Защо Александър Македонски е в генеалогията на българските владетели?

 

За любознателния български читател ще бъде интересно да получи смислен отговор защо в старите български сведения Александър Македонски е поставен сред владетелите на българите. Дали това е само защото е владял нашите предци, подобно на редица римски императори и подобно на османските султани, или по род принадлежи към един и същи корен с българите? Спиридон Габровски, съвременник на Паисий, е само един от авторите, който го поставя като част от генеалогията на нашите древни владетели.

Отговор на това ще даде разбирането какви точно по произход са античните македонци. Какво казват за тях старите автори.

Тит Ливий (роден 59 г. пр. Хр.; римски историк от днешна северна Италия; написал „История на Рим“) пише за македонците и техния език следното:

„Aetolos, Acarnanas, Macedonas eiusdem linguae homines XXX, 29“

В превод: „Етолийци, акарнанци, македонци, хора говорещи един и същи език“

Да видим кои са етолийците и акарнанците и какъв е техният език, защото македонците са упоменати като говорещи същия език.

Полибий смята за етолийците, че те не са от гръцки произход, определяйки ги като варвари.

Етолийците носят името на предтечата си Етол, чийто брат е Пеон, праотец на пеоните.

Йоан Цеца казва за тях:

“А пеонците са българите. Не вярвай на глупаците, да смяташ, че пеонците са различни от тях. Те (глупаците) смятат, че Аксиос е различен от Вардара. ... А някога бяха господари от планината Пинд ... почти до самия Константинопол чак до времето на най-силния самодържец Василий, който напълно им свил врата и ги направи роби на Ромейската държава."

И Омир, и Страбон пишат, че пеонците са пелагонци - сиреч пеласги по произход.

Тоест разбираме, че етолийците са пеласгическо племе и са говорили в древността пеласгийски език.

Акарнанците са граничещо с етолийците племе. Страните и на акарнанци, и на етолийци в определен период воюват с македонците, но акарнанците са известни с това, че по времето на Филип II му остават верни до самата му загуба от римляните. Те са родствени с етолийците, което не им пречи понякога да имат конфликти. Свързват произхода си с Аполон през прорицателя Амфиарус и неговия син Алкемон, баща на Акарнан, който се явява праотец на акарнанците. Тоест Акарнан се явява през четири поколения внук на Зевс Пеласгийски. Предполагам никой не е учуден, че отново стигнахме до пеласгите, което обяснява и общия език с етолийците.

И сега нека видим какво знаем по същия въпрос за македонците:

Юстин пише, че най-старото население на Македония са пелазгите – (Justin. VII 1) „Populus Pelasgi, regio Bottia dicebatur.“

Това не трябва да учудва никой: Страбон допълва твърдейки, че в древността цяла Гърция е била населена с пеласги (География - V. 5, 2 -4 ).

И така Македон е епоним на македонците и техен праотец. За неговото раждане и това на брат му Магнес (Магнет) има няколко версии. Първата и най-популярната е, че той е син на Зевс и Тия, дъщеря на Девкалион, който се явява оцелелият от потопа. Аналогията на библейския Ной. Това поставя раждането на Македон в праисторически времена като част от палеобалканското население, което знаем като пеласги.

Братята били наричани конеукротители, което е титла, давана на тракийските първенци.

Според Херодот на територията на Македония в дълбока древност обитавало пеласгическото племе на траките бриги (Hdt. VI, 45). Там те обитавали заедно с македоните (Hdt. VII, 73). Именно траките бриги, които в Мала Азия ще станат известни като фриги, са корените, от които се развива по-късно държавата на македоните.

Относно пеласгическото племе на фригите пише и нашият бележит възрожденец, Георги Раковски.

„дмѣтъ да ся впуштаме въ изслѣдование. Нашъ прѣдмѣтъ е тукъ да докажиме чи Пелазгы тѣ са были стари тѣ наши праотци Бьлгари. Видѣхме же чи Фриги тѣ или по-право Бриги тѣ были пелазгичьско племя, Пафлагонци тоже и Фриги тѣ е се едно и исто племя, а Пафлагонци тѣ и Венети тѣ (признати вѣкы отъ сичкы тѣ учены за Славіаны, а отъ насъ за Словены) были едно и исто племя, и тии, спорядь гръцкы тѣ писатели са приселили отъ Мала Азия по Европа, штото наша та рѣчь е основана на истината.“

Поп Йовчо дава родословие на българските царе, подобно на това на йеромонах Спиридон, но го проследява от времето на Троянската война далеч преди Илирик, който Спиридон посочва като първи владетел. При поп Йовчо първият владетел е с 198 години преди Илирик и това е пафлагонецът Пелемен. Той предвожда съюзническа войска в подкрепа на Троянците в троянския конфликт.

Отново виждаме нашите предци, които в античността са били известни като траки и пеласги. Ученият Бернхард Гизеке въвежда термина трако-пеласги като общо название на тези племена.

(Thrakisch-Pelasgische Stämme der Balkanhalbinsel und ihre Wanderungen in mythischer Zeit, 1858)

Изучавайки историята на тракийските племена откриваме, че те всички са пеласгически, което според нашия възрожденец е равнозначно на българи. Това е и моето мнение. Името траки е било възприето в античността и като етноним и е само едно от названията на нашия народ.

За мен е безпредметна дискусията "Траки или българи". Наясно съм с това, че в по-голямата част науката ни ги разделя като коренно различни народи. Това не е вярно.

