Стари сведения за българи и власи. Кои са те?

 

кликни, за да уголемиш изображението

След като всички се справихте почти перфектно с основното, което ви поставих като задача, и прочетохте текста е време и да ви разкажа не само откъде е текстът, който прочетохте, но и защо успяхте да го прочетете. (Задачата бе поставена ТУК)

Успяхте, защото е на старобългарски.

„Азъ иже въ Христа Бога благовѣрнии и христѡлюбивии и самодръжавни Іѡ Мирча, великыи воевода и господинь, ѡбладаѫщоу ми и господствѡщоу ми въсеи земи Угровлахіи и запланинскым еще же и кѫ татарскым странам и ѡбапол по въсемоу подоунавиоу даже и до великаго морѣ, и милостиѫ божіеѫ и Дръстроу градоу влад(а)лец.“

новобългарски:

„Аз, в Христа Бога благоверен, христолюбив, и самодържавен Йо (Йоан) Мирча велики воевода, господин по Божия милост, и по Божие дарование владеещ и господствуващ над цялата Угровлашка Страна, Запланските Страни, и двата бряга по цялото поДунавие, даже до великото море (Черно море), както и на град Дръстър (Силистра) владетел.“

кликни, за да уголемиш изображението

Това е текст от грамота на влашкия воевода Мирчо Стари. Представлява хрисовул (указ). Написана е в град Гюргево през 1409 г.

За онези от вас, които не знаят кой е Мирчо Стари (Мирча Великий воевода) и защо е на български, е следващият разказ.

Баща на Мирчо е войводата Радул, по-известен като Раду I. Той е четвъртият владетел на Влашко между 1377 и 1383 г. В италианската хроника „Cronaca Carrarese“ („Карарска хроника“) от ХІV век, Радул воевода е записан като български принц схизматик. „Radano principe di Bulgaria infedele“.

Преди него е Владислав I (Влайку войвода). И Влайку, и Радул са от фамилията Басараб. Лелята на Влайку - Теодора Басараб, е царица на България и жена на Иван Александър.

Никола Александър Басараб е баща на Влайку и Радул и е вторият владетел на Влашко, който наследява баща си Иванко I Басараб, първият владетел на княжество Влахия.

Нека отговоря на въпроса защо влашките, а и молдовските воеводи пишат и водят цялата си документация на български?

Влахо-българските грамоти и хронологично следващите ги влахо-молдовски грамоти са паметници на българския език и средновековната история от земите на днешна Румъния, създадени най-вече от влашките и молдовските войводи в периода ХIV-ХVII век.

Това са автентични извори и ценни свидетелства за народните говори в Румъния, които принадлежат към групата на българските говори и за историята на българския език.

Титулът на влашките воеводи се извежда пряко от името на българския владетел от второто българско царство Йоан Асен (Иван Асен I, наричан също и Белгун).

Титулът в грамотите се среща със съкращението Iw

„ Iw млади Бесараба воевода и господин всеи зимли угровлахиискои"

Българският е официален език на властта, народа и църквата във Влашко векове наред. Грамотите са написани на говорим български език, съществено отличаващ се от средновековния църковен български език, използван в богослужебната литератуа.

Интерес будят някои сведения за естеството на власите през онези времена.

Ето какво се казва в Манасиевата хроника.

„По-рано тази земя се наричаше Мизия. Бидейки безчислено многобройни (българите), те изпълниха и тази страна на Дунава, и онази до Драч и по-нататък, защото и власите, и сърбите, и всички останали всички едно са.“

кликни, за да уголемиш изображението

Българите, власите и сърбите са посочени като едно и също. Това говори не само за родствено Ст, но и за език.

За първи път власите са били споменати в писмени източници през Х – ХІ век.

Българският владетел Калоян се е титулувал „"Rex Bulgarorum et blachorum"(крал-цар на българи и власи)“. Така е титулуван и от папата. Този титул ползват царете ни от династията на Асеневци.

Калоян пише на папата, че българските владетели Самуил, Петър и Симеон са получили корона и патриаршеско благословение от Римската църква и всички те са били царе на „българи и власи“. 

Власите не са една единствена група; също така под името власи в различни периоди на историята се разбират различни неща. Романизирането на отделни групи на Балканите датира от времето на Римската империя, но мащабите далеч не са били такива, каквито се представят в някои исторически школи.

В един идеален свят днес и българи, и власи щяха да се гордеят, че имат обща история, общи владетели, че са били един народ и са говорили един и същи език. Няма значение, че днес едните говорят романски език.

Има ли основания да считаме, че влашкият език на Калояновите власи не е бил романски и ако да - кога това население е било окончателно романизирано?

Ако вие сте разумен човек, ако можете да боравите коректно с главата на раменете си, то при наличието на достатъчно исторически източници и аргументи би трябвало да можете сами да видите реалната картина.

Ще ви посоча един хронологичен исторически анализ, чийто линк ще публикувам в самото му заглавие.

„Valachico lingua /Old Bulgarian also Church Slavic lingua/ - данни и съответен времеви обхват“

Допълнение към статията "Болгарский език /лат. терм. Valachico - Балхико/, с геополитико-научен термин "Церковнославянски"".

Официално установени данни и времеви обхват на Valachico lingua /лат. терм./:

1390 г. - Мирчо І Воевода издава грамота към полския крал Владислав ІІ Ягелон, като същата е преведена на латински език за нуждите на полската кралска канцелария, като в преписката се указва, че оригиналът, издаден от Мирчо І, е на "lingua Valachica scriptum".

източник: латински

1484 г. - между султан Баязид и полски търговци е бил разменен документ на "idiomate valachico scriptus" /вероятно документът изхожда от Баязид и е грамота-привилегия за търговия, каквато са давали преди това за тези земи българските царе/.

източник : латински.

16.09.1485 г. - Васална грамота от Стефан Велики. На полето на васалната грамота, представена от воеводата Стефан Велики на полския крал Казимир /16.09.1485/, има "интересно допълнение": "«Haec Inscriptio ex Valachico in Latinam versa est sed Rex Ruthenica Lingua scriptam accepta»" "Преведено от блахико /= български или църковнославянски/ на латински, но кралят прие екземпляр написан с формата на рутеника език / руски език /". 

източник: латински.

Ако влашкият от 1485 г. беше латински, преводът му се обезмисля. Сега внимателно прочетете следващия източник, за да видите ясно какъв е бил влашкият език в онези времена.

1540 – 1568 г. Nicolaus Oláhus /фамилията е тюркска форма на “Блахус”/ - католически епископ в Унгария, контрареформатор и инквизитор /длъжност на Светата Римска Божия Църква в периода, сиреч “църковен следовател”, разследващ деяния прогласени от Св. Римска Божия Църква за престъпление/ пише, че по времето, когато пише /средата на ХVІ в./ езикът на “блахите” limba valachica не е limba romana /=latinum/ - "...Limba lor şi a celorlalţi valahi a fost cândva romană /бел. = latinum/..." /в превод от латински на съвременен румънски език/ и допълва, че те следват православието /по гръцки канон/. От цялостното систематизиране тук се вижда, че блахите /valachi/ имат богослужебни книги на своя собствен език /limba valachica/, като формите на езиците на “рутените” /руския език/ и “сервианите” /сръбския език/ са негови диалекти.

