по името на които страната се нарекла Тиния и Битиния, били синове на Одрюс. (Arrian. Bithin. fr. 20).

Ксенофонт и Аполоний Родоски също говорят за тракийския характер на областта Пафлагония и етноса пафлагони, намиращи се източно от битините/тините, по Черноморското крайбрежие на Анатолия.

Вергилий, в "Енеида" назовава троянският принц Еней „фригиеца“. 

Днешните историци се надпреварват един през друг да се надлъгват, кои сме и кои не сме. 

Но не само възрожденските ни историци, теолози и духовници са знаели в пъти по-добре, че сме местен народ, но и самите ни владетели са твърдели това. Имали сме царски архиви. 

Цар Калоян е роден през 1168 година. Той казва на папа Инокентий в писмо, че в царските ни архивите за древните ни владетели и предците им пише че наши правители са били и императори на Рим. (Всички тези сведения са унищожени). Писмата и думите на Калоян са запазени.

Нещо повече, Папата потвърждава, че и в архивите на Ватикана има такива сведения.

Папските легати за да демонстрират важност пред Калоян му казват, че идват от Рим, основан от героя на Троянската война Еней. На това нашият владетел заявява, че той много добре знае с кого народът му е воювал в тази война. 

Чувате ли внимателно? Калоян, цар на българите казва, че тази война Троянската, е война с народа му. Че неговите предци са част от тази война. Не знам как осмисляте това, но няма по-стойностен източник от думите на собствения ти цар и архивите на царете ни. 

Днес нихилизма в българите е издигнат в култ. На подобни сведения ще ви се изсмеят а така наречената наука ще ви увери, че всички древни владетели на Европа а и не само са имали този уклон да извеждат произхода си от Троянците и участвалите в Троянската война. Правили ли го за да си придават важност и древност. 

Уви, истината е друга!

Предците ни са създали владетелски династии из цяла Европа, Азия и не само. Може да проверите това в тази публикация в която съм посочил завидно количество източници: ТУК

Спомняте си, Папата също казва, че и техните архиви потвърждават думите на Калоян. В онази епоха Римската империя добре знае, кои са българите и чии потомци са. Точно за цар Калоян, който между другото нарича себе си император на българи и власи, бретонецът Вилхем пише, че той е предводителя на траките. 

Робърт Дьо Клари, който описва срещата на цар Калоян с рицаря Пиер дьо Брашьо, пише нещо подобно. Кръстоносците казали на нашия цар, че са потомци на онези троянци от Троянската война. Питали го дали е чувал за тази история. 

Сетете се сами какъв е бил отговора. Несъмнено българския владетел добре е знаел собствената си история. Имаме и свидетелства, че и българите са знаели добре за това свое минало и по времето на Симеон, роден 864 година след Христа.

По негово време в България съществуват редица преводи разказващи за Троянската война. На Йоан Малала където Ахил е наречен предвождащ българите, наричани някога мирмидонци. Съществувал е и превод и на „Троянската повест“. В нея отново се казва, че мирмидонците сега са познати като българи. 

Пак в тази епоха има и превод на историята на еврейския историк Йосиф Флавий, „Юдейски войни“. „илоурїи же и длъмате и дакїи нарицѧ ємыи блъгаре.“, което ни дава ясна представа, че през девети, десети век, българите са били наясно, че много от балканското население познати от времето на Троянската война, като илири, далмати, даки са наричани и българи. 

За Аспаруховите българи на север от Дунав пък ето какво пише:

Балканите са родината на българите и това е родовото им право. Родовете на Аспаруховите българи са от тук.

Да погледнем друг един аспект на старата историография. 

В началото на средните векове перси, сирийци, араби продължават да ползват една ранна форма за названието на българите. Става въпрос за „Бурджан“. 

Колко пъти обаче сте чули някой съвременен български историк да ви казва, че лексемата „Бурджан“ в тези езици се е образувала от „Бриг“?

Има обаче чужди историци, които включват тези анализи в своите трудове. Такъв е Б. Н. Заходер, доктор на историческите науки. Например старото име на Охрид е Brygias или Brygium.

