Най-ранното опитомяване на коня.

Неотдавна чух в едно село дядо да казва на хлапе, което се закачаше с него и бастуна му: „Да бегас от тук, че дън та погна!“. 

Хлапакът се врътна и яздейки бастуна като на конче хукна да обикаля около дядо си, издавайки звуците „Тагадък, тагадък...“. Картината като ехо прозвуча в съзнанието ми. Дете, което си играе на конче с бастуна на дядо си, който му казва да бяга (да не се закача).

Какво ми направи впечатление ли?

Диалектната форма на думата бягаш под формата „бегас“. Ролята на детето с бастуненото конче също спомогна.

Зададох си въпроса. Възможно ли е да е това, което си мисля? Би ли могло името на митичния хвърковат вихрогон Пегас да има етимология свързана с езика ни в контекста на „бяг, бягане, препускане“.

В труда си „Тракийски фонетични явления в български говори“ Кирил Александров Влахов, наш езиковед, детайлно изследва особеностите на родопските говори. Именно там той сравнява формата „пегат / бегат“ с Пегас.

Златно протоме на Пегас, открито край село Вазово, община Исперих

Все повече и повече откривах, че митологични антични персонажи, които по подразбиране наричаме гръцки, имената им нямат обяснение в гръцкия според лексикалната му база и дори в уважавани научни издания на етимологични речници това беше упоменато. Разбира се, гърците предлагат превод от „извор“.

Griechisches Etymologisches Wörterbuch von Hjalmar Frisk, Heidelberg, 1954-1972.

„Πήγασος,{Pḗgasos}

Etymology : Appellativische Bed. unbekannt; mithin ohne sichere Etymologie.

Етимология: Апелативно значение неизвестно; следователно - без определена етимология.“

Проверка ТУК: http://ieed.ullet.net/friskL.html

Ето защо започнах и с историята за митичния Пегас.

Огромно са количеството данни, които показват, че езикът ни притежава всички основания да бъде определен като развита форма на онзи, който се е говорил на Балканите преди да започне етногенезиса на гърците.

Митовете, които знаем като старогръцки, всъщност до голяма степен са предгръцки и повярвайте - това не е нещо, което на мен ми е хрумнало.

„How Old Are Greek Myths? Zeus and the other Greek gods on Mount Olympus, from Aphrodite to Poseidon, are familiar characters to many readers. The Greek stories of gods, heroes and monsters are told and retold around the world even today. The earliest known versions of these myths date back more than 2,700 years, appearing in written form in the works of the Greek poets Homer and Hesiod. But some of these myths are much older. Indeed, the Greeks borrowed some of their best material from other, more ancient stories.“

Ето и превод на последното изречение: „Но някои от тези митове са много по-стари. Наистина гърците са заимствали някои от най-добрите си материали от други, по-древни истории.“

Цитата е от публикация за Пегас на „American Museum of Natural History”. Проверка ТУК.

И отново да спомена защо захванах тази история именно с Пегас. 

Това е първият мит от балканския пантеон, който очевидно е заимстван от пред-гръцката култура, където се споменава за обязден кон. 

Митът безспорно е праисторически.

Пегас е син на Посейдон и Медуза. Крилатият кон позволява само на двама души да го яздят - Персей и Белерофонт.

Макар и в мит, това са най-ранните писмени сведения за одомашняване на коне.

През 1980 г. беше направено значимо откритие в територията на днешен Казахстан. Там е открита и регистрирана археологическата култура „Бутай“. Научният свят прогърмя със заглавия „Най-ранните опитомени коне“, „Първите ферми за коне“ и т.н.

Четох доста за тази култура, не само защото се интересувам от история и археология, но и защото преди повече от 30 години в България откриха Урдовиза - потънало тракийско селище от бронзовата епоха със стотици останки от одомашнени коне. За съжаление светът не гърми с подобни сензации. Защо ли?!

През 2018 г. излязоха и генетичните им резултати и ето какво казва проф. Николай Спасов:

„Според днешните представи най-ранните одомашнени коне в света - тези от Бутай, Казахстан, а също и от Иран, са горе-долу на тази възраст, може би с 200-300 години по-ранни. Това показва, че населението, живяло по това време по нашето Черноморие, вече са имали домашни коне и те по някакъв начин са свързани с онези култури.“

Дали разбрахте казаното? Когато в централна Азия са започнали отглеждането на коне, по нашите земи вече има стотици години традиция не просто в опитомяването на коне, а в отглеждането на стада. Огромни количества стада!

Уважаеми българи, опитомяването на едно животно, интегрирането му в бита и започването на масово отглеждане на селектирани породи отнема страшно много време. Тоест откритите ферми в Урдовиза са с още по-стари корени.

От данните, споделени от проф. Николай Спасов, става ясно, че по някакъв начин тези култури са свързани. Тоест, това умение и знание не е зародено там, а е занесено.

