Царските династии на Европа

 

Срещата на Дидона и Еней

От Римската империя до Ренесанса благороднически семейства в цяла Европа настоявали, че не са свързани с населението, което управляват. Те проследявали своето потекло назад до знаменити чужди сили, включително фигури от митове и легенди. Сред най-популярните били главните герои от Троянската война. Европейците са били запознати с подвизите на герои като Аякс и Ахил, както са записани в Илиада.

Римските императори, германските военачалници и кръстоносните благородници обаче се идентифицират не с победители във войната, а с победените троянци.

Юлий Цезар (100-44 г. пр. Хр.) и неговият осиновен син Август (63-14 г. пр. Хр.) извеждат генеалогията си като произход от Еней.

Меровингите, владетели на франкските племена, които са завзели днешна Франция, са описани в нигата на Вергилий в Хрониката на Фредегар от седми век. Този текст проследява историята на франките до Франсио, близнак на Еней, който се предполага, че се е заселил на Рейн.

Каролингите, съперничеща франкска династия, свалили Меровингите. В техните хроники и поеми възхваляват неговите владетели като потомци на Еней.

През 1066 г. след завладяването на Англия норманите, първоначално от викингски произход, твърдели,че произлизат от Брут, за когото се казва, че е избягал от Троя по същото време, когато Франсио и Еней тръгват към Рейн и Тибър.

В Германия редица династии също твърдели, че са потомци на троянци.

В началото на модерната епоха изведнъж, нещо се променя и европейските лидери започват да крият своя произход, дори инициират кампании и наливат финанси за развенчаване на този династичен доминант.

Владетелите на Британците извеждат произхода си от легендарен син на Еней, на име Брут / Брит. Първия крал на Британия. В някой версии той е внук или пра-внук на Еней. По неговото име се назовал и острова. Там той основал град на име Нова Троя / Trinovantum, по-късно кръстен Лондиниум – Лондон.

Преди да потегли за острова Албион, кръстен после Британия, Брут обитава за известно време Галия, където племенникът му Туронус загива в битка. Там където е погребан е основан градът Тур.

Историята за Брут и Тур, кореспондира с Один и Тор, както и с Херкулес.

Пристигайки в Битания тогава носеща името Албион, Брут се бие с потомците на Албион. Те са гиганти. Брут и войните му ги побеждават. В античната история Албион е син на Посейдон като обитава Легурия, северозападна Италия. На връщане от Иберия на път за Микена, Херкулес минава с войните си от там където гигантите Албион и Деркин (Бергион) с огромна армия влизат във война с Херкулес. С помощта на Зевс, Херкулес печели битката а братята са убити.

Сакланд където пристига Один /Воден от Троя оставя трима свои синове да управляват, които създават династични линии.

- Veggdegg управлявал източен Сакланд

- Белдег / Балдер управлява в земята, която се издига на Вестфалд

- Сиге

Тези предци управлявали и в Франкландия (земята на франките).

В Рим синът на Еней (Троянски принц), който се казва Аланей (Analeus, Allanius, Alanus) е първият римски император ( primus rex Romanorum ). Той също е посочен като баща на трима братя.

Има една базисна разлика между техните сведения и нашите. В техните те извеждат произхода на династиите си от Троя, а в нашите се казва, че нашите предци са формирали техните династии. 

Странно нали? Всъщност така те се потвърждават една друга.

Меровингите имат и други сведения, които говорят за преселение не през средиземно море от където Еней стига до Апенините а през Дунава. Те твърдят, че произхождат директно от древна Троя (т.е. Аркадия). Оцелели са документи, които показват, че предците на Меровингите са били свързани с царския дом на Аркадия. 

На някаква неуточнена дата към настъпването на християнската ера, те се предполага, че са мигрирали нагоре по Дунава, след това нагоре по Рейн и накрая са се установили в това, което сега е Западна Германия. Меровингите, подобно на древните аркадци, почитали мечката под формата на Артемида - или по-конкретно, формата на нейния галски еквивалент, Ардуина, богинята покровителка на Ардените. Освен това уелската дума за мечка е arth -- откъдето произлиза името Артур. Династията на Меровингите произлиза от сикамбрийците, племе от германския народ, известно като франките. 

