Защо Александър Македонски е в генеалогията на българските владетели?

 

За любознателния български читател ще бъде интересно да получи смислен отговор защо в старите български сведения Александър Македонски е поставен сред владетелите на българите. Дали това е само защото е владял нашите предци, подобно на редица римски императори и подобно на османските султани, или по род принадлежи към един и същи корен с българите? Спиридон Габровски, съвременник на Паисий, е само един от авторите, който го поставя като част от генеалогията на нашите древни владетели.

Отговор на това ще даде разбирането какви точно по произход са античните македонци. Какво казват за тях старите автори.

Тит Ливий (роден 59 г. пр. Хр.; римски историк от днешна северна Италия; написал „История на Рим“) пише за македонците и техния език следното:

„Aetolos, Acarnanas, Macedonas eiusdem linguae homines XXX, 29“

В превод: „Етолийци, акарнанци, македонци, хора говорещи един и същи език“

Да видим кои са етолийците и акарнанците и какъв е техният език, защото македонците са упоменати като говорещи същия език.

Полибий смята за етолийците, че те не са от гръцки произход, определяйки ги като варвари.

Етолийците носят името на предтечата си Етол, чийто брат е Пеон, праотец на пеоните.

Йоан Цеца казва за тях:

“А пеонците са българите. Не вярвай на глупаците, да смяташ, че пеонците са различни от тях. Те (глупаците) смятат, че Аксиос е различен от Вардара. ... А някога бяха господари от планината Пинд ... почти до самия Константинопол чак до времето на най-силния самодържец Василий, който напълно им свил врата и ги направи роби на Ромейската държава."

И Омир, и Страбон пишат, че пеонците са пелагонци - сиреч пеласги по произход.

Тоест разбираме, че етолийците са пеласгическо племе и са говорили в древността пеласгийски език.

Акарнанците са граничещо с етолийците племе. Страните и на акарнанци, и на етолийци в определен период воюват с македонците, но акарнанците са известни с това, че по времето на Филип II му остават верни до самата му загуба от римляните. Те са родствени с етолийците, което не им пречи понякога да имат конфликти. Свързват произхода си с Аполон през прорицателя Амфиарус и неговия син Алкемон, баща на Акарнан, който се явява праотец на акарнанците. Тоест Акарнан се явява през четири поколения внук на Зевс Пеласгийски. Предполагам никой не е учуден, че отново стигнахме до пеласгите, което обяснява и общия език с етолийците.

И сега нека видим какво знаем по същия въпрос за македонците:

Юстин пише, че най-старото население на Македония са пелазгите – (Justin. VII 1) „Populus Pelasgi, regio Bottia dicebatur.“

Това не трябва да учудва никой: Страбон допълва твърдейки, че в древността цяла Гърция е била населена с пеласги (География - V. 5, 2 -4 ).

И така Македон е епоним на македонците и техен праотец. За неговото раждане и това на брат му Магнес (Магнет) има няколко версии. Първата и най-популярната е, че той е син на Зевс и Тия, дъщеря на Девкалион, който се явява оцелелият от потопа. Аналогията на библейския Ной. Това поставя раждането на Македон в праисторически времена като част от палеобалканското население, което знаем като пеласги.

Братята били наричани конеукротители, което е титла, давана на тракийските първенци.

Според Херодот на територията на Македония в дълбока древност обитавало пеласгическото племе на траките бриги (Hdt. VI, 45). Там те обитавали заедно с македоните (Hdt. VII, 73). Именно траките бриги, които в Мала Азия ще станат известни като фриги, са корените, от които се развива по-късно държавата на македоните.

Относно пеласгическото племе на фригите пише и нашият бележит възрожденец, Георги Раковски.

„дмѣтъ да ся впуштаме въ изслѣдование. Нашъ прѣдмѣтъ е тукъ да докажиме чи Пелазгы тѣ са были стари тѣ наши праотци Бьлгари. Видѣхме же чи Фриги тѣ или по-право Бриги тѣ были пелазгичьско племя, Пафлагонци тоже и Фриги тѣ е се едно и исто племя, а Пафлагонци тѣ и Венети тѣ (признати вѣкы отъ сичкы тѣ учены за Славіаны, а отъ насъ за Словены) были едно и исто племя, и тии, спорядь гръцкы тѣ писатели са приселили отъ Мала Азия по Европа, штото наша та рѣчь е основана на истината.“

Поп Йовчо дава родословие на българските царе, подобно на това на йеромонах Спиридон, но го проследява от времето на Троянската война далеч преди Илирик, който Спиридон посочва като първи владетел. При поп Йовчо първият владетел е с 198 години преди Илирик и това е пафлагонецът Пелемен. Той предвожда съюзническа войска в подкрепа на Троянците в троянския конфликт.

Отново виждаме нашите предци, които в античността са били известни като траки и пеласги. Ученият Бернхард Гизеке въвежда термина трако-пеласги като общо название на тези племена.

(Thrakisch-Pelasgische Stämme der Balkanhalbinsel und ihre Wanderungen in mythischer Zeit, 1858)

Изучавайки историята на тракийските племена откриваме, че те всички са пеласгически, което според нашия възрожденец е равнозначно на българи. Това е и моето мнение. Името траки е било възприето в античността и като етноним и е само едно от названията на нашия народ.

За мен е безпредметна дискусията "Траки или българи". Наясно съм с това, че в по-голямата част науката ни ги разделя като коренно различни народи. Това не е вярно.

Някои българи са готови на крайности в отричането на това, че предците ни са ползвали името траки. За съжаление и това не е истина и е достатъчно да спомена за надпис - посвещение от Котис (цар на траките) на Херакъл, в който е употребен етнонима – траки.

Самият Котис нарича себе си "владетел на траките и последовател на Херкулес".

Проверка тук: https://www.alexpolisonline.com/2022/11/blog-post_52.html

Херкулес е важен репер, който ще развия малко по-надолу.

И ето връщаме се в самото начало при казаното от Тит Ливий.

„Aetolos, Acarnanas, Macedonas eiusdem linguae homines XXX, 29“

В превод: „Етолийци, акарнанци, македонци, хора говорещи един и същи език“

Всички упоменати са пеласгийски племена.

Йоан Малала нарича и мирмидонците на Ахил "българи", а мирмидонците също са пеласгическо племе. И те в най-ранната си история обитават земите на Пелопонес - там, където управлявал и цар Пеласг, наречен автохтон (местен, кореняк).

Често виждаме в онези ранни времена различни племена от народа ни да воюват едни с други. Ето защо отново ще се върнем при македоните, за да проследим една нишка, която ще ви даде отговор защо македонски владетели като Филип и Александър са част от генеалогията на българските владетели, според старите ни автори.

Тук ще спомена един епитет на Херакъл (Херкулес), а именно „Макистос“. Коренът е същият, от който произлиза и епонима Македон.

Официално етимологията дава значение на епитета като "най-висок" или "най-велик". От него произлиза и широко популярния определител и до днес „мега“.

До каква степен тази етимология може да се счита за адекватна аз не се наемам да коментирам, но знам, че в името на Македон се съдържа древна форма за майка „ма“, самото съчетание „маке-макя“ е също архаизирана форма на думата майка, която се е запазила и в диалектните ни форми. Това е една препратка към друга тема за древните праисторически вярвания на народа ни и Богинята-майка.

Херкулес е изключително важен репер. Спомняте си за одриския владетел Котис, който е бил последовател на Херкулес.

Монетите, сечени от Котис VII, носят надписа „ ХЕРАКЛЕЙ, СПАСИТЕЛ НА ТРАКИЯ “.

Македонските владетели също извеждали произхода си от Херакъл. Александър много често е подчертавал, че е негов потомък.

Столицата на траките синти получава името си Хераклея именно от македонските владетели. Филип V ги присъединява към своите владения и добавя името Хераклея.

Чували ли сте за Телеф (Telephus)?