Някои българи са готови на крайности в отричането на това, че предците ни са ползвали името траки. За съжаление и това не е истина и е достатъчно да спомена за надпис - посвещение от Котис (цар на траките) на Херакъл, в който е употребен етнонима – траки.

Самият Котис нарича себе си "владетел на траките и последовател на Херкулес".

Проверка тук: https://www.alexpolisonline.com/2022/11/blog-post_52.html

Херкулес е важен репер, който ще развия малко по-надолу.

И ето връщаме се в самото начало при казаното от Тит Ливий.

„Aetolos, Acarnanas, Macedonas eiusdem linguae homines XXX, 29“

В превод: „Етолийци, акарнанци, македонци, хора говорещи един и същи език“

Всички упоменати са пеласгийски племена.

Йоан Малала нарича и мирмидонците на Ахил "българи", а мирмидонците също са пеласгическо племе. И те в най-ранната си история обитават земите на Пелопонес - там, където управлявал и цар Пеласг, наречен автохтон (местен, кореняк).

Често виждаме в онези ранни времена различни племена от народа ни да воюват едни с други. Ето защо отново ще се върнем при македоните, за да проследим една нишка, която ще ви даде отговор защо македонски владетели като Филип и Александър са част от генеалогията на българските владетели, според старите ни автори.

Тук ще спомена един епитет на Херакъл (Херкулес), а именно „Макистос“. Коренът е същият, от който произлиза и епонима Македон.

Официално етимологията дава значение на епитета като "най-висок" или "най-велик". От него произлиза и широко популярния определител и до днес „мега“.

До каква степен тази етимология може да се счита за адекватна аз не се наемам да коментирам, но знам, че в името на Македон се съдържа древна форма за майка „ма“, самото съчетание „маке-макя“ е също архаизирана форма на думата майка, която се е запазила и в диалектните ни форми. Това е една препратка към друга тема за древните праисторически вярвания на народа ни и Богинята-майка.

Херкулес е изключително важен репер. Спомняте си за одриския владетел Котис, който е бил последовател на Херкулес.

Монетите, сечени от Котис VII, носят надписа „ ХЕРАКЛЕЙ, СПАСИТЕЛ НА ТРАКИЯ “.

Македонските владетели също извеждали произхода си от Херакъл. Александър много често е подчертавал, че е негов потомък.

Столицата на траките синти получава името си Хераклея именно от македонските владетели. Филип V ги присъединява към своите владения и добавя името Хераклея.

Чували ли сте за Телеф (Telephus)?

Той е син на Херкулес от принцеса Авгия (Ауге), жрица на Атина. Понеже тя трябвало да пази своята девственост, скрила детето си в храма в Тегея. След като баща ѝ Алей разбрал за това, заповядал момченцето да бъде изоставено на планината Партенион. Там той е кърмен от еленица.

Напомнят ли ви нещо имената Авгия и Телеф? Ави-Тохол.

А знаете ли на кого става наследник Телеф?

Майка му се жени за Тевтра, царят на Мизия, а Телеф е осиновен от него. Така той става цар на мизите след Тефтра. Има три версии за историята. Макар в две от тях за рождено място да е посочено Аркадия, в оцелял фрагмент от Хезиодиковия каталог на жените (6 век пр.н.е.), представляващ може би най-старата традиция, поставя раждането на Телеф в Мизия.

Най-старият подобен разказ (около 490–480 г. пр. Хр.) е от историка и географ Хекатей. В неговата версия отново виждаме водния елемент. Когато Алей открил, че дъщеря му е родила, заповядал детето и майка му да бъдат затворени в дървен сандък и изхвърлени в морето. Сандъкът достига до Малоазийската Мизия, където царят Тевтра се жени за майката, тук посочена с името Авге.

Проверка тук:

1. https://ras.jes.su/vdi/s032103910013373-3-1-en

2. https://hmn.wiki/bg/Telephus

Според старите готски историци Йордан, позовавайки се на Касиодор (* 490 - † 583), както и Приск "готите не са германци". В своята история на готите „За произхода и деянията на гетите“ Йордан(ес) неколкократно подчертава, че сегашните Gothos са някогашните Getas, респ. скити-траки. Същото твърдят и Амвросий (* ок.337/340 - † 397),:Филосторг (* ок. 368 - † сл. 433), Павел Орозий (* ок.385 - † ок.420), а Клавдий Клавдиан (* ок.375 - † след 404) в “De bello getico” въобще не употребява "готи" . „Седемте скитски племена“ от Панония до Черно море, за които говори Херодот (* 484 пр.н.е. - † 425 пр.н.е.), св. Йероним нарича „седем гетски или готски племена“, които живеели на север, "понеже учените хора наричали гетите готи". Самите готски царе са се считали наследници и са се вдъхновявали от подвизите на тракийските царе, герои от Троянската война на тракийските народи през 13-ти в. пр.Хр., възпети от тракийските народни певци. Считат за свои предци тракийския Цар на Мизия Телеф, син на Херкулес, тракийската Царица на масагетите Томира...

И тук е мястото да спомена списъка на българските владетели, за да направите сами съпоставка.

Първите двама владетели са наречени Авитохол и Ернак, а третият - Гостун. (Мнозина считат, че първите двама са Атила и синът му Ирник). Само че Атила и Ирник не могат да бъдат буквално митологизирани владетели в списъка на българските владетели, защото са сравнително добре датирани, с което ни най-малко не искам да кажа, че те не са наши владетели.