Между пети и седми век Меровингите управляват големи части от днешна Франция и Германия. Периодът на техния възход съвпада с периода на легендарния крал Артур - период, който съставлява сцената за романсите около Светия Граал. Това е може би най-непроницаемият период от това, което сега се нарича Тъмни векове.

Интересното е, че повечето учени са съгласни с хипотезата, че някой умишлено е скрил тази епоха. 

Почти всичко е изгубено унищожено или цензурирано - с изключение на записите, които представляват определени интереси, ситуация, при която очевидно Римокатолическата църква е упражнявала истински монопол върху ученето и писането. Въпреки това, малко история все пак се промъква. 

В началото на пети век нашествието на хуните провокира широкомащабни миграции на почти всички европейски племена. След това сикамбрийските предци на Меровингите прекосили Рейн и се преместили масово в Галия, установявайки се в днешна Белгия и Северна Франция, в близост до Ардените. Един век по-късно този регион започва да се нарича Кралство Австразия. Векове наред сикамбрийците са поддържали тесен контакт с римляните; и въпреки че са били езичници, те не са били диваци. 

Езичеството в крайна сметка предполага преклонение или дълбоко уважение към природата - т.е. нещо като природозащитници. Екологично осъзнатите сикамбрийци са били сравнително културни и тяхното общество е съобразено с модела на старата Римска империя. Крал Мерове, от когото династията носи името си, самият той е бил полулегендарна фигура и чийто собствен личен разказ споделя значителни прилики с митовете и легендите на Древна Елада. Наистина, династията на Меровингите, както беше споменато по-рано, води началото си от троянците и спартанците от древна Аркадия...

Може би малцина от вас са чували, но Сакс-Кобур-Готската династия също извеждала произхода си от Троянските събития. Заедно с династията Уиндзор те водят генеалогията си от княжеския род на Ветините управлявал немското пространство над 800 години. За негов основател се счита херцога на Саксония Видукинд, роден през 750 г.

Той воюва с Карл Велики от Каролингите. Саксите са победени от франките и Саксония става част от Каролингската империя след което е християнизирана.

Видукинд приема християнството, като днес той е считан за светец от католическата църква. Негов кръстник е Карл Велики.

Видукинд е ползван от нацистите като патрон и пример за предтеча от арийски произход.

Допуска се, че негов баща е Теодорих, тъй като е саксонския му предшественик. Предшественик на Теодорих е Бертолд, който пък наследява Хатагат считан за основател на Саксония през 531 г. Считан е буквално за божествен.

Според Hauck името вероятно не е нищо повече от почетно, Hathugaut , което означава „Гаут на битката“, във връзка с Gaut , легендарния прародител на Geats и на кралските домове на готите и лангобардите.

Тук митовете и източниците също се преплитат с тракийските гети. Самото име Gaut е считано и като псевдоним на Wodan / Один.

Шведът Йоханес Магнус по същото време като Авентин пише, че Готус или Гетар, известен също като Гогус или Гог, е един от синовете на Магог , който става първият крал на готите (геатите) в Готаланд.

Библейските антропоними Гог и Магог, кореспондират с Гети и Масагети (Мизо-гети). Както вече споменах, в скандинавските еди, Gaut или Gautr е псевдоним на Один. Също така е алтернативна форма на Gauti, който е един от синовете на Один и основателят на царството на Geats, Götaland ( Gautland / Geatland ), според „Bósa saga ok Herrauðs”.

С това име е назован и бащата на легендарния Gautrekr. Името най-вероятно означава „Владетел на геатите“. Представлява интерес обаче синергизма между съставните GauTrekr, което може да се представи като ГеТрак (Гет и Трак).

От споделената изключително интересна информация възникват редица въпроси.

Безспорно много хора в историята на Европа, които са искали да се изкарат с благороден произход за да имат претенции и достъп до властта са си поръчвали изработването на съответна генеалогия (родословно дърво). Това е факт, който не подлежи на спор. Но въпреки това, тези действия не обясняват защо именно родословия свързани с Троянците и героите от древна Елада и Тракия.