Той е син на Херкулес от принцеса Авгия (Ауге), жрица на Атина. Понеже тя трябвало да пази своята девственост, скрила детето си в храма в Тегея. След като баща ѝ Алей разбрал за това, заповядал момченцето да бъде изоставено на планината Партенион. Там той е кърмен от еленица.

Напомнят ли ви нещо имената Авгия и Телеф? Ави-Тохол.

А знаете ли на кого става наследник Телеф?

Майка му се жени за Тевтра, царят на Мизия, а Телеф е осиновен от него. Така той става цар на мизите след Тефтра. Има три версии за историята. Макар в две от тях за рождено място да е посочено Аркадия, в оцелял фрагмент от Хезиодиковия каталог на жените (6 век пр.н.е.), представляващ може би най-старата традиция, поставя раждането на Телеф в Мизия.

Най-старият подобен разказ (около 490–480 г. пр. Хр.) е от историка и географ Хекатей. В неговата версия отново виждаме водния елемент. Когато Алей открил, че дъщеря му е родила, заповядал детето и майка му да бъдат затворени в дървен сандък и изхвърлени в морето. Сандъкът достига до Малоазийската Мизия, където царят Тевтра се жени за майката, тук посочена с името Авге.

Проверка тук:

1. https://ras.jes.su/vdi/s032103910013373-3-1-en

2. https://hmn.wiki/bg/Telephus

Според старите готски историци Йордан, позовавайки се на Касиодор (* 490 - † 583), както и Приск "готите не са германци". В своята история на готите „За произхода и деянията на гетите“ Йордан(ес) неколкократно подчертава, че сегашните Gothos са някогашните Getas, респ. скити-траки. Същото твърдят и Амвросий (* ок.337/340 - † 397),:Филосторг (* ок. 368 - † сл. 433), Павел Орозий (* ок.385 - † ок.420), а Клавдий Клавдиан (* ок.375 - † след 404) в “De bello getico” въобще не употребява "готи" . „Седемте скитски племена“ от Панония до Черно море, за които говори Херодот (* 484 пр.н.е. - † 425 пр.н.е.), св. Йероним нарича „седем гетски или готски племена“, които живеели на север, "понеже учените хора наричали гетите готи". Самите готски царе са се считали наследници и са се вдъхновявали от подвизите на тракийските царе, герои от Троянската война на тракийските народи през 13-ти в. пр.Хр., възпети от тракийските народни певци. Считат за свои предци тракийския Цар на Мизия Телеф, син на Херкулес, тракийската Царица на масагетите Томира...

И тук е мястото да спомена списъка на българските владетели, за да направите сами съпоставка.

Първите двама владетели са наречени Авитохол и Ернак, а третият - Гостун. (Мнозина считат, че първите двама са Атила и синът му Ирник). Само че Атила и Ирник не могат да бъдат буквално митологизирани владетели в списъка на българските владетели, защото са сравнително добре датирани, с което ни най-малко не искам да кажа, че те не са наши владетели.

Да видим точно какво ни казва списъкът:

"Авитохол живя 300 години. А родът му бе Дуло. Годината му Дилом Твирем. Ирник живя 150 години. Родът му бе Дуло. Годината му Дилом Твирем. Гостун – този бе наместник. Родът му Ерми. Годината му Дохс Твирем."

И нека сега пък видим какво описва Йордан за гетските царе на Мизия в неговата "Гетика", които той нарича ту готи, ту гети и ги разграничава категорично от германите. Той цитира незапазеното до наши дни произведение на Дион Хрисостом "Гетика":

"същият този Дион споменава след дълго време за техния цар на име Телеф ...Готите заемат главно хунски имена"

Не забравяйте, че Йордан нарича хуните българи и твърди, че те произлизат от гетите. В цитата той казва, че гетските владетели носят хунски имена и визира конкретно мизо-гетският владетел Телеф. И като казах "мизо-гетски", трябва да знаете, че хуните са наричани и масагети, което е нищо друго освен мизо-гети. Конгломерат от две тракийски племена - тези на мизи и гети.

Да продължим с казаното от Йордан:

"Дедите му (на Телеф) нарекли царството Мизия. Тази провинция има от изток устието на река Дунав, от юг - Македония, от запад - Истрия, от север - Дунав . Гореспоменатият цар води война с данайците (гърците)..."

Телеф - син на Ава - Ави / АвиТелеф (потомък на Ава - сърна), не просто син на Херкулес, но това е владетел отпреди Троянската война. Внимателно вижте кой според Йордан, респективно Дион, наследява Телеф след смъртта му.

"Когато Телефос умира, той е наследен на трона от сина си Еврифил, роден от сестрата на Приам, цар на фригите. [Еврифил] участва в Троянската война поради любовта си към Касандра и, опитвайки се да помогне на роднините и зет си, умира скоро след появата си там."

Тук не просто има съвпадение на АвиТохол и Ирник (Ернак) със Телеф и Еврифил. Ще кажете че Еврифил има някакво именно съвпадение с леко намигване. Далеч не, уважаеми! Името Ирник-Ернак се среща при някои автори и под формата Ернах, а името Еврифил е познато и като Еврих. Това име носят и по-късни "готски" владетели по време на римската империя. Например визиготския (западни готи) владетел Еврих, Ерних, Ерник.

Еврифил е син на сестрата на фригийския цар Приам. Фригия и Мизия са две тракийски държавни формирования, които са в Мала Ази, а както добре знаем и фригите (под името бриги), и мизите (преди да се разселят в Мала Азия) обитават Балканите или по-конкретно Македония и Дунавска Мизия.

Мизите са пелсагическо племе.

Херодот разказва за това, че мизите още преди Троянската война успяват да обединят тракийските племена.

„Мизийци и тевкрийци, преди Троянската война, които преминаха в Европа през Босфора и не само покориха всички траки, но слязоха и до Йонийско море и тръгнаха на юг до река Пенейос“ (Her.VII.20) ).

В литовска хроника от периода, когато България пада под Турско робство, се говори за първия български владетел с титлата княз, който бил откърмен от сърна в горския пущинак, за да не загине. Важно е да се отбележи, че хрониката конкретизира, че българи и мизи са едно и също. „Княз мизийски, сиреч български...“

Повече по темата може да прочетете в публикацията ми „Архетипът на еленицата-кърмилница и българският народ“: https://ogledalceyakaji.blogspot.com/2023/05/blog-post.html

Виждаме как Херкулес е свързан с нашите предци и защо той е считан за един от нашите праотци. Виждаме същото и при македонските владетели.

Александър Македонски считал, че ако постигне подвизите на Дионис и Херкулес и повтори техните походи, той ще стане богоравен. Според някои сведения Херкулес бил част от свитата на Дионис в похода му към Индия, а в други - той прави самостоятелен поход към Индия.

И до днес все още битува вярата, че предците ни идват от "онези земи". Но ние виждаме точно обратното. Те тръгват оттук, при това преди Александър са известни поне още три древни похода от нашите земи към Индия. Този на Дионис, на Херкулес и на един гетски владетел.

И за да приключа ще ви върна отново на сведението от Спиридон Габровски. Той описва, че Александър воюва първо със своите съплеменници и след като побеждава Перун, взема войската му със себе си по време на похода си към Индия. Тази част от войската му се предвождала от двамата сина на Перун.

След похода Александър дава Македония като владение именно на тези двама сина на Перун. Не би ли било странно да даде майчината си земя на двамата братя предводители на българите, ако не му бяха роднини. Според Спиридон това се случва 470 година пр. Хр.

Да, античните македонци са само едно от пеласгическите племена с които са род.

Събрана информация от мен за Александър може да прочетете тук:

https://ogledalceyakaji.blogspot.com/2023/12/blog-post.html

ЗА ДРЕВНИТЕ СЕДЕМ

От дълбока древност великата река, позната ни днес като Дунав, е известна с един феномен. По поречието ѝ обитават седем родствени племена. В различни сведения се срещат и като седем рода. Не столетия, а хилядолетия минават. Войни започват и приключват. Появяват се държави, империи, а после изчезват, но тези седем отново и отново са там. Хронистите през епохите им сменят имената, но цифрата си е същата. Познати са като седемте саклански (скито-алански) племена. Като седемте гетски племена, а после и като седемте готски и най-накрая ги откриваме в сведенията като седемте славянски племена.