Предаване по БНТ за Урдовиза ТУК

Нека ви покажа, че това твърдят и сведенията от Бутай:

„Conclusion: Research continues on the faunal remains from Krasnyi Yar and Vasilkovka IV. It is clear that the Botai represent a dramatic shift in lifestyle on the steppe that sprung from the arrival of domesticated horses. Because this change appears full-blown rather suddenly, it is thought that the horse was domesticated elsewhere...“

„Заключение: Продължават изследванията на фаунистични останки от Красный Яр и Василковка IV. Ясно е, че ботаите представляват драматична промяна в начина на живот в степта, произлязла от пристигането на опитомените коне. Тъй като тази промяна се появява доста внезапно, се смята, че конят е опитомен другаде...“

Източник: https://biodiversity.ku.edu/archaeology/research/early-horse-herders

Учените търсят обяснение в догадки, като отвеждат това в степите на Западна Русия или Украйна. Тези земи са безспорно свързани с Балканите, но както вече ви посочих, в земите ни има огромно количество свидетелства, че конят е бил одомашнен именно тук.

Зооморфна пластика (кон) със свастики на седем хиляди години. Юнаците - България.

Официално се приема, че конят е одомашнен преди около 5500 години, Но защо ли имаме култови пластики на коне на по 7000 години и повече? Т.е. вече имаме развит култ към тях. Върху тях виждаме изображение на Богинята Майка, а тя е позната и като водачката на коне.

Конете са играли изключително важна роля в човешката история, особено в разпространението на езици и култури. Предците ни са издигнали коня в култ. Той е свещено животно. Медиатор между световете.

В човешката цивилизация се е появил терминът "конни народи". Но както земеделието, металургията, писмеността, така и опитомяването на коня си има своето начало. А това дава огромно преимущество в усвояването на нови територии и разпространението на знание.

Гробът на ездач на 5000 години в Маломирово, България.Снимка : Michał Podsiadło

Източник: ТУК

А за това,  че гърците също са опознали и научили това знание от предците ни пише и техния историк Ксенофонт в края на V и началото на IV в. пр. Хр.

В желанието да повдигне духа на гръцките пешаци, които били смазани от страха да се изправят срещу тракийската конница, той пише следното:

„Ако някой от вас се безпокои, че ние нямаме конници, а неприятелите имат много, то трябва да съобразите само, че десет хиляди конника не са нищо друго освен десет хиляди войника, защото досега във време на битка никой не е умирал ухапан или ритнат от кон; войниците са тия, които решават битките. Но нима ние не сме на много по-здрава почва, отколкото конниците? Те яздят на коне и се страхуват не само от нас, но и да не паднат от коня, а ние стъпвайки здраво по земята, с много по-голяма сила ще нанасяме удари на всеки, който се приближи срещу нас, и много по-лесно бихме могли да бъдем там, където искаме. В едно само конниците имат предимство пред нас: те могат по-сигурно да избягат, отколкото ние.“

Въпреки умелата словонизаница се вижда едно: гърците нямат конници! Ксенофонт е може би един от най-уважаваните техни историци. Досещате ли се вече от къде и от кого са усвоили коневъдството?

Запомнете - не кой да е, а имено предците ни са родоначалниците на конните народи, техни учители и цивилизатори! Навсякъде, където видите да се открият погребения на значими личности с коне и колесници, помнете от къде идва:

Първото одомашняване на коня;

Първото масово отглеждане на коне и изграждане на конюшни за целта;

Първото изобретяване на колело, откъдето и

Първата колесница.

Научна публикация от Урдовиза (Китен) : ТУК

И стана война на небесата

 

Причините, поради които получавам божествени послания от невидимия свят, са известни само и единствено на Бог. Никога не съм гледал на себе си като специален или пък подходящ за тази цел. Подобно на апостол Павел ще кажа, че нищо човешко не ми е чуждо, но може би и в това е разковничето. Бог изявява себе си в пръстни съдове, тоест - несъвършени. Хора, привидно изглеждащи неподходящи, осъзнаващи слабостта на греховната си същност.

За първи път преживях реална среща с Бог на шестнайсет години. Оттогава вече 32 години преживяванията ми от свръхестествено естество не са спирали. Мнозина са ме питали как ми говори Бог? Отговорът на този въпрос не е еднозначен. Защото го прави по всички възможни начини, които можете да се сетите. Ако ме познавате лично, но повърхностно, няма да предположите, че зад това, което ще срещнете всъщност, има такъв човек, за какъвто ви пиша сега.

Често това се случва в сън, а друг път е в самата реалност, която обитаваме. Преживявал съм многообразия от пътувания в друга реалност. Това предисловие е като леко встъпление към това, което предстои да ви споделя, а зная, че трябва. Посланието което ще вложа вътре не е за всички, ще го разберат онези, които трябва, а за останалите ще са просто писаници на поредният кукумицин. Няма проблем, свикнал съм.

И така, в началото на годината получих предупреждение за наближаващ проблем от ядрен характер. Държа да подчертая, че това не са послания за предизвестена смърт. Предизвестията винаги идват, защото има какво да се направи, ако не да се предотвратят дадени събития (има такива, които трябва да се случат), то поне какво да прави отделният индивид, който търси Божественото водителство.

Преди две вечери, отново получих послание. Два дни размишлявах върху това, което видях. Върху това, което ми беше показано. Все още има детайли, върху които мисля, но вече имам готовност да ви споделя основното.

Ето първото, което видях:

Беше нощ и с неколцина хора, за които знаех, че са духовни водачи на народа, носещи Божия дух в себе си и екипирани за тези последни дни с особена пророческа светлина и дарования, седяхме облечени в стари дрехи в кръг около запален огън. (Имам предвид това, което днес наричаме носия). Това беше единствената светлина, която осветяваше пространството. В един момент някой извика: „Направете място около огъня и го посрещнете, Овчарят идва!“. Направихме място и тогава видях сияещата фигура на Христос да приближава към събраните около огъня. Седна помежду ни и започна да ни съветва как да действаме в тези дни на световна тъмнина.

