Архетипът на еленицата-кърмилница и българският народ

 

Днес се заговорих с познат за една древна легенда, свързана с нашия народ. Тя е за свещената еленица, сърна или кошута, която кърми захвърлено дете, станало владетел на българския народ.

Това е емблематичен архетип за българите. 

Историкът Петър Добрев добре осмисля името на първия владетел в списъка на българските князе и царе - Авитохол, но извежда етимологията му през памирските езици, за да обоснове хипотезата си за иранския произход на българите. Той чете владетелското име по следния начин: "Ави" (сърна) и "тохол" (син).

Архетипът на еленицата е засяган и в други легенди, свързани с нашия народ. Една такава легенда е описана от Прокопий Кесарииски, но тя е за ловци, кимерийци (българи), които следват една сърна, разкриваща им пътя през меотидското езеро. Прокопий разказва сведение за братята Утигур и Кутригур.

Легендата е запазена и в други хроники, в по-кратка или по-дълга версия, но в общи линии е една и съща.

Петър Добрев обаче стъпва на Литовска хроника от периода, когато България пада под Турско робство. В нея се говори за български владетел с титлата княз, който бил откърмен от сърна в горския пущинак, за да не загине. Важно е да се отбележи, че хрониката конкретизира, че българи и мизи са едно и също. „Княз мизийски, сиреч български...“

Подобна идентична история е разказана в същата хроника и за първия испански цар. Ще се изумите може би, но той се казва Болгорос. Той накарал да хвърлят внука му (който му бил и син) в морето, но морските вълни го изхвърлили жив и здрав на брега, където една сърна го откърмила.

Сега вижте нещо от Испания:

Надгробна плоча от Испания на визигот (източен гот) с името Вulgaricus /около 562 г./

Bulgaricus famulus dei vixit annos plus minus LX ressit in pace d(ie) octabo kalendas iunias era DC

Булгарикус, раб божи, живял ок. 60 г., починал в мир на 8 юни- век 6-ти 

Под снимката е поместено пояснение: Фита, който открива паметника, смята, че името Булгарикус по-вероятно се отнася за тракийските българи, отколкото на лат. дума БУЛГА= торбичка..

Моето мнение е, че Литовската хроника описва една и съща древна история, за един и същи народ, но в Испания тя е занесена заедно с визиготите. В много източници визиготите биват наричани българи.

Измежду писаните през 610 г. в Испания писма „Epistolae wisigothicae“ има и такива от Bulgar comes Septimaniae. Този Bulgar трябва да е бил роден около 560 г. Тук имаме пример, при който един готски княз носи името на българите, а те биват наричани и визиготи. Навлезли и се заселили в Испания.

Проверка тук: https://historybg2018.blog.bg/history/2019/09/17/izselilite-se-geti-v-iujna-franciia-i-ispaniia-sled-410-g-se.1674688

Но това, върху което искам аз да насоча вашето внимание, е сведението, че първият владетел на българите в списъка на българските владетели се казва Авитохол, което може да се разчете като син или потомък на сърна (еленица). Посочен е с титлата княз, по същия начин както е и в Литовската хроника, в която е пояснено, че тракийските мизи са българи.

В науката се ползва един много удобен термин. Когато нещо свързва народа ни с древността, то се нарича архаизация. Определя се като „грешка на късните автори“. Един вид, че погрешно приравняват българите с тракийската древност.

Но тази история за сърната откърмила владетел съществува много назад във времето и то не просто при траките, но и конкретно при мизите. А дали е случайно, че това не се разказва, не се учи - преценете сами!

Както вече разбрахте Петър Добрев превежда името Авитохол от памирските езици като потомък на сърна.

В много от легендите виждаме, че сърната (или еленицата) е свързана с водно пространство - Меотидското езеро или днешно Азовско море. В Испания детето е изхвърлено в морето.

Авитохол е съставно име. Първата част е „Ави“, после „тох“ (което е едно и също с „ток“) и „ол“.

„Токъ“ от старобългарски е тека, течение, потекло. Носи и идеята за извор (воден елемент). Думата „Τοκετός“ от старогръцки (счита се за пеласгийска заемка) означава раждане, потомък, потекло.

И така, сега идва интересното:

Чували ли сте за тракийската наяда Аба (Ава)?

Наядите са нимфи, които имат власт над водите, покровители са на блата, езера, потоци, извори, чешми, реки. Те са от потомците на Океан и Тетида. Пазители са на водата с благодетелни функции. Има наяди-целителки и лечителки, а къпането във водите, които покровителстват, лекува болести. Водите на източниците, обитавани от наяди, имат очистващо и прорицателско въздействие и даже имат способността да даряват младост и безсмъртие.

Тракийската наяда Аба е любима на Посейдон. От него тя ражда сина си Ергискос. Той е царят и основателят на град Ергиске (днес Чаталджа) в източна Тракия, на билото между Мраморно и Черно море, днешна Турция.

Наядата Аба е дъщеря на Хеброс (Марица). ХЕБРОС е речен бог на Кикония (Кикония) в източна Тракия (днешна Северна Гърция, Южна България). Трябва да подчертая, че Хеброс е свещена река. Ovid, Heroides 2. 111 ff (trans. Showerman) (Roman poetry C1st B.C. to C1st A.D.)

Наядите много често са ставали кърмачки на герои, царе и дори богове. Те стават съпруги на крале и са част от тяхната генеалогия. Биват спътници на Артемида, можели като нея да се преобразуват в сърни или еленици - свещени животни за богинята, без която никой тракийски или скитски владетел не можел да встъпи във власт.

Странно е, че се търси прочит на името на първия български владетел в памирските езици, след като имаме източници, които ни посочват местен произход на народа ни и името му през тракийски отново означава потомък на Аба, (еленица / сърна).

Нещата не спират до тук. 

Чували ли сте за Телеф (Telephus)? 

Той е син на Херкулес от принцеса Авгия (Ауге), жрица на Атина. Понеже тя трябвало да пази своята девственост, скрила детето си в храма в Тегея. След като баща ѝ Алей разбрал за това, заповядал момченцето да бъде изоставено на планината Партенион. Там той е кърмен от еленица. 

Напомнят ли ви нещо имената Авгия и Телеф? Ави-Тохол.

Телеф, който суче от еленица / сърна

А знаете ли на кого става наследник Телеф? 

Майка му се жени за Тевтра, царят на Мизия, а Телеф е осиновен от него. Така той става цар на мизите след Тефтра. Има три версии за историята. Макар в две от тях за рождено място да е посочено Аркадия, в оцелял фрагмент от Хезиодиковия каталог на жените (6 век пр.н.е.), представляващ може би най-старата традиция, поставя раждането на Телеф в Мизия.

Най-старият подобен разказ (около 490–480 г. пр. Хр.), от историка и географа Хекатей. В неговата версия отново виждаме водния елемент. Когато Алей открил, че дъщеря му е родила, заповядал детето и майка му да бъдат затворени в дървен сандък и изхвърлени в морето. Сандъкът достига до Малоазийската Мизия, където царят Тевтра се жени за майката, тук посочена с името Авге.