Науката бавно, но неизменно започва да се придвижва към промяна на концепцията за месопотамската люлка на цивилизацията, защото вече се е натрупало огромно количество данни за развита цивилизация именно по-поречието на Дунав и Балканите. Наричат я Дунавската цивилизация. Тя е с хилядолетия по-стара от Шумерската и Египетската, за които има сведения, че са катализирани от цивилизациони вълни от Балканите.

В тези древни седем се крие знание не просто за възникването на народа ни, но и на цивилизацията, разпространила се през хилядолетията по лицето на земята.

Нека ви го покажа.

Ще започна отзад напред. Ще ви разкажа как тази памет се е предавала и разпространявала и днес като малки пъзели знание за нея откриваме в най-популярните древни цивилизации.

В Древен ШУМЕР седем божествени мъдреци били наричани „цивилизатори“, те идвали сред хората да ги учат на изкуство, занаяти, земеделие, животновъдство и т.н. Наричали ги „абгаллу“. (абгал, абба-гал „голям баща“, тоест „старец“). На акадски те се наричат Аpkallu (apkallu или tin-talku, „мъдрец, съветник”). Според легендата тези мъдреци са създадени от Енки и са дошли при хората от световния океан Абзу, което е отразено в името им (Аб - вода, Гал - голям, Лу - човек). Всеки един от тези седем се превърнал и в главен архитект на седемте основни градове в древен Шумер.

Те станали пазители на божественото "аз" или "масите на съдбите". Шумерската дума "аз" или "мен" означава мистериозни и мощни божествени сили, знания, технологии, концепции. Шумерите вярвали, че някакво "аз" се предава на хората от боговете чрез техните посредници – седемте мъдреци Абгаллу, които също учели хората на занаятите и изкуствата, получени от Енки. Те били смятани за негови жреци, родени в реката, създатели на храмове и изпълнители на божествени планове за устройство на Небето и Земята.

Древната Шумерска цивилизация е почти синхронна с тази в ЕГИПЕТ.

В горен Египет в храма на Едфу по стените му е изписана много древна легенда. Текстът споменава за "седем мъдреци" . Тяхната специална роля била в това, че те били "единствените божествени същества, които знаели как да създават храмове и свети места като цяло". Именно те били инициаторите за изграждането на "Голямата първобитна могила". Тази работа, в която участва Тот, включва оформлението и изграждането на първия "митичен" храм от Първото време. Структурата, издигната под ръководството на седемте мъдреци, се нарича hvt - ntr, което означава „дворец на бога“, цитат: „Издигнат бързо“ го наричат. Вътре в него има светилище, наречено „Големият трон“, и всичките му параклиси са оборудвани според очакванията.“. В древноегипетски текстове, препратките към „седемте мъдреци“ са оцелели до днес само в „Текстовете на строителите“ на Едфу. Там се разказва нещо много интересно. Информацията има пълен паралел с Атлантида. Подобно на шумерите и Абгаллу, които твърдели, че прародината им е митична островна държава, която те наричали Дилмун, египетския разказ казва, че тези мъдреци заедно с и другите богове пристигнали от определен остров, „родината на първичните“. Текстовете настояват, че островът е бил унищожен от потоп, че е бил унищожен внезапно и че повечето от неговите „божествени обитатели“ са се удавили. Пристигайки в Египет малцината оцелели се превърнали в „богове-строители, които управлявали всичко в първобитната епоха, господари на светлината.

Вече съм ви разказвал как през всички тези земи стари автори свидетелстват, че пръв цивилизатор бил тракийският бог Сабазий, който елините наричали Дионис. В Египет е познат като Озирис, а в Индия - най-вече като Брама/Брахма, но и в своята тринитарна форма тримутри Шива, Брахма, Вишну.

Паметта за седемте мъдреци пристига в Индия във ведическия период, но се почита и до днес. Хиндуистката религиозна традиция смята Ведите за „апаурушейа“ – „несъздадени от човека“, вечни разкрити писания, които са дадени на човечеството чрез свети седем мъдреци. В Индия се смята, че Ведите, от санскритска дума означаваща „знание“ или „мъдрост“, са хранилища на праисторически учения, по-стари от всички оцелели писмени копия. Според съвременната индологическа наука най-старият ведически текст Риг Веда е записан за първи път около 16 век пр. Хр., но това е предшествано от поне хилядагодишен период на тяхното компилиране. Смята се, че Ведите са били предавани устно „по наследство от специално избрани семейства в брахманските общности в Индия“ в продължение на хиляди години, докато не бъдат събрани в „книгите“, достигнали до нас.



Риг Веда говори за седемте основни „велики“ риши. Там те носят епитета “божествени”, “бащи” и се споменават наред с боговете. Все още нямат конкретни имена. В Shatapatha-brahmana те вече са индивидуализирани и са им дадени имена. Седемте Риши са идентифицирани със седемте звезди на Голямата мечка. Седемте духовни синове на Брахма в индийската митология се наричат Манаса-путра (на санскрит „синове на духа“). Те се смятат за създатели на Вселената и прародители на всички живи същества днес. Тези мъдреци са толкова важни, че по време на Големия потоп боговете нареждат първо те да бъдат спасени. Махабхарата (Книга за гората, глава 185) преразказва Матсиака Пурана, която разказва как Брахма във формата на риба инструктира индийския „Ной” Ману да вземе седем свети мъдреци и да посади семена в лодка, за да ги спаси от потопа.

Отново виждаме седмината, отново потоп и знаем, че това знание е донесено в Индийския субконтинент от Дионис. И до ден днешен в свещенния връх Кайлас се вярва, че обитават в пещера тези мъдреци, които са с извънреден ръст в особено медитативно състояние и практически са безсмъртни. Вярва се, че там са хранилищата с древни сведения, огромна библиотека на знание за човешката цивилизация, но и не само за нея.



Както вече споменах, ще тръгна в обратен ред. Тази памет е толкова устойчива, че оцелява и навлиза в аврамистичните религии. Седемте мъдреци съществуват в еврейската есхатология, а в християнството и исляма това се е запазило в мита за „седемте спящи мъдреци“. Седем момци с благороден произход, които били преследвани заради вярата си. Влезли в пещера, за да се укрият, и били зазидани там. Бог ги поставил в особено състояние и те спали повече от 200 години, след което отново се появили. В целия християнски и мюсюлмански свят има пещери, за които се твърди, че са така нареченото обиталище на седемте спящи мъдреци. Някои от тези места са превърнати в места за поклонници. Например пещерата на седемте спящи, разположена в квартал Селчук на Измир, близо до известния древен град Ефес.

Сега, чуйте следното сведение:

По времето на Алексий I Комнин (на старогръцки: Ἀλέξιος Α' Κομνηνός) византийски император от 1081 до смъртта си през 1118 г. неговият син Йоан II Комнин развежда из земите си емисар пратеник от Волжска България. (Сведението е противоречиво и не всички го приемат като автентичен източник. Споделям го заради интересната информация.)

Емисарят пита принца Йоан истина ли е това, че в Кападокия, Мала Азия, са намерили пещера с първите хора, които са "безсмъртни" (нетленни), които съхранявали много книги (имали библиотеки с книги), които били мъдреци. Йоан отвърнал, че това е самата истина и че той сам е бил в тази пещера, която се нарича “Пещерата на Седемте”, в която “почивали” (сомати -бел. ред.) седем тела. Това били седем древни жреци, а пещерата била тяхна гробница, изсечена в скалата, намираща се между градовете Никея и Амур. Град Амур по-рано се наричал Кимер, но днешното население изопачило (променило) неговото име. Тези седем мъдреци преди 3000 (5000 от днешна дата) години довели част от кимерските българи от Балканите в Месопотамия, където българите живеели щастливо, но загубили Пътя и изчезнали (вероятно загубили българското самосъзнание и се претопили сред местните). Става въпрос именно за създаването на Шумер.