Не може да бъде подлаган на съмнение и факта, че всички европейски народи имат памет за техни владетели, които идват от нашите земи и Троя. Неизброимо число са митовете, сагите, устната традиция и действителните исторически източници, за да се отрича.

Ето първия въпрос.

Защо точно от тук?

Друг трудно обясним факт е, че няма логика царски династии търсещи превъзходство и митологизиране до етап на обожествяване, да извеждат произхода от губещите в Троянската война. Владетелите обикновено възпяват техните победи. Създават се поеми, песни, легенди.

Троянците заедно с много от тракийските племена са губещите в тази битка. (В момента не дискутирам, аспекта, че Троянската война е водена между родствени народи, които освен всичко са принадлежни и към една езикова група.)

Защо от губещите?

Защо в един момент, тези династии започват да крият този си произход?

Защо има толкова много свидетелства за епоха в която сведения за тези връзки са били унищожавани?

Това, уважаеми не е просто литературен похват за по голям драматизъм на историята. Не, огромно е количеството информация по темата. Данни за унищожаването и пренаписването на сведения има из цяла Европа а и не само. Този НЕОБОРИМ факт създава термина в науката Тъмните векове (или тъмна епоха).

Когато започнеш да засягаш тези въпроси, нихилистите обикновено излизат с опорките, че се говори така за да се чувстваме по-специални, по-особени. Извинете, че не ви допада такава действителност, но за това не говорим ние а цялата европейска историопис.

Как да се обясни факта, че техните сведения свързват владетелските им династии с нашите народи, а нашите сведения казват, че нашите предци са създали техните династии и дори пантеони?

Няма спор, че германските племена, както и латините, келтите са съвършено други клони на индоевропейските народи и езици от нас, а угро-финските езици дори не произлизат от индоевропейските езици. Те са подсемейство на уралските езици.

Защо тогава всички те имат памет за владетели идващи от нашите земи?

Защо на всякъде по техните земи има, топоними и хидроними които са принадлежни към така наречената „славянска езикова група“?

Защо старото име на Европа е Енея (Принадлежаща на Еней)?

Защо и името Европа преди да се наложи като име на целия материк е името на територия в югозападна Тракия.

(Името на река Марица е Έβρος)

На част от тези въпроси съм посочил възможните отговори в следните материали:

1. "Балканизация на Арийската земя" или прародината на ариите.

2. БогТор - Троянският Принц, Владетел НаТракия

3. Сведения, че ФРИГИТЕ са едно от племенатана старите БЪЛГАРИ

Определят ли още съдбата ни митовете?

Асклепий

Обичате ли митология? Предполагам на някои от вас е любима. А знаете ли, че някога там, назад във времето, това което днес наричаме митология на народите е било считано за тяхната реална история? Колкото и неглижирано да я възприемаме днес, всъщност тя определя много от нашето съвремие и бъдеще.

О края на 2019 година, животът на човечеството беше преобърнат от архитектите на нашия свят, на нашата действителност. Само две години след започването на гениално планирани действия в света ни една от най-хуманните професии се превърна в инструмент на тоталитарна диктатура. Роди се названието МЕДИЦИНСКИ ФАШИЗЪМ.

Аз съм от хората, които не вярва в случайности. Убедил съм се през годините и опита, който съм натрупал не само житейски, а и духовен (какъвто имам в изобилие) ми казва,  че всичко се случва в определени зависимости. И тъй като за този световен парад на смъртта инженерингът, с който се изгражда новата реалност, е поверен на медицината ще ви показвам (както и до сега съм го правил), че всичко е изумително детайлно подбрано и премислено. Както обичам да казвам „зад това стои висш зъл гений“. Но за да разберете как и защо, ще ви върна назад във времето до раждането на медицината и фармацевтиката, тъй като случващото се води корена си в това древно начало.

За емблема на всичко, което олицетворява медицината, е избран образ, който е атрибут на бога на тази наука - Асклепий. Това е змията.