Проверка тук:

1. https://ras.jes.su/vdi/s032103910013373-3-1-en

2. https://hmn.wiki/bg/Telephus

Според старите готски историци Йордан, позовавайки се на Касиодор (* 490 - † 583), както и Приск "готите не са германци". В своята история на готите „За произхода и деянията на гетите“ Йордан(ес) неколкократно подчертава, че сегашните Gothos са някогашните Getas, респ. скити-траки. Същото твърдят и Амвросий (* ок.337/340 - † 397),:Филосторг (* ок. 368 - † сл. 433), Павел Орозий (* ок.385 - † ок.420), а Клавдий Клавдиан (* ок.375 - † след 404) в “De bello getico” въобще не употребява "готи" . „Седемте скитски племена“ от Панония до Черно море, за които говори Херодот (* 484 пр.н.е. - † 425 пр.н.е.), св. Йероним нарича „седем гетски или готски племена“, които живеели на север, "понеже учените хора наричали гетите готи". Самите готски царе са се считали наследници и са се вдъхновявали от подвизите на тракийските царе, герои от Троянската война на тракийските народи през 13-ти в. пр.Хр., възпети от тракийските народни певци. Считат за свои предци тракийския Цар на Мизия Телеф, син на Херкулес, тракийската Царица на масагетите Томира...

Според готската митология (Йордан), хунобългарите дори произхождат от готите: хуните произлезли от готски вещици (става въпрос именно за наяди, менади във фолклора ни познати и като самодиви), прогонени в гората, където се съешили със зли горски духове). Виждаме негативна конотация, тъй като сведението е от християнската епоха, а всичко от старите вярвания вече е в негатив.

И тук отново ще спомена списъкът на българските владетели за да направите сами съпоставка.

Първите двама владетели са наречени Авитохол и Ернак а третия Гостун. (Мнозина считат, че първите двама са Атила и сина му Ирник). Само, че Атила и Ирник не могат да бъдат буквално митологизирани владетели в списъкът на българските владетели защото са сравнително добре датирани, с което ни най-малко не искам да кажа, че те не са наши владетели. 

Да видим точно какво ни казва списъка: 

"Авитохол живя 300 години. А родът му бе Дуло. Годината му Дилом Твирем. Ирник живя 150 години. Родът му бе Дуло. Годината му Дилом Твирем. Гостун – този бе наместник. Родът му Ерми. Годината му Дохс Твирем."

И нека сега пък видим какво описва Йорданес за гетските царе на Мизия в неговата "Гетика", които той нарича ту готи, ту гети и ги разграничава категорично от германите. Той цитира не запазеното до наши дни произведение на Дион Хрисостом "Гетика".

"същият този Дион споменава след дълго време за техния цар на име Телеф ...Готите заемат главно хунски имена"

Не забравяйте, че Йордан нарича хуните-българи и твърди, че те произлизат от гетите. В цитата, той казва, че гетските владетели носят хунски имена и визира и конкретно мизо-гетският владетел Телеф и като казах мизо-гетски, трябва да знаете че хуните са наричани и масагети, което е нищо друго освен мизо-гети. Конгломерат от две тракийски племена тези на мизи и гети.

Да продължим с казаното от Йордан.

"Дедите му (на Телеф) нарекли царството Мизия. Тази провинция има от изток устието на река Дунав, от юг - Македония, от запад - Истрия, от север -  Дунав . Гореспоменатият цар води война с данайците (гърците)..." 

Телеф син на Ава - Ави / АвиТелеф (потомък на Ава - сърна) не просто син на Херкулес, но това е владетел от преди Троянската война. Внимателно вижте, кой според Йордан, респективно Дион, наследява Телеф след смъртта му.

"Когато Телефос умира, той е наследен на трона от сина си Еврифил, роден от сестрата на Приам, цар на фригите. [Еврифил] участва в Троянската война поради любовта си към Касандра и, опитвайки се да помогне на роднините и зет си, умира скоро след появата си там."

Тук не просто има съвпадение а АвиТохол и Ирник (Ернак) със Телеф и Еврифил. Ще кажете че Еврифил има някакво именно съвпадение с леко намигване. Далеч не, уважаеми. Името Ирник-Ернак се среща при някой автори и под формата Ернах а името Еврифил е познато и като Еврих. Това име носят и по късни "готски" владетели по време на римската империя. Например визиготския (западни готи) владетел Еврих, Ерних, Ерник. 

Еврифил е син на сестрата на фригийския цар Приам. Фригия и Мизия са две тракийски държавни формирования, които са в Мала Ази, а както добре знаем и фригите под името бриги и мизите преди да се разселят в Мала Азия обитават Балканите или по конкретно Македония и Дунавска Мизия. 

После Йордан разказва за "готската" царица Томира, воювала с царят на персите Кир. Войната се води в Мала Азия. Там е убит сина и. След първоначалните победи на Кир, ето какво разказва Йордан.

"Тогава Кир, царят на персите... по времето (според Помпей Трог) на кралицата на гетите Томира, отиде на своята пагубна война . Горд от победите си в Азия, той се стреми да покори гетите, чиято царица, както казахме, била Томира" 

И още:

"Тогава царицата Томира, след като се укрепи благодарение на победата и огромната плячка, заловена от враговете, отиде в онази част на Мизия, която, след като взе името от Велика Скития, сега се нарича Малка Скития, и там тя построи град Томи на мизийския бряг на Понт , [наричайки го] със собственото му име."

Малка Скития драги българи е Добруджа, а градът е днешната Кюстѐнджа или Констанца.

Томира е известна в историографията като масагетска принцеса. Сещате се че така бяха наричани българите-хуни на Йордан, тоест мизо-гетите. Дали ви стана ясно вече как аджеба мизи и гети, тракийски племена се явяват същите тези българи и техните владетели?

Относно Стара Велика България, за чиято столица се спряга Фанагория до Меотидското езеро (Азовско море). Ще ви покажа монети с лък и главата на Артемида (Диана) а на реверса името "Фанагория" и Елен-Еленица за което е и посветена тази статия.

Йордан говори и за Това разказвайки историята на възникване на амазонките. Той разказва , че те също произлизат от гетите и родствените им скити. Амазонките почитат Артемида. Сещате се за наядите спътнички на Артемида, които като богинята могат да променят вида си и на еленици, сърни, кошути, свещено животно за Артемида. 

В митовете на българите от Волга амазонките произлизат от народа ни и също са войската на Артемида. Дори самото им название извеждат от нейното име. Арте-Меда е наричана и съкратено А-Ма. Името и там е тюрцизирано и е известно като У-май, а Ама-зонките, като Умай-джан и буквалният превод означава любимки на Умай, сиреч на Артемида. 