Същото сведение твърди, че българите, които останали да живеят до град Амур и на други места из Мала Азия, днешна Турция, били наричани траки, тракийци, защото техен покровител бил Сабазий / Дионис, когото те наричали и Трак. Сведението допълва, че били наричани и кимери заради името на планина в днешните наши земи, която носила името Ким или Кимер.

Искам сега да ви покажа и Спиридон Габровски (1792 г.). Базирайки се на Свети Димитър Ростовски, който извежда произхода на българите от Мосох. „От шестият син Иафетоф - Мосох - произлязоха кападоки, миссини, илирийци, още и целият славянски език от Мосоха произлезе.“

Според библейската хронология от Яфет произлизат кападоки, мизи, илирийци и самият език на „славяноговорящите“ народи. Под кападоки се има предвид народи, обитаващи Мала Азия, т.е. днешна Турция. Конкретно Кападокия е земята на хетите.

В сведенията, които посочвам няма да се впускам да коментирам тяхната достоверност, защото мненията са противоречиви, както и за повечето неща. Искам обаче да ви покажа как тази памет за седемте се е предавала и като малки пъзели можем да сглобим по-голямата картина.

Отново подобно сведение ни отвежда при седемте от поречието на Дунава. В дълбока древност именно с тези седем рода или племена било поставено началото на българския народ под личното водачество и покровителство на Сабазий, когото наричали Трак. Този епитет по-късно ще носи и друга божествена личност родена в Тракия - богът на войната Арес. Негов син също е упоменат с това име Трак.

От сведението и описанията, дадени в него, се разбира, че става въпрос за праисторически времена. Действието се развива на Балканите първо в Мизия, после в Тракия и Македония.

Там се казва: „После тези 7 племена станали единния български народ, а отначало, в чест на Локбър приели името “имен”.“

Имен е жреческо име, което носели особено мъдри хора. Така наричали предците ни и свещения дъб, а и самата Стара Планина, която преизпълвала със свещени дъбрави.

Именците в тези сведения са познатите ни при античните автори племена от трако-пеласгийската общност.

Говорейки за седемте велики божествени мъдредци – цивилизатори, ще дам още един цитат.

„Заедно със 7-те езика именците узнали 7-те истини и във всяко явление виждали 7 страни. Това знание направило именците по-мъдри, затова съседите им взели да казват за тях: “Никой друг народ не знае толкова истини, затова именците могат да се наричат аскали (мъдреци)!”. На езика на сакланите “Мъдър”, “Свят” означавала думата “балха”, затова именците били наречен “балхар”. А своите вождове именците наричали “балхавар”, което означавало “свето-славен”.“

Тази традиция за седемте мъдри неизменно оказала влияние и на древна Елада. От редица автори се знае, че старите философи, често спори ли кои мъдри хора трябва да бъдат сложени в тази свещена цифра седем. Кандидати посочени от Диоген Лаерций за онези, „често наричани“ като Седемте мъдреци били много. За тях са писали Платон, Плутарх, Климент Александрийски.

За проницателния изследовател обаче неизбежно ще стане ясно, че философите знаят за тези древни седем от древни източници, и чудейки се кои са именно те, започват да избират мъдри хора от различни епохи, чийто трудове са им били известни.

Такъв списък може да видите тук: https://www.maicar.com/GML/SevenSages.html

Сред тях е атинския законодател Солон, за който знаем от диалозите “Тимей” и “Критий”, че е потомък на пеласгическите племена. Точно в тези диалози научаваме и историята за Атлантида и за черноморския потоп, който днес наричаме библейски.

Знаейки, че това е праисторическа памет, би трябвало да проучим и кои са най-старите претенденти за тези седмина.

Езоп е един от тях и той категорично е част от нашите предци. Според едно от сведенията, той е тракиец, родом от Месемрия (Несебър). Други го отвеждат като част от тракийското племе на фригите. От него започва пътя си разказа за традицията с пръчките или стрелите, които Кубрат дава на своите синове.

Особен интерес буди Орфей, който само Дионген включва в списъка на претендентите.

Нека ви разкажа защо аз смятам, че той най-пълно отговаря на профила на мъдреците цивилизатори.

Първо, защото е част от свитата на Дионис, а именно той разнася в древния свят свещеното знание, катализирало съвременната ни цивилизация. Арфата на Орфей е със седем струни. И това не е ни най-малко случайно. С тази Арфа той улавя съзнанието на божества, хора и животни. Той е едно от имената, чрез които идва знанието за писмената. Именно чрез носители като Дионис, Кадъм, Орфей и Лин хората стават СЛОВЕСНИ. Споменатите обаче са с общ произход. Кадъм, макар и финикийски принц, е от пеласгийска династия. Дионис е тракиец, каквито са и братята Орфей и Лин.

В дълбока древност поради мъдростта, която са притежавали нашите предци, другите народи, сред които те са живеели, са ги наричали богоподобни, божествени, Божи народ, Божи хора, Богари, мъдри, просветени.

Това и до днес е най-вече значението на етнонима ни българи, но колко са онези от нас, които могат да оправдаят това звание?

Вместо да разплитаме плетениците от възли сътворени от недоброжелатели във времето, ние ги заплитаме още повече. Вместо да изведем познанието на нова висота, за да освети душите на народа ни, ние се отричаме от него и се кълнем във вярност на чужди сили.

Точно по този начин беше въведена отровата в съвременното съзнание на народа ни, за да презре той, че пръв е носил името СЛОВЕНИ, че именно тези древни седем са били носители на божествените словеса.

Това казва Паисий Хилендарски. "От целия славенски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе"

Имате родов признак, който притежава и езикови характеристики, защото ни свързва родствен език.
Кои точно са тези словените?

Страбон е един от първите древни автори, които споменават гетите и даките. В своята „География“ (ок. 7 г. пр. н. е. – 20 г. сл. н. е.) той посочва, че даките живеят в западните части на Дакия, „към Германия и изворите на Дунав“, докато гетите населяват източните части към Черно море, както на юг, така и на север от Дунава. Древният географ също пише, че даките и гетите говорят един и същ език, след като твърди същото за гетите и траките. Тоест според Страбон Даките и Гетите, както и всички останали траки, говорят един и същи език.

От Овидий разбираме, че и Сарматите говорят същия език който говорят и Гетите. В “Тристия” V.12.55 един римлянин заточен в град Томи, днешна Кюстенджа, обитание на гетите, казва, че може да говори свободно с гетите, тъй като знаел езика на сарматите.

Херодот ни казва, че предци на сарматите са амазонките и скитите и че говорят същия език като траките. Her.IV.110 Той ни казва, че савроматите са скитоговорящи и че съседните на тях гелони също говорят скитски, но с гръцки примеси. Her.IV.117

Отново Страбон казва, че гетите са от един род с мизите и говорят един език.

Стефан Византийски, направо заявява, че скитите са тракийски народ.

Дион Касий, нарича тракийското племе даки, част от скитите.

Прокопий казва, че сармати и гети са от един произход.

Йосиф Флавий пише следното: "илирите, далматите и даките, наричани българи, живеещи на р. Дунав под римска власт." Тоест, това автоматично ни казва какъв им е езикът.

Спиридон Йеросхимонах в "История во кратце о болгарском народе словенском" описва Децебал (Декебал) като владетел на словенските народи. Така, виждате тук племена от траките да се зоват словени, които призовават за съюзници ЦЕЛИЯ СЛОВЕНСКИ НАРОД, които виждаме, че са от скитите и сарматите. Тук е важно да разберете, че понятието "славяни" (заигравате се с буквата Я; в старобългарския, за да се изпише звук с я се ползва И-А, като една буква. Тоест графичният символ е нов. Съществуват и двете форми на изписване, но най-вече се ползва Е) е най-вече езиков термин, но това трябва да ви каже, че този народ в древността е бил едно цяло, разделил се е във времето и е образувал множество нови народи.