Да видим точно какво ни казва списъкът:

"Авитохол живя 300 години. А родът му бе Дуло. Годината му Дилом Твирем. Ирник живя 150 години. Родът му бе Дуло. Годината му Дилом Твирем. Гостун – този бе наместник. Родът му Ерми. Годината му Дохс Твирем."

И нека сега пък видим какво описва Йордан за гетските царе на Мизия в неговата "Гетика", които той нарича ту готи, ту гети и ги разграничава категорично от германите. Той цитира незапазеното до наши дни произведение на Дион Хрисостом "Гетика":

"същият този Дион споменава след дълго време за техния цар на име Телеф ...Готите заемат главно хунски имена"

Не забравяйте, че Йордан нарича хуните българи и твърди, че те произлизат от гетите. В цитата той казва, че гетските владетели носят хунски имена и визира конкретно мизо-гетският владетел Телеф. И като казах "мизо-гетски", трябва да знаете, че хуните са наричани и масагети, което е нищо друго освен мизо-гети. Конгломерат от две тракийски племена - тези на мизи и гети.

Да продължим с казаното от Йордан:

"Дедите му (на Телеф) нарекли царството Мизия. Тази провинция има от изток устието на река Дунав, от юг - Македония, от запад - Истрия, от север - Дунав . Гореспоменатият цар води война с данайците (гърците)..."

Телеф - син на Ава - Ави / АвиТелеф (потомък на Ава - сърна), не просто син на Херкулес, но това е владетел отпреди Троянската война. Внимателно вижте кой според Йордан, респективно Дион, наследява Телеф след смъртта му.

"Когато Телефос умира, той е наследен на трона от сина си Еврифил, роден от сестрата на Приам, цар на фригите. [Еврифил] участва в Троянската война поради любовта си към Касандра и, опитвайки се да помогне на роднините и зет си, умира скоро след появата си там."

Тук не просто има съвпадение на АвиТохол и Ирник (Ернак) със Телеф и Еврифил. Ще кажете че Еврифил има някакво именно съвпадение с леко намигване. Далеч не, уважаеми! Името Ирник-Ернак се среща при някои автори и под формата Ернах, а името Еврифил е познато и като Еврих. Това име носят и по-късни "готски" владетели по време на римската империя. Например визиготския (западни готи) владетел Еврих, Ерних, Ерник.

Еврифил е син на сестрата на фригийския цар Приам. Фригия и Мизия са две тракийски държавни формирования, които са в Мала Ази, а както добре знаем и фригите (под името бриги), и мизите (преди да се разселят в Мала Азия) обитават Балканите или по-конкретно Македония и Дунавска Мизия.

Мизите са пелсагическо племе.

Херодот разказва за това, че мизите още преди Троянската война успяват да обединят тракийските племена.

„Мизийци и тевкрийци, преди Троянската война, които преминаха в Европа през Босфора и не само покориха всички траки, но слязоха и до Йонийско море и тръгнаха на юг до река Пенейос“ (Her.VII.20) ).

В литовска хроника от периода, когато България пада под Турско робство, се говори за първия български владетел с титлата княз, който бил откърмен от сърна в горския пущинак, за да не загине. Важно е да се отбележи, че хрониката конкретизира, че българи и мизи са едно и също. „Княз мизийски, сиреч български...“

Повече по темата може да прочетете в публикацията ми „Архетипът на еленицата-кърмилница и българският народ“: https://ogledalceyakaji.blogspot.com/2023/05/blog-post.html

Виждаме как Херкулес е свързан с нашите предци и защо той е считан за един от нашите праотци. Виждаме същото и при македонските владетели.

Александър Македонски считал, че ако постигне подвизите на Дионис и Херкулес и повтори техните походи, той ще стане богоравен. Според някои сведения Херкулес бил част от свитата на Дионис в похода му към Индия, а в други - той прави самостоятелен поход към Индия.

И до днес все още битува вярата, че предците ни идват от "онези земи". Но ние виждаме точно обратното. Те тръгват оттук, при това преди Александър са известни поне още три древни похода от нашите земи към Индия. Този на Дионис, на Херкулес и на един гетски владетел.

И за да приключа ще ви върна отново на сведението от Спиридон Габровски. Той описва, че Александър воюва първо със своите съплеменници и след като побеждава Перун, взема войската му със себе си по време на похода си към Индия. Тази част от войската му се предвождала от двамата сина на Перун.

След похода Александър дава Македония като владение именно на тези двама сина на Перун. Не би ли било странно да даде майчината си земя на двамата братя предводители на българите, ако не му бяха роднини. Според Спиридон това се случва 470 година пр. Хр.

Да, античните македонци са само едно от пеласгическите племена с които са род.

Събрана информация от мен за Александър може да прочетете тук:

https://ogledalceyakaji.blogspot.com/2023/12/blog-post.html

Царските династии на Европа

 

Срещата на Дидона и Еней

От Римската империя до Ренесанса благороднически семейства в цяла Европа настоявали, че не са свързани с населението, което управляват. Те проследявали своето потекло назад до знаменити чужди сили, включително фигури от митове и легенди. Сред най-популярните били главните герои от Троянската война. Европейците са били запознати с подвизите на герои като Аякс и Ахил, както са записани в Илиада.

