Християните в Газа пред „заплаха от изчезване“

Християните в Газа се страхуват от „заплаха от изчезване“ на фона на войната с Израел Нападението на Израел над Газа може да сложи край на дългата история на християнската общност в анклава.

Ивицата Газа – Когато израелските бомби започнаха да удрят някога оживените улици на град Газа, Даяна Тарази и семейството й избягаха в църквата „Светото семейство“, единственото римокатолическо място за поклонение в Ивицата Газа. 38-годишната палестинска християнка, нейният съпруг и три деца се скупчиха до събратята си в църквата и мюсюлманските съседи и приятели, приспивайки децата си в изтощен сън сред звуците на бомбардировките, мърморейки нежни насърчителни думи един на друг.

„Заедно се опитваме да преминем през войната, докато тя приключи – и я преживяваме“, каза Тарази пред Ал Джазира. 

Чувството им за безопасност беше разбито на 19 октомври, когато Израел бомбардира близката църква „Свети Порфирий“, най-старата в Газа, убивайки най-малко18 души. Израелската армия заяви в изявление, че църквата не е била цел на атаката. „Ракетата падна директно върху нея“, каза Тарази за гръцкия православен сайт. „Не можем да повярваме, че църквата не е била тяхна цел.“ Два дни по-рано експлозия в арабската болница Ал-Ахли – англиканска институция, разположена на няколко пресечки от нея – уби и рани стотици според палестинските здравни власти. Хамас обвини за взрива израелско въздушно нападение, докато Тел Авив твърди, че е причинено от неработеща ракета, изстреляна от въоръжена групировка "Палестински ислямски джихад", базирана в Газа.

Въпреки че град Газа и съседните бежански лагери са обградени от израелските сухопътни сили и въздушните нападения нанасят удари по района, Тарази отказва да напусне. „Ние не приемаме изселването от нашата страна, нашата земя и нашите църкви“, каза тя. „Няма да напусна църквата, освен в гроба.“

Палестинци по време на опелото на убити християни в двора на православната църква в Газа.

„Заплаха от изчезване“

Митри Рахеб, евангелски лутерански пастор и основател на университета Дар ал-Калима във Витлеем, каза, че е възможно настоящият конфликт да сложи края на дългата му история в тази ивица земя. „Тази общност е застрашена от изчезване“, каза Рахеб пред Ал Джазира. „Не съм сигурен дали ще оцелеят след израелските бомбардировки и дори да оцелеят, мисля, че много от тях ще искат да емигрират.“ „Знаем, че в рамките на това поколение християнството ще престане да съществува в Газа“, добави той. По-широкият регион на историческа Палестина е родното място на християнството, както и мястото на много от събитията в Стария и Новия завет на Библията.

През четвърти век Газа, разположена покрай основен търговски път с достъп до оживено пристанище и космополитен град, се превърна в основен християнски мисионерски център. След 1948 г., когато държавата Израел е създадена и 700 000 палестинци са изгонени от домовете си в това, което става известно като Накба или „катастрофа“, повече палестински християни се присъединяват към общността в крайбрежния анклав. Оценките показват, че броят на християните в Газа е намалял през последните години от 3000, регистрирани през 2007 г., когато Хамас пое пълен контрол над ивицата, задействайки блокадата на Израел и ускорявайки напускането на християните от засегнатия от бедност анклав.

Атаките на Западния бряг се увеличиха четири пъти На Западния бряг християните са на по-силна основа с повече от 47 000 души, живеещи там, според преброяване от 2017 г. Но насилието и преследването разстроиха общността и там. „Нападенията срещу духовници и църкви са се учетворили тази година в сравнение с миналата година“, каза Рахеб, чиято академична институция документира подобни събития. 

На 1 януари, дни след като Израел се закле в най-крайнодясното правителство в историята на страната, двама неидентифицирани мъже нахлуха в протестантското гробище Mount Zion в Йерусалим и оскверниха повече от 30 гроба, като избутаха надгробни плочи с форма на кръст и ги разбиха с камъни.

На 26 януари тълпа израелски заселници нападна арменски бар в християнския квартал на Стария град на Йерусалим, викайки „Смърт на арабите… Смърт на християните“. Няколко дни по-късно арменци, напускащи възпоменателна служба в арменския квартал, бяха нападнати от израелски заселници, носещи тояги. Арменец беше напръскан с лютив спрей, докато заселници се качиха по стените на арменския манастир, опитвайки се да свалят знамето му, на което имаше кръст. Атаките продължават да ескалират в тандем с опитите на Израел да „заглуши всички гласове, идващи от палестинци в Израел“, каза Рахеб. „Те са еврейски заселници терористи, но международната общност не ги признава за такива, защото е част от същата колониална [нагласа]“, каза той, добавяйки, че се тревожи, че постоянната заплаха от насилие в крайна сметка ще изгони християнството от Света земя.