Той всъщност е полубог, тъй като неговата майка е смъртна. Негов баща е Аполон, който освен че е син на Зевс и Лето (тракийската Лада), е асоцииран със слънцето и сам също е лечител. Но ето и първият важен репер, към който искам да насоча вашето внимание. Смъртната майка е много важен персонаж в този разказ. Първо, защото тя е тази, която износва бъдещия Бог, важен е и начинът, по който го ражда. По-голямата част от научната общност възприема Асклепий като старогръцки бог, но това е конструиран стереотип, както вече много от вас са се убедили. Човечеството е отглеждано как да мисли и в какво да вярва. Да се доверява сляпо без само да търси отговорите. Научната общност не прави изключение в това отношение. Всеки един бъдещ учен първо е обучаван години наред във вече изградена матрица. Дипломира се ако издържи изпит по това, което е учил, независимо дали то е вярно. След това той има възможност да расте в научни степени, но само ако защити (забележете – защити!) това, което е учил. Какво имам предвид ще ви споделя малко по-нататък.

Първият репер, който обещах да ви дам, е свързан със смъртната майката на Асклепий. Тя е била принцеса на Тесалия. Тук няма да разглеждам, че самият Омир нарича Ахил водач на мирмидони - войнстващ народ обитаващ Тесалия. По-късно хронисти като Йоан Цеца и Малала говорят, че Ахил е предвождал армия от войни, които в древността са се наричали мирмидони, а сега българи. Не е това предмет на публикацията, но сведенията са факт.

Та принцесата на Тесалия била дъщеря на Флегий и Клеофема, местните владетели. Те кръстили дъщеря си КОРОНА (на гръцки Κορωνίς - Коронис) . Тя била любовница на Аполон и забременяла от него. Още докато е бременна, Корона се влюбила в Ишис, син на Елат, един от Тесалийските вождове. Бял гарван съобщил на Аполон за изневярата на Корона.     

Овидий описва в своята поема, че в гнева си Аполон пронизал със стрела Корона. Веднага след това той съжалил за стореното и опитал да я излекува от раната, но вече било твърде късно. Единственото, което Аполон можел да направи, е да спаси все още нероденото дете. Това е митичното начало на първото цезарово сечение. За да спаси бебето, Аполон направил цезарово сечение и извадил младенеца.

Тук идва следващият репер. За радост науката признава, че името на Асклепий е предгръцко, сиреч на балканското население преди гърците да се появят на Балканите. Унаследили са тази история и се е превърнала в тяхна. Опитите на учените да изведат името му с гръцка етимология стига до абсурди като например това, че то означава „къртица“. Да не говорим, че на гръцки „клепто“ е крада. Откъдето идва и „клептомания“.

Аз нямам ерудицията на квалитетите, нито тяхната школовка, но това пък ми дава свободата да търся своите отговори, без да задължавам никого с изводите, които правя.

Слава богу има и учени, които категорично заявяват, че то е тракийско. Например Robert S. P. Beekes,“Етимологичен речник на гръцкия“. „His name may mean "to cut open" from a story about his birth.“ Сиреч, неговото име се предполага, че означава „да направя разрез - отвор“ свързвайки го със спецификата на неговото раждане.

Реших да проверя това твърдение. Защото Robert S. P. Beekes се занимава с корена  „клеп“, а това е много интересен момент, защото съществува в българския и е много древна форма. Например глагола „клепя“, който поради това, че е стара дума, е породил богатство от производни с различно значение.

Според тезата, която проверявах, той означава „отвор - разрез“.

Отварянето има и обратна форма – затваряне, но коренът остава същият. Това ме отведе до протоиндоевропейския  корен „klāw“, клау (ключ). Корен за синонимната форма на отварям-затварям, отключвам-заключвам.

"kila" е думата на санскрит за ключ от където производната "kilapada", ключова дума, "kila" означава и кол, сиреч заострено дърво.

В българския език думата „клепач“, тази анатомична част, която отваря и затваря очите ни, може да ни даде много интересна посока. Да клепаш, се разбира като да цапаш, но всъщност да наклепаш нещо съдържа идеята, с която се изразява покриване. Да речем „да наклепаш стена с кал“. Клепка се използва и за полагане на боя върху дадена повърхност – т.е. стигаме отново до същата идея. Да отвориш или затвориш. Когато затваряте отвора вие го покривате. Точно това означава и думата „клапа“, приспособление към машина или съоръжение, което се затваря или отваря. Клапата е приспособление, което контролира движението в двете посоки. Отваря в едната посока и затваря в другата.