Римските императори, германските военачалници и кръстоносните благородници обаче се идентифицират не с победители във войната, а с победените троянци.

Юлий Цезар (100-44 г. пр. Хр.) и неговият осиновен син Август (63-14 г. пр. Хр.) извеждат генеалогията си като произход от Еней.

Меровингите, владетели на франкските племена, които са завзели днешна Франция, са описани в нигата на Вергилий в Хрониката на Фредегар от седми век. Този текст проследява историята на франките до Франсио, близнак на Еней, който се предполага, че се е заселил на Рейн.

Каролингите, съперничеща франкска династия, свалили Меровингите. В техните хроники и поеми възхваляват неговите владетели като потомци на Еней.

През 1066 г. след завладяването на Англия норманите, първоначално от викингски произход, твърдели,че произлизат от Брут, за когото се казва, че е избягал от Троя по същото време, когато Франсио и Еней тръгват към Рейн и Тибър.

В Германия редица династии също твърдели, че са потомци на троянци.

В началото на модерната епоха изведнъж, нещо се променя и европейските лидери започват да крият своя произход, дори инициират кампании и наливат финанси за развенчаване на този династичен доминант.

Владетелите на Британците извеждат произхода си от легендарен син на Еней, на име Брут / Брит. Първия крал на Британия. В някой версии той е внук или пра-внук на Еней. По неговото име се назовал и острова. Там той основал град на име Нова Троя / Trinovantum, по-късно кръстен Лондиниум – Лондон.

Преди да потегли за острова Албион, кръстен после Британия, Брут обитава за известно време Галия, където племенникът му Туронус загива в битка. Там където е погребан е основан градът Тур.

Историята за Брут и Тур, кореспондира с Один и Тор, както и с Херкулес.

Пристигайки в Битания тогава носеща името Албион, Брут се бие с потомците на Албион. Те са гиганти. Брут и войните му ги побеждават. В античната история Албион е син на Посейдон като обитава Легурия, северозападна Италия. На връщане от Иберия на път за Микена, Херкулес минава с войните си от там където гигантите Албион и Деркин (Бергион) с огромна армия влизат във война с Херкулес. С помощта на Зевс, Херкулес печели битката а братята са убити.

Сакланд където пристига Один /Воден от Троя оставя трима свои синове да управляват, които създават династични линии.

- Veggdegg управлявал източен Сакланд

- Белдег / Балдер управлява в земята, която се издига на Вестфалд

- Сиге

Тези предци управлявали и в Франкландия (земята на франките).

В Рим синът на Еней (Троянски принц), който се казва Аланей (Analeus, Allanius, Alanus) е първият римски император ( primus rex Romanorum ). Той също е посочен като баща на трима братя.

Има една базисна разлика между техните сведения и нашите. В техните те извеждат произхода на династиите си от Троя, а в нашите се казва, че нашите предци са формирали техните династии. 

Странно нали? Всъщност така те се потвърждават една друга.

Меровингите имат и други сведения, които говорят за преселение не през средиземно море от където Еней стига до Апенините а през Дунава. Те твърдят, че произхождат директно от древна Троя (т.е. Аркадия). Оцелели са документи, които показват, че предците на Меровингите са били свързани с царския дом на Аркадия. 

На някаква неуточнена дата към настъпването на християнската ера, те се предполага, че са мигрирали нагоре по Дунава, след това нагоре по Рейн и накрая са се установили в това, което сега е Западна Германия. Меровингите, подобно на древните аркадци, почитали мечката под формата на Артемида - или по-конкретно, формата на нейния галски еквивалент, Ардуина, богинята покровителка на Ардените. Освен това уелската дума за мечка е arth -- откъдето произлиза името Артур. Династията на Меровингите произлиза от сикамбрийците, племе от германския народ, известно като франките. 

Между пети и седми век Меровингите управляват големи части от днешна Франция и Германия. Периодът на техния възход съвпада с периода на легендарния крал Артур - период, който съставлява сцената за романсите около Светия Граал. Това е може би най-непроницаемият период от това, което сега се нарича Тъмни векове.

Интересното е, че повечето учени са съгласни с хипотезата, че някой умишлено е скрил тази епоха. 

Почти всичко е изгубено унищожено или цензурирано - с изключение на записите, които представляват определени интереси, ситуация, при която очевидно Римокатолическата църква е упражнявала истински монопол върху ученето и писането. Въпреки това, малко история все пак се промъква. 

В началото на пети век нашествието на хуните провокира широкомащабни миграции на почти всички европейски племена. След това сикамбрийските предци на Меровингите прекосили Рейн и се преместили масово в Галия, установявайки се в днешна Белгия и Северна Франция, в близост до Ардените. Един век по-късно този регион започва да се нарича Кралство Австразия. Векове наред сикамбрийците са поддържали тесен контакт с римляните; и въпреки че са били езичници, те не са били диваци. 

Езичеството в крайна сметка предполага преклонение или дълбоко уважение към природата - т.е. нещо като природозащитници. Екологично осъзнатите сикамбрийци са били сравнително културни и тяхното общество е съобразено с модела на старата Римска империя. Крал Мерове, от когото династията носи името си, самият той е бил полулегендарна фигура и чийто собствен личен разказ споделя значителни прилики с митовете и легендите на Древна Елада. Наистина, династията на Меровингите, както беше споменато по-рано, води началото си от троянците и спартанците от древна Аркадия...