Ето и цитат: "Нетърпейки срам – говори Иапиан, ритор римски, – [Троян] събра безчислена войска от различни езици и дойде срещу Декефал, словенския крал, за да му отмъсти. Това свидетелствува Иапиан ритор в 23-то слово, написано за римляните. Не търпеше всяко лето да им дава данък, а пожела да им отмъсти, защото тогава славяните имаха крал на име Декефал. Неговият [на Декефал] народ се беше преименувал на даки и той имаше престол в Будим (Видин). Като видя Декефал, че Троян иде срещу него с голяма сила, изпрати посланици в източните и северните страни и призова целия славянски народ: руси, алани, сармати, костобоки, печенеги, пеми, болгари." Тук виждаме, че алани, сармати, костобоки, печенеги, пеми и болгари са наречени част от славянския род и това определено говори освен за РОДственост и за езика, на който говорят.

Целият текст може да изчетете тук: https://www.facebook.com/share/p/DkoAjWBGn8T66wmx/

Гетите са първите, при които срещаме да биват наричани „словени“ "Sclavos sive Getas: hoc enim nomine antiquitus appellati sunt” - Cловeни, или гети, понеже с това име се наричали в старо време.

Тук само ще спомена, казаното от Ал-Масуди, че потомци на Енох (фригийския предпотопен владетел Анак), който гърците наричат Хермес, а египтяните Тот, са българите, русите и всички сакалиби (словени). Те получили книгите, които Енох написал на ангелския език, съдържащи знанията за това как работи всемирът. Те трябвало да бъдат, пазители на това познание. Злите сили, действащи в този свят, разбивали тяхното единство. През хилядолетията мнозина падали в клопката на злия. Част от предците ни били опорочени, но други останали верни.

И до ден днешен изборът е винаги пред нас. Проводник и инструмент на злото ли ще бъдеш или ще издигнеш светлите слова на високо, за да прибегнат мнозина до истината за себе си.

Да получат отговорите на въпросите.

Защо са ценни и кому са нужни?
Защо обезродяването е отрова и лъжа на злия?
Защо трябва да бъде отсечено като тумор от живата българска плът?

Накрая ще завърша с думите от писанието и дано това, което ви написах, за седемте, за нашия и родствените нам народи, за СЛОВЕните да ви светне вътре в душите и да умозрете що сте вие и що дирите на този свят изстрадал.

„В началото бе СЛОВОТО; и СЛОВОТО беше у Бога; и СЛОВОТО бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало. В Него бе животът и животът бе светлина на човеците. И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.“ Йоан 1: 1-5

Скоро ще се срещнем на две събития. На първото сме гости, но ще ви покажем какво носим в сърцата си. Ще извадим от съкровищницата българска ценности, ще разровим отдавна загаснали жарави, за да ви разпалим за нов живот.

Аз ще бъда лектор, но ще водя с мен голяма група от Варна и с нас ще бъдат съратниците ни от ФТС „Творецът“ град Свищов.

Освен СЛОВОТО ще ви покажем красоти от няколко колекции с автентични носии. Ще видите и танцовия спектакъл „Елбетица – домът на Бог“. Всичко това ще се случи на Раювци. Вижте повече тук: https://fb.watch/t1d_aklTkl/

Само две седмици след Раювци ви каним на Фестивал, който организираме ние. „Фестивал на шевицата“. Там ще можем да ви дадем още повече от това, което притежаваме. Това са места, в които животът царува, а вярата, надеждата и любовта са като стълбове в храма на Твореца.

За "Фестивал на шевицата" - ВХОД СВОБОДЕН!

Отбележете се в онлайн събитието, за да следите актуалната информация. https://fb.me/e/3GcQ2UQpy

За да изтеглите покана и заявка за щанд или сценично участие, последвайте линка: https://www.facebook.com/kreksofin/posts/10225460900811740 

Християните в Газа пред „заплаха от изчезване“

Християните в Газа се страхуват от „заплаха от изчезване“ на фона на войната с Израел Нападението на Израел над Газа може да сложи край на дългата история на християнската общност в анклава.

Ивицата Газа – Когато израелските бомби започнаха да удрят някога оживените улици на град Газа, Даяна Тарази и семейството й избягаха в църквата „Светото семейство“, единственото римокатолическо място за поклонение в Ивицата Газа. 38-годишната палестинска християнка, нейният съпруг и три деца се скупчиха до събратята си в църквата и мюсюлманските съседи и приятели, приспивайки децата си в изтощен сън сред звуците на бомбардировките, мърморейки нежни насърчителни думи един на друг.

„Заедно се опитваме да преминем през войната, докато тя приключи – и я преживяваме“, каза Тарази пред Ал Джазира. 

Чувството им за безопасност беше разбито на 19 октомври, когато Израел бомбардира близката църква „Свети Порфирий“, най-старата в Газа, убивайки най-малко18 души. Израелската армия заяви в изявление, че църквата не е била цел на атаката. „Ракетата падна директно върху нея“, каза Тарази за гръцкия православен сайт. „Не можем да повярваме, че църквата не е била тяхна цел.“ Два дни по-рано експлозия в арабската болница Ал-Ахли – англиканска институция, разположена на няколко пресечки от нея – уби и рани стотици според палестинските здравни власти. Хамас обвини за взрива израелско въздушно нападение, докато Тел Авив твърди, че е причинено от неработеща ракета, изстреляна от въоръжена групировка "Палестински ислямски джихад", базирана в Газа.

Въпреки че град Газа и съседните бежански лагери са обградени от израелските сухопътни сили и въздушните нападения нанасят удари по района, Тарази отказва да напусне. „Ние не приемаме изселването от нашата страна, нашата земя и нашите църкви“, каза тя. „Няма да напусна църквата, освен в гроба.“

Палестинци по време на опелото на убити християни в двора на православната църква в Газа.

„Заплаха от изчезване“

Митри Рахеб, евангелски лутерански пастор и основател на университета Дар ал-Калима във Витлеем, каза, че е възможно настоящият конфликт да сложи края на дългата му история в тази ивица земя. „Тази общност е застрашена от изчезване“, каза Рахеб пред Ал Джазира. „Не съм сигурен дали ще оцелеят след израелските бомбардировки и дори да оцелеят, мисля, че много от тях ще искат да емигрират.“ „Знаем, че в рамките на това поколение християнството ще престане да съществува в Газа“, добави той. По-широкият регион на историческа Палестина е родното място на християнството, както и мястото на много от събитията в Стария и Новия завет на Библията.

През четвърти век Газа, разположена покрай основен търговски път с достъп до оживено пристанище и космополитен град, се превърна в основен християнски мисионерски център. След 1948 г., когато държавата Израел е създадена и 700 000 палестинци са изгонени от домовете си в това, което става известно като Накба или „катастрофа“, повече палестински християни се присъединяват към общността в крайбрежния анклав. Оценките показват, че броят на християните в Газа е намалял през последните години от 3000, регистрирани през 2007 г., когато Хамас пое пълен контрол над ивицата, задействайки блокадата на Израел и ускорявайки напускането на християните от засегнатия от бедност анклав.

Атаките на Западния бряг се увеличиха четири пъти На Западния бряг християните са на по-силна основа с повече от 47 000 души, живеещи там, според преброяване от 2017 г. Но насилието и преследването разстроиха общността и там. „Нападенията срещу духовници и църкви са се учетворили тази година в сравнение с миналата година“, каза Рахеб, чиято академична институция документира подобни събития. 

На 1 януари, дни след като Израел се закле в най-крайнодясното правителство в историята на страната, двама неидентифицирани мъже нахлуха в протестантското гробище Mount Zion в Йерусалим и оскверниха повече от 30 гроба, като избутаха надгробни плочи с форма на кръст и ги разбиха с камъни.