източник: латински.

Ако сервиянският и рутенският езици са били диалектни форми на влашкия, то тогава в тези времена той е бил част от „славянската езикова група“.

25.06.1595 г. -Полският нотариус в Краков Симеон Свиеровски на 12 юни 1595 г. е заверил документ на Петър Шопа на родния език на последния „ex lingua valachica”

източник: латински.

Следващото сведение ясно заявява, че сръбският и влашкият са в една езикова група.

1630–1642 г. - епископ Максим Предоевич /1630-1642/ - Крижевски епископ, Гръко-Католическа църква /Униатска църква/, Хърватия, пише: "lingua Serviana quae apud nos Valachica dicitur" “Езикът Сервиана /= сръбския език/, който у нас е прието, че е форма на Блахико /=българския или църковнославянски/”

източник: латински.

1651 г. - Псалтир написан на “valachico lingua” в гр. Белград, Алба Юлия - стр. 4 параграф 8 от Lesicon románescu-látinescu-ungurescu-nemțescu от Petru Maior

източник: латински

14.09.1651 г. - Загребският католически епископ Петър Петретич описва преселване на население от латинската географска единица “Расция” /или “Сервия”/ случило се около 1600 г., като посочва че пристигнали много “блахи – valachorum”, а по-точно “расциани”, а по-точно “сервиани”. Забелязваме градацията от общото /блахии/ към все по – частното /расциани и накрая сервиани/. "..ex Turcia sat frequenti numero gens Valachorum sive Rascianorum vel potius Servianorum in confinia Croatiae et Sclavoniae contra Turcas situata advenisset."

източник: латински.

1662 г. - Същият загребски католически епископ Петър Петретич отново пише за “Блахи” - Valachi /общо название/ или “Расциани” /частно, географско название/ или по-точно “Сервиани” /най-частно уточнение - от тази част на “Расция”, която е кралство Сервиа; бел.: част от "Свещената римска империя", Imperium Romanum Sacrum или Holy Roman Empire/ "Valachi siue Rasciani uel ut verius dicam Serviani nam ex regno Serviae prodierunt"

източник: латински.

1698 г. - Църковно евангелие Juris Canoniei Tergoveshti in Valachia Transalpina, написано на “valachico lingua” - стр. 4 параграф 8 Lesicon románescu-látinescu-ungurescu-nemțescu от Petru Maior

източник: латински

1720-1730 г. Матиас Бел пише на латински, че "блахския език е много популярен /вулгатиус/ в Темешвар" The hungarian historian and geograph Mathias Bel, which visited Banat between 1720-1730, will note: "hic est ut nihil sermone valachico Temesvarini sit vulgatius"

източник: латински

1770-те г. - съставяне на речник от valachico на latinum, автор Самуел Клайн. Dictionarium Valachico –Latinum Klein, Samuel Father 1745 - 1806.

източник: латински

1791 г. - в "Supplex Libellus Valachorum" са цитирани данни на лингвиста Самуел Клайн за езика "valachico" /Vlachi seu Valachi/, като последният е причислен по своята същност към групата езици "slavicis".

изтоник: латински

1825 г. - - съставяне на речник от valachico на латински и немски език на основата на този на Самуел Клайн - Scoala Ardeleana "Будски лексикон", като името на езика "valachico", използван в този географски ареал, е променено с ново име "romanesc" от съставителя на речника гръко-католическия протопоп Петро Майор /в превод Петър Велики или Големи/

източник: латински.

1861 г. - към тази дата, според изследване на университета Ка Фоскари във Венеция (Università Ca' Foscari di Venezia), езика - с бивше име "valachico" и ново име "romeno" /по отношение географския ареал Дунав - Карпати, от двете страни - Днестър/ - е с 20 % латинска лексика, в останалата си част, извън дребни други заемки, е български /сиреч старобългарски, сиреч църковнославянски, сиреч "slave"/.

източник: Studi condotti e diffusi dall'Università Ca' Foscari di Venezia e dal Ministero dell'Università e della Ricerca Scientifica: "Progetto ALIAS: Approccio alla lingua italiana per allievi stranieri"

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Да се сравни езика, в посочените горе документи от латински характер, с езика на документите от "старобългарски" или "църковно славянски" характер за съответните години и периоди! Да се следи развитието и евентуалните промени в езика за съответните периоди! Еднакво ли протичат и семетрично ли се развива!

Информация, която може да се извлече от латинските източници за “valachica lingua”, към днешна дата:

1/ На този език са писали грамоти Мирчо І /1390г./, Баязид ІІ /1484г./ и Стефан Велики /16.09.1485г./

2/ Диалект на този език е сръбския език /lingua serviana/

3/ Диалект на този език е руския език /lingua ruthenica/

4/ Този език е официално признат за църковно служене по православен канон и са издавани църковни книги /псалтири, евангелия/

5/ Този език не е латински към средата на ХVІ в.

6/ Този език е от най-разпространените в Банат към нач. ХVІІІв.

7/ Съставяни са речници за преводи от този език /преобладаващо "slavicis", все още, според съставителя Самуел Клайн/ на латински език към края на ХVІІІ-нач. ХІХ в.

8/ Към 1861 г. езика /в частта му по отношение на придунавските княжества/ е с 20% латинска лексика.

И за финал, грамотата чийто фрагмент ви показах е на Мира Стари, баща на Влад II Дракул и дядо на Влад III Дракула, наричан и с прозвището Цепеш.

кликни за да уголемиш изображението

Допълнителна информация от Л. Милетич и Д. Агура, ТУК. 

Пещерата на посвещението

 

кликнете върху изображението за да уголемите

Пещерата Нуку е част от преходния регион между хълмовете северозападно от Бизау и същинските Карпати. Разположена е на 728 m над морското равнище. Принадлежи към по-голям комплекс от пещери, от които две съдържат гравюри, подобни на тези, които ще покажа.

Пещерата има петроглифи от праисторически времена. Вътрешността и всъщност има формата на вулва (Тя е от така наречените пещери утроби).

Около 20 метра по-надолу от входа на пещерата има камък с фалосообразна форма, който е вероятно свързан с праисторическия и култов контекст.

Екстериорът и предоставя други знаци, изрязани по същия начин като тези от вътрешната страна и които свидетелстват за култова дейност около самия паметник.

кликнете върху изображението за да уголемите

Праисторическите гравюри врязани в скалата са направени от мъже.

Предната част, до около 3 м от входа, е използвана само за средновековни гравюри; обратно, в по-вътрешната част, изпълнена с праисторически изображения, поставянето на фигури и надписи от средновековието далеч не е толкова брутално, колкото се очаква.