Втората част от това преживяване беше недалеч от нас:

Видях Моисей, който беше на планината и пишеше Божият закон на скални плочи. Буквално го наблюдавах какво прави.

След тази сцена от другата страна на скалното обиталище, в което беше той, видях нова сцена: 

Архангел Михаил и Сатана водеха ожесточена битка. Битката, която Падналият изгуби. Битка, която черният архангел, черният принц загуби. Той беше сразен и свален от позицията си на власт.

Какви напътствия получихме около огъня са неща, които не мога да споделя публично, но за останалата част ще ви известя значението на видяното.

В първата част, в която сме във времена на световен мрак, около огъня и се чува глас „Направете място около огъня и го посрещнете, Овчарят идва!“ изключително напомня момента от Евангелието на Матей 25-та глава. Там Небесното царство е илюстрирано чрез притча за десет девици. Предварително казвам, че в тази публикация няма да говоря по тази част. Само ще нахвърлям няколко щриха.

„Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците, си и излязоха да посрещнат младоженеца. А от тях пет бяха неразумни и пет разумни. Защото неразумните, като взеха светилниците, не взеха масло със себе си. Но разумните, заедно със светилниците си взеха и масло в съдовете си. И докато се бавеше младоженецът, додряма се на всичките, и заспаха. А посред нощ се нададе вик: Ето младоженецът [иде!] излизайте да го посрещнете! Тогава всички ония девици станаха и приготвиха светилниците си. А неразумните рекоха на разумните: Дайте ни от вашето масло, защото нашите светилници угасват. А разумните в отговор казаха: Да не би да не стигне и за нас и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете. А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвори. После дохождат и другите девици и казват: Господи! Господи! отвори ни. А той в отговор рече: Истина ви казвам: Не ви познавам. И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, [в който Човешкият Син ще дойде].“

Различни интерпретации и тълкувания има на тази притча. Какво символизира маслото, какво символизират светилниците, какво символизират девиците и т.н.

Както казах сега няма да се спирам подробно тук. Ще насоча вниманието ви само върху тези пет разумни девици, чиято разумност се заключаваше в това, че имаха достатъчно масло, за да дочакат младоженеца. Т.е. едните бяха подготвени, а другите не бяха подготвени. Важното, върху което трябва да се размислите, е за каква подготовка става въпрос и когато разберете да си отговорите на въпроса дали вие сте ПОДГОТВЕНИ.

Ето, затова идват и посланията. Затова са провидците, те свеждат насоки, които могат да ви подготвят да преминете през най-тъмните часове на тази епоха, ако се подготвите, и да влезете на сватбата, когато в полунощ се чуе вика. „Ето, младоженецът иде, излизайте да го посрещнете.“

Относно полунощ, вижте в това видео: https://www.facebook.com/1302202484/videos/2129850100505921/

Но нека продължа, идва наистина „интересната“ част и тук трябва да сте много внимателни!

На следващия ден след преживяното споделих на половинката си, че нещо ме озадачава и все още търся смисъла на тази част от видяното. Не намирах ясна връзка защо виждах Моисей как получава Божия закон на планината. Да, този етичен закон, който е изписан в сърцата човешки, дори непознаващите Бога. Изписан е генетично и е във всеки един от самото му раждане. Да, този закон на нормалността е разрушаван, престъпван и поругаван в тези последни времена на мрак, измама и поквара. Но какъв беше конкретният смисъл?

Тогава се сетих, че в Свещеното писание са описани два случая, в които Михаил и Луцифер водят битка.

В посланието на Юда, брата на Яков, се споменава, че Михаил е водил спор и битка с Дявола за тялото на Моисей. Вероятно Юда цитира апокрифна книга, която е изкарана от канона и вече е изгубена. Ориген (около 185–254 г.), ранен християнски учен и теолог, споменава книгата „Успение Мойсеево“ като съществувала по негово време, съдържаща тази същата история за съревнованието между Михаил и Дявола за тялото на Моисей.

В тази линия на показаното ми все още трупам информация.

Второто място, където е описано битка между архангел Михаил и Дявола, е в книгата Откровение Йоаново, 12 глава, и касае последните времена. Всъщност касае времената, в които живеем сега.

„И стана война на небесата: Излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели; обаче, те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето. И свален биде големият змей, оная старовременна змия, която се нарича Дявол и Сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него.“

Тук е мястото да ви подсетя за огледалната реалност, в която съществуваме. Т.е. това, което се случва на небесата или в невидимия свят, се изразява в действителност и на земята. Това е посочено и в така известната молитва „Отче наш“:

„да дойде Твоето царство, [да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята]“

Това, което се случва на небето, се случва и на земята. В огледална образност, но се случва.

От книгата на пророк Даниил пък научаваме, че светли ангели и паднали ангели водят духовни битки за душите на хора и народи. Всички те са наричани "князе над народите". Сатанинските сили се възпротивяват на божествените ангелите и се опитват да им попречат да изпълняват Божиите заповеди за онова, което трябва да бъде на земята. Тъй като те работят с измама, създават контрапункт на фалшива реалност, за да заблуждават хората.