На 3-ти април 2024 Ерусалимската полиция започва да разрушава собствеността на арменската патриаршия, да насилва духовниците и да изселва арменските мирни християни от арменския квартал. Проверка ТУК

„Децата ми бяха обезобразени, мъртви“ 

Обратно в Газа, Рамез ал-Сури се опитва да си спомни смъртта на трите си деца, Сухейл, Мажд и Джули, при атентата в църквата Свети Порфирий. 

„В сградата имаше цивилни, които не им принадлежаха“, каза той, имайки предвид палестинската групировка Хамас, която предприе изненадващата атака в Южен Израел на 7 октомври, която доведе до бомбардировките на Израел. 

Ал-Сури се надяваше, че близките му ще бъдат в безопасност на свято място, но дори светостта на помещенията му не можеше да защити семейството му от израелските бомбардировки. Известно е, че израелската армия също е атакувала училища на ООН, приютяващи разселени жени и деца, както и болници, линейки и хуманитарни доставки. 

„Трите ми деца бяха обезобразени от ракетата и шрапнелите“, каза той, все още видимо в шок дни по-късно.

"Не мога да повярвам, че няма да говоря и да играя с тях отново в живота си."

New York Times, точно преди Коледа, публикува статия, озаглавена Бог е под развалините в Газа: 

Покорената Коледа на Витлеем . То подчертава как за първи път в модерната епоха палестинските християнски лидери във Витлеем, родното място на Исус, разположено на окупирания Западен бряг, избраха да се откажат от обичайните обществени празници, като мигащи коледни светлини, свирене на музика на улици, украсеното дърво на площад Мангер и т.н. По същество Витлеем беше „призрачен град“ тази година.

До коледа те посочиха широко разпространените бомбардировки, смърт и разрушения в Газа, които са убили над 20 000 палестинци. 70 процента от 20 000 жертви са жени и деца, според Министерството на здравеопазването в Газа и Обединените нации. 

От жертвите общо 21 християни в Газа са убити, включително две жени католички. Нахида Антон и нейната дъщеря Самар Антон бяха застреляни от израелските сили , докато вървяха към манастира на мисионерките на милосърдието в комплекса на католическата енория на Светото семейство, единствената католическа църква в ивицата Газа. 

Самар беше убита от израелци, докато се опитваше да пренесе майка си на безопасно място. Израелските сили също унищожиха манастира, за който се смята, че приютява 300 души . 

Според латинския патриарх на Йерусалим , кардинал Пиербатиста Пицабела, те "са били застреляни хладнокръвно в помещенията на енорията, където няма воюващи". 

21 християни може да изглеждат малко в сравнение с десетките хиляди мюсюлмани, които са били убити, ранени и разселени. Но фактът, че има по-малко от 1000 християни в Газа – спад от 2000 през 2007 г., когато Хамас пое контрола над района – означава, че такива жертви заплашват да премахнат присъствието им в ивицата Газа за първи път в тяхната 2000-годишна история.

(21 са жертвите до коледа. Вече са над 100 от християнската общност, като много от тях не са случайни жертви на войната а са хладнокръвно разстреляни.)

Пълните статии може да прочетете в следните линкове:

1. https://www.hungarianconservative.com/articles/culture_society/christians_holy_land_disappearing_presence/

2. https://www.aljazeera.com/features/2023/11/10/extinction-gaza-christians-fear-for-communitys-survival-amid-israel-war

Ние сме евреи антиционисти

Ние сме евреи антиционисти и виждаме как в Газа се разгръща геноцид 

Тази статия е на повече от 5 месеца и е на Елън Броцки и Ариел Корен.

(Статията е от сряда, 18 октомври 2023 г. Посочените цифри на убитите не са актуални към момента. В рамките на пет месеца, израелската армия е избила над половин милион цивилни палестинци, от които над 10 000 деца а 23 000 са останали сираци.)

Вече е невъзможно за американските политици да пренебрегнат клането в Газа: повече от 3500 палестинци бяха убити в 12-дневния бараж, включително 500-те, според съобщенията, убити във вторник в баптистката болница Ал-Ахли Араби. Около 50 цели семейства са били унищожени – всички живи роднини, включително деца и бебета, са изчезнали. И Израел издаде директива към останалите, която се равнява на ултиматум: напуснете северната част на Газа, всичките 1,1 милиона от вас, „заради вашата собствена безопасност“ – с други думи, евакуирайте се или рискувайте да умрете при предстоящата светкавична и наземна инвазия.

Организацията на обединените нации казва, че такава масова евакуация е „невъзможна“ и има потенциално „опустошителни хуманитарни последици“, умолявайки Израел да отмени заповедта. Специален докладчик на ООН беше ясен, като нарече заповедта „престъпление срещу човечеството и грубо нарушение на международното хуманитарно право“.

Ние го наричаме по друг начин: разгръщащ се геноцид.

Няма друга дума, която да опише парада на смъртта, прегърнат от израелските политици. Според международното право геноцидът изисква две неща: „намерение да се унищожи, изцяло или частично, национална, етническа, расова или религиозна група“ и след това опит за унищожаване на тази група. Без умисъл тези действия се равняват на етническо прочистване. Ако са умишлени, те се считат за геноцид.