Старите изображения са на акинаци характерни за скити и масагети. Къс двуостър меч, кама или кинжал. В Тракия те се ползват през бронзовата и желязната епохи.

В проучването на V. Sîrbu са описани на южната стена 22-24 оръжия, на северната стена 27-30. Разпознават се около 40 кинжала, 3-4 върха на копие, 4-5 върхове на стрели и няколко неопределени знака. Общият брой е от почти 140 гравюри.

Средновековните обитатели са повлияли върху възможността за по-детайлно изследване на изображенията от бронзовата епоха. Повърхността на скалата е мека и позволява изображенията да са изчертани с метал или дори кост.

Теоретично не трябва да се изключва възможността поне част от тези ритуални гравюри да са възпроизведени със самото оръжие, което е било сакралният предмет, превръщайки се в символ с помощта на себе си, като култов инструмент. Тоест с кинжала „акинак“.

Освен петроглифи по двете стени на пещерата утроба има и няколко скални ниши.

кликнете върху изображението за да уголемите

Най-близките примери като аналогии на тези ками, кинжали (акинаци) са намирани на Балканите, но са откривани и на други места.

В пещерата е регистрирано култово функциониране от късния неолит до средата на бронзовата епоха. Смята се, че е била използвана за посвещение. Тук са идвали млади мъже, които влизат в пътя на войнското, култово посвещение. За периода на тяхната инициация или преминаването от момче към мъж-войн. В предвид, че изображенията на мечове са в дълбочината на скалната вулва „акинака“ влизащия младеж в инициацията на посвещението към мъж-войн би могло да се осмисли и като своеобразно оплождане на богинята. Тоест той става мъж.

Пещерата Нуку представлява много рядко явление. Фигурите на врязани/гравирани оръжия в пещера в Румъния до този момент е уникално.

Описанието е преразказ на най-същественото от научната публикация „UN MONUMENT DIN CARPAŢII ORIENTALI CU REPREZENTĂRI DIN PREISTORIE ŞI EVUL MEDIU – NUCU - “FUNDU PEŞTERII”, JUDEŢUL BUZĂU –„

От съдържанието и се разбира, че в нея би трябвало да присъства текст на Ştefan Chiţu, Documents médiévaux concernant la zone de Bozioru-Nucu (страница) 447.

Именно там трябва да са разгледани проучванията за кирилските надписи. В публичното пространство https://www.academia.edu/ по темата са качени две публикации. В съдържанието и на двете е посочено присъствието на текста на Ştefan Chiţu. И в двата файла, този текст е отстранен и той не е достъпен за широката общественост.

Публикациите може да изтеглите от ТУК. Те съдържат сравнително богат снимков материал с приемлива резолюция.

От приложените изображения доволно добре личи, че кирилския текст е на български. Срещат се някой рунически и глаголически графични символи, както и такива на гръцки най-вече касаещи религиозните абревиатури на спасителя около изображения на кръстове.

Никъде в публичното интернет румънско пространство не се открива и дума за тези текстове на български език.

В Yotube има няколко телевизионни предавания за тази пещера, където текстовете се представят като пример за „прото-румънски“, румънска кирилица и глаголица. Това може да бъде проверено в описанието на видеото на линка който прилагам: https://youtu.be/HwaG6MlO9Ms

Там е написано следното: Petroglifele din munții Buzăului sunt scrise în proto-română, glagolitică, chirilica românească, greaca veche.

Не съм попадал на български научни публикации по темата и нямам представа дали някога са били изследвани от представители на българската наука.

Скалните църкви в планината Бузъулуй представляват комплекс от остатъци от скални конструкции с доминиращи култови и убежищни функции, чийто произход понякога се връща към праисторията, разположени в района на югоизточната дъга на Карпатите , главно в района на Culmii Ivănețu, но също и вдясно от Buzău в масива Siriu, както и в съседната област на Curbură Subcarpathia ( Dealurilor Botanului ) на площ с дължина над 80 km.

Няма съмнение, че по време на ранното християнство в долината на Бузъу е имало християни, както и организиран църковен живот с църкви, свещеници и епископи. Проповядвано отляво на Дунава от особено активна мисия, насочвана както от църковните власти на Малка Скития (Добруджа), така и на Кападокия чрез грижите на Свети Василий Велики, християнството се разпространява сред така наречените готи или иначе казано старите гети, сред които то е арианско. По удивителен начин и без особен конфликт арианството се адаптира към старите предхристиянски вярвания на населението. 

Атанарих (княз на гетите наречени и славени) заповядва кървавото преследване на тези готи които са били ариани (сред жертвите е мъченикът Сава Готски, известен като "Свети мъченик Сава от Бузеу"). В самата пещера на кирилица е изписано името Сава. В резултат на това първият ариански епископ Урфил през 348 г. се оттегля поради гонения с група вярващи в северната част на днешна България. (родителите на Урфил са от Кападокия. Те са от същия етнически състав като гетите сред които живеят. Говорили са език близък до нашия. Това улеснява изключително разпространението на арианското християнство сред гетите.) 

Атанарих в периода (365 – 381), е вожд на тервингите, които обитават Дунавската равнина и земите, разположени западно от р. Днестър през 3 и 4 век. 

Съществува хипотеза, че етимологията на името „древляни“ (едно от славяноговорящите племена) изхожда именно от тервингите. Готите наричали горските жители тервинги (буквално „обитатели на горите“). Очевидно името "древляни" се е появило в резултат на интерпретация на гетската дума "дервини" (дървесни).

Изследването на руническите, глаголическите и кирилските надписи е от изключителна важност. 

В същият район има изумителен скален мегалит с рунически надписи. Подобно на тази пещера, той е напълно непознат както за българската наука така и за широката публика.

Въпреки, че е изключително трудно да се намери по-обширна информация, при първа възможност ще ви запозная с всичко, което разполагам. Сигурен съм, че ще останете приятно изненадани от онова, което ще видите.

Защо Александър Македонски е в генеалогията на българските владетели?

 

За любознателния български читател ще бъде интересно да получи смислен отговор защо в старите български сведения Александър Македонски е поставен сред владетелите на българите. Дали това е само защото е владял нашите предци, подобно на редица римски императори и подобно на османските султани, или по род принадлежи към един и същи корен с българите? Спиридон Габровски, съвременник на Паисий, е само един от авторите, който го поставя като част от генеалогията на нашите древни владетели.

Отговор на това ще даде разбирането какви точно по произход са античните македонци. Какво казват за тях старите автори.

Тит Ливий (роден 59 г. пр. Хр.; римски историк от днешна северна Италия; написал „История на Рим“) пише за македонците и техния език следното:

„Aetolos, Acarnanas, Macedonas eiusdem linguae homines XXX, 29“

В превод: „Етолийци, акарнанци, македонци, хора говорещи един и същи език“

Да видим кои са етолийците и акарнанците и какъв е техният език, защото македонците са упоменати като говорещи същия език.

Полибий смята за етолийците, че те не са от гръцки произход, определяйки ги като варвари.