В сирийските сведения мизите са изписвани като Мушки / Muški. Там те ги разделят на източни и западни. Ассирийските и урартските източници дори наричат Фригия “страната на мушките”. Те ясно идентифицират западните мушки с фригите и едва в по-късните гръцки източници ги разделят като две родствени групи. Тракийското племе на мизите са може би най-често определяни в историческите извори, като българи. Историците търсят обяснение на етнонима им и при арменците, но не всички взимат в предвид фактора, че тракийското племе на мизите има стара история на взаимодействие с предците на арменците.

Според Игор Дяконов, мушките са били трако-фригийска група от балканите, като той смята, че те са изиграли ключова роля в арменския генезис смесвайки се с урарти и лувийци по пътя си през Мала Азия. Връзката между мушките и арменските езици обаче е доста неясна и много съвременни учени отхвърлиха пряка езикова връзка, ако мушките са говорещи фригийски.

В „Трактат за двете Сарматии“ Матвей Меховский пише за бруги (brogi) населявали днешните земи на Полша с този етноним историците идентифицират германското племе на бургундите. Както виждаме обаче от дълбока древност редица народи се назовават по името на пра-владетел, който оформя династия в дадена земя, която владее без да има пряка етническа връзка с местния народ. Такива примери са изключително много. След време, местните народи идентифицирайки се с владетелите си, и приемайки тяхното име като етноним започват да определят и произхода си като идентично с това на тези древни владетели. 

Казвам го защото този случай с бругите на  Матвей Меховский е аналогичен. И при йеромонах Спиридон, и в препратките на Паисиевата „История“ от Рилския родослов, Болг и Брем са определени като братя, български владетели. 

Според тези сведения по името на Брем за назовани сегашните чехи, които някога били наричани бреми. 

Брем завладял земите на север от Дунав до Балтийско море, до Померания, която там е наречена и Брандербурия, към овладените земи добавя и Швеция и целия Скандинавски полуостров. Във всяка от тези земи владетелските династии са оформени от кръвната линия на тези наши предци. 

Може да прочетете мой материал, където тази нишка е проследена: Статия ТУК

Както вече споменах, арабските хронисти ползват лексемата „бурджан“ когато пишат за българите. 

При Бурдж, ДЖ е заменка за Г, тоест Бурджан е Бурган. откъдето и бурги, бруги или бриги. 

Ще попитате нима и името на Брем е на същата основа. Категорично да! 

Страбон пише за бригите / фригите следното: 

„Тук някъде се намира и планината Бремий, която по-рано владеели бригите, тракийско племе от която една част преминало в Мала Азия и там се преименували във фриги.“ 

(Strab., VII, fr. 25; ИТМ, 222) 

Йоан Зонар пък директно си казва, че по името на Брем са назовани бранденбургите. 

„От Брем произлезли народите брендабурги, поляци, бохеми и чехи“ 

А в Унгарски летопис Брем е назован като чешки княз, който излязъл от Илирик, където бил с целия български род и войската му.

Ето цитат от този летопис: 

„и тръгнал на запад да си търси земя в немските страни, като се настанил между реките Висла, Албин и Висурка [или] Винсера. И в немската земя, край тези реки, изградил могъщ град и го нарекъл Бремен, или Барзимен, т.е. ’успокой се от обременението’.“ 

Нека отново ви върна на Страбон, който е роден 63 година пр. Хр. Той отбелязва в своята

„География“, че племето брени / бреми живее с корпилите и бесите по течението на река Хеброс (Марица) (Strabo 7 fr. 48) 

На база описанието на Птоломей, Ортелиос съставя карта през 1595 г.

Виждате в Скития на едно и също място са поставени Burgiones и Chuni (Хуни). 

Burgi-ones 

„Онес“ е окончание за народност, както го виждате в съседство при Ombro-ones. Пеони, Мигдони, Кикони и т.н. 

„Онес“ е окончание аналогично на „ари“, един вид взаимнозаменяеми са. 

Става интересно нали? 

Бурги-онес, Бург-ари. И пак света ще овикат, че аджеба това са бургундите, обясних ви вече как редица племена получават племенните си название. Назовават се по името на владетеля им. 