(големи племенни общности на старите скити и гети са тюрцизирани. Но това са късни изменения. Такъв пример са и куманите, които са тюрцизирани скити. Дори във въпросните летописи е пояснено, че старият им език преди да се тюрцизират е този, който днес наричаме "славянски". Там е описан като саклански а в прав текст БЪЛГАРСКИ. под името саклани те слагат старите скити и траки. Производен термин сред арабските хронисти пък е сакалиби, използван за посочване на славяноезичните народи. Ибн Фадлан казва, че владетел на всички сакалиби е този на България.) 

Тази идея за архетипа "еленица кърмилница" е дълбоко залегнала и в нашия фолклор.

„Теб ща та сърница откърми Сърница, Дамянчо, първескиня. Ката вечер тук ша доада Докат та, синко, отгледа. Както е мама заръчала, сичко е тъй станало. Ката вечер кога зорница изгрее, Сърна Дамянчо кърмеше. Като пък месец зайдеше, Сърна му челце близеше. Че кат зорница изгрея Сърница ми пак пристигна. Право в гората ми дойде. Право при юнак Дамянчо. Че го сърната поведе, на край го гората изведе. Наеха поле широко, широко поле безмерно. Стигнаха село Чумберлий. Там го сърната остави. И с тежки заръки заръча...“

с. Романя, Старозагорска област.

Оказва се, че тази вяра в праотеца, демиурга, и духа-божеството водач в образа на еленица-сърна-кошута датира от дълбока древност и се свързва с траките и скитите, за които редица автори говорят като за един народ. Вярата в прародителя, отгледан и кърмен от еленица, е регистрирана точно при траките, саките, тоест скитите и същата история виждаме и при българите. Очевидно е по-удобно да го наречем архаизация, отколкото да признаем, че ние сме местен народ.

Помните как тази история пристига в Испания с визиготите, считани за българи. Не са един и двама хронистите, които приравняват готите с такийските гети.

От Дион Касий разбираме, че по времето на император Елагабал /218-222 г./ „някой си, като се представял за някакво божество и носейки облеклото на Александър Велики, посетил местата около Дунава, минал през Мизия и Тракия като бакханствал с още 400 души с тирсове, облечени в небриди /еленови кожи/, и, без да извърши нищо лошо, изчезнал.“

Този феномен е толкова дълбоко вкоренен в мизите, гетите и като цяло в тракийските племена, че е невъзможно изследващите темата да не го открият, освен ако умишлено не си затварят очите. 

Именно в Лудогорието (територията на гети и мизи) е запазена фолклорната вяра за „Ерим баба“, „Демир баба“ - железния баща, роден от сърна. При павликяните той е известен като „Рим папа“. При помаците е като „Ерим бабайко“. Сред православните християни във варненско - „Имри поп“.

Това е изключително дълга и интересна тема и бих могъл да я разглеждам обстойно, но ще го оставим за друг път.

Ще спомена само, че става въпрос за Херметизъм (Хермес като праотец). Някои ще се изумят, но Хермес от арабските хронисти е идентифициран като библейския Енох, който сред тракийските фриги е известен като Анак - предпотопен владетел и цар на фригите.

Именно от Хермес редица тракийски владетели извеждат своя произход.

За Демир баба има легенда, че е праотец на 72 рода - някога били един народ, но се пръснали по лицето на земята.

Фрагмент от същата история е съхранена в един за много хора противоречив епос от волжките българи. Независимо от това, фрагментът е изумителен и говори именно за 72 рода, поверени под управлението на Великата богиня, наречена там и Артемида. В символ на властта ѝ над 72 саклански рода (в епоса всички траки и скити са наричани саклани) ѝ е дадена от Всемогъщия огърлица с 72 мъниста във формата на златни жълъди - плодовете на свещения дъб. Образ на родовото и световно дърво. Богинята никога не сваляла тази огърлица, докато не била измамена от Яга, разрушаващия всичко хармонично. Мънистата (родовете) били разпилени. Това погубило царството ѝ. Синът ѝ Субан (Сабазий, Дионис) възстановил в някаква степен царството именно чрез българите, обитаващи своята прародина на Балканите. В епоса обитанието им е наречено „Бирак“, анаграмна форма на „Перке“, което е едно от най-старите имена на Тракия. В епоса е описан и Хермес, който получил своето царство от Всемогъщия в Мизия и се превърнал в първия божествен предтеча на мизите, наричани също българи.

В произведението си "Златните ливади" Ал Масуди (896г.) - арабски хронист, цитира сведения за абсолютно същата фактология.

Той описва, че книгите на Енох (фригийския Анак), които той написал докато обитавал сред ангелите, били предадени на неговите потомци, през сина му Матусала (фригийския Манес, Масдес). Неговите потомци Ал Масуди нарича всички сакалиби (арабски термин за славяноезичните народи). Като особен род сред сакалибите (тези потомци - пазители на ангелското знание) той посочва на първо място българите, а после русите. Всички останали хронистът ги слага под общото название за славяноезични „сака-либи“. Цитираните народи имат общ корен, общ праотец, общ език. Това може би няма да пасне на много хора, които са попили умело прокарани стереотипи за библейската генеалогия, но тук ще пропусна тази тема.

С две думи, виждаме огромно количество данни, което ни показва коренно различна картина за местен произход на народа ни от тези, в които постоянно ни уверяват за Алтай, Памир и прочие. Както виждате базисната митологема за еленицата-кърмилница не прави изключение.

Резултати от “съжителството”

 

В 1344 - 1421 г. турците поробват българските земи като извършват кланета и опустошения в невиждан мащаб довели до пълно обезлюдяване на цели райони. Исая Серски пише за това, че "Тогава живите облажаваха умрелите по-рано".

В 1352 г. турски нашественици извършват масови кланета в Айтос, Ямбол и Пловдив

В 1359-1364 турски нашественици извършват масови кланета в Стара Загора, Пловдив и Сливен. Тогава е избито и отвлечено в робство цялото население на градовете Венец и Сотирград и те престават да съществуват.

В 1372 турците избиват и отвличат в робство цялото население на Бактун и града престава да съществува.

На 17 юли 1393 г. Баязид превзема Велико Търново и извършва масово клане на населението. След няколко дена в една от църквите са събрани и изклани още 110 оцелели търновски първенци.

В 1598 г. турците извършват клане във Велико Търново при подавянето на Първото търновско въстание, за да спасят живота си най-малко 16 000 българи забягват във Влашко.

В 1600 г. Мехмед паша изколва българите в Чепинската долина отказали да се потурчат и останали в селата си, а потурчилите се "за кашмер" са накарани да разрушат 218 църкви и 33 манастира в района.

На 18 октомври 1688г. турската войска на софийският бейлербей извършва клане над българите от град Чипровци и селата Копиловци, Железна и Клисура, изклани са над 1000 мъже и стари жени , а селищата са изгорени и сринати до основи. . Не са изклани само към 2000 млади момчета, жени и момичета които са отвлечени в робство. Оцелелите след подавяне на Чипровското въстание едва 3000 българи от района. За да се спасят забягват в през Влашко в Банат.

