За Македония с любов!

"Свободна Македония" - Васил Маринов

Дълго време мислих дали да разкажа тази история. Тя е лично преживяна и в нея няма нищо пресилено поради някакви убеждения или съмнителни цели. Такава е каквато съм я преживял. Разказът ми касае Македония, каквато съм я видял и я помня. 

Моят род е добруджански. Аз съм трето поколение добруджанец от българи живели в южна Добруджа. Дядо ми и баба ми по майчина линия са родени в северна Добруджа. Там се заселват техните родители идвайки от Котел. Т.е. общо четири поколения моите предци са добруджанци, а като добавя и моят син - стават вече пет. Преди това предците ми (поне за тези които зная и помня) са живели в Балкана. 

Защо разказвам тази кратка предистория ли? За да ви покажа, че нямам пряка връзка с Македония и до зряла възраст може да се каже, че не знаех почти нищо за нея и историята на тази земя. Въпреки това в рода ми има и македонци. Моя трета братовчедка е по баща с македонски корени.

Може би някъде преди повече от 25 години (не помня точната година) за първи път имах възможността да отида в Македония. Бях говорител към една християнска организация, а събитието беше в хотел в село някъде в планината. 

В селото все още хората оряха с животни и най-ползваното им превозно средство беше каруцата. Население предимно от македонци, а най-богата махала, откъсната от селото, беше на албанци. 

Не бях там във връзка с темата, която сега ви представям. Други времена бяха, други неща ме вълнуваха, но тогава за първи път се срещнах с нещо, което привлече вниманието ми по необичаен начин. 

В почивките от семинарите в хотела идваха хора от селото, за да разговарят с нас и да се запознаят. Бяха чули, че има гости от България. Отрудени селски люде. 

Израснал съм на село и това не беше нещо, което ме караше да се чувствам не на мястото си сред тях. Имаше нещо обаче, което ме изненада. Те идваха и ме прегръщаха. Мъже, жени – всички! Очите им бяха насълзени. Опитвах се да си обясня на какво се дължи това внимание. 

Аз откликвах на тази емоция, но все още не разбирах какво я причинява. Попитах ги защо са така мили към нас? Те се усмихваха и през сълзи споделяха, че не би могло да е друго яче. Казаха ми: 

„НИЕ СМЕ БРАЌА, ние сме еден народ но поделен од политичарите.“

Приех безусловно тази топлина и откровеност и не задавах повече въпроси.

По-късно през престоя ни посетихме Велес и Гевгелия. Към този момент все още не знаех, че Господ ще ме заведе отново в Македония, но по коренно различна причина.

Мина се време и след една или две години отново бях във Велес по покана от местна организация, която правеше ежегоден, да го наречем симпозиум, посветен на Балканския комикс. Аз представях българския комикс. Организаторите ни гостяха в местен ресторант. 

Един ден по време на обяда до нашата маса дойде човек от организаторите и ни каза, че вечерта ние българите (бяхме двама) няма да се храним в ресторанта, защото някакъв (явно значим човек от Велес!) ни поканил на лична визита. Казаха ни само, в колко часа и къде да чакаме да ни вземат. Нямахме никаква представа кой ни кани и защо.

В уречения час пристигнахме на посоченото място и зачакахме. Не след дълго спря черна кола. Излезе човек и ни прикани да влизаме. Попитахме къде ще ходим. А той отговори, че ще видим когато пристигнем. Леко се притеснихме, защото нямахме обяснение за тази тайнственост. Доведоха ни до хубава сграда, в която имаше ресторант. Слязохме и шофьорът ни въведе вътре. А там... никой. 

Имаше една приготвена с ястия маса, на която водачът ни каза да седнем и че домакинът след малко ще пристигне. Спогледахме се с моя познат повдигайки вежди в почуда. Още по-притеснително стана, когато шофьорът излезе и заключи вратата на ресторанта. Нямахме никаква идея какво ще ни се случва.

Изведнъж от дълбочината на ресторанта, излезе усмихнат мъж, който с пълно гърло извика: 

„Добре дойдовте бракя БЪЛГАРИ!“. 

Това беше денят, в който се запознах по Божията воля с Драги Каров.