Проблема с името Бургионес е, че е идентичен с арабското Бурджани. В арабските сведения и карти, бурджаните се разполагат на същото място както и на картата на Птоломей. Те често наричат и хуните, бурджани.

Арменски източници, също слагат равенство помежду им. А добре известно е, че хуните са конгломерат от мизи и гети поради, което са наричани масагети. Римските историци Темистий, Клавдиан и Прокопий Кесарийски наричат хуните масагети.

„...то (царството на хуните) обхващаше едно от подразделенията на българите, известно преди като Савир“ Marquart J. В „Източноевропейски и източноазиатски набези“. 

Лайпциг, 1903. - стр.207, 491, пише, арабските автори наричат Дунавска България „Бурджан”. Дж. Маркварт стига до извода, че под бурджаните в арабските извори се крият българи от Дунав и Северен Кавказ. В описанието на пътуването на Харун ибн Яхя към Западна Европа пък са включени и бургундците. 

Сега тук идва един много интересен аспект за мен, за който съм изчел какви ли не щуротии, само и само изкона българска територия да бъде определяна като нещо, корено различно.  За съжаление отново от български историци.

На фрагмента от картата на Ал-Идриси, територията на България е изписана като 

Ard Brugan. 

Виждате първо точно изместване на гласната където Бург става Бруг. 

„Ард“ означава земя, територия, страна. Окончанието „ан“, ако си спомняте Burgi-ones е взаимнозаменяема с „ари“, но в случая е в единствено чило като „ан“ – „он“ – „ар“. 

Тоест ние виждаме ясно изписано арабската форма „земята на бригите“, „ард бруган“. При заменка с „ар“ получаваме БРУГАР и имайки предвид изместването на гласната, която в случая е У, получаваме БУРГАР, една от формите на Булгар, Болгар, Българ. Добре известно е, че по старата форма на изписване на етнонимът ни в старобългарския е точно с изместване на гласната Ъ, тоест БЛЪГАР.

Бригите / фригите са ариите / арите описани в свещенните книги за хиндуистите. Това е тема за цяла книга с която съм добре запознат. 

Нека ви покажа как това е ясно различимо в формата Ард Бурган, Ард Бурджан. 

„Ард бруджан” се среща във формите 

„ард урджан” (Оксфордския и Софийския преписи),

„ард бурджан” (Парижкия и Ленинградския) 

и „ар уран” (Цариградския), 

а „първоначалната” форма според тях е „ард бурджан”. Важно е да се отбележи, че всички тези форми са различни от възстановката с „латинска транслитерация” на К. Милер, която, както видяхме, е „ард бруджан”. 

В случая ще ви обърна внимание на Цариградския запис, където земята България виждаме изписана като АР-УРАН. Това уважаеми българи, е форма на изписването на името Ария, която срещаме и под формата Арияна и АраУрана. 

Името на До-Бруджа все още съхранява това най-древно название на земята ни. 

Ще кажете, че Добруджа е кръстена на нейния владетел Добротица.

Скъпи българи, Добруджа е вариация на името на България, вариация на името Ария. 

То е точно и ясно различимо в изписването Ар-Д Бруджан. И това в нашата наука се знае, макар да се плетът какви ли не словоблудства. 

Можете да го проверите в труда на Йордан Табов „АРД БУРДЖАН ИЛИ АРД ДОБРУДЖАН?“, от Българска Академия на науките. Само, че там те отново се опитват да ни омаскарят. 

Нека ви покажа, че името на Добруджа, което произлиза именно от Ард Бурджан и Цариградския препис, който е запазил формата Ар-Уран, касаещо абсолютно същото название на България е една от формите на името Ария. 

В сведение говорещо за гетския тракийски град Тимогетия, намиращ се в Добруджа. (Изключително близо до моето село.) Тракия, Мизия в България са определени като една и съща територия, която в древността се е наричала Ария. Ето какво точно казва източника: 

„Тимогетия е бил преди време град в Долна Мизия, страна, която се казвала България и е била на брега на Черно море. Също наричана и АраУрана.“

Старонемското изйдние Grosses vollstandiges Universal-Lexicon от 1731г. (Велика пълна енциклопедия на всички науки и изкуства):

Заради тези мои материали, си спечелвам много неприятности и най-лошото е, че това ми го причиняват българи. Жалка и тъжна действителност. Добрата новина е че има и други като мен, които поемат този товар върху себе си. 