Може би малцина от вас са чували, но Сакс-Кобур-Готската династия също извеждала произхода си от Троянските събития. Заедно с династията Уиндзор те водят генеалогията си от княжеския род на Ветините управлявал немското пространство над 800 години. За негов основател се счита херцога на Саксония Видукинд, роден през 750 г.

Той воюва с Карл Велики от Каролингите. Саксите са победени от франките и Саксония става част от Каролингската империя след което е християнизирана.

Видукинд приема християнството, като днес той е считан за светец от католическата църква. Негов кръстник е Карл Велики.

Видукинд е ползван от нацистите като патрон и пример за предтеча от арийски произход.

Допуска се, че негов баща е Теодорих, тъй като е саксонския му предшественик. Предшественик на Теодорих е Бертолд, който пък наследява Хатагат считан за основател на Саксония през 531 г. Считан е буквално за божествен.

Според Hauck името вероятно не е нищо повече от почетно, Hathugaut , което означава „Гаут на битката“, във връзка с Gaut , легендарния прародител на Geats и на кралските домове на готите и лангобардите.

Тук митовете и източниците също се преплитат с тракийските гети. Самото име Gaut е считано и като псевдоним на Wodan / Один.

Шведът Йоханес Магнус по същото време като Авентин пише, че Готус или Гетар, известен също като Гогус или Гог, е един от синовете на Магог , който става първият крал на готите (геатите) в Готаланд.

Библейските антропоними Гог и Магог, кореспондират с Гети и Масагети (Мизо-гети). Както вече споменах, в скандинавските еди, Gaut или Gautr е псевдоним на Один. Също така е алтернативна форма на Gauti, който е един от синовете на Один и основателят на царството на Geats, Götaland ( Gautland / Geatland ), според „Bósa saga ok Herrauðs”.

С това име е назован и бащата на легендарния Gautrekr. Името най-вероятно означава „Владетел на геатите“. Представлява интерес обаче синергизма между съставните GauTrekr, което може да се представи като ГеТрак (Гет и Трак).

От споделената изключително интересна информация възникват редица въпроси.

Безспорно много хора в историята на Европа, които са искали да се изкарат с благороден произход за да имат претенции и достъп до властта са си поръчвали изработването на съответна генеалогия (родословно дърво). Това е факт, който не подлежи на спор. Но въпреки това, тези действия не обясняват защо именно родословия свързани с Троянците и героите от древна Елада и Тракия.

Не може да бъде подлаган на съмнение и факта, че всички европейски народи имат памет за техни владетели, които идват от нашите земи и Троя. Неизброимо число са митовете, сагите, устната традиция и действителните исторически източници, за да се отрича.

Ето първия въпрос.

Защо точно от тук?

Друг трудно обясним факт е, че няма логика царски династии търсещи превъзходство и митологизиране до етап на обожествяване, да извеждат произхода от губещите в Троянската война. Владетелите обикновено възпяват техните победи. Създават се поеми, песни, легенди.

Троянците заедно с много от тракийските племена са губещите в тази битка. (В момента не дискутирам, аспекта, че Троянската война е водена между родствени народи, които освен всичко са принадлежни и към една езикова група.)

Защо от губещите?

Защо в един момент, тези династии започват да крият този си произход?

Защо има толкова много свидетелства за епоха в която сведения за тези връзки са били унищожавани?

Това, уважаеми не е просто литературен похват за по голям драматизъм на историята. Не, огромно е количеството информация по темата. Данни за унищожаването и пренаписването на сведения има из цяла Европа а и не само. Този НЕОБОРИМ факт създава термина в науката Тъмните векове (или тъмна епоха).

Когато започнеш да засягаш тези въпроси, нихилистите обикновено излизат с опорките, че се говори така за да се чувстваме по-специални, по-особени. Извинете, че не ви допада такава действителност, но за това не говорим ние а цялата европейска историопис.

Как да се обясни факта, че техните сведения свързват владетелските им династии с нашите народи, а нашите сведения казват, че нашите предци са създали техните династии и дори пантеони?

Няма спор, че германските племена, както и латините, келтите са съвършено други клони на индоевропейските народи и езици от нас, а угро-финските езици дори не произлизат от индоевропейските езици. Те са подсемейство на уралските езици.

Защо тогава всички те имат памет за владетели идващи от нашите земи?

Защо на всякъде по техните земи има, топоними и хидроними които са принадлежни към така наречената „славянска езикова група“?

Защо старото име на Европа е Енея (Принадлежаща на Еней)?

Защо и името Европа преди да се наложи като име на целия материк е името на територия в югозападна Тракия.

(Името на река Марица е Έβρος)

На част от тези въпроси съм посочил възможните отговори в следните материали:

1. "Балканизация на Арийската земя" или прародината на ариите.