Ресторанта в който се срещнахме

Роден е през 1956 година в град Свети Никола, тогава във Федеративна народна република Югославия. Карев се занимава с бизнес в град Велес. Дядо му Божко Каров (от село Ореше, Велешко) е загинал през 1913 година като опълченец и е награден с орден „За храброст“ посмъртно. Драги и баща му са затваряни от властите в сегашната Северна Македония. Не харесвам това име „Северна“ и ми е жал, че отново политика направи още едно зло на народа ни. Заради българското си самосъзнание, Драги Каров е един от първите, които с разпадането на социалистическа Югославия основава комитет на ВМРО-ДПМНЕ във Велес и се обявява против присъствието на югославската армия на територията на Северна Македония. В резултат на това Каров е обвинен за тероризъм, осъден за „антиюгославска дейност“ на една година затвор заедно с Георги Калаузаров и Гоце Чушков, като са изтезавани по време на разпитите.

Драги Каров

Домакинът ни беше разбрал, че във Велес ще гостуват българи. Вечерята, която ни приготвил, е за да може да се наслаждава и да общува с българи от България. По блясъка в очите му и пламъка, с който се вълнуваше докато разговаряхме, разбирах, че за него е наистина нещо специално. Това е единствената ми среща с него, но след този ден започнах да разбирам защо навсякъде хората искаха да бъдат близо до нас, но сякаш чакаха да сме насаме. Да сме вече у нечий дом, когато вратите се затворят, за да могат да говорят свободно. Да кажат: „Хей, хора, ние сме БРАТЯ! Ние също сме българи, но тук е трудно да го казваш свободно!“. Драги Каров не е от тези, които го крие и е плащал за това скъпа цена.

Бях на много други места в домовете на македонци и когато злободневните страсти от изминалия ден затихваха, те с нетърпение очакваха разговорите с нас. Да споделят болката си, тегобите си и да кажат ясно на глас пред някого, който няма да ги презира „АЗ СЪМ БЪЛГАРИН! АЗ СЪМ БЪЛГАРКА!“.

Историите са много, избирам само някои от тях, не само за да не ги злепоставя (защото интернет е пространство, което може да спаси и помогне, но и да навреди).

Един от домовете, в които нощувах, също беше на протестантки пастор. Ситуацията -идентична. Когато денят отминеше в късните часове, той искаше да говори само за едно и нищо друго не го вълнуваше и интересуваше освен България.

Омразата, която ще срещнете в интернет от македонци срещу нас, приятели, е насадена. Толкова болка са преживяли и продължават да преживяват тези хора дори до ден днешен. Да си албанец в Македония е престиж, да си турчин е свобода, да си грък е прието, да си сърбин е модерно, но да си БЪЛГАРИН… Ех, да си българин!

Каквото и да ви разказват, каквото и да въртят - очите ми го видяха, ушите ми го чуха, сърцето ми го изстрада и отново очите ми го изплакаха!

Когато сега пиша тези думи емоцията отново се връща в мен, насълзявам се, а пулсът в слепоочията ми става непоносим.

Друг път ще ви разкажа още истории за Македония и хората ѝ. Никога не съм започвал разговор аз с тях в тази посока. Винаги бяха те и винаги се усещаше едновременно и болката, и радостта им. 

Реших да споделя с всички ви, защото злото отново човърка в тези люти рани. Слушах новия премиер от Канада. Може да го харесвате, но той не е нито моя премиер, нито го свързвам с България. За жалост той е от едно поколение, което покварата в политическата върхушка на България роди с годините. Отраснали и оформени в чужда работилница, за чужди цели и чужди интереси. Те не се завръщат в България за да я въздигнат, а да я доунищожат!

Много българи живеят в чужбина, много се завръщат и много ще се завърнат докле е време. Когато се приберете, братя и сестри, когато си дойдете - търсете извора, пазете корена! Не предавайте България в ръцете на други и не позволявайте на такива като тези служещи на фондации с благите имена „Америка за България“ и „Отворено общество“, защото те са измамни, те са отровата не само за родината ни! Те са ракът в човечеството! Внушенията на глобализма са, че човечеството е болестта и ракът на тази земя, но това е мръсна лъжа! Защото точно те са метастазата в човечеството. 

Дишате ли техните идеи, пиете ли техните мисли, копнеете ли техния живот – вие вече сте заразени. Върнете се в земята си, но се грижете за нея! Приближете се отново до корена и той ще ви възроди. Ще ви направи да се преоткриете, защото ТВОРЕЦЪТ е избрал да се родите БЪЛГАРИ! В този живот няма по-голяма привилегия да си това, което си създаден да бъдеш!!!

Изгледайте видеото и съпреживейте:

Публикацията е в процес на редактиране