Всеки военен конфликт, който се случва на земята, е израз на война в невидимия свят. Война в небесата.

Какво всъщност ви казвам ли? Казвам, че тази битка - между Архангел Михаил и Сатана, се води в момента. Михаил е главнокомандващ на небесните войнства, наречен е Архистратег. Ако той влиза в битка, предвождащ небесното войнство, това означава, че на земята се случва глобален конфликт, а не просто между някои конкретни небесни князе. Всички ангели, подчинени на Михаил, и всички подчинени на Сатана са в битка. Тоест конфликтът е глобален.

Но нека ви покажа къде е епицентърът и къде е започнал този конфликт. Така ще разберете и какво предстои.

На 23 февруари, часове преди светът да научи, че Русия е нахлула в Украйна, 57-годишната Алиша Мартинез от Брумфийлд, Колорадо, предградие на Денвър, съобщава за свръхестествен феномен - знамение, което се случва със статуя, на която тя е собственик, изобразяваща битката на Михаил с Дявола. В интервю, проведено на испански с CNA, тя нарече преживяването „необяснимо“.

Видеото може да видите тук: https://youtu.be/RHoGHsKgkQY

Близо 30-инчовата статуя кърви всеки ден в продължение на седмица, докато не спира, когато течността пада върху главата на Дявола, изобразен на статуята.

Алиша е убедена, че това е знамение, показващо какво ще се случи с Украйна и Русия и съответно със света.

Публикация с целия разказ в католическата новинарска агенция може да видите тук: https://www.catholicnewsagency.com/news/250600/is-blood-flowing-from-a-colorado-womans-st-michael-statue

Бог ме е надарил с прозрение в символния език и да разпознавам белезите на времената, затова ще ви покажа, че случаят с тази малка статуйка не е нещо, което трябва да бъде презирано или гледано с насмешка.

Ще ви посоча нещо в Откровение, което го виждаме изразено чрез знамението от Денвър.

В същата глава, която вече цитирах по-горе, се казва и как Дяволът ще бъде победен.

„А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си дотолкоз, щото да бягат от смърт.“

Сега разбирате ли знамението с кръвта?!

Но нека продължа.

Няма да ви разяснявам как е започнал конфликтът в Украйна, нито ще изразя позиция за едната или другата страна на конфликта, защото тук имаме огледална реалност и двете страни виждат в противника въплъщение на злото.

Ще ви покажа символите и ще оставя на тези от вас, на които е дадено, да ги подредят. Аз само ще ви помогна, като ги извадя на светло.

На 20 февруари 2014г.: Насилието в Киев ескалира. Полицията открива огън по демонстрантите. 80 души биват убити. Русия нахлува в Крим. Думата Майдан от Киев се записва с кървави букви в човешката история. Майдан е всъщност това, което наричаме ние българите Мегдан. Останалият свят не знае какво означава това. Ние знаем!

Време е да ви покажа кадри от тези събития:

На това изображение виждате сателитна снимка на част от Киев. Тези три статуи, образуващи идеален триъгълник, са монтирани нависоко в „небесата“ над МАЙДАНА, съответно 2000, 2002 и 2010 година. Статуите са на.... познайте кого? На Архангел Михаил! В това няма нищо странно, защото Михаил е считан за покровител на Киев. Има обаче няколко необичайни аспекта, които аз няма да подмина. Статуята на Михаил на самия Майдан е черна. Това е необичайно и е против църковните канони. Всъщност е показан ЧЕРЕН АРХАНГЕЛ.

Проверка, че Михаил е считан за покровител на Киев, може да видите ТУК

Запомнете фразата „ЧЕРЕН АРХАНГЕЛ“

Подобна символика беше показана на света неотдавна и в това няма нищо случайно. Президентът Зеленски, който обикновено поддържа зелен дрескод, при визитата си при папата се яви в черно облекло и подари на папата икона, изработена върху останки от бронежилетка, като на мястото на младенеца Христос има ЧЕРЕН ОБРАЗ.

При избухването на тази война украинците забраниха руския език и имената им бяха променени. Твърди се, че черният образ на детето Исус е символ на убитите украински деца и в това няма нищо неразбираемо, ако не е дар на най-висшия в католическата църка. А според църковния канон черният образ на младенеца Христос е символизъм за лъжемесията - черният „месия“ Антихрист.

Владимир Зеленски стана Володимир Зеленски.

Името Владимир никак не е случайно. И двамата главнокомандуващи носят това име. То е от именната система на славяноезичните народи. Владимир е и името на българския владетел Борис I. Буквалното значение на името е ВЛАДЕТЕЛ НА СВЕТА. Този епитет носи и Сатана, този епитет ще носи и Антихрист.

Владимир Путин и Володимир Зеленски.

За вещите е добре известно, че Холивуд е говорител на тъмните сили в този свят и чрез онова, което филмират, те проповядват своята идеология.

Произведенията, които се филмират; сценариите, които се одобряват - или са подавани директно от най-високо тъмно равнище, или са съобразени с нейните линии на желаната им проекция.

Ще ви насоча към произведението на Джоан Лоуринг за Хари Потър, където неговия контрапункт се явява ЧЕРНИЯТ ЛОРД Волдемор.

Златен медальон на Владимир Мономах (вече изписван като Володимир Мономах) с образа на Архангел Михаил.