Етолийците носят името на предтечата си Етол, чийто брат е Пеон, праотец на пеоните.

Йоан Цеца казва за тях:

“А пеонците са българите. Не вярвай на глупаците, да смяташ, че пеонците са различни от тях. Те (глупаците) смятат, че Аксиос е различен от Вардара. ... А някога бяха господари от планината Пинд ... почти до самия Константинопол чак до времето на най-силния самодържец Василий, който напълно им свил врата и ги направи роби на Ромейската държава."

И Омир, и Страбон пишат, че пеонците са пелагонци - сиреч пеласги по произход.

Тоест разбираме, че етолийците са пеласгическо племе и са говорили в древността пеласгийски език.

Акарнанците са граничещо с етолийците племе. Страните и на акарнанци, и на етолийци в определен период воюват с македонците, но акарнанците са известни с това, че по времето на Филип II му остават верни до самата му загуба от римляните. Те са родствени с етолийците, което не им пречи понякога да имат конфликти. Свързват произхода си с Аполон през прорицателя Амфиарус и неговия син Алкемон, баща на Акарнан, който се явява праотец на акарнанците. Тоест Акарнан се явява през четири поколения внук на Зевс Пеласгийски. Предполагам никой не е учуден, че отново стигнахме до пеласгите, което обяснява и общия език с етолийците.

И сега нека видим какво знаем по същия въпрос за македонците:

Юстин пише, че най-старото население на Македония са пелазгите – (Justin. VII 1) „Populus Pelasgi, regio Bottia dicebatur.“

Това не трябва да учудва никой: Страбон допълва твърдейки, че в древността цяла Гърция е била населена с пеласги (География - V. 5, 2 -4 ).

И така Македон е епоним на македонците и техен праотец. За неговото раждане и това на брат му Магнес (Магнет) има няколко версии. Първата и най-популярната е, че той е син на Зевс и Тия, дъщеря на Девкалион, който се явява оцелелият от потопа. Аналогията на библейския Ной. Това поставя раждането на Македон в праисторически времена като част от палеобалканското население, което знаем като пеласги.

Братята били наричани конеукротители, което е титла, давана на тракийските първенци.

Според Херодот на територията на Македония в дълбока древност обитавало пеласгическото племе на траките бриги (Hdt. VI, 45). Там те обитавали заедно с македоните (Hdt. VII, 73). Именно траките бриги, които в Мала Азия ще станат известни като фриги, са корените, от които се развива по-късно държавата на македоните.

Относно пеласгическото племе на фригите пише и нашият бележит възрожденец, Георги Раковски.

„дмѣтъ да ся впуштаме въ изслѣдование. Нашъ прѣдмѣтъ е тукъ да докажиме чи Пелазгы тѣ са были стари тѣ наши праотци Бьлгари. Видѣхме же чи Фриги тѣ или по-право Бриги тѣ были пелазгичьско племя, Пафлагонци тоже и Фриги тѣ е се едно и исто племя, а Пафлагонци тѣ и Венети тѣ (признати вѣкы отъ сичкы тѣ учены за Славіаны, а отъ насъ за Словены) были едно и исто племя, и тии, спорядь гръцкы тѣ писатели са приселили отъ Мала Азия по Европа, штото наша та рѣчь е основана на истината.“

Поп Йовчо дава родословие на българските царе, подобно на това на йеромонах Спиридон, но го проследява от времето на Троянската война далеч преди Илирик, който Спиридон посочва като първи владетел. При поп Йовчо първият владетел е с 198 години преди Илирик и това е пафлагонецът Пелемен. Той предвожда съюзническа войска в подкрепа на Троянците в троянския конфликт.

Отново виждаме нашите предци, които в античността са били известни като траки и пеласги. Ученият Бернхард Гизеке въвежда термина трако-пеласги като общо название на тези племена.

(Thrakisch-Pelasgische Stämme der Balkanhalbinsel und ihre Wanderungen in mythischer Zeit, 1858)

Изучавайки историята на тракийските племена откриваме, че те всички са пеласгически, което според нашия възрожденец е равнозначно на българи. Това е и моето мнение. Името траки е било възприето в античността и като етноним и е само едно от названията на нашия народ.

За мен е безпредметна дискусията "Траки или българи". Наясно съм с това, че в по-голямата част науката ни ги разделя като коренно различни народи. Това не е вярно.

Някои българи са готови на крайности в отричането на това, че предците ни са ползвали името траки. За съжаление и това не е истина и е достатъчно да спомена за надпис - посвещение от Котис (цар на траките) на Херакъл, в който е употребен етнонима – траки.

Самият Котис нарича себе си "владетел на траките и последовател на Херкулес".

Проверка тук: https://www.alexpolisonline.com/2022/11/blog-post_52.html

Херкулес е важен репер, който ще развия малко по-надолу.

И ето връщаме се в самото начало при казаното от Тит Ливий.

„Aetolos, Acarnanas, Macedonas eiusdem linguae homines XXX, 29“

В превод: „Етолийци, акарнанци, македонци, хора говорещи един и същи език“

Всички упоменати са пеласгийски племена.

Йоан Малала нарича и мирмидонците на Ахил "българи", а мирмидонците също са пеласгическо племе. И те в най-ранната си история обитават земите на Пелопонес - там, където управлявал и цар Пеласг, наречен автохтон (местен, кореняк).

Често виждаме в онези ранни времена различни племена от народа ни да воюват едни с други. Ето защо отново ще се върнем при македоните, за да проследим една нишка, която ще ви даде отговор защо македонски владетели като Филип и Александър са част от генеалогията на българските владетели, според старите ни автори.

Тук ще спомена един епитет на Херакъл (Херкулес), а именно „Макистос“. Коренът е същият, от който произлиза и епонима Македон.

Официално етимологията дава значение на епитета като "най-висок" или "най-велик". От него произлиза и широко популярния определител и до днес „мега“.

До каква степен тази етимология може да се счита за адекватна аз не се наемам да коментирам, но знам, че в името на Македон се съдържа древна форма за майка „ма“, самото съчетание „маке-макя“ е също архаизирана форма на думата майка, която се е запазила и в диалектните ни форми. Това е една препратка към друга тема за древните праисторически вярвания на народа ни и Богинята-майка.

Херкулес е изключително важен репер. Спомняте си за одриския владетел Котис, който е бил последовател на Херкулес.

Монетите, сечени от Котис VII, носят надписа „ ХЕРАКЛЕЙ, СПАСИТЕЛ НА ТРАКИЯ “.

Македонските владетели също извеждали произхода си от Херакъл. Александър много често е подчертавал, че е негов потомък.

Столицата на траките синти получава името си Хераклея именно от македонските владетели. Филип V ги присъединява към своите владения и добавя името Хераклея.

Чували ли сте за Телеф (Telephus)?