Изглежда Израел полага основите за унищожаването на Газа и нейните жители: президентът Исак Херцог в петък каза, че жителите на Газа не са невинни цивилни: „Отговорна е цяла нация. Не е вярна тази реторика, че цивилните не са наясно, не са замесени. Абсолютно не е вярно.” Това противоречи на международното право, което забранява колективното наказание и нападението срещу цивилни , като и двете се равняват на военни престъпления. Това също предполага, че Израел няма да прояви сдържаност в атаките си срещу Газа.

Принудителното разселване, което Израел започна, е установен предшественик на изтребление – всъщност една от последните стъпки в 10-те етапа на геноцида , цитирани в международен план от учени и институции за геноцида, включително от музеите на Холокоста по целия свят . Тези стъпки, които могат да се случат едновременно, включват „дехуманизация“, действия, които лишават групи от вода и храна, и фалшивото етикетиране на военните операции като „борба с тероризма“.

Ние сме там. Израелски официални лица се позовават на тероризъм, за да оправдаят безразборната си бомбена кампания, докато израелският министър на отбраната каза, че те се борят с „човешки животни“ – дехуманизиращ език, който винаги се използва в навечерието на геноцида. А неназован представител на израелската отбрана беше цитиран да казва: „Газа в крайна сметка ще се превърне в град на палатки. Няма да има сгради."

Премиерът Бенямин Нетаняху повтори обещанието си , че масовата смърт, причинена досега, е „само началото“. Ивицата Газа е под „пълна обсада“, каза министърът на отбраната , и е прекъсната от електричество, гориво, храна и вода. Член на Кнесета открито призова за втора Накба , имайки предвид масовото разселване на палестинци през 1948 г. Отново, умишленото създаване на друга Накба би означавало геноцид в Газа.

Риториката достигна и до редовия състав: израелски войник каза по националната телевизия, че тази война не е само с Хамас, но „с всички цивилни“. Това безразборно заличаване на палестинци в Газа без съмнение би било геноцид – както самият израелски учен по геноцида заяви . Пред очите ни активно се разиграват предвестниците на геноцида.

Като евреи, ние напълно осъждаме това. Ние осъждаме безусловната подкрепа на нашите представители за израелската политика, която улесни продължилата десетилетия окупация, призната от мнозинството от света като нарушение на международното право . Ние осъждаме всяко действие, което ще въвлече нашия народ в нов геноцид – независимо дали като извършители или потиснати.

Призоваваме нашите законодатели да направят същото. Финансирането на потенциален геноцид от наше име не е противоотрова срещу антисемитизма: те предават евреите, които твърдят, че подкрепят.

Повече от 1400 израелци бяха убити миналата седмица при брутални изненадващи атаки на Хамас – в допълнение към 200 държани за заложници. Това е ужасна, опустошителна жертва и ние безрезервно скърбим за отнемането на цивилен живот. Предотвратяването на по-нататъшна загуба на живот – включително на заложниците – е неотложен приоритет.

Ние също така отхвърляме хиперфиксацията върху Хамас, която е погълнала американската политика, и разбираме тази неотдавнашна атака като резултат от продължилите десетилетия израелски престъпления и обсада. Този факт беше потвърден от израелски опозиционни лидери , ветерански групи и вестници .

Питаме нашата еврейска общност: къде е траурът и скръбта в дните, когато изгубените цивилни животи са палестинци? Когато децата са заловени от израелски войници?

Между 2000 г. и неотдавнашната вълна от насилие повече от 10 600 палестинци са били убити от израелци, според правозащитната група B'Tselem , в сравнение с 1329 израелци от палестинци – осемкратна разлика.

Десетилетията между 1948 г. и 2000 г. са изпълнени с още десетки хиляди мъртви – предимно палестинци. Числата ясно показват, че историята на този конфликт е историята на огромната смърт и изселване на палестинци.

По-голямата част от американските политици, от време на време, са се съгласявали.

През последната седмица президентът Джоузеф Р. Байдън многократно каза, че ангажиментът на САЩ към Израел е непоколебим – „решителен и непоклатим“ – тъй като всеки ден се хвърлят 1000 бомби. Държавният секретар Антъни Блинкен изтри изявления, на два пъти, призоваващи за прекратяване на огъня. Докато Байдън посещава Израел, изключително важно е той незабавно да призове за прекратяване на военните действия. Ако не успее да използва огромния лост, който има, за да спасява животи в Газа, тези смъртни случаи ще бъдат отчасти негова отговорност.

Специален пратеник на САЩ каза , че „никой няма право да казва на Израел как да се защитава“. Държавният департамент всъщност предупреди дипломатите да стоят далеч от фразите „деескалация/прекратяване на огъня“, „край на насилието/кръвопролитие“ и „възстановяване на спокойствието“.