Аз зная, кой е моя народ, зная, че тук са корените на предците ни. Научил съм за целта и предназначението ни. Уча се и ще предавам нататък уроците и от паденията и от възходите на предците ни. 

Това е народът на Дионис / Сабазий / Трек, на Арес / Тракс, на Артемида и така до самото начало на времето. Предците ни са предпотопен народ и както се е случвало вече няколко пъти, (колкото и отчайващо да изглежда състоянието ни днес) именно от този народ, и родствените нему, ще бъдат първите плодове и семена на възраждането в новата епоха, която идва. 

„Ария, едно от древните имена на Тракия, (Стефанос) Това е бойно название, произлизащо от характера на хората, чиято страна Еврипид нарича резиденцията на Марс (Арес), а Софокъл - негова родина.“ 

„Енциклопедия Британика“ отново за Стефан Византийски но с допълнението от Еврипид и Софокъл:

Допълнителни материали писани по темата от мен: 

1. "Балканизация на Арийската земя" или прародината на ариите.“ 

2. "Бог Тор - Троянският Принц, Владетел На Тракия"

Архетипът на еленицата-кърмилница и българският народ

 

Днес се заговорих с познат за една древна легенда, свързана с нашия народ. Тя е за свещената еленица, сърна или кошута, която кърми захвърлено дете, станало владетел на българския народ.

Това е емблематичен архетип за българите. 

Историкът Петър Добрев добре осмисля името на първия владетел в списъка на българските князе и царе - Авитохол, но извежда етимологията му през памирските езици, за да обоснове хипотезата си за иранския произход на българите. Той чете владетелското име по следния начин: "Ави" (сърна) и "тохол" (син).

Архетипът на еленицата е засяган и в други легенди, свързани с нашия народ. Една такава легенда е описана от Прокопий Кесарииски, но тя е за ловци, кимерийци (българи), които следват една сърна, разкриваща им пътя през меотидското езеро. Прокопий разказва сведение за братята Утигур и Кутригур.

Легендата е запазена и в други хроники, в по-кратка или по-дълга версия, но в общи линии е една и съща.

Петър Добрев обаче стъпва на Литовска хроника от периода, когато България пада под Турско робство. В нея се говори за български владетел с титлата княз, който бил откърмен от сърна в горския пущинак, за да не загине. Важно е да се отбележи, че хрониката конкретизира, че българи и мизи са едно и също. „Княз мизийски, сиреч български...“

Подобна идентична история е разказана в същата хроника и за първия испански цар. Ще се изумите може би, но той се казва Болгорос. Той накарал да хвърлят внука му (който му бил и син) в морето, но морските вълни го изхвърлили жив и здрав на брега, където една сърна го откърмила.

Сега вижте нещо от Испания:

Надгробна плоча от Испания на визигот (източен гот) с името Вulgaricus /около 562 г./

Bulgaricus famulus dei vixit annos plus minus LX ressit in pace d(ie) octabo kalendas iunias era DC

Булгарикус, раб божи, живял ок. 60 г., починал в мир на 8 юни- век 6-ти 

Под снимката е поместено пояснение: Фита, който открива паметника, смята, че името Булгарикус по-вероятно се отнася за тракийските българи, отколкото на лат. дума БУЛГА= торбичка..

Моето мнение е, че Литовската хроника описва една и съща древна история, за един и същи народ, но в Испания тя е занесена заедно с визиготите. В много източници визиготите биват наричани българи.

Измежду писаните през 610 г. в Испания писма „Epistolae wisigothicae“ има и такива от Bulgar comes Septimaniae. Този Bulgar трябва да е бил роден около 560 г. Тук имаме пример, при който един готски княз носи името на българите, а те биват наричани и визиготи. Навлезли и се заселили в Испания.