На 26 януари тълпа израелски заселници нападна арменски бар в християнския квартал на Стария град на Йерусалим, викайки „Смърт на арабите… Смърт на християните“. Няколко дни по-късно арменци, напускащи възпоменателна служба в арменския квартал, бяха нападнати от израелски заселници, носещи тояги. Арменец беше напръскан с лютив спрей, докато заселници се качиха по стените на арменския манастир, опитвайки се да свалят знамето му, на което имаше кръст. Атаките продължават да ескалират в тандем с опитите на Израел да „заглуши всички гласове, идващи от палестинци в Израел“, каза Рахеб. „Те са еврейски заселници терористи, но международната общност не ги признава за такива, защото е част от същата колониална [нагласа]“, каза той, добавяйки, че се тревожи, че постоянната заплаха от насилие в крайна сметка ще изгони християнството от Света земя.

На 3-ти април 2024 Ерусалимската полиция започва да разрушава собствеността на арменската патриаршия, да насилва духовниците и да изселва арменските мирни християни от арменския квартал. Проверка ТУК

„Децата ми бяха обезобразени, мъртви“ 

Обратно в Газа, Рамез ал-Сури се опитва да си спомни смъртта на трите си деца, Сухейл, Мажд и Джули, при атентата в църквата Свети Порфирий. 

„В сградата имаше цивилни, които не им принадлежаха“, каза той, имайки предвид палестинската групировка Хамас, която предприе изненадващата атака в Южен Израел на 7 октомври, която доведе до бомбардировките на Израел. 

Ал-Сури се надяваше, че близките му ще бъдат в безопасност на свято място, но дори светостта на помещенията му не можеше да защити семейството му от израелските бомбардировки. Известно е, че израелската армия също е атакувала училища на ООН, приютяващи разселени жени и деца, както и болници, линейки и хуманитарни доставки. 

„Трите ми деца бяха обезобразени от ракетата и шрапнелите“, каза той, все още видимо в шок дни по-късно.

"Не мога да повярвам, че няма да говоря и да играя с тях отново в живота си."

New York Times, точно преди Коледа, публикува статия, озаглавена Бог е под развалините в Газа: 

Покорената Коледа на Витлеем . То подчертава как за първи път в модерната епоха палестинските християнски лидери във Витлеем, родното място на Исус, разположено на окупирания Западен бряг, избраха да се откажат от обичайните обществени празници, като мигащи коледни светлини, свирене на музика на улици, украсеното дърво на площад Мангер и т.н. По същество Витлеем беше „призрачен град“ тази година.

До коледа те посочиха широко разпространените бомбардировки, смърт и разрушения в Газа, които са убили над 20 000 палестинци. 70 процента от 20 000 жертви са жени и деца, според Министерството на здравеопазването в Газа и Обединените нации. 

От жертвите общо 21 християни в Газа са убити, включително две жени католички. Нахида Антон и нейната дъщеря Самар Антон бяха застреляни от израелските сили , докато вървяха към манастира на мисионерките на милосърдието в комплекса на католическата енория на Светото семейство, единствената католическа църква в ивицата Газа. 

Самар беше убита от израелци, докато се опитваше да пренесе майка си на безопасно място. Израелските сили също унищожиха манастира, за който се смята, че приютява 300 души . 

Според латинския патриарх на Йерусалим , кардинал Пиербатиста Пицабела, те "са били застреляни хладнокръвно в помещенията на енорията, където няма воюващи". 

21 християни може да изглеждат малко в сравнение с десетките хиляди мюсюлмани, които са били убити, ранени и разселени. Но фактът, че има по-малко от 1000 християни в Газа – спад от 2000 през 2007 г., когато Хамас пое контрола над района – означава, че такива жертви заплашват да премахнат присъствието им в ивицата Газа за първи път в тяхната 2000-годишна история.

(21 са жертвите до коледа. Вече са над 100 от християнската общност, като много от тях не са случайни жертви на войната а са хладнокръвно разстреляни.)

Пълните статии може да прочетете в следните линкове:

1. https://www.hungarianconservative.com/articles/culture_society/christians_holy_land_disappearing_presence/

2. https://www.aljazeera.com/features/2023/11/10/extinction-gaza-christians-fear-for-communitys-survival-amid-israel-war

Ние сме евреи антиционисти

Ние сме евреи антиционисти и виждаме как в Газа се разгръща геноцид 

Тази статия е на повече от 5 месеца и е на Елън Броцки и Ариел Корен.

(Статията е от сряда, 18 октомври 2023 г. Посочените цифри на убитите не са актуални към момента. В рамките на пет месеца, израелската армия е избила над половин милион цивилни палестинци, от които над 10 000 деца а 23 000 са останали сираци.)

Вече е невъзможно за американските политици да пренебрегнат клането в Газа: повече от 3500 палестинци бяха убити в 12-дневния бараж, включително 500-те, според съобщенията, убити във вторник в баптистката болница Ал-Ахли Араби. Около 50 цели семейства са били унищожени – всички живи роднини, включително деца и бебета, са изчезнали. И Израел издаде директива към останалите, която се равнява на ултиматум: напуснете северната част на Газа, всичките 1,1 милиона от вас, „заради вашата собствена безопасност“ – с други думи, евакуирайте се или рискувайте да умрете при предстоящата светкавична и наземна инвазия.

Организацията на обединените нации казва, че такава масова евакуация е „невъзможна“ и има потенциално „опустошителни хуманитарни последици“, умолявайки Израел да отмени заповедта. Специален докладчик на ООН беше ясен, като нарече заповедта „престъпление срещу човечеството и грубо нарушение на международното хуманитарно право“.

Ние го наричаме по друг начин: разгръщащ се геноцид.

Няма друга дума, която да опише парада на смъртта, прегърнат от израелските политици. Според международното право геноцидът изисква две неща: „намерение да се унищожи, изцяло или частично, национална, етническа, расова или религиозна група“ и след това опит за унищожаване на тази група. Без умисъл тези действия се равняват на етническо прочистване. Ако са умишлени, те се считат за геноцид.

Изглежда Израел полага основите за унищожаването на Газа и нейните жители: президентът Исак Херцог в петък каза, че жителите на Газа не са невинни цивилни: „Отговорна е цяла нация. Не е вярна тази реторика, че цивилните не са наясно, не са замесени. Абсолютно не е вярно.” Това противоречи на международното право, което забранява колективното наказание и нападението срещу цивилни , като и двете се равняват на военни престъпления. Това също предполага, че Израел няма да прояви сдържаност в атаките си срещу Газа.

Принудителното разселване, което Израел започна, е установен предшественик на изтребление – всъщност една от последните стъпки в 10-те етапа на геноцида , цитирани в международен план от учени и институции за геноцида, включително от музеите на Холокоста по целия свят . Тези стъпки, които могат да се случат едновременно, включват „дехуманизация“, действия, които лишават групи от вода и храна, и фалшивото етикетиране на военните операции като „борба с тероризма“.

Ние сме там. Израелски официални лица се позовават на тероризъм, за да оправдаят безразборната си бомбена кампания, докато израелският министър на отбраната каза, че те се борят с „човешки животни“ – дехуманизиращ език, който винаги се използва в навечерието на геноцида. А неназован представител на израелската отбрана беше цитиран да казва: „Газа в крайна сметка ще се превърне в град на палатки. Няма да има сгради."

Премиерът Бенямин Нетаняху повтори обещанието си , че масовата смърт, причинена досега, е „само началото“. Ивицата Газа е под „пълна обсада“, каза министърът на отбраната , и е прекъсната от електричество, гориво, храна и вода. Член на Кнесета открито призова за втора Накба , имайки предвид масовото разселване на палестинци през 1948 г. Отново, умишленото създаване на друга Накба би означавало геноцид в Газа.

Риториката достигна и до редовия състав: израелски войник каза по националната телевизия, че тази война не е само с Хамас, но „с всички цивилни“. Това безразборно заличаване на палестинци в Газа без съмнение би било геноцид – както самият израелски учен по геноцида заяви . Пред очите ни активно се разиграват предвестниците на геноцида.

Като евреи, ние напълно осъждаме това. Ние осъждаме безусловната подкрепа на нашите представители за израелската политика, която улесни продължилата десетилетия окупация, призната от мнозинството от света като нарушение на международното право . Ние осъждаме всяко действие, което ще въвлече нашия народ в нов геноцид – независимо дали като извършители или потиснати.