Повечето от нашите представители в Конгреса – и на двете партии – не са по-добри: водещият републикански сенатор Линдзи Греъм каза, че това е „религиозна война“ и призова Израел да „изравни положението“, когато говори за Газа.

Конгресменът Нанси Пелоси, нашият конгресмен в Калифорния, потвърди, че Съединените щати стоят „непоколебимо“ до Израел, докато провежда защитата си – поради което седем от нас се приковахме към нейните офиси в Сан Франциско в петък, когато повече от 200 антиционистки евреи се събраха , призовавайки за прекратяване на военната помощ на САЩ за Израел.

Малцината, които не са съгласни, са оставени настрани: представителят Рашида Тлаиб, например, оплака загубите и от двете страни, но призова за край на окупацията и апартейда; Републиканците в Камарата на представителите се стремят да я осъдят . Конгресменът Илхан Омар също скърби за израелските и палестинските загуби, но беше критикуван , че се осмели да постави под въпрос „безусловните продажби на оръжия и военната помощ за Израел“.

Белият дом определи всеки законодател, който настоява за ограничаване, като „позорен“ и „отвратителен“.

Най-основният хуманитарен импулс – да се сложи оръжие – вече е немислим в американската политика. Поставянето под въпрос правото на Израел на „самозащита“ всъщност се приравнява на антисемитизъм.

И все пак виждаме ясно реалността на тази така наречена защита: терористична кампания и разработване на планове за геноцид отгоре. С подкрепата на Запада Израел се хвърля с главата напред в клане.

И докато първоначалното нахлуване на Хамас доведе до незабавно осъждане от страна на политиците в цялата страна, неотдавнашният атентат не доведе до никаква оценка. Нямаше почти никакъв размисъл върху историята, която роди Хамас, барикадира Газа и създаде окупацията.

Израел по същество каза на жителите на Газа да се махнат или да умрат, избор между експулсиране и унищожение, между етническо прочистване и геноцид – и докато правеше това, заличи изходните маршрути и стреля по бягащите конвои , оставяйки жителите на Газа в капан.

Вместо да призоват за незабавно спиране на насилието, американските законодатели осветиха сградите на нашата столица в синьо и бяло и казаха, че „стоят с Израел“. Те имат силата да променят изчисленията и да принудят Израел – най-големият бенефициент на американската военна помощ – да следва международното право, но те избират да не го правят.

Достатъчно. Призоваваме законодателите да съберат смелост, за да спрат извършването на геноцид в наше име. Те могат да подкрепят израелските жертви, без да позволяват масово клане и принудително разселване, действия, които ще отнемат хиляди и хиляди животи.

Всички последващи смъртни случаи ще бъдат кръв не само по ръцете на Израел, но и върху американците – особено тези, които имаха шанса да настояват за международните норми и да порицаят окупацията, но вместо това избраха да стоят настрана.

Тази статия беше изменена на 21 октомври 2023 г., за да се коригира броят на заложниците, взети от Хамас, и да се изясни, че принудителното разселване е една от последните стъпки в геноцида преди унищожаването, а не последната стъпка, както се казваше в предишна версия.

Елън Броцки е дългогодишна еврейска активистка и доброволец с Jewish Voice for Peace Bay Area, клон на най-голямата в света антиционистка еврейска организация в солидарност с палестинската свобода.

Ариел Корен е еврейка антиционист, която напусна Google в знак на протест срещу военния договор на компанията с Израел; тя е основател на Respond Crisis Translation, екип за бързо реагиране на езиково правосъдие. 

Статията е на The Guardian

Оригинална статия в линка: https://www.theguardian.com/commentisfree/2023/oct/18/israel-gaza-hamas-palestinians

Едно от имената на лъжата е "Архаизация".

 

Източници директно назоваващи българите, като идентични със най-старите обитатели на Балканите.

Фулко: анонимен поет, известен като "Фулко" или просто "Поетът от Шарлевил". Магистър Фулко, е бил учител и декан в катедралата в Реймс от 1165 до 1175 г.

Falconis: Historia Gestorum Viae Nostri Temporis Hierosolymitani

“Оттук поели през земите на българите, които назовават траки – според предишните паметници”

Лаоник Халкокондил: роден около 1430 г. в Атина. Образованието си получава в Мистра от философа Плетон.

“Той настройвал елините срещу своя дядо и се стремял към преврат; бил привлякъл за съюзник господаря на мизите — Михаил”

Българския владетел е наречен господар на траките мизи.