Владимир II Мономах е велик княз на Киевска Рус от 1113 до 1125.

Започвате ли да разбирате какво виждаме в огледалния ни свят? Виждаме отражение на войната в небесни места. На глобалната война.

Ще кажете, че къде е Путин в този конфликт? Ще попитате: той ли е добрият или той е злият? Казах ви още в самото начало, че няма да определям добрия или лошия. Живеем в огледалната реалност на невидимия свят. Всичко е шахматно на Майдана. Но за да ви покажа, че и Владимир Путин бива илюстриран в същия аспект, ще ви кажа следното:

Руската православна църква приравни Путин с Архангел Михаил и го нарече Архистратег. На руските военни бяха раздадени молитвеници, в които Путин е приравнен с Михаил и главнокомандващ и предводител на небесните войнства в лицето на Русия.

Проверка на това може да видите тук: https://www.actualno.com/europe/ruskata-cyrkva-priravni-putin-na-arhangel-mihail-i-naredi-na-ruskite-voenni-da-se-moljat-za-nego-news_1861310.html

Казвам ли ви, че Путин е инициация на Архангел Михаил? Не, не ви казвам това!

Казвам ли ви, че Зеленски е инициация на Черния Архангел? Не, не ви казвам това!

Нищо не е такова, каквото привидно изглежда, че е.

А какво ви казвам тогава? Казвам ви, че се води война, глобална война, както на небето, така и на земята. Показвам ви белезите и вие или ще ги видите и ще сте готови за идването на младоженеца в полунощ, или ще останете отвън.

Казвам ви, че нашите земи са епицентър на библейски събития и вие сте персонажи в тях. Дали ще обърнете внимание на казаното е ваш избор!

Казвам ви и че източният фланг на НАТО се готви за пълномащабна война:

Проверка ТУК.

За война ли ви казвам да се готвите? Ни най-малко ви казвам това. Казвам ви да проверите маслото в светилниците си! Казвам ви да проверите имате ли достатъчно, за да изкарате до идването на МЛАДОЖЕНЕЦА!

Архетипът на еленицата-кърмилница и българският народ

 

Днес се заговорих с познат за една древна легенда, свързана с нашия народ. Тя е за свещената еленица, сърна или кошута, която кърми захвърлено дете, станало владетел на българския народ.

Това е емблематичен архетип за българите. 

Историкът Петър Добрев добре осмисля името на първия владетел в списъка на българските князе и царе - Авитохол, но извежда етимологията му през памирските езици, за да обоснове хипотезата си за иранския произход на българите. Той чете владетелското име по следния начин: "Ави" (сърна) и "тохол" (син).

Архетипът на еленицата е засяган и в други легенди, свързани с нашия народ. Една такава легенда е описана от Прокопий Кесарииски, но тя е за ловци, кимерийци (българи), които следват една сърна, разкриваща им пътя през меотидското езеро. Прокопий разказва сведение за братята Утигур и Кутригур.

Легендата е запазена и в други хроники, в по-кратка или по-дълга версия, но в общи линии е една и съща.

Петър Добрев обаче стъпва на Литовска хроника от периода, когато България пада под Турско робство. В нея се говори за български владетел с титлата княз, който бил откърмен от сърна в горския пущинак, за да не загине. Важно е да се отбележи, че хрониката конкретизира, че българи и мизи са едно и също. „Княз мизийски, сиреч български...“

Подобна идентична история е разказана в същата хроника и за първия испански цар. Ще се изумите може би, но той се казва Болгорос. Той накарал да хвърлят внука му (който му бил и син) в морето, но морските вълни го изхвърлили жив и здрав на брега, където една сърна го откърмила.

Сега вижте нещо от Испания:

Надгробна плоча от Испания на визигот (източен гот) с името Вulgaricus /около 562 г./

Bulgaricus famulus dei vixit annos plus minus LX ressit in pace d(ie) octabo kalendas iunias era DC

Булгарикус, раб божи, живял ок. 60 г., починал в мир на 8 юни- век 6-ти 

Под снимката е поместено пояснение: Фита, който открива паметника, смята, че името Булгарикус по-вероятно се отнася за тракийските българи, отколкото на лат. дума БУЛГА= торбичка..

Моето мнение е, че Литовската хроника описва една и съща древна история, за един и същи народ, но в Испания тя е занесена заедно с визиготите. В много източници визиготите биват наричани българи.

Измежду писаните през 610 г. в Испания писма „Epistolae wisigothicae“ има и такива от Bulgar comes Septimaniae. Този Bulgar трябва да е бил роден около 560 г. Тук имаме пример, при който един готски княз носи името на българите, а те биват наричани и визиготи. Навлезли и се заселили в Испания.

Проверка тук: https://historybg2018.blog.bg/history/2019/09/17/izselilite-se-geti-v-iujna-franciia-i-ispaniia-sled-410-g-se.1674688

Но това, върху което искам аз да насоча вашето внимание, е сведението, че първият владетел на българите в списъка на българските владетели се казва Авитохол, което може да се разчете като син или потомък на сърна (еленица). Посочен е с титлата княз, по същия начин както е и в Литовската хроника, в която е пояснено, че тракийските мизи са българи.

В науката се ползва един много удобен термин. Когато нещо свързва народа ни с древността, то се нарича архаизация. Определя се като „грешка на късните автори“. Един вид, че погрешно приравняват българите с тракийската древност.