2. БогТор - Троянският Принц, Владетел НаТракия

3. Сведения, че ФРИГИТЕ са едно от племенатана старите БЪЛГАРИ

Сведения, че ФРИГИТЕ са едно от племената на старите БЪЛГАРИ

Особено ценни са сведенията на "Хрониката" за историческата памет у българите от XVI в. На едно място, където се занимава със славянските езически богове, Стрийковски пише: "Чехите и българите, нашите славянски братя, почитали особено Нерод и Радамас." Тъй като изречението му тук е доста засукано, не става ясно откъде полякът е взел това сведение. Във всеки случай, в същото изречение се казва, че при разговори с български теолози от онова време те го уверявали, че "българите първи сред славяните приели християнската вяра". Интересното тук е както високото народностно самочувствие на българите, така и фактът, че ерудираният възпитаник на Краковския университет е срещал в България равностойни събеседници - нещо, което не може да се каже за по-сетнешните времена. Другаде той пише за хървати и българи, които му разказвали, че техните народи са получили земите си от самия Александър Велики - с писана в Александрия със златни букви грамота, която обаче попаднала в турската съкровищница при превземането на Константинопол от Мехмед II. Сърби и българи пък твърдели, че са наследници на земите в Пафлагония (Мала Азия), защото там били в древността поселищата на техните деди. 

Източник: ТУК  

В "Летопис и родословие" на Поп Йовчо от Трявна (1786-1855) Пилемен е посочен като първия наш владетел. 

Пилемен е Пафлагонец. Участва и умира във троянската Война. 

“.. . Силният вожд Пилемен от Енетия, гдето се въдят. мулета диви, доведе безброй пафлагонци юначни. Те населяваха Китор, живееха мирно във Сесам,..“ 

“Начело на пафлагонците бе мъжественият Пилемен от страната на енетите,  където се въдят диви мулета. Това бяха бойците от Китора и от областтта  Сесам, пък и онези, които имаха славни селища по бреговете на река  Партений, както и онези, които населяваха Кромна, Егиал и скалистите  Еритини.“ 

А ето какво казва Георги Раковски в „Български старини“.

енети (венети): (живеели между племената дардани и трибали, преместили се в Мала Азия, където образували племето на пафлагоните) 

Поп Йовчо дава родословие на българските царе подобно на това на йеромонах Спиридон но го проследява от времето на троянската война далеч преди Илирик, който Спиридон посочва като първи владетел. При поп Йовчо първият владетел е с 198 години преди Илирик. 

Източник: ТУК 

Ариан (95 - 175 г.) в своята Битинска история събщава, че Херодот казвал, че някои траки преминали в Азия и се нарекли битини и че у тях Арес имал прорицалище. ... също така, че някога битините били завзели земята от Боспора чак до Ребант. Планинската земя отвъд нея до Понта, чак до реката Калет, била завладяна от тините. Затова тини и битини били съседи, наречени така по имената на някакви славни братя, наречени Тинос и Битинос, осиновени деца на Финей, както казвал Ариан, който говорел и за Пафлагон, истинският син на Финей, по името на когото се нарекла страната Пафлагония... според други, Тинос и Битинос, по името на които страната се нарекла Тиния и Битиния, били синове на Одрюс. (Arrian. Bithin. fr. 20).

Ксенофонт и Аполоний Родоски също говорят за тракийския характер на областта Пафлагония и етноса пафлагони, намиращи се източно от битините/тините, по Черноморското крайбрежие на Анатолия.

Вергилий, в "Енеида" назовава троянският принц Еней „фригиеца“. 

Днешните историци се надпреварват един през друг да се надлъгват, кои сме и кои не сме. 

Но не само възрожденските ни историци, теолози и духовници са знаели в пъти по-добре, че сме местен народ, но и самите ни владетели са твърдели това. Имали сме царски архиви. 

Цар Калоян е роден през 1168 година. Той казва на папа Инокентий в писмо, че в царските ни архивите за древните ни владетели и предците им пише че наши правители са били и императори на Рим. (Всички тези сведения са унищожени). Писмата и думите на Калоян са запазени.

Нещо повече, Папата потвърждава, че и в архивите на Ватикана има такива сведения.

Папските легати за да демонстрират важност пред Калоян му казват, че идват от Рим, основан от героя на Троянската война Еней. На това нашият владетел заявява, че той много добре знае с кого народът му е воювал в тази война. 

Чувате ли внимателно? Калоян, цар на българите казва, че тази война Троянската, е война с народа му. Че неговите предци са част от тази война. Не знам как осмисляте това, но няма по-стойностен източник от думите на собствения ти цар и архивите на царете ни. 

Днес нихилизма в българите е издигнат в култ. На подобни сведения ще ви се изсмеят а така наречената наука ще ви увери, че всички древни владетели на Европа а и не само са имали този уклон да извеждат произхода си от Троянците и участвалите в Троянската война. Правили ли го за да си придават важност и древност. 

Уви, истината е друга!

Предците ни са създали владетелски династии из цяла Европа, Азия и не само. Може да проверите това в тази публикация в която съм посочил завидно количество източници: ТУК

Спомняте си, Папата също казва, че и техните архиви потвърждават думите на Калоян. В онази епоха Римската империя добре знае, кои са българите и чии потомци са. Точно за цар Калоян, който между другото нарича себе си император на българи и власи, бретонецът Вилхем пише, че той е предводителя на траките. 

Робърт Дьо Клари, който описва срещата на цар Калоян с рицаря Пиер дьо Брашьо, пише нещо подобно. Кръстоносците казали на нашия цар, че са потомци на онези троянци от Троянската война. Питали го дали е чувал за тази история. 

Сетете се сами какъв е бил отговора. Несъмнено българския владетел добре е знаел собствената си история. Имаме и свидетелства, че и българите са знаели добре за това свое минало и по времето на Симеон, роден 864 година след Христа.

По негово време в България съществуват редица преводи разказващи за Троянската война. На Йоан Малала където Ахил е наречен предвождащ българите, наричани някога мирмидонци. Съществувал е и превод и на „Троянската повест“. В нея отново се казва, че мирмидонците сега са познати като българи. 