„След това той тръгнал срещу мизите и трибалите. Това племе е най-древното и най-многобройното измежду всички народи на земята. Дали то е заселило тези области, след като се е откъснало от илирите? Или, както някои смятат, от областта отвъд Истър, на края на Европа, от Кроатия и Прусиите при северния океан и от Сарматия, сега наричана Росия, чак до областите, ненаселени поради силните студове — тръгнали от там, те преминали Истър и достигнали до областта при Йонийско море и след като превзели тези земи, които се простират чак до венетите, се заселили там? Или пък е по-добре да се каже обратното — че те са тръгнали от там, от областта при Йонийско море, преминали са Истър и са достигнали до отвъдната страна? Във всеки случай аз не бих могъл да се произнеса категорично по този въпрос. Това, което знам със сигурност, е, че тези народи, ако и да се различават помежду си по имена, по обичаи почти не се отличават, а е очевидно, че и до ден днешен те си служат с един и същ език.“

Халкондил тук говори за българи и сърби, като твърди, че те са същите онези народи, които в древността са наричани траки. Също така, той твърди, че езикът който говорят сърбите и българите, хърватите, поляците е езикът, който говорят траките, илирите и сърматите. Тоест езикът, който днес наричаме „славянски“ е езикът на изброените.

„И тъй, аз зная, че и трибалите, и мизите, и илирите, и кроатите, и поляните, и сарматите имат един и същ език: ако трябва да се изкажа, вземайки предвид това обстоятелство, то те по род са едни и същи и са едноплеменни. Но с течение на времето обиталищата им са се разделили и те са заселили различните области, до които са достигнали.“

С две думи, Халкондил казва, че така наречените днес славянски народи, в древността са по-горе изброените. Били са един народ, който се е разделил във времето.

От всички древни документи, които е изследвал е разбрал, че това е най-древния народ от всички народи по земята и затова е и най-многоброен.

Това твърдение е изказано и от Херодот (484-425 г .пр.Хр.) в книга пета, глава трета.

„Траките след индийците са най-многобройни на земята. Ако траките бяха единни и под властта на един владетел , то според мен щяха да са непобедими и много по-могъщи от всички народи. Но тъй-като никога не успяха да постигнат единодушие, това беше коренът на тяхната слабост. Техните племена във всяка местност имат специфични имена. Моралът и обичаите са еднакви за всички с изключение на гетите, травсите и племената живеещи на север от крестоните.“

Говорейки за сарматите, че са били в древността един народ с траки и илири, това включва и скитите, тъй като сарматите произлизат от тях а и много тракийски племена са наричани скити. Персите дори са определяли траките като част от скитите.

В този ред на мисли Тукидид потвърждава думите на Херодот, които по-късно ще каже и Халкондил.

„И не само в Европа, но дори и в Азия няма народ , който сам да се противопостави на скитите, ако са обединени.“

Тукидид (455-397г.пр.Хр.)

Йоан Цеца (Цец, Цецес) (на старогръцки: Ἰωάννης Τζέτζης, Johannes Tzetzes), * ок. 1110 в Константинопол, † ок. 1180 в Константинопол) е византийски учен, поет, граматик и филолог от Константинопол през 12 век.

“А пеонците са българите. Не вярвай на глупаците, да смяташ, че пеонците са различни от тях. Те (глупаците) смятат, че Аксиос е различен от Вардара. ... А някога бяха господари от планината Пинд ... почти до самия Константинопол чак до времето на най-силния самодържец Василий, който напълно им свил врата и ги направи роби на Ромейската държава."

Пеонците са едно от могъщите тракийски племена обитавали земите в съседство с Македония. Пеонците, както и едони и македони са определяни като пеласгически племена или най-старото население на Балканския полуостров.

Подобно на твърденията на Халкондил, Херодот, Тукидит и друг летописец пише за пеоните, наричайки ги агриани, траки и илири най-мъжествените войнствени народи на Европа. Луций Ариан / Arr. II.7.5.

Йоан Зонара казва, че панонците са българи. В далечното минало сред старите гръцки автори се е твърдяло, че между траките пеони и панонците няма разлика, и че това е един и същи народ.

Йоан Малала, (491-578г.) дава сведения за друго тракийско племе, мирмидонците.

"И така Ахил заминал заедно с атридите, като водил своя собствена войска от 3000 души, наричани тогава мирмидонци, а сега българи."

Йоан Цеца: 12 век пък директно казва, че както Ахил, така и тези които предвожда, в неговото време са наричани хуни или българи а преди мирмидонци.

”… с тях бе Ахил, многославният син на Пелей и Тетида, чийто известен родител беше Хирон философа. Бе предводител на хуните, българите-мирмидонци. Те бяха две по хиляда, а също така и петстотин. …Евфрем, синът на Тризен, марокейците водеше смело. А Пирехмис беше вожд на пеонци, на българи сиреч, той бе поел от към Аксиос, сиреч известната Вардар. … Хромий и Еном стояха начело на всичките мизи…”

И още:

“А пеонци са българите. Не вярвай на глупците, да смяташ, че пеонците са различни от тях. Те (глупците) смятат, че Аксиос е различен от Вардара, и казват, че се пише с дифтонг…”

Михаил Ателиат, ромейски хронист от 11 век:

„Българите са мирмидонци“.

Бретонецът Вилхелм, говорейки за смъртта на Балдуин Фландърски казва, че той е погубен от предводителят на траките - LIBI, IV, c.147. Става въпрос за цар Калоян.

„По късно предводителя на траките го погубил на същото място“

Никита Хоният, конкретизира като нарича българския владетел Калоян, мизиец.