Проверка тук: https://historybg2018.blog.bg/history/2019/09/17/izselilite-se-geti-v-iujna-franciia-i-ispaniia-sled-410-g-se.1674688

Но това, върху което искам аз да насоча вашето внимание, е сведението, че първият владетел на българите в списъка на българските владетели се казва Авитохол, което може да се разчете като син или потомък на сърна (еленица). Посочен е с титлата княз, по същия начин както е и в Литовската хроника, в която е пояснено, че тракийските мизи са българи.

В науката се ползва един много удобен термин. Когато нещо свързва народа ни с древността, то се нарича архаизация. Определя се като „грешка на късните автори“. Един вид, че погрешно приравняват българите с тракийската древност.

Но тази история за сърната откърмила владетел съществува много назад във времето и то не просто при траките, но и конкретно при мизите. А дали е случайно, че това не се разказва, не се учи - преценете сами!

Както вече разбрахте Петър Добрев превежда името Авитохол от памирските езици като потомък на сърна.

В много от легендите виждаме, че сърната (или еленицата) е свързана с водно пространство - Меотидското езеро или днешно Азовско море. В Испания детето е изхвърлено в морето.

Авитохол е съставно име. Първата част е „Ави“, после „тох“ (което е едно и също с „ток“) и „ол“.

„Токъ“ от старобългарски е тека, течение, потекло. Носи и идеята за извор (воден елемент). Думата „Τοκετός“ от старогръцки (счита се за пеласгийска заемка) означава раждане, потомък, потекло.

И така, сега идва интересното:

Чували ли сте за тракийската наяда Аба (Ава)?

Наядите са нимфи, които имат власт над водите, покровители са на блата, езера, потоци, извори, чешми, реки. Те са от потомците на Океан и Тетида. Пазители са на водата с благодетелни функции. Има наяди-целителки и лечителки, а къпането във водите, които покровителстват, лекува болести. Водите на източниците, обитавани от наяди, имат очистващо и прорицателско въздействие и даже имат способността да даряват младост и безсмъртие.

Тракийската наяда Аба е любима на Посейдон. От него тя ражда сина си Ергискос. Той е царят и основателят на град Ергиске (днес Чаталджа) в източна Тракия, на билото между Мраморно и Черно море, днешна Турция.

Наядата Аба е дъщеря на Хеброс (Марица). ХЕБРОС е речен бог на Кикония (Кикония) в източна Тракия (днешна Северна Гърция, Южна България). Трябва да подчертая, че Хеброс е свещена река. Ovid, Heroides 2. 111 ff (trans. Showerman) (Roman poetry C1st B.C. to C1st A.D.)

Наядите много често са ставали кърмачки на герои, царе и дори богове. Те стават съпруги на крале и са част от тяхната генеалогия. Биват спътници на Артемида, можели като нея да се преобразуват в сърни или еленици - свещени животни за богинята, без която никой тракийски или скитски владетел не можел да встъпи във власт.

Странно е, че се търси прочит на името на първия български владетел в памирските езици, след като имаме източници, които ни посочват местен произход на народа ни и името му през тракийски отново означава потомък на Аба, (еленица / сърна).

Нещата не спират до тук. 

Чували ли сте за Телеф (Telephus)? 

Той е син на Херкулес от принцеса Авгия (Ауге), жрица на Атина. Понеже тя трябвало да пази своята девственост, скрила детето си в храма в Тегея. След като баща ѝ Алей разбрал за това, заповядал момченцето да бъде изоставено на планината Партенион. Там той е кърмен от еленица. 

Напомнят ли ви нещо имената Авгия и Телеф? Ави-Тохол.

Телеф, който суче от еленица / сърна

А знаете ли на кого става наследник Телеф? 

Майка му се жени за Тевтра, царят на Мизия, а Телеф е осиновен от него. Така той става цар на мизите след Тефтра. Има три версии за историята. Макар в две от тях за рождено място да е посочено Аркадия, в оцелял фрагмент от Хезиодиковия каталог на жените (6 век пр.н.е.), представляващ може би най-старата традиция, поставя раждането на Телеф в Мизия.

Най-старият подобен разказ (около 490–480 г. пр. Хр.), от историка и географа Хекатей. В неговата версия отново виждаме водния елемент. Когато Алей открил, че дъщеря му е родила, заповядал детето и майка му да бъдат затворени в дървен сандък и изхвърлени в морето. Сандъкът достига до Малоазийската Мизия, където царят Тевтра се жени за майката, тук посочена с името Авге.