Той е син на Херкулес от принцеса Авгия (Ауге), жрица на Атина. Понеже тя трябвало да пази своята девственост, скрила детето си в храма в Тегея. След като баща ѝ Алей разбрал за това, заповядал момченцето да бъде изоставено на планината Партенион. Там той е кърмен от еленица.

Напомнят ли ви нещо имената Авгия и Телеф? Ави-Тохол.

А знаете ли на кого става наследник Телеф?

Майка му се жени за Тевтра, царят на Мизия, а Телеф е осиновен от него. Така той става цар на мизите след Тефтра. Има три версии за историята. Макар в две от тях за рождено място да е посочено Аркадия, в оцелял фрагмент от Хезиодиковия каталог на жените (6 век пр.н.е.), представляващ може би най-старата традиция, поставя раждането на Телеф в Мизия.

Най-старият подобен разказ (около 490–480 г. пр. Хр.) е от историка и географ Хекатей. В неговата версия отново виждаме водния елемент. Когато Алей открил, че дъщеря му е родила, заповядал детето и майка му да бъдат затворени в дървен сандък и изхвърлени в морето. Сандъкът достига до Малоазийската Мизия, където царят Тевтра се жени за майката, тук посочена с името Авге.

Проверка тук:

1. https://ras.jes.su/vdi/s032103910013373-3-1-en

2. https://hmn.wiki/bg/Telephus

Според старите готски историци Йордан, позовавайки се на Касиодор (* 490 - † 583), както и Приск "готите не са германци". В своята история на готите „За произхода и деянията на гетите“ Йордан(ес) неколкократно подчертава, че сегашните Gothos са някогашните Getas, респ. скити-траки. Същото твърдят и Амвросий (* ок.337/340 - † 397),:Филосторг (* ок. 368 - † сл. 433), Павел Орозий (* ок.385 - † ок.420), а Клавдий Клавдиан (* ок.375 - † след 404) в “De bello getico” въобще не употребява "готи" . „Седемте скитски племена“ от Панония до Черно море, за които говори Херодот (* 484 пр.н.е. - † 425 пр.н.е.), св. Йероним нарича „седем гетски или готски племена“, които живеели на север, "понеже учените хора наричали гетите готи". Самите готски царе са се считали наследници и са се вдъхновявали от подвизите на тракийските царе, герои от Троянската война на тракийските народи през 13-ти в. пр.Хр., възпети от тракийските народни певци. Считат за свои предци тракийския Цар на Мизия Телеф, син на Херкулес, тракийската Царица на масагетите Томира...

И тук е мястото да спомена списъка на българските владетели, за да направите сами съпоставка.

Първите двама владетели са наречени Авитохол и Ернак, а третият - Гостун. (Мнозина считат, че първите двама са Атила и синът му Ирник). Само че Атила и Ирник не могат да бъдат буквално митологизирани владетели в списъка на българските владетели, защото са сравнително добре датирани, с което ни най-малко не искам да кажа, че те не са наши владетели.

Да видим точно какво ни казва списъкът:

"Авитохол живя 300 години. А родът му бе Дуло. Годината му Дилом Твирем. Ирник живя 150 години. Родът му бе Дуло. Годината му Дилом Твирем. Гостун – този бе наместник. Родът му Ерми. Годината му Дохс Твирем."

И нека сега пък видим какво описва Йордан за гетските царе на Мизия в неговата "Гетика", които той нарича ту готи, ту гети и ги разграничава категорично от германите. Той цитира незапазеното до наши дни произведение на Дион Хрисостом "Гетика":

"същият този Дион споменава след дълго време за техния цар на име Телеф ...Готите заемат главно хунски имена"

Не забравяйте, че Йордан нарича хуните българи и твърди, че те произлизат от гетите. В цитата той казва, че гетските владетели носят хунски имена и визира конкретно мизо-гетският владетел Телеф. И като казах "мизо-гетски", трябва да знаете, че хуните са наричани и масагети, което е нищо друго освен мизо-гети. Конгломерат от две тракийски племена - тези на мизи и гети.

Да продължим с казаното от Йордан:

"Дедите му (на Телеф) нарекли царството Мизия. Тази провинция има от изток устието на река Дунав, от юг - Македония, от запад - Истрия, от север - Дунав . Гореспоменатият цар води война с данайците (гърците)..."

Телеф - син на Ава - Ави / АвиТелеф (потомък на Ава - сърна), не просто син на Херкулес, но това е владетел отпреди Троянската война. Внимателно вижте кой според Йордан, респективно Дион, наследява Телеф след смъртта му.

"Когато Телефос умира, той е наследен на трона от сина си Еврифил, роден от сестрата на Приам, цар на фригите. [Еврифил] участва в Троянската война поради любовта си към Касандра и, опитвайки се да помогне на роднините и зет си, умира скоро след появата си там."

Тук не просто има съвпадение на АвиТохол и Ирник (Ернак) със Телеф и Еврифил. Ще кажете че Еврифил има някакво именно съвпадение с леко намигване. Далеч не, уважаеми! Името Ирник-Ернак се среща при някои автори и под формата Ернах, а името Еврифил е познато и като Еврих. Това име носят и по-късни "готски" владетели по време на римската империя. Например визиготския (западни готи) владетел Еврих, Ерних, Ерник.

Еврифил е син на сестрата на фригийския цар Приам. Фригия и Мизия са две тракийски държавни формирования, които са в Мала Ази, а както добре знаем и фригите (под името бриги), и мизите (преди да се разселят в Мала Азия) обитават Балканите или по-конкретно Македония и Дунавска Мизия.

Мизите са пелсагическо племе.

Херодот разказва за това, че мизите още преди Троянската война успяват да обединят тракийските племена.

„Мизийци и тевкрийци, преди Троянската война, които преминаха в Европа през Босфора и не само покориха всички траки, но слязоха и до Йонийско море и тръгнаха на юг до река Пенейос“ (Her.VII.20) ).

В литовска хроника от периода, когато България пада под Турско робство, се говори за първия български владетел с титлата княз, който бил откърмен от сърна в горския пущинак, за да не загине. Важно е да се отбележи, че хрониката конкретизира, че българи и мизи са едно и също. „Княз мизийски, сиреч български...“

Повече по темата може да прочетете в публикацията ми „Архетипът на еленицата-кърмилница и българският народ“: https://ogledalceyakaji.blogspot.com/2023/05/blog-post.html

Виждаме как Херкулес е свързан с нашите предци и защо той е считан за един от нашите праотци. Виждаме същото и при македонските владетели.

Александър Македонски считал, че ако постигне подвизите на Дионис и Херкулес и повтори техните походи, той ще стане богоравен. Според някои сведения Херкулес бил част от свитата на Дионис в похода му към Индия, а в други - той прави самостоятелен поход към Индия.

И до днес все още битува вярата, че предците ни идват от "онези земи". Но ние виждаме точно обратното. Те тръгват оттук, при това преди Александър са известни поне още три древни похода от нашите земи към Индия. Този на Дионис, на Херкулес и на един гетски владетел.