През юни 1689г. от татарите на Герай хан са извършени масови погроми и потурчвания на българите от Добруджа до Тетевенско.Те принуждават многобройно българско население да избяга през Дунава във Влашко.

В края на ноември 1689г. турските войски на Халил паша, еничарите на Махмуд паша и татарският хан Герай изгарят град Крива Паланка и извършват клане на българите там и в Куманово при подавянето на въстанието на Карпош. При повторното завладяване на освободените от въстанието и австрийските войски западни български земи в Поморавието, Видинско и Македония турците извършват такива кланета и палежи, които принуждават многохилядно българско население да избяга в Банат.

В края на юли и началото на август 1737г. по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу, при подавянето на Въстанието на архиереите в Софийско и Самоковско, от турците са избити над 350 софийски граждани, свещеници, монаси и хора от околните села, включително митрополита Свети Симеон Самоковски, обесен в София на 21 август 1737 г. зад църквата "Света София", много българи от Западните български земи бягат в Банат.

В периода от 1773г. До 1822г. кърджалийски отреди и регулярни турски войски извършват многократни кланета на българи, опожаряват и ограбват десетки български села и градчета от Дунав до Бяло море и от Ниш до Цариград. Такава е съдбата на Трявна 20.ІІ.1798, Тетевен още в 1861г. Сопот в 1793, 1800 и 1807, Габрово в 1793 от кърджалии водени от Емин Балталъ, а в 1798г. тук погрома е от регулярни турски войски, Калофер на 22.ХІІ.1799г. и в 1804, Арбанаси 1796, Велико Търново1796, Троян1796, Севлиево1796,Еркеч няколко пъти и в 1808 оцелелите изоставят селото, Копривщица 1793 и още два пъти, Казанлък е нападан няколко пъти, Шипка1793, Тулово 1785 , Мъглиж 1785 , Елена 1793, Панагюрище 1785, Сопот 1793, Карлово 1785, Чирпан 1793, Ямбол 1794, Жеравна 1794, c. Тича 1795, Градец 1795, с. Пролом карловско - три пъти, с. Сакарци тополовградско (след погрома оцелелите за десетки години изоставят селото), с. Раково котелско, Ловеч, Айтос 1791 , с. Бов, Хасково в 1791, Харманли 1791, Асеновград два пъти, с. Урумкьой Созополско (или Урум ени кьой, дн. Индже войвода, където според легендата прословутия кърджарлия Индже намира смъртта си, всъщност той там само е ранен, а е убит в с. Скулени на р. Прут през 1821 г.), Караеврен (дн. Близнак ), Делиево, Граматиково, Гьоктепе (дн. Звездец), град Ахтопол, с. Едига два пъти, Ениджия, Пейчова махала, Сазара, Крушево, Чеглаик, Селиолу, с. Карабунар и с. Вайсал лозевградско, с. Куру дере Одринско, с. Азара и Софлар бунархисарско, градовете Лозенград, Виза и много други. Някои от тях като Делиево, Карабунар, Пастелево и др. след като са изгорени не са заселени повече. Разорени са десетки манастири. В тази епоха българите обитават изключително такъв тип населени места и случилото се взема размерите на изтребление. Малко български земи, най-вече много големите градове и бедни планински места са по-слабо засегнати. Сериозно пострадват Гюмюрджннско, Димотишко, Чирменско. Горна и Одринска Тракия и Подунавието са почти обезлюдени. Много от оцелелите бятат в Бесарабия и във Влашко.

В 1797 г. отредите на Осман Пазвантооглу извършнат кланета при завземането на Врачанско, Ловчанска, Плевенско, Севлиевско и Търновско. Особено голямо е кръвопролитието в Никопол и околноста.Тук е събрана е голяма група жени и деца българи от раята, натъпкани са в една кошара и са запалени живи да изгорят.

В 1804 г. Осман Пазвантооглу извършва кланета в опита му за пoдавяне бунтовете на българите в Ниш, Пирот, Белоградчикско и Видинско.

В 1806 г. Осман Пазвантооглу извършва клане над българите във Видин. Пред олтара на църквата св. Петка са изклани няколкостотин миряни и свещеници от града и околността во главе с владиката Калиник, събрани и затворени там по негова заповед.

През октомври 1829г. турците извършват кланета над българите в Странджа и Сакар. Само в едно доносение до щаба на руската армия от 14.Х.1829г. са посочени избити 400 български първенци в района на границите на Одрински и Старозагорски пашалъци.Над 140 000 българи от Тракия са прогонени и бягат в Бесарабия.

През април 1841 г. на Великден в църквата в село Каменица Нишко от турците са изклани мъже от селото, а много жени са изнасилени, това става повод за Нишкото въстание при потушаването на което от албански башибозук командван от Сабри Мустафа Паша са избити хиляди българи, изгорени и разграбени 225 български села и 16 манастира и църкви в Нишко, Пиротско и Лeсковeцко, 10 000 души спасяват живота си като забягват в Сърбия.

На 10 юни 1850 г. турците от Видинският гарнизон изколват всички българи в Белоградчик и няколко хиляди души във Видинско след подавяне на Видинското зъстание.

На 26 април 1876 г. турски башибозук воден от Тосун бей извършва клане и опожарява Клисура при подавяне на Априлското въстание.

На 30 април 1876 г. редовна турска войска и башибозук командвани от Хафъз паша извършва клане и опожарява Панагюрище при подавяне на Априлското въстание.

На 1 май 1876 г. редовна турска войска, башибозук и черкези командвани от Хасан паша извършва клане на българите събрани в лагера Еледжик при подавяне на Априлското въстание. Над 1000 мъже, жени, деца и старци са избити, единици успяват да се спасят в Балкана.

На 2 май 1876 г. турците извършват клане в Перущица при подавяне на Априлското въстание от войските командвани от Решид паша. В църквата и извън нея са изклани към 1850 мъже, жени и деца. Оцелява само 7,5% от населението на града.

На 3 май 1876 г. башибозука предвождан от Ахмед ага Барутанлията извършва клане в Батак при подавяне на Априлското въстание. В църквата са изклани към 1900 мъже, жени и деца, още няколко хиляди българи са изклани, разстреляни или живи изгорени извън храма. Общо жертвите са към 5000 души предимно жени, деца и старци или към 3/4 от населението на града . Църквата канонизира жертвите на Баташкото клане като християнски мъченици.

На 6 май 1876 г. турците извършват клане и опожаряват село Батошево и близкия Батошевски манастир. При подавяне на Априлското въстание. Малка част от населението се спасява като избягва в Балкана.

На 9 май 1876 г. башибозук и черкезка конница извършват клане над село Кръвеник. Голяма част от населението е избито, малцина се спасяват като бягат в планината.