Проверка тук:

1. https://ras.jes.su/vdi/s032103910013373-3-1-en

2. https://hmn.wiki/bg/Telephus

Според старите готски историци Йордан, позовавайки се на Касиодор (* 490 - † 583), както и Приск "готите не са германци". В своята история на готите „За произхода и деянията на гетите“ Йордан(ес) неколкократно подчертава, че сегашните Gothos са някогашните Getas, респ. скити-траки. Същото твърдят и Амвросий (* ок.337/340 - † 397),:Филосторг (* ок. 368 - † сл. 433), Павел Орозий (* ок.385 - † ок.420), а Клавдий Клавдиан (* ок.375 - † след 404) в “De bello getico” въобще не употребява "готи" . „Седемте скитски племена“ от Панония до Черно море, за които говори Херодот (* 484 пр.н.е. - † 425 пр.н.е.), св. Йероним нарича „седем гетски или готски племена“, които живеели на север, "понеже учените хора наричали гетите готи". Самите готски царе са се считали наследници и са се вдъхновявали от подвизите на тракийските царе, герои от Троянската война на тракийските народи през 13-ти в. пр.Хр., възпети от тракийските народни певци. Считат за свои предци тракийския Цар на Мизия Телеф, син на Херкулес, тракийската Царица на масагетите Томира...

Според готската митология (Йордан), хунобългарите дори произхождат от готите: хуните произлезли от готски вещици (става въпрос именно за наяди, менади във фолклора ни познати и като самодиви), прогонени в гората, където се съешили със зли горски духове). Виждаме негативна конотация, тъй като сведението е от християнската епоха, а всичко от старите вярвания вече е в негатив.

И тук отново ще спомена списъкът на българските владетели за да направите сами съпоставка.

Първите двама владетели са наречени Авитохол и Ернак а третия Гостун. (Мнозина считат, че първите двама са Атила и сина му Ирник). Само, че Атила и Ирник не могат да бъдат буквално митологизирани владетели в списъкът на българските владетели защото са сравнително добре датирани, с което ни най-малко не искам да кажа, че те не са наши владетели. 

Да видим точно какво ни казва списъка: 

"Авитохол живя 300 години. А родът му бе Дуло. Годината му Дилом Твирем. Ирник живя 150 години. Родът му бе Дуло. Годината му Дилом Твирем. Гостун – този бе наместник. Родът му Ерми. Годината му Дохс Твирем."

И нека сега пък видим какво описва Йорданес за гетските царе на Мизия в неговата "Гетика", които той нарича ту готи, ту гети и ги разграничава категорично от германите. Той цитира не запазеното до наши дни произведение на Дион Хрисостом "Гетика".

"същият този Дион споменава след дълго време за техния цар на име Телеф ...Готите заемат главно хунски имена"

Не забравяйте, че Йордан нарича хуните-българи и твърди, че те произлизат от гетите. В цитата, той казва, че гетските владетели носят хунски имена и визира и конкретно мизо-гетският владетел Телеф и като казах мизо-гетски, трябва да знаете че хуните са наричани и масагети, което е нищо друго освен мизо-гети. Конгломерат от две тракийски племена тези на мизи и гети.

Да продължим с казаното от Йордан.

"Дедите му (на Телеф) нарекли царството Мизия. Тази провинция има от изток устието на река Дунав, от юг - Македония, от запад - Истрия, от север -  Дунав . Гореспоменатият цар води война с данайците (гърците)..." 

Телеф син на Ава - Ави / АвиТелеф (потомък на Ава - сърна) не просто син на Херкулес, но това е владетел от преди Троянската война. Внимателно вижте, кой според Йордан, респективно Дион, наследява Телеф след смъртта му.

"Когато Телефос умира, той е наследен на трона от сина си Еврифил, роден от сестрата на Приам, цар на фригите. [Еврифил] участва в Троянската война поради любовта си към Касандра и, опитвайки се да помогне на роднините и зет си, умира скоро след появата си там."