Призоваваме нашите законодатели да направят същото. Финансирането на потенциален геноцид от наше име не е противоотрова срещу антисемитизма: те предават евреите, които твърдят, че подкрепят.

Повече от 1400 израелци бяха убити миналата седмица при брутални изненадващи атаки на Хамас – в допълнение към 200 държани за заложници. Това е ужасна, опустошителна жертва и ние безрезервно скърбим за отнемането на цивилен живот. Предотвратяването на по-нататъшна загуба на живот – включително на заложниците – е неотложен приоритет.

Ние също така отхвърляме хиперфиксацията върху Хамас, която е погълнала американската политика, и разбираме тази неотдавнашна атака като резултат от продължилите десетилетия израелски престъпления и обсада. Този факт беше потвърден от израелски опозиционни лидери , ветерански групи и вестници .

Питаме нашата еврейска общност: къде е траурът и скръбта в дните, когато изгубените цивилни животи са палестинци? Когато децата са заловени от израелски войници?

Между 2000 г. и неотдавнашната вълна от насилие повече от 10 600 палестинци са били убити от израелци, според правозащитната група B'Tselem , в сравнение с 1329 израелци от палестинци – осемкратна разлика.

Десетилетията между 1948 г. и 2000 г. са изпълнени с още десетки хиляди мъртви – предимно палестинци. Числата ясно показват, че историята на този конфликт е историята на огромната смърт и изселване на палестинци.

По-голямата част от американските политици, от време на време, са се съгласявали.

През последната седмица президентът Джоузеф Р. Байдън многократно каза, че ангажиментът на САЩ към Израел е непоколебим – „решителен и непоклатим“ – тъй като всеки ден се хвърлят 1000 бомби. Държавният секретар Антъни Блинкен изтри изявления, на два пъти, призоваващи за прекратяване на огъня. Докато Байдън посещава Израел, изключително важно е той незабавно да призове за прекратяване на военните действия. Ако не успее да използва огромния лост, който има, за да спасява животи в Газа, тези смъртни случаи ще бъдат отчасти негова отговорност.

Специален пратеник на САЩ каза , че „никой няма право да казва на Израел как да се защитава“. Държавният департамент всъщност предупреди дипломатите да стоят далеч от фразите „деескалация/прекратяване на огъня“, „край на насилието/кръвопролитие“ и „възстановяване на спокойствието“.

Повечето от нашите представители в Конгреса – и на двете партии – не са по-добри: водещият републикански сенатор Линдзи Греъм каза, че това е „религиозна война“ и призова Израел да „изравни положението“, когато говори за Газа.

Конгресменът Нанси Пелоси, нашият конгресмен в Калифорния, потвърди, че Съединените щати стоят „непоколебимо“ до Израел, докато провежда защитата си – поради което седем от нас се приковахме към нейните офиси в Сан Франциско в петък, когато повече от 200 антиционистки евреи се събраха , призовавайки за прекратяване на военната помощ на САЩ за Израел.

Малцината, които не са съгласни, са оставени настрани: представителят Рашида Тлаиб, например, оплака загубите и от двете страни, но призова за край на окупацията и апартейда; Републиканците в Камарата на представителите се стремят да я осъдят . Конгресменът Илхан Омар също скърби за израелските и палестинските загуби, но беше критикуван , че се осмели да постави под въпрос „безусловните продажби на оръжия и военната помощ за Израел“.

Белият дом определи всеки законодател, който настоява за ограничаване, като „позорен“ и „отвратителен“.

Най-основният хуманитарен импулс – да се сложи оръжие – вече е немислим в американската политика. Поставянето под въпрос правото на Израел на „самозащита“ всъщност се приравнява на антисемитизъм.

И все пак виждаме ясно реалността на тази така наречена защита: терористична кампания и разработване на планове за геноцид отгоре. С подкрепата на Запада Израел се хвърля с главата напред в клане.

И докато първоначалното нахлуване на Хамас доведе до незабавно осъждане от страна на политиците в цялата страна, неотдавнашният атентат не доведе до никаква оценка. Нямаше почти никакъв размисъл върху историята, която роди Хамас, барикадира Газа и създаде окупацията.

Израел по същество каза на жителите на Газа да се махнат или да умрат, избор между експулсиране и унищожение, между етническо прочистване и геноцид – и докато правеше това, заличи изходните маршрути и стреля по бягащите конвои , оставяйки жителите на Газа в капан.

Вместо да призоват за незабавно спиране на насилието, американските законодатели осветиха сградите на нашата столица в синьо и бяло и казаха, че „стоят с Израел“. Те имат силата да променят изчисленията и да принудят Израел – най-големият бенефициент на американската военна помощ – да следва международното право, но те избират да не го правят.

Достатъчно. Призоваваме законодателите да съберат смелост, за да спрат извършването на геноцид в наше име. Те могат да подкрепят израелските жертви, без да позволяват масово клане и принудително разселване, действия, които ще отнемат хиляди и хиляди животи.

Всички последващи смъртни случаи ще бъдат кръв не само по ръцете на Израел, но и върху американците – особено тези, които имаха шанса да настояват за международните норми и да порицаят окупацията, но вместо това избраха да стоят настрана.

Тази статия беше изменена на 21 октомври 2023 г., за да се коригира броят на заложниците, взети от Хамас, и да се изясни, че принудителното разселване е една от последните стъпки в геноцида преди унищожаването, а не последната стъпка, както се казваше в предишна версия.

Елън Броцки е дългогодишна еврейска активистка и доброволец с Jewish Voice for Peace Bay Area, клон на най-голямата в света антиционистка еврейска организация в солидарност с палестинската свобода.

Ариел Корен е еврейка антиционист, която напусна Google в знак на протест срещу военния договор на компанията с Израел; тя е основател на Respond Crisis Translation, екип за бързо реагиране на езиково правосъдие. 

Статията е на The Guardian

Оригинална статия в линка: https://www.theguardian.com/commentisfree/2023/oct/18/israel-gaza-hamas-palestinians

Едно от имената на лъжата е "Архаизация".

 

Източници директно назоваващи българите, като идентични със най-старите обитатели на Балканите.

Фулко: анонимен поет, известен като "Фулко" или просто "Поетът от Шарлевил". Магистър Фулко, е бил учител и декан в катедралата в Реймс от 1165 до 1175 г.

Falconis: Historia Gestorum Viae Nostri Temporis Hierosolymitani

“Оттук поели през земите на българите, които назовават траки – според предишните паметници”

Лаоник Халкокондил: роден около 1430 г. в Атина. Образованието си получава в Мистра от философа Плетон.

“Той настройвал елините срещу своя дядо и се стремял към преврат; бил привлякъл за съюзник господаря на мизите — Михаил”

Българския владетел е наречен господар на траките мизи.

„След това той тръгнал срещу мизите и трибалите. Това племе е най-древното и най-многобройното измежду всички народи на земята. Дали то е заселило тези области, след като се е откъснало от илирите? Или, както някои смятат, от областта отвъд Истър, на края на Европа, от Кроатия и Прусиите при северния океан и от Сарматия, сега наричана Росия, чак до областите, ненаселени поради силните студове — тръгнали от там, те преминали Истър и достигнали до областта при Йонийско море и след като превзели тези земи, които се простират чак до венетите, се заселили там? Или пък е по-добре да се каже обратното — че те са тръгнали от там, от областта при Йонийско море, преминали са Истър и са достигнали до отвъдната страна? Във всеки случай аз не бих могъл да се произнеса категорично по този въпрос. Това, което знам със сигурност, е, че тези народи, ако и да се различават помежду си по имена, по обичаи почти не се отличават, а е очевидно, че и до ден днешен те си служат с един и същ език.“

Халкондил тук говори за българи и сърби, като твърди, че те са същите онези народи, които в древността са наричани траки. Също така, той твърди, че езикът който говорят сърбите и българите, хърватите, поляците е езикът, който говорят траките, илирите и сърматите. Тоест езикът, който днес наричаме „славянски“ е езикът на изброените.