Йосиф Флавий. Казва, че илирийци, далмати и даки са българи.

„илоурїи же и длъмате и дакїи нарицѧ ємыи блъгаре въ истре живоущїи под од͠немъ плъкомъ живоуще римськыимъ.“

Казаното от Магнус Енодий (486 г. епископ на Павия (Италия). Роден във Франция, близък приятел на остготския крал Теодорих.), кореспондира не само с Херодот, Тукидид и Халкондил но и с казаното от Плутарх за пелсагите.

“ БЪЛГАРИТЕ – това е народът, който имаше всичко, което пожелавал; те вярваха, че светът е открит за тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е народът, на който се учудваше светът.“

Плутарх разказва, че най-древното предание говори за пеласгите. „Те покорили много племена и народи и поставили да ги владеят правители от своята кръв.“ Те овладели и Лациум и създали Рим.

„Някои казват, че пеласгите, след като са скитали из по-голямата част от обитаемата земя и са покорили по-голямата част от човечеството, са се заселили на това място и че поради силата си във война са нарекли своя град Рим.“

Plut.Rom.I.1.“

Дионисий Халикарнаски също потвърждава това. Той говори за народа на пеласгите, който превъзхождал във всяко отношение другите древни народи. Превъзхождали ги както във военно отношение, така и във всякакви други културни аспекти. Той също казва, че са овладели много земи и, че завладели Лациум.

Литовска хроника от периода, когато България пада под Турско робство. В нея се говори за български владетел с титлата княз, който бил откърмен от сърна в горския пущинак, за да не загине. Важно е да се отбележи, че хрониката конкретизира, че българи и мизи са едно и също. „Княз мизийски, сиреч български...“

Йордан нарича хуните-българи и твърди, че те произлизат от тракийските гети. В цитата, той казва, че гетските владетели носят хунски имена и визира и конкретно мизо-гетският владетел Телеф и като казах мизо-гетски, трябва да знаете че хуните са наричани и масагети, което е нищо друго освен мизо-гети. Конгломерат от две тракийски племена тези на мизи и гети.

Йордан също нарича и масагетската владетелка Томира. Тракийска владетелка. Масагетите на Томира са наричани и бели хуни. 

"Считат за свои предци тракийския Цар на Мизия Телеф, син на Херкулес, тракийската Царица на масагетите Томира..."

Кой е всъщност Телеф, прочетете в друга моя публикация ТУК

Обърнете внимание на следващия стар български източник, който посочва българите и България под управлението на Александър тук на Балканите.

Михаил Аталиат: "История" XI 

"...мизи са българите, които по-късно получили своето ново название",  

"...българите са мирмидонците"

Лъв Дякон (X век) сам участник в събитията в битка с българите, той ги нарича мизи и казва, че без малко и той щял да загине от скитския меч. 

Димитрий Хоматиат: казва

"Този наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновенно нарича и като българи..."

Този отец е Климент Охридски.

Той също потвърждава, че българите били изселени от военната сила на Александър на север от Дунава, но след време със страшна сила се върнали отново в старите си земи.

Йоан Скилица нарича българския цар Симеон мизиец. Той отъждествява скити, мизи и българи като едно и също.

Казаното от тези автори касае едно и също, касае нашият народ и неговите предци.

Източниците са огромно количество и колкото и да наричат това АРХАИЗАЦИЯ, терминът остава единствено оправдание за напластените измами не само в историята на българите а и в историята на съвременната ни цивилизация. 

Поради тези напластявания, днес нашата наука в по-голямата си част не съумява обективно да служи на правдата и народа си.  

Накратко за историческите заличители на памет.

 Как подмениха историята на германите ограбвайки нашата.

На картата на Ортелиус, която наскоро ви показах но преиздадена от холандеца Ян Янсон виждаме трите „готски“ племена: „Грутунгите“ (степни хора), на северния бряг при устието на Дунав в днешна Бесарабия. „Тервинги“ (горски хора) в подножието на Южните Карпати на северния бряг на Дунав и „гепиди” - където живеят даките, тоест вътре в подковата на Карпатските планини.

Тервинги

Теруинги се споменават за първи път в Генетиакус на Максимиан Август (част от Panegyrici Latini XI, 17)

В Парижки ръкопис от 14 век Тервингите са споменати в списък заедно с траки.

Имената Tervingi и Grutungi са представени така както звучат и се изписват в германските езици. Но на езика на народите от “славянската езикова група” те звучат по различен начин: тервинги са древляни, а грутунгите са поляни. Византийският император Константин Порфирогенет съобщава по този въпрос, че „Тервуния” на славянски език означава „укрепено място”, тъй като тази страна има много укрепления.

Константин реално казва какъв е езика и народността на набедените за германски готи. Тервуния или Тервингия

Тервинги е синтез от: „Дервинки“, „Дървенци“, “Дървесни”. Етимологията е ясна, особено след като Tervingi се характеризират като „горски готи“ [буквално „горски хора“, което е равнозначно с по-късното древляни (?!) за някои от „склавините“).