На 9 май 1876 г. башибозука извършва клане и запалва Ново село. Първоначално голяма част от населението успява да се спаси като бяга в планината. Бежанците се добират до м. Табите, една част от тях тръгват към Калофер, но са нападнати от башибозук при Пенчов чучур и Русалийските гробища. Само малка част успяват да се спасят в Калофер. Друга част се спуска по течението на р. Тъжа. Тях башибозука ги пресреща в Пожар дере и в м. Смесите. Тук всички мъже и момчетата са изклани, а жените поругани. Църквата канонизира жертвите на клането като християнски мъченици.

На 17 май 1876 г. село Бояджик е ограбено, подложено на клане и изгорено по заповед на Шефкет паша от командваната от него редовна турска войска с артилерия без да е участвало в Априлското въстание. Избити са повечето селяни - 200 българи, младежите са накарани да играят "кърваво хоро" преди да ги убият, девойките и жените, които не са избити са озлочестени и отвлечени. Дядото на създателя на компютъра Джон Атанасов по чудо избягва смъртта.

От края на април до средата на май 1876 г. при подавяне на Априлското въстание частите на турската териториална отбрана известни като "башибозук", редовната войска - низам, свиканите запасни части - редиф и черкезки отряди извършнат кланета в които загиват над 30 000 българи, опожаряват 80 и разграбват 200 селища с над 75 000 българско население. Това кара Уйлям Гладстон да издаде в 1876г. брошурата “Българските ужаси и Източният въпрос“. Преиздадена през 1877 г. под заглавие “Уроци по клане или изложение на конфликта между Портата и България през май 1876 г.“

На 14 юли 1877 г. е изклано село Любенова махала до гр. Раднево новозагорско от турската редовна войска с артилерия, башибозук и черкези водена от Реуф паша, командващ турският гарнизон в Нова Загора. Само в църквата са заклани 1013 българи, още толкова са убити изън нея. Общо жертвите са над 2000. Погребани са в двора на църквата. Селото е известно като втори Батак.

На 15 юли 1877 г. е извършено клане и е разграбен Ловеч от турска редовна армия под командването на Рифат паша. Избити са над 1500 мирни българи.

На 15 юли 1877 г. (3-ти стар стил) от турците e извършено голямо клане и е опожарена до основи Нова Загора.

На 16 юли 1877 г. е изклано и опожарено село Дълбоки старозагорско от черкези от турската армия на Сюлейман паша.

Старозагорско клане. ОТ 19 до 21 юли 1877 г. e изклана и опожарена Стара Загора от турската редовна армия на Сюлейман паша (Соломон Леви Явиш) с участието на албански башибозук, черкези командвани от Дай Ахмед и чирпански цигани при логистичната подкрепа на старозагорски евреи. Актовете на садизъм са ужасяващи. Бременните жени са разпаряни и от коремите им са вадени неродени деца. Хора са нанизвани на шиш и печени като човешко чеверме. Българи са одрирани живи, а кожите им са напълвани със слама и са окачвани по дърветата. Много са изгорени живи, някои първом поляти с газ. Други са горени на жертвеници, имало разпънати на кръст приковани, пален е огън на гърдите на трети и е варено кафе. Млади жени са карани голи да играят кърваво хоро където са озлочестявани и после изклани. В църквата „Св. Троица" са изклани 2500 души, много тела на избитите остават прави, защото няма къде да падат труповете. Изклани са и укрилите се в храмовете „Св. Богородица" и „Св. Николай", които са обстрелвани с артилерия и запалени. Избити са между 14 000 и 15 000 българи, още към 1200 умират глад и преживяните ужаси. В Турция са отвлечени към 10 000 млади момчета, момичета и жени, малко от които се връщат. Околните села имат същата съдба. Това е може би най-голямото документирано клане в българската история. Градът е напълно изпепелен и след Освобождението е изцяло изграден наново.

На 21 юли 1877 г. (9-ти стар стил) започва клане и е подпалена Каварна от 3000 башибозук с артилерия и черкези. Едновременно са нападнати, клани и палени околните Шабла, Крапец, Горичане, Българево, Божурец, Смин, Ваклино и др. Докато по настояване на чужди консули населението е евакуирано с параходи към Варна загиват убити, умрели жени и девойки след изнасилвания и удавени общо към 1000 души. Един старец е клан с трион, а едно момче е горено живо. Еранос Ераносян арменският телеграфист в Балчик уведомил консулите е убит от башибозука на 22.(10) юли 1877г. при пристигането си в Каварна.

На 4 август 1877 в Казанлък турците изколват 200 българи пред храма св. Пророк Илия.

През август 1877 в Карлово от редовни турски войски и башибозук командван от Исмаил, палача на Батак, брат на Ахмед ага Тъмръшлията, са избити не по-малко от 600 българи (според доклад на френския вицеконсул в Пловдив от 6 август 1877 г.), но турците най-вероятно успяват да прикрият много от убийствата и в действителност жертвите са значително повече.

В 1877 от турците е изгорено и обезлюдено карловското село Пролом. Пет години са необходими селището да се засели отново.

В 1877 г. турците извършват клане, изгарят и разрушават Калофер. Избити са поголовно всички мъже и младежи. Десетилетия града е наричан град на вдовиците.

В 1877-1878г. през Руско-турската освободителна война турците извършват погроми и кланета и в Златарица, Елена, Котел, в Новозагорско, Стремската (Карловската) долина, Панагюрище(погромът е дело на редовна турска войска), Самоков, Белово, Брезник (тогава Караагач), Чепеларе, Златоград, Симеоновград (тогава Търново Сиймен), Свиленград (тогава Мустафа паша), Любимец, Харманли и по-навътре в Одринска Тракия, в Македония и на много други места. В Пловдив само в края на август са екзекутирани 116 българи. Стотици българи са убити и в Сопот, в селата в Пирдопско, Казанлък, София (тук руснаците заварват 16 бесилки, на които са извършвани екзекуции до последния момент),Айтос, Карнобат, Одрин, Пазарджик, Асеновград (тогава Станимака), Чирпан, Варна, Фере, Димотика, в други тракийски градове и т.н. В Сливен и околностите му за няколко месеца дo началото на 1878 г. турските власти убили, изпратили на заточение и интернирали около 1000 души българи. Турската власт извършва жестокости и големи насилия в селата Красново, Аджари Розовец (тогава Рахманли) и Меричлери. Разоренията са огромни. Избити и безследно изчезнало мирно население е общо около 180 000 българи.