Тук не просто има съвпадение а АвиТохол и Ирник (Ернак) със Телеф и Еврифил. Ще кажете че Еврифил има някакво именно съвпадение с леко намигване. Далеч не, уважаеми. Името Ирник-Ернак се среща при някой автори и под формата Ернах а името Еврифил е познато и като Еврих. Това име носят и по късни "готски" владетели по време на римската империя. Например визиготския (западни готи) владетел Еврих, Ерних, Ерник. 

Еврифил е син на сестрата на фригийския цар Приам. Фригия и Мизия са две тракийски държавни формирования, които са в Мала Ази, а както добре знаем и фригите под името бриги и мизите преди да се разселят в Мала Азия обитават Балканите или по конкретно Македония и Дунавска Мизия. 

После Йордан разказва за "готската" царица Томира, воювала с царят на персите Кир. Войната се води в Мала Азия. Там е убит сина и. След първоначалните победи на Кир, ето какво разказва Йордан.

"Тогава Кир, царят на персите... по времето (според Помпей Трог) на кралицата на гетите Томира, отиде на своята пагубна война . Горд от победите си в Азия, той се стреми да покори гетите, чиято царица, както казахме, била Томира" 

И още:

"Тогава царицата Томира, след като се укрепи благодарение на победата и огромната плячка, заловена от враговете, отиде в онази част на Мизия, която, след като взе името от Велика Скития, сега се нарича Малка Скития, и там тя построи град Томи на мизийския бряг на Понт , [наричайки го] със собственото му име."

Малка Скития драги българи е Добруджа, а градът е днешната Кюстѐнджа или Констанца.

Томира е известна в историографията като масагетска принцеса. Сещате се че така бяха наричани българите-хуни на Йордан, тоест мизо-гетите. Дали ви стана ясно вече как аджеба мизи и гети, тракийски племена се явяват същите тези българи и техните владетели?

Относно Стара Велика България, за чиято столица се спряга Фанагория до Меотидското езеро (Азовско море). Ще ви покажа монети с лък и главата на Артемида (Диана) а на реверса името "Фанагория" и Елен-Еленица за което е и посветена тази статия.

Йордан говори и за Това разказвайки историята на възникване на амазонките. Той разказва , че те също произлизат от гетите и родствените им скити. Амазонките почитат Артемида. Сещате се за наядите спътнички на Артемида, които като богинята могат да променят вида си и на еленици, сърни, кошути, свещено животно за Артемида. 

В митовете на българите от Волга амазонките произлизат от народа ни и също са войската на Артемида. Дори самото им название извеждат от нейното име. Арте-Меда е наричана и съкратено А-Ма. Името и там е тюрцизирано и е известно като У-май, а Ама-зонките, като Умай-джан и буквалният превод означава любимки на Умай, сиреч на Артемида. 

(големи племенни общности на старите скити и гети са тюрцизирани. Но това са късни изменения. Такъв пример са и куманите, които са тюрцизирани скити. Дори във въпросните летописи е пояснено, че старият им език преди да се тюрцизират е този, който днес наричаме "славянски". Там е описан като саклански а в прав текст БЪЛГАРСКИ. под името саклани те слагат старите скити и траки. Производен термин сред арабските хронисти пък е сакалиби, използван за посочване на славяноезичните народи. Ибн Фадлан казва, че владетел на всички сакалиби е този на България.) 

Тази идея за архетипа "еленица кърмилница" е дълбоко залегнала и в нашия фолклор.

„Теб ща та сърница откърми Сърница, Дамянчо, първескиня. Ката вечер тук ша доада Докат та, синко, отгледа. Както е мама заръчала, сичко е тъй станало. Ката вечер кога зорница изгрее, Сърна Дамянчо кърмеше. Като пък месец зайдеше, Сърна му челце близеше. Че кат зорница изгрея Сърница ми пак пристигна. Право в гората ми дойде. Право при юнак Дамянчо. Че го сърната поведе, на край го гората изведе. Наеха поле широко, широко поле безмерно. Стигнаха село Чумберлий. Там го сърната остави. И с тежки заръки заръча...“

с. Романя, Старозагорска област.