И за да приключа ще ви върна отново на сведението от Спиридон Габровски. Той описва, че Александър воюва първо със своите съплеменници и след като побеждава Перун, взема войската му със себе си по време на похода си към Индия. Тази част от войската му се предвождала от двамата сина на Перун.

След похода Александър дава Македония като владение именно на тези двама сина на Перун. Не би ли било странно да даде майчината си земя на двамата братя предводители на българите, ако не му бяха роднини. Според Спиридон това се случва 470 година пр. Хр.

Да, античните македонци са само едно от пеласгическите племена с които са род.

Събрана информация от мен за Александър може да прочетете тук:

https://ogledalceyakaji.blogspot.com/2023/12/blog-post.html

ЗА ДРЕВНИТЕ СЕДЕМ

От дълбока древност великата река, позната ни днес като Дунав, е известна с един феномен. По поречието ѝ обитават седем родствени племена. В различни сведения се срещат и като седем рода. Не столетия, а хилядолетия минават. Войни започват и приключват. Появяват се държави, империи, а после изчезват, но тези седем отново и отново са там. Хронистите през епохите им сменят имената, но цифрата си е същата. Познати са като седемте саклански (скито-алански) племена. Като седемте гетски племена, а после и като седемте готски и най-накрая ги откриваме в сведенията като седемте славянски племена.

Науката бавно, но неизменно започва да се придвижва към промяна на концепцията за месопотамската люлка на цивилизацията, защото вече се е натрупало огромно количество данни за развита цивилизация именно по-поречието на Дунав и Балканите. Наричат я Дунавската цивилизация. Тя е с хилядолетия по-стара от Шумерската и Египетската, за които има сведения, че са катализирани от цивилизациони вълни от Балканите.

В тези древни седем се крие знание не просто за възникването на народа ни, но и на цивилизацията, разпространила се през хилядолетията по лицето на земята.

Нека ви го покажа.

Ще започна отзад напред. Ще ви разкажа как тази памет се е предавала и разпространявала и днес като малки пъзели знание за нея откриваме в най-популярните древни цивилизации.

В Древен ШУМЕР седем божествени мъдреци били наричани „цивилизатори“, те идвали сред хората да ги учат на изкуство, занаяти, земеделие, животновъдство и т.н. Наричали ги „абгаллу“. (абгал, абба-гал „голям баща“, тоест „старец“). На акадски те се наричат Аpkallu (apkallu или tin-talku, „мъдрец, съветник”). Според легендата тези мъдреци са създадени от Енки и са дошли при хората от световния океан Абзу, което е отразено в името им (Аб - вода, Гал - голям, Лу - човек). Всеки един от тези седем се превърнал и в главен архитект на седемте основни градове в древен Шумер.

Те станали пазители на божественото "аз" или "масите на съдбите". Шумерската дума "аз" или "мен" означава мистериозни и мощни божествени сили, знания, технологии, концепции. Шумерите вярвали, че някакво "аз" се предава на хората от боговете чрез техните посредници – седемте мъдреци Абгаллу, които също учели хората на занаятите и изкуствата, получени от Енки. Те били смятани за негови жреци, родени в реката, създатели на храмове и изпълнители на божествени планове за устройство на Небето и Земята.

Древната Шумерска цивилизация е почти синхронна с тази в ЕГИПЕТ.

В горен Египет в храма на Едфу по стените му е изписана много древна легенда. Текстът споменава за "седем мъдреци" . Тяхната специална роля била в това, че те били "единствените божествени същества, които знаели как да създават храмове и свети места като цяло". Именно те били инициаторите за изграждането на "Голямата първобитна могила". Тази работа, в която участва Тот, включва оформлението и изграждането на първия "митичен" храм от Първото време. Структурата, издигната под ръководството на седемте мъдреци, се нарича hvt - ntr, което означава „дворец на бога“, цитат: „Издигнат бързо“ го наричат. Вътре в него има светилище, наречено „Големият трон“, и всичките му параклиси са оборудвани според очакванията.“. В древноегипетски текстове, препратките към „седемте мъдреци“ са оцелели до днес само в „Текстовете на строителите“ на Едфу. Там се разказва нещо много интересно. Информацията има пълен паралел с Атлантида. Подобно на шумерите и Абгаллу, които твърдели, че прародината им е митична островна държава, която те наричали Дилмун, египетския разказ казва, че тези мъдреци заедно с и другите богове пристигнали от определен остров, „родината на първичните“. Текстовете настояват, че островът е бил унищожен от потоп, че е бил унищожен внезапно и че повечето от неговите „божествени обитатели“ са се удавили. Пристигайки в Египет малцината оцелели се превърнали в „богове-строители, които управлявали всичко в първобитната епоха, господари на светлината.

Вече съм ви разказвал как през всички тези земи стари автори свидетелстват, че пръв цивилизатор бил тракийският бог Сабазий, който елините наричали Дионис. В Египет е познат като Озирис, а в Индия - най-вече като Брама/Брахма, но и в своята тринитарна форма тримутри Шива, Брахма, Вишну.

Паметта за седемте мъдреци пристига в Индия във ведическия период, но се почита и до днес. Хиндуистката религиозна традиция смята Ведите за „апаурушейа“ – „несъздадени от човека“, вечни разкрити писания, които са дадени на човечеството чрез свети седем мъдреци. В Индия се смята, че Ведите, от санскритска дума означаваща „знание“ или „мъдрост“, са хранилища на праисторически учения, по-стари от всички оцелели писмени копия. Според съвременната индологическа наука най-старият ведически текст Риг Веда е записан за първи път около 16 век пр. Хр., но това е предшествано от поне хилядагодишен период на тяхното компилиране. Смята се, че Ведите са били предавани устно „по наследство от специално избрани семейства в брахманските общности в Индия“ в продължение на хиляди години, докато не бъдат събрани в „книгите“, достигнали до нас.



Риг Веда говори за седемте основни „велики“ риши. Там те носят епитета “божествени”, “бащи” и се споменават наред с боговете. Все още нямат конкретни имена. В Shatapatha-brahmana те вече са индивидуализирани и са им дадени имена. Седемте Риши са идентифицирани със седемте звезди на Голямата мечка. Седемте духовни синове на Брахма в индийската митология се наричат Манаса-путра (на санскрит „синове на духа“). Те се смятат за създатели на Вселената и прародители на всички живи същества днес. Тези мъдреци са толкова важни, че по време на Големия потоп боговете нареждат първо те да бъдат спасени. Махабхарата (Книга за гората, глава 185) преразказва Матсиака Пурана, която разказва как Брахма във формата на риба инструктира индийския „Ной” Ману да вземе седем свети мъдреци и да посади семена в лодка, за да ги спаси от потопа.

Отново виждаме седмината, отново потоп и знаем, че това знание е донесено в Индийския субконтинент от Дионис. И до ден днешен в свещенния връх Кайлас се вярва, че обитават в пещера тези мъдреци, които са с извънреден ръст в особено медитативно състояние и практически са безсмъртни. Вярва се, че там са хранилищата с древни сведения, огромна библиотека на знание за човешката цивилизация, но и не само за нея.