Пак в тази епоха има и превод на историята на еврейския историк Йосиф Флавий, „Юдейски войни“. „илоурїи же и длъмате и дакїи нарицѧ ємыи блъгаре.“, което ни дава ясна представа, че през девети, десети век, българите са били наясно, че много от балканското население познати от времето на Троянската война, като илири, далмати, даки са наричани и българи. 

За Аспаруховите българи на север от Дунав пък ето какво пише:

Балканите са родината на българите и това е родовото им право. Родовете на Аспаруховите българи са от тук.

Да погледнем друг един аспект на старата историография. 

В началото на средните векове перси, сирийци, араби продължават да ползват една ранна форма за названието на българите. Става въпрос за „Бурджан“. 

Колко пъти обаче сте чули някой съвременен български историк да ви казва, че лексемата „Бурджан“ в тези езици се е образувала от „Бриг“?

Има обаче чужди историци, които включват тези анализи в своите трудове. Такъв е Б. Н. Заходер, доктор на историческите науки. Например старото име на Охрид е Brygias или Brygium.

В сирийските сведения мизите са изписвани като Мушки / Muški. Там те ги разделят на източни и западни. Ассирийските и урартските източници дори наричат Фригия “страната на мушките”. Те ясно идентифицират западните мушки с фригите и едва в по-късните гръцки източници ги разделят като две родствени групи. Тракийското племе на мизите са може би най-често определяни в историческите извори, като българи. Историците търсят обяснение на етнонима им и при арменците, но не всички взимат в предвид фактора, че тракийското племе на мизите има стара история на взаимодействие с предците на арменците.

Според Игор Дяконов, мушките са били трако-фригийска група от балканите, като той смята, че те са изиграли ключова роля в арменския генезис смесвайки се с урарти и лувийци по пътя си през Мала Азия. Връзката между мушките и арменските езици обаче е доста неясна и много съвременни учени отхвърлиха пряка езикова връзка, ако мушките са говорещи фригийски.

В „Трактат за двете Сарматии“ Матвей Меховский пише за бруги (brogi) населявали днешните земи на Полша с този етноним историците идентифицират германското племе на бургундите. Както виждаме обаче от дълбока древност редица народи се назовават по името на пра-владетел, който оформя династия в дадена земя, която владее без да има пряка етническа връзка с местния народ. Такива примери са изключително много. След време, местните народи идентифицирайки се с владетелите си, и приемайки тяхното име като етноним започват да определят и произхода си като идентично с това на тези древни владетели. 

Казвам го защото този случай с бругите на  Матвей Меховский е аналогичен. И при йеромонах Спиридон, и в препратките на Паисиевата „История“ от Рилския родослов, Болг и Брем са определени като братя, български владетели. 

Според тези сведения по името на Брем за назовани сегашните чехи, които някога били наричани бреми. 

Брем завладял земите на север от Дунав до Балтийско море, до Померания, която там е наречена и Брандербурия, към овладените земи добавя и Швеция и целия Скандинавски полуостров. Във всяка от тези земи владетелските династии са оформени от кръвната линия на тези наши предци. 

Може да прочетете мой материал, където тази нишка е проследена: Статия ТУК

Както вече споменах, арабските хронисти ползват лексемата „бурджан“ когато пишат за българите. 

При Бурдж, ДЖ е заменка за Г, тоест Бурджан е Бурган. откъдето и бурги, бруги или бриги. 

Ще попитате нима и името на Брем е на същата основа. Категорично да! 

Страбон пише за бригите / фригите следното: 

„Тук някъде се намира и планината Бремий, която по-рано владеели бригите, тракийско племе от която една част преминало в Мала Азия и там се преименували във фриги.“ 

(Strab., VII, fr. 25; ИТМ, 222) 

Йоан Зонар пък директно си казва, че по името на Брем са назовани бранденбургите. 

„От Брем произлезли народите брендабурги, поляци, бохеми и чехи“ 

А в Унгарски летопис Брем е назован като чешки княз, който излязъл от Илирик, където бил с целия български род и войската му.

Ето цитат от този летопис: 

„и тръгнал на запад да си търси земя в немските страни, като се настанил между реките Висла, Албин и Висурка [или] Винсера. И в немската земя, край тези реки, изградил могъщ град и го нарекъл Бремен, или Барзимен, т.е. ’успокой се от обременението’.“ 

Нека отново ви върна на Страбон, който е роден 63 година пр. Хр. Той отбелязва в своята

„География“, че племето брени / бреми живее с корпилите и бесите по течението на река Хеброс (Марица) (Strabo 7 fr. 48) 

На база описанието на Птоломей, Ортелиос съставя карта през 1595 г.

Виждате в Скития на едно и също място са поставени Burgiones и Chuni (Хуни). 

Burgi-ones 

„Онес“ е окончание за народност, както го виждате в съседство при Ombro-ones. Пеони, Мигдони, Кикони и т.н. 

„Онес“ е окончание аналогично на „ари“, един вид взаимнозаменяеми са. 

Става интересно нали? 

Бурги-онес, Бург-ари. И пак света ще овикат, че аджеба това са бургундите, обясних ви вече как редица племена получават племенните си название. Назовават се по името на владетеля им. 