Но тази история за сърната откърмила владетел съществува много назад във времето и то не просто при траките, но и конкретно при мизите. А дали е случайно, че това не се разказва, не се учи - преценете сами!

Както вече разбрахте Петър Добрев превежда името Авитохол от памирските езици като потомък на сърна.

В много от легендите виждаме, че сърната (или еленицата) е свързана с водно пространство - Меотидското езеро или днешно Азовско море. В Испания детето е изхвърлено в морето.

Авитохол е съставно име. Първата част е „Ави“, после „тох“ (което е едно и също с „ток“) и „ол“.

„Токъ“ от старобългарски е тека, течение, потекло. Носи и идеята за извор (воден елемент). Думата „Τοκετός“ от старогръцки (счита се за пеласгийска заемка) означава раждане, потомък, потекло.

И така, сега идва интересното:

Чували ли сте за тракийската наяда Аба (Ава)?

Наядите са нимфи, които имат власт над водите, покровители са на блата, езера, потоци, извори, чешми, реки. Те са от потомците на Океан и Тетида. Пазители са на водата с благодетелни функции. Има наяди-целителки и лечителки, а къпането във водите, които покровителстват, лекува болести. Водите на източниците, обитавани от наяди, имат очистващо и прорицателско въздействие и даже имат способността да даряват младост и безсмъртие.

Тракийската наяда Аба е любима на Посейдон. От него тя ражда сина си Ергискос. Той е царят и основателят на град Ергиске (днес Чаталджа) в източна Тракия, на билото между Мраморно и Черно море, днешна Турция.

Наядата Аба е дъщеря на Хеброс (Марица). ХЕБРОС е речен бог на Кикония (Кикония) в източна Тракия (днешна Северна Гърция, Южна България). Трябва да подчертая, че Хеброс е свещена река. Ovid, Heroides 2. 111 ff (trans. Showerman) (Roman poetry C1st B.C. to C1st A.D.)

Наядите много често са ставали кърмачки на герои, царе и дори богове. Те стават съпруги на крале и са част от тяхната генеалогия. Биват спътници на Артемида, можели като нея да се преобразуват в сърни или еленици - свещени животни за богинята, без която никой тракийски или скитски владетел не можел да встъпи във власт.

Странно е, че се търси прочит на името на първия български владетел в памирските езици, след като имаме източници, които ни посочват местен произход на народа ни и името му през тракийски отново означава потомък на Аба, (еленица / сърна).

Нещата не спират до тук. 

Чували ли сте за Телеф (Telephus)? 

Той е син на Херкулес от принцеса Авгия (Ауге), жрица на Атина. Понеже тя трябвало да пази своята девственост, скрила детето си в храма в Тегея. След като баща ѝ Алей разбрал за това, заповядал момченцето да бъде изоставено на планината Партенион. Там той е кърмен от еленица. 

Напомнят ли ви нещо имената Авгия и Телеф? Ави-Тохол.

Телеф, който суче от еленица / сърна

А знаете ли на кого става наследник Телеф? 

Майка му се жени за Тевтра, царят на Мизия, а Телеф е осиновен от него. Така той става цар на мизите след Тефтра. Има три версии за историята. Макар в две от тях за рождено място да е посочено Аркадия, в оцелял фрагмент от Хезиодиковия каталог на жените (6 век пр.н.е.), представляващ може би най-старата традиция, поставя раждането на Телеф в Мизия.

Най-старият подобен разказ (около 490–480 г. пр. Хр.), от историка и географа Хекатей. В неговата версия отново виждаме водния елемент. Когато Алей открил, че дъщеря му е родила, заповядал детето и майка му да бъдат затворени в дървен сандък и изхвърлени в морето. Сандъкът достига до Малоазийската Мизия, където царят Тевтра се жени за майката, тук посочена с името Авге.

Проверка тук:

1. https://ras.jes.su/vdi/s032103910013373-3-1-en

2. https://hmn.wiki/bg/Telephus

Според старите готски историци Йордан, позовавайки се на Касиодор (* 490 - † 583), както и Приск "готите не са германци". В своята история на готите „За произхода и деянията на гетите“ Йордан(ес) неколкократно подчертава, че сегашните Gothos са някогашните Getas, респ. скити-траки. Същото твърдят и Амвросий (* ок.337/340 - † 397),:Филосторг (* ок. 368 - † сл. 433), Павел Орозий (* ок.385 - † ок.420), а Клавдий Клавдиан (* ок.375 - † след 404) в “De bello getico” въобще не употребява "готи" . „Седемте скитски племена“ от Панония до Черно море, за които говори Херодот (* 484 пр.н.е. - † 425 пр.н.е.), св. Йероним нарича „седем гетски или готски племена“, които живеели на север, "понеже учените хора наричали гетите готи". Самите готски царе са се считали наследници и са се вдъхновявали от подвизите на тракийските царе, герои от Троянската война на тракийските народи през 13-ти в. пр.Хр., възпети от тракийските народни певци. Считат за свои предци тракийския Цар на Мизия Телеф, син на Херкулес, тракийската Царица на масагетите Томира...

Според готската митология (Йордан), хунобългарите дори произхождат от готите: хуните произлезли от готски вещици (става въпрос именно за наяди, менади във фолклора ни познати и като самодиви), прогонени в гората, където се съешили със зли горски духове). Виждаме негативна конотация, тъй като сведението е от християнската епоха, а всичко от старите вярвания вече е в негатив.