Както вече споменах, ще тръгна в обратен ред. Тази памет е толкова устойчива, че оцелява и навлиза в аврамистичните религии. Седемте мъдреци съществуват в еврейската есхатология, а в християнството и исляма това се е запазило в мита за „седемте спящи мъдреци“. Седем момци с благороден произход, които били преследвани заради вярата си. Влезли в пещера, за да се укрият, и били зазидани там. Бог ги поставил в особено състояние и те спали повече от 200 години, след което отново се появили. В целия християнски и мюсюлмански свят има пещери, за които се твърди, че са така нареченото обиталище на седемте спящи мъдреци. Някои от тези места са превърнати в места за поклонници. Например пещерата на седемте спящи, разположена в квартал Селчук на Измир, близо до известния древен град Ефес.

Сега, чуйте следното сведение:

По времето на Алексий I Комнин (на старогръцки: Ἀλέξιος Α' Κομνηνός) византийски император от 1081 до смъртта си през 1118 г. неговият син Йоан II Комнин развежда из земите си емисар пратеник от Волжска България. (Сведението е противоречиво и не всички го приемат като автентичен източник. Споделям го заради интересната информация.)

Емисарят пита принца Йоан истина ли е това, че в Кападокия, Мала Азия, са намерили пещера с първите хора, които са "безсмъртни" (нетленни), които съхранявали много книги (имали библиотеки с книги), които били мъдреци. Йоан отвърнал, че това е самата истина и че той сам е бил в тази пещера, която се нарича “Пещерата на Седемте”, в която “почивали” (сомати -бел. ред.) седем тела. Това били седем древни жреци, а пещерата била тяхна гробница, изсечена в скалата, намираща се между градовете Никея и Амур. Град Амур по-рано се наричал Кимер, но днешното население изопачило (променило) неговото име. Тези седем мъдреци преди 3000 (5000 от днешна дата) години довели част от кимерските българи от Балканите в Месопотамия, където българите живеели щастливо, но загубили Пътя и изчезнали (вероятно загубили българското самосъзнание и се претопили сред местните). Става въпрос именно за създаването на Шумер.

Същото сведение твърди, че българите, които останали да живеят до град Амур и на други места из Мала Азия, днешна Турция, били наричани траки, тракийци, защото техен покровител бил Сабазий / Дионис, когото те наричали и Трак. Сведението допълва, че били наричани и кимери заради името на планина в днешните наши земи, която носила името Ким или Кимер.

Искам сега да ви покажа и Спиридон Габровски (1792 г.). Базирайки се на Свети Димитър Ростовски, който извежда произхода на българите от Мосох. „От шестият син Иафетоф - Мосох - произлязоха кападоки, миссини, илирийци, още и целият славянски език от Мосоха произлезе.“

Според библейската хронология от Яфет произлизат кападоки, мизи, илирийци и самият език на „славяноговорящите“ народи. Под кападоки се има предвид народи, обитаващи Мала Азия, т.е. днешна Турция. Конкретно Кападокия е земята на хетите.

В сведенията, които посочвам няма да се впускам да коментирам тяхната достоверност, защото мненията са противоречиви, както и за повечето неща. Искам обаче да ви покажа как тази памет за седемте се е предавала и като малки пъзели можем да сглобим по-голямата картина.

Отново подобно сведение ни отвежда при седемте от поречието на Дунава. В дълбока древност именно с тези седем рода или племена било поставено началото на българския народ под личното водачество и покровителство на Сабазий, когото наричали Трак. Този епитет по-късно ще носи и друга божествена личност родена в Тракия - богът на войната Арес. Негов син също е упоменат с това име Трак.

От сведението и описанията, дадени в него, се разбира, че става въпрос за праисторически времена. Действието се развива на Балканите първо в Мизия, после в Тракия и Македония.

Там се казва: „После тези 7 племена станали единния български народ, а отначало, в чест на Локбър приели името “имен”.“

Имен е жреческо име, което носели особено мъдри хора. Така наричали предците ни и свещения дъб, а и самата Стара Планина, която преизпълвала със свещени дъбрави.

Именците в тези сведения са познатите ни при античните автори племена от трако-пеласгийската общност.

Говорейки за седемте велики божествени мъдредци – цивилизатори, ще дам още един цитат.

„Заедно със 7-те езика именците узнали 7-те истини и във всяко явление виждали 7 страни. Това знание направило именците по-мъдри, затова съседите им взели да казват за тях: “Никой друг народ не знае толкова истини, затова именците могат да се наричат аскали (мъдреци)!”. На езика на сакланите “Мъдър”, “Свят” означавала думата “балха”, затова именците били наречен “балхар”. А своите вождове именците наричали “балхавар”, което означавало “свето-славен”.“

Тази традиция за седемте мъдри неизменно оказала влияние и на древна Елада. От редица автори се знае, че старите философи, често спори ли кои мъдри хора трябва да бъдат сложени в тази свещена цифра седем. Кандидати посочени от Диоген Лаерций за онези, „често наричани“ като Седемте мъдреци били много. За тях са писали Платон, Плутарх, Климент Александрийски.

За проницателния изследовател обаче неизбежно ще стане ясно, че философите знаят за тези древни седем от древни източници, и чудейки се кои са именно те, започват да избират мъдри хора от различни епохи, чийто трудове са им били известни.

Такъв списък може да видите тук: https://www.maicar.com/GML/SevenSages.html

Сред тях е атинския законодател Солон, за който знаем от диалозите “Тимей” и “Критий”, че е потомък на пеласгическите племена. Точно в тези диалози научаваме и историята за Атлантида и за черноморския потоп, който днес наричаме библейски.

Знаейки, че това е праисторическа памет, би трябвало да проучим и кои са най-старите претенденти за тези седмина.

Езоп е един от тях и той категорично е част от нашите предци. Според едно от сведенията, той е тракиец, родом от Месемрия (Несебър). Други го отвеждат като част от тракийското племе на фригите. От него започва пътя си разказа за традицията с пръчките или стрелите, които Кубрат дава на своите синове.

Особен интерес буди Орфей, който само Дионген включва в списъка на претендентите.

Нека ви разкажа защо аз смятам, че той най-пълно отговаря на профила на мъдреците цивилизатори.

Първо, защото е част от свитата на Дионис, а именно той разнася в древния свят свещеното знание, катализирало съвременната ни цивилизация. Арфата на Орфей е със седем струни. И това не е ни най-малко случайно. С тази Арфа той улавя съзнанието на божества, хора и животни. Той е едно от имената, чрез които идва знанието за писмената. Именно чрез носители като Дионис, Кадъм, Орфей и Лин хората стават СЛОВЕСНИ. Споменатите обаче са с общ произход. Кадъм, макар и финикийски принц, е от пеласгийска династия. Дионис е тракиец, каквито са и братята Орфей и Лин.