След 5 октомври 1878г. В Кресненско-Разложкото въстание от турската войска са изклани са изклани 600 българи в Разложко, не по малко са жертвите и в Кресненско. Изгорени, ограбили и разсипани са десетки села в цяла Югозападна България: Баня (напълно унищожено от Тефик бей, загинали българи 264), Банско, Добринище (с над 200 къщи), Горно Драглище, Долно Драглище, Добърско, Бачево, Якоруда, 12 села от Кресненското дефиле (Кресна е изгорена на 11 ноември 1878г), Ощава, Мечкул, Сенокос, Осиково, Врабча, унищожено е село Черешница-Мелнишко (изклани от хаджи Юсуф Ефенди 360 българи), в Мориевско село Буф и други 12 села, в Демир Капийско селата Дрен, Коприщница, Чемерево, Горна Драчевица, Долна Драчевица, Ръжаня, Конопища, изгорена е българската църква “Св. Димитър” в Битоля, изнасилени са стотици девойки и жени, в България се спасяват над 25 000 бежанци. Репресиите се разпространяват във Вардарска и Егейска Македония, където както и в Пиринска до 25 май 1879 г., действат силни въстаннически отряди - във Вардарско: Битоля, Демиркапия, Градско, Клисура, Мориевските планини, Малешево, Прилеп, Тиквеш, Щип, Неготин, Кратовско, Гевгелийско и т.н., в Егея: Костурско, Лерин, Преспа, Мъглен, Буф, Горно Броди, Невеска-Суровичево Воденско, Демирхисарско, Серско, Драмско и т.н.

В 1902 от турската войска от 22 септември до началото на ноември в Горноджумайското въстание от турската войска са убити над 150 българи, изгорени са 15 села, изтезавани са 438 мъже и жени, изнасилени са 111 девойки и жени, ограбени са 807 къщи, в България се спасяват над 2 000 бежанци.

В 1903 г. от 2 август до октомври от турската войска в Илинденско - преображенското въстание в Македония и Тракия са убити над 5 680 българи, изгорени са 201 села с 12 440 къщи и 70 000 души остават без покрив, поругани са 3 122 девойки и жени, в България се спасяват 30 000 бежанци.

На 13 ноември 1904 година гръцки андарти нападат българска сватба в село Зелениче Леринско. Това е известно в историята като Зеленичкото клане или Зеленишка кървава сватба. Кмета на селото жени сина си и присъстват много гости от селото и близки. Гърците взривяват бомба в стаята сред сватбарите. Убити са 13 българи включително младоженеца и баща му.

От 21 февруари до 1 август 1905 година турска редовна войска избива във Воденско 61 мирни селяни.

На 25 март (7 април нов стил) 1905 година, на Благовещение, гръцки андартски чети извършват клане и подпалват село Загоричани Костурско. Погромът е известен в историята като Загоричанско клане. Селото е подпалено от всички страни. В центъра, гърците събират 20 души видни възрастни граждани 14 от които отвличат и убиват в планината Върбица. В селото са убити 39 момчета и мъже, и 7 момичета и жени. На Върбица са е убит и възрастния селски поп. Убити са и кмета на селото и дъщеря му. Броят на жертвите е посочван различно като убити българи 62 и 6 ранени, 72 убити и 100 убити. В памет на жертвите е издигната българската църква „Свети Димитър“ в Цариград.

На 28 септември 1905 г. гърците извършват клане и палеж в село Горно Неволяни, това е втора "Кървава сватба". Андартска чета напада българи празнуващи сватба, къщата е изгорена, убити са повече от 11 души.

На 25 октомври 1906 г. е извършено клане и палежи в Горно Караджово от Гръкоманина Митруш Гоголаков (капетан Митрусис). Андартска чета преоблечена като турски войници напада селото - изгорени са десетина къщи, убити по особено жесток начин са 10 овчари извън него и още 25 души, включително жени и деца, са убити и тежко ранени в него. Клането в Горно Караджово предизвиква международно разследване с което са натоварени австрийския консул Пари и един френски офицер Фулон, обсъждано е в английския парламент.

В периода 1904 - 1908 гръцки андарти извършват масови убийства и погроми над българи в Македония водени от щатни гръцки офицери, с директната подръжка на гръцката държава и благосклонното бездействие на турската власт. Андарти, командвани от поручик Георгиос Цондос избиват местните български първенци в Езерец и Видолуща и районния войвода на Осничени, други в Осничани и Езерец убиват 10 българи, при село Сконско се избити група работници от Жупанища, в планината Вич са убити 5 селяни от Българска Блаца и 3 от Прекопана, Осничани е подпалено, в Айтос е убит свещеника и са подпалени 10 къщи, село Герман е ограбено, в Кладороби са избити 17 души, в Бесвиня палят къщи, църковни книги, одежди и утвар, опожаряват напълно Путурус убиват пет селяни и изгарят 2 деца, изгарят 10 къщи в Църничании убиват 3 селяни над село Драгош, нападат Бешище, Скочивир, Дреновени, Добровени където са отвличени и заклани видни българи, в Бърник са запалени къщи и заклани 10 души, други убийства са извършени в Бърник, Путурус, Църничани, Петалино, в Битоля правят редовни погроми над българите и убиват гимназиалния учител Христо Вълканов, в Миравци са отвличени 26 души, и са убити 12, изнасилено е едно момиче, с динамит е разрушена къщата на свещеника в Попово, в Петричко по пътищата и полетата убиват българи, във Воденско от андарти са убити 33 български селяни и 8 власи, в Осничани са убити 5 селяни, гърците наемат турци и албанци, които системно да убиват българи, пострадват селата Лувраде, Старичани, Марчища, Гръче, Осничани, Стенско, Нестиме, Добролища, Изглибе, Галища, Долени, Хрупища, Олища, Куманичево, Кондороби и Бобища. След като са отблъснати от Бабчор андартите обесват две българки, в Емборе е изгорена къщата на българския свещеник заедно със сина му, в Лесковец са убити 5 селяни и изгарят 13 къщи, в Търсие 14 са убити, в село Буф са заклани петима селяни, в Крапешино са убити няколко селяни и свещеника на селото, в Каленик са убити българите първенци, в Гнилеж са убити 13 мъже, пострадват и Барешани, Лисолай, Света Петка, Разик, Битуша, Оптичари,Църнобуки, Средно Егри, Смилево е нападнато от капетан Гудас, къщите са опожарени, 15 души са убити, от които 3 жени, в Ивени са убити 13 мъже и две малолетни деца, в Живово са убити 38 души и опожарени 29 къщи, гърците нападат и патриаршските селища Бешище, Манастирец, Рапеш, Кален, Добромири и местните първенци, в Битоля започва масово взаимно изтребление между българи и гърци, в Солун се извършват покушения над видните българи, в Радолиовое убит Н. Докурчев при следствието се разбира, че заповедите за Сярско издава самия гръцки консул в града, в Голо селое убит един и ранени 2 българи, в Луковища гърците убиват 7 мъже и изнасилват няколко жени, в Бозец и Горно Куфалово от капитан Никифорос са убити няколко българи, в Карликьой, са убити са 5, от които три жени, и други двама българи са ранени. Гърците избиват няколкостотин българи, включително жени и деца, действията им са изцяло подчинени на техният девиз: "Българин да не остане!"

На 9 май 1907 г. турци извършват клане до Виница при Кочани в една къшла са заклани 7 българи овчари. Това е клането във Винишката къшла. Международна анкета от австрийският консул в Македония Алфред Рапопорт, военния адютант на Австроунгария полковник Гойгингер и руският консул Орлов стига до извода, че това е дело на турски войници от редифския батальон и местни турци от Калиманци.