И тук отново ще спомена списъкът на българските владетели за да направите сами съпоставка.

Първите двама владетели са наречени Авитохол и Ернак а третия Гостун. (Мнозина считат, че първите двама са Атила и сина му Ирник). Само, че Атила и Ирник не могат да бъдат буквално митологизирани владетели в списъкът на българските владетели защото са сравнително добре датирани, с което ни най-малко не искам да кажа, че те не са наши владетели. 

Да видим точно какво ни казва списъка: 

"Авитохол живя 300 години. А родът му бе Дуло. Годината му Дилом Твирем. Ирник живя 150 години. Родът му бе Дуло. Годината му Дилом Твирем. Гостун – този бе наместник. Родът му Ерми. Годината му Дохс Твирем."

И нека сега пък видим какво описва Йорданес за гетските царе на Мизия в неговата "Гетика", които той нарича ту готи, ту гети и ги разграничава категорично от германите. Той цитира не запазеното до наши дни произведение на Дион Хрисостом "Гетика".

"същият този Дион споменава след дълго време за техния цар на име Телеф ...Готите заемат главно хунски имена"

Не забравяйте, че Йордан нарича хуните-българи и твърди, че те произлизат от гетите. В цитата, той казва, че гетските владетели носят хунски имена и визира и конкретно мизо-гетският владетел Телеф и като казах мизо-гетски, трябва да знаете че хуните са наричани и масагети, което е нищо друго освен мизо-гети. Конгломерат от две тракийски племена тези на мизи и гети.

Да продължим с казаното от Йордан.

"Дедите му (на Телеф) нарекли царството Мизия. Тази провинция има от изток устието на река Дунав, от юг - Македония, от запад - Истрия, от север -  Дунав . Гореспоменатият цар води война с данайците (гърците)..." 

Телеф син на Ава - Ави / АвиТелеф (потомък на Ава - сърна) не просто син на Херкулес, но това е владетел от преди Троянската война. Внимателно вижте, кой според Йордан, респективно Дион, наследява Телеф след смъртта му.

"Когато Телефос умира, той е наследен на трона от сина си Еврифил, роден от сестрата на Приам, цар на фригите. [Еврифил] участва в Троянската война поради любовта си към Касандра и, опитвайки се да помогне на роднините и зет си, умира скоро след появата си там."

Тук не просто има съвпадение а АвиТохол и Ирник (Ернак) със Телеф и Еврифил. Ще кажете че Еврифил има някакво именно съвпадение с леко намигване. Далеч не, уважаеми. Името Ирник-Ернак се среща при някой автори и под формата Ернах а името Еврифил е познато и като Еврих. Това име носят и по късни "готски" владетели по време на римската империя. Например визиготския (западни готи) владетел Еврих, Ерних, Ерник. 

Еврифил е син на сестрата на фригийския цар Приам. Фригия и Мизия са две тракийски държавни формирования, които са в Мала Ази, а както добре знаем и фригите под името бриги и мизите преди да се разселят в Мала Азия обитават Балканите или по конкретно Македония и Дунавска Мизия. 

После Йордан разказва за "готската" царица Томира, воювала с царят на персите Кир. Войната се води в Мала Азия. Там е убит сина и. След първоначалните победи на Кир, ето какво разказва Йордан.

"Тогава Кир, царят на персите... по времето (според Помпей Трог) на кралицата на гетите Томира, отиде на своята пагубна война . Горд от победите си в Азия, той се стреми да покори гетите, чиято царица, както казахме, била Томира" 

И още:

"Тогава царицата Томира, след като се укрепи благодарение на победата и огромната плячка, заловена от враговете, отиде в онази част на Мизия, която, след като взе името от Велика Скития, сега се нарича Малка Скития, и там тя построи град Томи на мизийския бряг на Понт , [наричайки го] със собственото му име."

Малка Скития драги българи е Добруджа, а градът е днешната Кюстѐнджа или Констанца.

Томира е известна в историографията като масагетска принцеса. Сещате се че така бяха наричани българите-хуни на Йордан, тоест мизо-гетите. Дали ви стана ясно вече как аджеба мизи и гети, тракийски племена се явяват същите тези българи и техните владетели?

Относно Стара Велика България, за чиято столица се спряга Фанагория до Меотидското езеро (Азовско море). Ще ви покажа монети с лък и главата на Артемида (Диана) а на реверса името "Фанагория" и Елен-Еленица за което е и посветена тази статия.

Йордан говори и за Това разказвайки историята на възникване на амазонките. Той разказва , че те също произлизат от гетите и родствените им скити. Амазонките почитат Артемида. Сещате се за наядите спътнички на Артемида, които като богинята могат да променят вида си и на еленици, сърни, кошути, свещено животно за Артемида. 

В митовете на българите от Волга амазонките произлизат от народа ни и също са войската на Артемида. Дори самото им название извеждат от нейното име. Арте-Меда е наричана и съкратено А-Ма. Името и там е тюрцизирано и е известно като У-май, а Ама-зонките, като Умай-джан и буквалният превод означава любимки на Умай, сиреч на Артемида. 