В дълбока древност поради мъдростта, която са притежавали нашите предци, другите народи, сред които те са живеели, са ги наричали богоподобни, божествени, Божи народ, Божи хора, Богари, мъдри, просветени.

Това и до днес е най-вече значението на етнонима ни българи, но колко са онези от нас, които могат да оправдаят това звание?

Вместо да разплитаме плетениците от възли сътворени от недоброжелатели във времето, ние ги заплитаме още повече. Вместо да изведем познанието на нова висота, за да освети душите на народа ни, ние се отричаме от него и се кълнем във вярност на чужди сили.

Точно по този начин беше въведена отровата в съвременното съзнание на народа ни, за да презре той, че пръв е носил името СЛОВЕНИ, че именно тези древни седем са били носители на божествените словеса.

Това казва Паисий Хилендарски. "От целия славенски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе"

Имате родов признак, който притежава и езикови характеристики, защото ни свързва родствен език.
Кои точно са тези словените?

Страбон е един от първите древни автори, които споменават гетите и даките. В своята „География“ (ок. 7 г. пр. н. е. – 20 г. сл. н. е.) той посочва, че даките живеят в западните части на Дакия, „към Германия и изворите на Дунав“, докато гетите населяват източните части към Черно море, както на юг, така и на север от Дунава. Древният географ също пише, че даките и гетите говорят един и същ език, след като твърди същото за гетите и траките. Тоест според Страбон Даките и Гетите, както и всички останали траки, говорят един и същи език.

От Овидий разбираме, че и Сарматите говорят същия език който говорят и Гетите. В “Тристия” V.12.55 един римлянин заточен в град Томи, днешна Кюстенджа, обитание на гетите, казва, че може да говори свободно с гетите, тъй като знаел езика на сарматите.

Херодот ни казва, че предци на сарматите са амазонките и скитите и че говорят същия език като траките. Her.IV.110 Той ни казва, че савроматите са скитоговорящи и че съседните на тях гелони също говорят скитски, но с гръцки примеси. Her.IV.117

Отново Страбон казва, че гетите са от един род с мизите и говорят един език.

Стефан Византийски, направо заявява, че скитите са тракийски народ.

Дион Касий, нарича тракийското племе даки, част от скитите.

Прокопий казва, че сармати и гети са от един произход.

Йосиф Флавий пише следното: "илирите, далматите и даките, наричани българи, живеещи на р. Дунав под римска власт." Тоест, това автоматично ни казва какъв им е езикът.

Спиридон Йеросхимонах в "История во кратце о болгарском народе словенском" описва Децебал (Декебал) като владетел на словенските народи. Така, виждате тук племена от траките да се зоват словени, които призовават за съюзници ЦЕЛИЯ СЛОВЕНСКИ НАРОД, които виждаме, че са от скитите и сарматите. Тук е важно да разберете, че понятието "славяни" (заигравате се с буквата Я; в старобългарския, за да се изпише звук с я се ползва И-А, като една буква. Тоест графичният символ е нов. Съществуват и двете форми на изписване, но най-вече се ползва Е) е най-вече езиков термин, но това трябва да ви каже, че този народ в древността е бил едно цяло, разделил се е във времето и е образувал множество нови народи.

Ето и цитат: "Нетърпейки срам – говори Иапиан, ритор римски, – [Троян] събра безчислена войска от различни езици и дойде срещу Декефал, словенския крал, за да му отмъсти. Това свидетелствува Иапиан ритор в 23-то слово, написано за римляните. Не търпеше всяко лето да им дава данък, а пожела да им отмъсти, защото тогава славяните имаха крал на име Декефал. Неговият [на Декефал] народ се беше преименувал на даки и той имаше престол в Будим (Видин). Като видя Декефал, че Троян иде срещу него с голяма сила, изпрати посланици в източните и северните страни и призова целия славянски народ: руси, алани, сармати, костобоки, печенеги, пеми, болгари." Тук виждаме, че алани, сармати, костобоки, печенеги, пеми и болгари са наречени част от славянския род и това определено говори освен за РОДственост и за езика, на който говорят.

Целият текст може да изчетете тук: https://www.facebook.com/share/p/DkoAjWBGn8T66wmx/

Гетите са първите, при които срещаме да биват наричани „словени“ "Sclavos sive Getas: hoc enim nomine antiquitus appellati sunt” - Cловeни, или гети, понеже с това име се наричали в старо време.

Тук само ще спомена, казаното от Ал-Масуди, че потомци на Енох (фригийския предпотопен владетел Анак), който гърците наричат Хермес, а египтяните Тот, са българите, русите и всички сакалиби (словени). Те получили книгите, които Енох написал на ангелския език, съдържащи знанията за това как работи всемирът. Те трябвало да бъдат, пазители на това познание. Злите сили, действащи в този свят, разбивали тяхното единство. През хилядолетията мнозина падали в клопката на злия. Част от предците ни били опорочени, но други останали верни.

И до ден днешен изборът е винаги пред нас. Проводник и инструмент на злото ли ще бъдеш или ще издигнеш светлите слова на високо, за да прибегнат мнозина до истината за себе си.

Да получат отговорите на въпросите.

Защо са ценни и кому са нужни?
Защо обезродяването е отрова и лъжа на злия?
Защо трябва да бъде отсечено като тумор от живата българска плът?

Накрая ще завърша с думите от писанието и дано това, което ви написах, за седемте, за нашия и родствените нам народи, за СЛОВЕните да ви светне вътре в душите и да умозрете що сте вие и що дирите на този свят изстрадал.

„В началото бе СЛОВОТО; и СЛОВОТО беше у Бога; и СЛОВОТО бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало. В Него бе животът и животът бе светлина на човеците. И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.“ Йоан 1: 1-5

Скоро ще се срещнем на две събития. На първото сме гости, но ще ви покажем какво носим в сърцата си. Ще извадим от съкровищницата българска ценности, ще разровим отдавна загаснали жарави, за да ви разпалим за нов живот.

Аз ще бъда лектор, но ще водя с мен голяма група от Варна и с нас ще бъдат съратниците ни от ФТС „Творецът“ град Свищов.

Освен СЛОВОТО ще ви покажем красоти от няколко колекции с автентични носии. Ще видите и танцовия спектакъл „Елбетица – домът на Бог“. Всичко това ще се случи на Раювци. Вижте повече тук: https://fb.watch/t1d_aklTkl/

Само две седмици след Раювци ви каним на Фестивал, който организираме ние. „Фестивал на шевицата“. Там ще можем да ви дадем още повече от това, което притежаваме. Това са места, в които животът царува, а вярата, надеждата и любовта са като стълбове в храма на Твореца.

За "Фестивал на шевицата" - ВХОД СВОБОДЕН!

Отбележете се в онлайн събитието, за да следите актуалната информация. https://fb.me/e/3GcQ2UQpy

За да изтеглите покана и заявка за щанд или сценично участие, последвайте линка: https://www.facebook.com/kreksofin/posts/10225460900811740