На 21 ноември 1911 година турски полицаи и жандарми в едно с местни турци, босненски изселници (мухаджири), цигани и евреи извършват клане и погром над българите в Щип, граждани и селяни дошли на пазар в града. Убити са 20 българи и 282 ранени. Клането ускорява избухването на Балканската война.

На 11 януари 1912 г. е извършено клане и погром над българи в Гюрешкия манастир “Св. Богородица“, край Скопие.

На 1 август (19 юли стар стил) 1912 година турците извършват клане в Кочани Македония. Mестни турци убиват най-малко 34 българи, много са ранени. Това е известно в историята като Кочанско клане. Клането е един от поводите за избухването на Балканската война.

На 20 юни 1913 и в следващите дни в Тиквешкото въстание от сръбските войски са убити само в Кавадарци 363 души, в Неготино - 230, във Ваташа – 40 души и т.н. Карнегиевата комисия установява, че броят на избитите българи надхвърля 1000 души.

На 22 юни 1913 гръцката армия по лично указание на крал Константин изгаря и унищожава град Кукуш с 40 околни български села и манастира „Свети Георги“, жертви става голяма част от населението които не успява да избяга в България. По същото нареждане е изгоренот гърците и град Струмица.Карнегиевата комисия посочва, че селищата са унищожени заради българския им характер.

На 24 юни 1913г. редовната гръцка армия извършва клане в село Аканджали Дойранско. Селото е ограбено, убити са 365 българи, включително умрелите от изнасилванията жени. Такава е съдбата и на околните български села Асанли, Брест, Владая, Доблали, Димонци, Николич, Патарос, Попово, Ратирци и Сурльово.

На 13 юли 1913 г. българското село Габрово до Ксанти е унищожено от гръцката войска и турски башибозук, заварените в селото възрастни и болни габровци са изклани. Част от населението се спасява, като още на 10 юли, заедно с българите от съседното село Кръсто поле се изтеглят на българска територия към град Ксанти и Пашмаклийско.

От 17 юни до 28 юли на 1913 г. От гръцката армия по заповед на командването й са унищожени, изгорени и ограбени практически всички български села и квaртали в градовете от Солун до Кресна, където армията им попада в обкръжение от българските войски. От гръцките военни са изклани хиляди военнопленници (само в Нигрита са избити не по малко от 1159 пленени българи) и обикновенни граждани и селяни българи, които не успяват да се оттеглят навътре в България, много от тях преди да бъдат убити садистчно са бити, осакатявани и са им вадени очите, включително на изнасилените жени и девойки. Клане е извършено и в Сярската гимназия. Хиляди българи загиват депортирани в лагери по гръцките острови, само в лагера Трикери за няколко месеца според гърците от 7000 затворени българи са измрели над 1000, в действителност броят им е много по-голям , затова и Карнегиевата комисия не е допусната до концлагера. Интернирането и държането в нечовешки условия на големи маси българи от Беломорието и Македония по островите, където много ог тях загиват, става практика на гръцката власт продължила до началото на 60-те години на 20 век.

От 7 юли 1913г. Редовната турска армия започва кланета над българите в Одринска Тракия, същият и следващите дни е опожарино и унищожино голямото българско село Булгаркьой недалеч от Кешан, там са изклани 1100 души. Отвлечени и съпровождани с войници са 1030 човека с цел да бъдат изведени в Анадола. След много безчинства, изнасилвания и смърт една част от тази група (предимно жени и деца) е достигнала до Варна и Дедеагач.Останалите заробени и отвлечени, предимно млади жени и деца, са потурчени. Такава участ имат и останалите по-малки български села около Кешан и Малгара. На 9 юли в Одрин са избити още 521 българи, в Узункюпрю и Хайребол са изгорени всички български села Чопкьой, Търново, Ерменкьой, Османли, Ново село, Залъф (изклани 687 българи), Татарлар (населението бяга, застигнатите няколко десетки са изклани) и т.н. На 10 юли са подпалени източнните квартали на Свиленград, когато се разбира, че градът ще остане в България, турците го подпалват отново и го изгаряг до основи. Населението избягва навътре в България, но турците заловят над 30 възрастни българи и зверски ги изколват в скотобойната, заклани жени са хвърляни в дълбоките кладенци. От къщите няма помен, също и от големите масивни и обществени здания – черквите, училищата, болницата, казармата, джамиите, големите магазини – всички са изравнени със земята. Останалия годен материал – камъни и тухли, турците отмъкват оттатък предполагаемата граница. Разорени и изгорени са всичките над 60 български села, клании и превърнати в бежанци са българите и от градовете в Одринска Тракия: Одрин, Лозенград, Малък Самоков, Бунархисар, Деркос, Кешан, Малгара, Хайребол, Мидия, Енос, Родосто и т.н. Общо според Карнегиевата анкета в Одринска Тракия от турците са изклани между 50 000 и 60 000 българи, други 200 000 българи християни са превърнати в бежанци.

Още през 1393-та година в Търново 110 първенци са били избити в църква от турците. Около 1600-та година Мехмед Паша в чепинския дол опожарява 218 църкви и 33 манастира в околността. През 19 век в Старозагорското клане са избити над 2500 души в църквата „Света Троица”. Дали имало робство или не, самият факт, че съществува кръвен данък, който е един от белезите за робство, е едно от доказателствата. Има и робски пазари, най-известните са в столицата Константинопол, но има и такива по българските земи, в градове като Никопол, Силистра, Добрич, Шумен и Видин. През 1443-та година монахът Бортоломей де Яно съобщава, че от шест години насам турците са отвлекли и заробили повече от 400 000 християни, като споменава, че това са хора от Сърбия, Хърватия и България.

Източник: https://www.facebook.com/notes/351316026195552/

Кубратовият завет като древен ритуал за силата на единството.

Художник Димитър Гюдженов

 I

Според Теофан Изповедник преди смъртта си Кубрат събрал синовете си — Баян, Котраг, Аспарух, Алцек и Кубер и ги накарал да разчупят дебел сноп пръчки или стрели. След като братята не успели да ги счупят заедно, Кубрат започнал да вади една по една стрелите/пръчките от снопа и да ги троши. С този нагледен урок мъдрият владетел им оставил повеля да са единни, за да бъдат силни. 

II

Плутарх е записал сведение, че владетелят на царските скити – Скилур, имал много синове. Когато усетил, че животът го напуска, той ги извикал при себе си. След като се събрали, владетелят поставя задача на синовете си, като поискал от тях да се опитат да счупят сноп стрели. Както се очаква дори и най-силният не успява да ги прекърши. Тогава мъдрия Скилур казал на синовете си: „Бъдете като този сноп стрели – винаги заедно, така никой няма да ви пречупи!“

През 1827 година в територията на Кримската столица Симферопол, където в античността се намира скитският Неапол, биват намерени няколко каменни релефа, единият от които съдържа и надпис. По-долу показаният релеф е един от намерените. През 1926 година там започват мащабни археологически разкопки. По време на тези проучвания бива открита и гробница, в която са намерени 72 погребения, в това число и царско погребение. Погребани са и владетелските коне, въоръжението му и множество златни предмети. Също така е открита и респектираща с дебелината си мощна отбранителна стена 8,5 метра.