Проблема с името Бургионес е, че е идентичен с арабското Бурджани. В арабските сведения и карти, бурджаните се разполагат на същото място както и на картата на Птоломей. Те често наричат и хуните, бурджани.

Арменски източници, също слагат равенство помежду им. А добре известно е, че хуните са конгломерат от мизи и гети поради, което са наричани масагети. Римските историци Темистий, Клавдиан и Прокопий Кесарийски наричат хуните масагети.

„...то (царството на хуните) обхващаше едно от подразделенията на българите, известно преди като Савир“ Marquart J. В „Източноевропейски и източноазиатски набези“. 

Лайпциг, 1903. - стр.207, 491, пише, арабските автори наричат Дунавска България „Бурджан”. Дж. Маркварт стига до извода, че под бурджаните в арабските извори се крият българи от Дунав и Северен Кавказ. В описанието на пътуването на Харун ибн Яхя към Западна Европа пък са включени и бургундците. 

Сега тук идва един много интересен аспект за мен, за който съм изчел какви ли не щуротии, само и само изкона българска територия да бъде определяна като нещо, корено различно.  За съжаление отново от български историци.

На фрагмента от картата на Ал-Идриси, територията на България е изписана като 

Ard Brugan. 

Виждате първо точно изместване на гласната където Бург става Бруг. 

„Ард“ означава земя, територия, страна. Окончанието „ан“, ако си спомняте Burgi-ones е взаимнозаменяема с „ари“, но в случая е в единствено чило като „ан“ – „он“ – „ар“. 

Тоест ние виждаме ясно изписано арабската форма „земята на бригите“, „ард бруган“. При заменка с „ар“ получаваме БРУГАР и имайки предвид изместването на гласната, която в случая е У, получаваме БУРГАР, една от формите на Булгар, Болгар, Българ. Добре известно е, че по старата форма на изписване на етнонимът ни в старобългарския е точно с изместване на гласната Ъ, тоест БЛЪГАР.

Бригите / фригите са ариите / арите описани в свещенните книги за хиндуистите. Това е тема за цяла книга с която съм добре запознат. 

Нека ви покажа как това е ясно различимо в формата Ард Бурган, Ард Бурджан. 

„Ард бруджан” се среща във формите 

„ард урджан” (Оксфордския и Софийския преписи),

„ард бурджан” (Парижкия и Ленинградския) 

и „ар уран” (Цариградския), 

а „първоначалната” форма според тях е „ард бурджан”. Важно е да се отбележи, че всички тези форми са различни от възстановката с „латинска транслитерация” на К. Милер, която, както видяхме, е „ард бруджан”. 

В случая ще ви обърна внимание на Цариградския запис, където земята България виждаме изписана като АР-УРАН. Това уважаеми българи, е форма на изписването на името Ария, която срещаме и под формата Арияна и АраУрана. 

Името на До-Бруджа все още съхранява това най-древно название на земята ни. 

Ще кажете, че Добруджа е кръстена на нейния владетел Добротица.

Скъпи българи, Добруджа е вариация на името на България, вариация на името Ария. 

То е точно и ясно различимо в изписването Ар-Д Бруджан. И това в нашата наука се знае, макар да се плетът какви ли не словоблудства. 

Можете да го проверите в труда на Йордан Табов „АРД БУРДЖАН ИЛИ АРД ДОБРУДЖАН?“, от Българска Академия на науките. Само, че там те отново се опитват да ни омаскарят. 

Нека ви покажа, че името на Добруджа, което произлиза именно от Ард Бурджан и Цариградския препис, който е запазил формата Ар-Уран, касаещо абсолютно същото название на България е една от формите на името Ария. 

В сведение говорещо за гетския тракийски град Тимогетия, намиращ се в Добруджа. (Изключително близо до моето село.) Тракия, Мизия в България са определени като една и съща територия, която в древността се е наричала Ария. Ето какво точно казва източника: 

„Тимогетия е бил преди време град в Долна Мизия, страна, която се казвала България и е била на брега на Черно море. Също наричана и АраУрана.“

Старонемското изйдние Grosses vollstandiges Universal-Lexicon от 1731г. (Велика пълна енциклопедия на всички науки и изкуства):

Заради тези мои материали, си спечелвам много неприятности и най-лошото е, че това ми го причиняват българи. Жалка и тъжна действителност. Добрата новина е че има и други като мен, които поемат този товар върху себе си. 

Аз зная, кой е моя народ, зная, че тук са корените на предците ни. Научил съм за целта и предназначението ни. Уча се и ще предавам нататък уроците и от паденията и от възходите на предците ни. 

Това е народът на Дионис / Сабазий / Трек, на Арес / Тракс, на Артемида и така до самото начало на времето. Предците ни са предпотопен народ и както се е случвало вече няколко пъти, (колкото и отчайващо да изглежда състоянието ни днес) именно от този народ, и родствените нему, ще бъдат първите плодове и семена на възраждането в новата епоха, която идва. 

„Ария, едно от древните имена на Тракия, (Стефанос) Това е бойно название, произлизащо от характера на хората, чиято страна Еврипид нарича резиденцията на Марс (Арес), а Софокъл - негова родина.“ 

„Енциклопедия Британика“ отново за Стефан Византийски но с допълнението от Еврипид и Софокъл:

Допълнителни материали писани по темата от мен: 

1. "Балканизация на Арийската земя" или прародината на ариите.“ 

2. "Бог Тор - Троянският Принц, Владетел На Тракия"