Какво подходящо име за онзи, който ще се превърне в бог на медицината.  Ас-клеп. Отварящ и затварящ. Заключващ и отключващ. Този, който отваря портите на смъртта и извежда от там.

Днес го виждаме и в друга тоналност - карантина, локдаун и други производни.

Но защо медицината? Защо онова, което дарява живот, онова, което спасява живот, сега го отнема.

Това е също част от живота и естеството на Асклепий, а отговорът се крие в символа на змията. Тя също има негатив и позитив. Може да дарява живот, но може и да го отнема.

След като изродил детето, Аполон го отгледал и научил на много неща за медицината. А по-късно го пратил да бъде обучен от Кентавъра Хирон, който продължил обучението му в медицинските тайни. Съществува мит, в който се казва, че змия облизала ушите на Асклепий и го научила на тайни знания. Но аспектът с даването и отнемането на живот е разгледан в подаръка му от богинята Атина, която му дала кръвта от главата на горгоната Медуза. Кръвта от лявата ѝ страна била отровна и унищожителна, а тази от дясната - лечебна. С нея Асклепий лекувал и най-коварните болести.

Горгона Медуза е предмет на съвсем друг разказ, но важното в случая е да се знае, че тя е била същество с тяло на жена от кръста нагоре и змия от кръста надолу, а главата ѝ (въпреки красивото ѝ лице) вселявала вкаменяващ ужас, тъй като косите представлявали множество змии. Както всички митове и този с нея има различни вариации. Съвсем накратко ще ви кажа, че някога назад във времето, тя била невероятна красива жрица в храма на богинята Атина. Описвана е като красавица с руси къдрици и бяло като мляко лице. Повелителят на моретата Посейдон се влюбил в нея. Това довело до сексуален контакт в храма на Атина, която била известна с девствеността си, подобно на Артемида. Жриците ѝ също трябвало да пазят девствеността си. Този акт на обезчестяване на обета (още повече извършен в самия храм!) разгневил безкрайно богинята. Тя не можела да накаже Посейдон, затова гневът ѝ се излял върху Медуза. Проклятието на Атина се стоварило с цялата си сила върху жрицата и тя се превърнала в горгона.

Змиите в историята на човечеството винаги са били символ на двойственост. На ужаса, отровата и смъртта и в същото време на обновлението, възкресението, изцелението и мъдростта.

Когато змията е представяна в негативен контекст е обикновено черна, люта и отровна. Когато тя е представяна в позитивен аспект е бяла, лековита и добронамерена, мъдра змия.

В някои народи съществуват митове за войни между бели и черни змии.   

Един друг религиозен стереотип е превърнал този символ в изцяло негативен персонаж, но това е също идеологичен конструкт. Християните асоциират всичко зло с образа на змията. Самият дявол споделя този образ. Но свещеното писание не съдържа информация само за негативния полюс, то представя пълната картина на змийската семантика. А защо в християнството е развито възприятието само на негатива? Това всъщност е ясен показател, че възприятията ни умишлено са моделирани така. Затова дълго време достъпът до Библията не е бил позволен за обикновените хора и то точно в младата възраст на християнството. Но дори днес, когато тази книга е общодостъпна, позитивният аспект на змийския символизъм не се разглежда. Това е тема табу. А на хората, които се осмеляват да открехнат тази завеса, се гледа с лошо око. Казвам го от личен опит, защото съм го изпитвал върху себе си.

Това ще ви даде отговор и защо за символ на медицината е избран именно жезълът на Асклепий.

Писанието описва времето, в което Моисей води божия народ през пустинята. В този път народът се отклонил от пътеките Господни и това довело Божието наказание върху им чрез „горителни змии“. Множество отровни змии започнали да избиват народа. Това накарало хората да потърсят прошка и помощ от Бога, като молили Моисей да измоли избавление за тях. Моисей потърсил Божията помощ и съвет как да бъде избавен народа. Тогава Господ му казал да направи медна змия, да я постави на върлина и да я издигне на свещено място. Който успеел да дойде до змията (след като вече е бил ухапан от отровна змия) и да погледне към нея, получавал изцерение. И животът му бивал опазен.