„И тъй, аз зная, че и трибалите, и мизите, и илирите, и кроатите, и поляните, и сарматите имат един и същ език: ако трябва да се изкажа, вземайки предвид това обстоятелство, то те по род са едни и същи и са едноплеменни. Но с течение на времето обиталищата им са се разделили и те са заселили различните области, до които са достигнали.“

С две думи, Халкондил казва, че така наречените днес славянски народи, в древността са по-горе изброените. Били са един народ, който се е разделил във времето.

От всички древни документи, които е изследвал е разбрал, че това е най-древния народ от всички народи по земята и затова е и най-многоброен.

Това твърдение е изказано и от Херодот (484-425 г .пр.Хр.) в книга пета, глава трета.

„Траките след индийците са най-многобройни на земята. Ако траките бяха единни и под властта на един владетел , то според мен щяха да са непобедими и много по-могъщи от всички народи. Но тъй-като никога не успяха да постигнат единодушие, това беше коренът на тяхната слабост. Техните племена във всяка местност имат специфични имена. Моралът и обичаите са еднакви за всички с изключение на гетите, травсите и племената живеещи на север от крестоните.“

Говорейки за сарматите, че са били в древността един народ с траки и илири, това включва и скитите, тъй като сарматите произлизат от тях а и много тракийски племена са наричани скити. Персите дори са определяли траките като част от скитите.

В този ред на мисли Тукидид потвърждава думите на Херодот, които по-късно ще каже и Халкондил.

„И не само в Европа, но дори и в Азия няма народ , който сам да се противопостави на скитите, ако са обединени.“

Тукидид (455-397г.пр.Хр.)

Йоан Цеца (Цец, Цецес) (на старогръцки: Ἰωάννης Τζέτζης, Johannes Tzetzes), * ок. 1110 в Константинопол, † ок. 1180 в Константинопол) е византийски учен, поет, граматик и филолог от Константинопол през 12 век.

“А пеонците са българите. Не вярвай на глупаците, да смяташ, че пеонците са различни от тях. Те (глупаците) смятат, че Аксиос е различен от Вардара. ... А някога бяха господари от планината Пинд ... почти до самия Константинопол чак до времето на най-силния самодържец Василий, който напълно им свил врата и ги направи роби на Ромейската държава."

Пеонците са едно от могъщите тракийски племена обитавали земите в съседство с Македония. Пеонците, както и едони и македони са определяни като пеласгически племена или най-старото население на Балканския полуостров.

Подобно на твърденията на Халкондил, Херодот, Тукидит и друг летописец пише за пеоните, наричайки ги агриани, траки и илири най-мъжествените войнствени народи на Европа. Луций Ариан / Arr. II.7.5.

Йоан Зонара казва, че панонците са българи. В далечното минало сред старите гръцки автори се е твърдяло, че между траките пеони и панонците няма разлика, и че това е един и същи народ.

Йоан Малала, (491-578г.) дава сведения за друго тракийско племе, мирмидонците.

"И така Ахил заминал заедно с атридите, като водил своя собствена войска от 3000 души, наричани тогава мирмидонци, а сега българи."

Йоан Цеца: 12 век пък директно казва, че както Ахил, така и тези които предвожда, в неговото време са наричани хуни или българи а преди мирмидонци.

”… с тях бе Ахил, многославният син на Пелей и Тетида, чийто известен родител беше Хирон философа. Бе предводител на хуните, българите-мирмидонци. Те бяха две по хиляда, а също така и петстотин. …Евфрем, синът на Тризен, марокейците водеше смело. А Пирехмис беше вожд на пеонци, на българи сиреч, той бе поел от към Аксиос, сиреч известната Вардар. … Хромий и Еном стояха начело на всичките мизи…”

И още:

“А пеонци са българите. Не вярвай на глупците, да смяташ, че пеонците са различни от тях. Те (глупците) смятат, че Аксиос е различен от Вардара, и казват, че се пише с дифтонг…”

Михаил Ателиат, ромейски хронист от 11 век:

„Българите са мирмидонци“.

Бретонецът Вилхелм, говорейки за смъртта на Балдуин Фландърски казва, че той е погубен от предводителят на траките - LIBI, IV, c.147. Става въпрос за цар Калоян.

„По късно предводителя на траките го погубил на същото място“

Никита Хоният, конкретизира като нарича българския владетел Калоян, мизиец.

Йосиф Флавий. Казва, че илирийци, далмати и даки са българи.

„илоурїи же и длъмате и дакїи нарицѧ ємыи блъгаре въ истре живоущїи под од͠немъ плъкомъ живоуще римськыимъ.“

Казаното от Магнус Енодий (486 г. епископ на Павия (Италия). Роден във Франция, близък приятел на остготския крал Теодорих.), кореспондира не само с Херодот, Тукидид и Халкондил но и с казаното от Плутарх за пелсагите.

“ БЪЛГАРИТЕ – това е народът, който имаше всичко, което пожелавал; те вярваха, че светът е открит за тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е народът, на който се учудваше светът.“

Плутарх разказва, че най-древното предание говори за пеласгите. „Те покорили много племена и народи и поставили да ги владеят правители от своята кръв.“ Те овладели и Лациум и създали Рим.

„Някои казват, че пеласгите, след като са скитали из по-голямата част от обитаемата земя и са покорили по-голямата част от човечеството, са се заселили на това място и че поради силата си във война са нарекли своя град Рим.“

Plut.Rom.I.1.“

Дионисий Халикарнаски също потвърждава това. Той говори за народа на пеласгите, който превъзхождал във всяко отношение другите древни народи. Превъзхождали ги както във военно отношение, така и във всякакви други културни аспекти. Той също казва, че са овладели много земи и, че завладели Лациум.

Литовска хроника от периода, когато България пада под Турско робство. В нея се говори за български владетел с титлата княз, който бил откърмен от сърна в горския пущинак, за да не загине. Важно е да се отбележи, че хрониката конкретизира, че българи и мизи са едно и също. „Княз мизийски, сиреч български...“

Йордан нарича хуните-българи и твърди, че те произлизат от тракийските гети. В цитата, той казва, че гетските владетели носят хунски имена и визира и конкретно мизо-гетският владетел Телеф и като казах мизо-гетски, трябва да знаете че хуните са наричани и масагети, което е нищо друго освен мизо-гети. Конгломерат от две тракийски племена тези на мизи и гети.

Йордан също нарича и масагетската владетелка Томира. Тракийска владетелка. Масагетите на Томира са наричани и бели хуни. 

"Считат за свои предци тракийския Цар на Мизия Телеф, син на Херкулес, тракийската Царица на масагетите Томира..."

Кой е всъщност Телеф, прочетете в друга моя публикация ТУК

Обърнете внимание на следващия стар български източник, който посочва българите и България под управлението на Александър тук на Балканите.

Михаил Аталиат: "История" XI 

"...мизи са българите, които по-късно получили своето ново название",  

"...българите са мирмидонците"

Лъв Дякон (X век) сам участник в събитията в битка с българите, той ги нарича мизи и казва, че без малко и той щял да загине от скитския меч. 

Димитрий Хоматиат: казва

"Този наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновенно нарича и като българи..."

Този отец е Климент Охридски.

Той също потвърждава, че българите били изселени от военната сила на Александър на север от Дунава, но след време със страшна сила се върнали отново в старите си земи.

Йоан Скилица нарича българския цар Симеон мизиец. Той отъждествява скити, мизи и българи като едно и също.

Казаното от тези автори касае едно и също, касае нашият народ и неговите предци.

Източниците са огромно количество и колкото и да наричат това АРХАИЗАЦИЯ, терминът остава единствено оправдание за напластените измами не само в историята на българите а и в историята на съвременната ни цивилизация. 

Поради тези напластявания, днес нашата наука в по-голямата си част не съумява обективно да служи на правдата и народа си.