“Тервуния на славянски език означава "укрепено място", защото тази страна има много укрепления. [Знай], че тази страна Тервуния е подчинена на друга страна, наречена Канали. На славянски език Канали означава "каруца", тъй като поради равнинността на мястото всяка работа там се извършва с помощта на каруци.”

[Константин Порфирогенет. За управлението на империя / Прев. Г. Г. Литаврина.-- В книгата: Развитието на етническото самосъзнание на славянските народи през ранното средновековие. М., 1982, стр. 272.]

В „История на императорите“ тервингите са наречени скитски народ. “ [Script. Hist. Aug., 6, 2; ЛИБИ, І, 65]

Объркването при наставки-окончания като „нги" идва от превод на имената им. Окончанието "нки" естествено преминава в западното "ngi".

Ще си кажете, че Йордан ги е записал така. Това не е истина обаче.

Произведението на Йордан има преписвачи. Един такъв преписвач от 8-10 век коригира текста от 6-ти век.

Момзен датира Хайделбергския кодекс до 8-ми век въз основа на вида на писмеността. Други изследователи го датират 9-ти и 10-ти век.

Според някои източници този екземпляр от трактата на Йорданес е открит в скрипториума на императорския манастир във Фулда (функциониращ в периода 744-1802), след което се озовава в манастира в Майнц, а оттам в библиотеката на Ватикана. След унищожаването на Първия германски райх от Наполеон през 1806 г. кодексът се премества в Париж и оттам се връща във Ватикана. През 1816 г. този кодекс, копие на трактата на Йордан, се озовава в библиотеката на университета в Хайделберг, откъдето вероятно е взет от депутата на германския Бундестаг Теодор Момзен.

Ето така от историята на народа ни се създават историите на други народи. За съжаление в измама биват поставени и двете страни. Подменена е и историята на германските народи и нашата.

В редица хроники на „славяноговорящи“ народи е съхранена паметта, че народите ни обитават тези земи от праисторически времена.

Относно името на тервингите, сиреч дървесните обяснение за произхода на името дава една чешка хроника.

Cronica Przibiconis, стр. 5. Превод според Хрониката от времето на Карл IV, стр. 272- 273.

„Освен това, някои от техния вид прекосиха Русия, Померания и Касубия до царството на Дакия и морските граници на север и изпълниха цялата земя на Русия и я култивираха по същия начин.“ Други обаче преминали от Бохемия през река Моравия и там заселилиха страната, наречена земя Моравия, а също и княжествата Мисна, Будисинензе, Бранденбург и Лужица. „Сега всички тези земи бяха обрасли с гора и никой не живееше в тях, които всички гореспоменати Словани боготворяха и в тях живеят до ден днешен.“

Иронично странно е, че така наречените „тиверци“ заедно с „уличите“ категоризирани като славянски племена обитават пространството Днестър и Дунав. Старото име на Днестър е Тирас.

Те се споменават за първи път в Повестта за отминалите години заедно с други източно "славянски" племена от 9 век. Основният поминък на тиверците е земеделието. Тиверците участват в походите на Олег срещу Цариград през 907 г. и Игор през 944 г. В средата на 10 век земите на тиверците стават част от Киевска Рус. Потомците на тиверците днес са една от частите на украинския народ.

Грутунгите

Авторът на Панегирика на Максимиан Август (291 г.) твърди, че „терингите са част от готите“ (Tervingi pars alia Gothomm). Ако се вярва на коментарите на Зосим, то “Grutungs” е местното име на готските племена, вероятно дадено им в Северното Черноморие или на Балканите.

XII paneg. lat. XI (III), 17, 1-2; Zosim. IV. 38, 1.

Германистите предлагат етимология на името „Greuthungi“ да означава „обитатели на степта“ или „хората с каменисти брегове“.

Славистите обаче твърдят, че името на грутунгите е препратка към „поляни“ и е свързано с „поле“, „степ“. Те ги свързват и с обитателите на Киевска Рус. Това предположение се основава на факта, че ако гревтунгите означават „хора, които живеят на земята (в полето)“, а тервингите означават „хора, които живеят в горите“, тогава може да бъде видяна аналогията с поляните и древляните на Киевска Рус, които също са имали имената си с подобно значение. Живели на същите места като споменатите по-горе готски племена и винаги са били наблизо едни до други.

Клавдиан споменава, че грутунги живеят и във Фригия с фригите.

Искам да насоча вниманието ви към топонимите и хидронимите във фрагмента от картата на Ортелиус, която ви показвам намиращи се в територията на днешна Бесарабия, тоест Молдова и Украйна.

Да погледнем първо някой от градовете.

Zargidava

Tamasidava

Piroboridava

Първите три селища притежават тракийския елемент за селище, град или крепост „дава“, „дева“. Тук ще направя препратка към българското „дува-р“, стена, зид, укрепено място. Счита се, че тази дума в българския е влязла от персийския, но виждаме корена и в тракийския. А в санскрит „dauvArika“ се наричат охранителните на крепостната порта.