Но това дори не е първият път, когато жезълът със змията се появява в битието на Моисей. Когато Бог го призовал да изведе евреите от Египет, той (Моисей) поискал знамение, чудо, което да демонстрира пред хората, че именно Бог го изпраща да ги поведе към спасението. Тогава Творецът му дал жезъла, който се превръща в змия, когато го хвърли на земята. Моисей демонстрирал това знамение и пред самия фараон. Египетският владетел заповядал на жреците си да направят същото. Те хвърлили жезлите си на земята и също се превърнали в змии, но змията на Моисей изяла другите змии. Това засвидетелствало Божията мощ, авторитет и доминация пред фараоновия дом и пред израилтяните. С този жезъл Моисей разделил водите на Червено море. С него той извършил чудото, от което в пустинята от скала потекла спасителна вода за умиращите от жажда. Появило се своего рода аязмо – свещен извор.

Издигнатата медна змия в пустинята е позната и под името „Нехущан“, което в превод означава „змия от месинг“, сплав от мед и цинк. Това прави цвета ѝ златисто жълт.

Старозаветното събитие е обявено за пророчески образ на спасителя Исус Христос, който трябва да бъде издигнат на дърво и с тази жертва да изкупи човешките грехове и всеки, който дойде пред този кръст и приеме тази жертва, да получи опрощение на греховете си и изцеление на болестите си.

„И както Мойсей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий, та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен” /Иоан 3:14-15/

Така, както змията в пустинята, така трябва и човешкият син.

Оказва се, че самият Исус Христос е асоцииран със змия. Виждате ли как вековно изграждан стереотип може напълно да лиши хората от сетивност за действителността и въпреки че това не е укрито от писанието, стереотипът действа като блокаж на възприятията? Т.е. в Библията, както и в древността, виждаме същата тази двойнственост конкретно на образа на змията. От една страна тя е действителен образ на дявола, но от друга страна тя е образ и на самият Месия, който се явява антагонистичен-противоположен персонаж на Лукавия.   

Но нека ви покажа, че това не е запазен зооморфизъм единствено за Спасителя. Да, за някои може да е шокиращо (но е факт!) и искрено съжалявам за хората, които предпочитат да са слепи за това.

Всеки, приел Христос за свой спасител, всеки, поел по пътя на вярата може да стане проводник на това, което е и изцелителната, опрощаваща, спасителна змия. Дразни ли ви възприятията това? Повярвалите в Христос, подобно на змията на Моисей, ще побеждават змиите на злото.

„Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден. И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят; змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват.“

/Марк 16:16-18/

Ще кажете „Пълни глупости!“. Как това прави повярвалите подобни на змия?

Забравяте, че змията (свидетелстваща, че самият Бог е с Моисей) хванала другите змии и дори ги изяла, въпреки че те били отровни - тя е била резистентна към отровата им. Буквално ги унищожила.

Всъщност самия Исус казал на учениците си, изпращайки ги да носят неговото послание:

„…бъдете, прочее, мъдри като змиите...“ /Матей 10:16/

Спомняте ли си кръвта от лявата страна на горгона, която била смъртоносно отровна, а тази отдясно - целебна и дори възкресителна?

А знаете ли че, змията-дявол е лява сила, а змията-Христос е дясна сила? Не ви звучи добре да бъде наричан змия, нали? Това е гласът на стереотипа, в който сте отгледани и формирани. За съжаление той е погрешен, защото и самото писание го твърди.

Една от семантиките на лявото в много култури е образ на деструктивната сила и смъртта, а дясното - на градивното и живота. Библията не е изключение. В съдния ден верните на Бога са поставени от дясната му страна, а отляво са богопротивниците, неверните. Едните получават благословението на вечния живот и небесната обител на Божието царство, а другите са проклети и обречени на вечен огън, определен за дявола и неговите ангели.