Оказва се, че тази вяра в праотеца, демиурга, и духа-божеството водач в образа на еленица-сърна-кошута датира от дълбока древност и се свързва с траките и скитите, за които редица автори говорят като за един народ. Вярата в прародителя, отгледан и кърмен от еленица, е регистрирана точно при траките, саките, тоест скитите и същата история виждаме и при българите. Очевидно е по-удобно да го наречем архаизация, отколкото да признаем, че ние сме местен народ.

Помните как тази история пристига в Испания с визиготите, считани за българи. Не са един и двама хронистите, които приравняват готите с такийските гети.

От Дион Касий разбираме, че по времето на император Елагабал /218-222 г./ „някой си, като се представял за някакво божество и носейки облеклото на Александър Велики, посетил местата около Дунава, минал през Мизия и Тракия като бакханствал с още 400 души с тирсове, облечени в небриди /еленови кожи/, и, без да извърши нищо лошо, изчезнал.“

Този феномен е толкова дълбоко вкоренен в мизите, гетите и като цяло в тракийските племена, че е невъзможно изследващите темата да не го открият, освен ако умишлено не си затварят очите. 

Именно в Лудогорието (територията на гети и мизи) е запазена фолклорната вяра за „Ерим баба“, „Демир баба“ - железния баща, роден от сърна. При павликяните той е известен като „Рим папа“. При помаците е като „Ерим бабайко“. Сред православните християни във варненско - „Имри поп“.

Това е изключително дълга и интересна тема и бих могъл да я разглеждам обстойно, но ще го оставим за друг път.

Ще спомена само, че става въпрос за Херметизъм (Хермес като праотец). Някои ще се изумят, но Хермес от арабските хронисти е идентифициран като библейския Енох, който сред тракийските фриги е известен като Анак - предпотопен владетел и цар на фригите.

Именно от Хермес редица тракийски владетели извеждат своя произход.

За Демир баба има легенда, че е праотец на 72 рода - някога били един народ, но се пръснали по лицето на земята.

Фрагмент от същата история е съхранена в един за много хора противоречив епос от волжките българи. Независимо от това, фрагментът е изумителен и говори именно за 72 рода, поверени под управлението на Великата богиня, наречена там и Артемида. В символ на властта ѝ над 72 саклански рода (в епоса всички траки и скити са наричани саклани) ѝ е дадена от Всемогъщия огърлица с 72 мъниста във формата на златни жълъди - плодовете на свещения дъб. Образ на родовото и световно дърво. Богинята никога не сваляла тази огърлица, докато не била измамена от Яга, разрушаващия всичко хармонично. Мънистата (родовете) били разпилени. Това погубило царството ѝ. Синът ѝ Субан (Сабазий, Дионис) възстановил в някаква степен царството именно чрез българите, обитаващи своята прародина на Балканите. В епоса обитанието им е наречено „Бирак“, анаграмна форма на „Перке“, което е едно от най-старите имена на Тракия. В епоса е описан и Хермес, който получил своето царство от Всемогъщия в Мизия и се превърнал в първия божествен предтеча на мизите, наричани също българи.

В произведението си "Златните ливади" Ал Масуди (896г.) - арабски хронист, цитира сведения за абсолютно същата фактология.

Той описва, че книгите на Енох (фригийския Анак), които той написал докато обитавал сред ангелите, били предадени на неговите потомци, през сина му Матусала (фригийския Манес, Масдес). Неговите потомци Ал Масуди нарича всички сакалиби (арабски термин за славяноезичните народи). Като особен род сред сакалибите (тези потомци - пазители на ангелското знание) той посочва на първо място българите, а после русите. Всички останали хронистът ги слага под общото название за славяноезични „сака-либи“. Цитираните народи имат общ корен, общ праотец, общ език. Това може би няма да пасне на много хора, които са попили умело прокарани стереотипи за библейската генеалогия, но тук ще пропусна тази тема.

С две думи, виждаме огромно количество данни, което ни показва коренно различна картина за местен произход на народа ни от тези, в които постоянно ни уверяват за Алтай, Памир и прочие. Както виждате базисната митологема за еленицата-кърмилница не прави изключение.