Zargidava - Имената са двусъставни „Zargidava“ е Гето-Дакийско селище споменато от Птоломей. (Ζαργίδαυα, Ptol. 3.10.15) Открито е археологически в землището на днешното село Брад в Молдова. Ptolemy, Claudius (n.d.) [ca. 140 AD]. Geographia

Селището води своето начало от неолита. В него е регистрирана културата Кукутени – Трупилиан.

Като Заргидава, Саргедава и Аргидава е регистрирано името на столицата на Буребиста в Дакийското царство. Тя се е намирала в района на днешните Попещи и Гюргево. Надпис съдържащ това име с декрет е открит в Дионисополис (Балчик). Съхранява се в София.

Името Зарги-дава е възможно да е свързано с тракийското племе „загорци“. Образно казано „зад планинци“. Зарг се среща и със значение — щит, гребен, хребет, планина.

Дионисий Периегет пише, че племето „загори“, „загорци“ е граничело с агатирсите, познати ни по-късно като хазари. А Стефан византийски пише, че елините наричали травсите, агатирси.

Според Херодот (книга 5, глава 4) и Ливий (книга 38, гл.41) Травсите са тракийско племе.

Не трябва да се подминава и епитета на тракийския бог Дионис – Загрей. Значението на епитета "Загрей" е по-стар вариант на българското Шегор, сиреч бик и се отнася към понятието за СИЛА. Тогава името би означавало силно-укрепено селище.

Tamasidava - „Tamasi“- тъма, тъмнина и „dava“ – селище. Това е тракийското име на днешния град Рени. Това открива местния историк Виталий Пастух-Коболтеану в архивите на Кишинев. Други считат, че Пироборидава е предшественика на град Рени.

Piroboridava – Това име е трисъставно „pir(o)“, „bori“ и „dava“. Някой предполагат, че „пир“ е вероятно със значението огън сиреч пареща, корена „бори“ е всъщност бара, сиреч река и съответно "дава", селище, крепост. Според тази трактовка значението пареща идва от усещането когато се докоснете до ледени води.

Интересна препратка от санскрит ни дава обаче думата „devapura“ – божествена крепост. Тук виждаме думата „Pur“ със значението крепост. И това е най-вероятното значение на първата част от името, която виждаме в името Пирин. От българската дума „пера“, сиреч бия, произлиза едно от имената за крепостните съоръжения „бойница“. Тогава името би могло да се тълкува, като „крепост-буйна река“.

Всички тези градове в днешна Бесарабия се намират в територията на Долна Мизия „Мизия инфериор“. Тракийското племе мизи е това, което най-често е асоциирано с българите.

Като финал на тази публикация, ще спомена хидронима на река Тирас – Днестър. Тя е тълкувана по разнообразия от начини, но е добре да се каже, че Тирас е името на един от синовете на Яфет, от който според библейските писания произлизат траките.

Това са първите светлокоси хора, споменати в древността (според Ксенофан) и по-късно са известни като гети (според историци, започващи с Херодот) (4.93, 5.3).

Tiras или Tyras в древността е името и на река Днестър , както и на елинска колония, разположена близо до нейното устие. Някои, включително Ноа Уебстър, предполагат, че Тирас е бил почитан от своите потомци като Тор, приравнявайки и двете форми с Θουρος (Турос), споменат от Омир като „Арес на траките“. Най-ранните скандинавски саги назовават Тор като вожд на предците и проследяват произхода му в Тракия.

И за Арес и за Дионис в античните сведения се среща епитета им „Трак“, който е вариация на „Тирас“. Според тракийските апокрифи, Дионис е по-ранен владетел на траките от Арес.

Използвах само няколко примера с които да ви покажа, как имената на тракийски – скитски племена се оказват в един момент германизирани, германите се оказват в земите ни без наличие на археологически свидетелства а проблема е решен като набедените за германи са умело трансформирани в готи, а са всъщност гети. Същите, по същите тези земи изведнъж се оказват „славяноговорящи“ племена в по-късна епоха.

Теофилакт Симоката казва: „Склавини, или гети, защото така бяха наричани в древността.“

Всичките им топоними, хидроними, теоними, ендоними имат поразително обяснение на български и на другите езици от нашата езикова група, но нямат ни на гръцки, ни на латински, а за да имат някакво обяснение на германски се оказва, че е нужно още в дълбока древност да се вземат творби на местни автори и да се редактират на съответния език, а оригиналите и ранните преписи да бъдат унищожавани.

Ще завърша със скандалното иронично изявление.

НЕ, няма никакъв заговор срещу народа ни, срещу принадлежните нему езиково и родово!

Абсолютно никакъв исторически заговор! Само имаме безчет свидетелства, за редактирани, изчезнали, изгубени и унищожени исторически документи и сведения.

За сметка на това имаме фалшиво скроени истории на цели европейски народи, чиято истинска памет е заличена.