Самият Христос стои от дясната страна на Небесния Отец.

Този разказ е посветен на Асклепий и затова ще го завърша с него.

Богът на медицината до такава степен изучил тайните на това изкуство, че станал по-добър лечител и от баща си Аполон и от кентавъра Хирон. Навсякъде, където Асклепий се намесвал, болестите бягали, а здраве и дълъг живот трайно се настанявали сред хората. Той започнал да възкресява и мъртви, и дори богове започнали да го търсят за съдействие. Например по молба на Артемида той възкресил Иполит. И както всичко, в което се достигат висоти в благоденствието на хората, големите, които държат човечеството в зависимости, започват да недоволстват. Хадес се оплакал на Зевс, че Асклепий му отнема поданиците, попаднали в обиталището на подземния свят. Колкото и странно да е, Зевс също се изплашил. Страхувал се, че Асклепий може да научи и последователите си на тайната на възкресението. Боговете започвали да губят контрол над земната популация. Звучи ли ви познато? Днешните „богове“ - фарма гигантите, и тези зад тях са особено притеснени, че губят все повече поданици. Филантропи тръбят навсякъде как трябва да бъде редуцирана човешката популация. Как на хората трябва да им бъде отнета способността да се размножават. Затова полагат гигантски усилия да умножават и предизвикват стерилитет. Но ако сте повярвали, че тези фарма гиганти се борят за човешкото здраве, то тога вие вярвате, че производителите на оръжие желаят световен мир, или пък че енергийните, петролни или газови магнати работят за безплатна и свободна енергия. Абсурдно е нали?

Зевс решил да прекрати това, а имало само един начин - да убие Асклепий, и го направил със своята гръмотевица.

Виждате ли го вече? На човечеството в момента му се сервира от отровната част на змиите. А за целта Асклепий трябваше да бъде убит. Тази най-хуманна професия - медицината. Да, точно тази наука умря! Беше убита! Упражняват я покорните, но само ако изпълняват подаваните им черно-змийски протоколи. Несъгласните медици биват преследвани, репресирани и унищожавани. Гласовете на белите последователи на Асклепий биват заглушавани.

Днес ако се наложи да влезете в болница по една или друга причина трябва да бъдете задължително тествани за гените на Коронис. Ако ги нямате, ви ги доставят опаковани в „спасителен“ препарат с игла, съдържащ изкуствено модифицирани гени от черните жреци. Ставате ГМО експеримент. А митичната Корона била убита и после изгорена.

Това убийство сблъскало Зевс и Аполон. Аполон погубил циклопите, които ковяли гръмотевиците на Зевс. Гръмовержецът на свой ред прокудил Аполон от Олимп и го наказал да служи една година на смъртния тесалийски цар Адмет. В крайна сметка по молба на Аполон, Зевс възкресил Асклепий и го поканил да стане част от Олимпийските богове.       

Това ще се случи и в нашия свят. Възкръсналият ще се завърне и ще възстанови живота. Ще донесе изцерение на народите. А в неговата милениална – хиляда годишна епоха, дори най-грешните човеци ще живеят по 100 години.

 

Производни и значения на думата „клеп“

Клепам, мотиките – заострям има връзка с разрез

Клепало – съобщава, че църковната обител е отворена за служба и поклонение

Клепач на око – това е анатомичен орган чрез който затваряме и отваряме очите си. Той има предпазна функция.

Клепач се използва и като негативен епитет за хора, които говорят лошо за някого, или за хора, които клюкарят. Това отново има връзка с покритие. Клепача, цапа името, личността на някого с думи.

Клепка – когато нанасяш с четка боя. Отново става дума за покриване.

Клепоух – Клепнали уши, най често при някой кучета, клепналото ухо е прегънато на половина, при което част от ушната мида затваря отвора на ухото.

Държа да отбележа, че не трябва да считате генерално всичко ляво за зло или всичко дясно за добро. Лявото е символ на женската енергия, дясното на мъжката. Жената ражда тя е символично изворът на живота, мъжът е сеячът на нивата. Трябва да разбирате, че и лявото се съдържа в дясното и обратното.