 

Релеф с изображение на скитския владетел Скилур и един от синовете му Палакс II в. пр. Хр.

Кубрат е живял през VII век, а разказът на Плутарх засяга събития от II-ри век преди Христа, т.е.около 800 години по-рано.

 

 III 

Езоп

Езоп има басня с такова съдържание, пренаписана в стихове през II в. пр. Хр. от Бабрий и носеща заглавието „Селянинът и неговите синове”. Не е изключено Езоп да е взел идеята за баснята от устни източни мъдрости, както е ползвал такива и за други свои басни. Лафонтен е заимствал повечето теми на своите басни от Езоп, добавяйки им повече финес и изящество в стихове - той също има такава басня.

Илюстрация на Валтер Крейни от 1887 г. по Езоповата басня от Тракия.

IV

 

 Същата история е приписвана и на великоморавския княз Светополк I – 894 . Имено този княз кани Св. Методий, по-големият от светите братя, за архиепископ в Моравия. Тази история е описана от Константин Багрянородни (Порфирогенет) в средата на 10-ти век в сборника си „De administrando imperio” („За управлението на империята”), като пояснява, че Светополк имал трима сина. Разказът и поуката са абсолютно идентични, освен числото на синовете.  

Княз Светополк и синовете му.

V

 

B пocлeднитe гoдини вce пo-чecтo oт cpeдитe нa млaдитe xъpвaтcĸи иcтopици ce издигa мнeниeтo, чe дpeвнитe xъpвaти са тясно свързани с българите. От аварския език е известно, че "xъpвaт" oзнaчaвa гeнepaл. Чecтa пpaĸтиĸa в дъpжaвaтa нa aвapитe e билa нa зacлyжилитe гeнepaли дa им ce oтпycĸaт тepитopии, ĸoитo дa yпpaвлявaт. Днec e шиpoĸo извecтeн фaĸтът, чe мнoгo oт блaгopoдницитe в aвapcĸaтa дъpжaвa ca били бългapи.

Пъpвият влaдeтeл нa Бялa Xъpвaтия ce e ĸaзвaл Kopoбaтoc (Сhоrоbаtоѕ). B лeгeндaтa ce paзĸaзвa, чe нa cмъpтния cи oдъp тoй cъбpaл пeттe cи cинa и им зaвeщaл дa нe ce paздeлят, зaщoтo пooтдeлнo щe ca cлaби, a зaeднo – нecлoмими.

Зa цeлтa тoй им дaл дa cчyпят пo eднa пpъчĸa. Bceĸи oт тяx ycпял, нo ĸoгaтo им дaл дa cчyпят цял нapъч c пpъчĸи, ниĸoй нe ycпял. Cпopeд иcтopицитe тoвa e cъщaтa лeгeндa ĸaтo тaзи зa Kyбpaт и нeгoвитe cинoвe.

B иcтopичecĸитe xpoниĸи Kyбpaт e пoзнaт oщe и ĸaтo Koбpaтoc, Кoyбpaтoc и Kyбep. Xъpвaтcĸитe иcтopици пpeдпoлaгaт, чe Kopoбaтoc e пpocтo дpyгo нaимeнoвaниe зa дpeвния бългapcĸи владетел. Зa ocнoвaтeл нa cpeднoвeĸoвнaтa xъpвaтcĸa дъpжaвa ce cмятa eдин oт cинoвeтe нa Kopoбaтoс – Бaтбaян, ĸoйтo нaпycнaл Бялa Xъpвaтия и cъздaл цapcтвo в cъвpeмeннитe зeми нa дъpжaвaтa.

Cпopeд нoвaтa тeopия нa xъpвaтcĸитe aĸaдeмици ocнoвaтeлят нa xъpвaтcĸaтa дъpжaвa e cинът нa Kyбpaт - Бaян, ĸoйтo ce oĸичил cъc cлaвянcĸaтa титлa бaн.

Източник: За хърватите

 VI

 

Няма да пропусна и факта че подобна легенда съществува и е тясно свързана с Чингиз Хан който е роден през 1162 г.

 

Разликата в тамошната легенда е че главния герой който предава тази мъдрост на синовете си със съответната поука е жена. Ето накратко какво разказва тя: „Прабабата на Чингиз хан на име Алън Ho'a, като виждала че нейните пет сина постоянно се карат и бият ги събрала един ден около огъня и раздала на всеки по една стрела. Тя им казала да я счупят. Всеки го сторил с лекота. След това тя събрала пет здрави стрели и ги обвързала в сноп. Тогава тя казала на синовете си всеки да се опита да ги скърши. Никой не успял да счупи снопа. След това тя казала на синовете си, че братя които работят по отделно, подобно на първите стрели, могат да бъдат разбити лесно, но братя които стоят заедно срещу света, както снопа от стрели, никой няма да може да разбие и сломи. “

Историята се повтаря и същия урок предава и майката на Чингиз хан, което свидетелства че това е древна практика и своеобразен ритуал, който се е предавал през поколения и се е свързвал с истории за владетелски династии.

Малкия Темуджин (рожденото име на Чингиз) непрекъснато се биел със своите полу-братя затова майка му един ден ги събира около огъня и повтаря същия ритуал и урок който извършва баба му с нейните синове. Легендата разказва че Чингиз следвал стриктно през целия си живот този принцип.

Нека направим кратка равносметка.

1. Владетелят на златните скити Скилур, II в. пр. Хр. КРИМ - северно причерноморие.

2. Езопова басня, II в. пр. Хр. Най-ранните гръцки автори, вкл. Аристотел, споменават, че Езоп е роден около 620 г. пр. н. е. в Тракия на място на Черно море, което по-късно става известно като град Месeмбрия (днешен Несебър).

3. Кубрат - 605 г. сл.Хр. Северно причерноморие (древна скития) и Кавказ

4. Светополк – 894 г. сл.Хр. ВЕЛИКОМОРАВИЯ

5. Чингиз Хан - 1162 г. сл.Хр. МОНГОЛИЯ

 

Ясно виждаме че най ранните записи на легендата независимо дали тя е под формата на басни или предавана като мъдрост от баща към синове под формата на ритуал е от Тракия и Скития. Историята предадена от Теофан изповедник относно Кубрат също е от територията на Скития. Цяло хилядолетие по късно ние я виждаме в Монголия. Как тя е достигнала там е повече от ясно. Разселения от черноморския регион. Древна история запазила се като устно предание и превърнала се в ритуална практика край огнището или при предаване на бащин завет към синове.

А за финал вижте във видеото как нашите днешни "приятели" се заиграват с историята ни. За да изгледате видеото, влезте в посоченият линк: https://fb.watch/fmPe3rC6IG/