(големи племенни общности на старите скити и гети са тюрцизирани. Но това са късни изменения. Такъв пример са и куманите, които са тюрцизирани скити. Дори във въпросните летописи е пояснено, че старият им език преди да се тюрцизират е този, който днес наричаме "славянски". Там е описан като саклански а в прав текст БЪЛГАРСКИ. под името саклани те слагат старите скити и траки. Производен термин сред арабските хронисти пък е сакалиби, използван за посочване на славяноезичните народи. Ибн Фадлан казва, че владетел на всички сакалиби е този на България.) 

Тази идея за архетипа "еленица кърмилница" е дълбоко залегнала и в нашия фолклор.

„Теб ща та сърница откърми Сърница, Дамянчо, първескиня. Ката вечер тук ша доада Докат та, синко, отгледа. Както е мама заръчала, сичко е тъй станало. Ката вечер кога зорница изгрее, Сърна Дамянчо кърмеше. Като пък месец зайдеше, Сърна му челце близеше. Че кат зорница изгрея Сърница ми пак пристигна. Право в гората ми дойде. Право при юнак Дамянчо. Че го сърната поведе, на край го гората изведе. Наеха поле широко, широко поле безмерно. Стигнаха село Чумберлий. Там го сърната остави. И с тежки заръки заръча...“

с. Романя, Старозагорска област.

Оказва се, че тази вяра в праотеца, демиурга, и духа-божеството водач в образа на еленица-сърна-кошута датира от дълбока древност и се свързва с траките и скитите, за които редица автори говорят като за един народ. Вярата в прародителя, отгледан и кърмен от еленица, е регистрирана точно при траките, саките, тоест скитите и същата история виждаме и при българите. Очевидно е по-удобно да го наречем архаизация, отколкото да признаем, че ние сме местен народ.

Помните как тази история пристига в Испания с визиготите, считани за българи. Не са един и двама хронистите, които приравняват готите с такийските гети.

От Дион Касий разбираме, че по времето на император Елагабал /218-222 г./ „някой си, като се представял за някакво божество и носейки облеклото на Александър Велики, посетил местата около Дунава, минал през Мизия и Тракия като бакханствал с още 400 души с тирсове, облечени в небриди /еленови кожи/, и, без да извърши нищо лошо, изчезнал.“

Този феномен е толкова дълбоко вкоренен в мизите, гетите и като цяло в тракийските племена, че е невъзможно изследващите темата да не го открият, освен ако умишлено не си затварят очите. 

Именно в Лудогорието (територията на гети и мизи) е запазена фолклорната вяра за „Ерим баба“, „Демир баба“ - железния баща, роден от сърна. При павликяните той е известен като „Рим папа“. При помаците е като „Ерим бабайко“. Сред православните християни във варненско - „Имри поп“.

Това е изключително дълга и интересна тема и бих могъл да я разглеждам обстойно, но ще го оставим за друг път.

Ще спомена само, че става въпрос за Херметизъм (Хермес като праотец). Някои ще се изумят, но Хермес от арабските хронисти е идентифициран като библейския Енох, който сред тракийските фриги е известен като Анак - предпотопен владетел и цар на фригите.

Именно от Хермес редица тракийски владетели извеждат своя произход.

За Демир баба има легенда, че е праотец на 72 рода - някога били един народ, но се пръснали по лицето на земята.

Фрагмент от същата история е съхранена в един за много хора противоречив епос от волжките българи. Независимо от това, фрагментът е изумителен и говори именно за 72 рода, поверени под управлението на Великата богиня, наречена там и Артемида. В символ на властта ѝ над 72 саклански рода (в епоса всички траки и скити са наричани саклани) ѝ е дадена от Всемогъщия огърлица с 72 мъниста във формата на златни жълъди - плодовете на свещения дъб. Образ на родовото и световно дърво. Богинята никога не сваляла тази огърлица, докато не била измамена от Яга, разрушаващия всичко хармонично. Мънистата (родовете) били разпилени. Това погубило царството ѝ. Синът ѝ Субан (Сабазий, Дионис) възстановил в някаква степен царството именно чрез българите, обитаващи своята прародина на Балканите. В епоса обитанието им е наречено „Бирак“, анаграмна форма на „Перке“, което е едно от най-старите имена на Тракия. В епоса е описан и Хермес, който получил своето царство от Всемогъщия в Мизия и се превърнал в първия божествен предтеча на мизите, наричани също българи.

В произведението си "Златните ливади" Ал Масуди (896г.) - арабски хронист, цитира сведения за абсолютно същата фактология.

Той описва, че книгите на Енох (фригийския Анак), които той написал докато обитавал сред ангелите, били предадени на неговите потомци, през сина му Матусала (фригийския Манес, Масдес). Неговите потомци Ал Масуди нарича всички сакалиби (арабски термин за славяноезичните народи). Като особен род сред сакалибите (тези потомци - пазители на ангелското знание) той посочва на първо място българите, а после русите. Всички останали хронистът ги слага под общото название за славяноезични „сака-либи“. Цитираните народи имат общ корен, общ праотец, общ език. Това може би няма да пасне на много хора, които са попили умело прокарани стереотипи за библейската генеалогия, но тук ще пропусна тази тема.

С две думи, виждаме огромно количество данни, което ни показва коренно различна картина за местен произход на народа ни от тези, в които постоянно ни уверяват за Алтай, Памир и прочие. Както виждате базисната митологема за еленицата-кърмилница не прави изключение.